2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 3594 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2015 16:05
Кармичната мисия на рода Дуло в христянизацията на КИЕВСКАТА РУС
По LE BEAU
И
ВСИЧКО ЗА КОРИДОРА НА БЪЛГАРИТЕ ОТ ЧЕРНО МОРЕ ПРЕЗ МОНГОЛИЯ, УДМУРТИЯ, СЕВЕРЕН КИТАЙ, ИНДИЯ И ОСТРОВИТЕ ДО БЕРИНГОВИЯ ПРОТОК
Научен доклад
С Автори:
академик Йордан Стоилов Иванов
и
Анна Зографова - член. кор. на МАБИК,
Изнесен по време на
беседата „Българският произход на руската и на турската държавност", изнесена на Петров ден по стар стил, на 12.07.2015 /неделя/ в конферансната зала на хотел „Славянска беседа“ в София. Докладът е първа стъпка от серията теми за духовно-идейното ни обединение като българи на възможно най-широка основа, исповядвайки духовните и общочовешки ценности на които ни научи Всемирният Велик учител - българинът Петър Дънов: „Истина, Справедливост, Свобода, Мъдрост и Любов“.
Събитието е организирано от проф. Петър Петров и е под патронажа на проф. Георги Генов, проф. Динко Динков и проф. Антон Първанов от УНСС .
АКАДЕМИК ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ - ПОДПОЛКОВНИК ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ e НАРОДЕН ЛЕЧИТЕЛ, ИЗПОЛЗВАЩ МЕТОДА НА ПСИХО-ФИЗИОТЕРАПИЯ, ПРЕДСТАВИТЕЛ Е НА ВОЕННО-ПАТРИОТИЧНИТЕ НИ ОРГАНИЗАЦИИ, с много награди за ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ЗАСЛУГИ към БЪЛГАРИЯ и други страни. ТОЙ Е НОСИТЕЛ НА ЗЛАТЕН ОРДЕН ПО СЛУЧАЙ 100 ГОДИШНИНАТА НА НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ – /1908 – 2008 г/, както и на юбилеен медал „60 години от победата на ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА / 1941 – 1945 г/. ДАДЕН МУ С Указ на президента на Руската федерация от 28 февруари 2004 г. Академик Иванов е носител на престижната международна награда „Арката на Европа – Златна звезда“ за 1993 г., за иновации, цялостна дейност и качество на 5-те континанта както и на международната арменска награда – Конят на република Армения. Асът на инструкторите от разузнаването, прослушвател на тихия и невидим фронт на планетата за миротворчеството на света - акад. подполковник Йордан Стоилов Иванов е носител и на специалната златна значка на военноморските офицери.
Понасоящем Акад. Йордан Ст. Иванов е член на Управителните Съвети на Съвета на старейшините към Организацията на Обединените българи от цял свят/ООБ/, на Общобългарския парламент, на Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/ и на военно-инвалидните кооперации и военно -патриотичния съюз у нас.
Има много исторически тайни за българската ни история по които се мълчи. Мълчи се за силата, за величието на българските държави от древността - над 60 на брой! Мълчи се и за българските империи.,.а тя, историята ни е по-стара от самата Библия! Тук ще цитирям акад. Проф. Д-р Борислав Йотов, който често казва „Империйте ни са мъртви, но България е жива!”.
Непознаването на важни факти от нашата история се дължи на манипулативното й пренаписване както и на политически интереси. Поколенията ни обаче трябва да знаят и да се гордеят с най- старата история на света, която е българска. Тя трябва да ни даде самочувствието като народ и нация! Защото България действително е най-старата европейска държава, която в хилядолетията не е сменила името си – за разлика от Рим и Византия! А наши династи винаги и всякога в хилядолетията са били потомците на най-стария династичен имперски род в света - рода Дуло. И тъй като ние българите продължавам да бъдем носители на гена на най-стария династичен род в света – рода “Дуло”. Ако цевта на пушка или на каквото и да е огнестрелно оръжие и днес продължава да се нарича ДУЛО”, както се изразява метафорично българският учен акад. Йордан Стоилов Иванов – “от същата цев на рода Дуло, от хилядолетията са били изстреляни българските гени, в един красив фойерверк във вековете, от който чрез аристократични бракове, същата тази древна българска кръв се е предавала във вените на всички европейски династии. Включително и на австрийските Хабсбурги, на френските Бурбони, на немските Хохенцолери, на английските Уиндзъри и пр. И днес, във вените на много потомствени европейски крале, кралици, монарси и аристократи от родовете на Полша, Англия, Дания, Франция, Холандия, Испания, Белгия, Швеция, Чехия, Унгария, Румъния, Черна гора, Сицилия, Испания, Италия, Гърция, Тунис и продължава да тече същата тази забравена кръв на първите европейци , кръвта на най-стария династичен род в света. Затова ние българите никога не трябва да забравяме, че сме поставили темел и основали българско царство в Европа много преди всички останали монархии да ситуират своите кралства и държави. Затова не беше и не е правилна формулата, че едва сега – днес в 21 Век ние сме се били приобщили към Европа. С нашето встъпване в Европейския съюз през тази 2007 г. ние просто лигитимирахме исконното си право на постоянно присъствие в Европейския дом, което генетично и исторически по право абсолютно ни принадлежи!” Защото българи от най-стария династичен род в света Дуло налагат християнството за векове напред в огромни обширни територии на Европа и Азия по която причина ние днес сме длъжни да пазим и съхраняваме корените български, за да градим върху тях короните на нашето бъдеще.
Според Академик Державин „ етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното до - индо-европейско минало, заедно с шумери, ибери, италики, скити, сармати и, че "българите са българи, а не турци, татари, фини, хуни, чуваши, славяни и пр и по своя произход българите принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи.
До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ. „Историята на българите е по стара от Библията, а народът е един от съдателите на цивилизацията на Европа и на планетата Земя!” – това са думи на големия приятел на дисидентите в България - покойния велик държавник и политик Франсоа Митеран.
Фактът, че Българите са в основата на на европейската цивилизация е всеобщо известен. Такъв е и приносът ни в световната културна история, защото не от други, а именно от българите е взета идеята за държавността и отричането на робството. В този ред на мисли когато коментираме най-ранната християнизация на Балканите, следва да споменем, че българите, загинали в защита на тази общоевропейска религия, наред с арменците в битката на Аварайрското поле през 451 г. след Хр., арменската църква е обявила още тогава за светци-мъченици! Докато днес БПЦ не само, че не ги споменава, но и в Богословския факултет на СУ няма никакви данни за това. Защото когато Христовото учение в І век се разпростира по лимеса на Дунав, то е било възприето най-рано и най.напред в Сердикийската и Никополсдка епископии, местните мизи, даки, сапи, сапей/шопи/, одриси, беси,болги, армени /армъни/, а чак по-късно от всичките хуни, готи, алани, вандали, бургунди, херули, руги, гепиди, севи, реци, лангобарди, гали, франки, алемани, фризи и брити. Така постепенно заселилите се /гети/ - готи в земите на мизите, по течението на Дунава, от езичество прминали под активното християнско влияние като имали са по нашите земи и своя столица Даусдава/“Град на вълците”/, ситуиран в района на днешното исперихско с. Свещари.
Забележителен е приносът на поколения български учени в изучаване древните писмени знаци, религии, традиции, обичаи, обредност и митология. По света обаче има много непроучени писмени паметници и символи – наши древни и сходни с нашите. Защото където и да са мигрирали бългрите в древността, те носели с гордост име, традиции, занаяти, обичаи, родова памет, знамена, с инсигнии, строителни умения, астрологични познания, народна медицина и военната мощ, за която можем само да си спомняме. Така, че предците ни преминавали от век във век след гигантски катаклизми чрез спираловидния кръговрат на миграцията. В този свой път те потърсили земите на своята прародина и дошли / по-точно върнали се/ в земята на Балканите, откъдето са тръгнали. Затова и Балканите са родината - люлка на цялата Европейска цивилизация Дълго време през ХХ век бяха манифестирани славянските корени на древните българи. Ние обаче ще допълним класическата история с аргументи и факти, в полза на приноса на дакомизийците - правобългари, в създаването на българската народност и държава. Защото спойката и хармонията между всичките първи 123 етноса, живели в най-древните времена на Балканите, извежда българите в един уникален световен феномен. Според уважавания акад. Йордан Ст. Иванов - българите хилядолетия преди Христа са развявали „Бончука” и други стари знамена с конски опашки, вълчи глави, много преди съвременните кралства на майка Европа да регистрират своята нововременна легитимация. В старите хроники е записано, че още преди европейските кралства да се родят, кхан Кубрат е ситуирал държава в годината, в която пророка Мохамед започва да проповядва. Синът на кхан сюбиги Кубрат – Асперас / Аспарух/ по майчина линия потомък на принцеса от огузкия род Ашина, ситуира държава – Дунавска България, а българският кхан Крум страшни Велики манифестира своя исконнобългарски щандарт, заедно с всички инсигнии и културни знаци. А това означава, че нашите предци още тогава са били хилядолетия напред в законодателство, хералдика, династична символика, още повече, че и най-старият династичен род в света – родът Дуло също е български. И когато един ден Ватиканът отвори своите архиви и хранилища, нищо чудно цели поколения историци да се срамуват, защото по заповед на някои управляващи историята на българите умишлено е била променена и премълчавана. А българска кръв от хилядолетия е текла, тече и днес и ще продължава да тече във вените на представители на етноси и народи на петте континента, започвайки от Придунавието, Кавказ, Чувашия, Татаристан, КабардиноБалкария, Ичкерия, Ингушетия, Дагестан, Абхазия, Башкирия, Казахстан, Тюркменистан,Афганистан, Северна Индия, Тибет, Северен Китай, Монголия, Бурятия, Сибир, Япония и островите, Индия, Пакистан, Азърбайджан, Узбекистан, Иран, Персия, Сирия, Ирак, Йемен, Етиопия, Турция,Поволжието, Панония, Трансилвания, Прикърпатието, Приуралието, Англия с Шотландия, Италия, Албания, Америка и пр. Първата миграция на изток и югоизток станала хилядолетия преди хан Котраг да създаде държавата на Сребърните българи - Волжско камска България, чиито сребърни предци и наши прадеди, след дългия път се установявили върху територии в земите на днешна Чувашия, Украйна, Татаристан, Башкирия, Казахстан, Узбекистан и Удмуртия както и в руските територии на днешните области Тюменска, Уляновска, Саратовска, Оренбургска, Астраханска, Пензенска, Челябинска, Пермска, Рязанска, Томска, Новосибирска, Кемровска и Тамбовска.
Затова нашите деца трябва да научат историята за митичните ни велики предци и истината за високонравствените ни прародители, преживяли хилядолетни бури на възходи и унижения, превратности и още по- невероятни съдби във времената на най-жестоки народни изпитания. Така например цели 10 000 години преди римските легиони да започнат своя марш в земята на мизите на Балканите, тук по същите пътища преминали на изток и на север преселилите се племена сребърните ни българи, с дакомизийски гени. Тръгвайки от района на Сребърна и днешна Берковица, те преминали по делтата на Дунав за да търсят пътища, в откриването на нови рудни находища със сребро. Това е само малък фрагмент от истинската история за началото на пътя на сребърните българи, чиито потомци днес са граждани на Чувашия и Татаристан, но те не я знаят. Поколенията не знаят защо дедите им са се наричали "сребърни". Защото когато добивали среброто в Хемус, в един момент то се оказало много дълбоко, в недрата на планината и извличането на руда ставало все по-трудно и невъзможно. Тези обстоятелства мотивирали рудничарите да поемат на изток със своите занаяти, поминък - бижутерство, грънчарство, жлезарство, рудодобив, майсторенето на оръжия, с помощта на местнит шамани! "Сребърните" понесли както фир-болгите на запад, своите кожени торби – пэлни с шепи жито – първото жито – конският овес – коила, понесли бащина пръст и със селекционираните от тях /в земите на Мизия/ житни семена. Тук в родната Мизия те се научили да сеят, селекционират и добиват пшеница, ръж и просо. Пътували с цялата си покъщнина, за да се изхранват в земите на Изток и да правят посеви. От мизийското жито сребърните българи занесли там семена. Така ги съветвали жреците. Затова археолозите трудно могат да открият днес артефакти за техните оракули и крепости. Защото предците ни тръгвали, за да открият откъде изгрява слънцето, което греело и тогава толкова високо…, а после – много по-късно – пак след хилядолетия - те се върнали....
Категорично можем да заявим, че представители на дако-мизийците са участвали активно и в създаване на първите държави и култури по света - Харапа, Мохенджо Даро, Империята на хонорите, в построяването на пирамиди, в развитието на Халдея, Асирия, Шумер, Египет, Финикия, Мари, Митани, Урарту, Армения, Согдиана, Бактрия, Партия, Фригия и пр. Така преселниците мигрирали и завземали континенти и територии в Мала Азия, Африка. Ситуирали държави и в днешен Йемен,Индия, Пакистан, Афганистан, Южен Сибир, Хиндокуш, Урал, Крайбайкалието, Монголия, Бурятия, Китай, и пр. За това говорят стиховете в непроучения велик наш епос Веда Словена.
Предците оставяли своето семе, култура, обичаи, традиции - тъкачество, животновъдство, железарство. Премествали занаяти и обреди и участвали заедно с болгите, в създаването на държавата Идел, държавите на амазонките, древни градове на Кавказ, Башкортостан, Дагестан, Кабардино-Балкария, Ичкерия, Таджикистан, Империята на хонорите, Кушанската империя, Стара Велика България, с Кхан-балтавар Кубрат Първи Велики, Карабулгур, Дунавска България, Волжско - камска България, Унгария, Алцекова България, Иберия, царството Тограма, врменната държава Дуло, Куберова/Кувратова/ България, Първото българско царство ...и много, много други. Що се отнася до българите като потомци на дако-мизийците, те са потомци на едно от трите най-стари скитски племена измежду първите жители по долното течение и делтата на реката Дунав и по крайбрежието на Черно море”.
Българите са били и са една от най-високо развитите цивилизации в Европа и в Азия, факт, който доказват изследователите, констатирали и класифицирали и българското присъствие в земите на древна Персия, днешен Ирак и Иран.
При изследването на персийската и индоиранска етнически групи е доказано, че техният еталон за държава е формированието в района на Хиндокуш - централна Азии. А ние знаем, че сме потомци на дакомизийци и скитосармати, които мигрирайки първоначално на изток, сътворяват град Балх – перлата на Азия и създават Балхара . Не трябва да забравяме, че именно в този свещен град, пророкът с българска кръв и корени Заратустра написва свещената Зендавеста. Той е авторът на "Гатасите " – част от Авестийското учение, което в 9 в. Пр. Хр. било особено актуално както и проповядваната от него монотеистична огнепоклонна религия, признаваща за върховно божество бог Ахура Мазда. Днес потомците на неговто племе само в Индия са над 120 000. Наричат се парси – по името на остров в Персийския залив, през който дедите им преминали по време на древните библейски разселения, в пътуването си до земите на Индия. Те живеели в заможна колония, в района на Бомбай. Там техни потомци продължават да живеят и днес. Счита се, че в основата на Манихейството, доразвито в богомилските и катарски ереси както и в учението на Петър Дънов стои една от най-старите доктрини на Заратустра, според която Слънцето и огънят поддържат живота. Тази толкова важна за Изтока и Азия доктрина е имала същото значение, както и будизма, а за нашите предци значение са имал слънцето, огънят ихлябът, от който е зависела продължителността на живота на милиони и милиарди хора…
Обратната миграция на племената при преселението на народите от Изток на Запад регистрира келтско, гетско, тракийско присъствие на Балканите, в земята на Мизите, в Малка Скития. Там прииждали и гети от по-ниските хълмисти и трънливи места, от района на днешна Анадола. Дурострум става тяхна крепост в долнодунавския лимес. От същото време до днес там са останали непроменени наименования на селища с келтски имена като Мъчин*Arribium, Исакча/Noviodunum/, Aliobrix.
И ако днес румънските учени и изслдователи опрделят долнодунавските територии като основен център на царството на гетите, то дакомизийските племена са били първите, които започнали да рушат устоите ва Римската империя.
__След отцеждането на водата по времето на втория потоп, от тук, от земите на Балканите на Изток тръгнали и АР-мъните, предците на днешните арменци. Първоначалната им Прародина АР - МЕНИЯ, /което ще рече ниска земя/, била в района на днешния български град Трън. Защото арменците също били един от тези първи 123 етноса и народи, живяли някога на Балканите.Тогава измежду тях се обособили множество самоуки майстори златари, които наблюдавали накитите по ръцете, вратовете и краката на загиналите в гигантското бедствие. Арменските златари се научили да правят великолепни точни копия на видяното след Потопа. За отбелязване е, че освен другите занаяти, арменците, живели някога на дакомизийските и сапейски територии в придунавието развили и тъкачеството. Те първи в света развели чрвени знамена от плат.
Сега, когато наистина търсим исконните корени на предците си, следва никога да не забравяме, че в генезиса на българската нация, ролята на автохтонното население на Балканите е била и винаги ще продължава да бъде основна. В този смисъл разполагаме със сериозно аргументирана информация, която ни дава възможност да проследим и възстановим най-старата легендарна история на българите, която векове наред е била крита. Защото тезата за старозаветното ни библейско родоначалие е истинска. В тази посока е работил усърдно и известният български учен - акад. Владимир Георгиев, дешифрирал писмеността на етруските, диска от Фестос и доказал, че Беласгите /Пеласгите/Бел-асите/ са били в основата на най-древното население от времето на неолита и ранния бронз на Балканския полуостров и остров Крит (6 000 - 2 600 г. пр. н. е.).
След големия кръговрат от Балканите към изток и югоизток, достигайки земите на Океана – там където изгрява слънцета, хилядолетия по-късно започнал и обратния процес – движения и миграции на огромни човешки маси в посока от изток на запад, в търсене на истинската Прародина. Точно по времето на тези походи и мега миграции на огромни човешки маси се ситуират държави, в съседство с китайската, североиндийските и иранска култури .
Хроники разказват легенди за приказнобогатата държава от II хилядолетие пр. Хр., в района на Имеон - Такламакан и Тян Шан, известна и от индийските източници като страната на болхиките. Наричана Балхара/Бургар/, от согдийците Блгар, а от таджиките Палгар/Фалгар като след похода на Александър Македонки е назована Бактрия. Безспорен е фактът, че че БАЛХ е бил един от най- старите градове на света, в района на северен Афганистан, отстоящ на разстояние 21 км от Мазар Ел-Шариф. Съгласно легендата, основател на града бил митичният герой Кайомур. А във Ведите се споменава народа бахликас, чиято велика потомка била царица Балкис /Бастет/, препогребана богиня в Странджа. Ведите и Авестата съобщават още и за времето на великото управление на цар Яма от Бактра, или Бахди.
И когато Фараонът Рамзес ІІ се опитал да завладее прекрасната Балхара, това е приблизително времето, в което Мойсей отвежда евреите от Египет. До Балх достигат и легионите на Александър Македонски през 329 г. пр. Хр. , който нахлува в Балхара. Там той се оженва за прекрасната българската принцеса Роксана, единствената българска владетелка, титулована за царица на света. Държавата Балхара просъществувала до 230 г. след Хр., когато е покорена от Персите, а потомцитена Кардама Ила в Северна Ииндия също ситуират още няколко държавни формирования. Мигриращите ситуират българска държава и край Самарканд, а други - още по на север. Същите племена дават име и на най-дълбокото езеро на света Балхаш - Байкал. Други достигат земите на днешна Япония.
500г. пр. Хр. - племената кимри и болги ( белги) се преселват в Англия.
Изследвайки произхода, етническата и езикова идентичност на предците ни следва да споменем и хунските родове и племена в състава на българската етносистема, за които са писали Гази-Бараджа “Гази-Барадж тарихы” (“Летопис на Гази-Бараджа”) от края на 20-те -40-тег. на XIII в.) и Бахши Иман в “Джагфар тарихы”. Т. 1. Свод булгарских летописей” (Оренбург, 1993). В конкретния случай ни интересуват повече обратните преселения на българските племена към исконната родина на Балканите. Т. например, водените от Вунд (Вананд) наши преселници в Армения във времето между царуването на Арташес II Аршак (33-20 г. пр. Р. Х.) и Аршак (35-41 г. сл. Р. Х.) преминават през Кавказ, в периода 30-20 г. пр. Р. Х. През ІІ век сл. Хр. насам идва и народа на басликите (болхики), които се ситуират северно от Кавказ.
Идва обаче момент, в който племената тръгват обратно към замите прародината. Достигат земите отвъд каспийско море, ситуират Балкария..../днес територия на едноименната автономна република/, през 127 г. друг клон от българите ситуира държави в Кавказ, просъществували до 9 век . От това време топонимът на Река Булкарчай.
Според «Именника на българските кханове» българската държавност в Европа при обратното завръщане е датирана към 165 г, когато е основана Стара Велика България.
Според Клавдий Птоломей ( 83 г. -161 г.), известен александрийски астроном, математик и географ многобройни български и хунски племена в края на I, началото на II век първи достигат Днепър.
165г. сл. Хр. е основана Старата Велика България.
След като териториите на българите са завладени от монголи, част от племената се преместват и на Север.
Най-великият български император Богатур Мао Дун - (Мотун - по китайски) владеел земите на 27 народи от Черно море до Япония и през II в. пр. н. е. и е издал закон, според който се е забранявала продажбата на земя на чужденци като и неизпълнението на този закон се е наказвало със смърт.
337 г. – Възцарява се кхан Кама, баща на принцесата Туран Бика, сключила брак с наетия на българска служба хунски военачалник Болимер от рода ДУЛО. Легендата за Туран-Бика /Турандот/ е използвана за либрето на едноименната опера на Джакомо Пучини . Дивната ЦАРИЦА ТУРАНДОТ И КХАН ШЧЕЧЕК АЛП КХАН БАЛАМБЕР ДУЛО БИЛИ ПОГРЕБАНИ В МЕСТНОСТТА ШЧЕКОВИЦА КРАЙ КИЕВ. При движението на хунските племена на запад от Волга, към тях се присъединяват и българи от района на днешните земи на Северен Кавказ и Азербайджан. Българите в Кавказ като общност са наричани събирателно бурджани.
Това се случило в момента, в който кхан Булимир/Баламбер/ издигнал и развял знамето на най-стария династичен род в света - рода Дуло. То представлявало “ вълча глава и кълбо от разноцветни панделки с червен цвят”.
По-големият син на кхан Булимир Алп-би - (княз Алп) разбил варягите и ги заставил да бягат в посока към земите на днешна Италия, след което преплувал Дунав и разгромил 80-хилядната византийска войска през 378 г. в района на Адрианопол, назован от българите Кан-Дэрэ.
Между военните трофеи била и царската корона, която младият Алп-би поднесъл на Кхан Булимир. След смъртта на последния Кхан Алп-би обявил създаването на Хунската държава, разпростряна на територии, простиращи се от низините на Волга до Дунав.
350г. - Хронистите регистрират още едно преселение на българи и евреи в Армения в областта Кох.
354г. - Анонимният хронограф, който днес се пази във Ватикана съобщава за българите на мястото на бактрийците.
360-370 сл. Хр. Хронистите описват размирици в Старата Велика България като от същата година историческата съдба на българите е свързана с хунските племена. Ето какво пише Л. Н. Гумилев:
“... Конец этноса не означает физической гибели его членов, а только системы, забвение традиции и возможность для уцелевших особей войти в состав других этносистем” (№ 196). Хунны просуществовали как этнос почти полторы тысячи лет, а затем этот этнос распался, положив начало новым этносам или расширив уже имеющиеся этносистемы. Значительная часть хуннов вошла в состав формирующейся булгарской этносистемы.
В началото на IV в. Хунугурите на кхан Булимир( Белемер), от рода Буляр завземат района на Седморечието, а впоследствие част от племената тръгва на запад и завладява района на днешното Средно Поволжие през 329 г.
Последният владетел на княжеството Буляр -Джока-Утиг загива в битка с ви
БЪЛГАРИН ЕДИНСТВЕН В СВЕТА ПРОМЕНЯ С БИО...
БЪЛГАРИН ЕДИНСТВЕН В СВЕТА ПРОМЕНЯ С БИО...
За филма „Сбогом, г-н Хафман” — уроците ...
Протести и безредици избухнаха в най-гол...