Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2015 16:04 - БЪЛГАРИЯ – НАЙ-СТАРАТА ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА, ЗАПАЗИЛА ИМЕ И ДЪРЖАВНОСТ В ХИЛЯДОЛЕТИЯТА! Кармичната мисия на рода Дуло в христянизацията на КИЕВСКАТА РУС По LE BE
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 2483 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 12.07.2015 16:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 БЪЛГАРИЯ – НАЙ-СТАРАТА ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА, ЗАПАЗИЛА ИМЕ И ДЪРЖАВНОСТ В ХИЛЯДОЛЕТИЯТА!

Кармичната мисия на рода Дуло в христянизацията на КИЕВСКАТА РУС

По LE BEAU

И

ВСИЧКО ЗА КОРИДОРА НА БЪЛГАРИТЕ ОТ ЧЕРНО МОРЕ ПРЕЗ МОНГОЛИЯ, УДМУРТИЯ, СЕВЕРЕН КИТАЙ, ИНДИЯ И ОСТРОВИТЕ ДО БЕРИНГОВИЯ ПРОТОК

 Научен доклад

С Автори:

академик Йордан Стоилов Иванов
и

Анна Зографова - член. кор. на МАБИК,

Изнесен по време на

беседата „Българският произход на руската и на турската държавност", изнесена на Петров ден по стар стил, на 12.07.2015 /неделя/ в конферансната зала на хотел „Славянска беседа“ в София. Докладът е първа стъпка от серията теми за духовно-идейното ни обединение като българи на възможно най-широка основа, исповядвайки духовните и общочовешки ценности на които ни научи Всемирният Велик учител  - българинът Петър Дънов: „Истина, Справедливост, Свобода, Мъдрост и Любов“.

Събитието е организирано от проф. Петър Петров и е под патронажа на проф. Георги Генов, проф. Динко Динков и проф. Антон Първанов от УНСС .

    

АКАДЕМИК  ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ - ПОДПОЛКОВНИК ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ e НАРОДЕН ЛЕЧИТЕЛ, ИЗПОЛЗВАЩ  МЕТОДА НА ПСИХО-ФИЗИОТЕРАПИЯ, ПРЕДСТАВИТЕЛ Е НА ВОЕННО-ПАТРИОТИЧНИТЕ НИ ОРГАНИЗАЦИИ,  с много награди за ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ЗАСЛУГИ към БЪЛГАРИЯ  и други страни. ТОЙ Е НОСИТЕЛ НА ЗЛАТЕН ОРДЕН  ПО СЛУЧАЙ 100 ГОДИШНИНАТА НА НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ – /1908 – 2008 г/, както и на юбилеен медал „60 години от победата на ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА / 1941 – 1945 г/. ДАДЕН МУ С Указ на президента на Руската федерация от 28 февруари 2004 г. Академик Иванов е носител на престижната международна награда „Арката на Европа – Златна звезда“ за 1993 г., за иновации, цялостна дейност и качество на 5-те континанта както и на международната арменска награда – Конят на република Армения. Асът на инструкторите от разузнаването, прослушвател на тихия и невидим фронт на планетата за миротворчеството на света -  акад. подполковник Йордан Стоилов Иванов е носител и на специалната златна значка  на военноморските офицери.

Понасоящем Акад. Йордан Ст. Иванов е член на Управителните Съвети на  Съвета на старейшините към Организацията на Обединените българи  от цял свят/ООБ/,  на Общобългарския парламент, на Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/ и на военно-инвалидните кооперации и военно -патриотичния съюз  у нас.

Има много исторически тайни за българската ни история по които се мълчи. Мълчи се за силата, за величието на българските държави от древността - над 60 на брой! Мълчи се и за българските империи.,.а тя, историята ни е по-стара от самата Библия! Тук ще цитирям акад. Проф. Д-р Борислав Йотов, който често казва „Империйте ни са мъртви, но България е жива!”.

Непознаването на важни факти от нашата история се дължи на манипулативното й пренаписване както и на политически интереси. Поколенията ни обаче трябва да знаят и да се гордеят с най- старата история на света, която е българска. Тя трябва да ни даде самочувствието като народ и нация! Защото България действително е най-старата европейска държава, която в хилядолетията не е сменила името си – за разлика от Рим и Византия! А наши династи винаги и всякога в хилядолетията са били потомците на най-стария династичен имперски род в света -  рода Дуло. И тъй като ние българите продължавам да бъдем носители на гена на най-стария династичен род в света – рода “Дуло”. Ако цевта на пушка или на каквото и да е огнестрелно оръжие и днес продължава да се нарича ДУЛО”, както се изразява метафорично българският учен акад. Йордан Стоилов  Иванов – “от същата цев на рода Дуло, от хилядолетията са били изстреляни българските гени, в един красив фойерверк във вековете, от който чрез аристократични бракове, същата тази древна българска кръв се е предавала във вените на всички европейски династии. Включително и на австрийските Хабсбурги, на френските Бурбони, на немските Хохенцолери, на английските Уиндзъри и пр. И днес, във вените на много потомствени европейски крале, кралици, монарси и аристократи от родовете на Полша, Англия, Дания, Франция, Холандия, Испания, Белгия, Швеция, Чехия, Унгария, Румъния, Черна гора, Сицилия, Испания, Италия, Гърция, Тунис и  продължава да тече същата тази забравена кръв на първите европейци , кръвта на най-стария династичен род в света. Затова ние българите никога не трябва да забравяме, че сме поставили темел и основали българско царство в Европа много преди всички останали монархии да ситуират своите кралства и държави. Затова не беше и не е правилна формулата, че едва сега – днес в 21 Век ние сме се били приобщили към Европа. С нашето встъпване в Европейския съюз през тази 2007 г. ние просто лигитимирахме исконното си право на постоянно присъствие в Европейския дом, което генетично и исторически по право абсолютно ни принадлежи!” Защото българи от най-стария династичен род в света Дуло налагат християнството за векове напред в огромни обширни територии на Европа и Азия по която причина ние днес сме длъжни да пазим и съхраняваме корените български, за да градим върху тях короните на нашето бъдеще.  

Според Академик Державин „ етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното до - индо-европейско минало, заедно с шумери, ибери, италики, скити, сармати и, че "българите са българи, а не турци, татари, фини, хуни, чуваши, славяни и пр и по своя произход българите принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи.

До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ. „Историята на българите е по стара от Библията, а народът е един от съдателите на цивилизацията на Европа и на планетата Земя!” – това са думи на големия приятел на дисидентите в България - покойния велик държавник и политик Франсоа Митеран.

Фактът, че Българите са в основата на на европейската цивилизация е всеобщо известен. Такъв е и приносът ни в световната културна история, защото не от други, а именно от българите е взета идеята за държавността и отричането на робството. В този ред на мисли когато коментираме най-ранната християнизация на Балканите, следва да споменем, че българите, загинали в защита на тази общоевропейска религия, наред с арменците в битката на Аварайрското поле през 451 г. след Хр., арменската църква е обявила още тогава за светци-мъченици! Докато днес БПЦ не само, че не ги споменава, но и в Богословския факултет на СУ няма никакви данни за това. Защото когато Христовото учение в І век се разпростира по лимеса на Дунав, то е било възприето най-рано и най.напред в Сердикийската и Никополсдка епископии,  местните мизи, даки, сапи, сапей/шопи/, одриси, беси,болги, армени /армъни/, а чак по-късно от всичките хуни, готи, алани, вандали, бургунди, херули, руги, гепиди, севи, реци, лангобарди, гали, франки, алемани, фризи и брити. Така постепенно заселилите се /гети/ - готи в земите на мизите, по течението на Дунава, от езичество прминали под активното християнско влияние като имали са по нашите земи и своя столица Даусдава/“Град на вълците”/, ситуиран в района на днешното исперихско с. Свещари.

Забележителен е приносът на поколения български учени в изучаване древните писмени знаци, религии, традиции, обичаи, обредност и митология. По света обаче има много непроучени писмени паметници и символи – наши древни и сходни с нашите. Защото където и да са мигрирали бългрите в древността, те носели с гордост име, традиции, занаяти, обичаи, родова памет, знамена, с инсигнии, строителни умения, астрологични познания, народна медицина и военната мощ, за която можем само да си спомняме. Така, че предците ни преминавали от век във век след гигантски катаклизми чрез спираловидния кръговрат на миграцията. В този свой път те потърсили земите на своята прародина и  дошли / по-точно върнали се/ в земята на Балканите, откъдето са тръгнали. Затова и Балканите са родината - люлка на цялата Европейска цивилизация  Дълго време през ХХ век бяха манифестирани славянските корени на древните българи. Ние обаче ще допълним класическата история с аргументи и факти, в полза на приноса на дакомизийците - правобългари, в създаването на българската народност и държава. Защото спойката и хармонията между всичките първи 123 етноса, живели в най-древните времена на Балканите, извежда българите в един уникален световен феномен. Според уважавания акад. Йордан Ст. Иванов - българите хилядолетия преди Христа са развявали „Бончука” и други стари знамена с конски опашки, вълчи глави, много преди съвременните кралства на майка Европа да регистрират своята нововременна легитимация. В старите хроники е записано, че още преди европейските кралства да се родят, кхан Кубрат е ситуирал държава в годината, в която пророка Мохамед започва да проповядва. Синът на кхан сюбиги Кубрат – Асперас / Аспарух/ по майчина линия потомък на принцеса от огузкия род Ашина, ситуира държава – Дунавска България, а българският кхан Крум страшни Велики манифестира своя исконнобългарски щандарт, заедно с всички инсигнии и културни знаци. А това означава, че нашите предци още тогава са били хилядолетия напред в законодателство, хералдика, династична символика, още повече, че и най-старият династичен род в света – родът Дуло също е български. И когато един ден Ватиканът отвори своите архиви и хранилища, нищо чудно цели поколения историци да се срамуват, защото по заповед на някои управляващи историята на българите умишлено е била променена и премълчавана. А българска кръв от хилядолетия е текла, тече и днес и ще продължава да тече във вените на представители на етноси и народи на петте континента, започвайки от Придунавието, Кавказ, Чувашия, Татаристан, КабардиноБалкария, Ичкерия, Ингушетия, Дагестан, Абхазия, Башкирия, Казахстан, Тюркменистан,Афганистан, Северна Индия, Тибет, Северен Китай, Монголия, Бурятия, Сибир, Япония и островите, Индия, Пакистан, Азърбайджан, Узбекистан, Иран, Персия, Сирия, Ирак, Йемен, Етиопия, Турция,Поволжието, Панония, Трансилвания, Прикърпатието, Приуралието, Англия с Шотландия, Италия, Албания, Америка и пр. Първата миграция на изток и югоизток станала хилядолетия преди хан Котраг да създаде държавата на Сребърните българи - Волжско камска България, чиито сребърни предци и наши прадеди, след дългия път се установявили върху територии в земите на днешна Чувашия, Украйна, Татаристан, Башкирия, Казахстан, Узбекистан и Удмуртия както и в руските територии на днешните области Тюменска, Уляновска, Саратовска, Оренбургска, Астраханска, Пензенска, Челябинска, Пермска, Рязанска, Томска, Новосибирска, Кемровска и Тамбовска.

Затова нашите деца трябва да научат историята за митичните ни велики предци и истината за високонравствените ни прародители, преживяли хилядолетни бури на възходи и унижения, превратности и още по- невероятни съдби във времената на най-жестоки народни изпитания. Така например цели 10 000 години преди римските легиони да започнат своя марш в земята на мизите на Балканите, тук по същите пътища преминали на изток и на север преселилите се племена сребърните ни българи, с дакомизийски гени. Тръгвайки от района на Сребърна и днешна Берковица, те преминали по делтата на Дунав за да търсят пътища, в откриването на нови рудни находища със сребро. Това е само малък фрагмент от истинската история за началото на пътя на сребърните българи, чиито потомци днес са граждани на Чувашия и Татаристан, но те не я знаят. Поколенията не знаят защо дедите им са се наричали "сребърни". Защото когато добивали среброто в Хемус, в един момент то се оказало много дълбоко, в недрата на планината и извличането на руда ставало все по-трудно и невъзможно. Тези обстоятелства мотивирали рудничарите да поемат на изток със своите занаяти, поминък - бижутерство, грънчарство, жлезарство, рудодобив, майсторенето на оръжия, с помощта на местнит шамани! "Сребърните" понесли както фир-болгите на запад, своите кожени торби – пэлни с шепи жито – първото жито – конският овес – коила, понесли бащина пръст и със селекционираните от тях /в земите на Мизия/ житни семена. Тук в родната Мизия те се научили да сеят, селекционират и добиват пшеница, ръж и просо. Пътували с цялата си покъщнина, за да се изхранват в земите на Изток и да правят посеви. От мизийското жито сребърните българи занесли там семена. Така ги съветвали жреците. Затова археолозите трудно могат да открият днес артефакти за техните оракули и крепости. Защото предците ни тръгвали, за да открият откъде изгрява слънцето, което греело и тогава толкова високо…, а после – много по-късно – пак след хилядолетия - те се върнали....

Категорично можем да заявим, че представители на дако-мизийците са участвали активно      и в създаване на първите държави и култури по света  - Харапа, Мохенджо Даро, Империята на хонорите, в построяването на пирамиди, в развитието на  Халдея, Асирия, Шумер, Египет, Финикия, Мари, Митани, Урарту, Армения, Согдиана, Бактрия, Партия, Фригия и пр. Така преселниците мигрирали и завземали континенти и територии в Мала Азия, Африка. Ситуирали държави и в днешен Йемен,Индия, Пакистан, Афганистан, Южен Сибир, Хиндокуш, Урал, Крайбайкалието, Монголия, Бурятия, Китай, и пр. За това говорят стиховете в непроучения велик наш епос Веда Словена.  

 Предците оставяли своето семе, култура, обичаи, традиции - тъкачество, животновъдство, железарство. Премествали занаяти и обреди и участвали заедно с болгите, в създаването на държавата Идел, държавите на амазонките, древни градове на Кавказ, Башкортостан, Дагестан, Кабардино-Балкария, Ичкерия, Таджикистан, Империята на хонорите, Кушанската империя, Стара Велика България, с Кхан-балтавар Кубрат Първи Велики, Карабулгур, Дунавска България, Волжско - камска България, Унгария, Алцекова България, Иберия, царството Тограма, врменната държава Дуло, Куберова/Кувратова/ България, Първото българско царство ...и много, много други. Що се отнася до българите като потомци на дако-мизийците, те са потомци на едно от трите най-стари скитски племена измежду първите жители по долното течение и делтата на реката Дунав и по крайбрежието на Черно море”.

Българите са били и са една от най-високо развитите цивилизации в Европа и в Азия, факт, който доказват изследователите, констатирали и класифицирали и българското присъствие в земите на древна Персия, днешен Ирак и Иран.

При изследването на персийската и индоиранска етнически групи е доказано, че техният еталон за държава е формированието в района на Хиндокуш - централна Азии. А ние знаем, че сме потомци на дакомизийци и скитосармати, които мигрирайки първоначално на изток, сътворяват  град Балх – перлата на Азия и създават Балхара . Не трябва да забравяме, че именно в този свещен град, пророкът с българска кръв и корени Заратустра написва свещената Зендавеста. Той е авторът на "Гатасите " – част от Авестийското учение, което в 9 в. Пр. Хр. било особено актуално както и проповядваната от него монотеистична огнепоклонна религия, признаваща за върховно божество бог Ахура Мазда. Днес потомците на неговто племе само в Индия са над 120 000. Наричат се парси – по името на остров в Персийския залив, през който дедите им преминали по време на древните библейски разселения, в пътуването си до земите на Индия. Те живеели в заможна колония, в района на Бомбай. Там техни потомци продължават да живеят и днес. Счита се, че в основата на Манихейството, доразвито в богомилските и катарски ереси както и в учението на Петър Дънов стои една от най-старите доктрини на Заратустра, според която Слънцето и огънят поддържат живота. Тази толкова важна за Изтока и Азия доктрина е имала същото значение, както и будизма, а за нашите предци значение са имал слънцето, огънят ихлябът, от който е зависела продължителността на живота на милиони и милиарди хора…

 

Обратната миграция на племената при преселението на народите от Изток на Запад регистрира келтско, гетско, тракийско присъствие на Балканите, в земята на Мизите, в Малка Скития. Там прииждали и гети от по-ниските хълмисти и трънливи места, от района на днешна Анадола. Дурострум става тяхна крепост в долнодунавския лимес. От същото време до днес там са останали непроменени наименования на селища с келтски имена като Мъчин*Arribium, Исакча/Noviodunum/, Aliobrix.

И ако днес румънските учени и изслдователи опрделят долнодунавските територии като основен център на царството на гетите, то дакомизийските племена са били първите, които започнали да рушат устоите ва Римската империя.

__След отцеждането на водата по времето на втория потоп, от тук, от земите на Балканите на Изток тръгнали и АР-мъните, предците на днешните арменци. Първоначалната им Прародина АР - МЕНИЯ, /което ще рече ниска земя/, била в района на днешния български град Трън. Защото арменците също били един от тези първи 123 етноса и народи, живяли някога на Балканите.Тогава измежду тях се обособили множество самоуки майстори златари, които наблюдавали накитите по ръцете, вратовете и краката на загиналите в гигантското бедствие. Арменските златари се научили да правят великолепни точни копия на видяното след Потопа. За отбелязване е, че освен другите занаяти, арменците, живели някога на дакомизийските и сапейски територии в придунавието развили и тъкачеството. Те първи в света развели чрвени знамена от плат.

Сега, когато наистина търсим исконните корени на предците си, следва никога да не забравяме, че в генезиса на българската нация, ролята на автохтонното население на Балканите е била и винаги ще продължава да бъде основна. В този смисъл разполагаме със сериозно аргументирана информация, която ни дава възможност да проследим и възстановим най-старата легендарна история на българите, която векове наред е била крита. Защото тезата за старозаветното ни библейско родоначалие е истинска. В тази посока е работил усърдно и известният български учен - акад. Владимир Георгиев, дешифрирал писмеността на етруските, диска от Фестос и доказал, че Беласгите /Пеласгите/Бел-асите/ са били в основата на най-древното население от времето на неолита и ранния бронз на Балканския полуостров и остров Крит (6 000 - 2 600 г. пр. н. е.).

След големия кръговрат от Балканите към изток и югоизток, достигайки земите на Океана – там където изгрява слънцета, хилядолетия по-късно започнал и обратния процес – движения и миграции на огромни човешки маси в посока от изток на запад, в търсене на истинската Прародина. Точно по времето на тези походи и мега миграции на огромни човешки маси се ситуират държави, в съседство с китайската, североиндийските и иранска култури .

Хроники разказват легенди за приказнобогатата държава от II хилядолетие пр. Хр., в района на Имеон - Такламакан и Тян Шан, известна и от индийските източници като страната на болхиките. Наричана Балхара/Бургар/, от согдийците Блгар, а от таджиките Палгар/Фалгар като след похода на Александър Македонки е назована Бактрия. Безспорен е фактът, че че БАЛХ е бил един от най- старите градове на света, в района на северен Афганистан, отстоящ на разстояние 21 км от Мазар Ел-Шариф. Съгласно легендата, основател на града бил митичният герой Кайомур. А във Ведите се споменава народа бахликас, чиято велика потомка била царица Балкис /Бастет/, препогребана богиня в Странджа. Ведите и Авестата съобщават още и за времето на великото управление на цар Яма от Бактра, или Бахди.

И когато Фараонът Рамзес ІІ се опитал да завладее прекрасната Балхара, това е приблизително времето, в което Мойсей отвежда евреите от Египет. До Балх достигат и легионите на Александър Македонски през 329 г. пр. Хр. , който нахлува в Балхара. Там той се оженва за прекрасната българската принцеса Роксана, единствената българска владетелка, титулована за царица на света. Държавата Балхара просъществувала до 230 г. след Хр., когато е покорена от Персите, а потомцитена Кардама Ила в Северна Ииндия също ситуират още няколко държавни формирования. Мигриращите ситуират българска държава и край Самарканд, а други - още по на север. Същите племена дават име и на най-дълбокото езеро на света Балхаш - Байкал. Други достигат земите на днешна Япония.

500г. пр. Хр. - племената кимри и болги ( белги) се преселват в Англия.

Изследвайки произхода, етническата и езикова идентичност на предците ни следва да споменем и хунските родове и племена в състава на българската етносистема, за които са писали Гази-Бараджа “Гази-Барадж тарихы” (“Летопис на Гази-Бараджа”) от края на 20-те -40-тег. на XIII в.) и Бахши Иман в “Джагфар тарихы”. Т. 1. Свод булгарских летописей” (Оренбург, 1993). В конкретния случай ни интересуват повече обратните преселения на българските племена към исконната родина на Балканите. Т. например, водените от Вунд (Вананд) наши преселници в Армения във времето между царуването на Арташес II Аршак (33-20 г. пр. Р. Х.) и Аршак (35-41 г. сл. Р. Х.) преминават през Кавказ, в периода 30-20 г. пр. Р. Х. През ІІ век сл. Хр. насам идва и народа на басликите (болхики), които се ситуират северно от Кавказ.

Идва обаче момент, в който племената тръгват обратно към замите прародината. Достигат земите отвъд каспийско море, ситуират Балкария..../днес територия на едноименната автономна република/, през 127 г. друг клон от българите ситуира държави в Кавказ, просъществували до 9 век . От това време топонимът на Река Булкарчай.

Според «Именника на българските кханове» българската държавност в Европа при обратното завръщане е датирана към 165 г, когато е основана Стара Велика България.

Според Клавдий Птоломей ( 83 г. -161 г.), известен александрийски астроном, математик и географ многобройни български и хунски племена в края на I, началото на II век първи достигат Днепър.

165г. сл. Хр. е основана Старата Велика България.

След като териториите на българите са завладени от монголи, част от племената се преместват и на Север.

Най-великият български император Богатур Мао Дун - (Мотун - по китайски) владеел земите на 27 народи от Черно море до Япония и през II в. пр. н. е. и е издал закон, според който се е забранявала продажбата на земя на чужденци като и неизпълнението на този закон се е наказвало със смърт.

337 г. – Възцарява се кхан Кама, баща на принцесата Туран Бика, сключила брак с наетия на българска служба хунски военачалник Болимер от рода ДУЛО. Легендата за Туран-Бика /Турандот/ е използвана за либрето на едноименната опера на Джакомо Пучини . Дивната ЦАРИЦА ТУРАНДОТ И КХАН ШЧЕЧЕК АЛП КХАН БАЛАМБЕР ДУЛО БИЛИ ПОГРЕБАНИ В МЕСТНОСТТА ШЧЕКОВИЦА КРАЙ КИЕВ. При движението на хунските племена на запад от Волга, към тях се присъединяват и българи от района на днешните земи на Северен Кавказ и Азербайджан. Българите в Кавказ като общност са наричани събирателно бурджани.

Това се случило в момента, в който кхан Булимир/Баламбер/ издигнал и развял знамето на най-стария династичен род в света - рода Дуло. То представлявало “ вълча глава и кълбо от разноцветни панделки с червен цвят”. 

По-големият син на кхан Булимир Алп-би - (княз Алп) разбил варягите и ги заставил да бягат в посока към земите на днешна Италия, след което преплувал Дунав и разгромил 80-хилядната византийска войска през 378 г. в района на Адрианопол, назован от българите Кан-Дэрэ.

Между военните трофеи била и царската корона, която младият Алп-би поднесъл на Кхан Булимир. След смъртта на последния Кхан Алп-би обявил създаването на Хунската държава, разпростряна на територии, простиращи се от низините на Волга до Дунав.

350г. - Хронистите регистрират още едно преселение на българи и евреи в Армения в областта Кох.

354г. - Анонимният хронограф, който днес се пази във Ватикана съобщава за българите на мястото на бактрийците.

360-370 сл. Хр. Хронистите описват размирици в Старата Велика България като от същата година историческата съдба на българите е свързана с хунските племена. Ето какво пише Л. Н. Гумилев:

“... Конец этноса не означает физической гибели его членов, а только системы, забвение традиции и возможность для уцелевших особей войти в состав других этносистем” (№ 196). Хунны просуществовали как этнос почти полторы тысячи лет, а затем этот этнос распался, положив начало новым этносам или расширив уже имеющиеся этносистемы. Значительная часть хуннов вошла в состав формирующейся булгарской этносистемы.

В началото на IV в. Хунугурите на кхан Булимир( Белемер), от рода Буляр завземат района на Седморечието, а впоследствие част от племената тръгва на запад и завладява района на днешното Средно Поволжие през 329 г.

Последният владетел на княжеството Буляр -Джока-Утиг загива в битка с ви



Тагове:   анна зографова,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1177171
Постинги: 421
Коментари: 86
Гласове: 482