2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
БЪЛГАРИЯ – НАЙ-СТАРАТА ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА, ЗАПАЗИЛА ИМЕ И ДЪРЖАВНОСТ В ХИЛЯДОЛЕТИЯТА!
ВТОРА ЧАСТ
Кармичната мисия на рода Дуло в христянизацията на КИЕВСКАТА РУС
По LE BEAU
И
ВСИЧКО ЗА КОРИДОРА НА БЪЛГАРИТЕ ОТ ЧЕРНО МОРЕ ПРЕЗ МОНГОЛИЯ, УДМУРТИЯ, СЕВЕРЕН КИТАЙ, ИНДИЯ И ОСТРОВИТЕ ДО БЕРИНГОВИЯ ПРОТОК
Научен доклад
С Автори:
академик Йордан Стоилов Иванов
и
Анна Зографова - член. кор. на МАБИК,
След смъртта на Атила (453 г.)племенният съюз се разпаднал и синовете му не могли да спасят държавата. Според българския историк и изследовател Илия Зографов, което потвърди и академик Йордан Стойлов Иванов, в ранносредновековен мавзолей на велик мъж – Гаази Баба на едно от известните текета край Севлиево е пазен праха от мощите на цар Еменцар, един от седемте синове на Атила - владетел на Балкана в края на V и началото на VІ век. Аргументите ни по тезата, че Гаази баба и Еменцар са една и съща личност се базират на метода на академика по разкриване на археологически, природни и исторически богатства и биолокация.
А цар ЕМЕНЦЕР, който най-много ни интересува станал владетел на Емуса /Балкана/. Със своите хора се поселил в дома на римския император Кустадин /Константин Велики/ в предбалкана, което съответства с мястото край Севлиево, където е била една от неговите резиденции. Освен местните легенди, в които Еменцар е обозначен с името Гаази Баба, дадено му от мюсюлманите, по мои изследвания и проучвания, данни за владетеля ЕМЕНЦЕР могат да бъдат открити ако се прегледат обстойно всички съществуващи стари книги, с описания на династичните фамилии, с имената на вождовете, хановете, балтаварите и царете на уно/оно българите.
Що се отнася до мотива в легендата за Еменцер, в която се разказва е за седмоглавия змей, известен и от житието на Свети Никола или Саръ Салтък, в случая с Гаази Баба, той търпи нова интерпретация. Легендата за Гаази баба гласи още и, че героят е бил известен древен жрец - лечител. Тук директно правя аналогия с царете – жреци на дакомизийците, наши предци. Според преданието, Гаази Баба имал седем братя. Единият от които бил погребан в Панония, а другият в Добруджа. И тук имам аргументи, в контекст на седемте братя – синове на Атила, единият от които загинал в Панония: известно е, че в най-важната битка през 454 г. след смъртта на Атила, водена от синовете му, загинали над 30 000 хуни. Тя се е състояла в Банат и в нея загинал синът на Атила Еллак. Тогава хуните били прогонени. След смъртта на Елак, трона на Атила наследил крал Дингезих – вторият син. Тогава въпреки опита да възвърнат величието и властта на империята, хуните неколкократно претърпели още загуби. В една от последните битки край реката Болия загинал и самият Дингезих Дуло. Това станало през 469 г. След него върховенството поел поредния по старшинство син Ернак, когото българските историци идентифицират с хан Ирник от известния Именник на българските ханове. Впоследствие постепенно хуните, заедно с част от прабългарите били изтласкани към бреговете на Аскейноса /Черното море/. Тук обаче жeлая да уточня, че в династичните хроники от онова време фигурират всичките имена на останалите живи синове на Атила, които били владетели на уновендо-българите тогава. Имаме данни и за още един племенник на Атила Дуло - владетеля на Илирия Мундо, роден през 470 г. Според проф. Ганчо Ценов, Мундо/505-520/, известен и като Банджа Татра Бананд, е българин. Хронистът Йордан го е описал така: “Мундо произхождаше от рода на Атила. Той бе завзел една кула от другата страна на Дунава, която се казваше Херта и тук около Дунава се провъзгласи за Цар”. След победа над готите в Сирмиум през 505 г. Мундо, син на мизийска принцеса, побеждава в Моравия десетхилядната армия на византийския василевс. По-късно е управлявал Илирия, а през 532 г. с войската си, състояща се предимно от дакомизийци и българи е потушил въстанието “Нике” в Константинопол. Мундо и синът му загинали на бойното поле, но внукът му Теодомунд се издигнал като мъдър пълководец.
Два века след кхан Атила Дуло, заради още един друг потомък - негов братовчед -– Мойсей ІІ Дуло, син на Кхан Тервел, известен с прозвището “Отстъпника”,през 717 г. бил направи опит да бъде възстановено езичеството. По същата тази причина кхан Мойсей ІІ Дуло бил свален и екзекутиран от баща си. Тогава на българския трон сяда Асен І Велики Кормисош Дуло, който управлявал Аспарухова България, в периода 717 – 727 г., когато се образувал триумвиратът. Кхан Асен І Велики Кормисош Дуло управлявал Българо-византийската империя. Владетелите в този съюз Асен І Кормисош Дуло, Авар и император Лъв ІІІ били абсолютно равнопоставени. Така в действителност ,в първото хилядолетие след новата ера, историята е регистрирала три велики - уникални български империи – тази на Стара Велика България, на Дунавска България и на Волжско-камска България.
В историята има много аналии древни предания за владетеля на град Аскал/Киев/, Кхан Болкх, властвал до 528 г , който бил наследен от…царицата Боатрикс/ царица Бориса – Бориска/. Затова на гостите и на туристите в Киев от край време се разказва легендата за братята Кий, създателите на града, на тях потомците дължат много. Затова днес поколенията са построили прекрасен паметник, които се намира в Украинската столица. Искам да отбележа още и, че на владетелския трон в Аскал – /Киев са властвали още цели четири века, /считано от Х век,/ десетки князе, потомци на рода Дуло, начиная с княз Игор, внукът на Игор Мумин, княгина Олга-Елена, дъщеря на българския цар Симеон І, както и князете Борис-Светослав, Владимир І, Всеволод Ярославов, с неговите четирима синове и една дъщеря: Князете Светослав, Вячислав, Владимир, Язислав, княгиня Анна, станала впоследствие съпруга на френския крал Анри І, владетел на Франция след 1049 г., Великият Владимир Мономах, чиято корона се съхранява и до днес, княз Джурга – Юрий Долгорукий, Андрей Боголюбский, Мстислав Владимирович, княз Ростислав, княз Рюрик Ростиславович и Ростислав Рюрикович.
459г. сл. Хр. Хуните са разбити отвъд Азовско море и през 464/65 г.- под натиска на авари, савири , те потеглят на запад. Воюват със сарагурите и оногурите. В посоченото време пратеничествата на тези две племена посещават Константинопол като тогавашните автори ги идентифицират като оногури - българи-оногундури.
480 г. - Византийският император Зенон(474-491) търси българска помощ срещу готите. Войните между остготските вождове Теодорих Амалецът и Теодорих, синът на Триарий, приключва в 479 г. Същата година е датиран и бунтът на Маркиан. В опит да изпълнят молбата на имп. Зенон, българите са отблъснати от Теодорих, сина на Триарий. Той умира през 481 г., което поставя събитието в 480 г. За това свидетелствува Йоан Антиохийски.
482г. сл. Хр. се споменава за българския владетел кхан Бузан.
488 г. – Теодорих организира поход към земите на днешна Италия по римското крайдунавско трасе като гепиди, подкрепяни от българи воюват срещу остготите, в сблъсък при р. Улка където загива вождът на българите кхан Бузан (по данни на П. Дякон).
493 г. същият хронист съобщава, че” докато Теодорих воювал в Италия срещу Одоакър, българите опустошили земите на Тракия”.
498 г. според Анастасий Библиотекар, „Българите бродели между Илирик и Тракия "преди да се узнае за тях".
499г. сл. Хр. - българите разбиват византийците край р. Цурта. Решаваща е била българската победа над главнокомандуващия военните сили на империята в Илирик - Арист. От византийска страна в сражението участвали 15 000 бойци и 520 каруци. В тази битка на бойното поле намерили смъртта си над 4000 византийци и четирима военачалници - Никострат, Инокентий, Танк, Аквилин (Комес Марцелин). Вардарско-Моравският път веднъж за винаги е "разпечатан" за варварски набези в империята, която така и не успяла да организира ефикасен контрол.
Запазеният топонимичен материал потвърждава, че това е районът на първото трайно българско присъствие по долното течение на р. Дунав.
Когато говорим за историята на българите в периода 1 - IV век , задължително следва да споменем, че в Анонимния латински хронограф се, съдържа списък и с имената на племената и народите - потомците на Сим, в който на последно място са посочени българите (Vulgares).
502 г. - Комес Марцелин, Теофан, Кедрин, Зонара, Ландолфус описват как „българите безпрепятствено мигрирали в районите на Тракия и Илирия”.
През 504г. сл. Хр. Е осъществено и описано още едно голямо преселение на българите на Балканите.
И когато Теодорих воюва с гепидския крал Тразарих за Сирмиум, намесата на българите едва не довежда до крах похода на готите.
505г. сл. Хр. И други български племена преминават Дунава и се заселват в районите на Гъмзиград /днешен Видин/ и в Охридско. Военачалникът на Илирик, Сабиниан с 10 000 войници, част от които българи се опитва да изтласка готите и отцепилия се от гепидите вожд Мундо.
500 -520г. сл. Хр. - българите проникват на Апенините.
512г. сл. Хр. – българите нападат Константинопол и по този повод император Анастасий изгражда дългата отбранителна стена.
Зяудна с хунското племе садагари, отседнало в района на днешна Добруджа и Мизия на десния бряг на Дунав до р. Искър е живял и четвъртият син на Атила Эрнак – Еменцар. Той и още един сил на Атила Ултзиндур извели от Кримския полуостров още племена, заселвайки ги на дясното крайбрежие на Дунав, в района Гъмзиград.
Кхан Дакота Бел-Кермек, отново с българските племена се заселва в севернокримските степи между Крим и устието на Днепра (Данапр, или реката Днепър е била наричан от българите— Бури-чай). Бел-Кермек объявил ситуирането на свое княжество, именовано Алтъноба, в чест на паметта към великия Атила Дуло и в памет на обсадения Рим. Тогава терминът “балтавар”, означавал знак на рода Дуло, вече означавал “вождь”.
513 г. - В бунта на Виталиан Тракиец за защита на православието отново участвуват хуни и българи.
519 г. - Българи нанасят катастрофално поражение на византийската войска в Илирик за което император Юстиниан I(527-565)търси решение на "проблема Илирик", назначавайки за стратег военачалника, отделил се от Теодорих Мундо.
530 г. - Мундо успява да разпръсне група българи, нахлули в Тракия. Пленниците изпраща за устройването на триумф в Константинопол като след церемонията същите били зачислени в състава на византийската армия в Армения и Лазика.
535(538)г. сл. Хр. Булгар и Дронг (Дрогон) отново се споменават като участници в битката при р. Йатрус. 546 г. - Византия често използува услугите на българите във войните си с готите. Главнокомандуващият Велизарий нееднократно е настоявал пред император Юстиниан I да му изпрати в помощ за Италийската експедиция българи. През споменатата година дори командуването на гарнизона в Перуджа (Италия) било поверено на българина Одолган.
548 г. - От византийска страна, в областта Кампания (Италия) ,военните операции срещу готите с българска помощ води стратегът Йоан, който губи доверието на българите и те минават на страната на готския крал Тотила.
Хронистът Козма Индикоплевс, в съчинението си "Християнска топография"(кн. III) изброява от изток на запад християнизираните племена и народи като споменава и българите след иркани (хиркани), херули, и преди еладците, илирите, далматите, готите и пр.
550г. сл. Хр. готския историк Йорданес пише за българите по Северното Черноморие.
А през 552 г. новият главнокомандуващ византийските войски в Италия - Нарсес, възстановява доверието на българите, в съюза с Византия и с тяхна помощ нанася съкрушително поражение на готския крал Тотила.
555г. сл. Хр. сирийският хронист Захарий Ритор пише за българи в Източен Кавказ - град Дербент.
558г. сл. Хр., Кхан Заберган - напада Цариград.
През 60-те години на IV в. Хуните проникват на запад от Волга.
Ето и сведенията по въпроса в историческите източници:
Амиан Марцелин (IV в.), Павел Орозий (нач. V в.), Приск (V в.), Иордан (VI в.) са писали за инвазията на хуните в Европа посочвайки точните им местонахождения.
560 г. - Виктор Танунски съобщава за български набези в Тракия, които достигат чак до предградията на Константинопол.
567 г. - Аварите в съюз с лангобардите нанасят решително поражение на гепиди и българи в Панония и там установяват центъра на своята държава. Панонските българи стават аварски поданици.
Българското присъствие през 5 -6 век е неоспорим факт, още повече, че с войнските си умения именно българите влияели върху снаряжението, тактиката и стратегията при водене на бойни действия. Така в "Стратегикон"- на Псевдомаврикий, от края на VI в., на конниците във византийската армия се забранявало да носят български наметала?!
568г. сл. Хр. Второ грандиозно преселение на българи на Апенините.
569 г. - Лангобардският крал Албоин се оттеглил в Италия като с лангобардите заминали немалки групи гепиди и българи, които се установили в Етрурия - областта Беневенто и дълго време селищата им носили и продължават да носят техните имена, а населението е двуезично.
573 г. - Юстин II сключила мир с аварския хаган и като залог за това поискал децата на хагана, но военачалникът Тиберий разпоредил заложниците да са деца на "скитските български военачалници".
593 г. - Папа Григорий Велики (540-604) в IV-та книга на "Диалози"-те си разказва случая с раненото воловарче и за българина – СПАТАРИЙ и военачалника Нарсес. В походите на Балканите българите действали като поданици на аварския хаган.
597г. сл. Хр. Е регистрирана българска победа над византийци при р. Осъм.
През 600г. сл. Хр. първият български кардинал в Италия е бил Петър българина. Според френския хронист Ле Бо през 631-632г. сл.Хр. българи водилит борба за аварския престол като били разбити и 9000 от тях избягали в Бавария, където били избити от крал Дагоберт.
Други, начело с Алцик забягнали в Италия, в околностите на Венеция и Равена. Дружината се заселила в района на Беневенто и Кампобасо, в градовете Сепиниум, Бовианум и Изерния. На Алцек билае присвоена титлата "дук" и по данни В. Бешевлиев, през 663 г. българите потърсили мирно убежище при лангобардския крал Гримоалд (662-671).
Алцековите българи били изпратени при Ромуалд - син на краля. В Беневенто вождът на българите получил титлата "гасталдиус". За двуезичието на тези българи чак до края на VIII в. свидетелствува Павел Дякон. Нещо повече - в съчинението си "Български преселници в Италия през VI в."(от 1933 г.) италианският професор Винченцо Д"Амико пише, че до началото на XV в. в Италия е имало българи, съхранили народностното си самосъзнание.
На 23.V.1417 г. български благородници от гр. Верчели положили клетва пред дука на Милано чрез която се задължавали да пазят своите най-древни родови традиции. А през 1933 г. по заповед на Хитлер в Италия се извършва преброяване на населението. По този повод известният иизследовател на българите в Италия - професор Винченцо Д"Амико визира, че потомците на древните българи, живеещи в Италия тогава са били над 4 милиона души.
Българи е имало и всред ранните тюркски групи, известни в Европа от времето на Великото преселение, докато езикът Bulgar език днес се счита за един от изчезналите Западни тюркски езици, наред с хазарския Той днес принадлежи към групата най-архаичните.
Agathius Мирна, говори за нападението Zabergana Хан през 558, даде кратко описание на древната история на "хуните" (българи), след като са живели в Азия за Imeyskoy планина:
"Хората на хуните някога е живял около част Meotidskogo езеро, която гледа към изток, и са живели на север от реката Танаис, като други варварски народи, които са живели в Азия за планински Imeyskoy. Всички от тях са били наричани хуни или скити. С племена в отделно един от тях, наречен kotrigurami други Utihur ". [9]
Според Михайл Сирийски легендата за тримата братя "скити", издаден от планината Imaon (Памир, Хиндукуш, Тян Шан) в Азия и се свеждат до Танаис (Дон). Интересно е да се спомене с някои българи pugurov може би над "pugu" от китайски източници (хипотетично предположение):
"По това време трима братя от Вътрешна Скития бяха с него тридесет хиляди скити и шейсет дни са преминали от планината Imaona. Те отидоха през зимата, за да намерят вода и достигна Тана и морето Понт. Когато стигнаха до границите на римляните, един от тях на име Bulgarios взел със себе си десет хиляди мъже, и е отделена от братята му. Той прекоси реката Танаис, и отиде до река Дунав, която се влива в морето на Понт и изпратени (техни представители) Мавриций пита за да живеят в него и да бъде средство на римляните. Императорът му даде Дакия, Горна и Долна Мизия ... Те се заселват там и започна защитата на римляните. И римляните ги наричали българи ...
Другите двама братя дойдоха в страната на алани, наречена Barsaliya, (Bersiliya) и града, който е бил построен от римляните, например Каспийско море, наречен портата, Thoraya (Дербент). Българи и pugury, обитаващи тези места, в старите дни са били християни. И когато чужденци започнаха да управлява страната, те бяха наречени от името на хазарите по-голям брат, чието име е Hazarig (Kazarig) ". [12]
Докато най-ранното споменаване на българи е от V век е от арменския историк Khorenatsi, според когото във времето на арменския цар Аршак I, син Vagharshak, българите се заселили по днешните арменските земи:
При разпадането на хунската империя се оказва, че българите са част от огромен племенен съюз, които тогава съвременниците наричали с общото име хуни.
Българи се заселват в два основни региона на Кавказ – в района на Северен Дагестана и в района на Кавказка Албания (съвременен Азербайджан), на юг от Дербентския проход. Междувременно при разпадането на Хунорската империя, столетия наред следват масови переселения на хунски племена в района на Западен Сибир, Казахстан, Средна Азии, Поволжието, Северен Кавказ, Северното Причерноморие и Приазовие.
През втората половина на 60-те на IV в., хуните достигнали източното крайбрежие на Азовско море ( Меотида) и се придвижили към низините на Дон. Там живеели и сарматски племена язиги и роксолани, които отстъпили под натиска на хуните. В този момент Утигите и хотите се върнали при своите предци кимерийците.
590 г. - КханБоян Челбир умира. Балтавар Кара на българите става Tubdzhak.
но след неговата смърт Балтавар става най-големият му син Бо-Yurgan. Неговото име в гръцките източници се дава под формата на тялото, и S. Shamsi и И. Исмаил в книгата "Волжка България в разкази за деца" (Казан, 1995 г.) даде цялата фантастична форма на ураган.
Бат Органа
Бу Yurgan (Yugra - името на един от Sabanian раждане) - герой и "изтъкнат с необикновена легендарна сила.
И тук стигаме и до
Когато коментираме политическите и културни връзки между българи и руси през ІХ, Х и ХІ век и приемането на християнството за държавна религия на Киевската Рус ,определено следва да подчертаем, че това е едно от най-важните събития в историята на Европа от онова време. Още повече, че този акт се осъществява със съдействието и благословията на тогавашни български владетели. Езическата Киевска Рус по същото време попада и под духовното влияние не само на православието от I българско царство, но и под влиянието и на мюсюлманската Волжко-Камска България на хан Кубер. Всеизвестен исторически факт е, че през 986-а г. - две години преди покръстването, Киев е бил посетен от мисионери именно от Волжските булгари, изповядващи мюсюлманската вяра, които предлагат на Великия княз Владимир Киевски да приеме исляма. Според летописите и хрониките на Киевската Рус през същата година същите тези мюсюлмански представители на пратеничеството в Киев кръстили “четирима князе ” от аристокрацията”, чиито имената не са съхранени. Духовното и културно значение на християнството, преминало чрез България в Киевската Рус е огромно, защото по това време там освен български просветители и свещеници присигат и уникални богослужебни книги, писани на глаголица и кирилица. Това са жития, хроники, преведени на български от България и Византия, оригинални хроники за и от братята Кирил и Методий и техните ученици. Освен това в Киевската Рус, а от там и в останалите руски княжества – Суздалското, Новгородското, Московското и пр. се създават шедьоври и школи за превод от старобългарски ръкописи. Запазените образци от тях днес служат за изследване на древните славянски езици и техните особености най-вече във връзка с руските редакции на древнобългарския език в периода 9 – 12 в..
Една също не маловажна последица от християнското кръщение на Киевската Рус е развитието на живописта, иконописта, обработката на камъка, уникалната дървена архитектура, създаването на църковна и светска литература както и развитието на духовната образователна система. Православието, присъединяването на Киевската Рус и на останалите Руски княжества към него, приемането на българската хриситиянска традиция се превръща в мощен фактор, определящ характеристиките на икономическата, социалната, политическата, религиозна, културна и духовна история на Киевската Рус и Руските княжества въобще.Много важно е да отбележим, че една обща черта на създаваните и превеждани по това време ръкописи е факта, че макар и известни, те не са изцяло изучени. Още повече при тези школи в Киевската Рус и в руските княжества се извършва и една своеобразна редакция на древнобългарския език. Списъкът на хрониките, манюскриптите и на всички сътворени по това време писмени паметници на руската редакция на преведените древно-български шедьоври е огромен.
Ние ще споменем само най-известните от тях – Слуцкия псалтир, Едноеровия пандик на монаха Антиох, житията на Кондрат, на света Текла, минея на Дубровски, Бичковския псалтир и знаменитото Кириловско Реймско Евангелиекакто както и руските преводи на т.н. Савина книга. Слуцкият псалтир заема особено място всред писмените кириловски паметници. Бил е открит случайно от художника Д.М. Струков през 1867 г. в Слуцк, недалече от Минск, където са били запазени древни ръкописи и старопечатни книги. Ръкописът на монаха Антиох от манастира „Св. Сава” в Ерусалим също е изключително ценен с факта, че Антиох е бил типичен представител на аскетичното и мистично мислене в периода 6 – 7 век, който по молба на игумена Евстафий от Анкирия съставил своеобразно ръководство – правилник за манастирския начин на живот, събирайки и вписвайки там фрагменти от библейските писания и родословията на бащите на църквите. Книгата на Антиох е била задължително настолно пособие за манастирските библиотеки.
Що се отнася до знаменитото Реймско евангелие, написано в Сазавския манастир, където се е извършвала служба на църковно – славянски език – то е било предадено от монасите на Киевско – Печьорската лавра в манастира „Св. Андрей” на емигранти и така препис от него през 10 – 11 век – периода 1055 – 1061 г. се озовава и на територията на Унгария. Това евангелие РЕЙМСКОТО е било написано специално за дъщерята на Ярослав Мъдри – принцеса Анна Ярославовна, която става кралица на Франция и чрез нея то попада в Париж. /Тя е била омъжена за Анри 1 през 1044 г. Изучаването на тези и много други ръкописи позволява да бъдат направени изводи за това, че през 10 и 11 век в Киевската Рус е била изработена система за древноруски правопис, едновременно със всички нейни свойствени дистрибутивни и импликационни форми . Така анализирайки данните във всички открити ръкописи в Киевската Рус и в останалите руски княжества, които приемат християнството от Киев, от генетична гледна точка те се определят като древнобългарски ръкописи, с различен териториален и временен произход и ръкописи, пълни със своеобразни русизми, попаднали в ръкописните школи на Киевската Рус , посредством църковно-книжовния език и интелекта на преписвачите от различните школи, започвайки най-напред от тази в Киевско – Печьорската Лавра..
Ако в "Краткото житие на Кирил", философът ни е бил наречен "най-мъдър учител на българи, руси и славяни", там пише още и, че: "Св. Кирил беше родом българин от Солун и създаде писменост и на нея преведе писмото при управлението на гръцкия цар Михайл, на цариградския патриарх Фотий, в годините на българския княз Борис и на моравския Ростислав, на блатненския и ляшски княз Коцел, на моравския Ростислав, на Заврий - княз хазарский, на Карлус - княз немски, на Дунай - господар унгарски, а също и на царствуващия в Новгород Рюрик, княз руски - 122 г. преди кръщението на Руската земя".
Още в два средновековни писмени документа в "Йоакимовската летопис" и в т. нар. "Дуклянска хроника" се разказва за "руското кръщение, което било осъществено от български духовници" и за първия руски епископ Михайл, който "бил българин родом".
А ликът на Великия кръстник на Киевската Рус , който &
НагореБЪЛГАРИН ЕДИНСТВЕН В СВЕТА ПРОМЕНЯ С БИО...
БЪЛГАРИН ЕДИНСТВЕН В СВЕТА ПРОМЕНЯ С БИО...