ВСИЧКО ЗА Спасяването на българските евреи и ролята на Цар Борис III Авторска статия на  Анна Зографова, ПУБЛИКУВАНА В ЕЛЕКТРОННОТО ИЗДАИЕ "ЮСТИЦИЯ" ОТ ЖУРНАЛИСТА ПЕТЪР НИЗИМОВ - април 23, 2023 Редактирана: април 23, 2023 
СПАСЯВАНЕТО на българските евреи – като СПAСЕНИЕ или като ОЦЕЛЯВАНЕ”?!  Статията се посвещава на 80-годишнината от спасяването на българските евреи  Автор: Анна Зографова  

Всички ние знаем, че спасяването на българските евреи от депортация по време на Втората световна война е и продължава да бъде едни от най-светлите примери не само в българската, но и в световната история. В годините на Втората световна война България не допусна нито един български евреин да загине в концентрационните лагери на смъртта в Германия и Полша. Спасяването на българските евреи обаче и днес е и продължава да бъде обект на полемика и то най вече по отношение ролята в това начинание на последния български цар Борис Трети.

Вследствие на огромната реакция срещу антиеврейското законодателство в Царство България, в годините на Втората световна война, когато страната ни е сателит на Велика Германия в Тристранния пакт и срещу планираната депортация на българските евреи в концлагерите на смъртта, благодарение най-вече на Българската православна църква, на 43-мата народни представители от ХХV Народно събрание, начело със зам. председателя на парламента.

Всичко това прави чест на българските граждани, допринесли за предотвратяване на депортацията 

 

В  Германия Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е била взето в култовото берлинското предградие Ванзее – във Вила ВАНЗЕЕ още през 1942 г., когато започва фактическото масово депортиране на евреи в Аушвиц , най-големия концентрационен лагер за евреи, цигани, пленници и партизани. От месец януари 1942 г. евреите в Царство България са били задължени да носят големи целулоидни шестоъгълни звезди.

На датата  20.01.1942 г.  Райнхард Хайдрих, Началник щаб на SS получава заповедта за изготвяне на План за решаването на еврейския въпрос, който е имал за цел цялото еврейско европейско население да бъде изселено на остров Мадагаскар.

През август 1942 г., в Царство България се ситуира Комитет по еврейските въпроси/КЕВ/, начело с антисемита Александър Белев.

На 22.02.1943 г. Александър Белев и Теодор Даникен – помощник на небезизвестния Айхман подписват тайно споразумение  за депортиране на 20 000 евреи.

В началото на март 1943 г. ,11 343 евреи от т.н.  „нови земи”/от Гърция и Македония  са депортирани в концентрационни лагери. Започват протести. Българското общество е стъписано от масовите убийства на евреи в Македония и Тракия. Тези евреи са транзитирани през България до Видин, а от там със корабите „Сатурни” към концентрационните лагери на смъртта – най-вече към Треблинка и Освиенцим.

В Царство България, благодарение най-вече на българския народ, на православната ни църква както и на католическата, БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ БЯХА СПАСЕНИ ОТ ДЕПОРТАЦИЯ. В този смисъл залогът по спасяването на около 50 000 човешки живота доказа по най-категоричен начин морала на българската нация, която нито един от диктаторските режими, установявани у нас НЕ МОЖА ДА ПРЕВЪРНЕ ЗА ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ В ЧУЧЕЛО!   Няма друг народ в света, който в своята хилядолетна история да е бил подлаган на толкова гонения, истезания и мъчения като еврейския. Нека не забравяме, че на датата 31 март т.г. се навършиха 431 години от деня, в който испанското кралско семейство на католиците Фернандо и Изабел, с благословията на Светата инквизиция издава Едикт за изгонване на сефарадските евреи от Испания. Тогава със специален ферман турският султан Баязид II е разрешил на над 100 000 евреи да се разселят в земите на Турската империя – респективно това е времето, в което страната ни се е намирала под османско доминантно присъствие. Преселниците донасят в нашите територии нови традиции, музика, облекло, култура, поезия, изкуства, философия, пренасяйки ритмите на Тарагона, Толедо, Барселона, Арагона, Кастилия, Андалусия, Гранада, Майорка и създават тук на днешната българска земя свои общини, говорейки езиците „ладино” и раши”.  Евреи – романьоти и ашкенази по българските земи е имало още от V век преди Христа, да не забравяме, че и Сардите от Сардиния – семити яхвисти и Сердите от Сердика са били кръвно свързани, а най-старото име на София е Сардика -Сердика, по името на първото племе, установило се в плодородните територии на днешната Софийската равнина цели 8 века преди Христа с което днес столицата ни София с право може да се счита като един от най-старите градове на Европа. Това доказаха изследванията на една българска археоложка и изследователка на културата нураги – Димитрина Джонова Митова, защитила на тази тема докторска дисертация в Софийския университет “Свети Климент Охридски”.

Сарматите - кои са нашите предци ? Сарматите – те ли са нашите предци ? От Петър Низамов (автор на статия “Сарматите” в Уикипедия) Сарматите – потомците на скитите, са група племена, част от които са спрягани за предците на кутригурите, оногурите и утигурите, които обединява Кубрат за да създаде около 632 година Стара Велика България. Сарматите (на гръцки: Σαρμάται, на латински: Sarmatж) е общородово име на група ираноезични племена, обитаващи […] В страната ни напоследък чест гост е проф. Михаил Бар Зоар, български евреин, биограф на създателя на Еврейската държава Бен Гурион.

В своята книга “Извън хватката на Хитлер”, той пише: “Пример за смелост е факта, че българският народ колективно и дръзко не се подчини на нацистката заповед да се унищожат всички около 50 хиляди български евреи по време на Холокоста. България тогава, в годините на войната каза категорично “не” на концентрационните лагери и не на машините за избиване”.

Боспорското царство – българско, тракийско или гръцко ?

Още един потомък на български евреи – Бенджамин Ардити,

изселник в Израел, написа още една интересна книга, посветена и озаглавена на  “ЧОВЕКА, КОЙТО ИЗИГРА ХИТЛЕР”, Книга за последния български цар БОРИС ТРЕТИ, визирайки го като спасител на българските евреи.

На  2.03.1943 г. българското правителство одобрява депортирането на български евреи и издава поверителния указ за депортация с  № 127 до КЕВ /Комитета по еврейските въпроси/.

Срещу този документ обаче се обявяват 43 български народни представители. И така на 6.03.1943 г., заповедта за изпълнение на депортацията е връчена на министъра на вътрешните работи на Царство България Габровски, като същия ден документът е бил предаден и на ръководителя на Бълото братство в България – Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/, който прочитайки я заявява категорично: „Не разрешавам пред лицето на Бога да се извърши такова престъпление!”. Петър Дънов изпраща при царя /Цар Борис ІІІ/ своя заместник и царски съветник Любомир Лулчев, на когото заявява буквално следното:  „Намерете веднага цар Борис и му кажете, че ако той допусне само един евреин от България да бъде депортиран в Полша, от него и семейството му и царското съсловие нищо няма да остане!”.

Лулчев се среща с царя на 9.03.1943 г. и още същия ден монархът изисква от Габровски заповедта за депортация и я скъсва след което нарежда да бъдат разпратени телеграми, които отменят депортацията.  Това се случва на 9 март след обяд.

На 17.03.1943 г. 43 депутати от Народното събрание на Царство България, начело с подпредседателя Димитър Пешев излизат с Петиция срещу антисемитската политика.

Огромен принос за спасяването на българските евреи има депутатът Димитър Пешев, уведомен за ситуацията с евреите лично от секретарката на Белев – Лиляна Паница. Той най-енергично е действал и се е възпротивил на идеята за депортирането на българските евреи. ДИМИТЪР ПЕШЕВ ОБАЧЕ Е БИЛ НАКАЗАН ОТ ЦАР БОРИС III И ТОЙ ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ ПОСТА, КОЙТО Е ЗАЕМАЛ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. С УКАЗ НА ЦАРЯ ДИМИТЪР ПЕШЕВ Е БИЛ ОТСТРАНЕН КАТО ДСЕПУТАТ, КОЙТО Е ДОПРИНЕСЪЛ ЗА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ. След преврата на 9.09.1944 г. Димитър Пешев е осъден от Народния Съд и получава 15 годишна присъда, която излежава.   За ролята на царя освен биографът на Бен Гурион – проф. Бар Зоар, пише и българският евреин Бенджамин Ардити, който през 1952 г. отпечатва в Тел Авив книга, озаглавена „РОЛЯТА НА ЦАР БОРИС ТРЕТИ ПРИ ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ”.  Там той публикува документи от архива на тогавашното вътрешно министерство на Царство България, където под № 4144, публикувани през май 1950 г., в „Льо Монд Жуиф” авторът Жак Сабил цитира, че тогавашният министър на вътрешните работи на България Габровски е получил лично нареждане от царя, /Цар Борис ІІІ/ ДА ПРЕУСТАНОВИ ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ СТАРИТЕ ПРЕДЕЛИ НА СТРАНАТА. Затова ако трябва да коментираме виновен ли е българският Цар Борис  ІІІ за антиеврейското законодателство, лично аз бих желала да припомня думите, които каза пред мен. известният О.з. полковник Йосиф Илел:  „Само който не е бил евреин и не е живял през годините на войната, само той не знае какво значи да носиш жълта звезда като белег на позора.  Цар Борис ІІІ е виновен за убийството на 11- те хиляди беломорски евреи, защото още от 1941 година се е знаело, че тези хора са обречени на жертвоприношение. Още повече знае се и, че голямата последна любов на българския монарх е била също еврейка.  Борис е една сложна фигура, която в известни моменти се нуждае и от съчувствие., защото неговият живот и задължения не са били никак лесни. За това свидетелстват немалко исторически документи както и дневника на тогавашния министър – председател на царство България Богдан Филов. Едни евреи го уважават  -това са богаташите, които успяха с негова помощ и с тази на царицата да изнесат капиталите си и да живеят богато и добре в Америка, в Бразилия и в Аржентина. А други евреи – живи и мъртви, малтретирани от антисемитските закони, от Закона за Защита на нацията /ЗЗН/ не могат да го приемат.  Цар Борис ІІІ е имал дял в спасяването на българските евреи, но е съучастник в убийството на останалите евреи. Що се отнася до ролята на българите в Акта по спасяването на българските евреи, трябва да сме точни и кажем, че много разум, усет и хуманизъм проявиха българите по време на Втората световна война, несравнимо повече от напарфюмираните дами и господа от Западна Европа, които не само, че не си помръднаха пръста за спасяването на евреите, но дори и съдействаха на фюрера Адолф Хитлер да избива нашите събратя. Такъв е случаят с чешката интелигенция, която беше в услуга на хитлеристкото Гестапо. Такъв  е случаят с френските власти във Виши. Далеч съм от мисълта да омаловажа подвига на отделни хора, какъвто е случаят с Ани Франк, но фактите са красноречиви и те са следните: НИКЪДЕ В ЕВРОПА НЕ СЕ ВДИГНАХА ХОРА ДА СПАСЯВАТ ЕВРЕИТЕ – ЕДИНСТВЕНО ТУК – В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ ! Затова ние ще бъдем вечно признателни. По същия повод Еврейският национален фонд в САЩ връчва на Негово Величество Симеон Втори възпоменателен медал”.  

 

В хрониките и в дневника на тогавашния пълномощен министър на Райха в Царство България – Адолф Хайнц фон Бекерле както и в дневника на тогавашния български министър-председател на Царство България проф. Богдан Филов присъстват много интересни данни, които не трябва да бъдат забравяни. Професор Богдан Филоф пише: „В една от срещите ми с царя стана дума за евреите от Новите земи, които изселваме – ТОВА СА БЕЛОМОРСКИТЕ И МАКЕДОНСКИТЕ ЕВРЕИ. Цар Борис Трети предложи да телеграфира да ги приемат и тях всичките в Палестина. Възразих му, че е вече много късно, понеже те след няколко дни тръгват…На въпроса му къде отиват, отговорих – Полша”. „Но, продължи той – това значи, че те отиват на смърт?”. Обясних му, че това е пресилено…и…, че те ще бъдат използвани като работници…каквито и ние изпращаме. Царят отговори, че това не е същото, и че с евреите се постъпва нечовешки”…

На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси в царство България Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо в София, Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. Дни след това  доверената секретарка и любовница на Белев Лиляна Паница информира софийския равин и Консисторията за  тези предстоящи събития. Първата партида е включвала 20 000 души, които в края на февруари и в началото на м арт е трябвало да бъдат изпратена в концентрационния лагер Треблинка. Тогава е било взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и от още 8 560 евреи от „стара България”. Така на  4 март 1943 г. започва депортирането на евреите от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом, а оттам на 4 кораба, наречени “Сатурни” са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях. По същото време полицейски части в Битоля и Скопие събират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200.

На 12 март 1943 г. са депортирани още 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена. В разговор с Богдан Филов, германският пъломощен министър в София –  Фон Бекерле информира щабквартирата на Райха, че „българският премиер изрично е визирал, че има възможност евреите от България да бъдат използвани като работна ръка в българското пътно строителство”.

По време на срещата на Цар Борис III с Рибентроп и Хитлер, в периода 31.03. – 2 .04.1943 г., в оригинален документ от това време е записано: „С Рибентроп се дискутира специално еврейският въпрос. Българксият цар е бил съгласен с изселването само на евреите от Македония и Тракия, а за тези от България, /тогава е назована цифрата 25 000 души/, с изключение на малък брой болшевишко – комунистически елементи, се предвижда “НАСТАНЯВАНЕ В КОНЦЕНТРАЦИОННИ ЛАГЕРИ!”

На 26 март 1943 г. Адолф Хайнц фон Бекерле информира щабквартирата на фюрера Адолф Хитлер, че в Народното събрание на Царство България е  ВНЕСЕНА ПЕТИЦИЯ от името на 43-ма народни представители срещу изселването на българските евреи въобще. В текста е посочен и пълният цитат на ПЕТИЦИЯТА, ОБСЪЖДАНА НА ДАТАТА 25 МАРТ 1943 Г.в пленарна зала.

И тук ще включа  финалния фрагмент от последното интервю, дадено ми от известния историк и писател о.з. полковник Йосиф Илел, който обаче е и бивш партизанин от отряда “Антон Иванов”, но , който бе и първият  инициатор за създаването на виртуален музей на Холокоста в Пловдив, в България. Темата за този музей вече е в ход, но никой не споменава до този момент името на човека, дал идеята. Дълги години о.з. полковник Йосиф Илел бе куратор на еврейския музей при Синагогата в София. Ето какво сподели пред мен той по темата за ролята на българският цар Борис Трети в тези сложни времена и за това – виновен ли е той за изпращането на 11 343 евреи от окупираните балкански земи в концлагерите на Германия. О.з. полковник Йосиф Илел

Полк. Йосиф Илел: ” Нямам намерение в случая да коментирам – виновен ли е българският цар Борис III за убийството на 11-те хиляди и нещо беломорски евреи, защото още от 1941-ва година се е знаело, че тези хора са били обречени на човешко жертвоприношение. Още повече, че българският цар е бил принуден още на датата 1 март 1941 година да подпише Тристранния пакт, за да не бъде окупирано Царство България от германски войски, които в пълна бойна готовност точно в този момент са били разположени по цялото протежение на северната ни граница. И още нещо – само дни след ратифициране на Тристранния пакт, в Царство България Народното събрание приема Закон за защита на нацията по силата на който се забраняват и всички масонски ложи в страната и се поставя началото на държавно организирано преследване на евреите в Царство България. Съгласно този закон: 

* смесените бракове между българи и евреи се забраняват, (т.е. те се осъществяват само нелегално), 

* има и забрани за упражняване на определени професии от страна на евреите, 

* наложени са извънредни имуществени данъци на еврейското население, 

* наложено е носенето на „давидовите значки” за индентификация, 

* наложен е полицейски час за евреите, 

* евреите могат да си купуват хляб само от отделни фурни, 

* определени са улици, по които е забранено да се движат евреи, 

* по 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в „трудови лагери. 

Правителството на последното българско царство още от 1941 година е знаело, че беломорските и македонски евреи са били обречени на жертвоприношение. Още повече знае се и, че голямата последна любов на българския монарх е била също еврейка – дъщерята на Жак Асеьов, който емигрира в САЩ с цялото си семейство именно с помощта на царя. За това свидетелства и разказва в свои интервюта и г-н Яков Джераси. 

 Борис – царят е една сложна фигура, която в известни моменти се нуждае и от съчувствие, защото неговият живот и задължения не са били никак лесни. За това свиздетелстват немалко исторически документи както и дневника на тогавашния министър – председател на царство България Богдан Филов. Едни евреи го уважават  -това са богаташите, които успяха с негова помощ и с помощта на българската царица Йоанна да изнесат капиталите си и да живеят богато и добре в Америка, в Бразилия и в Аржентина. А други евреи – живи и мъртви, малтретирани от антисемитските закони, от Закона за Защита на нацията /ЗЗН/, не могат да го приемат.  Цар Борис ІІІ е имал дял в спасяването на българските евреи, но е съучастник в убийството на останалите евреи. Що се отнася до ролята на българите в Акта по спасяването на българските евреи, трябва да сме точни и кажем, че много разум, усет и хуманизъм проявиха българите по време на Втората световна война, несравнимо повече от напарфюмираните дами и господа от Западна Европа, които не само, че не си помръднаха пръста за спасяването на евреите, но дори и съдействаха на фюрера Адолф Хитлер да избива нашите събратя. Такъв е случаят с чешката интелигенция, която беше в услуга на хитлеристкото Гестапо. Такъв  е случаят с френските власти във Виши. Далеч съм от мисълта да омаловажа подвига на отделни хора, какъвто е случаят с Ани Франк, но фактите са красноречиви и те са следните: НИКЪДЕ В ЕВРОПА НЕ СЕ ВДИГНАХА ХОРА ДА СПАСЯВАТ ЕВРЕИТЕ – ЕДИНСТВЕНО ТУК – В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ ! Затова ние ще бъдем вечно признателни. По същия повод Еврейският национален фонд в САЩ връчва на Негово Величество Симеон Втори възпоменателен медал”.  

 *С Л Е Д В А

Анна Зографова, журналист – международник, член-кореспондент на Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/.

anna_zografova@abv.bg