Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2013 13:43 - КОЙ, КОГА И ЗАЩО ОТНЕ СТАРИЯ ОНГЪЛ/ДОБРУДЖА/ ОТ БЪЛГАРИЯ?!
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 1726 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 08.11.2013 13:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
КОЙ, КОГА И ЗАЩО                       ОТНЕ СТАРИЯ  ОНГЪЛ (ДОБРУДЖА) OT БЪЛГАРИЯ                                                                 Отговор на въпросите с документи без коментар!


              „Те не ще окажат съдействие за образуване на голяма славянска държава.Черна гора и Сърбия ще имат възможност да анексират: първата -Херцеговина и пристанище на Адриатическо море, втората -някои части от стара Сърбия и Босна” (Из записа на руската страна от Райхщатското споразумение между Русия и Австро-Унгария, 26 юни / 8 юли 1876, № 22, стр. 145 от „Сборник от договори на Русия с други държави 1856  – 1917 г., Москва, 1951 г.) ... „В случай на териториални изменения или разпадане на Османската империя, образуването на голяма, сплотена (сплоченного славянского) славянска държава се изключва; напротив България, Албания и останалата Румелия могат да станат независими държави”. Из статия ІІІ (чл. 3) от „допълнителната конвенция” към „СЕКРЕТНАТА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ РУСИЯ И АВСТРО-УНГАРИЯ”, Будапеща 3/15 януари 1877 г., поместена под № 23, стр. 149-155, в „Сборник от договори на Русия с други държави” 1856-1917 г., Москва, 1951 г. 1. От долупосочените места и съгласно с приложената тук карта ще се образуват две области (вилаета), които ще се управляват според изложените по-долу форми.             Въсточна област ще има за главен град Търново и ще се състои от санджаците: Русе, Търново, Тулча, Варна, Сливен, Пловдив (без Султан-Ери и Ахъ-Челеби) и от каазите: Къркъ-Клисе, Мустафа-Паша и Казъл-Агач.             Западната област ще има за главен град София и ще се състои от санджаците: София, Видин, Ниш, Скопие, Битоля (без двете каази на юг), от трите северни каази на Серски санджак и от каазите Струмица, Тиквеш, Велес и Кастория. „Из Притурка „В” ЗА БЪЛГАРИЯ” Проект за ограничен устав към протокол № 1 от Константинополската конференция 1876 – 1877 г. Тази притурка е предложена, отстоявана и защитавана единодушно от Русия, Англия, Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия (виж. Протоколи от Цариградската конференция в превод от Т. Икономов, 1885 г.) ... „И така (1410) хиляда четиристотин и десет милиона рубли. Вземайки под внимание финансовите затруднения на Турция и съобразявайки се с желанието на негово величество Султана, всерусийският император се съгласява да замени изплащането на голяма част от начислените в предишните параграфи суми със следните териториални отстъпки (т. „г” от чл. 19 на Приламинарния Санстефански мирен договор).             а)„Тулчански санджак, т.е. уездите (каазите): Килия, Сулина, Махмудие, Исакчи, Тулча, Мачина, Бабадаг, Гирсов, Кюстенджа и Меджидие, а също така и островите в делтата на Змийските острови. Без да желае да си присъедини обозначената територия и острови в Делтата ...  Русия си представя да ги замени за отчуждената с договора от 1856 г. част от Бесарабия, граничеща на юг с руслото на Килийския ръкав и устието на Стария – Стамбул.             в) Параграф „в” описва териториите, които Русия взима в Кавказ, Бреговете на Черно море и Азия.             Параграф „с”: „Териториите, означени в параграф „а”и„б” се отстъпват на Русия в замяна на сумата от (1 100) хиляда и сто милиона рубли.             ... От чл.19 от САНСТЕФАНСКИЙ ПРЕЛИМИНАРНЬІЙ ДОГОВОР, Сан Стефано 19 февруари / 3 март 1878г., поместен под № 25 в Сборник договоров Русии с другами государствами 1856 – 1917 г., Москва 1951 г., стр. 150 – 174.             „Правителството на Нейно Британско Величество би считало за свой дълг да изкаже своето дълбоко съжаление в случай, ако Русия решително би настоявала за възвръщане на Бесарабия. Доколкото обаче е ясно, че другите държави, подписали Парижкия договор, непреднамерени да защитят с помощта на оръжие границите на Румъния, установени с този трактат (договор), Англия не се счита толкова заинтересована по този въпрос, за да има право да вземе върху си отговорността да се възпротиви на предложеното изменение, затова тя се задължава да не оспорва окончателното решение на Русия относно възвръщането на Бесарабия...”             Т. 11 от меморандум № 1 от съглашението между Русия и Великобритания за изменение на Санстефанския договор. Лондон, 18 / 30 май 1878 г., стр. 176 – 180, поместено в Сборник договоров Русии с другими государствами 1856 – 1917 г. под. № 26.             Пояснение: Границите на Черна гора и Сърбия, касаещи техните териториални разширения се уточняват от Русия и Австро-Унгария, предлагат се на конгреса и се приемат единодушно.             Мнението на Солсбъри е, че територията на България не трябва да бъде по-малка от тази, посочена в притурка „В” на Константинополската конференция. Въпросът за размяна на териториите, посочени в чл. 19 от Привременния Санстефански договор се разискват на 19 / 1 юли 1878 г. и са, засвиделствани с ПРОТОКОЛ № 10 на БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС. „Присъстваха всичките пълномощници и заседанието се откри на 2 часа и половина след пладне ...”             „Дневният ред поставя на първо място изслушване на румънските представители. Съгласно с решението на конгреса председателят е призовал министрите на Н.В. Румънский княз, г.г.Братияно и Кагалничано на днешното заседание, за да представят съобщенията, с които са натоварени.             Румънските пратеници влизат и председателят ги моли да вземат думата и да изкажат мненията и съображенията на тяхното правителство.             Г. Кагалничано благодари на Конгреса за това, дето е благоволил да ги приеме и прочита следующий меморандум.”             „Господа пълномощници! Преди всичко ний от сърце благодарим Конгреса, гдето е благоволил да изслуша румънските представители в това време, когато разискванията за Румъния са дошли на своя ред. Това е ново време за Европа за признателност от страна на Румъния; в туй единодушно благоволение на Конгреса ний довиждаме добър знак за успеха на делото, което сме повикани да защитим пред вази. Ний ще се запираме върху събитията, в които бяхме въвлечени от необходимости на висшата сила (force majeure). Ний ще преминем с мълчание и военните действия, в които участвахме, и дипломатическото дело, в което не ни се даде да се намесим. Ний вече имахме случай да заявим, че в преговорите ний не бяхме до толкоз честити, колкото в делото на оръжията. Ний ще се ограничим да изложим правата и желанията на нашата страна върху истинските основания, които съкратено бяха изложени преди малко в един мемоар до Конгреса. 1. Ний мислим, че не е справедливо да се откъсва каквато и да било част от сегашната румънска територия.             Присъединението през 1856 г. на една част от Бесарабия към Молдова беше дело от голяма справедливост. Раздробяването през 1812 г. не можеше да се оправдае нито със завоеванието на Бесарабия от Русия, нито с правото на завоевателя.             До 1812 г. Бесарабия принадлежеше на Молдавското княжество, на което автономията беше тържествено призната от всички по-предишни трактати между руската и турската империи. Кючук-Кайнарджийският трактат припознаваше по най-пълен начин князете на Влашко и Молдова за господари и постановяваше, че Бесарабия прави част от Молдова.             Ще каже Бесарабия е била румънска страна с румънски учреждения и закони, които император Александър І изрично запази. Туй уважение към предишната националност на Бесарабия е изказано в указа, с който се е прогласило административното и съдебно устройство на тая област след присъединяването й към Русия.             На тая област погрешно се е гледало като на турска или татарска, защото турците са държали в нея три крепости.             Но и самото Влашко се е намирало в подобна автономия, че в него е имало турски крепости, следва ли от това, че Влашко е турска страна?             Както в 1812 г., тъй и в 1878 г. Бесарабия не може да иска от Румъния в силата на правото на завоевание. Тя принадлежи на едно княжество, на което сама Русия през всичкото време на последната война е сматряла като на независима и съюзна държава.             Освен това в началото на войната Русия сключи с Румъния една конвенция, с която изрично се гарантираше целостта на румънската територия.             Тая гаранция се поиска и се даде още тогава, когато работата беше само за преминаването на руските войски през Румъния. Тя трябваше да стане дваж по-силна отсетне, когато по извикване пак на Русия, съдействието на Румъния се обърна във военно съдействие и напълно съюзничество. Нашите войски се биха напред с руските. Ако с това не сме спечелили правото на уголемяване, не сме си спечелили обаче и за намаляване. И да нямахме други права, потвърдената в Петербург конвенция 4 / 10 априлия 1877 г. е достада ни запази тази част от Дунава, с която тъй тясно е свързано търговското благосъстояние на Румъния.             Искат да ни кажат, че преустъплението на Бесарабия е свързано със съображения от признателност и возпоминания за военни подвизи и слава. Но през дългий ред на войните, руското оръжие се е прославило и на други бойни полета и руската военна слава се е простирала дори до стените на Одрин. Следва ли от това, че всички тези места трябва да станат руско владение?             Колкото до съображенията за признателност върху тех, ний ще кажем, че Румъния знае да бъде благодарна и че тя го е показвала много пъти. Тя не забравя ни своята история, ни своите благодетели. Тя дълбоко почита Екатерина Велика и Николай І – великодушните създатели на Кайнарджийския и Одринский трактати.             Но в същото време тя немалкопомни и жертвите, които е направила за пораствуването, щастието и славата на Русия. Тя не ще престане да си наумева, че от дните на Петър Великий до днес, тя всякога е била поприще на военните руски действия, влагалище за прехранвание на нейните войски, дори и тогава, когато тъй са действали отвъд Дунаваи зрелище на най-страшни сблъсквания. Тя си наумява и това, че в 1812 г. е загубила за ползата на Русия половина от Молдова т. Бесарабия от Пруст до Днепър. 2. Ний молим да се освободи Румъния от всяко задължение за препущание руските войски през нея, додето трае окупацията в България, Морето и Дунав дават на русите по-лесни и по-евтини пътища за възвръщане в Русия. Подир претърпените изпитания Румъния има нужда от спокойствие; тя трябва да помисли за поправлението на причинените от войната вредове, а това едва ли може да се постигне, ако движението на руските войски разваля спокойствието на страната. 3. Нам се види за справедливо да се дадат на Румъния в силата на нейните стари правдини устията на Дунав заедно със Змийските острови. С това ще се възстанови старото решение на Европа, според което пазянието на свободното плаване по устието на Дунава беше възложено през 1856г.на подунавските княжества. 4. Ний много се надеваме, че Румъния ще получи от руското правителство едно военно възнаграждение съразмерно с извадените от бойното поле войски. Ний желаем щото постановените и добитите от Русия в името на съюзните държави обезвреждания да се поделят между съюзните държави съразмерно с военните възнаграждения на всека от тех. Императорското правителство е приело вече принципа на това разпределение на Сърбия и Черна гора и настоява върху прилагането му. Румъния има основание да иска даже нещо повече, защото е била принудена да държи за всеки случай на крак 70 000 души войници, претърпела е в своите придунавски градища всякакви разрушения и вредове, изхабила е пътищата и военний материал. Стойността на тези различни статии трябва да се изплати от военното обезщетение, което се дава на Русия и да се вземе по такъв начин, какъвто сам си одобри Конгресът. 5. Румъния е напълно уверена, че нейната независимост ще се припознае пълно и окончателно. На първоначалното й право за тая независимост притургат се сега нови основания. Тя е спечелила това право на бойното поле. Десет хиляди румънци са паднали на полето под Плевен и с живота си изкупили са свободата и независимостта на своето отечество. Но всичко това едва ли ще бъде в състояние да обезпечи спокойствието и мирните разположения на Румъния. Тя ще бъде честита прочее да види, че Европа не отказва своята помощ в усилията й да увенчае своите стремления за пълна неутралност. Ако Европа не й откаже, тя ще знае да докаже, че у нея няма други честолюбия, освен да бъде верен пазител на свободата на дунавските устия и да се посвети на развитието на нейните учреждения и на нейното благосъстояние. Такива са, господа пълномощници, желанията на една малка държавица, която никога не си е позволила да наскърби Европа и която апелира чрез нас пред правосъдието и благоволението на великите сили, на които вий сте достойни представители.” Г. Братияно чете подир това следующите размишления: „Изложението, което направи моят другар, в негово и в мое име за правата и интересите на Румъния, нема нужда от по-големо развиване. Високото събрание има на ръцете си всички данни, за да изпълни своето дело и да уреди положението на восток. Ний сме уверени, че при нашите чувства от правдолюбие и благоволение, с които ни приехте между вас, решенията ви относително Румъния ще бъдат напълно съгласни със справедливостта. Аз ще си позволя само да прибавя, че отсъствието на една част от румънската територия не само ще причини на румънския народ дълбоки болки, но ще разклати у тоя народ доверието му към действителността на трактатите и предаността му към закона. Това смущение за неговата вера в бъдещето ще парализира неговото мирно развитие и неговата ревност към прогреса. Позволявам си да подложа тези размишления на оценението на тоя велик европейски съвет и особено на знаменитите представители Всерусийският Император, възвишений дух и великодушното сърце на когото ний сме имали много случаи да оценим през времето на неговото пребиваване между нас.” След изказванията румънските представители напускат заседанието. Представителите първо обсъждат въпроса за признаване независимостта на Румъния. Делегатите подкрепят независимостта на Румъния. По този въпрос руският представител г. Шувалов прави следното изказване: „Граф Шувалов добавя обаче, че признаването на румънската независимост от Русия става с непременното условие, че Румъния ще се съгласи с повръщане на Бесарабия към Русия” (стр. 110 от Протоколите към Берлинския конгрес, преведени от Т. Икономов 1885 г.) Останалите представители смятат, че ще трябва да се дадат още територии на Румъния. „Княз Горчаков напомнюва, че в едно от предидущите заседания, той беше доказал достатъчността на възнаграждението, което се дава на княжеството, че Добруджа с избитък възпълва устъпването на Бесарабия, и че освен това Румъния задържа и делтата на Дунав. Н. Светлост не може прочее да си обясни по кой начин руското великодушие ще може да се покаже тука, когато разширението на южните граници на Добруджа трябва да стане във вреда на Българското княжество (а нима отнемането на останалата част от Добруджа не е във вреда на България? Въпросът е мой.) и тъй вече много стеснено (не го ли стеснихте точно вие като дадохте военни възнаграждения на Сърбия и Черна гора?) Княз Горчаков би желал да знае поне кои именно места се имат пред очи.” ........... Граф Шувалов допълва:             „Граф Шувалов счита за нужно да обяви, че Русия е действувала доста великодушно като е поднесла на Румъния една област от 3500 четвъртити (квадратни) километра, един бряг на Дунав от 150 километра дължина и едно морско прибрежие от доста голяма важност. Ако Румъния желае да получи още някои места, в които румънското население е доста гъсто без да съставлява болшинство, руските пълномощници могли би да направят някакви устъпки (Защо не! Своя територия не отстъпват!) именно на това основание. Между Расово и Силистра има един пояс, гдето румънското население е доста многочислено и Н. Превъзходителство вярва, че с устъплението на триъгълника, който ще тръгва на изток от Силистра и ще се съединява с линията на сегашната граница. Русия с избитък удовлетворява желанието на конгреса.”             Следва изказването на председателствуващия заседанията на конгреса, който заявява: „Той (Бисмарк) ще бъде твърде честит ако предложеното увеличение задоволи Румъния. Той приповтаря, че делото на Конгреса не може да бъде трайно, ако при решението на тоя въпрос една велика сила остане докачена в своето достойнство и че каквито и да бъдат симпатиите на Германия към Румъния, на която господаряте член от германската императорска фамилия ..........             Граф Шувалов прочита следующата редакция:             „Предвид на съществуването на Румънски елемент (съществуването!!!), руските пълномощници се съгласяват да прострат румънската граница надлъж по Дунавъот Расово до Силистра. Пределната точка на Черно море не може да задмине Мангалия.”             След това следва решение, което е единодушно, а българите освен от исконни територии, са лишени и от 80 000-но население.             И за това българите днес са признателни ........... Браво!
Доц. Д-р Живко Куновски
 


Тагове:   ongal,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1177171
Постинги: 421
Коментари: 86
Гласове: 482