Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2014 06:25 - ЗАПРИНОСА НА АКАД. ПЕТЪР АТ. ПЕТРОВ В УТВЪРЖДАВАНЕ ПОСТИЖЕНИЯТА НА НАРОДНАТА МЕДИЦИНА - АКАД. ЙОРДАН СТ. ИВАНОВ И АННА ЗОГРАФОВА - ЧЛ. КОР НА МАБИК
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 2399 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 21.01.2014 06:27


Изследователският принос на акад. Петър Атанасов Петров за утвърждаване постиженията на народната медицина в България Научен доклад, посветен на 30-годишнината от провеждането на І национална конференция по народна медицина в НРБългария Акад. Йордан С. Иванов, потомките на акад. Петър Атанасов Петров: Таня Г. Манова – юрист, Люба Канелова - Розанис и Анна Зографова – Член – кореспондент на академия МАБИК Mont-press.com - Бр. 1 (1638), год. ХХ, 6 - 7 януари 2009 г През 2009 година се навършват 30 години от провеждането на Първата национална конференция по народна медицина /1979 г./ в Сопот. Значението на форума е от особена важност, защото едва тогава за пръв път у нас започват сериозни дебати по същността на народолечебните български традиции и практики. Тъй като класическата медицина продължава да им се противопоставя, приложението им като начин на лечение от древността е почерпено от извора и корените на дакомизийската /шопска/ и протобългарска народна медицина и подкрепено с хиляди примери. От разискванията по време на същата конференция става ясно, че емпиричните натрупани знания следва да бъдат осмислени и приложени и в класическото лечебно изкуство. От трибуната на форума е огласено и, че е крайно време в НРБългария да бъдат поставени на научна основа полезните знания от областта на традиционното народно лечебно изкуство. Избран е научен съвет по етномедицина, в който са включени нейните основоположници - акад. Даки Йорданов, изследователят Петър Атанасов Петров, проф. Ради Овчаров и други. В следващите години под ръководството на акад. Петър Петров са събрани и обработени стотици томове, с подробно описани практики и рецепти от народните древни традиции, регистрирали невероятен ефект. Ученият доказва, че на езика на поверията и обичаите няма терминологични спорове. Просто защото това е езикът на хилядолетния опит. Изследвайки огромен фактологичен материал, най-вече от селищата в Софийски окръг и шопските региони, акад. Петров доказва и, че българските обичаи отразяват много точно палеофитотерапевтичните и психофизиотерапевтични методи на народната медицина. Това обстоятелство е от изключително значение, защото представлява съвокупност от народни познания и умения. Длъжни сме да споменем и, че за домакин на Първата национална конференция по народна медицина /1979 г./ съвсем неслучайно е избран Сопот - родния град на известния български народен лечител Иван Раев, открвател на уникалното лекарство срещу сънната болест както и на лекарството срещу паркинсоновата болест. Раев е прилагал лудото биле /белладона/ за лечение на Паркинсоновата болест. По-късно неговият метод е патентован и става извастен като българското лечение – „Кура булгара”. Заради лечителските умения на Раев, който е пастир по професия, народният лечител е получил международна известност и признание по целия свят. Бил е бил удостоен и със специална награда от кралицата на Италия – Елена Савойска. Опознаване методиките на древната палеофитотерапия и на психофизиотерапията продължава и днес да бъде от особено важно значение за медико-биологичните науки, защото този процес води до дълбоко проникване в същността на етноботаническите основи на съвременната медицина. И ако от позицията на нашето време трябва да коментираме значението на форума от 1979 г. – основното е, че той обогатява класическата ни медицина, с много полезни знания. Само в областта на народното билкарство са познати общо 800 вида диви лечебни растения. Отчетено е, че до 1979 г., в България са били известни и използвани 127 вида. Докато ако дивите лекарствени растения на Земята възлизат на 12 000 вида, от тях, в пределите на страната ни днес според статистиките продължават да виреят над 800. Изчислено е от български учени, че това представлява 6,5 % от броя на всички видове растения, съставляващи световното лекарствено растително богатство. Пак по време на конференцията в Сопот , от 1979 г. е поставен и въпроса за изследване действените съставки на използваните в народното ни билколечение лекарствени растения, на чиято основа се създават нови лекарства. От български билки се приготвят лекарства като Дигиталин, Дигинорм, Адинорм, Беласкулин, Ескувизин, Розанол, Розалин, Картемол, Нивалин и много други. Така през 1979 г. освен, че са поставени за разглеждане на научна основа въпросите за древните традиции и практики от историята на българската народна медицина, етномедицината ни е дифинирана от акад. Даки Йорданов и от акад. Петър Атанасов Петров вече като наука. А етногенезисът на народите - като процес, допринесъл за създаването на днешния облик на народ, присъствал хилядолетия в историята. В рамките на дебатите е цитирано, че българският етнос като народ е най-старият в Северното полукълбо. Данните тогава са били коментирани, в светлината на резултатите и от засекретените изследвания на дакомизийския геном, най-стария и устойчив, изведени от академик Йордан Стоилов Иванов през 1975 г. И тъй като желаем да резюмираме приносния характер от трудовете на покойния вече академик Петър А. Петров, в областта на етноботаниката, етномедицината и етногенезиса на народите и висшата математика, ще направим следното уточнение: извеждайки своите тези, на база огромния етнографски опит и събирателска дейност, академик Петров доказа, че всичките дейности на човека изразяват историческото развитие на даден етнос, нация и народност; разкри, че съществува непрекъсната взаимовръзка и детерминираност между всички крайни продукти от мисловните и практически дейности на човека през различните епохи. Изводите му са оценени високо, особено тези, отнасящи се до здравето и дълголетието на българина. В контекст на факта, че научните му изследвания хвърлят светлина върху етноботаническите основи на съвременната медицина, ако трябва да опишем исторически емблематичното й лого - лесковата пръчка, с образа на увита около нея змия, от един коментар на академик Даки Йорданов става ясно, че змията, позната на археолозите като Асклепиева, е действителен първообраз на съвременната медицина, почерпен отново от историческите анали за нашите земи. Същият емблематичен знак е откриван многократно, изваян или издялан върху мраморни, дървени или каменни орелефи и барелефи на Балканите и е бил създаден по нашите днешни български земи. Това е станало преди хилядолетия – във времето на дакомизийците. Дори нещо повече – акад. Даки Йорданов посочва конкретно, че „този първообраз е създаден в днешните земи на Западна и Средна България от предците на траките”. От векове се знае, че в тези райони се лекуват болести на токсична основа - каквито лекуват и лесковите дроги. Затова, наред с култовите лечебни практики от времето на дакомизийцита и тангристите, от пред тракийско и римско време, са били възприемани и култовете към божествените лечители като Елеону - Енлил, Бендида, Херос. А в земите на днешна Северозападна България, през дакомизийския и през тракийския период, на голяма почит и пиедестал е бил издигнат и култа към към Асклепий — древния пеласгийски бог на медицината. Дакомизийците, пеласгите и траките са го почитали като бог на здравето. Култът към него е бил широко разпространен. За това говорят множеството светилища – АСКЛЕПИОНИ, строени край многобройните ни минерални извори. За Асклепий, който е бил реално съществуваща личност, в аналите битуват множество местни легенди. Някои от тях са били тенденциозно видоизменени от гърците, представяйки го за гръцки бог - лечител като син е на Аполон и Коронида. (Това е според Аполодор. Същият античен автор обаче е описал още по-подробно в своите съчинения една друга легенда, според която Асклепий е бил син на Аполон и Арсиноя, правнучката на библейския пеласгийски /БЪЛГАРСКИ/ цар Персей. Цар Персей вече като митологичен персонаж е бил син на БелАСгийския /пеласгийски/ - български първобог Зевс. Още една особено интересна и ценна древна монета, която е включена в нумизматичната колекция на историческия музей на град Враца изобразява бога - лечител Асклепий, в традиционен иконографски образ. Богът е изправен и подпрян на тояга от леска, в едната ръка, с опасана около нея змия. Другата ръка на бога лечител издига високо световното яйце, което пък е символ на живота.За същия популярен древен здравен култ към Асклепии, от дакомизийската култура на българските земи има и други, все още непроучени доказателства. В етимологичен аспект наименованието „Асклепий” произлиза от компонентите: представката за умаителност AS, после KAL – което означава хирургически клин - чрез лат. SKALPER. Всъщност, изследвайки етимологично наименованието, не трябва в никакъв случай да забравяме, че и в ареала на Тангра има жреческо понятие АСКАЛ – в смисъл на първожрец. Жреците са били древните магове, които били именовани и като АССАКАЛИ… Думата КАЛУС, разгледана диференцирано, от гледната точка и на деминутивните значения, означава още и острие, островръх инструмент, с асоциации за бодене, рязане или …мушкане…Обичайното съдържание на думата днес добива пълнота, ако бъде осветлено чрез лечението с „клинавото биле” или „клина”, изработван от лечебното дърво Леска, което е и храст. Точно този храст е обусловил наименованията. Дори и на съответните обредни лица или целители, в истинския смисъл на тази дума. Ето два примера от Витошко – Старопланинския - Карпатския ареал: днес румънската дума CALUS *ЕЛ, в значение на КАЛУШЕЛ, означава буквално церител или целител на русалийската болест. На български CALUS *ЕЛ е КАЛУДАР/КАЛУШАР. В този смисъл закономерността на етнографския процес, в изследването на леската обяснява всички лекарски, обичайни и дори битови явления, при които лесковината, образът на змията и дълголетието се свързват в атрибути. По този начин са създавани цитираните от нас образци – изображения, образи -знаци, служили във времето като символи на здравето, включително и емблемата на световната медицина. Леската е позната на човека още от най-дълбоката древност. С нейните клони са плетени кошари, къщи, комарници, хамбари, леси, детски люлки, домашни фурни, хурки, обори за животни за да ги пази и да са здрави и плодовити. В Софийското село Искрец дори има старинно поверие, че „Леската е влюбеното в човека дърво, родилното дърво, без силата и мощта на което той не може!” Известно е, че леската, наравно с дряна е била тачена и от хилядолетия присъства като основен атрибут в новогодишните обичаи. Присъствала е и в древните обичаи на старите болги и атрячите и в тези, от времето на царете Коляд и Болг. Пак от народните предания и легенди става известно, че дори и в самото ползване на дървото леска има нещо мистично ритуално. Затова уникален е изводът на проф. Петър Петров, който му дава основани е да прегледа народните познания за лечебните свойства на обикновената леска, в светлината на изясняване въпроса за зависимостта между лечебните и хранителните й вещества, описани в етнографските данни. От него е установено, че „народните представи за връзката на леската, с дълголетието на човека са станали следствие от древните познания за хранителните, лечебните и жизнестимулиращите качества на леската. Докато издирването на дълбоката причина на това познание показва, че предците на балканите, участвали в изграждане на етноботаническите основи на съвременната медицина, са били жители не на села или градове, а на горите, с лесковите находища. В този смисъл, развитието на етнографския процес около леската се разглежда и като разширение и обогатяване познанията за обикновената леска, добити през миналите епохи. От леска са били правени древните вотивни жезли. Използването на дървото от време оно е било свързано и със суеверни описания, за начините на лечение на рани или отравяния от отровни змии. Особено интересни са изучените от българските етнографи т.н. „змийски” поверия за леската, които са описвани из територията на цялата страна. Знае се, че използването на лесковата шума, а също и на лесковата кора, в пресен вид, стрита или сварена във вид на отвара е ценно лекарство за рани от отровни змии. Има народни поговорки: „От лескова пръчка змията умира;лесковина да вземеш и като допреш лескова пръчка до змията – тя умира”.стр.397 от Известия БАН Кн. 16… Леската или лешникът - (Corylus) е род покритосеменни растения от семейство Брезови (Betulaceae) - листопадни дървета и храсти, типични за умерения климат в Северното полукълбо. Ядките й се консумират. Ообикновеният лешник (C. avellana), както и неговата разновидност - цариградският лешник (C. maxima) са познати и използвани също от хиляди години по нашите земи. Обикновената леска (Corylus avellana) е „покритосеменно растение от семейство Брезови (Betulaceae) и представлява храст или дърво, достигащо максимална височина от 3-4 м . Дървесината на леската е изключително пластична и се поддава на огъване и обработка, което прави дървото предпочитано от резбарите. В аспект лечебните свойства на леската, особенно ценно за българската наука е задълбоченото проучване на стн.с. Петър Петров за „Лечебните свойства на леската и поверията у българите”, публикувано в издания на БАН „Известия на Етнографския институт и музей у нас”. На стр. 437 от Изданието в книга ХVІ от 1974 г., в същия изследователски труд открихме следните пасажи: „Ако сега се приеме, че компонентът „Лескова пръчка”от емблемата на народната ни медицина е взаимодействал с пръчки от други дървесни видове, в някои новогодишни обичаии, какъвто например е обичаят „старци”, в Старозагорски окръг у нас, в Република Турция и в Южна Тракия, според обряда, „старците” започват да играят на Ивановден. Те играят всеки ден по малко до Сирни заговезни. Отново се разиграват най-много на Сирни заговезни . После престават. По време на изпълнението на ритуала, всеки „старец” носи в дясната си ръка символичен своеобразен „змийски нож”. Той е изработен от дървото, перфектно изгладен, с изрязана върху него резба от едната страна на голяма змия. Тогава всички – мъже, жени, деца, старци – биват поздравявани от „стареца” със специфичния старинния новогодишен ритуал за дълголетие. Интересно е да се знае, че болшинството русалийски геги също са издялани от леска. Изследвайки огромен фактически материал, разработен по строго етнографски път, академик Петров успява да докаже, че билкарските обичаи в България, свързани с леската, отразяват в своята сърцевина палеофитотерапията на предците ни , с различните лескови дроги. Този наш учен е установил и, че тази извечно българска палеофитотерапия е имала дълбоки научни основи и се е базирала на съвокупността от древните народни познания и умения, занасени от българските земи на изток, запад, север и юг. Фактите, получени чрез изследванията, извършени на базата на строго математизирани методи,както в случая с откритието на етнографските закономерности около леската, позволяват да се изтъкнат всички доводи и след като те бъдат доказани от медицинските и биологическите науки, ще бъдат внедрени в живота. Академик Даки Йорданов още в ХХ век определи същото етноботаническо изследване на акад. Петър Ат. Петров, посветено на леската като „етноботанически труд ,с изключителна стойност”. Историята на народната ни медицина днес има нелеката задача да анализира етапите, парадигмите и научните приноси, в развоя на цялото комплексно познание. Това на практика означава както преосмисляне, така и преоткриване на данните за традиционните български лечебни средновековни школи както и на методите, а също и обобщаване на всички данни за старите средновековни наши лечители, за които има писмени източници. След християнското покръстване на българите и утвърждаване школите на учениците на Кирил и Методий – Климент и Наум, преводните книги са не само за утвърждаване на християнството. Те включват анали за постиженията на другите народи, в областта на естествознанието и медицината. Княз Борис създава два културни центъра в Преслав и в Охрид. Начело на преславската школа застава Наум, а на Охридската Климент Охридски, като в тези школи творят Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър и др. Всред тези невероятни учени за времето си мъже като един от най-видните представители на средновековната литература и естествознанието се утвърждава Йоан Екзарх, в чиито книги „Небеса” и „Шестоднев” – авторизирани преводи на ценни мисли за човека, мисловните процеси, описанията на човешкото тяло и пр. ,съдържат немалко данни и материали, които са били необходими на средновековните ни лекари. Дори самият Климент Охридски, създател на първия университет е познавал отлично средновековната медицина. Той е лекувал сам като е написал, в прослава на традициите на древната ни медицина прекрасния труд: „Словото на светите врачове Кузман и Дамян”. Това съчинение впоследствие получава широко разпространение, в православните земи на Моравия и на Киевската Рус. Било е преписвано и размножавано там многократно. В началото на Х век голяма известност като народен лечител е получил светият мъж Иван Рилски от Скрино, незаконен брат на българския цар /Петър/, живял и лекувал, в пазвите на Рила, на мястото на днешния Рилски манастир. Изключително интересен факт, свързан с управлението на цар Самуил е била канонизацията на Великия Рилски светец Св. Иоан Рилски( 876-946), за когото действително са открити данни, че е незаконен полубрат на българския цар Петър. Предполага се, че Светите мощи на Св. Великомъченик Йоан Рилски са били пренесени през 989 г. във време, в което български патриарх е бил патриарх Гавриил - Герман. Точно този български архиерей е извършил канонизацията на светеца на сегашната унгарска земя, огромна част от която е влизала тогава, в пределите на българското царство. “Самуил добре е осъзнавал необходимостта от “свои” светци и като идеологически стожер не само при съпротивата срещу Византия, но и в навечерието на очаквания през 6500 г. от Сътв. (992 от Рождество Христово) “свършек на света”. Св. Йоан Рилски е починал на 18.08.946 г. и е бил погребан, в основаната от него Рилска обител. Непосредствено след неговата смърт, българският цар Петър наредил, мощите му да бъдат пренесени в Стерлиция -Средец /дн. София/. През всичките тези години, Рилският светец е бил покровител на българския народ. Бил е почитан не само от всички останали православни, но и подвизите му са били известни чак до Сибир. Бил е основател на българската монашеска школа по бойни изкуства. Св. Иоан Рилски е бил първият български пустинник - основател на Рилската света обител. Според оспорваната версия, бил роден в село Скрино (край град Дупница), като до 25-годишната си възраст бил пастир, след което приел монашество като се отдал на аскетизъм, изолиран в пълен пост и молитви. Има данни обаче, че в крехка детска възраст, той е бил занесен в селото, за да не се разбере, че е незаконнороден царски син. Постигал уникални чудотворни изцеления на всички видове болести, което го прославило по целия Средновековен свят. След смъртта му се заговорило, че и, ковчегът с тленните останки на светеца е имал чудотворна мощ, а гръцкият писател Йоан Скилица го е описал именно като свидетел на излекуването на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180). През 1194 г., българският цар Асен І разпоредил мощите на светеца да бъдат пренесени в столицата Търново. Те оцелели по чудо, след плячкосването на града при превземането му от турците през 1393 г. и били отново върнати в Рилската обител, благодарение на султан Мурад II, съпруг на българската принцеса кера Тамара през 1469 г. За още един легендарен дух и лечител Боян Мага също е писано много. В аналите е наричан и княз Бенеамин, описван като син на цар Симеон, брат на цар Петър и роднина на св. Иван Рилски и княз Михаил. Бил е водач и Архиепископ на Богомилите. Именован е маг, заради уникалните си лечителски способности. В България са запазени много легенди за него. . Важно е да се знае, че предстои изясняване от страна на науката - дали Боян Мага и Василий Врач са били едно и също лице?!.... Защото тези богомилски водачи , от някои автори и хронисти са описвани различно, като живели, в едно и също време. Премълчаването и скриването на тези истини днес е престъпление. Затова всяка една нова подробност за легендарните дела и лечителската дейност на богомилите, в народната памет е особено важна. За Боян мага има сведения и в книгите на Луитпранд /Luitprand/, който е бил посланик на император Отон в Цариград. Автор е на "Antapodoxis /ІІІ,29/, където описва, че "най-малкият син на българския цар Симеона - Боян, минава в народа за маг, вълшебник". За същия персонаж и писателят Боян Боев, в своето съчинение "Мисията на богомилството, във връзка с мисията на славянството" /1937г./ пише: "Защо Боян се нарича именно "маг"? Народът, който не е посветен, с този израз и искал само да загатне на свой език, че Боян Магът е притежавал свръхчовешко знание и мощ. като лечител и човек. Според изследователя Балабанов през 70-те години на XX век, в Киев се появява ръкопис на знаменития "Изборник" на Святослав, /сина на княгиня Олга, дъщерята на кхан Расате – брат на цар Симеон/ през 1073 и 1076 г., създаден в Преславе или в Плиска. В Киев са намерени копия от този "Зборник", като тезата е, че книгите са били пренесени от личната царска българска библиотека, от войските на Великия княз Светослав или дори и от сина на цар Симеон - Боян-Вениамин. Изследователят Балабанов счита, че Боян е бил езичник, и че е предпочел да се премести в КиевскатаРус, като става придворен поет и гадател, в двора на великия княз. Авторът не изключва версията, че Боян-Вениамин сам е пожелал и предпочел да емигрира в Киев, по собствена воля или пък е бил изгонен от родината.. Последен изследовател на личността на Боян мага е писателят академик Антон Дончев, който в своята поредна книга, посветена на Боян мага, експонира своя гледна точка по този въпрос. Уникални народни лечители е имало и всред богомилите, катарите и албигойците. Такъв лечител е бил и самият поп Богомил. Богомили се наричали неговите идейни последователи. А той е бил не само лечител, но и български свещеник, живял също и практикувал по време на царуването на цар Петър I (927-969) За поп Богомил от Мизия, Презвитер Козма пише в своя труд „Беседа против богомилите “. Свещеникът – народен лечител е споменаван и в редица други средновековни исторически книги като известния „Борилов синодик“. Там е записано, че поп Богомил е имал ученик, наречен Михаил. Имал е и свои последователи: Тодор, Стефан, Добри, Василий и Петър. Всички те са били както народни лечители така и свещеници, но са анатемосвани от църквата, защото са били повече просветени в различните видове науки – теология, астрономия, свещенотайнство, медицина и именно заради повечето познания, които са имали и заради упражняваната от тях лечителска уникална дейност, която още тогава е плашела.. Има анали, от които се съди, че поп Богомил е имал син, наречен поп Йеремия, който също е бил негов ученик. Както Йеремия, така и Богомил са считани за автори на известнисредновековни еретически книги и кодекси, които са били категорично забранени от църквата. Впоследствие техните книги са включени и в Индексите на забранените книги на Богомилите. Ето какво е написал и Стоян Ватралски, коментирайки личността на поп Богомил:”Най-великият българин е бил и е поп Богомил. Той единствен между нашето племе, с кваса на своето жизнедавно учение е внесъл ценен принос в световната култура. Поп Богомил беше предтеча на всички велики реформатори, с които цивилизацията днес се гордее. От своя народ, този великан, е нещо повече от отречен. Нещо по-срамно от забравен!” Май че е прав, мисията на богомилите в Европа е и запомнена, и призната от всички, а у нас за по-велик българин от поп Богомил минава неговия епигон Петър Дънов…”. Известно е враждебното отношение не само на католическата, но и на цариградската патриаршия към поп Богомил и неговите последователи както и за учението на богомилите и за окачествяването му като „вредна за интересите на църквата и държавата манихейска ерес, примесена с павликянство!”л Докато съвременните изследователи са склонни да характеризират богомилството като „дуалистично, антифеодално и реформаторско народно движение, възникнало, в лоното на българската църква през Х век и бързо разпространено от българските земи – от Мизия на Балканите и по цяла Европа. Ето какво е писал и Елиезер Харш : "Богомилите са стигнали до основни изводи ,в тяхното учение: Чрез духовно пречистване, злото и материята се преобразуват...Преобразуването и отстраняването на злото, става чрез пречистването...Това е методът, при който душата се освобождава от отрицателните сили на Битието. Такъв е бил пътят на тези, които са били наречени съвършени. По този път съвършените богомили са се освобождавали съвършено от злото. Такъв е пътят на ученика. Пречистване - означава одухотворяване..." Из "За съвършените богомили" - Словото - лекции - 6 том, , Друг не по-малко значим съвременник на Св. Йоан Рилски, а също и на Боян мага е бил Гаврил Лесновски, който притежавал огромни енциклопедични познания, създал също свой лечебен център. По онова време, в сарандапорския манастир край Крива паланка е лекувал известният български народен лечител Йоаким Осоговски. През ХІ век, в Югозападна България е живял и лекувал. народният лечител Евстатий. Лечители след поп Богомил по традиция е имало и всред светците и всред служителите на религията. Такъв лечител е бил и легендарният Василий Врач. Описван е като богомилски епископ, водач и лечител, с изключителни дарби ис огромни способности, с които се е прочул. Неговата легендарна личност е представлявала интерес повече за българските писатели, отколкото за историците ни:"Богданов, Ив. „Клади край Босфора”. С., 1962; Богданов, Ив. „Василий врач”. Във връзка с лечебните методи, използвани от древните българи и от богомилите, в аналите от средновековието се споменава и за прочутият "Целебник" на Василий Врач , открит през XIX в. в Сорбоната. Бил е преведен е на френски език от д-р Петър Берон, поради интереса на френския лекар Луи Куне към този негов изключителен труд. Ето един цитат, който прекрасно илюстрира личността на великия богомил: „Василий Врач е бил обвинен в богомилство и осъден на изгаряне на Хиподрома в Константинопол през 1111 г. По описанието на случилото се от Анна Комнина, няма съмнение, че за изпитанието, той се е подготвил чрез шаманската техника за екстаз - "обръщал погледа си, пляскал с ръцете си и удрял бедрата си", и "останал твърд като стомана" и с "железен дух". Но още преди това, той пристъпил към кладата, с Хвалебната песен Давидова (Пс. 90) В българските анали и хроники откриваме за него, че е живял в периода /1028-1114/. Бил бележит наш лекар, роден в едно от селата на Българската Охридска епархия, който загива, изгорен на кладата в Константинопол, като случайно или не - точно 200 години по-късно, по същия жесток начин е бил умъртвен със своите съмишленици тамплиери и двадесет и третия и последен Велик магистър на ордена на Тамплиерите Жак де Моле́ (фр. Jacques de Molay; ок. 1244 — 18 марта 1314) , в името на убеждения и уникалните дарби за изцеления, научени по нашите земи. През ХІІ век – цели пет столетия, преди Джордано Бруно, на клада жив е бил изгорен богомилският ересиарх и уникален за времето си народен лечител Василий. Според LEBEAU, “когато император Алексей е бил уведомен за ереста БОГОМИЛСТВО, за да възпрепятства напредъка й, с лукавство и хитрост издирва главатаря Василий Врач, роден във Вълчедръм, отрекъл Моисеевите книги и Св. Троица и дал на Бога човешка фигура и го предава на църковен съд, в лицето на патриарх Николай и синода в Константинопол. Свещениците и монасите тогава осъдили на смърт ВАСИЛИЙ ВРАЧ. По заповед на императора, народният лечител е бил хвърлен жив в огъня, а последователите му - също богомили и целебници - лечители били затворени доживот”. Том 15, стр.430-436. Междувременно богомилите от Филипополис/Пловдив/, са участвали най-активно във всички въстания срещу Византия в периода Х – ХІІ век. За богомила Василий Врач и за процеса срещу него, завършил с изгарянето му на кладата открихме данни и в трудовете на D. Angelov, Der Bogomilismus auf dem Gebiete des Bysantinischen Reiches, Ursprung, Wesen und Geschichte, ГСУ ИФФ, т. XLVI, 1949/50, стр. 15 сл.; същия, Богомилството в България, стр. 391 — 400; Я. И. Любарский, Расправа императора Алексия Комнина с богомилами, Вопросы истории религии и атеизма, 12, 1964, стр. 310. LEBEAU:” За да заглуши ерестта БОГОМИЛСТВО, императорът натоварил учения монах Евтимий Загабенски ,да състави една книга – догматическата ПАНОПЛИЯ, в която се опровергават и уборват всичките ереси, включително и тази на БОГОМИЛИТЕ, послужила за основа на ордените на катари, албигойци и тамплиери. Тайната книга на богомилите се съхранява и до ден днешен и в някои български манастири в Босна – тогавашни наши царски български цеми . – Том.15, стр. 430 - 436.., от поредицата на LEBEAU, а както е известно едва през 1118 г.е бил създаден орденът на Тамплиерите. Академик Петър Ат. Петров е проявявал огромен интерес, издирвайки специално и т.нар. „народни лековници” и от по-късен период. С особено усърдие той е събирал данни за първите народни лековници като е регистрирал и имената на най-усърдните български събирачи на народни рецепти от края на ХІХ век, а също и на преписвачите на тези рецепти. Между тях на първо място е известният първи администратор на Софийския университет Георги Ботушаров,/роден в Пазарджик и живял в София до средата на 50-те години на ХХ век/, който е събирал през целия си съзнателен живот старинни народни рецепти, които е описал, в собственоръчно написан от него на ръка особено ценен лековник, послужил като база за ползваните и описвани по късно от небезизвестния български народен лечител Петър Димков рецепти. Оригиналът на този уникален лекарственик на Ботушаров, през 1980 г. е предаден от моята асистентка за временно ползване на племенницата на Димков - над 60-годишната д-р Светла Петрова, която и сега продължава да лекува по тази методика като живее и работи в Париж. Д-р Петрова, завършила класическа медицина, днес е може би единственият лекар, който продължава да лекува по рецептите както на Георги Ботушаров, така и на Петър Димков. Затова въпреки, че лековникът на Ботушаров, с рецепти от ХІІ – ХVІІІ век е бил притежание на семейството на Цветана Ботушарова, /дъщеря на Георги/, оригиналът на уникалния лековник и до днес все още не е върнат на семейството на което принадлежи. Този дълбоко уважаван народен лечител, Петър Димков, в предговора си към «Българска народна медицина. Природолечение и природосъобразен живот» (София, 1991) е написал специално:«Поднасям на българските читатели своя труд, като го посвещавам на Боян Мага, Василий Врач и плеядата знании и незнайни лечители – рожби на българския народ, който е дал много за възхода на Европа и човечеството”. Под № 332, в Народната библиотека на столицата се пази и лековник, от началото на ХVІІ век, а също и копие от „лекарственик” от Рилския манастир, писан през 30-те и 40-те години на ХІХ век. Известна е описаната от акад. Петров сбирка и на народния лечител Илийчо Данаилов от Свищов, живял до 1830 г., лековника на Лазар Кефалов от 1848 г., лековникът „Поп Георгиев”, самоковският лековник и лековника от Сборника за народни умотворения, наука и книжнина.ІІІ. Дял природонаучен, издаден в периода 1906-1907 г. в София. Друг невероятно необятен извор на данни за хилядолетното наследство на българската народна медицина е и издаденият тритомник „Българска народна медицина”, допълнен и преработен със съдействието на проф. д-р Стефан Тодоров. Същият тритомник, след 1977 г. е превеждан на няколко европейски езика, включително и предоставен на индийското правителство. В същата връзка, в публикуваната студия „Народна съкровищница – Лечебните растения, народната медицина и здравеопазването” от Армейския генерал Иван Михайлов, от Михайловград – днешна Монтана, също през 1979 г. е цитиран фрагмент от изложеното на Всесъюзната конференция по етнографските аспекти на народната медицина в Съветския съюз, проведена през 1975 г. в Ленинград, в Института по етнография „Миклухо Маклай” към АН на СССР: „Колкото и могъща да е съвременната медицина, няма да й попречи „преливането на кръв” от безценната съкровищница на народната и традиционната медицина на много страни по света, натрупала океан от знания през дългите векове на нейното съществуване. Обръщението към жизнените източници, към „Прометеевите корени” на народния лечебен опит – това е едно от направленията на утрешната медицина на света”.… Чрез изучаване представите за равновесието в етнографските процеси, академик Петров изяснява за науката още едно българско уникално явление, свързано с предаване на народните традиции като еквиваленти на психологическите стереотипи. Последните са свързани с биологичната и психична детирминация на човека. „Тази част от описаната познавателна теория за равновесието, изградена от българския учен е голям принос и в световната наука” – такова е заключението за значението на трудовете на академик Петър А. Петров, според изследователя Монет Рибейрол – Зав. Отдел „Европа”, в музея на човека в Париж през 70- години на ХХ век. В качеството и на дългогодишен директор на Етнографския институт Към БАН, покойният акад. Петър Атанасов Петров оставя на своите сътрудници и последователи следното послание: „Огромното богатство на народната медицина трябва да бъде събирано зрънце по зрънце. Защото принадлежи на всички. Всичко събрано като материали, рецепти и фактология, следва да се предаде и предостави на медиците – за да търсят те рационалното им приложение към съвременните средства. За да лекуват те, ние просто трябва да си свършим нашата събирателска работа. С вдъхновение! Отговорно! С преклонение пред народния гений…Защото „когато се пие вода от извор се коленичи! Защото народното ни природолечение представлява основен дял от народната медицина, с многовековни познания. Поради неговото голямо разнообразие и поради присъщата му сложност, то се събира рядко и непълно, което показва, че е все още е цалина за музейните дейци”. С актуална сила това негово заключение важи и днес. Музейните дейци в България под негово ръководство, през 70-те и 80-те години на ХХ век са издирили много шедьоври на народната ни медицина, предавани и прилагани устно, от поколение на поколение. Изследвайки използването на лечебните растения в българската медицината, от времето на Средновековието до наши дни академикът е цитирал, че особено ценен е бил съставеният през Х - ХІ век богомилски сборник Зелейник, който е безспорно и най-старият запазен рецептурник - лечебник, съдържащ изключително полезни от съвременна научна гледна точка наставления и древни начини за лечение с билки. Регистрираните в България от историци, изследователи и етнографи уникални медицински древни знания, умения и практики се разпределят на десет основни дяла: представи за анатомията и физиологиятана човека; представи за етиологията на заболяванията и тяхната диагностика; фармакология – издирване; приготвяне и употреба на лекарство от растителен, животински и минерален произход; хирургия, ортопедия и травматология – прилагане на различни лечебни способи и средства; акушерство и гинекология – различни знания и умения по родилната помощ и лечение на женските болести; педиатрия – здравни грижи за децата и лечение на детските болести; физиотерапия – природолечение; диетология и диетотерапия; психотерапия – прилагане при лечението на средства за душевно въздействие като внушение и други; санитария, хигиена и козметика. Нанародното ни природолечение като основен дял на народната медицина изпъква и с това, че използваза лечение и за предпазване от заболявания чрез могъщите сили на природата – слънце, въздух, вода и пр. Академик Петров е описал много подробно и подразделенията на българската етнофизиотерапия както и същността на хелиотерапията,аеротерапията хидротерапията, балнеотерапията, пелотерапията, фриго и криотерапията, термотерапията, пасмотерапията, кинезитерапията, монтиотерапията, силвитерапията, кампотерапията, флувиотерапията, таласотерапията, климатотерапията, фитоароматерапията, фитоестетикотерапията, фитонцидотерапият, фитоаеронотерапията и психофизиотерапевтичната лечителска профилактиката. Изучавайки възможностите на феномена - народен лечител Йордан Стоилов Иванов, от най-старата Боянска фамилия Панкови, академик Петър Ат. Петров уточнява, че науката не отрича съществуванието на свръхестествените начини за екологично чисто психофизиотерапевтично лечение. По този повод сме длъжни да отбележим и, че за науката е важна единствено и само дарбата по рождение. И тъй като вече е назряла необходимостта от обсъждане на подобни теми, провокиращи създаването на нови институции за комплексно изследване на паранормалното, именно академик Петър Петров бе един от последните, който изследвайки възможностите на феномена Йордан Стоилов Иванов - ясновидец по рождение , се постара да опише и обясни научно лечителските му дарби като психофизиотерапевт. Понятието психофизиотерапия включва думите Психо – душа, психика и физиотерапия (от греч. physis — природа) — лечение, означаващо физически въздействия и процедури, включващи протичане на електрически ток, топлина, лазер, ултравиолетово излъчване, ултразвук, електрофореза, фонофореза и ниска ЧЕСТОТА НА ИМПУЛСИ, според по-лекото или по-тежко заболяване на болния. Академик Йордан Стоилов Иванов практикува, чрез контрол, организация и концентрация на човешкия мозък, до което се свежда физиологичното екологично психофизиотерапевтичното лечение от тяло на тяло, чрез метода му – ръка поглед, мисъл; времетраене – секунди, минути, сантиметри и километри; в сграда и извън сграда; /в болнично заведение или извън болнично заведение/. Това е заключението и от събраните данни на научните звена на Българската Академия на Науките за неговия начин на лечение. – н. с. Светла Теодорова – ръководител на проблемна група „Биофизика” – списание „Биотехнологии” , кн. 1 от 1995 г. Според анализа на Академик Йордан Стоилов Иванов: „Психофизиотерапията отваря гънки, в мозъчната кора, на закърняла банка лекарство за вътрешно въздействие по лимфен и кръвен път, което се осъществява при отцеждането на мозъчната кора по лимфен път. По този начин се осъществява именно еколечение, без хирургическа, лекарствена и билкова намеса. И тъй като Боянският маг Йордан Стоилов Иванов е психофизиотерапевтът при когото е профилактиката на цялото население и на различните етноси в страната и в чужбина, ако трябва да бъде разшифрован точно термина “психофизиотерапия”, то неговите компоненти съответно са психо /душа/, физио /лъчи/, и терапия /лечение/. Събрани в едно, те илюстрират начина му на лечение: т.е. “лечението на душата с лъчи”. И това е, може би и най-точното определение за метода, по който народният лечител се справя с такава лекота. Доказано е, че работният му капацитет припокрива 8 от всичките 10 дяла на народната медицина. / Останалите два дяла се припокриват от уменията на билкари и чакръкчии, /ортопеди по народному/. Психофизиотерапията може да се котира наред с физиотерапията, фармакотерапията, тъй като при тези физиотерапевтични процедури, електрическият ток или ултразвукът се исползват, за доставяне на лекарствени вещества през кожата или през лигавиците. И ако физиотерапията е тази област от медицината, която изучава само действието върху организма на естествени и преформирани физични фактори, използвани, с цел профилактика, лечение и рехабилитация - от етномедицината е добре известно, че по своята същност народната психотерапия е особен вид лечебно въздействие върху психиката на болните. С въздействие върху личността, а чрез нея и върху цялото тяло. По този начин, осигурявайки необходимата степен на въздействие върху болната част на тялото, се извършва лечение, с определени психотерапевтични средства. Същите се прилагат не безразборно и не как да е, а в строго съответствие, с телесното заболяване, лекувано и от друг дял на народната ни медицина. Народното лекуване на болести, чрез психични въздействия, наистина е извънредно тънка и изискана дейност.. Психофизиотерапевтът следва да притежава и превъзходна проницателност ,за да вникват безпогрешно, в душевния свят на болния. Чрез психотерапевтичните средства се влияе върху болния пациент и ако в тази връзка трябва да направим извод - народната психотерапия се отличава от различните дялове на народното ни лечебно изкуство най-вече със своята всеобхватна приложимост. Последната се обуславя от общооздравителните въздействия, извисяващи болия до състояние на бодрост, повишават телесните му сили, за по-успешно лекарствено или друго лечение и по-бързо оздравяване. Тук бихме искали да припомним, че ако например във фитотерапията трябва да се правят сравнения - за да бъдат проведени изпитанията на всяка една билка, от момента на проявяване на лечебното й свойство, следва да се знае, че трябва да минат приблизително от 11 до 13 години изпитателен период. И това е времето, в рамките на което могат да бъдат доказани и страничните ефекти върху човешкия организъм и на животните. Естествено е, че от учените са наблюдавани стотици народни лечители - феномени, но накрая Висшата Атестационна Комисия в НРБългария, /чийто член е бил академик Петров/ се е спряла само и единствено на феномена Йордан Стоилов Иванов, при когото е намерена и регистрирана от всички изследващи го компетентни звена на БАН - чистотата на енергийния лечебен процес. Акад. Петров не само подкрепи изведеното от научните звена на БАН определение за начина на лечение на народния лечител, като психофизиотерапия, но и изследва как прилаганите от биоенерготерапевта Йордан Стоилов Иванов методи стимулират оздравителните и защитните сили на хора, животни и растения - посевни семена, разсади и метали. Оказа се, че Магът Йордан Иванов, според изследвалите го български учени и според акад. Петър Петров е” най-точният генетично съхранил се по образ и подобие непромененяем дако-мизийски генотип на 6900 г., който е и най-старият представител ,от всичките 123 най - стари етноса на Балканите, /няколко от които загиват по време на световен потоп в Черно море/. Изследвайки възможностите на психофизиотерапевта Йордан С. Иванов, етнопедагогът - акад. Петър Петров в същия свой труд пише:”Дарбата да лекува е най-великото нещо, което магът е наследил от рождението си. За това аз съм категоричен. Защото той е полезен за болните. Има и качества, които не разбирам, но с психофизиотерапията си той дава още условия и форми за продължителността на живота!”. Особени и изключителни са заслугите на акад. Петър Ат. Петров, особено поради факта, че след многократни настоявания от негова страна, именно по негова инициатива започва разширеното описване на най-стойностните свидетелства от народната памет, т.е. дейноститите, с които се е занимавала цяла плеада етнографи, краеведи, историци, археолози, изследователи, антрополози, патолози и по-малко лекари. БИБЛИОГРАФИЯ: П.Петров, „Лечебните свойства на леската в народните поверия”, Известия на етнографския институт и музей на БАН , книга ХVІр 1974 г. Арнаудов, М.Очерци по български фолклор. С., 1960 както и всички негови трудове. А. Зографова, Т. Манова „Боянският маг Йордан Иванов”, издателство ЕТ „Йордан Иванов”, София, 2004 г. Идеи в културологията, том1.С., 1990 Гандев, Хр. Българската народност през ХV в. С., 1972 Етногенез и биосфера земли. Гумильов, Ленинград, 1989 Ген. Иван Михайлов „Народна съкровищница” – Лечебните растения, народната медицина и здравеопазването”, издание на ОФ, София, 1979 г. Данов, Хр.Херодот като извор за историята на Тракия, Македония, Пеония и Западното Черноморие. - В: ГСУ, ИФФ 32, 1935-1936, Мутафчиев, П. Книга за българите. С., 1987 Страшимиров, А. Книга за българите. Токарев, С. А.История зарубежной этнографии. М., 1978 Фол, Ал.Проучвания върху гръцките извори за древна Тракия. Проф. Шишманов, Ив. „За значението и задачата на нашата етнография”.



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1177171
Постинги: 421
Коментари: 86
Гласове: 482