40 ДНИ

БЕЗ

ЕДУАРД ГЕНОВ ГЕНОВ

/1947 – 2009/

ИЗМИНАХА 40 ИЗПЪЛНЕНИ С ТЪГА ДНИ ОТ КОНЧИНАТА НА ЕДУАРД ГЕНОВ. ЦЕЛИЯТ МУ СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ БЕ ИЗПЪЛНЕН С БЕЗПРЕДЕЛНА И СЕБЕОТВЕРЖЕНА ОБИЧ КЪМ БЪЛГАРИЯ В БОРБАТА СРЕЩУ НЕНАВИСТНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМ. ЗАТВОРНИЧЕСКИТЕ РЕПРЕСИИ, ИЗСЕЛВАНИЯ И МАСИРАНИТЕ РЕПРЕСИВНИ МЕРКИ В ГОДИНИТЕ НА ТОТАЛИТАРИЗМА НЕ СЛОМИХА ДУХА МУ И ВОЛЯТА ЗА БОРБА СРЕЩУ НАЦИОНАЛНОТО ПРЕДАТЕЛСТВО, ОГРАБВАНЕТО НА ГРАЖДАНСКИТЕ И СОЦИАЛНИ СВОБОДИ НА БЪЛГАРИНА. МАКАР И ИЗСЕЛЕН В РОДОПИТЕ НА 16 ЯНУАРИ 1988 Г. ЕДУАРД СТАНА ЕДИН ОТ УЧРЕДИТЕЛИТЕ НА “НЕЗАВИСИМОТО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА”. ОЩЕ СЪЩАТА ГОДИНА ПРИ КРАЙНО ДРАМАТИЧНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА БЕ ЕКСПУЛСИРАН СЪС СЕМЕЙСТВОТО СИ ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В ЧУЖБИНА. ТАМ ПРОДЪЛЖИ БОРБАТА И ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА Т.Н. “МИРЕН ПРЕХОД”, В ПОЛЗА НА БЪЛГАРИЯ, ОКАЗВАЙКИ ЛОГИСТИЧНА ПОМОЩ НА БАВНО НАБИРАЩАТА СКОРОСТ АНТИКОМУНИСТИЧЕСКА ОПОЗИЦИЯ.

НИЕ, СЪРАТНИЦИТЕ МУ В БЪЛГАРИЯ ВИНАГИ ЩЕ ГО ПОМНИМ И СЛЕДВАМЕ ПЪТЯ И ЗАВЕТИТЕ МУ! 

Бог да упокои душата му в селенията на праведните!

И НЕКА БОГ ДА ГО ПРОСТИ!

OПЕЧАЛЕНИ:

КТ “ПОДКРЕПА” – ПРЕЗИДЕНТ Д-р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ;

“НЕЗАВИСИМО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ”: Председател Стефан Вълков, Петър Манолов, Милчо Попов, Петър Бояджиев, Алфред Фосколо, Димитър Пенчев, Драгомир Цеков, Владимир Кръстев, Елисавета Ковачева, Иван Гаджев, Веско Маринов, Панайот Панайотов, Зайнеп Ибрахимова и семейство, Юсуф Бабечки и семейство, Рамадан Рунтов, Ибрахим Рунтов, Роберт Арну, Николай Радков, Валентин Топузлиев, отец Благой Топузлиев, отец Димитър Амбарев, Пламен Станчев и Анна Зографова;

“БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ”: Председател Д-р Никола Алтънков;

“СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ” – Иван Григоров – Главен водач, Петър Нешков – Зам. Главен водач;

“СЪЮЗ НА РЕПРЕСИРАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 9.09.1944 г.” – Председател Добрин Радин

ПОМЕНЪТ ПО СЛУЧАЙ 40 ДНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ ЩЕ СЕ ИЗВЪРШИ НА 25 ЯНУАРИ 2010 ГОДИНА В СОФИЙСКИЯ ХРАМ “СВЕТА ПЕТКА” – СТАРА – Ул. “ЦАР КАЛОЯН” № 9

БИОГРАФИЯТА НА ЕДУАРД-

 Роден е в София. През 1968 е студент по история в СУ „Климент Охридски”. Същата година е арестуван и осъден заедно със няколко състуденти за разпространяване на позиви в подкрепа на Пражката пролет и против въоръжената интервенция на Варшавския договор в Чехия. Излежава присъда в политическия затвор в Стара Загора. Тук се включва в бунт на политически затворници и през 1969 г. му е издадена още една вътрешна присъда. Десет години е лишен от свобода. Изтърпавя ги в условията на изключително тежък режим, но бунтарският му дух не е сломен нито той е обезкуражен.

След затвора му е отнето правота да завърши образованието си. Работи всякаква работа, за да издържа семейството си.

През 1986 г. Едуард Генов е един от шестимата български дисиденти, които подписват Апела до Виенската Конференция в защита на човешките права в България. За първи път след много други опити този документ влиза във заседанията на Конференцията и разтърсва на най-високо ниво Българското Политбюро.

Генов е и сред учредителите на Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев. Той е човека, който  отказва да предаде на Държавна сигурност копие от документацията на дружеството и вместо това дава първото телефонно интервю за френския вестник „Quotidien du Paris” и така пробива медийно Желязната завеса.

В края на 1987 г. Генов е принудително изгонен от България от ДС и режима на Тодор Живков, с надежда да загасят пожара срещу комунизма. Българският дисидент обаче се оказва емигранта, който най-бързо се адаптира и най-бързо става функционален представител на НДЗПЧ за САЩ.

Поклон пред светлата му памет.

Б. Р. Публикуваме копие на секретно писмо на комунистическия шеф на МВР Димитър Стоянов до Милко Балев, за антидържавната дейност на Едуард Генов.