Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2009 11:46 - In memoriam: Спомени на музикалния педагог Петър Зографов за световноизвестния наш диригент Месру Мехмедов
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 2456 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 10.09.2009 11:49



IN MEMORIAM: МУЗИКАЛНИЯТ ПЕДАГОГ
 ПЕТЪР ЗОГРАФОВ
ЗА
ДИРИГЕНТА
МЕСРУ МЕХМЕДОВ 

image

Зографов дирижира в зала "България"
фрагмент от операта "Ригулето" на Джузепе Верди 
с участието на оперните певци Лиляна Барева и Георги Генов
1977 г. 

На 18 януари 1981 година на връщане от Съединените американски щати, след грандиозен концерт, посветен на 10-годишнината на конкурса “Митрополос”, самолетът, в който пътуваше моят приятел - световно известният български  диригент Месру Мехмедов катастрофира на летището в Цюрих. По време на инцидента загиват над 150 пасажери. Помня, че само едно 6-годишно японско дете остана живо. Тогава с живота си се прости и моят голям приятел Месру Мехмедов. Наричахме го "Месруто".
Месру Мехмедов е ярка фигура в музикалния живот на нашата страна. Със своя диригентски талант той популяризира музикалната ни култура далеч зад пределите на родината, а неговото изкуство получи международно признание. През 1965 година той бе удостоен с втора награда на Международния концерт за диригенти “Николай Малко” в Копенхаген. Удостоен е с първа награда на традиционния Международен музикален фестивал за диригенти “Дмитри Митрополос” през 1969 година в Ню Йорк.
В репертоара си Месру Мехмедов е дирижирал над 100 класически музикални пиеси и симфонични творби. Да не визирам и оперите - “Фауст”, “Кармен”, “Евгений Онегин”, “Черното домино”, “Царска Годеница”, “Риголето” и др.  Помня как той дирижираше найзсут. Месру Мехмедов е дирижирал големи оркестри не само в България. През 1965 година е канен за концертите на филхармониите в Прага и Бърно, впоследствие в Дебрецен и Ню Йорк. Именно в Ню Йоирк той спечели на-престижните си и големи награди. Великолепни бяха изпълненията му на диригентския подиум, когато дирижираше на Смфония № 1 на Йоханес Брамс и “Реквием” на Джузепе Верди. Публиката винаги е ставала на крака и дълго, дълго го е аплодирала. Бяхме колеги и в софия много често се отбивахме в кафето на зала "България". След всяко пътуване - било то в Монако, Япония, Уругвай, Англия, Италия, Франция той не  събираше и разказваше… показваше ни снимки. Бяхме няколко добри приятели - все колеги от Консерваторията. Включително и Николай Гяуров. Гяуров идваше със своята първа съпруга на нашите сбирки. Тя - също наша колежка бе негов корепетитор и великолепна пианистка. Последната пиеса, която дирижира Месру, бе симфонията “Шотландия” от Феликс Менделсон Бартолди.
Именитият диригент е роден на 4 февруари 1935 година във моя роден град Велико Търново. Бе само с 8 години по-малък от мен, но с музика се занимаваше още от ранното си детство. Помня, че когато аз свирех вечер с градския оркестър Месруто идваше, сядаше и слушаше, после след концертите винаги идваше при мен. Един ден ми каза категорично. Аз ще стана диригент. Творческият му талант изгря още докато беше ученик. Учеше в гимназията в Дряново, но всяка събота и неделя идваше в Търново за нашите концерти. В училището в Дряново той основа хора и оркестъра. Дирижираше детски и юношески хорове. Ръководената от него група стига на финал на Младежкия музикален фестивал в София през 1955 година. Тогава аз завършвах Консерваторията в класа на проф. Саша Попов, а той ме чакаше и заедно прекарвахме свободното време във фестивалните дни. През 1960 година Месру Мехмедов завърши симфонично и оперно дирижиране в Санкт-Петербургската консерватория. Възторжено разказваше на мен и приятелите за големия руски педагог и диригент проф. Н.А.Мусин, който му е преподавал. Впоследствие и под ръководството на известния педагог проф. Мравински той започна да ръководи оркестър. Месруто ми е разказвал, че е бил състудент и на друг известен руски диригент - Юрий Темирников. След завършване на консерваторията в Съветския съюз приятелят ми се завърна в България с диплома за диригент. Но противно на очакванията и независимо от големия му талант го назначиха не в Софийската филхармония, а в Пловдивския държавен симфоничен оркестър. "Нямам гръб и нямам достатъчно силни позиции всред властимащите!" - сподели ми той. В Пловдив Месру остана няколко години. Поради несъгласие с тогавашната партийна политика бе освободен от работа.
През 70-те години на ХХ век, в Съединените американски щати се провеждаше традиционен фестивал за диригенти. Участваха все млади дарования, от четирите краища на света. Но в тези конкурси не можеше да участва всеки. За това само талантът не достигаше. В България тогава дори, никой не взимаше пред вид таланта. Управниците действаха както искат. Един ден Месру сподели с мен, че иска да участва на този конкурс. Графе, казваше ми той. Просто - не е честно!!!  Но беше унил и обезнадежден. Оказа се, че Режимът не беше му издал дори и задграничен паспорт. Аз бях съученик на Николай Гяуров и го помолих лично да разговаря с брат си Костадин Гяуров, който по това време беше Първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. Костадин Гяуров посрещна с разбиране Месруто. Пое цялата отговорност върху себе си и уреди изпращането на чудесния ми приятел и велик диригент в САЩ! Там - в Съединените американски щати Месру Мехмедов срещна най-известния диригент в света и шеф на Ню Йоркската филхармония Ленард Бърнсейн. Знаех, че по същото време Бърнстейн бе и председател на конкурса за млади таланти “Митрополос”. На традиционния международен фестивала в Тенгълууд - щата Масачузетс, между 21-те най-известни в света диригенти, журито отреди Първо място на Месру Мехмедов. Как го чакахме този момент - как го чакахме!!! Всъщност - ние приятелите в България научавахме за събитията няколко дни по-късно, защото за представянето на Месру нашата преса и радиото и телевизията първоначално мълчаха. Оказва се, че На последния тур на Месру му се пада да дирижира пиесата “Франческа Да Римини” на П.И. Чайковски. Тя е любимата пиеса на нашия диригент. С изпълнението си, той така силно е впечатлил най-известните музиканти в света щото когато ми разказваше за това, помня че каза: "Графе, знаеш ли, братко, след обявяването на резултатите, повярвай ми, аз се почувствах най-щастливият човек на земята!
Същата вечер Месру Мехмедов получава поздравления от много известни творци, както и предложения да дирижира също така едни от най-престижните симфонични оркестри в света. На гала-концерта е присъствал, знамго със сигурност, което може да потвърди и сестрата на Месру - и посланикът на Република Турция в САЩ.
- Поздравявам Ви за големия успех, му казал посланикът.
- Благодаря, господине!
Турския дипломат се представил и му е предложил да стане шеф на Анкарската филхармония. Месру обаче отказал.
-Разберете ме добре, ваше превъзходителство - аз съм роден и израсъл в България. Обичам родината си. И в бъдеще ще разнасям славата на музикалното изкуство на моята родина, която ме създаде и като човек, и като диригент… Ако ме поканите, винаги мога да дойда на гости в Турция. В Анкара или Истанбул, мога да дирижирам ваши оркестри... това е гласял отговорът на Месру Мехмедов.
След завръщането си в България той ми разказа най-подробно всичко това. Бе посрещнат с овации от музикалната общност у нас. Веднага го назначиха за директор на Софийската филхармония. Но имаше и много завистници. На тази работа той остана затова кратко време. По една щастлива случайност, в този момент го ангажираха в Симфоничния оркестър на Бостън. По силата на сключения вече договор той трябваше да дирижира през новогодишните тържества, както и през летните месеци. Две години Месру Мехмедов работи в бостънския симфоничен оркестър и във Филаделфийската филхармония.
И днес /годината е 2006-та/,Месру Мехмедов продължава да живее в спомените ми, както и в сърцата на своите колеги и приятели от Софийската филхармония. И аз смятам, че израз на почит и уважение към човека и големия диригент ще бъде, ако една от групите на Симфоничния оркестър или някоя зала бъде назована на негово име!
М
есру Мехмедов заслужава това. С живота, с достойнството си и с творчеството си! Месруто доказа, че действително съществува връзка между величието на истинския талант и верния усет по отношение на творческата и гражданската позиция.
Петър Зографов - диригент, композитор и музикален педагог.




Гласувай:
0
0



1. mariagerjikova - search
22.09.2009 15:57
Здравейте, г-жо Зографова!

Случайно получих едно запитване от Сергей от Русия, да му помогна да издири адреса и телефона Ви. По негово твърдение, вие сте отдавнашни познати. Аз се порових в интернет и открих блога и е-мейла Ви. Изпращам Ви неговото писмо:
сергей: Уважаемая Мария! К вам обращается человек из Москвы. Меня зовут Сергей, я есть на этом же сайте. У меня небольшая просьба к вам, поскольку вы живете в Софии. Дело в том, что много лет назад мы потерялись с одной моей знакомой из Софии, болгаркой. Я много лет жил в других странах, теперь вернулся в Москву, и вот ищу ее. Ее зовут Анна Заграфова, то есть Anna Zagrafova, и вот ее адрес в Софии: Люлин, блок 730 Б, аппартамент 50. Я не знаю, но может быть это не сложно будет посмотреть в телефонной книге, или узнать в справочной. Мне из Москвы это сделать не получается. Если это не сложно, окажите мне такую любезность - узнать телефон и переслать мне. Также еще по сведениям она тоже ищет меня уже давно. Ей где-то от 50-58 лет. Бывший ее телефон такой: 226445(6,0,9...?)50. Но очевидно он давно изменился. Заранее благодарен.

Ако наистина желаете да се свържете с този човек, моля напишете ми своите данни и аз ще му ги изпратя.

Мария Герджикова
P.S. Не успях да се свъжа с Вас през abv.bg, затова Ви написах тук.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1177104
Постинги: 421
Коментари: 86
Гласове: 482