Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Блогрол
Постинг
29.07.2009 11:56 -
РЕЦЕНЗИЯ КЪМ ПОЕТИЧНИЯ СБОРНИК НА ЗДЕНКА ТОДОРОВА "ПРЕРОДЕНИ ДУШИ" Mfnt-press.com_Бр. 31 (1668), год. ХХ, 28 - 29 април 2009 г
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 987 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2009 11:57
Прочетен: 987 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 29.07.2009 11:57
Рецензия
към
поетичния сборник „Преродени души” на Зденка Тодорова
Акад. Йордан С. Иванов и Анна Зографова – чл. кор на МАБИК
Като писател и публицист Зденка Тодорова е известна с книгите: "Ябълка в килия", "Взривената памет", “Докъдето погледът стига" , "Докосване до духовните светилища в Западните покрайнини", с документалния филм "Венчална рокля", а също и с поетичния сборник “Дами канят”, представящ стихотворения на поетеси от Западните покрайнини и българската диаспора.
Най-новото й творение, чиято промоция е днес е поетичният сборник „Преродени души”. Заглавието на поетичния цикъл само по себе си подсказва съпричастие към езотериката. Сборникът е ново доказателство за таланта на енциклопедично надарената авторка, която е и една от най-изявените наши интелектуалки, в старите български граници на Западните покрайнини.
Зденка Тодорова е известен общественик, журналист, изследовател и член на Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК. В България е популярна като председател на Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия. Дамата е една уникална българка, с романтична душа и изключително богата гама от интереси, което доказва последният и поетичен сборник. Зденка е родена на 21 март 1960 година в Цариброд и е дъщеря на уважавания български просветен деец, дългогодишен учител, историк и изследовател от Западните покрайнини – Кирил Тодоров. През последните две години, Хелзинкският комитет под ръководството на Зденка поде културни инициати по популяризиране творчеството на немалко автори от Западните покрайнини в България. Съответно и на наши автори от България там. В резултат именно на тези дейности, на бял свят се появи и прекрасния сборник „Дами канят”, представящ фрагменти от поетичното творчество и от естетиката на българката, поетизирала и възпяла усещанията на живота си днес в стихове. Зденка е филолог - завършила е Белградския университет и е работила известно време като журналист, в българското литературно списание "Мост", издавано в град Ниш. В годината на „Нежната революция” в България - 1990 г., в посттоталитарния период Зденка Тодорова става учредител на Демократичния съюз на българите в Югославия. Заради тази й дейност е била преследвана от властите на бивша Югославия. През 1997 година тя създава и правозащитната организация "Хелзинкски комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия" като развива особено активна правозащитна дейност. Зденка, която българският интелектуален елит познава най-вече като бунтар, днес доказва, че най-тънките струни на поетичната лирика не са чужди на нейната душевност. Тя, която е българка до мозъка на костите си и в съвършенство владее българския език, с изказа си очарова. С прекрасните си стихотворения изразява умозрително и вдъхновено усещане за епохите. В стиховете й прозира гордостта на потомка на великото ни племе, съхранило в хилядолетната история българските гени и българската кръв. Особен е пиедесталът, върху който Зденка поставя българката Богомилка. Уещането е, че авторката като че ли идентифицира тази велика жена със себе си, чрез простотата и величието, с което е изваян образа. Тя съзнателно се придържа към образа на легендарните ни богомили. Поетиката й доказва притежание на бляскав талант, защото рисува живи своите герои и героини, рисува вълнуващи картини като извайва кратки поетични бисери, наситени с много истини. Стиховете й са написани изящно и просто на език, близък до народната реч. Авторката, която в случая е поетеса, превъзмогва игрословието и в стила на старинните поеми извайва силни образи. В своя зрял творчески период, стиховете на Зденка показват личните наблюдения и усещания на една високонравствена интелигентна душа на българска интелектуалка. Убедени сме, че след време тези стихове не само ще се четат, но и ще се цитират от любителите на поетичния жанр. Запазен ли е българският език в Западните покрайнини? - Отчасти - да. Имам предвид - книжовният език. Диалектната форма (или т.нар. западен български говор) е запазена най-добре в селските райони, включително с обичаите и идентичността на българите в крайграничните райони. Що се касае до градовете, там вече нахлуването на сръбски думи в местния говор е много голямо. Това е разбираемо поради факта, че повече от 50 години българите целенасочено са били подлагани на асимилация с помощта на сръбските медии. И още нещо, в момента българският език се изучава с 2 часа седмично в училище, което съвсем не е достатъчно, за да овладеят учениците книжовните форми на българския език. Но въпреки всичките тези подмолни камъни, които Белград използваше като механизъм за отчуждаване на българите от техния майчин език, в Босилеград бяха създадени 3 паралелки, в които учениците получават цялостно образование на майчин език. И какви са резултатите? - Мога да кажа, че резултатите са удовлетворяващи
към
поетичния сборник „Преродени души” на Зденка Тодорова
Акад. Йордан С. Иванов и Анна Зографова – чл. кор на МАБИК
ЛОГОТО НА АКАДЕМИЯ МАБИК |
Няма коментари