Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2009 11:56 - РЕЦЕНЗИЯ КЪМ ПОЕТИЧНИЯ СБОРНИК НА ЗДЕНКА ТОДОРОВА "ПРЕРОДЕНИ ДУШИ" Mfnt-press.com_Бр. 31 (1668), год. ХХ, 28 - 29 април 2009 г
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 986 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.07.2009 11:57


Рецензия

към
поетичния сборник
„Преродени души” на Зденка Тодорова
Акад. Йордан С. Иванов и Анна Зографова – чл. кор на МАБИК
image
ЛОГОТО НА АКАДЕМИЯ МАБИК
Като писател и публицист Зденка Тодорова е известна с книгите: "Ябълка в килия", "Взривената памет", “Докъдето погледът стига" , "Докосване до духовните светилища в Западните покрайнини", с документалния филм "Венчална рокля", а също и с поетичния сборник “Дами канят”, представящ стихотворения на поетеси от Западните покрайнини и българската диаспора. Най-новото й творение, чиято промоция е днес е поетичният сборник „Преродени души”. Заглавието на поетичния цикъл само по себе си подсказва съпричастие към езотериката. Сборникът е ново доказателство за таланта на енциклопедично надарената авторка, която е и една от най-изявените наши интелектуалки, в старите български граници на Западните покрайнини. Зденка Тодорова е известен общественик, журналист, изследовател и член на Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК. В България е популярна като председател на Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия. Дамата е една уникална българка, с романтична душа и изключително богата гама от интереси, което доказва последният и поетичен сборник. Зденка е родена на 21 март 1960 година в Цариброд и е дъщеря на уважавания български просветен деец, дългогодишен учител, историк и изследовател от Западните покрайнини – Кирил Тодоров. През последните две години, Хелзинкският комитет под ръководството на Зденка поде културни инициати по популяризиране творчеството на немалко автори от Западните покрайнини в България. Съответно и на наши автори от България там. В резултат именно на тези дейности, на бял свят се появи и прекрасния сборник „Дами канят”, представящ фрагменти от поетичното творчество и от естетиката на българката, поетизирала и възпяла усещанията на живота си днес в стихове. Зденка е филолог - завършила е Белградския университет и е работила известно време като журналист, в българското литературно списание "Мост", издавано в град Ниш. В годината на „Нежната революция” в България - 1990 г., в посттоталитарния период Зденка Тодорова става учредител на Демократичния съюз на българите в Югославия. Заради тази й дейност е била преследвана от властите на бивша Югославия. През 1997 година тя създава и правозащитната организация "Хелзинкски комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия" като развива особено активна правозащитна дейност. Зденка, която българският интелектуален елит познава най-вече като бунтар, днес доказва, че най-тънките струни на поетичната лирика не са чужди на нейната душевност. Тя, която е българка до мозъка на костите си и в съвършенство владее българския език, с изказа си очарова. С прекрасните си стихотворения изразява умозрително и вдъхновено усещане за епохите. В стиховете й прозира гордостта на потомка на великото ни племе, съхранило в хилядолетната история българските гени и българската кръв. Особен е пиедесталът, върху който Зденка поставя българката Богомилка. Уещането е, че авторката като че ли идентифицира тази велика жена със себе си, чрез простотата и величието, с което е изваян образа. Тя съзнателно се придържа към образа на легендарните ни богомили. Поетиката й доказва притежание на бляскав талант, защото рисува живи своите герои и героини, рисува вълнуващи картини като извайва кратки поетични бисери, наситени с много истини. Стиховете й са написани изящно и просто на език, близък до народната реч. Авторката, която в случая е поетеса, превъзмогва игрословието и в стила на старинните поеми извайва силни образи. В своя зрял творчески период, стиховете на Зденка показват личните наблюдения и усещания на една високонравствена интелигентна душа на българска интелектуалка. Убедени сме, че след време тези стихове не само ще се четат, но и ще се цитират от любителите на поетичния жанр. Запазен ли е българският език в Западните покрайнини? - Отчасти - да. Имам предвид - книжовният език. Диалектната форма (или т.нар. западен български говор) е запазена най-добре в селските райони, включително с обичаите и идентичността на българите в крайграничните райони. Що се касае до градовете, там вече нахлуването на сръбски думи в местния говор е много голямо. Това е разбираемо поради факта, че повече от 50 години българите целенасочено са били подлагани на асимилация с помощта на сръбските медии. И още нещо, в момента българският език се изучава с 2 часа седмично в училище, което съвсем не е достатъчно, за да овладеят учениците книжовните форми на българския език. Но въпреки всичките тези подмолни камъни, които Белград използваше като механизъм за отчуждаване на българите от техния майчин език, в Босилеград бяха създадени 3 паралелки, в които учениците получават цялостно образование на майчин език. И какви са резултатите? - Мога да кажа, че резултатите са удовлетворяващи



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1470845
Постинги: 448
Коментари: 93
Гласове: 634