Блог на Анна Зографова - Член кореспондент на академия МАБИК :: Истината за убииството на Георги Марков да се тьрси и в ...

Истината за убииството на Георги Марков да се тьрси и в спомените на жена му Здравка Лекова, които са архивирани! По повод 31години от убииството на Десидент номер 1 на НРБ
*Този материал е бил предоставен на в.НОЖА ДУМА в Мадрид през лятото на 2008 г.
Автор: Анна ЗОГРАФОВА
Каре: Разследването на убийството на Марков след 10. ХІ. 1989 се натъква на множество пречки. Главната се оказва унищожаването на досиетата на писателя в Шесто управление и Първо главно управление на ДС през януари 1990, възлизащи на 16 тома. За това престъпление на подсъдимата скамейка през 1992 са изправени последният началник на разузнаването при Живков ген. Владимир Тодоров и зам.-вътрешният министър ген. Стоян Савов, отговарящ от 1973 за операциите на разузнаването. Савов слага край на живота си два дни преди съдебния процес. В джоба му е открито предсмъртно писмо в което той заявява, че ДС няма никакво отношение към атентата срещу папата, но нито и дума за случая с Марков. Владимир Тодоров е осъден за унищожаването само на част от 16-те тома досиета на писателя и ефективно излежава 10-месечна присъда. Това е една от малкото присъди постановени от съда за престъпления по времето на комунизма.

През 1993 г. следствието по делото Марков установява, че агентът, натоварен с "неутрализирането" на писателя, живее в Дания. Той е разпитан от представители на Скотланд Ярд и датската полиция. България обаче не представя на Дания поисканите документи за неговото сътрудничество с ДС, за да го съди за шпионаж и месец след разпита агентът изчезва. Въпреки публичните обещания на двама президенти - Желю Желев и Петър Стоянов - по делото не се стига до напредък. Желев неколкократно поставя пред държавното ръковдство на Русия въпроса за предаването на документи на КГБ свързани с България, включително и по случая, но тази политика не е продължена от президентите Стоянов и Георги Първанов. Въпреки публичните изявления на бившия началник на контраразузнаването в ПГУ на КГБ ген. Олег Калугин, че лично Живков е поискал от КГБ помощ за ликвидирането на Марков, бившият диктатор така и не е обвинен.

През 1999 г. в архива на МВР при журналистическо проучване са открити множество архивни документи, потвърждаващи първостепенното място, заемано от Марков в целите на ДС, както и такива документи, които потвърждават неговото убийство в Лондон, неизвестни дотогава на следствието. След публикуването им (в. "Демокрация") президентът Петър Стоянов награждава посмъртно писателя с най-високия държавен орден "Стара планина" І степен. През 2000 г. Софийският апелативен съд отхвърля искането на прокуратурата за прекратяване на делото поради изтекла давност и постановява, че тя изтича през 2008. От 1999, когато е пенсиониран следователят по делото Богдан Карайонов, този случай не е сред приоритетите на следствието и прокуратурата.

Интересно, но никои не коментира как и от какво почина преди година и половина съпруга Номер 2 на дисидент № 1 на България Георги Марков - Здравка Рангелова Лекова. Тя остана до края в пълна самота! Дори медиите не споменаха дума за това. А от събитието измина време...,но на никои от следователите до момента изглежда, не му е хрумнало да поиска медицинска експертиза за смъртта и. След като бракът между двамата, които са се обичали извънредно много, което е отдавна известно, е бил разтрогнат от съда на 12.Х.1972 г., Здравка нееднократно била заставяна да разказва как по това време ”В България не е било чест да си съпруга на Георги Марков.....”.... А двамата били неразделни до мига на заминаването на Марков, което на практика направило невъзможно отиването на Здравка при него в Рим или в Лондон.... Съседите от болк 189 в Красно Село разказват как Здравка отдажна е пожелала да умре от мька. Сама! Материалите поделото за Г.М. се пазят в Архива на МВР, както и писмата на Георги до Здравка. Могат да бъдат открити такива с дата 22.V.1972 г. А когато Георги Марков емигрира на Запад, неговият приятел Стефан Цанев остава. Роднини разказват за униженията му там – като на всеки емигрант. Марков тогава написва знаменитите си репортажи и една пиеса подготвена тук." Марков е бил женен 3 пати като според Здравка и първата му съпруга – рускиня емигрирала от НРБ през 70-те години, а потомката от този брак била изведена жпоследстжие нелегално от страната ни...?! Когато най-накрая Марков, *отново според Здравка* получава разрешение да отиде да види дъщеря си, тя вече е била в училище на монахини.

Един парадокс – Здравка разказва как “Георги най-много искал да смени родината с Чехословакия и малко преди известната “Пражка пролет” разработил плана си за бягство, след написването на либретото за мюзикъл "Зиг заг", по музика на вече преселилия се в Чехословакия композитор Ангел Михайлов.

Ето и фрагмент от разказа на Здравка – наи-потарпевщата съпруга на Марков:” За тормоза на който е била подложена, Лекова разказва :”Следяха цялата ни кореспонденция и дори не си правеха труда да изличават следите от разпечатването на пликовете. Много от бившите му колеги се отдръпнаха от мен. Други се обърнаха срещу него…Няколко месеца преди делото аз бях вече получила развод и ме призоваха като свидетел. Георги бе далеч и те се стремяха да уязвят мен и родителите му. Той ни изпрати БМВ-то си, за да го продадем и да се подпомогнем с пари от него. Прокурорката изиска да върнем парите на държавата, с което постави мен и родителите му в големи финансови затруднения в продължение на няколко години. Цялото дело бе изпълнено с злоба и фалш”.

Въпреки че по това време Марков е вече е бил разведен, той е продължавал да подържа кореспонденция със Здравка.

ОТ АРХИВИТЕ:

“Писал и за литературните си занимания, за изучаването на английския и за опитите да пропише на английски език, да превежда. В редове от писмото пише”…понякога си мисля, че живея двоен живот – онова, което съм и онова, което е било. Все още съм в периода на боледуването от пресаждането. Казват, че някои дървета, дори ако се захванели много добре, пак боледували от пренасянето.” В следствените материали по делото имало и писмо от секретариата на МВР, в което подробно са описвани водените от министерството съдебни искове срещу писателя, за неизпълнени договори на стойност над 8 000 лева”.

Срещу Марков режимът действал по всичките възможни начини. Освен забраната на родителите му да пътуват в чужбина, за да се срещнат с него, започнал и тотален психически тормоз над съпругата Здравка Лекова. Естествено - от страна на органите на ДС. От разказ на Здравка става интересно: ”Книгите му бяха извадени на стълбището, а огромното бюро трябваше да се разхвърчи на трески, за да се изнесе. Аз му писах всичко това, въпреки че бях предупредена да внимавам с кореспонденцията и че най-добре е да се разведа, защото в противен случай няма да видя бял ден.Те ме принудиха да поискам развод…”

Отново за тормоза на който е била подложена, Лекова сподели приживе :”Следяха цялата ни кореспонденция и дори не си правеха труда да изличават следите от разпечатването на пликовете. Много от бившите му колеги се отдръпнаха от мен. Други се обърнаха срещу него…Няколко месеца преди делото аз бях вече получила развод и ме призоваха като свидетел. Георги бе далеч и те се стремяха да уязвят мен и родителите му. Той ни изпрати БМВ-то си, за да го продадем и да се подпомогнем с пари от него. Прокурорката изиска да върнем парите на държавата, с което постави мен и родителите му в големи финансови затруднения в продължение на няколко години. Цялото дело бе изпълнено с злоба и фалш” .

Дисидентът Георги Марков:

Каре:

Дата на раждане - 1 март 1929 г. - Княжево (София).

1946 г. - завършва Първа мъжка гимназия, а след това следва индустриална химия. Работи като инженер-технолог и преподавател в техникум.

1948 г. - заболява от туберкулоза, което налага дългото му лечение в санаториуми. Там прави и първите си литературни опити.

1957 г. - издава "Целзиева нощ".

1959 - издава романа „Победителите на Аякс“ и два сборника разкази и новели. Романът "Покривът" (1959) е спрян от отпечатване, тъй като описва и като факт, и като алегория срутването на покрива на цех в металургичния завод "Ленин".

1962 г. издава романа "Мъже", с който спечелва годишната награда на СБП и впоследствие е приет за член на СБП. Започва работа към издателство "Народна младеж".

1966г. издава сборниците разкази и новели „Портретът на моя двойник“ и „Жените на Варшава“ (1968 г.)

Пише пиеси, много от тях са свалени от сцена от цензурата: "Да се провреш под дъгата", "Асансьорът", "Атентат в затворената улица", "Комунисти", "Аз бях той".

Изработва сценария на сериала „На всеки километър“. Името му по заповед е махнато от надписите на филма и не е включено в Указа за удостояване на авторите с Димитровска награда.

1969 г. - по време на предпремиерното представление на пиесата му “Аз бях той” с режисьор Методи Андонов в Сатиричния театър, представлението е спряно и забранено. По данни на Здравка и заради това тогава Марков напуска страната и заминава за Италия при брат си.

След 1971 г. заминава за Лондон.

1972 г. - започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си, в "Дойче веле" и радио "Свободна Европа". Тогава е изключен от СБП и осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец, а книгите му – пак по разказ на Здравка са били иззети от библиотеките на родината.

1989 г. - Държавна сигурност започва разработката му под кодовото название "Скитник".

1974 г. – ж Лондон се играе пиесата му "Да се провреш под дъгата", а в Единбург пиесата "Архангел Михаил", написана на английски, печели първа награда. Романът "The right honorable chimpanzee", написан в съавторство с Дейвид Филипс, излиза посмъртно.

1975 г. сключва брак с Анабел Дилк като една година по-късно се ражда дъщеря му Александра-Райна.

1975 - 1978 г. Марков работи над своите задочни репортажи - очерци и анализи за живота в социалистическа република България заради които е награден е посмъртно през 2000 г. с орден "Стара планина" - І степен "за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим".

7 септември 1978 г. - на моста Ватерло Марков е ранен в дясното бедро с отровна сачма. Докато е бил жив разказал, че го е блъснал човек, който се навел да вземе паднал чадър...

11.09.1978 г. - умира в лондонската болница „Сейнт Джеймс.

Въпрос: Забравени ли са пресконференциите на двамата офицери от КГБ - Олег Калугин и Олег Гордиевски, които разказваха как са били осигурявани технически средства, които биха могли да бъдат използвани при покушение срещу Марков.

1990 г. Според информация от в-к Литературен Форум, през януари с.г. ген. Владимир Тодоров (началник на Първо главно управление на ДС) е унищожил съществуващо досие на ДС за писателя Георги Марков в няколко тома под псевдоним "Скитник", но на последвалия съдебен процес срещу него това така и не е било доказано. С.г. той е осъден на една година и два месеца затвор като излежава само половин година.

За физически изпълнител на убийството е бил заподозрян и италианския гражданин Франческо Гулино.

Нагоре