НОВА ТЕЗА ЗА ЧЕРНИТЕ ДУПКИ В КОСМОСА НА АКАДЕМИК ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ -

ЗАПИСА АННА ЗОГРАФОВА

 
ЧЕРНИТЕ ДУПКИ в космоса НЕ СА ИЗМЕРЕНИ ВЪОБЩЕ, ЗАЩОТО НЯМА КАК ДА ГИ ИЗМЕРЯТ! САМО РИФЕЛОВОТО ЖЕЛЯЗО ФИ 18 -  НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СМЯНО В ЧЕРНИТЕ ДУПКИ - СИЛНО ПРЕСОВАНО РИФЕЛОВО СТРОИТЕВЛНО ЖЕЛЯЗО, С  ЕЛЕКТРОНИКА В НЕГО ЗА ЗАСНЕМАНЕ НА ПЯСЪЧНИТЕ ПЛАНИНИ, В ЧЕРНИТЕ ДУПКИ – ТОВА СА СМЛЕНИТЕ ПЛАНЕТи!!!   АВТЕНТИЧНА АВТОРСКА ТЕЗА НА АКАДЕМИК ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ!   Според дифиницията Черната дупка е област в пространство-времето, която не може да бъде напусната от нищо, дори от светлината. Наименованието отразява способността на ЧЕРНАТА ДУПКА да поглъща ВСИЧКО - ПЛАНЕТИ И цялата светлина, която достига до хоризонта, без да отразява част от нея. чЕРНИТЕ ДУПКИ В КОСМОСА когато погълнат  някоя планета я смилат и правят на речен пясък. Което не позволява да има живот. Те правят планини от пясък. Ако се направи конструкциТя от РИФЕЛВО ЖЕЛЯЗО ФИ 18, САМО ТОВА НЕ ГО МЕЛЯТ ЧЕРНИТЕ ДУПИ.  САМО ТО ОСТАВА НЕСМИЛАЕМО ЗА ТЯХ. И АКО СЕ ИЗКОВЕ НЕЩО С ДАТЧИЦИ И ЗАЩИТИ, ТОГАВА Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ЗАСНЕМАТ ПЛАНИНИТЕ ОТ ПЯСЪК, КАКТО ТУК И НАУКАТА ЩЕ НАПРАВИ ИЗВОД, ВСИЧКИ СПЪТНИЦИ ДА СТОЯТ НАСТРАНА ОТ ТЯХ. И ЩЕ МОГАТ ДА ГИ ВИЖДАТ. Поради липсата на магнитно поле, там нищо не се втвърдява, както някога е било тук на нашата планета. При слабо магнитно поле са се оразували коловози. /като са идвали някога някои/. Магнитното поле е било мнго слабо. На тези пясъчни планини живот не може да има след като са минали през Черните дупки. Някои от тях правят водата на лед, някои правят вода.   Още през 1915 г. знаменитият Алберт Айнщайн, автор на Общата теория на относителността е дифинирал, че "орбитите, в които един обект се върти около зруг, не трябва да се разглеждат като фиксирани  както в Нютоновата механика".  Според неговата теория една достатъчно компактна маса би могла да деформира пространство-времето до такава степен, че да се образува черна дупка, около която пък се образува математически определима повърхнина, наречена хоризонт на събитията, маркираща място, от което връщането е невъзможно.  Известно е, че съвременното приложение на общата теория на относителността, което характеризира черните дупки, е било разработено от Карл Шварцшилд през 1916 г., но оценено 40 години по-късно.Черните дупки са ивши звазди и са станали синоним на страх, но и привличат в Космоса, защото буквално поглъщат всичко, изпречило се на пътя им, включително и светлената там, не успява да излезе.   Освен това не всяка звезда може да се превърне в черна дупка, а само най-масивните. Черната дупка на Млечния път става все "по-гладна"   В същата връзка една звезда, открита в средата на Млечния път от учени от Европейската южна осерватория ESO, следва орбита, която наподобява цвете, а не класическа елипса. Според съобщението на учените, нейната необичайна орбита се дължи на факта, че тя се върти около компактен радиоизточник с наименванието "Стрелец А". Учените на база многократни наблюдения излагат мнение, че "Стрелец А" всъщност представлява свръхмасивна Черна дупка с маса, 4 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето в нашата галактика. Това е заявел през 2020 г. директорът на Института по космическа физика "Макс Планк" Райнхард Гензел, който е и един от създателите на програмата за наблюдения на Космоса от Обсерваторията. ЧЕРНИТЕ ДУПКИ НЕ СА ИЗМЕРЕНИ ВЪОБЩЕ, ЗАЩОТО НЯМА КАК ДА ГИ ИЗМЕРЯТ! САМО РИФЕЛОВОТО ЖЕЛЯЗО ФИ 18 -  НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СМЯНО В ЧЕРНИТЕ ДУПКИ - СИЛНО ПРЕСОВАНО РИФЕЛОВО СТРОИТЕВЛНО ЖЕЛЯЗО, С ЕЛЕКТРОНИКА В НЕГО ЗА ЗАСНЕМАНЕ НА ПЯСЪЧНИТЕ ПЛАНИНИ, В ЧЕРНИТЕ ДУПКИ – ТОВА СА СМЛЕНИТЕ ПЛАНЕТИ.   Още в края на ХХ век учените заговориха за теоретични разработки на хипотетична “Отонна бомба”, чийто взрив би надхвърлил милион пъти детонацията на ядрения заряд. По този повод през 70-те години на ХХ век известният Стивън Хокинг защити хипотеза за това, че половината от енергията на Слънцето е породена от влиянието на “Черните дупки” в недрата му. И както атомните, така и отонните реакции стоят в основата на мирозданието и развитието на Вселената. Но тези миниатюрни “Черни дупки” не само създават, но и рушат. Но какво всъщност представляват “Черните дупки”, наричани още “Унищожители или Рушители на светове”?! За тях официално се знае, че възникватмаса, което изкривява пространството и времето при което става процес на своеобразно “притегляне” и “поглъщане” на светлина и материя. През 70-те години на миналия век откритието пръв афишира руският академик Яков Зелдович, който заговори за откритите в природата миниатюрни Черни дупки, назовавайки ги “Отони”. Докосването или по-точно съприкосновението на отонни частици с материя, която може да е планетна или вселенска, по силата на неговата теория е причина и за някои невероятни катастрофални последици. По същия повод той споделя, че “за всичко, което не можем да си обясним в природата и във Вселената са виновни........”Черните дупки”?! /Бел. Ред/: Отоните са частици с размери на атомно ядро. Тяхната маса, превишава 40 пъти масата на целия атом. Това са констатирали лабораторните изследвания на проф. Улф Леонард и групата английски физици от Университета “Сейнт Ендрюс”, според които наличието и на миниатюрни черни дупки е причина и за невероятния феномен, известен като “внезапно самозапалване на хора”, описан перфектно от писателя Стивън Кинг в книгата “горящата факла”. Доказано е, че в света ежегодно се регистрират средно между 15 – 20 случая на такова спонтанно “самозапалване”. Друг руски учен АлександърТрифоменко счита, че процесът на самозапалване при хората настъпва, когато космически отони или отони от земен произход “бомбардират” човешкото тяло, зваимодействайки с неговите персонални отони, вследствие на което се получава “огромен топлинен взрив” с невероятна температура, която буквално изпепелява човешкото тяло. През 1999 г. екип от института “Енрико Ферми” от Чикаго под ръководството на учения Едуард Колб регистрира наличието на слабо взаимодействащите масивни частици Wimps / Weakly Interacting Massive Particles/, с маса 50 – 100 пъти по-голяма от тази на протона. И тъй като никой не е успял да ги “уловил” , отново по предположение на същия изследователски екип, много е възможно е те да са друг тип масивни частици, родени малко след Големия взрив. Съществува предположение, че гигантските количества енергия от онова време са провокирали създаването на частици с маса, която е 10 милиарда пъти по-голяма от масата на тези “Wimps”. И ако един ден съществуването на тези частици бъде доказано, както предполагат учeните, с тяхна помощ може би ще стане възможно да бъде обяснена загадката, с наличието на високоенергийни космически лъчи, бомбардиращи непрекъснато планетата ни. За последните ученият Едуард Колб е изказалпредположение, “че тези лъчи са се зародили някъде наблизо и, че астрофизиците все още нямат представа кое ги е породила или какво, в съседство с нас, /земляните/ може да ги поражда?! “ Експерти считат, че именно анихилацията - радиоактивното разпадане на тези частици би могла да провокира създаването на подобни високоенергийни частици.