Днес единственият гроб на българска царица, запазен у нас е на родената преди сто години царица Елеонора Търновска. На­мира се в придворието на Боянската църква, която тя именно спасява и огласява като знамени­та.

През 1915 г. царица Елеонора е единствената дама, царица и съпруга на европейски монарх, поканена от американския прези­дент Уилсън да посети САЩ. Но това не се случва, защото е била вече много болна. За Елеонора Кьостриц фон Ройс президентът на САЩ Франклин Рузвелт пише, че "благодарение на нея и нейния апел за по­мощ към бежанците от Македония и Тра­кия, в началото на ХХ век, Америка е трог­ната" и именно той се обръща към амери­канската нация: "Да се притечем на помощ на един достоен за вни­мание и уважение на­род, какъвто е българ­ският. На другия край на света, през един океан и континент се намира един почернен и опустошен от война­та народ. Един малък народ, който даде 44 000 от най-храбрите си синове жертва на бойните полета и 100 000 ранени и безпо­мощни в болниците. Един миролюбив на­род, който през веко­вете е устоял на моха- меданските огнени вълни, днес е обезлюден от усилните си бор­би. Това е България. Нейната Ца­рица и народ апелират към аме­риканците да им се притекат на помощ. Европа бе спасена за вто­ри път от тоя малък народ. Бор­бата беше успешна, но нанесе ужасни жертви. Да помогнем на тоя народ, който се бори срещу общия враг на християнската цивилизация, жертвайки се да задържи мохамед анските орди в Мала Азия." Този текст е публи­куван на страниците на в. New York American в Ню Йорк на 21 януари 1914 г.

Малко се знае за благотвори­телната дейностнацарицаЕлео­нора като сестра на милосърди­ето по време на войните за наци­онално обединение от 1912 г. до 1918 г.

По време на великата битка за Чаталджа, не Кобурга, а именно Търновската царица заминава за фронта като милосърдна сестра. При сражението в Кресненското дефиле тя не разрешава управля­ваната от нея фронтова болница със 170 ранени да бъде изоставе­на и нарежда лично на артиле­рийския полковник Атанасов да й обезпечи чрез огън коридор, по който ранените са изведени и спасени.

От тогава е кръстът й за храб­рост IV степен и името, дадено й от майките и невестите на вой­ниците - "Майка на фронтоваци­те "за което европейската преса я назовава "Коронованият ангел на България". Орденът й е връ­чен пред войнишкия строй в Кюстендил, където е бил Щабът на действащата ни българска ар­мия.

Ето писмо на сестрата-самарянка Мария Хаканова: "Царица Елеонора беше спечелила обич­та на всички войници. А те, бед­ните, лежаха в дълги редици, със счупени ръце, крака, с разнеби­тени тела, ослепели, оглушали от куршумите, шрапнелите и ад­ския шум на войната. Имаше и неми. На тях Царицата даваше парче книга, да си напишат жела­нието. Защото нямаше войник, който да е изказал някакво жела­ние на Царицата-Майка - те й каз­ваха Майко - и да не бъде изпълнено. Те й пишеха все­кидневно писма: един искаше от нея дървен крак, друг се съветваше с нея, трети й известява­ше, че му се е ро­дил син... А когато научиха, че е болна от неизцерима бо­лест, героите на Одрин, Чорлу, Лю- лебургас, Булаир и Тутракан й пишеха колективни писма, подписани само­ръчно. За всички тя жалеше и за всички страдаше. "Които живеят със сърцата си, те не живеят дълго."

Царица Елеоно­ра е единствената Дама, удостоена с военното отличие - орден "За храб­рост" (IV степен), а през Руско- японската война (1904-1905 г.) ка­то доброволка и милосърдна сестра е удостоена и с най-висо­кото отличие на Червения кръст - руския орден "Анна на шия" - за доблест и чест - ордена "Св. Ан­на". Третото й отличие - ордена "Луиза-1814" й е дадено за изк­лючителни заслуги в милосър­дието и благотворителността. Орденът"Луиза- 1814" евръчен на царицата ни лично от Импе­ратор Вилхелм през м. май 1912 г. в Берлин. А по време на Меж­дусъюзническата война със За­повед № 356 от 9.VIII.1913 г., подписана от генерал Радко Ди- митриев, цар Фердинанд я наг­раждава с Военен кръст "За храброст" - IV ст., без мечове.

Елеонора Кьостриц фон Ройс като доброволна участничка в

Руско-японската война 1904 - 1905 г. и като милосърдна сест­ра е назначена за началник на Втори санитарен влак от Велика­та руска княгиня Мария Павлов- на. Запазена е кореспонденция­та на Елеонора с руската импе­ратрица Мария Фьодоровна, ко­ято я награждава за чест и доб­лест като спасителка на болните и ранени руски войници и офице­ри. Императрицата я удостоява и със Свидетелство № 2482, кое­то дава правото на Елеонора фон Ройс да носи Медала на Черве­ния кръст с лента в цветовете на Александровския и Георгиевс- кия кръст. Орденът е връчен лич­но от руския Император Нико­лай II в Санкт Петербург.

Нейният девиз изписан на герба е бил: "Вярност и постоян­ство", оцветен в бяло и червено - бялата звезда и червената лен­та на първия български орден "Александър", както и на знаме­то на Червения кръст, защото за­едно с майката на цар Ферди­нанд - принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, втората му съпруга - протестантската цари­ца Елеонора е най-стойностният дарител на Българския Червен кръст както и основател на бъл­гарското женско дружество "Са- марянка". В България Търновс­ката Царица учредява благотво­рителен фонд "Елеонора", отк­рива болници, сестрински учили­ща, сиропиталища и ясли, безп­латни ученически, работнически и детски трапезарии, интернат за слепи и глухонеми деца.

Родена в Тшебехув - Полша, потомка на принцеса Луиза Ройс цу Грайц (1822 - 1875) и на принц Хайнрих IV Ройс цу Кьостриц (1821 - 1894), - Елеонора Кароли- на Гаспарина Луиза, принцеса Ройс цу Кьостриц е Търновска царица за времето от 1908 до 1917 като втора съпруга на цар Фердинанд I. Тя е, която е направила много за България, за войнската чест и слава, за самарянството.

За тази последна Търновска царица, коронована във Велико Търново геният Вазов пише: Жена венценосна, Сестра милосърдна, Сестра на героите из боя жес­токи,

Царице, ти любов си победна, Душа изтъкана от чувства ви­соки.

През 1912 г., царицата прода­ва свое уникално перлено колие, принадлежало някога на прия­телката на кралица Мария Анто­анета - Жюли Полиняк, подаре­но на Елеонора от баба й по май­чина линия - френската херцоги- ня Гаспарина Роан...и с тези па­ри тя спасява Боянската църква. И съвсем не проф. Златарски, ни­то пък други мастити археолози и художници от началото на века, а именно тя оценява и спасява това чудсо - - предшественик на Куатрочентото за поколенията и българи­те по света и у нас като сама инициира присти­гането на първите ком­петентни европейски изследователи от Ита­лия. Изпълнена е послед­ната воля на Търновс­ката царица, да бъде погребана до Боянска­та църква, защото е зна­ела нейната истинска история. Така Послед­ната Търновска царица умира на 12 септември, в килията на манастира "Свети Димитър" край двореца Евксиноград.