Българството в историята на Балканите и днешна Украйна
Автори: акад. Йордан Стоилов Иванов
и
Анна Зографова- член-кор. на МАБИК
Бр. 33(2165), год. ХХV, 
Монт-пресс, публикация в издание 33 от 2014


Събитието бе по случай Деня на Европа с дата на церемонията  10.05.2014

В навечерие честванията на Деня на Европа и 69-годишнината от края на Втората световна война / 9 май 2014 г./ станахме свидетели на изключително трагични събития от най-новата история на Украйна, с деструктивизъм, унижения и фатален край. В общата декларация от 3 май, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун заяви, че смъртта на изгорелите живи, в резултат на ожесточените сблъсъци и бунтове в сградата на синдикатите в Одеса /Украйна/ следва незабавно и щателно да бъде разследвана, защото Трагедия на Одеса разтърси света. Нека не забравяме, че в Одеса от поколения живеят и наши сънародници. След Революцията Евромайдан, сегашните събития, които са на ръба на гражданска война в Украйна, светът следи комюникетата и пресинформациите с особен интерес , защото страната продължава да представлява изключително апетитен къс от тортата в световната геополитика, в борбата за власт и господство, в рамките на „Новия световен ред” на 21 век. Затова нека Бог да пази Украйна и българите там! Това, което днес се случва в Украина излиза извън всякакви сценарии и в никакъв случай не е нормално. Нито на изток, нито на запад не е поставян въпроса за решаване на катастрофата с икономиката на страната, а също въпросите с междунационалните отношения. Коментират се само политически въпроси– за запазването на унитарната Украина. Ние обаче сме длъжни да помислим най-вече и за нашите българи там, защото те не са малко както и да попълним белите липсващи петна в истинската, неписана до днес историята на Украйна. Това го изисква паметта и пролятата кръв на предците българи от рода Дуло. Време е премълчаната история на Украйна да стане достояние. А тя кореспондира с българската, защото част от тази история е българска. Защото пътят чрез просвещение и християнска религия означава много в оцеляването както на Киев така и на Киевската Рус. И този път тръгва от България! Това трябва да знаят днешнитесветовни политици, а също и поколенията, които не трябва да скубят коси заради Чернобил, а да предадат знанията на децата – тяхното продължение! Според бившия съветник по националната сигурност и на президента на САЩ Джими Картър, автор на книгата "Стратегическата визия: Америка и кризата на глобалната сила" - Сбигнев Бжежински - Украинската криза в момента с гражданската война се е превърнала в най-голямата заплаха за международна сигурност от края на Студената война. Збигнев Бжежински определи Украйна като „особено важно пространство на евразийската шахматна дъска, защото наличието й като независима страна спомага за преобразуването на Русия, превръщайки последната от евразийска в азиатска имперска държава, която впоследствие ще бъде изправена срещу засилващите се възможности на централноазиатците и по този начин ще бъде значително отслабена” (Бжежински 1997: 57). Украйна с нейната територия и население от над 45 млн. е от особено геополитическо значение в центъра на Европа, с реални граници Полша, Словакия Унгария/ през 1945 СССР анексира Закарпатието и изнася границата си на Запад от Централните Карпати, за да има излаз към Дунавския басейн,с което Украйна присвоява Галиция, Волинска област – територии от бившата Австро-Унгарската империя, а до 1939 г. и на Полша. Затова в момента се води тази вътрешна гражданска война. Днешната територия на Украйна, особено района около Киев е люлката Киевската Рус, ситуирана през 882 г, която всъщност е и първата Руска държава. След 988 г. Великият киевски княз Владимир, управлявал в Х век приема християнството за основна религия на Киевската Рус чрез България, първоначално чрез своята баба– принцеса Олга, дъщерята на хан Расате, внучка на княз Борис Михаил Дуло, която първа поставя въпроса за покръстването на Русия и принадлежността й към православната църква . С този факт Въпросите опират до БЪЛГАРСТВОТО В ИСТОРИЯТА НА ДНЕШНА УКРАЙНА! Известно е, че през Средновековието Тамплиерите, които почитат Девата усилват култа към Женската святост. Тамплиери и Хоспиталиери са почитали Юфемия Халкидонска, канонизирали са Мария Магдалена, но значително по-късно променят отношението към жените-войни, приемани в техните ордени като тези на „Св. Йоан Йерусалимски”, „Св. Лазар”, „Тевтонския орден”. Там дами с високи морални и личностни качества са били приемани за лечителки и войни. Те всичките са били забележителни жени - личности като Анна Комнин, Одит Монбелиар от похода на Балдуин Фландърски през 1206 г., Елеонор Аквитанска, Шаджар Ал- Дур, която в качеството си на султанска съпруга освобождава от плен 12 000 рицари от 3-ия кръстоносен поход и побеждава Луи 9 Благочестиви, в битката при Дамиета. Малисенде /1105-1160/ дъщерята на Балдуин 2, управлявала Френското кралство в Йерусалим., Бланш Кастилска, Мари Дьо Шампан, Матилда Саксонска, Агнес – графинята на Бар и много, много други. Женската традиция в Киевската Рус също обаче няколко столетия по-рано съвсем не е отричала участието на жени в монашески ордени. Преди екзекуцията на 26-те Зографски мъченици в Атон, обителта е била посещавана до 10 век и от монахини, които са били ръкополагани в христова вяра именно там. Такава е и историята с равноапостолната ни княгиня Олга – Елена от рода Дуло, - българската принцеса, внучка на покръстителя княз Борис Михаил Първи Дуло. Тя е първата канонизирана християнска светица в Киевската Рус и една от малкото жени, приели християнското кръщение на Атон. Част от учените и богословите на Украина и до днес не признават факта, че Светата равноапостолна княгиня Болга - Олга е българка по произход, въпреки, че всички източници сочат българския й корен. Нейният празник се чества на 11 юли, в денят на нейната смърт през 969 година, а самата тя е канонизирана през 1547 година като именно от българските земи християнството се разпространява в Русия. И когато коментираме политическите и културни връзки между българи и руси през ІХ, Х и ХІ век и приемането на християнството за държавна религия на Киевската Рус ,определено трябва да подчертаем, че това е едно от най-важните събития в историята на Европа от онова време. Още повече, че този акт се осъществява мирно със съдействието и благословията на тогавашните български владетели. Светата равноапостолна княгиня била наречена при христовото си кръщение още и Елена, на името на майката на римския император Константин Велики. Болга /Олга или Хелга/ е проповядвала християнската вяра в Киев и в Киевската Рус цели 30- години преди да бъде прието християнството за основна религия там. Наставлявала е във вярата най-вече втория си син - Великия княз Владимир Рюрик Дуло. Християни стават и Роднините й Борис и Глеб, които са канонизирани като светци и рагистрирани като първи епископи на Русия. През 957 г.било осъществено знаменитото пътуване на Великата киевска княгиня Болга/Олга - Елена/ Дуло до Атонската Света гора. Това било във врмето, когато Атон все още е бил открит за посещение и от жени. Известно е, че в Атон преди Х век имало и монахини отшелнички, които впоследствие, след папските гонения били изгонени окончателно. Именно там в Атон, великата внучка на българския цар Борис Михаил І Дуло приела светото кръщение. Светото й име останало вписано завинаги със златни букви в аналите на ортодоксалното православие. Защото тя е истинската кръстница на Киевската Рус, цели 30 години преди нейния потомък княз Владимир Рюрикович Киевски да приеме християнството, в качеството на основна религия за Киевската Рус. Ето какво пише за Миротворната княгиня Олга – Елена преподобният Нестор: “Тя е била предтеча за християнството в нашата земя, както зорницата пред слънцето, както зората пред пълната светлина, както месечината нощем; тъй тя светела всред неповярвалите люде. Тя първа из Русия се е изкачила в Царството небесно. Руските синове я хвалят като началница. Тя и след смъртта си моли Бога за Русия, а нетленните й мощи продължават да вършат чудеса.” Интересно е да се знае, че в същите 9 и 10 век, времето в което живее княгиня Олга по твърдения на арабски автори като Ибн Хордадбег на север от Андалусия били ситуирани и са живели протобългарските племена берсули варсани и булгар-бурджан, сакалиба/склавян/ абар и др. Според техните легенди, те произхождали от кралските поколения на Вълка и Лъва, когото Махмуд Кашгари нарича БАРС. Първи арабските автори свързват имената на градовете Барселона и Париж с племето Барсили. Впоследствие лингвисти изясняват и, че наименованието на бургундите и БУРГУНДИЯ също е свързано с преселилите се от Кавказ там поколения тюрко – бургундури. Според още един персийски източник - Худут Ал Алем, също расказва за страната на саклабите/славяните/ склавини сакалиба. А за древните царства на нашите предци Волжските българи може да се каже, че в Средното Поволжие е било ситуирано Казанското царство, от което впоследствие се отделят Касимовското. В Крим е било ситуирано Кримско-татарско ханство, а величието на Волжска българи е останало в култовите реликви,паметници и артефакти на градовете Булгар, Биляр и много по-стария Аркаим. Освен това в Киевската Рус, а от там и в останалите руски княжества – Суздалското, Новгородското, Московското и пр. се създават шедьоври и школи за превод от старобългарски ръкописи. Запазените образци от тях днес служат за изследване на древните славянски езици и техните особености най-вече във връзка с руските редакции на древнобългарския език, в периода 9 – 12 в.. В 9 век е открит интересен артефакт, свързан с най-новите тълкования на прабългарския календар, един от най-старите в света, определен като слънчев - известната Розета от с. Якимово. На територията на Украйна е открита още една Розета, която представлява вариант на древен протобългарски календар, отнасящ се към периода на известната Черняховска култура. По точно негова модификация от шаблон от 4 век. Розетата се вписва в Гадателен кръг. Артефактът е от с. Лепесовка в Украйна. Според водещи съвременни учени, предметът принадлежи на потомци на древните скито-сърмати. Чрез същия календар са били предсказвани и дните, подходящи и за селскостопански дейности. Извършвали са се и календарни гадания. Ако държавата Дуло е просъществувала само в продължение на 33 години в първото хилядолетия след н.ера, то тя се е намирала в самите хълмове на Киев, в района на днешната Украинска столица. Била е създадена от братята на Великия Кхан на прабългарите Кубрат. Нейн основател бил Кхан Шамбат Кий. В контекст на хрониките за стара Велика България става ясно, че потомците на прабългарския династичен род Дуло са били истинските строителите и създатели на старинния свещен Самбатос или на древния град Аскал, наречен впоследствие на името на Шамбат Кий. Аскал е било името на Първожреца на бог ТангРА. А в старите руски летописи от 862 г. се съобщава, че и управлявалите впоследствие престола в Аскал - князете Асколд и Дир също са били потомци на рода Дуло! Има непроучени средновековни хроники, в които се споменава и, че още в средата на І хилядолетие пр. Христа, населението на град Аскал е живяло на територията на днешен Киев е контактувало със скитските племена. И ако древноруският летописец Нестор, автор на забележителното произведение “Повести временных лет”, някога е започнал повествованието си за това, “откъде се е появила Руската земя и кой кога в Киев е започнал да властва и да управлява?!”, в продължението на същата тази повест, този хронист расказва най-подробно как точно братята Кий основали града. От този негов ръкопис и от други анали става ясно, че градът бил именуван с името на брата на Великия кхан Кубрат Шамбат Кий. Подобни данни могат да бъдат открити и в старите арменски хроники, а също и в най-старата арменска география “Ашхарцуиц” както и в тайните архиви на бастиона на православието в Украйна – Киевско-Печьорската ЛАВРА. Наши учени, а също и студенти, които не са на държавна ясло продължават да издирват в световните библиотеки и архиви историята за още по-старите времена на Украйна, която е част от българската. Древни ръкописи потвърждават, че жреците на бога ТангРа били наричани Аскали. Така с термина за първожреца бил назован и градът, завладян от синовете на Великия кхан Аскаал, баща на братята Кхан Кубрат и Шамбат Кий през 622 г. Същите тези двама владетели били племенници на княз Албура Дуло, известен още и с името Бат Органа Дуло. Бащата на Кхан Кубрат Първи Велики и на братята Кий бил Кхан-балтаварът Аскал, който бил син на Кхан Крум-Бат ІІ Дуло - Боян Челбир. За Кхан Аскал се знае също и, че е властвал и в златната столица на тримата си синове, наричана някога Алтъноба /Галич/. Според хрониките на древните летописци, този древен войнстващ Кхан бил наричан също и Тубдажак като държавата на Боян Челбир, сродна на аварската, била назовавана в древността Карабулгур. Друг велик владетел от рода Дуло, Кхан Улдис – Улдин Ул Дере е управлявал в периода 380 – 412 г. Кхан Алпий Дуло е победил на 9 август 378 г. “ в люта и грандиозна битка самия император Валент Балин край Адрианопол”. Императорът бил погребан на един от хълвомете на южния склон в гр. Аскал/ днешен Киев/. /Бел. ред/: По времето на император Валентиниан, хронистът Созомен пише: “Сарматите, след като бяха нахлули в западните провинции на империята, Валентиниан събра войска да им излезе насреща. И щом научили за числото и силата ,дигната срещу тях, те проводили пратеничество да иска мир. И когато пратениците се явили пред Валентиана, той ги попитал, дали всичките сармати били като тях. На техния отговор, че първенците на народа били избирани за пратеничеството, императорът извикал с възмущение, че той счита за особено нещастие това, че областите във времето на неговото управление трябвало да бъдат изложени на навлизането на един варварски народ като сарматите, които тъкмо се били осмелили да дигнат оръжие срещу римляните”. /Sozomen VІ,36/ По същото време част от Византийците изповядвали арианството и с цената на православието на готите, епископ Вулфила успял да внуши на следващия император Валенс, да разреши заселване на готите в Тракия. Това стимулирало готите да приемат православието, но друга част от тях съдействала и за разпространение на арианството всред племената вандали, бургунди и лангобарди. В много хроники е описано великолепно и българското участие в битката срещу император Валенс през 378 г. сл. Христа, когато става прогонването на готите от Балканите. Нека не забравяме, че Михайл Сирийски оставя и сведения за заселването на над 10 000 българи в Мизия и Дакия, датирано в мандата на император Маврикий /582-602 г. сл. Христа, описано изрично като “мирно заселване с личното позволение на Маврикий без инвазия или след война като името на предводителя на българите било Болгарис, а не Аспарух”. Някои византийските хронисти назовавали българите “скити”. Други стари автори споменавали, че няколко века преди Аспарух, кавказките българи били наричани сармати. А Св. Августин/роден през 354 г./, съвременник на тези събития пише:“Тези племена се наричали Гог и Магог и те не са варвари!” Готите не са германци, а са гети според Тацит, Страбон и Птоломей като според Страбон, “гетите живeли на изток от суевите, гоито се считали за германци"”. А в древността, Готия се простирала на изток от днешна Германия в Дакия. /Бел. Ред/: В историята има много неоткрити още аналии и писмени предания за владетел на град Аскал/Киев/, именувал се като Кхан Болкх І. Този владетел властвал до 528 г. Същият е бил наследен от жена, която била царицата Боатрикс. И ако и до днес на гостите и на туристите в Киев се разказва чудната легенда за братята Кий, създателите на града, на тях потомците дължат много. Затова днес поколенията са построили прекрасен паметник, които се намира в Украинската столица. Всички помним, че повреме на събитията в центъра на Киев – Майдана този паметник бе символът на революцията. Затова следва да отбележим и, че на владетелския трон в Аскал – /Киев са властвали още цели четири века, /считано от Х век,/ десетки князе, потомци на рода Дуло, начиная с княз Игор, внукът на Игор Мумин, княгина Олга-Елена, както и князете Борис-Светослав, Владимир І, Всеволод Ярославов, с неговите четирима синове и една дъщеря: Князете Светослав, Вячислав, Владимир, Язислав, княгиня Анна, станала впоследствие съпруга на френския крал Анри І, владетел на Франция след 1049 г., Великият Владимир Мономах, чиято корона се съхранява и до днес, княз Джурга – Юрий Долгорукий, Андрей Боголюбский, Мстислав Владимирович, княз Ростислав, княз Рюрик Ростиславович и Ростислав Рюрикович и др.. Последица от християнското кръщение на Киевската Рус са развитието на живописта, иконописта, обработката на камъка, на скъпоценните камъни, на уникалната дървена архитектура, създаването на църковната и на светската литература както и развитието на духовната образователна система. Православието, и присъединяването на Киевската Рус и на останалите Руски княжества към него, приемането на българската хриситиянска традиция се превръща в мощен фактор, определящ характеристиките на икономическата, социалната, политическата, религиозна, културна и духовна история на Киевската Рус и на Руските княжества въобще. И тук е много важно да отбележим, че една обща черта на създаваните и превеждани по това време ръкописи е факта, че макар и известни, те не са изцяло изучени. Още повече, че при тези школи в Киевската Рус и в руските княжества се извършва и една редакция на древнобългарския език. Списъкът на хрониките, манюскриптите и на всички сътворени по това време писмени паметници на руската редакция на преведените древно-български шедьоври е огромен. Ние ще споменем само най-известните от тях – Слуцкия псалтир, Едноеровия пандик на монаха Антиох, житията на Кондрат, на света Текла, минея на Дубровски, Бичковския псалтир и знаменитото Кириловско Реймско Евангелиекакто както и руските преводи на т.н. Савина книга. Слуцкият псалтир заема особено място всред писмените кириловски паметници. Бил е открит случайно от художника Д.М. Струков през 1867 г. в Слуцк, недалече от Минск, където са били запазени древни ръкописи и старопечатни книги. Ръкописът на монаха Антиох от манастира „Св. Сава” в Ерусалим също е изключително ценен с факта, че Антиох е бил типичен представител на аскетичното и мистично мислене в периода 6 – 7 век, който по молба на игумена Евстафий от Анкирия съставил своеобразно ръководство – правилник за манастирския начин на живот, събирайки и вписвайки там фрагменти от библейските писания и родословията на бащите на църквите. Книгата на Антиох е била задължително настолно пособие за манастирските библиотеки. Що се отнася до знаменитото Реймско евангелие, написано в Сазавския манастир, където се е извършвала служба на църковно – славянски език, то е било предадено от монасите на Киевско – Печьорската лавра в манастира „Св. Андрей” на емигранти и така препис от него през 10 – 11 век – периода 1055 – 1061 г. се озовава и на територията на Унгария. Това евангелие РЕЙМСКОТО е било написано специално за дъщерята на Ярослав Мъдри – принцеса Анна Ярославовна, която става кралица на Франция и чрез нея то попада в Париж. /Тя е била омъжена за Анри 1 през 1044 г. Изучаването на тези и много други ръкописи позволява да бъдат направени изводи за това, че през 10 и 11 век в Киевската Рус е била разработена система за древноруски правопис, едновременно със всички нейни свойствени дистрибутивни и импликационни форми . Така анализирайки данните във всички открити ръкописи в Киевската Рус и в останалите руски княжества, които приемат християнството от Киев, от генетична гледна точка те се определят като древнобългарски ръкописи, с различен териториален и временен произход и ръкописи, пълни със своеобразни русизми, попаднали в ръкописните школи на Киевската Рус , посредством църковно-книжовния език и интелекта на преписвачите от различните школи, започвайки най-напред от тази в Киевско – Печьорската Лавра.., сменяйки новсовките със знаците еры, э оборотное, според тяхната равнина. А езическата Киевска Рус попада най-вече под духовното влияние на православието от I българско царство. Духовното и културно значение на християнството, преминало чрез България в Киевската Рус е огромно, защото по това време там освен български просветители и свещеници присигат и уникални богослужебни книги, писани на глаголица и кирилица. Това са жития, хроники, преведени на български от България и Византия, оригинални хроники за и от братята Кирил и Методий и техните ученици. И тъй като сме започнели с цитати ще продължим - „Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейният Дух Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на Духа, защото в защита на Българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността и литературата”. Академик Дмитрий Лрихачов Чуждестранен член на БАН. В Киев бе извършен преврат, вероятно и с участие на либерало-нацисти. Украйна обаче помни годините на Втората Световна война, помни Бабий Яр, концлагерите, стотиците хиляди загинали бащи, майки, братя и сетри -невинни жертви. Днес Световната история решава не само съдбата на старата Киевска Рус, но и на Русия, както и на поколенията българи, назовани от историците на Ленин татари, някои от които от хилядолетия живеят в тези територии, както и на територията на Кримския полуостров. Дали новата временна власт в Киев може да се дифинира като либерал-нацизъм, както го окачестви неотдавна Александър Дугин ние няма да коментираме. Днес истината трябва да бъде назована максимално, защото тя засяга най-вече съдби на поколенията потомци на старобългарските родове, а оставили семена не само на Балканите, но и на територията на древната държава Дулоба, ситуирана от брата на хан Кубрат – Шамбат Кии, по името на който е кръстен Киев, където минава българския коридор до Беринговия проток. Ако четем внимателно за такова нещо пише и в зографската история на Поп Граматик. Него споменава и СхиЙеромонах Спиридон в своята „История во кратце о болгарском народе Славянском”. Според доц. Д-р Татяна Ярулина, в нейната най-нова книга, озаглавена „История во кратце о болгарском народе славянском” се коментира в трактат/ 124/ името на българския ранносредновековен владетел Драгич, за който пише отец Спиридон под влияние на „Зографската история”. Пак в „Историята во кратце о болгарском народе Славянском, Схийеломонах Дпиридон пише: „ След Виталиан е назован вождът Вукич”. На вождовете Вукич и Драгич обаче съответства според изследователя академик Йордан Иванов /1970 г./, периода на управление във времето - 514 – 666 г. , /времето и на Бат Органа/, което потвърждава предположението, че Вукич е род – династия, с който е бил обозначаван Кхан Кубрат, а под имета Драгич – братът на Кубрат – Шамбат Кий, основателя на Киев /Бащу/., който също е потомък на най-стария династичен род в света – рода Дуло. Докато майката на тези двама владетели е била принцеса от рода Ашина. През VІІ – VІІІ век, в Арменската география на Ананиас Ширакаци се споменават 4 групи – българи –хунобългари, описани като Олхонтор блкар – преселници пришълци. Това е арменското произношение на оногундури спорез проф. Златарски. Бел. Ред: Аако от времето на Византийския мператор Никифор Геник /802-811 г./ се знае, че татарите са били победени в една битка във Върбишкия проход, според Спиридон Габровски, в житието на Св. Александър Невски е отразено, че “синът на Чин Гиз Кхан Рюрик ,/ наричан още Кхан Тимучин/. Свети Александър Невски е известен в световната историята най-вече с победата си в битката над Чудското езеро, в която побеждава Тевтонския орден през 1244 г.,/ паднал убит през 1245 г. по време на битката при Варадин” - един от средновековните провинциални административни градове крепости на територията на днешна Унгария. По това време татарите на кхан Батий били тотално разбити от българския цар Болгкх – Георги Владислав Калиман. Майката на хан Тимучин също била принцеса от българското племе от ЦАРСТВЕНАТА ОРДА НА ОНОГУНДУРИТЕ, ПРЕДВОЖДАНА ОТ КАГАН КУБРАТ КУРТ – ВСЪЩНОСТ ТОВА СА ПЪРВИТЕ РИЦАРСКИ ФОРМИРОВАНИЯ В ЕВРОПА. Проф. Златарски е твърдял, че от хановете на тази орда са прозхождали и владетелите от династията на МООМЖУК МОНЧУК – БАЩАТА НА КХАН АТИЛА Дуло. А в текст на проф Менгес, в едно проучване на произведението „Слово о полку Игореве” става ясно и, че трите думи бончук, мончук и бадрак са били с шаманско предназначение. Бисерът мончук на знамето. В най-стари времена наименованието У-краина е било използвано и в Трънско, като за название на край на България. КЪМ средата на XVIIв., с наименованието Украина била назовавана цялата територия на Малорусия. Всъщност името "УКРАИНА" е взаимствано от документ от 1596 г., назован Бреската уния, чрез който разделението на руси и украинци става не само териториално, но и религиозно-политически. През 1376 г. един скромен, но велик българският архиерей - Св. Киприян Български възглавява митрополията на Киев. С това столицата на Второто българско царство - Търнов град е дала един изключително достоен висш иерарх в лоното на църквата – С. Киприян е описан от Григорий Цамблак като Чудотворец, митрополит Киевски. И до днес търновци расказват легенди за силните молитви, с които Цамблак лекувал и решавал всички проблеми на миряните. В периода 1373 – 1374 г. Свети Киприян Български е мисионерствал, с цел да помири в Киев руския митрополит Алексей, с Тверския княз както и последния, с литовския княз Олгерд. Св. Киприян Български тогава бил посланик на Цариградския патриарх Филотей. Алексий запознава Киприан с игумените Св. Сергий Радонежски и с неговия племенник Феодор Симоновски. Известно е, че Св. Киприян Български Чудотворец е бил потомък на търновски боляр от рода на Цамблак. Наричан е още Търновски, защото е бил роден в старопрестолния град Търнов, който през 12 и 13 век е старопрестолната столица на Второто българско царство. Живял във времето на Патриарх Евтимий, бил е негов съратник, другар и съученик, от школата на свети Теодосий Търновски, ситуирана в Килифарския манастир. Св. Киприян Търновски - Български, заедно с Евтимий, - /бъдещия изключителен български патриарх Евтимий/ е предпирел пътуване до Цариград като двамата са придружавали своя велик наставник и учител Теодосий Търновски. Тук е мястото да споменем, че през 1394 г., след падането на Шишмановото царство под турска власт и превземането на старопрестолната столица Търново от турците, патриарх Евтимий е бил изпратен на заточение, заедно с целия си клир и всички видни боляри и аристократи от двореца Царевец. Бел.ред:Ето как е описана в Уикипедия ситуацията, след смъртта на митрополит Алексий: “ на 12 февруари 1378 г., с поддръжката на Дмитрий Донской и антилитовската московска партия на болярите за митрополит, с ново създадената титла «на Велика Русия» е бил избран Михаил-Митяй, утвърден от патриарх Макарий. Киприан Български заминава от Киев, където е бил «2 години и 14 дни» за Москва. Там той пристигнал през юни 1378 г., за да представи грамотите, подписании от патриарх Филотей, император Йоан V и Синода в Цариград през декември 1375 г. Но бива арестуван, ограбен и изгонен като целият епизод е известен и подробно описан в руските летописи. Киприан Български е настоявал, че е бил упълномощенн в качеството на единствен законен наследник на митрополит Алексий. Тогава той отлъчил самозванците и отново заминал за Цариград за разглеждане делото по случая от патриарха и синода. Киприан преминал през Киев, Молдавия и Влахиял Бил ограбен на Дунава. Посетил на път за Цариград родната си България и бил сърдечно посрещнат от българския патриарх Евтимий и от цялото население на Старопрестолно Търново. Пребиваването на Киприан в България също така особено подробно е описал неговият роднина Григорий Цамблак, в надгробната си реч за Киприан. При това връзките между православна Литва и България по онова време са били особено тесни: Феодорит е бил назначен за митрополит в Търново през 1352 г., а Григорий Цамблак – племенника на Киприян Български, за Киевски митрополит през 1415. През 1381 г., Киприан Български въвежда почитанието към Свети княз Александър Невскил През 1382 г. изиграва изключително важна роля при превземането на Москва от хан Тохтамиш. През 1386 /или 1390/ при Василий I) той е бил хиротонясан официално като митрополит в Москва. Точно по същото време хуно-татарите рицари от Златната Орда активират борбата за власт като само в периода 1359 - 1380 г. властта на Златната Орда преминава последователно в ръцете на 25 ханове. През 1378 г. княз Дмитрий Донской побеждава войските на хан Мурза край брега на река Родна. Последна е била невероятната баталия, известна като Куликовската битка през 1380 г. Победител в тази битка става именно княз Дмитрий Донской, който побеждава Великия Мурза - хан Мамай и тогава е титулован с най-големи почести като Велик всеруски княз и управител на града, създаден от протобългарския княз Акхад Моска, кръстен по-късно на негово име Москва. Академик Йордан Стоилов Иванов специално по този повод посещава Москва и Киев през 80-те години на ХХ век, в проучване историята на Киприян Български. Той открива данни от стародавно предание, че „по времето на митрополит Киприан Български, градът на българския владетел княз Акхад Моска бил спасен по чудо от нашествието на хан Тамерлан (Тимур или Темир-Аксак). И когато Тамерлан се приближил към брега на Дон, българският архиерей и митрополит московски Киприян изпратил духовници във Владимир, за да донесат в Москва чудотворната Владимирска икона на Светата Богородица. И когато шествието с иконата наближило Москва, митрополит Киприан Български, духовенството и целият народ я посрещнали с поклони и с молитви. Легендата разказва още, че самата Света Богородица се явила насън на Тамерлан и му казала да си върви. Тамерлан напуснал Дон, където пребивавал с войските си повече от две недели. А на мястото на посрещането на свещената Владимировска иконата бил построен, още при Василий I Сретенският манастир, (днес на ул. „Сретенска“ в Москва, от който е запазен само храма). Празникът Сретение на Владимирската икона както е известно се чества всяка година на датата 26 август”. Бел.ред: Архиереят Киприян Български се оказал не само известен църковен писател, редактор и преводач на богослужебни книги, на "Кормчията", автор на жития на руски светци като това на Св. Петър Московски, но и съвременник на уникални исторически събития и личности. Св. Киприян Български е писал статии по литургика, събирл е писмената на руски духовници и князе и е водил обширна кореспонденция, с огромна историческа значимост и ценност”. Киприян живо се е интересувал и от школата на исихастите, актуална в края на XIII и началото на XIV век в Света гора и в някои манастири в Мала Азия и на Балканския полуостров. През 1335 както е известно един от великите проповедници на исихазма е бил монахът св. Григорий Синаит, който по божия милост и с участието на българския цар Иван Александър е основал в планината Странджа, в областта Парория известния Синантски манастир. Св. Киприян Български е пребивавал известно време и в Атонската обител, но през 1373 отново е станал синкел на цариградския патриарх св. Филотей, също ученик на Григорий Синаит. Именно позицията на Свети Киприян Български на синкел е предопределила мисията му за извършване на една изключително важна църковна и историческа роля в Руското царство, по разрешаване споровете между Московската, Киевската и Литовската митрополии. През зимата на 1375 г. Киприян е бил ръкоположен за митрополит на Литва със седалище в столицата на Киевската Рус - Киев. Архиереят станал московски и всерусийски митрополит през 1389 г., след смъртта на митрополит Пимен. Писал е житие за първия московски митрополит, св. Петър. Св. Киприян е способствал в максимална степен за извисяване и просияване на руското православие и именно по тази причина е бил канонизиран. Известна е датата на смъртта му - 16 септември 1406 г. като канонизацията му е била извършена през 1472 г. а нещо, което не се знае – по време на ремонт на Великия Московски събор "Успение Богородично" ,мощите на Св. Киприян са били открити нетленни и това се случило точно 66 години след неговата смърт. Докосването до тези мощи е предизвиквало чудотворни изцеления и по тази причина той е бил наречен още и Чудотворец. Над гроба му прочувствено слово е произнесъл неговият племенник и ученик Григорий Цамблак, който по-късно е също е бил ръкоположен за митрополит Киевски - в периода 1415-1420. Негова енория паство - станал град Новгород. А в своето специално "Похвално слово за Св. Киприян Български", Григорий Цамблак се е обрнал към руските миряни, произнасяйки следните думи, които са записани и се пазят в старите руски богуслужебни книги: "Нашето Отечество го роди, а вам Бог дари... ...Отче Киприяне, наистина ти си светило (слънце) за руската земя". Надгробната реч на Григорий Цамблак е била включено в църковен сборник през ХVІ в., посветен на светите дни на митрополит Киприян. Тези думи са били препечатани след няколко века и в "Чтениях Общества истории и древностей российских" от 1872 г., в Кн. 1 Великият, но днес забравен български чудотворец Киприян бил погребан по славен църковен източно-православен ритуал в знаменитете руска съборна църква "Св. Богородица", намирала се в непосредствена близост /тогава/ до основания от самия Чудотворец храм "Тримата светители". По време на погребалната церемония молитви са били четени от руските архиереи Григорий Ростовски, от Митрофан Суждалски и от Ларион Коломенски. А и в аналите открихме как руските църковни летописци са описали последния път на Великия български митрополит - съпроводен от шествие на хиляди миряни и изцелени от него люде. Пет века по-късно през 1840 г. Юрий Венелин е този, който издига името на българите, известно в Царска Русия, основно с книгата си „Древните и днешни българи”, която изиграва огромна роля в нашето възраждане, тъй като мнозина българи, в това число и самият Васил Априлов, създателят на първата българска светска гимназиья у нас преди Освобождението от османско владичество манифестират тезата за българската велика народност.. Венелин пише следното: : „Молдовия и Юго-източна Русия са части от едно древно истинско Българско царство.“ Бел. Авт: На 23 април 1802 г. в северна Унгария се ражда Георгий Хутцул. Това е рожденното име на Юрий Венелин, роден в Ужгород. Първоначално той се захваща със свещеническа кариера. Отделно в прекрасния древен град Лвов Венелин посещава ведин от най-реномираните за времето си европейски университети. Слуша лекциите по история и вдъхновен от откритите от него древни ръкописи започва да търси в старите анали и открива, че „южна Русия“ някога е била българска земя”. В енциклопедиите той е записан като украинец, но сам се назовава „адвокат на българщината“, за което пише българският възрожденец Васил Априлов. През 1829 г. Юрий Венелин издава издава в Москва книга, оказала огромно влияние по време на Българското Възраждане. Трудът му е озаглавен „Древние и нынешние Болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношение с Россиянам.” . Венелин открива стари запазени стари български рѫкописи.“ за което се споменава в Бѣлѣжки отъ едно научно пѫтуванье въ Ромъния. Отъ Д-ръ Л. Милетичъ и Д. Д. Агура. (СбНУНК, кн. IX, София 1893)). www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_belezhki.htm През 1831 г. книгата на Венелин попада в ръцете Васил Априлов, който започва да кореспондира с него и да се интересува кое е най-важното, за да се обори теорията за татарския произход на българите. Венелин му отговаря: „Для меня было приятно знать, что есть хотя один болгарин, который наконец захотел оценит мое слабое адвокатство в пользу его соотечествеников, но еще было бы приятнее, если бы послал он народную песен.” След като не успява да посети Българските земи, Венелин издава „Влахо-болгарские или дако-славянские грамоты, собранные и объясненные Юрием Венелиным — Спб.: 1840 — /3/, XVI, 359 www.promacedonia.org/jchorb/jv/index.html където пише: „О Княжестве Бесарабском вообще“ пише: "Бесарабия от древността обхваща цялата плоска страна, прилежаща към Дунав от север, от границите на Унгария до Галац и река Серета (северния ръкав на Дунав – бел. К.М.). Тя в ново време е преименувана на Влахия. Времето на първото образуване на това княжество под особено, собствено управление, е неизвестно, защото то се отнася към онази епоха, в която византийските летописи не прониквали на север от Дунав. Все пак, достоверно е, че това воеводство се е образувало във време на Българското царство и владенията му били не само тук, но и в Молдовия и Юго-източна Русия. Чак когато България от 1020 г. до 1185 г. била под властта на Византийската империя, тогава Бесарабия, заедно с Молдовската земя, останали независими. Именно от Бесарабия се организирали опити за освобождението на България от игото на гърците и едва последния опит на Бесарабските българи, под ръководството на Князете Асен и Петър, се увенчал с успех.“ Бесарабия е описвана от Венелин като историко-географска област в Молдова и Украйна, разположена между реките Прут и Днестър. Бессара́бия (рум. Basarabia, укр. Бессарабія и реже Басарабія) — историческая область в юго-восточной Европе между Чёрным морем и реками Дунай, Прут, Днестр, восточная часть исторической Молдавии. Любомир Милетич. Изследвания за българите в Седмиградско и Банат www.promacedonia.org/lm_bs/gal/index.html Тодор Балкански. Трансилванските (седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии., Велико Търново, 1996 www.promacedonia.org/tb2/index.htm Бел. Ред: „Юрий Венелин, роден на 22.ІV.1802 г. в с.Велика Тибава, Унгария, на унгарски Havasalja; Nagytibava, което сега е в Закарпатската област на Украина, тогава 4 години след неговата кончина е била още в състава на община KIS MARTINKA HELYSEGENEK PEGSETJE 1844 на Австро-Унгарската империя. Говори се, че там по Карпатите още съществуват артефакти от времето на Цар Крум, които са били в българските територии на Крумовото царство. А както по-късно за това пише и руският историк М. Н. Тихомиров, към падането на второто Българско царство под Османско владичество, в тези области не е имало никакво руско присъствие. Те са били под властта на Ордата и на кримското ханство, чиито ханове Герейте, са имали за хас Ямбол. Краят на това ханство налагат императрица Екатерина и Григорий Потьомкин през 1783 г.. Юрий .Венелин е имал своите контакти с българските възрожденци и просветни деятели, учили в Одеса, Влашко, Молдова И ако не се случиха събитията в Украйна от 2013-2014 г., едва ли някой би се сетил за него и то по причината, че неговите твърдения, които са следствие на проучванията му, са, че и „ всички етноси от Волга до Панония, че и доста по на запад и от Балканите до Скандинавия, са славяни” Книгите на Венелин са били издавани от Руската Академия на науките. Което е немаловежен факт и представлява честна оценка, с почит и уважение от страна на академичния елит на Русия за трудовете на Юрий Венелин. /СЛЕДВА/ П.С.
 
Повче подробности можете да откриете в блоговете на акад. Подполковник от БНА - Йордан Ст. Иванов и Анна Зографова.

Използвани източници : 1. Академик Дмитрий Лихачов – доклади, издание на АН наСССР 2.Бжежински, З., Голямата шахматна дъска, С., Изд. “Обсидиан”, 1997г. 3. Дугин, А., Геополитика, Москва, Академический проект, 2011г. 4. Дугин, А., Основы геополитики, Москва, АРКТОГЕЯ-центр, 2000г. 5. Лакост, И., Геополитически речник на света, С., КК “Труд”, 2005г. 6.Любомир Милетич. Изследвания за българите в Седмиградско и Банат 7. Акад. Д-р Татяна Ярулина, „История на Схиеромонах Спиридан Габровски - История во кратце о болгарском народе славянском”, ИК „Огледало” 2013 г. София. 8. Анна Зографова – член – кореспондент на МАБИК и Таня Манова „Боянският маг Йордан Иванов”, издателство „ЕТ „Йордан Иванов” 2004 г. София. 9. Геополитически анализ на събитията в Украйна М. Димитров ноември 2013 година Михаел Димитров, НБУ 10. Венелин издава през 1940 г. „Влахо-болгарские или дако-славянские грамоты, собранные и объясненные Юрием Венелиным — Спб.: 1840 — /3/, XVI, 359*