Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01 18:32 - РОДЕНИТЕ В НЕПОРОЧНО ЗАЧАТИЕ част ВТОРА /С ПРОДЪЛЖЕНИЕ/ - АКАД. ЙОРДАН СТ. ИВАНОВ И АННА ЗОГРАФОВА
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 165 Коментари: 0 Гласове:
1



  

РОДЕНИТЕ В НЕПОРОЧНО ЗАЧАТИЕ - 

ЧАСТ ВТОРА

 

Когато коментираме феномена “Непорочно зачатие” следва да имаме предвид, че немалко теолози и изследователи на историята с непорочното зачатие на дева Мария обръщат специално внимание на изказаните по темата хиляди тези, предположения и мнения, много от които изключително противоречиви.

Според изследователя на феномена „Непорочно Зачатие“ - Протоиерей Ал. Лебедев съществува  връзка между двете римокатолически учения - за първородния грях и за непорочното зачатие. Ето каквно пише по този повод той :

“Ако протестантското богословие държи на Божественото откровение като извор на вярата, то трябва да признае св. Дева Мария за Богородица, защото това наименование й е дадено тъкмо там. Св. Елисавета по вдъхновение на Св. Дух казва: "Откъде ми е това - да дойде при мен майката на моя Господ?" (Лука 1:43) Майка на Господа е равнозначно на Богородица.
Във времето на ІІІ Вселенски събор в Ефес през 431 г.  наименованието Богородица е било за светите отци Знаме на православието срещу лъжеученията. Тогава Константинополският патриарх Несторий предложил Божията майка да бъде именована Христородица. И тъй като Новият завет е съставен изключително от притчи, ще уточним, че притчата  за непорочното зачатие на майката на Йисус Христос е била разказана за пръв път именно пред участниците в ІІІ Вселенски християнски събор в Ефес. Тогава тя е обявена едновременно за Богородица и за Христородица“. Тук обаче трябва да припомним, че в същия град Ефес четири века по-рано местните жители са почитали древната богиня   Артемида Ефеска също като Богородица.

 

 

Стотици  хиляди страници през отминалите хилядолетия са посветени на феномена, изключващ при зачатието наличието на полов акт. И ако през Средновековието  темата е била абсолютно табу, със забрана за всякакви коментари, то терминът води началото си от католическата догма “Квнта кура” на папа Пий ІХ, който издава енцикликата “Кванта кура”, ("Quanta cura"),  с приложен към нея Силабус, развивайки тезата, че Папите не се нуждаят от светска власт. Докато Силабусът (лат. syllabus) е  т.н. "Списък с най-важните заблуждения на времето в ХІХ век” е  издаден на 8 декември 1864 г. Трябва да се знае обаче, че Библейските текстове на Стария завет не описват Свети дух. Персонажът в библейската литература и в богослужебните книги се появява единствено в Новия завет, когато се интерпретира зачатието на Светата Дева

Много стари книги, хроники и манускрипти в хилядолетиета са описвали ритуалите с “Непорочтно зачатие”, практикувани в древните храмове на богините Митра, Изида, Ищар , Артемида и др. и то в точно определен ден на годината, изчисляван от гадатели и звездобройци. Там определена жрица, с яйцеклетка готова за оплождане, ритуално е била полагана в каменен саркофаг и е въздействано чрез психострес, с удари на гонг при което в древните анали са намирани описания на сеанса, завършвал с делене на яйцеклетката. Известно е, че едно от най-старите учения - зороастризмът /който включва парсизъм,огнепоклонничество, маздеизъм , магизъм и месмеризъм и пр./ е възникнал много преди будизма, християнството и исляма. А за Пророка Заратуштра Хаечатаспа Спитама, който според академик Юхма произхожда от коляното на Сребърните българи  в една стара притча се разказва как един от основните персонажи Саошиант е произлязъл от непорочно зачатие, от семето на Заратуштра, съхранено във водите на дълбоко свещено езеро. Последователите на Заратущтра както знаем са асегите, асагали, които са истинските предшественици на есеите. Впоследствие  на иудейска основа възниква Християнството, което първоначално е включвало много езически ритуали, което осмисля връзките с иудейските есеи, с кумранитите и с гемеробаптистите. Отук е и връзката със Синайската Тора, от която  Христианството е възприело  моралните норми и запрети, да не се убива и да бъде обичан ближния. Значително по-късно Христианството  възприема от юдаизма  литургии, псалми и терминология.

В едно от древните пророчествата за раждането на Божия син се описва как безгрешна Дева ще приеме в утробата си и ще роди Син, когото ще назоват Емануил, което ще рече — „с нас е Бог» (Мф. 1.23). В този контекст обаче библейските текстове на Стария завет не описват Свети дух. Персонажът в библейската литература и в богослужебните книги ПРИСЪСТВА единствено в Новия завет, когато се интерпретира зачатието на Светата Дева. Известно е, че родословието на Дева Мария е изследвано генеалогично многократно от 37 поколения, но много моменти учените са подлагали на съмнение, още повече, че в библейските повествования пише, Мария и Йосиф са били братовчеди - потомци съответно на Мелахий /Йосиф/ и на Панфир /Мария/. Дори и в предсказанията на пророк Йсай /7:14/, генеалогията не е убедителна. Дори описаното Родословие на Дева Мария от цар Давид, чрез неговия син Натан явно е повече опоетизирано, отколкото реално като името на Божията майка не се споменава никъде в старозаветните книги. Мария е спомената само и единствено в Новия Завет. Никъде в Стария завет такова женско име не се среща и по никакъв повод. Освен това многократно са се разгаряли теологични спорове за Истинската майка на Божия син и за истинските му братя?! По този повод в известните евангелия пише, че „при една от беседите, изнасяни от Йисус, при него идват хора, които му казват, че майка Му и братята му, които не присъствали на беседите с учениците на Христос са го чакали отвън докато свърши да говори. Те не можели да достигнат до него заради множеството. В проповедите Йисус е подчертавал, че „истинското роднинство с него самия не зависело от кръвното родство, а от послушанието и изпълнението на Божието слово“. И всички, слушайки това негово божие слово, с трепет и смирение му се подчинявали безпрекословно.  
Името на Божия син "Иисус" идва от иврит - יהשעוה /Иешуа като в това име се сливат два корена о на иврит - ישע - "Да се спаси" и “Името на Господа” - יהוה . Наричан е още ЕШУА ХА НОЦРИ. "Иисус" означава ОЩЕ - "Господ ще спаси".
В някои от богослужебните книги пише, че синът господен е трябвало да бъде назован Емануил, което на иврит означава  - עמנו, тоест  אל/иману Эл – «С нас е Бог».


---------

/СЛЕДВА/



Тагове:   анна зографова,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 866092
Постинги: 403
Коментари: 86
Гласове: 459