Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2015 20:32 - 2 частj - Истината за смъртта на цар Борис ІІІ - Акад. Йордан С. Иванов и Анна Зографова - член - кор. на академия МАБИК
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 1474 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


Истината за смъртта на цар Борис ІІІ -
ІІ част

image

Автори: Акад. Йордан С. Иванов и Анна Зографова - чл. кор на академия МАБИК

Днес повече от половин век след смъртта на българския цар Борис Трети тази загадка продължава да поражда съмнения.
Акад . Йордан Иванов: Негово величество цар Борис ІІІ, още на втория ден след завръщането си от щаб-квартирата на фюрера, отново е посетил местността в Еленов дол или по-специално мястото, където се намирала пещерата със съкровището. Там той бил придружаван от ЗАГАДЪЧНИЯ СВОЙ ПРИЯТЕЛ – МЪЖА С ЦИЛИНДЪРА. Вероятно е бързал и е имал причини за това. И тъй като клиничната картина показва, че смъртта му е настъпила, вследствие на инфаркт, то може да се отбележи, че този финал е логична последица, след токсичното поемане на отровния прах като така протеклото при него “заболяване” включило в значителна степен симптоматиката на белодробен емфизем или заболяване.. Д-р Александров е запазил подробното описание на последните дни от живота на царя. Страхувайки се от обиски, след 09.09.1944 г., той изнася архива си зад граница и го засекретява до 2001-ва година. Съдържанието е известно само на сина му - д-р Борис Александров, педиатър, шеф на столичното здравеопазване. Освен Ванга, един друг съветник, астролог, графолог, интелектуалец и член на Бялото братство на Петър Дънов – о.з. подполковник Любомир ЛУЛЧЕВ е предупредил навремето царя кога ще умре. Същото Лулчев разказал и пред Народния съд, описвайки най-подробно последната си среща с царя на 10 август 1943 г., което е документирано и в Дознанието на Лулчев, съхранявано в Архива на МВР – НС-11.,л. 137-154. Според документа и разказа на Лулчев, царят го нарекъл “Първобитен човек!”, защото Лулчев настоявал монархът ни да бъде по-решителен и да се опре на фюрера. Пред съда Лулчев конкретизира именно този момент: Дословно от дознанието: “Лулчев: Вас страх ли ви е от Хитлер?! Царят: Вие мислите, че е един бояджия, нищо повече, аз не мога да бъда груб, това ми е слабото място, от което мнозина се ползват. Лулчев: Това каза царят, правейки вероятно алюзия и на мен. Аз му казах, че именно от Хитлер не ме е страх и, че ако съм аз, на викането ще отговоря с викане. Царят: Да! Защото сте първобитен! Разговорът ни влезе в една неудобна форма, защото аз помня, че му извиках: Недейте мисли, че ако за Германия – толкова народ – се намери един бояджия да я управлява, няма да се намери и България кой да управлява – ще се намери! Това крайно го ужаси, той скочи като никога и започна да вика: Една глава имам бе, само тя е останала! Вземете, вземете и нея, ама тогава ще се избиете помежду си!. - Няма защо да се избиваме! – викнах и аз. ВИЕ ЩЕ СВЪРШИТЕ С КАТАСТРОФА! И ТО МНОГО СКОРО! Пред съда Лулчев конкретизирал именно този момент: “Аз му казах: Ако продължаваш така, няма да царуваш повече от месец”!. Той ми каза: Какво мога да направя аз, когато нямам хора? Казвам: Как да нямаш? Ти винаги можеш да ги намериш! Казва: Къде да ги намеря? Казвам му – тури свестни хора. Казва: Свестни, викаш, но като ги туриш тук и оглупяват. Отговарям му: Оглупяват, защото системата е такава! Коментар на акад. Йордан Иванов: – О. З. Подполковник Лулчев се намесва в събитията, под влиянието на учителя Дънов. Учителят Дънов както и неговите съмишленици от Бялото братство искали дъновитсти да бъдат назначени на служба в Двореца , за да може самият Лулчев да управлява като “добрия” или “лошия” полицай…. Затова Лулчев разказва, че когато съобщил на царя какво му предстои през август 1943 г., това накарало царя да се поумири, още повече, че според хороскопа му имало / едно неблагоприятно съчетание за м. август. / Има сведения, че хороскопът на монарха съдържал изписани 50 – 60 страници, които той дал на Лулчев да прегледа, допълни и поправи, ако има грешки. Твърди се, че самият документ е изгубен/, а може би е прибран!. Според писаното от дъновиста, мистика, гадателя и хироманта о.з. подполк. Любомир Лулчев, предсказанието за евентуалната дата на смъртта в хороскопа, съвпадало точно, с деня на смъртта на царя на датата 28 август 1943 г. Тук бих желал да припомня, че и българската царица Йоанна още навремето категорично е заявила: “Моят съпруг не е умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан!” Тя неведнъж е цитирала една нашенска поговорка, че ДОБРИТЕ И ПРАВЕДНИТЕ УМИРАТ ВИНАГИ В ДЕНЯ НА ПРАЗНИК и че, може би ключът към загадъчната смърт на цар Борис ІІІ е в дневника на военния министър генерал Михов. Нека да си спомним какво е казала тогава царицата: “Смъртта настигна царя на 28.08.1943 г. Бях до него от сряда вечерта до събота след обед на 28 август 1943 г., в 16.22 часа….Трябва да отбележа изключителната секретност, с която бе заобиколен и лекарският консулт, до който по непонятни причини не бях допусната. Казано бе, че лекарската колегия обеща да запази секрета на своите заключения…” Коментарът й по същия повод е бил, че “при тази бърза смяна на височината…е много трудно да се повярва на презумцията за тайнствена отрова, вкарана посредством кислород, в бордовите маски, защото подобен самолет, с какъвто царят е летял и какъвто бил “Ю-52”, не би могъл в никакъв случай да прави подобни акробации!”. От съпругата на тогавашния министър-председател Цанков, царица Йоанна узнала, че немският лекар споделил с г-жа Цанкова, че царят е бил отровен!”. Когато впоследствие д-р Епингер бил запитан как е стигнал до това заключение, той просто помолил "да се забрави какво е казал пред г-жа Цанкова”. Странното е, че само две години по-късно, през 1945 г. доктор Епингер се самоубива?! В същото време смъртта на принцеса МАФАЛДА, сестрата на царица Йоанна става, вследствие на изфабрикуваното официално фалшиво обвинение, от страна на Райха, че “тя е отровила българския цар Борис ІІІ и е подпомагала евреи с лекарства и храна!” На практика, в този момент Хитлер си отмъщава за “измяната” на крал Виктор Емануил. Именно заради ФАЛШИВОТО ОБВИНЕНИЕ, отправено към принцеса МАФАЛДА, от страна на германците, ЧЕ ТЯ Е “ОТРОВИТЕЛКАТА” НА ЦАР БОРИС ІІІ, /а това не е било възможно, защото графинята пристига в София за погребението на цар Борис ІІІ, едва след като той вече е бил починал/ - Принцеса Мафалда е била арестувана и умъртвена в Бухенвалд и това е втората свидна жертва, която българското царско семейство е дало, отново и в името на спасяването на българските евреи. Принцеса МАФАЛДА става изкупителната жертва и заради “провинението“ на своя баща – италианския крал ВИКТОР ЕМАНУИЛ ІІ, който само месец преди смъртта на цар Борис ІІІ, на датата 25 юли 1943 г. извършва преврат, сваляйки от власт дучето МУСОЛИНИ. Междувременно Мусолини е бил заточен по изричното нареждане на италианския крал Виктор Емануил. Той е бил затворен в непристъпна крепост. В този момент кормилото на държавата за един много кратък период от време поема маршал Пиетро БАДОЛИО. За много кратко време, обаче пълномощникът на фюрера, Ото СКОРЦЕНИ извършва и най-брилянтната политическа операция, в годините на ІІ Световна война, когато за броени часове, изпълнявайки стриктно заповед на Хитлер, той открива Дучето МУСОЛИНИ и с помощта на немски спец SS ЧАСТИ го освобождава от заточение. Само след броени часове, след среща и “нова инструкция” от Хитлер, МУСОЛИНИ отново идва на власт, обявявайки Италия за република. Италия продължава участието си във войната, но от този момент съдбата на крал Виктор ЕМАНУИЛ ВЕЧЕ Е била ПРЕДОПРЕДЕЛЕНА ,като животът му е бил пощаден, след което за него е било определено миникралството на о. Сицилия…. В това време българската царица Йоанна вече ползва свои познати, близки и канали, с цел да подпомага с документи, медикаменти, пари и храна български евреи. В записки на немския военновъздушен аташе, полковник Карл – Август фон Шьонебек, също от датата 28 август, с.г. е отбелязано категорично: “Проф.Ханс ЕПИНГЕР е дифинирал диагнозата на цар Борис ІІІ с думите: “Този безупречен цар е отровен!” Акад. Йордан С. Иванов: - Същата вечер, когато българският цар Борис ІІІ умира, в ефира на Радио Лондон прозвучава версия, в която е била изложена хипотезата за престъпление, посредством отрова. Естествено за автор са сочили Хитлер. Берлин, обаче замълчава, но след няколко дни, министърът на пропагандата в кабинета на Хитлер, Йозеф Гьобелс пуска в обръщение една от своите “големи лъжи”като заявява: Борис ще да е бил убит от балдъзата, принцеса Мафалда”…През октомври Гьобелс потвърждава: ”Българският цар Борис ІІІ със сигурност е бил убит. Самият Хитлер го мисли и го потвърждава, обвинявайки италианската кралска фамилия, че е извършила престъплението”. Тук следва да отбележа, че основните хипотези за загадъчната смърт на цар Борис ІІІ и версиите по тях са били няколко и те многократно са били проучвани, включително и от българските тайни служби по време на тоталитаризма. Истината е една – монархът ни цар Борис ІІІ е търсил начини, дори и с цената на златото и живота си България и българите да не участват във военните действия на Източния фронт във Втората Световна Война! Цар Борис III е бил от онзи доблестен мъж, който е заявил категорично и лично на фюрера Адолф Хитлер, че отказва участието на царство България във войната срещу Русия. На въпроса за заслугите на н.в. цар Борис ІІІ в спасяването на българските евреи, в интервю, дадено през лятото на 1999 г., от първия носител на ордена за храброст на държавата Израел, роденият в България полковник Сами Рафаел, ветеран, десантчик и създател на парашутните войски на Израел, същият е споделил: ,,Трябва да бъдем почтени и да обясним историческата ситуация, в която българският монарх цар Борис ІІІ и българският народ нямат никаква вина. България, народът, царят - всички милеехме да бъдат възвърнати териториите, откъснати от драконовския Ньойски договор, поставил основите на Втората световна война. Единствено обещанието на Третия райх, те да бъдат върнати, довежда до присъединяваето на България към Тристранния пакт. И да не забравяме, че България на цар Борис Трети не е участвала във въоръжен конфликт нито с Германия, нито със СССР. С дадения наш военен корпус, в окупираните гръцки и югославски територии, Айхман нямаше възможност да бъде господар в България. Но той бе единствено господар в тези територии, а там бе и Гестапо. Там имаше и местно съучастие с него. Това е, което доведе до депортирането на беломорските евреи. В тези територии нито българското правителство, нито Негово величество имаха необходимата власт. Освен това още един друг факт е многозначен - до днес не е постъпило нето едно оплакване за извършено посегателство от страна на български войник към беломорски евреи! И до днес ние продължаваме да се гордеем със своя народен цар, с патриотизма му! И до днес Синагогата е свято място, защото там по празниците идваха царят и царицата. Гордеехме се с факта, че по времето на цар Борис Трети имахме възможността да бъдем абсолютно равноправни с всички останали български граждани!” /Бел. авт/: Въпросното интервю е взето преди възникването на скандала с “Гората на България” Израел. Още през 1999 г. прокомунистически настроени евреи в Израел бяха написали писмо до Кнесета и до тогавашния президент Шломо Гравец, подписано също и от 50 български евреи, в което е било изразено мнението, че “българският цар Борис ІІІ и тогавашните български управници нямали заслуги за спасяването на българските евреи” и че те носят персоналната вина за избиването на Беломорските евреи. Тези и други обстоятелства доведоха до махането на мемориалните мраморни плочи на българския цар Борис ІІІ, на царица Йоанна, на депутата Димитър Пешев и на българския екзарх Стефан от Гората на България в Израел. В България все още не са известни най-пълните подробности, свързани с това събитие, но през 2000 г. в еврейския печат се появиха публикации по повод позицията на България по Косовския конфликт. И това обстоятелство инспирира някои сръбски евреи в Израел да обвинят правителството на България по времето на Райха за депортирането в лагерите на смъртта на над 11 хиляди евреи от Беломорска Тракия и Егея. В книгата”Извън хватката на Хитлер”, написана от личния биограф на създателя на еврейската държава Бен Гурион, българският евреин Михаил Бар Зогар, в специализирана глава, посветена на смъртта на монарха ни пише: “Царят имаше травмиращо преживяване в Главната квартира на Хитлер, противопоставяйки се за пръв път на най-могъщия и най-опасния човек в Европа. Освен това той самият постъпва безразсъдно, като веднага след завръщането си предприема изкачвасне на най-високия връх на Балканите – Мусала, въпреки физическото си изтощение. И след като стига до най-високата точка на 2923 м., той се оплаква на брат си принц Кирил от “някакво остро парливо усещане в областта на сърцето”. /До тогава царят не е имал абсолютно никакви проблеми със сърцето/. От този момент нататък състоянието на царя бързо се влошава. На датата 27 август самият цар Борис ІІІ пожелава германският военновъздушен аташе полковник Шьонебек да доведе двамата негови немски лекари – професор Зайц и професор Епингер, като в негово присъствие последният произнася следните думи: “Аз мисля, че това е отравяне. Този безупречен Цар е станал жертва на едно най-вулгарно убийство. Това е моето мнение…”, като в заключение на коментара е добавил и, че преди известно време е бил повикан край смъртния одър на гръцкия министър председател Метаксас и видял същите симптоми по неговото тяло. /Странни признаци за разлагане на вътрешните органи/. Акад. Йордан С. Иванов : Тъй като клиничната картина доказва, че смъртта на цар Борис ІІІ е настъпила, вследствие на емфизем и инфаркт, то този финал е наистина логична последица след токсичното поемане на отровния прах в пещерата. Не само обикновените хора имат своите големи житейски проблеми. Такива проблеми имат, имали са и ще продължават да имат и царете, и техните роднини. И те като човешки същества са страдали и продължават да страдат еднакво. Както и милиони други хора. Еднакво болезнено изживяват съдби и неволи, страдания и болести, което в никакъв случай не ги оставя превилегировани. Но те, възпитавани в продължение на столетия, да сдържат чувствата, дълбоко в себе си, продължават да движат държавни дела и ангажименти към народ и нация, с дипломация, политика, военно дело и пр. И понякога от многото ангажименти, като че ли дори забравят своите! Хората трябва да знаят, че и монарсите изживяват човешките си съдби и проблеми… Акад. Йордан С. Иванов: Желая да уточня следното - освен, че Хитлер е пожелал България да се присъедини във войната срещу Съветския съюз, при последната среща на фюрера Адолф Хитлер с цар Борис ІІІ във “Вълчата бърлога” е била коментирана много сериозно и възможността част от българските земи в гръцка Македония и Егея да бъдан върнати на България”. Там, в бункера в Германия, вероятно Царят ни си е дал сметка за много неща, защото е разбрал, че играта с Хитлер загрубяла или по-скоро е приключила преди да започне. В същия момент кралят на Италия Виктор Емануил е бил детрониран, а пълномощникът на фюрера Ото Скорцени извършва същевременно и най-невероятната десантна политическа операция като за броени часове изпълнява стриктно заповедта на открие Дучето Бенито Мусолини. Скорцени освобождава Мусолини от крепостта, в която последният е бил заточен и с немски командоси го извежда от страната за среща с Хитлер, след което го връща на власт. Какви са били интересите на българския цар в този момент? Позволяваме си да коментираме темата и същия въпрос, защото много е възможно, по данни на достоверен източник, близък до Двореца, царят да е възнамерявал, с цената на злато или на други ценни антики да откупи изпращането на български войски на Източния фронт. В същото време стават и други събития - “създателят” - изобретил газовите камери на концентрационните лагери по време на ІІ Световна война - Алоиз Брюнер един от инициаторите на депортацията на 46.000 гръцки и беломорски евреи в лагера на смъртта “Освиенцим”, след войната същият този нацист намира убежище в Дамаск. А според един оживял по чудо концлагерист от същото време - Симон Визентал, преживял ужасите на лагерите и посветил целия си съзнателен живот на издирване на нацистките военопрестъпници, които да бъдат предадени са съд помага да бъде заловен военопрестъпникът Адолф Ейхман в Аржентина.С негова помощ бе осъществена и депортацията от Южна Америка и на бившия началник на лондонското гестапо Клаус Барби.Със съдействието на евреи от цял свят, Симеон Визентал основава Център за документация във Виена и музей, в памет на жертвите от Холокоста. По данни на този център, в т.н. “Борба за чиста раса” пак по време на ІІ Световна война са били унищожили над 14 милиона души като фюрерът Адолф Хитлер е успял да унищожи една трета от еврейското население на Европа. След смъртта на българския цар Борис ІІІ нееднократно са били изказвани и предположения от приближени на двора, че царят ни е търси начини, дори с имане да откупи живота на останалите живи беломорски евреи към датата 13 август 1943 г. Но това е, може би една от най-неразгадаемите политически тайни на историята ни от средата на миналия век, подсказана и от дъновисти, приближени на съветника Лулчев. Според източници, близки до царската канцелария именно Царят /Борис ІІІ под давление на Учителя Дънов/, е подшушнал на българския Шиндлер Димитър Пешев, да подготви петиция до Народното събрание за спасяването на българските евреи. От труда на евреина Бенямин Йехудей Ардити “Българските евреи под нацистка власт 1940-1944 г./, издаден в Тел Авив от издателство “Израел” през 1962 г./, става ясно, че съществуват писмени показания на много евреи, според които “текстът на ЗЗН /Закона за защита на нацията/ е “бил чисто и просто само “козметичен”, целящ именно спасението на българските евреи”. В публикуваните през 1952 г. в Тел Авив фотокопия на документи, от архивите на вътрешното министерство на Царство България под № 4144 откриваме данни за това, че “тогавашният министър на вътрешните работи Габровски е получил лично нареждане от царя, да бъде преустановено изселването на евреите от старите предели на България”. Пак по същия повод, от името на Еврейския Национален фонд на САЩ преди няколко години бе връчен на Негово Величество цар Симеон ІІ възпоменателен медал за заслугите на неговия баща към този етнос. Масоните и днес пазят в архивите си множество официални документи от онова време, от които става ясно и това, че “преговорите по еврейския въпрос тогава са се водили не с царя, както е искал Хитлер, а с Главния секретар на министерството на вътрешните ни работи Д. Шишманов”. Акад. Йордан С. Иванов: Най-интересното е, че като че ли никой до сега не се е сетил или просто не е обърнал, а и може би не е искал да обърне внимание на това, че фрапиращо обстоятелство е обяснението за престъплението с монарха ни, на страниците на в. ,,Figaro, публикувано на датите 14 и 15 декември 1948 г. Тази статия няма автор. Но лицето, от чието име се е водило повествованието твърдяло, че “редакцията на вестника разполагала с доклада на немския офицер авиатор, натоварен да върне в къщи цар Борис ІІІ, след срещата с Хитлер на датата.14 август с.г. Този доклад, впоследствие наистина е бил намерен в помещенията на бившата германска легация в София, може би “нарочно” забравен от тогавашния пълномощен министър на Германия, фон Бекерле при бягството му от България. А в доклада пише: “Придържайки се към получените заповеди, се издигнах на височина 8 000 метра по вертикална линия, слязох, пикирайки почти до нивото на земята и после се издигнах отново на 6 000 метра, повтаряйки тази маневра последователно няколко пъти”. Невероятно е, но след всичките тези изпълнения на пилота, царят ни се е чувствал прекрасно. Това обстоятелство още веднъж показва, че абсолютно нищо не се е случило с монарха ни по време на пътуването или по-конкретно по време на полета му до и от Вълчата бърлога обратно до София”. След като фрагмент от изследването на Йордан Стоилов Иванов за истинската причина около смъртта на цар Борис ІІІ е бил публикуван във в. “Темпо” през 1990 г., последвало закриването на вестника. Впоследствие биват закрити още много вестници, най-вече заради информации от същия автор. Ако трябва да ги изброим, то това са следните вестници и списания: “5Ф”, в. “Спектър”. Същото стана и с в.”Орбита”, .”Демокрация”, в. “Живот и здраве”, “Вечерни новини”, “7 дни”, “Сливница”, в. Септемврийско дело”, сп. “Везни”, в. “Антени”, сп. “Зодиак”, сп. “Земя и хора”, в. “Суперсензация” и мн. др. Акад. Йордан С. Иванов: “До гара Елисейна, в последната своя разходка до местността Еленов дол, Цар Борис ІІІ е пътувал с парен локомотив без вагони и то сам. Необходимо е, ако са съхранени документите от онова време, да бъде проверено в архивите на железниците, какво точно е записано…Може да са останали сведения и от някои от приближените му огняри на парните локомотиви, които той е карал. Това би хвърлило допълнителна светлина, защото не е уточнено, с какво именно превозно средство царят е стигнал до Елисейна, откъдето, заедно със своя мистериозен водач, /мъжът с цилиндър/, двамата са продължили пътя си на коне…..” /Бел. авт/: Тук трябва непременно да се отбележи, че действително Негово Величество цар Борис ІІІ още на втория ден след завръщането си от щабквартирата на фюрера от Берлин, е посетил, придружен от загадъчния свой приятел – /мъжа с цилиндър/, местността Еленов дол, където в непосредствена близост е и мястото на съкровището. Вероятно монархът ни е бързал и е имал важна причина за това. В заключение на изнесените до тук данни много интересни са и част от отговорите, които Н.В. Симеон ІІ дава на въпроси, свързани със загадъчната смърт на неговия баща, в интервю, дадено специално за радио “Гласът на Америка”: ВЪПРОС: Смъртта на Вашия баща все още остава като известна загадка в съвременната история или поне в историята на този период. Разполагате ли с някои нови данни,, които да потвърждават една версия или друга? Тоест, както разбирате - говори се, от една страна, за отравяне, а от друга страна, за разлика в атмосферното налягане, когато Вашият баща е бил в самолета, идващ от Германия, както и за смърт, която може би не е естествена, но е причинена от политически интриги в този период на управлението... ОТГОВОР: Бих искал да мисля, че е естествена смърт. Това може да се случи с човек, който е под страшен натиск, със страшни вътрешни тревоги, виждащ катастрофата. В края на крайщата цар Борис доказа обичта и любовта си към народа и страната. Тъй, че смъртта може да идва от това напрежение, от моралния натиск и т.н. Това е едното предположение. В началото, разбира се, всички сочеха с пръст към нацистите и казваха: Той отказа да изпрати български войски срещу Русия на Източния фронт, отказа да се вземат мерки против нашите български евреи. Това бяха две логични причини за държава, която беше в Остта. И години наред ние мислехме така. Гледайки това сега, с една по-отдалечена и широка перспектива, има нещо странно, нещо особено. По време на процеса срещу княз Кирил, прокурорът Попов зададе въпроса: "Кирил Кобурготски, какво знаете за смъртта на брат си?" Чичо ми Кирил отговори: "Вие, другарю прокурор, и вашите знаете повече..." Навремето не разбрахме какво искаше да каже. Но днес, гледайки по-спокойно на въпроса, се питаме дали като беше арестуван и отвлечен в Съветския Съюз и задържан там до самия процес и разстрелването му, дали там той не е разбрал, че е имало нещо съмнително в тази смърт. Това е, бих казал, хипотеза и няма никакви документи, които да я потвърдят. Но на латински се казва "куи боно", т.е., в чия полза би било това да изчезне цар Борис? За мен това е една реална хипотеза. Подчертавам - хипотеза! Впрочем цар Борис се върна съвършено здрав. Казвам това, понеже аз го приех на летището и се видяхме. Следователно не е вярно това, което разправяха, че се е върнал умрял, труп и тем подобни. Второ: пилотът генерал Бауер. Впоследствие, след години пленничество в Русия, той излезе от лагер и също даде някои пояснения. Като подчертан антинацист и като истински военен, той се изказа много категорично за нацистите и Гестапо: "Те никога не са пипали моя аероплан. Така, че да е имало отровен газ или подобни неща - това е абсурд. Че сме летели на различни височини, това - да, за да избегнем американските и английските изтребители и бомбандировачи". Но тогава царят трябваше да има веднага инфаркт или да бъде вече болен, излизайки от аероплана. Значи и тая теза може да се каже, че се изключва сега. Навремето тя се смяташе като нещо възможно. Много по-късно в България малко по малко в някои книги, в някои материали, които третираха Втората световна война, започна да се говори, че не е имало никакво отравяне, нито убийство, че човекът си е умрял от естествена смърт. Но това стана едва след като българите в чужбина, някои историци и журналисти, започнаха да си задават въпроса - да не би да е било на СССР по-изгодно да елиминира такъв един ловък владетел? Тази хипотеза е интересна. И интересно е, че изведнъж в България официалната теза стана: естествена смърт. Ние търсихме из германските архиви. Има толкова документи и факти, които доказват, че не са били те. Защото те не са могли да играят тогава една комедия за бъдещето, за тогава, когато ще се разкрият нещата след 20 или 30 години. Така че, нацистите в този момент надали са имали някакъв интерес, още повече, че те знаеха в какви ръце щеше да падне България след смъртта на цар Борис. ВЪПРОС: Нито са знаели за своята предстояща гибел? ОТГОВОР: Така е! Например има един абсурд, който според мен е интересен, а не се говори за него. В дневника на Гьобелс пише, че княгиня Мафалда, сестра на майка ми, която дойде на третия или четвъртия ден след смъртта на баща ми, за да представлява италианското семейство, и която аз посрещнах на гарата в София, че тя е отровила цар Борис. Това е пълен абсурд! Та тя идва четири дни след смъртта на царя. Как ще го е отровила? Или някой е фалшифицирал този дневник след войната, или Гьобелс е написал такава дивотия, заслепен от омразата си към Италия, която малко преди това беше сменила курса си, с арестуването на Мусолини. Авторът на книгата "Корона и Тръни" е Стефан Груев, аз го насърчих да остави отворени всички хипотези, за да може читателят да си извади собствени заключения, понеже нямаме черно на бяло доказателства, че е отровен или за каквото и да е. ВЪПРОС: А имате ли някакви по-обстойни сведения във връзка със смъртта на Вашата леля принцеса Мафалда, защото тя също загина при обстоятелства... ОТГОВОР: Тя загина, след като я повикаха в Германия с едно фалшифицирано писмо от Гестапо - уж писмо на вуйчо ми Филип Хесенски, който беше вече в Германия. По това време тя не знаеше, че той вече е в лагер, в Заксенхаузен. Леля ми получава това писмо от съпруга си и, разбира се, като оставя децата в Италия, се връща веднага в Германия. Там я залавят и под името Дейбер, госпожа Дейбер, я затварят в лагера Бухенвалд, където почина, вследствие на американска бомбардировка. Отрязват й лявата ръка, цялата ръка от рамото надолу. И няколко дни по-късно почива от кръвоизлив. Акад. Йордан С. Иванов: “ Сърцето, което беше показано на царица Йоанна и на Негово величество цар Симеон II не е било на цар Борис III, а на жена. Това покойният главен редактор на в. “Българска Корона” Иван Крадлеков научи от мен и в разговор с моята секретарка е предал, че е информирал цар Симеон ІІ Сакскобурготски за същия факт”. ПРИНЦЕСА МАФАЛДА ЗАГИНА В КОНЦЕНТРАЦИОННИЯ ЛАГЕР “БУХЕНВАЛД” по обвинение, че е отровила българския цар. Впоследствие тя бе канонизирана от Папата ЗА БЛАЖЕНА Историята с арестуването на принцеса Мафалда е безпардонна и безпрецедентна. Гестапо я извиква в Рим, в сградата на германското посолство и под предлог, че е търсена от съпруга си Филип Хесенски и обясняват,, че трябва да проведе разговор с него от сградата на посолството. Мафалда доверчиво отива там. Впоследствие тя е отвлечена и препратена със самолет в Германия. В Берлин отново представители на Гестапо я разпитват, в продължение на месец като паралелно с това в България умело се лансира версията, че покойният вече български цар Борис ІІІ е отровен не от някой друг, а…от самата Мафалда. Паралелно с това самият фюрер Адолф Хитлер отправя към нея обвинение като към една нова Лукреция Борджия – според нацистите именно графинята е действала като отровителка на българския цар. Това обаче е нелепо, защото на практика Мафалда наистина е пристигнала и престояла кратко в България, но вече след като узнава, че съпругът на сестра й – царица Йоанна е мъртъв. Мафалда идва в България за да присъства на неговото погребение. Акад. Йордан С. Иванов: По всяка вероятност, германците са мислили, че принцеса Мафалда е знаела за местонахождението на огромното количество злато, намиращо се в българското кале, /за което е бил и последният разговор между фюрера Адолф Хитлер и българския монарх/. В продължение на цяла година Мафалда е лагеристка в концентрационния лагер Бухенвалд, където е регистрирана с името г-жа фон Вебер. Регистрацията й е от началото на м. октомври 1943 г. ,в сектор “Специални затворници”. Конвоирали са я двама служители на Гестапо, които както впоследствие се узнава са изпълнявали лична заповед на фюрера Адолф Хитлер. Пазили са я до последно, евентуално да каже къде е калето…Затова много от германците тук на различни места тук в България са разкопавали и са изваждали много различни златни предмети, ценности, антики и монети. Фактът сам по себе си е уникален и не е афиширан. Когато на 14.08.1944 г. при една бомбардировка ,в концентрационния лагер Бухенвалд принцеса Мафалда е била ранена, тя получава гангрена на ръката. И въпреки, че в затворническата болница и е извършена ампутация, оказва се, че хирургическата манипулация е биланаправена много късно. Протестанският свещеник, който изповядал принцесата е успял да издейства, тя да бъде погребана, а не изгорена в крематориума на Бухенвалд. Така приключва жизнения й път. И това става точно година след смъртта на зет й – цар Борис ІІІ. През 1951 г. тленните останки на по-малката дъщеря на италианския крал Виктор Емануил ІІ принцесата – мъченица Мафалда са били транспортирани от Бухенвалд до семейната гробница на съпруга й – Филип Хесенски. Днес тленните й останки се намират в семейната гробница на потомците на хесенските принцове. В контекст на този ред на ръзсаждения, акад. Йордан С. Иванов коментира следното: “Бих искал да провокираме читателите с риторичния въпрос – какво направи нашата ортодоксална църква от самото начало на своето съществувание за мъчениците ни?!. Освен да ги погребва и кръщава – друго не е регистрирано в историческите анали. Ако насочим вниманието си към времето на Българското възраждане, бихме могли да се запитаме, защо мощите на един от най-уважаваните и тачени български светци Йоан Рилски бяха канонизирани в Унгария, а не в България?! И защо и сегашните и предишни синодални величия не са помислили за това?! Един ретроспективен поглед още по-назад в историята би ни убедил, че едва ли религиите могат да бъдат угодни на Бога, след като от най-стари времена те са разпалвали войните. Като пример мога да бъде посоча случая и с прословутата Тридесетгодишна война, водена в периода 1618 до 1648 година. Тук искам да уточня, че като в “Общата история на света” именно този религиозен конфликт между католици и протестанти е описан като “една от най-ужасяващите войни в европейската история”. Все още има живи от старите софиянци, които помнят жестоките бомбардировки през лятото и есента на 1943 и 1944 г. Първите нападения са били извършени от сръбски пилоти. Едва след смъртта на цар Борис ІІІ, съюзниците, разчитали на него изпълват заплахата си и унищожават прекрасни сгради в София. Старите Софиянци дори са запазили позиви, пускани от бомбардиращите столицата самолети, чието съдържание декларира, че " ДВАНАДЕСЕТТИЯ ЧАС ЩЕ НАСТЪПИ И ЩЕ ЛЕТЯТ ЖЕЛТИТЕ ПАВЕТА ОТ ЦЕНТЪРА НА СТОЛИЦАТА", НО ЕДВА СЛЕД СМЪРТТА НА ЦАРЯ СЪЮЗНИЦИТЕ изпълняват своята заплаха. И отново дори и тук, в същия този ред на мисли възникват още много нови въпроси - какво точно е знаел цар Борис III, /а и някои от приближените му/, за съществуване на тайни сведения, манускрипти или стари папируси и карти, описващи наличието на древни митични обекти по българските земи, от времето на библейския период, от времето на библейския изход на евреите от Египет?!!. Защото днес ние сме свидетели на разкриването на най-невероятни археологически обекти като древния дворец в Старосел, самият Перперикон…И както нашите археолози твърдят, много е възможно в ареала на Родопите да бъде открито именно тракийското светилище на бог Дионисий… Това, което малцина знаят, е че в местността Беглика, в непосредствена близост до Батак и Пещера, българският монарх цар Борис ІІІ, който се е интересувал от археология, спелеология, геология и пр., се е срещал през 1942 – 1943 г., дори и с нелегални комунисти от партизанския отряд “Антон Иванов”. Царят ни е разговарял много подробно – “надълго и нашироко с тях”. Едва след неговата смърт е била създадена жандармерията, разгромила ликвидирала партизаните от отряд “Антон Иванов”. Заради тайните срещи на царя с Антонивановци, в годините на Народния съд след девети септември, по познатия шаблонен начин без съд и присъда е бил ликвидиран Андрей Събев - единственият свидетел юрист, който по същото време е бил кмет, в района на Пещера. Неговата съпруга Цветанка Георгиева Ботушарова, впоследствие Люцканова, дълго време е съхранявала и пазила дневника на отряда, в който всичките тези факти са били описани най-точно и подробно, но документацията й е била иззета драстично от властници след 9 септември 1944 г., а самата тя е била измъчвана и унижавана. Десетилетия наред същата дама е държана умишлено в изолация, без да й бъде дадена възможност дори да работи. От същия период са останали спорадичните сведения за донесения, че “в района на Батак, освен партизани, са бродили и чужди терористи и агенти, а също и археолози на Райха, съпровождани и охранявани от части на СС…?!”. Има сведения, че царят /Борис ІІІ/, лично се е интересувал от най-старата история на Балканите. Занимавал се е с археология, спелеология и пещерно дело. Проявявал е иинтерес и към окултните науки. Царят ни е бил в особени приятелски отношения с Учителя на Бялото братство Петър Дънов, а също и с Коста Лулчев, който дори е бил негов таен съветник. Лулчев му е препредавал напътствията, указанията и наставленията на учителя, когото царят е уважавал извънредно и искрено. Негово величество неедократно се е вслушвал в съветите на Учителя. Известно е, че Негово Величество цар Борис ІІІ е поддържал контакти и с масони от най-високо посвещение като не е изключенно той да е членувал и във Великата кралска масонска ложа..Или както твърди българският писател и изследовател на масонството Иван Богданов, в своя настолен учебник за масони - “Синовете на Вдовицата”: ,,За съвременното масонство съвсем не би следвало да изглежда парадоксално твърдението, че, в неговете редове са били привлечени много монарси като Фридрих Велики, Франц I, Хабсбургски, Фридрих II Пруски, Вилхелм , Карл ХIII, Карл ХIV Шведски, Шарл N Френски, Луи ХVIII Френски, Едуард VII Английски, Георг VI Английски, турският султан Мурад, везирът Мидхат Ахмед паша, генерал Мари Жозеф Лафайет, маршал Герхард фон Блюхер, маршал Михаил Кутузов, братът на Наполеон Бонапарт Жозеф Бонапарт, издигнат през 1808 г.като Велик майстор на френската масонска ложа Великият Ориент на Франция” ….Английският кралски дом и до днес дължи значителна част от престижа си на тесните си връзки с Великата ложа на Великобритания. По осветена от десетилетия традиция, Уелският принц, престолонаследникът на английската корона, е нейн Велик майстор. Липсват преки документални свидетелства, но са на лице доста аргументи за приобщеността на покойния български цар Борис III(1894-1943) към Великата кралска масонска ложа".


Тагове:   анна зографова,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1164219
Постинги: 421
Коментари: 86
Гласове: 482