Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2010 20:19 - За дъщерята на Цар Иван - Асен ІІІ,рицаря Роже де Флор-последeн спасител на Европа,съкровището на тамплиерите и отвлечената златна хазна на ІІ Бълг.царство
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 1310 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 13.04.2010 20:35


За дъщерята на Цар Иван - Асен ІІІ, рицаря Роже де Флор-последния спасител на Европа,съкровището на тамплиерите и отвлечената златна хазна на ІІ Бълг. царство

Научен доклад
на

image

акад. Йордан С. Иванов – консултант по исторически, археологически и природни богатства
и
Анна Зографова –
член кор. на академия МАБИК


Mont-press.com - Брой 16 (1653), год. ХХ, 26.02 - 4 март 2009 г
image
АКАДЕМИЯ  М А Б И К
Предмет на конкретното ни изследване е документираната информация за един от националните герои на кралство Испания от времето на Средновековието - рицаря тамплиер Роже де Флор, женен за българска принцеса и царска дъщеря, наречен още тогава в испанските хроники Спасител на Европа от османското нашествие. Данни за него присъстват на немалко места – в историческите анали на испанската кралска библиотека, в библиотеките на Ватикана, при тамплиерите и при замъка Пералада – Испания, в библиотеките на Канарските острови, в том ХІХ на фундаменталния исторически труд от ХVІІІ век на знаменития френски историк LEBEAU, /описващ в 21 тома историята на Средновековна Византия/ и включващ стотици хроники, манускрипти, исторически описания, разкази и анали и пр. Тъй като съдбата на тамплиера, в особена степен осветлява много интересни периоди от историята на Второто българско царство – конкретно и бягството на неговия тъст и български цар Иван Асен ІІІ, заедно с бременната царица Ирина, дъщеря на византийския император Михаил Палеолог VІІІ, които през 1279 г. бягат от старопрестолния Търнов град, заплашен с убийство от заговор на Тертеровци, отнасят със себе си търновското царско златното съкровище в Константинопол, чийто следи по-нататък се губят. В случая е необходимо да споменем, че точно по тази причина, в българските нумизматични колекции днес присъстват много малко екземпляри, от сечените по времето на Асеневци български златни царски монети. Такива отделни екземпляри монети-медали и златни медальони има в отделни частни колекции, в хранилищата на Археологическия ни музей и те са описани много подробно от проф. Йорданка Юрукова. Забележка: По тази причина днес у нас в България не могат да бъдат открити златните монети, сечени по времето на ІІ българско царство от династията Асеновци. Ако има някой по света, който да притежава подобни или намери такива, молбата е тези монети да бъдат дадени, подарени или продадени на нашите български музеи. Това е нужда за величието на България през тези времена. В полза на поколенията и на младите ни историци. Затова и нашето послание е, данните до които сме се добрали да бъдат преценени и прочетени от специалисти, които да продължат търсенията, в правилна посока. В този контекст, целта ни бе и да изведем най-точни данни за личността на легендарния рицар тамплиер Рожер Де Флор, чиято лична съдба е кръвно свързана с българската принцеса Мария Асенина - дъщерята на цар Иван Асен ІІІ, с историята на Второто българско царство и с митарствата и странстванията на изчезналото царско златно съровище на Асеневци, изнесено тайно от България. Кой е Рожер де Флор /Roger de Flor/ - реална историческа личност, живял между 1260 – 1307 г./, известен още и като Рутгиер фон Блум (Rutger von Blum) – легендарен рицар - тамплиер, мореплавател, вицеадмирал, авантюрист и водач каталаните. В испанските анали е описан като един от последните достойни бранители на Европа срещу османското нашествие в началото на ХІV век. Бил е морски капитан, предводител на "компания" от испано-каталонски рицари на византийска служба, от началото на XIV в. Рожер де Флор управлявал армада кораби - флотилия от 26 съда, и армия от 10 000 наемни войни:сицилийци, арагонци, алмогавари и най-много каталани. За пръв път за каталанските наемници се споменава във византийски документи от 1281 г. С доста подробности е описано битието на предводителя на каталаните, който ги ангажира като наемни войни в земите на Балканите. Роже дьо Фл/ь/ор/Рутгиер фон Блум/ е бил син на немски соколар, който се замогнал, транспортирайки бежанци от Акра до Кипър. Бащата фон Блум е бил на служба при Фридрих II Хохенщауфен и загинал в битката при Талякоцо, обезпечила победата на Карл Анжуйски над крал Конрад – последния владетел от династията Хохенщауфен. След кончината на бащата, Рожер и неговият брат заминали за Бриндизи при тяхната майка – местна благородна дама. Впоследствие Рожер бил възпитан от тамплиера - монах Вассаил /Марсел/, което го направило достоен негов последовател. Рожер встъпил в ордена на тамплиерите, където се отличил с безумна храброст и с прекрасно владеене на морска навигация, както и на многото европейски езици. Това описание за него присъства и в енциклопедичниня речник на Ф.А. Брокхауз и И.А. Ефрон, който се счита за един от най-добрите енциклопедични преводи от немски на "Conversations-Lexicon"". След като Орденът на Храма, според други източници от масонски анали, поверява на Рожер де Флор честта да ръководи флотата на тамплиерите, той е бил удостоен с титлата вицеадмирал. Впоследствие станал и капитан на кораба „Фокон” – най-внушителния от армадата на ордена. Интересно е да се знае кои са били Великите магистри на ордена на тамплиерите във времето, в което е живял тамплиерът Рожер де Флор: Thomas Bйrard (1256-1273), Гийом дьо Боже (Guillelmus de Belloico) (1273-1291),Тhibaud Gaudin (Thiband Ggandin) (1291-1292),Жак дьо Моле (1292-1314), изгорен на клада. Тук сме длъжни да направим следното уточнение, че през 1291 г. рицарите –тамплиери са переместили своята щаб квартира в Кипър. В този момент Великият магистър Жак де Моле си е поставил две особено важни задачи – да реформира ордена както и да убеди папата и европейските монарси да организират нов поход към светите зеими, за да бъде избегнат мюсюлманския марш към Европа. С такава цел, през 1301 г. тамплиери завзели остров Руад, недалеч от сирийското крайбрежие, но година по-късно островът бил завзет от сарацините. Неуспехи съпътсвали по това време тамплиерите. В този момент те коментирали евентуални възможности за обединение на двата основни военно-монашески ордена – на Храма и на Хоспиталиерите. През 1305 г. папа Климент отново е предложил обединение, но Великият магистър Жак де Моле го разкритикувал. В същото време от страна на Филиппа IV във Франция били инспирирани интриги срещу тамплиери, което предизвикало и процеса срещу тях, стартирал през есента на 1307 г. През 1302 г. крал Карл II Анжуйский и сицилианският цар Федерико сключили мир. Първият си запазил териториите на Неапол и Южна Италия, а вторият— Сицилия. Встъпвайки в ордена на тамплиерите, Рожер се е отличил със своята храброст, особено при обсадата на Птолемаида, от страна на египетския султан Мелек-Ахраф. Самият Рожер по време на баталията завладял египетското знаме. Когато градът е трябвало да се предаде, поради невъзможност да бъде спасен, Рожер де Флор получил специалната задача да спаси съкровищата на Ордена на тамплиерите, което той и направил. Де Флор натоварил съкровищата на своя кораб, но – пак според някои средновековни хронисти „присвоил” част от товара/, за което великият магистър на Тамплиерите се е оплакал на негово светейшество папата. Узнавайки, че скоро ще бъде арестуван, Рожер де Флор избягал в Генуа. Там той събрал отряд съмишленици и предложил услугите си на херцога на Калабрия Роберт, който по това време бил във война с краля на Сицилия Фридрих Арагонски. Херцогът не приел предложението на де Флор. Тогава тамплиерът предпочел да постъпи на служба при крал Фридрих. За услугите, които Рожер де Флор е оказал на крал Фридрих Арагонски, последният го наградил с титлата вице-адмирал. Със съгласието на Великия магистър на Ордена на тамплиерите, Рожер станал наемник,главнокомандващ корабната армада на служба при византийския император, ангажирайки се пред владетелите на Европа да се сражава, с настъпващите турци….Към него се присъединили и други негови събратя - тамплиери от ордена – общо около 4000 войни, в това число и рицари, с висок ранг като тамплиера Беранже д`Ентеса, когото Рожер наричал „братко”… В архивите от онова време присъстват данни за арагонския адмирал Роже де Лауриа (или Лориа), който се радвал на голяма почит и слава… В момента на сключването на примирието между Карл ІІ Анджуйски и краля на Сицилия Фредерик, последният предложил своите услуги и на византийския император Андроник за война с турците. Андроник се съгласил, с условията. През 1303 г. Рожер де Флор по силата на договореностите се озовал в Константинопол с 26 кораба и 8000 наемни войници. Императорът го наел, заедно с войската му от каталани и алмугавари, в помощ на обсадената вече от турците Малоазийска Филаделфия – провинция в Мала Азия. За да стимулира тамплиера, византийският император Андроник ІІ го сватосал със своята племенница и го провъзгласил за Велик херцог, удостоявайки го с титлата мега дук на Византийската империя.. Така рицарят Роже де Флор се оженил за височайшата императорска родственица, която всъщност се оказала българската принцеса Мария Асенина – дъщерята на дебаркиралия български цар Иоан Асен ІІІ и на българската царица Ирина – византийка по произход и сестра на византийския император Андроник ІІ. Великолепната церемония по бракосъчетанието се състояла във Великата Константинополска катедрала „Света София”, в която според аналите били извършени два бракосъчетателни ритуала – по църковнославянски ортодоксален маниер и по католически. Такава била традицията, още от времето, в което Константинопол бил столица на Латинската империя – от времето на благородните рицари Балдуин Фландърски и Анри Фландерски – също рицари тамплиери, въпреки, че наши изследователи продължават да твърдят, че император Балдуин е бил само пилигрим. В същата църква преди това, като царствена императрица на латинската империя е била коронясана и дъщерята на великия български цар Калоян – Мария, който става съпруга на латинския император Анри Фландърски. Бракът с българската царска дъщеря Мария Асенина стимулирал рицаря - тамплиер Рожер де Флор и той и неговите войни тръгнали на велик поход в Мала Азия. Нововъзведеният в звание Велик херцог, Рожер де Флор преплувал Мраморното море, нанасяйки по море и по суша силно поражение на турците, завземайки последователно укрепените градове – крепости и територии - Кизик, Анкира и Филаделфия, но претърпял поражение по време на обсадата на Магнезия. Данни за това е оставил още един очевидец на събитията, съвременник и хронист, както и съподвижник на делото на рицаря Роже де Флор - Рамон Мунтанер: І, "who was one of the beautiful an learned damsel of the world (според Мунтанер) and was about sixteen". [Collection des chroniques franзaises. T. VI, Chronique de Ramon Muntaner. / йd. J. A. Buchon. Paris, 1827. P. 113-173. U. Zimmermann. Orient et Occident dans la chronique de Ramon Muntaner. А propos de l"expйdition de Romanie. Le Moyen Age. T. XCIV (1988).]. ans la chronique de Ramon Muntaner. А propos de l"expйdition de Romanie. Le Moyen Age. T. XCIV (1988).]. През 1308 г. и сестрата на принцеса Мария Асенина - Теодора Асенина се омъжила също за още един от предводителите на алмогаварите - дон Феран Ксименес д"Аунес, приятел и съподвижник на Ружер де Флор. От испанските анали узнаваме обаче, че българската принцеса Теодора Асенина д,Аунес впоследствие е имала и втори брак с Мануил Тагарис. От византийските хроники научаваме, че през 1306 г. тамплиерът Де Флор се завърнал със своите войски и стъпил отново на Евнропейския бряг, заселвайки се в Галиполи. След успешна баталия по освобождаването на Филаделфия ,/1303/04/ г., каталаните на Рожер Де Флор обявили ясно намерения да ситуират собствена държава, в малоазийската провинция, в района на легендарната Троя. Още повече, че там, в непристъпен замък – родово имение на Асеновци, още от времето на болярина Мицо, баща на българския цар Иоан Асен ІІІ, се е пазело и прословутото златно българско царско съкровище, отвлечено от Търново. Известно е, че цар Иван Асен ІІІ до края на живота си е ползвал имението, в района на великата Троя, където се предполага, че е крил съкровището на Асеновци. Въпросът е, кое е това нещо, което е породило любопитството впоследствие и на знаменития археолог Фридрих Шлиман през ХІХ век и го е накарало да тръгне да прави разкопки не някъде другаде, а именно, в района на Троада, в Мала Азия. Едва ли само описанието на Омир в „Илиядата”, зад което е прикрил истината?! Много по-реално е било да открие българското средновековно златно съкровище на Асеновци, по описания на средновековна хроника, написана от тамплиерите Това е първопричинта, дала на Шлиман /според акад. Йордан Ст. Иванов/ щастието да открие Троя именно там, където и тамплиерите са искали да си направят държава. Така през 1870 г. Шлиман започнал разкопки в Мала Азия, в местността Хисарлък и случайно през 1873 г. попаднал на великата Троя, търсена във вековете. А с част от съкровищата, които открил е плащал и за разширяване на разкопките. Откритите там златни накити самият той определил като "Съкровището на Приам" като накарал съпругата си София Енгастроменос да се снима с намерените златни накити, обявявайки ги за притежание на Елена Троянска. От историята е известно и, че през през 1260 пр. Хр. Великата Троя била унищожена по време на Троянската война, описана от Омир. Въпросът днес се свежда и до това - дали – Троя, която в аналите на волжските ни събратя – валжските българи е протобългарски топоним, от Атряч, не би могло да ни даде основанието да я разглеждаме и като древна българска протодържава, територията на която, в един значителен по-късен период е била завоювана от лидийци, а през средата на 6 в. пр. Хр. И от перси. През 3—2 в. пр. Хр. Троада е влизала и в състава на Пергамското царство и чак през 133 г. пр. Хр. Е станала римска провинция на Азия. Затова съвсем не е изключено и намерението на тамплиера Де Флор да е било - именно там да ситуира ново кралство. Задача за историците ни сега е да изяснят – дали случайно и наследниците на цар Иван Асен ІІІ – Мария, Теодора, Михаил Асен, Андроник Асен, Исак Асен и Константин Асен, не са пожелали да си възстановят или по-точно възрвърнат тази територия към земите на Старата България както и дакомизийските-български земи, в областта Тракия на днешна Турция. За синовете на българския цар Иван Асен ІІІ сме открили следните данни: Принц Михаил Асен, братът на принцеса Мария Асенина през 1326-1327 г. е бил съуправител на Белградската крепост и българските земи по Дунав, на Епир, Тесалия и Просек. Исак Асен бил провъзгласен за мегадук на Византия, Андроник Асен станал кефалия на Пелопонес, впоследствие и наместник на Галиполи и Солун, а Константин Асен - Върховен главнокомандващ войските на своя чичо - император Андроник ІІ Палеолог. Впоследствие, по непроверени данни от испански анали, въпросното златно българско съкровище на Асеновци е било натоварено от рицаря Рожер де Флор на един от неговите кораби „Оливета”, на борда на който рицарят е пътувал заедно със своята царствена съпруга Мария Асенина Българска и с непълнолетната си извънбрачна дъщеря Анхела. Амбициите на рицаря Де флор по онова време изплашили император Андроник ІІ и по тази причина, тамплиерът бил отзован. Тогава той завзел Галиполския полуостров. Император Андроник, опасявайки се от изключителното „своеволие” на каудильото, изпаднал в паника от неговите намерения. Точно тези му чувства към тамплиера лишили последния от титлата мега дук. Новите нападениня на турците обаче, отново заставили императора да прибегне до услугите на пълководеца – тамплиер. Затова през 1307 г. император Андроник ІІ Палеолог удостоил тамплиера Рожер с титлата кесар /княз . По заповед на престолонаследника на императорския трон – сина на Андроник ІІ – Михаил, Роже де Флор впоследствие бил ликвидиран. Има две версии - едната – че е бил отровен и втората, че е бил прободен с отровен нож… Що се отнася до Компанията на Роже Де Флор, то тя стартирала своите подвизи с победата над генуезците, в самия Константинопол. Преминавайки Босфора, Рожер и неговите войни победили турците, в района на древната Троя. След завръщането си в Константинопол, Рожер се отказал от херцогската си титла, преотстъпвайки я, в полза на своя съратник Беранже д" Ентеса. Така той станал кесар като тази му титла повече го доближавала към императорската. С това обаче, успехите му настроили срещу него императорската клика, която замислила заговор. В труда на Демурже А. „Живот и смърт на ордена на тамплиерите” пише, че Рожер бил подмамен в Адрианопол и коварно убит през 1305 г. С това вероятните проклатия както за тамплиерското, така и за българското съкщровища застигнали и каудильото. Този факт дал основание на подчинените на Роже Де Флор да скъсат тотално дипломатическите си отношения с Византия. Тогава каталонските наемници дори вдигнали въстание и разграбили огромни територии от дакомизийските земи на Тракия, в териториите на днешна Турция.. От този момент нататък и следите на принцеса Мария, княгиня Роже Де Флор, която ражда син от рицаря тамплиер Де Флор окончателно се губят. Има две предания за нея – че се е замонашила и, че е станала управителка на Никомидия. Ето какво пише LE BEAU : „Алмугаварите - сичките бяха почти полудиви, изпечени морски разбойници и калени в нападателното военно изкуство. Рогер ги водеше на помощ, като наемници, там където му даваха повече …Той е действал в западната половина на Средиземното море, в района на Марсилия, в Геноа, помагал е на Роберт – Калабърския дук, както и на неговия неприятел – сицилиянския цар Фредерик. …” За сведение на историографите, в момента в аналите на Френската национална библиотека се пазят многотомните издания от “Histoire du bas empaire” на LEBEAU – парижко издание от 1804 г. и от 1834 г. Десетилетия наред, членът на Френската академия на науките LEBEAU е събирал, обработвал и редактирал стотици, описания, хроники, истории и жития от Арменски, Византийски, Латински, Български, Арабски, Гръцки и Турски историографи. Комисията на Френската академия на науките, натоварена особено отговорно да оцени многотомника на LE BEAU “Histoire du bas empaire”, заключава: “Този труд прави чест на Академията и на автора!”. В същото издание открихме особено интересни данни за Рожер де Флор. LEBEAU пише за него в том 19: “Histoire du bas empaire”: 179. Императорът вика каталаните на помощ против Българите! Убийството на тамплиера Рожер Де Флор станало причина и за заразгрома на византийската армия при Галиполи, Апрос и Атон. То инспирирало у алмугаварите чувство за мъст. Нападението над Атон от страна на алмугаварите всъщност било второто нападение на войни-католици след аферата, предизвикана от т.н. Фераро-Флорентинската схизма от 1284 г. ,когато полуостровът бил завзет от кръстоносцита. Нека не забравяме, че папата наскоро се извини за жестокото убийство на 26-те зографски мъченици от манастира „Св. Атанасий” в Атон през втората половина на ХІІІ век. Именно идеята по приемането на Флорентинската схизма била в основата на намерението, да бъде предотвратен нов кръстоносен поход срещу Византия. Такова волеизлеяние извършил бащата на българската царица Ирина Асенина и на император Андроник ІІ Палеолог - император Михаил Палеолог пред Лионския събор на западната църква. С това старият Махаил Палеолог демонстрирал намерението си да възстанови авторитета на папата във Византия. Предложено било сключване на уния, но православното духовенство се обявило категорично против католическото учение за „изхождането на светия дух, от отца и сина”(filioque). Нападението над Атонската обител от страна на алмугаварите на Роже де Флор след насилствената му смърт, било второто жестоко отмъщение на католиците, които мощно атакували Светата обител, след нападението на рицарите-кръстоносци от 10.10 1284 г., които изгорили живи 26-те зографски мъченици монаси: Тома, Партений, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Иов, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и още четирима миряни, имената на които не са ни известни. Всичките 26 мъченици така и не пожелали да приемат унията, като я обявили за……….. нечестива. … Много подробно византийските хронисти - историци Пахимер и Григора, а също и сръбският хилендарски игумен Данил са описали в своите съчинения как алмугаварите – каталани и пр." се опитали да завладеят повторно Атон, обсаждайки цели три години (1307-1309 г.) района на светогорските манастири. Тогава "Каталанската компания" извършва второто нападение над светогорския манастир "Св Атанасий". От византийските хронисти от същото време научаваме още и, че византийският император Михаил VIII, бащата на Андроник ІІ и на българската царица Ирина Асенина – съпруга на цар Иван Асен ІІІ починал след този инцидент от мъка. Докато съпругата му императрицата – баба на принцеса Мария Асенина Роже де Флор дала обет „ да не споменава душата на починалия си съпруг заради вредата, която нанесъл на Светата Православна Църква”. „Моята царственост мрази и смята за нечисто това дело (унията), което се случи неотдавна с Църквата и я смути. Тъй като Божията Църква определи да не удостоява с установените помени покойния ми съпруг, владика и цар поради споменатото дело и смущение, то и Царствеността ми, като поставя на първо място Божия страх и покорността на Светата Църква, одобрява и приема това определение и никой не ще ме принуди да върша помени за душата на съпруга ми и господаря ми“. По същото време игумените, монасите и послушниците отправили апел за помощ и намеса към краля на Арагона, Жауме II, който разпоредил прекратяване на обсадата и набезите на светите обители и дори поставил монасите от манастира "Св. Атанасий" под собствена закрила, за което впоследствие свидетелствал и известният каталонски лечител и писател Арнау де Виланова. Няколко години по-късно каталанските наемници на рицаря Роже де Флор подпомогнали войската на атински дук Готие дьо Бриен, в битката по завладяване замъците и кастелите на Тесалия като на 15 март 1311 г., в битката край езерото Копаида, в Беотия, те разбили френските рицари като превзели Атина и Тива, където по повелята на загиналия каудильо Рожер Де Флор са ситуирали държава, просъществувала 77 години. Тук е мястото още веднъж да се запитами,с какви средства е била ситуирана тази военна република, която била суверенна на краля на Сицилия и Арагона. Много е възможно това да е станало и с част от златото на Асеневци, което цар Иван Асен ІІІ отнесъл В Константинопол. Междувременно следва да припомним и, че когато през 1313 г., Вeликият майcтop на pицацаpитe-тамплиepи Жак Де Моле, заедно със своите съмишленици е бил изгopeн след края на процеса срещу тамплиерите на клада, докато огънят се е разгарял, той произнесъл страшно пpoклятиe към cвoитe палачи, чийто текст е следният: „Пpoкълнати да cтe! Дo eдна гoдина щe ce изпpавитe пpeд Бижия cъд, за да пoлучитe cпpавeдливoтo cи наказаниe! Пpoклинам вcички ви дo тpинадаceтo кoлянo на poда ви!” Знае се от историческите анали, че тази велика свещена клетва на Великия магистър постигнала абсолютно вcички, които имали отношение към процеса и към мъченията на които са били подложени тамплиерите и техните симпатизанти - така oт наcилcтвeна cмъpт загинали папата, кралят кpал Филип Xубави и неговите синове. нoвe. За събитията от онова време отчасти е писал и академик Ив.Дуйчев ./ "Medioevo Bizantino-Slavo" т.III/. По повод на съкровищата на тамплиерите, митарствата на българското търновско златно съкровище, което вероятно също е било известно време във водите около великия Атон, бихме могли да си спомним и за съкровищата на последната руска императорска фамилия Романови, изнесени по време на т.н. „Велика октомврийска социалистическа революция” от Царска Русия. Говори се, че по различни тайни канали, те били изнесени като и днес продължават да се пазят във великата обител на Света Гора - а това са огромни средства във валута, чиято стойност към днешна дата многократно надвишава сума от над 600 000 милиарда долара, без лихвите. Днес единствено уважаваният премиер на Руската федерация Владимир Путин, с неговия огромен авторитет и принос към православната църква и православието, при желание би могъл да разпореди, да бъдат проверени всички архиви – тайни и явни, защото много от милиардите на Романови , продължават да отлежават в тайни сейфове, в чужбина, за които може би някой не иска или не е момент да се сеща. А там са събрани скъпоценни вещи от историята на българския и руския народи!!! Днес, министърпредседателят на Русия би могъл да си потърси огромните средства и при добро желание, от страна на манастирските настоятели както и на Гъръцката държава, в полза на руската църква и на руското православие! Нека не забравяме, че по време на визитата на Владимир Путин преди четири години, в монашеската република на Атон бе коментирана възможност по промяна статута на Света Гора, която към момента е под духовната юрисдикция на Вселенската патриаршия и на гръцката държава. Тогава не бе постигнат окончателен консенсус по статута на руския атонски манастир "Св. Андрей", строен както е известно със средства от съкровищата на руските императори Александър III и на екзекутирания, заедно с цялото руско имперско семейство Николай II Романов. Защо обаче точно по тази тема продължават да бъдат ядосани гърците?! Защото ако Русия си дръпне тези огромни средста, гърците ще се наложи да се разхождат боси като бледи сенки по водите на Средиземното море…още повече, че през август 2004 г. съвсем неслучайно руски светогорски монаси бяха развели руско знаме над атонската света обител…. Там в Атон, свето кръщение приема и една велика българка – и това е Светата равноапостолна руска княгиня Олга/Болга – дъщерята на българския кхан Владимир Расате. .наречена при христовото си кръщение Елена, по името на майката на римския император Константин Велики. Болга наставлявала във вярата своя син, кръстителя на Русия – Свети Владимир Киевски. През 957 г. тя осъществила знаменитото си пътуване до Атонската Света гора във врмето, когато Атон все още е бил открит за посещения от жени . Известно е, че в Атон преди Х век имало и монахини отшелнички, които впоследствие, след папските гонения на рицарите католици са били изгонени. Но именно в Атон, великата внучка на българския цар Борис Михаил І Дуло приела светото кръщение, с което светото й име останало вписано завинаги със златни букви, в аналите на ортодоксалното ни православие. А нейният син - Великият княз Владимир І Рюрик Киевски – Дуло, правнук на българския цар Борис І ,приел християнството на територията на Херсонския полуостров, в района на Севастопол, а в Крим удостоил посмъртно по православен канон редица руски велики князе. В заключение – бихме били особено благодарни, ако някой открие фактология за поколенията на принцеса Мария Българска и на рицаря Рожер Де Флор и поясни това в коментар. Склонни сме да потърсим помощ и от тези, които четат западна литература , по библиотеки, дворци, при папата във Ватикана, католически документи и пр. В тази връзка, ако нашите читатели пожелаят, биха могли да коментират текста към материала или дори да ни изпратят мнения, както и информации за други източници, които могат да се ползват по темата. По възможност на българки език. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: LE BEAU - “Histoire du bas empaire” – 19 том, издание Париж, 1804 г. Ив.Дуйчев ./ "Medioevo Bizantino-Slavo" т.III/ Класическата многотомна средновековна история на Византия. Хрониките на византийските хронисти Никифор Григора и Георги Пахимер (откъси от тях има в ГИБИ, т.X-XI). Collection des chroniques franзaises. T. VI, Chronique de Ramon Muntaner. йd. J. A. Buchon. Paris, 1827. P. 113-173. U. Zimmermann. Orient et Occident dans la chronique de Ramon Muntaner. А propos de l"expйdition de Romanie. Le Moyen Age. T. XCIV. "Энциклопедический словарь" Ф.А. Брокгауза и И.А. - перевод немецкого "Conversations-Lexicon"". J. Bradbury "The Routlege Cjmpanion to Mediel Werefare" (2004). ROGER DE FLOR (RUTGER VON DER BLUME) Captain of the Catalan Company, a German by birth. His father was falconer to Fredcrick II. Roger luincd the Knights Templar and was at the siege of Acre in 1291. He sold escape places on his ship, for which he was expelled from the Templars. He became a leader of pirates and then mercenaries. The Catalan Company (of mcrccnaricsl was employed by Pedro of Aragon in 1281 in North Africa and Sicily, and by Byzantium in 1302 - when its leader, Roger, was made a megas dux. He married the emperor"s niece Maria. Roger rose tn the middle of his wedding night to stop a fight between his men and the Genoese. The Catalan Company inflicted defeats on the Turks. Failure of pay led to mutiny. Roger"s fleet occupied Chios, Lemnos and Lesbos. His men killed the son of Byzantium"s Alan mercenary commander, George Gircon. Michael IX negotiated hut, when Roger came to Adrianoplc, Gircon murdered him on 6 April. The Catalan Company attacked Byzantine territory, taking the Latin duchy of Athens. Всемирная история. Крестовые походы. У истоков Ренессанса. Редкол. И. А. Алябьева. М.-Минск, АСТ-Харвест, 1999. Хроники на историка Мехмед Нешри. Alain Demurger. Jacques de Molay: Le crepuscule des Templiers. Paris, Editions Payot, 2002. The Templar of Tyre: Part III of the "Deeds of the Cypriots. Ed. by Paul Crawford. Aldershot, Ashgate, 2003, 200 pp. (Crusade Texts in Translation. Електронното издание н в. Монт-прес -Бр. 14(1451), год. ХVIII, 20 - 21 февруари 2007 г. - МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО БЪЛГАРОЗНАНИЕ, ИНОВАЦИИ И КУЛТУРА „Кармичната мисия на рода Дуло в христянизирането на България и Русия”, Доклад на акад. Йордан Иванов и асистент Анна Зографова - член. кор. на МАБИК Стивън Сора. Изгубеното съкровище на Ордена на Тамплиерите. С., Дилок, 2003. Марион Мелвил, История на ордена на тамплиерите. С., Мария Арабаджиева, 2005. 572 с. Дейвид Хачър Чайлдрес. Пиратите и изчезналият флот на тамплиерите. С., Бард, 2005. Александър Костов „Спасителят на Европа”, роман,. София : Булгарика, 1996




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1163622
Постинги: 421
Коментари: 86
Гласове: 482