Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Блогрол
Постинг
29.07.2009 15:04 -
Акрополът на Кабиле – по-стар от Атинския научен-доклад на акад. Йордан С. Иванов и асистент Анна Зографова – член кор. на академия МАБИК
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 5364 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2009 15:05
Прочетен: 5364 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 29.07.2009 15:05
Акрополът на Кабиле – по-стар от Атинския
научен доклад
на
акад. Йордан С. Иванов и асистент Анна Зографова – член кор. на академия МАБИК ,
изнесен по време на Декадата на българската древност, организирана от академия МАБИК по програмата за 2008 г. от Научно-практическата конференция на Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/ по темата “Древните българи в основата на световната история, култура и цивилизация”.
Mont-press.com Бр. 34(1571), год. ХIХ, 8 - 12 май 2008 г
Античните автори не са оставили почти никакви подробности за бита, нравите, традициите, обичаите, ежедневието, погребалните ритуали и културата на дакомизийците - автохтонните жители на Балканите дакомизийците в най-древните исторически времена. За сметка на това археолозите ни в края на ХХ и началото на ХХІ век извършиха невероятна изследователска работа като успяха да локализират местоположението на много от най-древните градове на континента и на Балканите както и първата най-древна столица на Европа, кръстена впоследствие от римляните Кабиле. Заради войните с дакомизийците, най-старото име на града било табу и забравено в хилядолетията. По същата причина били забравени и старите имена на много други древни дакомизийски селища.
Първите официални археологически проучвания в района на Кабиле са били проведени от археологическата експедиция на чешкия археолог Карел Шкорпил, с участието на руския академик и археолог Успенски през лятото на 1908 г. Проучвания през 1912 г. там са били правени и от Проф. Богдан Филов, а по-късните от 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век са били прецизирани от българския учен проф. Велизар Велков, според когото разкопките на древния град разкрили останки от селище от преди ІІ хилядолетие пр. Хр по склоновете на скалистия Зайчи връх.
Скалното древно светилище на Зайчи връх е играело основно роля на регионален център за свещенодействия. Отдавна всред научните среди то е предизвиквало особен интерес. Подобни светилища и мегалитни градежи в древността били свързвани и с легенди за циклопи и великани. И по тази прицина светилището на Зайчи връх продължава да бъде обект на проучвания. То вече е станало и туристическа дестинация.
Изказаните предположения за съществуване на древната скална обсерватория на Зайчи връх носят своите аргументи. От това място в древността много точно са били изчислявани периодите на пролетните и есенните равноденствия. От времето на палеобалканската древност именно от това скално изсечено свято място по традиция царят-жрец на дакоммизийците дирижирал със своите астрономически и астроложки познания съдбите и бъдещето на поданиците си.
През 1994 г. тракологът проф. Александър Фол извел хипотеза според която градът Кабиле - Diospolis, / "град на Зевс"/ е бил построен в знак на почитание към върховното мъжко божество Сабазий когото изследователите на древната митология са склонни да идентифицират и с Дионисий. Аристофан пръв е описвал култа към Сабазий като божество, идентифицирано и с камък. Сабазий е бил владетел на мъртвата и жива материи по причина на което било възможно да бъде разчленяван и отново съединяван. Хтоничността на Сабазий не противоречала на соларността му, защото и двете начала символизирали в онези времена Космоса. Съществуват данни и за Сабас - скалното божество, почитано във Фригия. Колкото и странно да е, името Кабиле покрива и първите две срички от царското име Сабба на царството на Савската царица.
Предположението на проф. Фол се базирало на приликата във възможната етимология между Kab и Sab-, в корена на името Cabyle. Именно втората съставка на топонима, /от Кабиле / -yle е дала възможност на проф. Фол да разтълкува името Кабила и като "свещена дъбрава". Името Cabyle според него е било възможно да означава и "свещена дърбава на Сабо". Последното тълкувание е подкрепено от съществованието на скално-изсеченото светилище на върха, функционирало още преди 2 хиладолетие пр. Хр.
Според Маробий, древните племена почитали Себадий като Дионис. Себадий/Себазий имал своя кръгъл храм на връх Зилмисос. Покривът на неговия храм имал отвор, откъдето прониквали слънчевите лъчи.
Така под влияние на светилището на Сабазий и на по-късното светилище на Аполон, в района на Делфи на Балканите започнали да почитат и Дионис, заместил Аполон през зимните месеци. Древногръцкият хнорист Херодот описал прорицалището на Дионис на върха на най-високата планина в Тракия като други автори уточняват, че мястото на прорицалището се намирало в планината Хемус.
Съществува втора хипотеза, по силата на която името на селището Кабиле дошло от името на древната двуполова богиня Кибела. За нея в официалните източници се твърди, че е била назовавана още Кимема, Диндимена. Била почитана най-много от фригийците. Богинята била двуполова, в знак на което някои от нейните жреци, изповядващи култа й били скопявани. Жреци на богинята били и идейските дактили. Тя винаги била изобразявана всред диви животни. Към средата на I хилядолетие пр.н.е. култът към нея проникнал и на Балканите. Култът (Magna Mater) бил въведен в Римската империя на 4 април 204 г. пр. Хр. когато, черният й символ – метеоритен камък бил преместен от Песинунт /Фригия/ в Палатинския храм в Рим. През 191 пр.н.е., в Рим, в чест на Кибела римляните организирали и въвели обрядността на празниците мегалезии. Свещеното дърво на Кибела била пинията, в която тя превърнала своя любим Атис.
Дългогодишните археологически проучвания на акропола на античния Кабиле, върху източната скалиста част на възвишението "Зайчи връх" показват, че основните му съоръжения са били концентрирани около изсечения в скалите древен паметник, ситуиран в основната скала. Предполага се, че това е бил паметник на първобожеството, много по-древен от античния град. Според проф. Велизар Велков това е била скала, с релефно изображение именно на Великата богиня майка Кибела, интерпретирана по късно и като Артемида върху лъв. Открито било и второ почти половинметрово изображение на богинята Артемида Фосфорос, подобно на изображенията, отпечатвани върху сечените по-късно монети в град Кабиле. Съгласно една от интерпретациите на астроархеологическите данни, релефното изображението на божеството върху скалата на Заъчи връх е било със североизточно изложение докато скалата, разположена диагонално на него е била подравнена по изкуствен начин. Изследователи астрономи заключили, че слънчевите лъчи са могат да огряват изображението на божеството всяка сутрин, в периода от пролетното до есенното равноденствие, докато в периодите през есента и зимата то /изображението/ не се огрявало при изгрева на Слънцето. Учените изчислили, че от тази древна обсерватория са били наблюдавани изгреви на Слънцето, в моментите на равноденствие в периода 2000 -1500 г. пр. н. е. Както и при други жертвени древни светилища, жертвеникът на "Зайчи връх" по традиция ритуално бил обърнат в посока на Слънцето. Счита се, че тук е имало древна астрономическа обсерватория, чиято функцията била същата както на култовия комплекс Стоунхендж. Нама останки от специална постройка, но архитектурните изчисления посочват, че такава е съществувала. На върха строго бил спазван ритуал на още по-древен специален култ, свързан със Слънцето. За вбъдеще проучването на скално-изсечените паметници като този на Зайчи връх у нас по методите на археоастрономията следва да продължи в по посока създаване критерии за идентификация на функционални елементи свързани с наблюдения на основни точки и обекти от небесната сфера. Т.н. “Таушан тепе” – Зайчи връх е двуглав и скалист и е най-високият и единствен в ямболското поле. Във връхната част скалите буквално са подравнени и обработени, като в тях са били издълбани и две взаимно перпендикулярни траншеи с променлива дълбочина. По този начин масивът с малко повече фантазия може да бъде оприличен с видима кръстообразна форма.
В подножието на върха се намира националният археологически резерват Кабиле. Там са и руините на едноименния древен град.
Зайчи връх в продължение на хилядолетия е изпълнявал функцията на истински акропол в античния град, значително по-стар от времето, в което е бил издигнат Атинския акропол. В района на Зайчи връх, в средата на ІІ хилядолетие пр. Хр. били разположени основното древно светилище на дакомизийците - резиденцията на местния дакомизийски владетел и жертвеник. В средата на І хилядолетие пр. н. ера към акропола на Кабиле се е влизало през изсечената в скалите внушителна порта. Посетителите преминавали и по дрециално изсечена скална стълба. В скалата имало ниша с огромен глинен съд. В нишата горял жертвен огън за древните религиозни церемонии. Върху същата скала и до днес има малка площадка, върху която по всяка вероятност са се извършвали ритуалните древни жертвоприношения. Кръвтта на жертвените животни след заколението изтичала по изсечените основни три улея и се събирала под нишата.
От изследванията на Проф. Велизар Велков става ясно, че всъщност светилището в Кабиле е най-старото дако-мизийско светилище, открито в българските земи, локализирано до град. До скалата – светилище са били открити също и основите на внушителна сграда, обградена с големи каменни блокове. Разположена на най-високото место на акропола – тази сграда била свързана и с вътрешността на скалата. По наши данни това е било укрепеното жилище – резиденция на местния династичен дакомизийски владетел -жрец.
В тази връзка – животът в Кабиле през хилядолетията пр. н. ера е преминавал през няколко етапа: етап на неукрепено селище, етап на крепост, етап на град със светилище, защото по принцип първите древни строители на Кабиле са търсели недостъпно място, с виден достъп само от едната страна. Владетелите същевременно изпълнявали функции и на жреци на дакомизийците като държали в свои ръце монопола на цялото управление. По тези места и в района на Кабиле идвали и други племена, идвали и траки, за да изучават мъдростта и знанията на дакомизийците – строители на Кабиле.
Нашите изследвания доведоха до следните изводи: комплексните проучвания на Кабиле от археолози, историци, езиковеди и траколози ни дават основание да заключим, че най-старото население на селището е било от дакомизийски произход. Без съмнение са налице и сложни процеси, свързани с множества миграции на етноси, интегрирани от много по-старото местно население. Акрополът на Зайчи връх е един от много малкото оцелели и останали забележителени паметниици на древната пракултура на дакомизийците. Акрополът разкрива мистериите на силата и знанията на техните царе – жреци. И ако в Омирвия епос се разказва за местата на Балканите, където, в края на ІІ хилядолетие дошли траките - района между планината Хемус и реката Истър /Искър/ Дунав/, не трябва да забравяме, че придошлите нови племена се борели за територии. Все още не е установено дали по-нататъщните владетели на Кабиле са били потомци на старите местни дакомизийци, построили уникалното култово селище. Едно е ясно – дакомизииците били ваятелите на изклюлючителната цивилизация, в епохите на неолита и енеолите /т.е. от VІ – ІV хил./ пр. Те обаче били постепенно претопявани. Прочистването на местните жреците от новодошлите тракийци ставало с опиати от преварена маймунска кръв. Придошлите – жадни за власт, топели върховете на копията и стрелите в тази отвара и така отстрелвали местните вождове на дакомизийците. Този древен опиат за халюцинации бил използван от траките като метод и по време на Троянската война. И когато местните - народ и жреци започнали да се оттеглят, придошлите завзели техните култови мест. Поради незнание обаче - какво да правят, продължили започнатото прочистване. Така те се домогнали и до оракулските места на дакомизийските жреци, дори и като “ дарители”. Впоследствие обаче ги измествали. Приписвайки техния опит, знания и умения на себе си. По този начин с коварство траките навлезли в дакомизийското общество и осъществили докрай елиминирането на местните гостоприемни владетели. Включително впоследствие траките така и не зачитали и римското строителство. Те унищожавали и затрупвали уникалните римски градежи, за което имаме пример - за тяхното поведение в сегашните времана на ХХ и ХХІ век: по същия начин турците в Северен Кипър и в други места продължават да се възползват от тракийския древен модел на поведение , да разрушават и да замразяват земите за дълъг период от време.
Траките преди две хилядолетия са се кланяли на изворната вода и на култовите амулети по дърветата, по които вързвали от своите дрехи парцалчета и панделки. И тъй като придошли от безводни хълмисти, трънливи места, с ниска растителност, затова единствено за тях само водата била свещена. Част от тракийските преселници от района на Атряч – Троя, възприемали ученията на старите културни дакомизийски центрове. Впоследствие обаче интерпретирали дакомизийската култура като своя. Затова през бронзовата епоха, много от постиженията на дакомизийците били представени като тракийски. Така впоследствие е било удобно и за Рим, а също и за Византия. Потомците на траките представили дори докомизийските занаяти и сръчни умения от времето и на бронзовата епоха за свои. Истинските обаче първоносители на древната култура, в района на Кабиле били дакомизийци. Чак впоследствие, в едно много по-късно време, селището станало столица на Одриската държава на владетеля Спарток, който пръв от Балканските наместници бил титулован като "базилевс" - цар. От историята е известно, че развитието и уредбата на Одриското царство било свързано най-вече с управлението на жреците -царе Терес и Спарадок. Разширяването на държавата е станало и при владетелите Ситалк и Севт І като продължило и при владетелите Медок, Севт ІІ и Хебризелм.
През 341 г. пр.Хр. град Кабиле бил превзет от войските и на македонския цар Филип ІІ Македонски. Тук е пребивавал и неговият син - най-известният военачалник на всички времена - Александър Македонски. След келтското нашествие в Кабиле, царската институция била заменена с градското управление на Демоса. В периода ІV - ІІ в.пр. Хр. в монетарниците на Кабиле започнало монетосечене. Тук са били сечени първите на Балканския полуостров монети. Владетелите емитирали собствени автономни бронзови и сребърни монети. Монетосеченето се е извършвало паралелно с това във Финикия и в древния град Кизик.
Историята на Кабиле след Александър Македонски била свързана и с владетеля Лизимах, син на Агатокъл от Пела - потомък на изключително знатен древен род. Ариан го споменава като един от телехранителите на Александър велики. Легендарният Лизимах ( на гръцки Λυσίμαχος) е бил генерал, пълководец и наследник на Александър Македонски. След 323 г. пр. Хр. когато северно от Хемус е управлявал и могъщият цар на готите Дромихейд, който след 313 г. също воювал с Лизимах, когото победил и пленил. За кратко Лизимах бил отведен в готската резиденция Хелис, но бил освободен срещу огромен откуп и преотстъпване на територии.
Античният географ Страбон описал по това време селището Калиакра до едноименния нос на Евксинския пойнт като столица на цар Лизимах през 306 г. пр. Н.ера. По този повод – преди няколко десетилетия, при едно спускане под вода, в района на нос Калиакра, български леководолаз, заснемащ с подводна камера документални кадри за Студията за научно-популарни филми - СНПДФ “Време”, случайно намерил на дъното на морето златен слитък. Дълго време наши нумизмати и специалисти са коментирали находката – дали случайно не е била от т.н. съкровище или "хазна на Лизимах". Слитъкът бил от т.нар. тип "волска кожа" - домонетна разменна единица от епохата преди македонските династи. Находката обаче се оказала значително по-стара от тези от времето на Александър Велики и Лизимах.
По-късната история на Кабиле е свързана и с Тракийските царе Севт ІІІ и Дромихайт. Владетелят от края на ІV в. пр. Хр. Севт ІІІ ситуирал своята столица в Севтополис. Преди четири години бе открита неговата гробница в района на могилата "Голямата косматка" както и бронзовата му глава от археорога Георги Китов. През 313 г. пр. Хр., по време на войната с владетеля Лизимах, Севт ІІІ направил опит да ситуира свои гарнизони в черноморските градове-колонии, вдигнали въстание, което той не успял да потуши. Има данни, че по времето на Лизимах, владетелят Севт ІІІ се е постарал да обедини местните стари жреци и останалите съседни владетели, привиквайки ги последователно в Акропола на Кабиле.
В Кабиле били сечени емисии на монети както по времето на Филип, на Александър така и на Лизимах. Изключителни данни за това са експонирани от нумизматите Топалов и дългогодишния директор на Ямболския музей - н.с. II ст. по антична нумизматика - Димитър Дрангов. Тъй като монетосеченето в Кабиле винаги е било най-вече предмет изцяло на нумизматиката, местните колекционери във всички времена могат наистина да се гордеят с факта, не само, че са били, но и остават едни от най-добрите в България. Тук сме длъжни да споменем и, че днес Нумизматичната колекция на град Ямбола съдържа уникални и изключително-ценни музейни сбирки от антични монети. С това определено тя не само, че е една от най-богатите в страната, но е и регистрирана в специализираната Международна организация ICOMON, обединяваща най-известните банкови и музейни нумизматични колекции в света. Над 7000 са нумизматични екзепляри на Ямболската нумизматична колекция.
Музеят съдържа сбирки на царски и автономни бронзови монети, сечени в древния град Кабиле; най-богатата в света колекция бронзови монети на Антиох ІІ Теос; сбирки от бронзовите монети на тракийските местни владетели, сбирки от гръцките колонии по Егейското и Понтийско крайбрежие, от Маронея, Енос, Парион, Атина, Тракийски Херсонес Месамбрия, Аполония Понтика, Одисос и др.
Фондът както е известно съдържаи най-пълната колекция от контрамаркирани елинистически и римски монети както и една изключителна сбирка от антични оловни търговски пломби.
През ІІІ в. пр. Хр. от север нахлули келтите, които завладели част от дакомизийските, впоследствие тракийски земи. Известно е, че е съществувало келтско царство със столица Тиле и владетел Кавар, в района на Бизантион. За владетеля Кавиар обаче има спорадични данни, свързани с Кабиле, че е сякъл свои емисии в монетарниците на този град. Една малка подробност: почти всички известни сребърни монети на Кабиле са били дело именно на същия този владетел – венедски василевс. Монетите на Филип ІІІ Аридел са били общи за гети и даки от двете страни на Дунава. Непроучена част на нумизматиката във връзка с монетосеченето на Кабиле е свързана с периода на венедското влияние върху по-късните монетни емисии, сечени в местните монетарници.
Градът бил превзет и разрушен от пълководеца Марк Теренций Варон Лукул през 72 г. пр. Хр. Станал през 73 г. консул на Тракия. През 45 г. сл. Хр. градът вече бил подвластен на римската провинция Тракия, а в началото на ІІ век бил най-важният базов център, в който били ситуирани основните римски легиони, охранявали границите на провинция Тракия. В периода на римското управление, в Кабиле непрекъстано квартирували едновременно по две кохорти.
През 293 г. римският император от дакомизийски произход Диоклециан – преминал през района на Кабиле, харесал извънредно много местността и решил, че трябва да дострои този град. Направил поклонение пред светилището на Акропола, но предпочел да построи ново селище, което нарекъл Диосполис-градът на Зевс. Този Диоклецианов град, в многовековната си история бил назоваван още Дамполис, Дямполис, Диамполис, Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Дубилин, Диамболи, Ямболу, Ямболъ, Янболи, Ямболи – Ямбол, а в някои западни исторически извори е открито и наименованието Гренбоел. Монетосеченето в периода на римското владичество в Кабиле продължило.
През 377 г. край града римските легиони са водили водила битка с вестготите. След приемане на християнството, в началото на ІV век, градът станал водеща епископия, завзета през 378 г. и от готите на Фритигерн. А през 582 г. нашествия на варварите принудили местното население да се настани зад стените на военния лагер. Кабиле е бил разрушен от аварите през 583 г.
Ползвана литература:
В. Велков 1982. Кабиле. Местоположение, проучвания, извори. Кабиле, том 1. БАН. София: 7-17.
В. Велков 1982. Десет години археологически разкопки в Кабиле. Първи национален симпозиум „Кабиле".
В. Велков 1986. Разкопки и проучвания в Кабиле 1982-1986. Втори международен симпозиум „Кабиле".
История на Добруджа.Том 1. Праистория и антична история на
Добруджа. София 1984.
Йорданов, К., Политическите взаимоотношения между Македония и тракийските държави (359-281 пр. Хр.). София 1998 (Studia
Thracica, 7)
Кацаров, Г., Избрани съчинения, т. I. София 2001 (Университетска
библиотека, 390)
Кратка енциклопедия Тракийска древност. София 1993.
Кругликова И. Т., Дакия в эпоху римской оккупации. Москва 1955.
Топалов, С., Принос към проучване ранното монетосечене на Лизимах.
“Съкровището на Лизимах” (Издателство Народна младеж, 1966) от сборника с разкази и новели на Цончо Родев. ...
Към монетосеченето на тракийския владетел Спарток от Кабиле.- Нумизматика 2, 1980Автономни монети на Месамбрия от Кабиле.- ИМЮИБ III, 1980, с. 7-15.
1958.
Михайлов Г., Траките. София 1972.
Мушмов, Н., Античните монети на Балканския полуостров и
монетите на българските царе. София 1912.
Попов, Д., Тракология. София 1999.
Попов, Хр., Урбанизация във вътрешните райони на Тракия и
Илирия през VI- I в пр. Хр. София 2002.
Тачева, М. Севт III, Севтополис и Кабиле (341-252 г. пр. Хр.) според
епиграфските и нумизматични данни. София 2000.
Тачева, М. Власт и социум в римска Тракия и Мизия. София 2000.
Понтика. София 1982.
Тракийското съкровище от Рогозен. София 1988.
Тъпкова-Заимова, В., Нашествия и етнически промени на
Балканите през VI-VII в. София, 1966.
Фол, Ал., Тракийско военно изкуство. София 1969.
Фол, Ал., Демографска и социална структура в древна Тракия.
София 1970.
Фол, Ал., Политическа история на траките. София 1972.
Монети и монетна циркулация в Кабиле (V-III в.пр.н.е.).- Сб. Първи международен симпозиум “Поселищен живот в Тракия”, Ямбол, 1982, с. 71-86. ( Сб. Антична нумизматика в България. Сребърното монетосечене на Кабиле и Кавар.- Сб. В чест на проф. Хр. Данов, ТАВ II, С., 1985.
на
акад. Йордан С. Иванов и асистент Анна Зографова – член кор. на академия МАБИК ,
изнесен по време на Декадата на българската древност, организирана от академия МАБИК по програмата за 2008 г. от Научно-практическата конференция на Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/ по темата “Древните българи в основата на световната история, култура и цивилизация”.
Mont-press.com Бр. 34(1571), год. ХIХ, 8 - 12 май 2008 г
 |
| ЛОГОТО НА АКАДЕМИЯ МАБИК |
Няма коментари
