Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Блогрол
Постинг
29.07.2009 15:10 -
Балканите - люлка на световната цивилизация - Научен доклад на акад. Йордан С. Иванов
МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО БЪЛГАРОЗНАНИЕ ИНОВАЦИИ И КУЛТУРА /МАБИК/ - СОФИЯ – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Балканите - люлка на световната цивилизация
Научен доклад на акад. Йордан С. Иванов
Mont-press.com Бр. 31 (1568), год. ХIX, 22 - 23 април 2008
Едно тайно изследване на 10 антрополози в България през 80-те години на ХХ век остана непубликувано. Защото те бяха установили, че към момента на Балканите живеят 65-66% представители на югоизточния европейски подрасов тип – дакомизийци, 12 % средноевропейски подрасов тип – славяни, 6 – 8 % средноазиатски подрасов тип и много други. Те по безспорен начин бяха установили, че човешките същества са равни пред богове и закони, че има основен Генетичен закон, че са реални съществуващите понятия Доминантен и Рецесивен ген, съхраняващ принадлежността към племената във вековете, че човекът е продукт от взаимодействия между гени, възпитание, родова принадлежности и среда, от дух, материя и душа. Тези данни бяха препотвърдени и от изследванията на проф. Иво Кременски, ръководител на Националната генетична лаборатория на Република България, който заедно със своя екип участва в най-престижното Международно Мега изследване на ДНК, установило, че геномът за българите /мъже/ , кодиран с маркер ЕМ78-алфа е регистрирал 21% от съвременниците ни като потомци на етноси, живели по българските земи преди 7 800 години. Аз обаче бих желал да уточня, че процентите са доста повече от 21%.. Защото представителите само на един от етносите на България – шопския имат корен, който превъзхожда останалите. Това доказаха моите многогодишни проучвания и изследвания на дакомизийския геном от 1975 г., които предшестваха с цели 30 години не само констатацията на екипа на проф. Кременски, но и на международните екипи, участвали в същото генно изследване. Защото ако днес в България има 250 столетници, болшинството от тях са с шопски ген. А както и аз доказах през 1975 г. този ген е изключително устойчив.
На 20 април т.г. в София бе открит център по молекулна медицина както и Национален генетичен център, финансирани със 1 млн. Евро. Заслугата обаче не е само на екипа на проф. Кременски, а и на всички нас, които сме полагали основите на генните изследвания в България през 1975 г., без каквато и да е модерна днешна съвременна апаратура, като още тогава дори и държавникът Тодор Живков беше изненадан от резултата за шопския етнос. По този повод го консултира специален секретен научен екип. И тъй като днес в София стартира българо-американското проучване върху гени-, искрено пожелавам на екипа на проф. Кременски, успешно да продължи започнатото от мен и да доведе до край проучванията в националната програма по профилактика и диагностика на генетичните болести в България .
Имало е време, в което екваторът е минавал през района на днешен Перник Вследствие цикличните премествания на екватора през огромни периоди от години, вследствие на топлия климат на Балканите, както и поради постоянните древни бомбардировки с астероиди, в различни части на планетата са се получавали големи затопляния и големи застудявания както и изригвания на вулкани. Вследствие на това местните гори започнали да се окисляват и гният. При същия процес, в почвите се натрупвали и вещества, които стимулирали въглеобразуването. По подобен начин както при въглищата, когато на земята започнало значително затопляне в района на Скандинавия се образували и т.н. Кехлибарени гори. Също вследствие на окисляването и на натрупването в почвата на смоли от дърветата. Изворите и ручайте постоянно отмивали втвърдените смоли от земята, отнасяйки ги в устията на големите реки към северните морета. А първите древните хора чертали върху кехлибара магически древни знаци и правели от него амулети срещу уруки, лоши духове и стихии. Използвали го в медицината още по времето на Палеолита - (450000-12000г.до нашата ера). А жреците на дакомизийците го използвали и за опушване и балсамиране...
Според официалната наука, най-интензивно образуване на въглища в Европа било регистрирано към периода от 345 до 280 млн. г. назад. Докато антрацитните въглища, каквито имаме ние в Свогенския Басейн, в землищата на селата Томпсън, Батулия, Чобаовци и Церецел са отпреди 300 млн. г. Изучаването на запазените във въглищата растителни остатъци един ден ще позволи да бъде проследена еволюцията на Балканите като бъдат датирани както висшите растения така и времето на появата на Хомо сапиенса. Според геолозите ни, в Източна Европа въглищните залежи са се оформили преди 100–65 млн.г. назад.
Историята на първите жители на Балканите – дакомизийците е започнала отпреди четири потопа и половина. Дако-мизийците и балто - илирите били най-старото население на Балканите. Чак впоследствие, в тези земите дошли представители на други етноси и народи. Така във времето - преди 53 000 г. пр. Хр., след гигантски Потоп, /един от известните осем, описвани в Библията/, отново в онова праисторическо време, представителите на първите 123 етноса, съжителствуващи на Балканите, напуснали земите на своята първа родина. Били принудени да поемат пътя към Изток. За там тръгнали оцелелите…като два от същите тези етносите потънали във водите на Черното море. Единият от тях били тините. Представителите на същите първи етноси били истинските носители на най-старата материална и духовна култура по тези земи. Гърците, римляните и византийците нямат почти никаква представа, а дори и понятие за най-древната история на онова далечно време. И това е така, защото в съчиненията, писани от техните хронисти, фактите и събитията многократно са били видоизменяни и интерпретирани чрез дописване и изкривяване което е ставало съвсем не без умисъл.
В онези древни геоложки времена и най-старата европейска река Итил /Дунав/ по мои изчисления е текла с 37 км по - на север, от сегашното й положение. Текла е покрай местоположението на днешната столица на Румъния - Букурещ. Сериозно и категорично смея да заявя, че царството - държава Итил, принадлежало във времената преди Ноевия Потоп на предците, се е намирало на едноименната река, чието начало е обърнато на изток. Затова и най-старото име на р. Дунав е Итил. Дори и днес, Итил / Дунав/, това единствената река, която е текла, тече и ще продължава да тече винаги и само на изток. И за да се измине протежението й, е необходимо време от порядъка на една трета от годината. А това, което е останало скрито за гърците е, че на територията на днешна Бояна, и на териториите на сегашните месности “Златните Мостове”, “Копитото”, “Боянския водопад” и “Княжево”, в района на днешната Голяма София, в най-дълбоката древност са живели дако-мизийци, сепи – шепи, които са прародителите на днешните шопи. Доста по-късно тук са дошли мигриращите семити яхвисти, с техните яхвическите отчески племена. Това били САРДИТЕ, наричани още и СЕРДИ по време и след Мойсеевите преселения от Египет.
От направените изследвания от българския етнограф проф. Петър Петров става ясно, че присъствието на дакомизийците в района на Сердика датира най-малко от 6900 г пр. н. е. И тъй като в научната ни книжнина се говори за династични семейства в древността, желая непременно да припомня и подчертая, че най-старото местно население у нас е от дако-мизийски генотип. Владенията на дакомизийците се простирали в четирите посоки на света - на Запад, стигали много зад пределите на Сингидун, /днешен Белград/, град Шкодра, в земите на днешна Албания, на югозапад - Адриатика. Етническата им територия заемала 4/5 от Балканите и е била щрихирана, в района на днешните земи между Елбасан, устието на Дунав, Белград и Одрин.
Дако–мизийците, / Сапейците ,Сепи/ шопите/ в онова далечно време произвеждали жито от селекцията на Дивия овес и нископланинския КОИЛ. Селектираните семена търговците на древността предлагали, разнасяйки и засаждайки ги както тук, така и по поречието на Великата река Нил, във воднистите места и по наносите. От консумацията на хляба, произведен от същото селектирано зърно, смилано преди да бъде омесено, и опечено, продължителността на човешкия живот се увеличавала многократно.
Представителите на дакомизийците първи опитомили овцата и започвнали да опознават и ползването вълна, да развъждат стада, за да добив на месо и мляко. Хлядолетия преди възхода на Византийската и Римската империи, тук на Балканите, представителите на местните етноси - дакомизийците, сапите, сепейците - /шопи/ били първите хора в света, които развили своя цивилизация. Правели огледала, точила и брустове за точене от камъни и други войнски принадлежности. Това те добивали в пясъчниците край с. Лик в Мездренско и във Врачанско, както и от други райони на Средна и Западна България. Към тези корави хора, потомци на най-устойчивите и най-старите етноси историците имат особена вина. Защото никой, никога и по никакъв повод не е споменавал нищо за тях. А те са изнесли немалко от историческите събития на Европа и Балканите на гърба си. Фактите посочвам неслучайно, защото именно те са били тези, които преди хилядолетия са залюлели люлката на първата древна цивилизация на Балканите. Предците ни имали царства и в районите на Северозападна Индия. В земите на днешен Афганистан и Пакистан, а също и по поречието на реките Инд, Нармада, Ганг и по източното крайбрежие на Гаркана, което е Днешното Каспийско море. Други племена са живели по поречието на рекита Амударя, Сърдаря като са властвали и по територии чак до Индия.
Съществуват от онова време сведения за древен трактат, оставен от времето на древните цивилизации Ел, Обейд, както и от цивилизацията на Шумерите, в които старозаветни библейски сюжети и притчите за сътворението били написани със “сътворени непознати писмени знаци – тайнопис, /йероглифи/, разкодирани черз…..ГЛАГОЛИЦАТА. ?! Защото нека не забравяме, че девет знака - символа от ГЛАГОЛИЦАТ имат доказано припокритие с букви от брахминската писменост, т.е. те са абсолютно идентични. Днес учените са регистрирали тези девет еднакви символа в знаците на Глаголицата на Св. Методий и на Брахминската писменост.
В района на Памир предците ни също създали държави. Създали и държавата Имен, имали царства в Африка, в Заир, в Етиопия , където властвали царе и поколения от клановете на родовете Богорис и Дуло. Потомци от коляното Дуло властвали и на територията на днешен Йемен, в царството Сабба. Такава славна потомка на най-стария династичен род в света – рода Дуло е била и Савската царица.
Представителите на предците ни след едно от поредните древни разселения при пореден катаклизъм и потоп са се преместили и от земите на Месопотамия. От там те тръгнали, достигайки районите около езерото Байкал. Други се заселили на територии в днешните Монголия и Бурятия. Предците имали царства и по поречието на реките Об, Иртиш и Енисей, в района на Ордос, във Ферганската долина, както и в старите земи на Согдиана и Бактрия. Един пример – това е и Кушанската империя.
При дакомизийците, сапите и сепейците, полукълбата на човешксия мозък са работили по-добре, отколкото при представителите на всички останали етноси. Жреците - царе на дакомизийците били пазители на уникални древни космогонични знания. Те били основателите на първите херметичните учения, на познанието за времето….С уменията си и с възможностите на своя човешки мозък, жреците-царе на дакомизийците медитирали и пророкували, излизайки извън пределите на Вселената. Владеели, умеели и управлявали невероятни параметри. Само с полета на мисълта и взора си, те организирали и променяли законите на гравитацията и Космоса. Само със силата на мисълта строили, рушели, съзидавали, сътворявали, лекували, предсказвали и управлявали. А в знанията, уменията и във възможностите си – пак те, жреците на дакомизийците, се позовавали на организацията и контрола, в съзерцателната и скоромисловната си дейност, защото те стоели на много по-висок пиедестал, много по-високо от небето и звездите и от всичко, което днес се вижда, с просто човешко око.….
Ако трябва да изяснявам връзката на прабългарите с дакомизийците тук е мястото да добавя, че съюзът на дакомизийците и гетите е авансирал развитието на духовните бойни качества на мъжкото жреческо съсловие. Така представителите на тези етноси в древността са манифестирали своята идентичност. Конните стрелци на гетите са били описани от Тукидит като най-стойностните воини мъже, с множество подвизи в областта на военното изкуство. Те имали и най-добрата лека кавалерия в античността, с “ненадмината опитност в ръкопашните схватки и боевете”.
Жреците царе на дакомизийците били онези древни посветени мъже, които организирали живота на племената, законите и забраните. Те определяли табутата, догмите, нормите както и високоморалните ценности на античността. Всред тези племена живеели и аскети. Определени посветени от тях били ясновидци. Имало и други, които владеели тайните на гадателското изкуство. Имало и такива, които за да получат “прозрение”, дишали “огнтедишащи треви”. По този начин изпадали в екстаз и така по-лесно получавали информация. Тези своеобразни ритуали, посветените извършвали в специалноотредени древни култови места - реликвени светилища. Като откритите в Перперикон и в Старосел. Последните са само една много малка част от множеството древни, принадлежали също на дакомизийците. Защото множество от тях все още не са открити от археолози и изследователи. Някои от тези светилища дори са били умишлено прикрити или преписвани на други етноси, например като на траките.. . Дако мизийските аскети били първите вегетарианци, които се хранели само с мед и мляко, с плодове , сирене и жито ,като отказването от месо било осмислено, с цел – търсене на начини за пълното единение с Бога. В древните дакомизийски жречески общества, тайните на религиозното жреческо учение и посвещенията били предавани в тесен кръг от посветени, също така на подготвени за посвещение мъже. Това се осъществявало в тесни, чисто мъжки общества. От тези първи херметични общности водят началото си мистерии, огласени впоследствие като тракийски и ОРФИЧЕСКИ. Тези мистерии са свързвани, с липсата на полово общуване между различните полове.
Дакомизийците първи на Балканите започнали да произвеждат керамика и порцелан след откриването на глината и каолина. Те били тези своеобразни далечни древни първооткриватели на пръстта каолин, която издържа на температури. Така дакомизийците постепенно започнали древното ваятелство на грънци и статуи. Започнали да изливат от гипс форми, да оформят първите форми и произведения на керамиката. Започнали да използват и счукания камък от мрамор както и самия мрамор.
Днешните шопи, тези потомци на Дако-мизийците и сапите, от хилядолетия са били и продължават да бъдат най-устойчивото племе. Шопите са исконното българско население от Западна България, от района най-вече на Софийско /Витоша/, Пернишко, Граовско, Радомирско, Габровско и част от Елинпелинско, където и сега продължава да се говори на особено специфичен западен диалект.
Дунавската равнина, която продължава да бъде осеяна с хиляди могили, днес представлява един древен, непроучен некропол на времето. На територията й са се правили глинени съдове и порцелан от каолина, който липсва в много държави. Оттук занаятите тръгнали и били пренесени по всички крайща на света. От тук тръгнали и уменията на цивилизованите представители на жреческото съсловие на дакомизийците както и уменията за топилните по обработката на руда и на метали.
В същото време съпругите на царете – жреци били първите, които ползвали привилегията да се оглеждат, в първите древни огледала, произвеждани в земите на Балканите. Тези огледала търговците от тук разнасяли по всички посоки, докато местните ги произвеждали. Дакомизийците и сепите познавали т.н. пясъчни ситнозърнести и ситнотлакозърнести камъни. Тези камъни били вадени и от подземните галерии като задължително условие за тях било, те да не са били излагани на слънце, защото слънцето оказва влияние върху техния строеж и разпад. По този начин местните станали и майстори - монополисти на първите великолепни древни огледала, както и на точилата, брустовете за точене от тези камъни, добивани в района на с. Лик, намиращо се в непосредствена близост до днешния град Мездра.
В ежедневието си, жреците царе на дакомизийците царували гордо и достойно. Демонстрирали дарби и невероятни знания и способности. Те им се предавали по рождение. Затова от тях, от жреците на дакомизийците, сепите, сапите и сапейците, по-късно другите народи взаимствали. Така се появили впоследствие всичките познати и описвани в историческите анали т.н. “древни велики цивилизации”. А жреците на дакомизийците били първите древни учители. Техните знания обаче, нееднократно били интерпретирани и приписвани на други народи. Тези древни учители, в онова далечно древно време, били и първите пълновластни господари на своите съдби. По този начин осигурявали живот и бъдеще за своите родове. За родовите им корени духовния живот не е бил самоцел. Те – древните, били изключителни личности. С много благородна кръв, с отворени сетива и чакри към Божественото измерение. С тези си качества постигали духовни контакти, медитации и визии. Така жреците узнавали тайните на сътворението. Извършвали и ритуални своеобразни древни церемонии по “покръстване и посвещения”, на всички представители от придошлите народи и етноси в земите на Балканите, дошли след тях. Това постигали като рисували, чрез специални татуировки символи върху телата и главите си както и специални знаци, които ги различавали. Така - местните “се маркирали”, за разлика от новодошлите. Това били личните им първи и най-стари “опознавателни знаци”. С подобни знаци, жреците предци маркирали за цял живот и новопристигналите, в ритуални церемонии. В зависимост от това, кои откъде и кога са дошли, за да се разпознават….такова е било истинското предназначение на първите древни татуировки.
Жреците на дакомизийците държали монопола и в местното управление. В днешните наши земи идвали и други за да изучават тяхнаята мъдрост и знания. Идвали и заради целебните минерални води както и заради стотиците хиляди билки. Именно местните етноси били истинските владетели на прорицалищата и светилищата в Странджа, Сакар, Родопите, Рила, Хемус и Витоша. Смея да твърдя това, защото в част от митовете, както е известно връзката земя-небе е била представена като космическо дърво, космическа лиана и т.н.
Пак тук - в земите на Балканите са се родили и прекрасните легенди: за царя-жрец Орфей, за легендарната Колхида, за хероя /героя/ Язон и “Златното руно”. Но приказката била сътворена от една истина. В нея се разказва за митичната страна, в която се пазело руно от чисто злато, което дарявало здраве, безсмъртие и вечна младост. По този повод ще припомня и за една древната местна традиция на тези племена, предци на шопите, която е отразена и в поминъка им да добиват злато, от стотиците златоносни реки по балканските земи. Неслучайно българският учен проф. Рангел Гюров назовава Родопите, Хемус, Рила и Витоша – “Най-големият Клондайк на Балканите”, защото ако в Източните Родопи са се добивали в древността най-много злато и скъпоценни метали, то в сравнение с тях Клондайкът на Новия свят и Америка би могъл да се оприличи само и единствено на…”сиромашка флотационна работилница”. Защото според българския учен именно в Родопите е било извлечено повече злато, отколкото в целия свят. Затова тук съм длъжен да уточня, че значителна част от т.н. древни езически светилища по нашите планини и върхове на Балканите, съвсем не са били само места за хилядолетните култови практики, а за добив и проучване на метали. Част от тези съоръжения всъщност са били изработените в древността от човешки ръце канали, басейни и преливници – примитивни флотационни, за извличане на металите. А хилядите трапецовидни нисши, в по-голямата си част, открити по скалните масиви на Родопите, всъщност са онази древна знакова система, с която представителите на първите етноси на Балканите обозначавали местонахожденията на златните и други древни рудници и находища. Защото много повече от 1000 тона злато е било добито от масивите и скалните пластове на най-високите ни планини, отново в онази необятна древност, от времето на която са останали най-безценните ювелирни образци и шедьоври, измайсторени от златни листове, с най-високи проби съдържание на този метал. Доказателство за това е и най-старото злато на света, отпреди 6 – 5 000 години, открито в България в района на Варненския некропол. Както е известно и към момента то се пази в експозицията на Националния исторически музей на София.
Предците добивали златото и от наносите на реките, по поречията и техните притоци. Методиката им била уникална за времето си. Използвали одрани кожи на най-ваклите и тънкорунни овни. Защото когато шопите опитомили овцата, започнали да опознават и ползването вълна, както и добиването на – месо и мляко от нея, което ги направило монополисти и в този поминък преди хилядолетия.
За да добиват злато, сапите /шепи/ полагали в коритата на високопланинските ни златоносни реки руната на най тънкорунните животни. Вълната попивала златоносния пясък. И когато сапейските пастири изваждали мокрите руна за да ги подсушат на слънце, последните заблестявали, обагрени в цвета на най-старото, чисто и самородно злато на света. После обръщали руната и буквално “изтупвали”полепналите по тях златнтни прашинки. И досега дори и днешните потомци шопите, по стародавна традиция продължават да носят кожусите си с вълната навън… А когато завалява дъжд , започва силна буря или става много студено – пак те, шопите, имат навика да си “обръщат” кожусите от овчи кожи обратно, с вълната навътре, за да ги топли…По този начин било събирано златото у нас. Тук по тези земи още от най-дълбока древност се произвеждали и великолепни съдове, накити, украшения и други шедьоври. С това се занимавали древните ювелири.
Българите по света са тези, които не поливат своите корени в България. Българите са поливали и продължават да поливат други, на други държави и континенти, което води до изменяне на кръвна група - РН отрицателно. По същата тази причина следва да спрат и войните, защото в тези войни са се били и продължават да се бият представители на сродни етноси, на братя или братовчеди по кръв, не до девето, не до петнадесето, а с роднинска връзка до двадесет и второ и нагоре колена в хилядолетията, нещо което в един прекрасен ден науката ще може да докаже.
Днес на височина над 6 000 м. в Хималайте е открит и най-древният град на света, където и сега се съхраняват данни за нашата истинска и най-стара история, а също и в манастира на Наакалите в Тибет. Там се пази и генеалогията на рода Дуло, който е и най старият династичен род в света. И освен, че предците ни почитали върховния бог ТАНГ-РА, те интерпретирали името му в клинописните паметници на Двуречието, данни за което могат да бъдат открити в аналите на древните държави Балх -АРА, КараБУЛГУР, Велика България, Дунавска България, Волжинска България и Аспаруховата България. А българите в онези стари времена владеели и най-невероятните древни технологии. Те притежавали знания и за магнитните пулсации. Знаели и за ядрените взривове. Предците ни били най-изкусните древни майстори ваятели, които дори умеели да поляризират камъните, с които строели. Знаели всичко за магнитното излъчване. По този начин и в най-елементарните градежи, същите едновремешни строители, с познанията си за тънкостите и тайните на минералите, успявали при всеки градеж и строеж да ориентират камъните, с топлата част от вътрешната страна. Като пример мога да посоча когато се коментира строителството на официалната първа българска столица Плиска, че тя е едно своеобразно копие на Кхумаринското градище в Кавказ, наричано много по-преди още и Кхумар. Добре е да се знае и, че самата Плиска е била градена от големи каменни блокове. По същия начин древните строители са градили и изписвали тогавашните рунически знаци върху камъните. Подобно на Плиска и по крепостта Кхумар , намираща се в непосредствена близост до българската крепост Балша в Албания - там също са били открити подобни знаци. Последната крепост е останала от времето на Самуилова България.
Припомням тези факти, защото освен върхът ТенгРИ – ТангРа в Тян Шан, в Тибет продължава да бъде съвършено девствен още един връх, чието наименование днес е Шангрила, /от Тенгрила/, също е бил свързан с култа към бог Тангра.
И ако по света страната ни продължава да бъде известна най-вече с уникалните си тракийски, /а всъщност те съмсем не са тракийски, а точно дако-мизийски, сапски, сепски златни съкровища/, с гробници и некрополи като Казанлъшката, която е обект на Юнеско, както и разкритата през 2000 г. гробница край Старосел, с храма на Дионисий, в Перперикон - хиляди продължават да бъдат и неоткритите, неразкопаните и неразконсервираните обекти. Цялата Дунавска равнина в Северна България е осеяна с малки могили, които са били именно леарните на древните дунавски народи. Затова великолепните форми на вазите и ритоните от онова отдалечено историческо време, с удължено тяло от едната страна, навеждат доста изследователи на мисълта, че прототипите на истинските ритони и фиали са били от времето на предците дакомизийци, а не както гърците ги описват и приписват като свои.
В Старозаветното време през Балканите са преминавали още пътищата на етруски, скити, семити – яхвисти, евреи, даки, сепейци, сапи, мизийци, балти, илири. Представители на всчките тези народи и етноси впоследствие са се заселвали и преминавали през земите на Северна Италия, Сицилия, Сардиния, Баския. От тук през Балканите и бил пътят и на Нибелунгите. От тук са преминали и Берберите, чиито потомци днес продължават да живеят в планините на Мароко, със своята култура и със своя бит, обичаи, нрави, традиции…бели, високи и със сини очи. Тук дракийският жрец и певец Орфей е създал своята религиозна доктрина, известна обаче навсякъде по света като Тракийски Орфизъм.
Древните ни предци са били и първите истински аргонавти – преселници, които по примера на дружината на Язон се разпилели по света. Защото, както и сега, стотици хиляди млади, достойни и стойностни българи са били принудени да напуснат земите ни още тогава, в древността. Причината била изследователската страст, семе и жилка, на местните. Както и тръпката, провокирала ги в дух на откривателство и поглед към нови земи и нови светове, което е генетично заложено в жилите на потомците…така постепенно преселничеството, в един момент за древните просветени племена се превърнало в поминък. Те – преселниците, допитвайки се до жреците си и оракулите, избирали и по един свой водач, когото наричали “ойкист”. Така този древен “херос” - герой бил почитан повече и от древногръцките Богове. На “Ойкиста”, всички от мисията на постаргонавтите абсолютно се подчинявали. Тогава, разделяйки се ритуално с родината, /отново дако-мизийците, траките/, запалвали ритуалния огън от своите бащини огнища и го понасяли тържествено, в своите мисии по моретата на света. Дори и този своеобразен домашен “Олимпийски огън”, който древните гърци приписали на себе си, всъщност не е бил гръцки, а дако-мизийски и тракийски, защото това бил огънят на “очагите”, на домашните огнища, огъня на древните бащици и деди на дакомизийците. По този начин мисиите на древните “Аргонавти” и “Постаргонавти” постепенно ставали стотици и хиляди. На най-яките и силни тогавашни спортни мъже от етниконите, обитавали земите ни. С този огън те се прощавали като се разделяли с родината. Изпълнявали тържествен спортен ритуал, със съответното жертвоприношение като принасяли символичната жертва: понасяйки топлината на бащините огнища, отнасяйки огъня от домовете по света. И с това символично действие, те извършили поставянето на основите в новооснованите землища, градове, земи и колонии.
Името Мусала също е от времето на дакомизийците. От времето, в което до днес устната памет е съхранила само 32 автентични думи, интерпретирани като тракийски, но всъщност болшинството от тях са дакомизийски: забютидес, което значи благородници, ктистай, което ще рече “въздържатели”,арг, което ще рече извор, бридза – зърно, аса – подбел, кемос – вариво, динипула, тиква; гентон, месо, делканос – риба, брюнтон – бира, зелас – вино, зетрайа – кана за вино, басарай – дреха, залмос – кожа, зейра – наметало, скалме – нож, ромфейа – меч, скарке – монети, болинтос – бик, бонасос – вол брюнхос – архитип на цигулка – струнен инструмент, тореле – песен, колабрисмос – танц, питюе – съкровище, диза – крепост, дава – град, брия – голям град, пара – брод, минде – село, гитюстора – имение, наименувания като Рила, Витоша, Хема, Родопеа, Искър и др.
Древните автори като Ератостен, Аполидор, Посидоний и Страбон са описвали дакомизийците само като мизийци. Някои съвременни изследователи проследяват и описват преселенията на мизите от Балканския полуостров в Мала Азия. А древногръцкият философ Херодот дори е оставил сведения за преселения на мизите /мизийците/ и тевкрите обратно – от Азия в Европа, до земите на Йонийското море и до реката Пеней в Тесалия. Това са били не само мизийци, а дакомизийци, с прочутите им жречески общности, касти и с невероятното им устройство на управление, с търговски умения и занаяти. В общностите на дакомизийците битувала традицията, посветените мъже да не се женят. Същата традиция била осъзната и възприета впоследствие и от представителите на всички религиозни съсловия. От там тя останала и до днес и се практикува и от съвременните монаси. В древните жречески общности и общества на дакомизийците е имало мъже, които се обричали на девственост. Тези мъже не се женели. Всред тях били най-справедливите съдници както и най-просветените посветени, най-добрите войни и организатори. Дакомизийците първи изманифестирали идеите за безсмъртието. За това обаче, никъде в древните анали не се споменава нищо. Дори и в римските хроники почти не присъстват данни за дакомизийците. Затова и поколенията не са могли да разберат истината - откъде са дошли знанията и на останалите народи. А що се отнася до Стария Рим - ще припомня и, че центурионите от армията на Великата римска империя са купували тук на Балканите, от представителите на праотците на шопите точила. Брустовете те - използвали за точенето на своите копия, стрели и мечове. И неслучайно римските легиони са водили трите си продължителни войни с даките - потомци на дакомизийците като най-кървава се е оказала третата за Карпатите. Нея римляните не са могли да спечелят. Затова са вкарали през земите на Мизия стотици хиляди роби през Дунава без оръжие, които да доставят руда от Карпатите. А дако-мизийските земи са обхващали огромни области зад Карпатите, включително и земите на Панония. Затова днес болшинството от румънците не са потомци на местен етнос, а потомци на същите тези роби.
И така - Българска кръв е текла и ще продължава да тече, в жилите на представителите на етносите и на народите от петте континента. С българска кръв в момента са народите, започвайки от Придунавието, от Кавказ с Чувашия, Татария, Кабардино - БАЛКХАРИЯ, ИчкАРИЯ /Чечения/, ИнгушЕТИЯ, АбхАЗИЯ, БашкИРИЯ, /БашкАРИЯ/Ы КазахСТАН, АфганиСТАН, ПакиСТАН, АзърбайДЖАН, КюрдиСТАН, УзбекиСТАН, КазахСТАН, ТюркмениСТАН, Етиопия, Йемен, Персия, Иран, Ирак, Турция, Индия, Тибет, Северен Китай, Монголия, Бурятия, Сибир, Поволжието, Панония, Трансилвания, Прикарпатието, Англия с Шотландия, Норвегия, Италия, Америка и др.Всъщност българите по света са тези, които не поливат корена си, а поливат други.
Питам се как така изчезналата отдавна “Велика България”, с граници от Монголия, Китай до Атлантическия океан, на север Татрите и Карпатите, на юг – Средиземно, Бяло и Адриатическо море - трябва днес да се доказва, за да бъде “преоткрита”, за целия свят?!
Ние българите имаме правото, но не да искаме “да влезнем” отново в Европа, а да искаме лигитимиране на мястото в Европа, което по право ни принадлежи. Защото най-жалкото за нас, българите е, че европейците не оценяват значението на техните исторически корени, Откъде са тръгнали, за да се населят в Европа, където ние вече отдавна сме били, тъй като континентът е бил наш! Нека сегашните европейци да се опитат докажат откъде са дошли. И ако всеки е озлобен в човешкото у човека, не е ли вече време, светът да узнае не за друго, а именно за българския принос в историята на другите народи както и в световната история. Ние просто не знаем как да четем собствената си история. И вината е не на народа, а на всичките ни учени, защото по един или друг начин не са ни научили да знаем и да четем собствената си история.
Използвана литература: 1. “Боянският маг Йордан Иванов” – издадена 2004 г. София, Издателство Йордан Ст. Иванов, съставители: А.Зографова, Т. Манова.
2. J. Marquart. Ostasidjsishe una Osteuropaishe Strefzuge. Berlin, 1900.dt
 |
| LOGO - ACADEMY M A B I K |
Няма коментари
