2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. ambroziia
8. dobrota
9. donkatoneva
10. milena6
2. desitomova
3. lamb
4. siainia
5. hadjito
6. energyawakeningbg
7. metaloobrabotka
8. mimogarcia
9. bgantimafia
10. bateico
Прочетен: 4377 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2023 02:48
ПРОФЕСОРИТЕ ЙОСИФ РОДИОНОВ, АНГЕЛ СТАНКОВ - УЧЕНИЦИ НА МАЕСТРО СУРУЖОН И Д-Р ЮЛИЯ ВОЙНАРОВИЧ ДЪРЖАТ ФОТОС ПОРТРЕТ, НА КОЙТО МАЕСТРОТО Е ЗАСЕТ СЪС СВОИ КОЛЕГИ. СНИМКАТА СЕ НАМИРА В СОФИЙСКАТА КОНСЕРВАТОРИЯ.
Предпочитана от него сцена бе концертната зала “България” в София, където е изнасял стотици концерти. Професор в Брюксел, Щутгарт, Дюселдорф, в Моцартеума на Залцбург, в Хавана, Торонто и Париж, маестрото бе тих и скромен, човек, с рядък талант, което го направи гражданин на света. Талантът му принадлежи не само на България. Принадлежи и на Белгия, където е живял и музицирал, на Чехия, където е следвал и обичал, на Полша, където в газовите камери изгоряха приятелите му. Принадлежи и на държавата Израел, която той много обичаше и където са неговите роднини, принадлежи и на Париж – града сърцето на света, в който маестрото става лауреат на конкурса Жорже Енеско през 1947 г.
Роден е в Нови Пазар. Почина в Брюксел, много самотен и тъжен. Почина в старчески дом, където бе отведен от племенника си Алберт, който все пак изпълни едно от последните му желания да бъде погребан в София, в България. Изумителен бе талантът на маестро Суружон, споменът за който ще остане вечен, като за един от най-големите цигулари на България. Той е концертирал по всички по-известни световни сцени, наред с Давид Ойстрах, Леонид Коган, Йехуди Менухин и Хайфец, с видния полски виолончелист Казимир Викомирски, с чешкия диригент Вацлав Талих. Винаги и навсякъде проф. Леон Суружон се радваше на всеобща известност и любов на публиката. Той прекара последните години от живота си в Пловдив, градът в който е преподавал и обичал, в родната България. В Пловдив през януари 2006 г. бе удостоен и почетен като Доктор хонорис кауза на Пловдивската консерватория. Маестрото е потомък е на сефарадски евреи, с родословие от испанския град Тарагона от 13 век, чиито предци са били поколения равини и банкери, емигрирали от Испания на Балканите по време на гоненията, в мандата на кралското испанско семейство на Изабела и Фернандо през ХV век. Суружон в превод означава ВЕСТИТЕЛ! Израснал е в семейство с пет деца – майката е Естер, а бащата Исак Сабитай. Всички те са били музикални. Най-голямата сестра на маестрото е известната художничка Султана Суружон, която завършва художествената академия в София и прави изложби в Париж, но през 1952 г. след смъртта на Естер и Исак репатрира в Израел. Маестро Суружон завършва Пражката консерватория през 1939 г., след което се завръща в България, контактува с маестро Цадиков и свири в Царския симфоничен оркестър. През 1943 г. е вкаран в трудов лагер, заедно с г-н Леон Калаора. По-късно става концертмайстор в Софийската опера. От 1949 г. e професор по цигулка в Българската държавна консерватория – Националната музикална академия. „Проф. Панчо Владигеров, а в годините 1959 – 1962 е и декан на инструменталния факултет и един от водещите музикални педагози на България. Възпитал е цяла плеяда от прекасни цигулари – представители на българската цигулкова школа като Веселин Парашкевов, Дора Иванова, Александър Владигеров, проф. Ангел Станков, проф. Йосиф Радионов и др. Изпълнителската дейност на професор Суружон го свърза с редица страни, в които концертира – Франция, Чехия, Русия, Полша, Китай, Виетнам, Израел, Куба, Белгия, Испания, САЩ и Канада. В началото на 80-те години Леон Суружон заминава за Белгия заедно с група български музикални дейци, поканени от операта в белгийския град Антверпен. Там дори и днес все още се говори с почит и възхищение за големия му принос в издигане на музикалното равнище на града. Маестрото продължава да концертира в цяла Европа, в Америка и в Австралия и става лауреат на множество международни конкурси. Носител е на много наши и международни награди. Той успя да възпита у нас в България поколения прекрасни виртуози цигулари, с усет към лиризма и обич към музиката. В парцел 24 на Централните софийски гробища, / Еврейските гробища /, маестрото бе положен за вечни времена в гроба на своята майка Естер. Присъствах на неговото погребение. Там бяха десет от неговите ученици цигулари. И днес маестрото продължава да лежи там, под мраморен саркофаг, върху който със златни букви са изписани само имената. До гроба растат трендафилов храст и акация – вечното дърво сиким – символ, от което е бил направен някого преди хилядолетия Ковчега на ЗАВЕТА. Там В ГРОБИЩНИЯ ПАРК, В ЦЕНТРА НА СОФИЯ е много тихо. Почти никой не го посещава. Поставям рози върху мрамора, който блести. Към нас се покланя единствено салкъменото – СИКИМОВО дърво. Никой вече не безпокои вечния сън на гениалния цигулар, преминал в отвъдното! Проф. Суружон, наред с професор Саша Попов бяха и остават завинаги едни от водещите музикални педагози в България. Маестрото е свирил с изтъкнати световни музиканти. Приятели са му били много от живите оцелели евреи от концлагерите на смъртта от Втората световна война. Всред най-близките му са били проф. Панка Пелшек, проф. Саша Попов, проф. Георги Панчев, покойната дама режисьор от БНР – Ребека Арсениева, знаменитетата балерина Алисия Алонсо, покойният композитор, диригент, преподавател и негов ученик Петър Зографов, пианистката Лиляна Зографова, Проф. Христо Бръмбаров, солистката на Пловдивската опера – Соня Хамерник, журналистката Соня Алберт Бакиш, цигуларят Самуел Леви от симфоничния оркестър на БНР, граф Орлов, Леон Даниел, оперните певици Мати Пинкас и Юлия Винер. Съпруга на маестрото е била племенницата на Дора Габе и известната пианистка, преподавател в Софийската консерватория – професор Катя Казанджиева. Интересна е връзката на проф. Суружон с маестро Моше Цадиков – диригент на уникалния еврейски хор в София, в продължение на 28 години / до 1938г/. През този период постоянният състав на хора е наброявал 80 певци и певици както и още 70 деца. И когато в един прекрасен ден на през 1939г. в София хорът изпълнява в зала “България” невероятната оратория “Саул” на Георг Фридриф Хендел, антисемитски настроена тълпа се нахвърля срещу публиката и започва да замерва всички с яйца. Това се случва само две години преди приемането на Закона за защита на нацията, след което хорът прекъсва дейността си. Музикалният гений на маестро Суружон винаги е бил в неговите виртуозни интерпретации. Обичал е Бах, Чайковски, Паганини, Бетовен, Брамс. Импровизирал е вълшебно прочутата Испанска симфония на Лало. Концертирал е в цяла Европа. Написва не малко свои композиции, от които изключително популярна е неговата испанска пиеса. Проф. Димитър Сагаев пише за Маестрото в своята книга “Саша Попов и българският симфонизъм” следното: “На 17.11.1949 г. в София диригентът проф. Саша Попов широко разгръща ръце и Петата симфония на Бетовен се разпростира мощно с призива на съдбата и победата на духа. Очакваният цигулар – виртуоз Леон Суружон изпълни прочутата Испанска симфония на Лало. С мекотата на тона, с динамичните отсеки и прецизността си той завладя публиката. Диригентът Саша Попов видимо оценяващ високото майсторство на Суружон, настоятелно го подканяше да се покланя на публиката. И накрая концертът завърши с любимата творба на Суружон “Картини от една изложба” на Мусоргски – Равел”. Името на маестро Суружон значи много за българската музикална култура и винаги ще заема достойно място в българския музикален живот, защото с приноса си, той остана верен и достоен “войник” на фронта за музиката. ПОКЛОН ПРЕД ЖЕРТВИТЕ НА ХОЛОКОСТА! ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ НА МАЕСТРО СУРУЖОН! НагореАнна Зографова, журналист – международник, член-кореспондент на Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/.