Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2022 23:02 - СЛОВО ЗА СРЕБЪРНИТЕ БЪЛГАРИ - шнтервю с ясновидец !АННА ЗОГРАФОВА
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 3841 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 30.05.2022 23:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
СЛОВО ЗА СРЕБЪРНИТЕ БЪЛГАРИ - ЕДИН МАТЕРИАЛ НА АННА ЗОГРАФОВА С ВКЛЮЧЕНОТО ИНТЕВЮ НА ПОКОЙНИЯ ФЕНОМЕН ЯСНОВИДЕЦ С ПАРАНОРМАЛНИ СПОСОБНОСТИ ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ, КОЙТО ИМАШЕ СПОСОБНОСТТА ДА ВЪЗСТАНОВЯВА МИНАЛИ СЪБИТИЯ


image

щЕ ЗАПОЧНА с наименованията. Думата аскал първоначално е означавала жрец на бога Тангра, първолечител, /както Ескулап при римляните много по-късно/, а впоследствие тя се употребявала за обозначение на името на първожреца. От предците ни прабългарите името на бог Тангра е било възприемано като триединна хармония между вселената /Тан/, човека /Наг/ и бога на Слънцето /Ра/. И както ще потвърдят преданията и ръкописите на древността, най-силни и активни ритуални служения, посветени на бог Тангра, били извършвани в района на северен Тибет както и в котловините и в подножията на небесната планина /Тян Шан/, откъдето започнало третото разселване на предците ни по света. Най-високият връх в Тян Шан, с височина 6995 м, неслучайно също е назован с името на бога. И ако върхът Кхан Тенгри и днес продължава да бъде един от най-високите в Централна Азия, така в района на Памир, предците ни създават държавите Балгар и Балхара, със столица Вазирват. А тъй като връх Мусала в днешната европейска Република България е, и продължава да бъде най-високият връх на Балканите, с височина 3009 м, а не 2925 м, както го определят географите, и това учените могат да проверят, е с географско положение 42 градуса 10 минути и 48 секунди северна ширина и 23 градуса 35 минути и 8 секунди източна дължина. Длъжен съм да отбележа, че този също така древен планински връх е значително по-висок от връх Митика, на планината Олимп, възпята от древните гърци. /Бел. ред./ Ако както твърди най-известният български семантолог в момента - Тодор Латинов, доказал, че булстрофедонът е бил космическият език на българите във времето преди разселението на народите и преди разрушаването на Бабилонската /Вавилонската кула/, - по Мусаленския меридиан просто наистина няма друга точка на земната повърхност, която да надвишава Мусала по височина, отново в този смисъл, длъжен съм да отбележа, че онези древни антични олимпийски богове, както и древните богове на прабългарите, именно оттук, от Мусала, са прелитали и над Витоша /Черни връх/ и Мусала, или казано направо, те просто са летели оттук към всички крайща на света. И ако и днес връх Мусала наистина продължава да бъде забулен във воалите на библейските сказания и легенди за сътворението, света, наистина нашите Хималаи - планината Рила в един исторически момент наистина ще се окажат най-истинският древен Олимп на Балканите, защото и древните богове на прабългарите долитали до тук от небето, с огнените си колесници, както е описано в “Книгата на мъртвите”, сътворена в Древния Египет. Това са същите тези са боговете, протежирали някога предците ни, прабългарите от древния Бабилон /Вавилон/. И те били тези, които “някога са се приземили на прахълма Бенбен”, което прочетен в анаграма, по системата на транскодиране на езика “БУСТРОФЕДОН” СЕ ЧЕТЕ КАТО “неббен”, сиреч “небесен”. А в транскрипция от турски, “Мус аллах!”, означава “Близо до Бога”. Отново по системата “БУСТРОФЕДОН”, наименуванието се прочита и като: “ОМ със СИЛА”, което още означава “СИЛАта на ОМ-а”, където “Омът” е Космическият човек. Отново според българския семантолог Тодор Латинов /създател на за древни преводи на старобиблейските езици “БУСТРОФЕДОН”/, “Височината на най-високия връх на Балканите Мусала, събрана и приравнена към единица, тя дава сбор в двоичната система 18, което редуцирано е 9. От Мусала на изток по права/въздушна/ линия до брега на Черното море, разстоянието е 360 км., като сумата от цифрите 360./3+6+0/, о отново редуцирани в двоичната система, дават сбор отново 9. На север, близо до реката Иструм /Старим/, с Мират /Стара река/, разстоянието също е 180 км, които редуцирани също дават 9. От Мусала на юг, до брега на Бялото море, разстоянието също е 180 км, също редуцирано е 9. Сборът отна 180+180 е 360, което също редуцирано двоично дава 9. Сумата от умножените х 9 четири посоки на света е 36, които сборове също дават 9 - от тук идва/според Латинов/ и СИМВОЛЪТ НА КРЪСТА И НА Т. Н. “БОЖЕСТВЕНА ДЕВЕТОРКА “ за която става дума в “Книгата на мъртвите “ на Древен Египет.   ЕТО КАКВО МИ РАЗКАЗА ПО ТЕМАТА - ЯСНОВИДЕЦЪТ ФЕНОМЕН Йордан сОИЛОВ Иванов ОЩЕ ПРЕЗ 2002 Г.:

": Когато говоря за държавата БулгАР /БулхАР/, за която има писмени паметници също от II в., трябва да се знае, че тя реално е съществувала на днешните територии на Чувашия, Татаристан, Башкирия както и в руските области - Уляновска, Саратовска, Оренбургска, Астраханска, Пензенска, Челябинска, Омска, Пермска, Горкиевска, Рязанска, Тюменска, Томска, Новосибирска, Кемеровска и Тамбовска област, а също и Кюрдистан. Прабългарите са регистрирали трайно присъствие в градовете Болгар - престолния град на Волжско - Камска България, Биляр, Ибрахим, Сивар, Уфа, Фанагория? , Тюмен, Рязан, Калуга, Харков, Суздал, Твер, Оренбург, Самара, Царичин, Симбирск, Тула и пр. И когато Кхан Котраг създава държавата на Сребърните българи, /Болжско/ Волжско - Камска България, за страната на старите Болги и до днес, от незапомнени времена се разказва за името на праотците, които били и се наричали “ази “ или “аси”/ози, ази/, от АРИЙЦИ, асирийци. Във великия епос на същите ни родственици, болжските /волжските/ българи доказват, че в “Хрониката на Джагфар” има също така достатъчно информация за родината на праотците ни /Бабилон/ Вавилон или Халдея , и Булджистан, където древните предци са ползвали бабилонското /вавилонско/ клинописно писмо. И ако трябва да изредя столбиците, те също трябва да се пренапишат СТОЛИЦИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ: Пуло ша пуло/Пешавар - Пакистан/, Балхара-Бактра/Вазирвад в Афганистан,Аксал, Полтава, Киев, Банджа, Фанагория, Биляр, Балх, Великий Болгар, Галич/Галац/, Казан, Плиска, Велики Преслав, Охрид, Преспа, Битоля, Бергамо, Търновград, Бдин, Кравуна, София, Пловдив,Чебоксари. През 737 г. Волжските българи приемат исляма, в качеството на основна религия, по липса на забравената към ТангРА. И това става точно 131 години преди княз Борис МихаилІ да християнизира другата Аспарухова България /в случая моята родина/, като това е извършено по един особено драстичен начин и на връх Ком в Хемус /Стара планина/ били избити точно 51 болярски колена, които не пожелали да предадат религията на дедите и култа към ТангРА! Пак тогава, в периода VII - ХIII в. именно те, Болжските /волжските/ българи, стават една от най-могъщите световни сили, владеещи земите от Източна Европа до Сибир и Китай. Знаменити учени на Волжско- Камска България, потомци на Сребърните българи са били Ахмед ал Булгари, Аббу Гали Хамид, Якуби ибн Нигмани, Хасан ал Булгари, Бахши Иман, Гаази Барадж, Бу Юрган, Шейх Али и Мохамед Амин. И ако потомците на старата прабългарска цивилизация в Дунавска България по един особено насилствен начин налагат християнството като основна религия, в държавата на Сребърните българи - Волжска България, също налагат исляма и арабската писменост като в737 г. стартира първата кампания по ислямизиране на прабългарите. Въпрос: Родът Дуло, като потомственият имперски род според Именника на българските ханове, е известен като един от най-старите в света. Знае се също и, че от великите Дуло произхожда родът и на Савската царица, създала поколение от цар Соломон, завършило в ХХ век, с династията на етиопския император Хайле Селасие - какво ще кажете по този въпрос? Йордан Иванов: Родът Дуло наистина е най-старият династичен род В света, чиито потомци днес отново обитават исконните земи на праотците. Името Дуло още от най-дълбоки времена е означавало “светлина, светкавица, мълния”. И до днес, то продължава да се идентифицира с името на бога Толо - Дуло, както и със Слънцето - ТангРА. Родът Дуло, освен, че е най-старият династичен имперски род в света, е съществувал от времето на Четвъртия потоп, още преди ледниците, когато екваторът е минавал през земите на днешна България. Тъй както е известно от древни хроники, някои особености на летоброенето на Волжските българи /по ремонтирания древен прабългарски календар/ показват, че то започва 33 000 г. пр. Хр., отмервайки времето по династии и катаклизми, по царете като цар Джам Индик /Инджик/ Дуло създал първата българска държава Итил /Итил означава седем/ през 14 953 г. пр. Хр. /времето преди потопа/ като неговото коляно Дуло управлявало 300 години. По този повод искам да отбележа, че при римляните по такъв начин е било интерпретирано времето, за да не може да се получи реална представа за някои станали важни житейски събития. Древните българи са имали невероятна държавност и над 40 държавни военни титли - колобри /духовници/ боили/ войнско съсловие/ тархани /администратори в държавата/ багатури /конница и то тежковъоръжена/, багаини /специални командири/ и другите народи и племена са се учили от прабългарската структура и нейните правила на управление. Върховната власт е принадлежала винаги на кхана, представител на духовното съсловие, който освен че бил велик военачалник, велик жрец и самодържец, в най-старите времена е разполагал с абсолютна власт, особено по време на война. И в учението за върховното единство на кханове и жреци, предците са възприели принципа за хоризонталния порядък на света, кореспондиращ с космогоничните познания на древните българи и арийската символика - свастиката с всичките и разновидности както и триквестерът - трираменната свастика.

Въпрос: От средновековни юдейски хроники и книги на еврейската диаспора в Барселона /Йехуда бен Барзилий/ съдържащи пълния текст на писмата на цар Йосиф ІV, до равина Хасдай ибн Шафруд, става ясно, че преди да бъдат изгонени от Испания сефарадските евреи споменават в кореспонденцията си най-старото име на най-древната държава на прабългарите, което според тях било Итил, както и имената на безчетни градове като : Буртс, Булгр, С-вар, Ариси, Ц-рмиси, Вннтит, Свр, С-л-виюни, а също и факта, че “началото на тази река било обърнато на изток, по протежение на четири месеца път. Какво повече бихте могли да кажете за древната държава на предците Итил. Коя е била реката, до която тя се е намирала още преди потопа?

Йордан Иванов: - Сериозно и категорично смея да заявя, че царството - държава Итил, принадлежала във времената преди Ноевия потоп на предците прабългари, се е намирало на едноименната река, чието начало е обърнато на изток. Тогава Дунав била наречена с най-старото си име - Итил. Дунав - това е единствената река, която е текла, тече и ще продължава да тече само на изток, а също и за да се измине протежението й, е необходимо време от порядъка на четвърт година. Що се отнася до генеалогията на династичния род Дуло, искам да добавя още един пример от историята, с древния владетел Маджи Буртас Парпатуа Дуло, във времето през 7 в. пр. Хр., след Буртаската война и похода на волжските българи до Вавилон, Сирия, Мала Азия и Египет, който продължил 28 г. Този древен цар направил календарна реформа, като наредил да бъде отразена поредицата промени в българския зодиакален календар /един от най-старите в света/ като напр. “Годината на вълка” била преименувана в Година на барса. По този начин календарът на волжските българи бил уеднаквен с този на Бабилон /Вавилон/ или с прабългарския, създаден в Придунавието.
Въпрос: Как ще интерпретирате твърдението си, че нашите прабългарски корени още преди Иран и Персия, тръгват именно от Балканите?

Йордан Иванов: Нашите корени тръгват като спирала, от земите на Балканите. След потопа и разселението, местните балкански етноси достигат и плодородните земи на днешна Персия /Бабилон/. Предците-преселници - един и същи народ, пътува, мигрира като потомък на древните арии, завзема земите на днешна Персия, Индия, Южен Сибир, Крайбайкалието, Монголия, Бурятия и Китай и оставя своето семе, култура, обичаи, традиции - тъкачество, животновъдство и обреди, за да се върне и преоткрие отново родината - земите на Балканите, създавайки по пътя си много велики държави - Бабилон, Империята на хонорите, Дунавска България, Хазария с Карабулгар, Бурджан в Кавказ, Стара Велика България с Кхан-балтавар Кубрат Първи Велики, от която ппроизлизат Дунавска България, Първото българско царство, Волжско-камска България и временната държава Дуло. Безбройни са древните наименувания и обозначения на племената, познати като кушани, балгАРИ, балхАРИИ - потомци на АРИИ, кушани, ефталии, царски скити /сармати/ кермихионити, хони, хунити, булгАРИ, котраги, утигУРИ, оногУРИ, оногундУРИ.

Въпрос: Ако днес за хуните, преминали от Азия в Европа, през Азовско море, което в много древните времена било също до колене, за да преследват готите, техни братовчедни племена /както твърдите Вие/, в китайските анали откриваме сведения за това, че “хуните живеели на север от Китай, а също и данни за Империята на хонорите”, какви факти бихте могли да посочите както и източници, които днес биха могли да бъдат полезни на историците за доизясняване генеалогията на прабългарите?

Йордан Иванов: За отношенията между владетелите на китайската империя и “белите северни варвари” /хонорите/ има безброй сведения, оставени от китайски летописци. Въпросът е те да бъдат издирени и прочетени. Най-точни данни могат да бъдат открити в аналите на летописци като Си Мацян, Фан Цяо, Цзин Шу в “История на династиите”, Юй Хуан и Вей Лео /”Виейският обзор”/, Бан Гу, Цян Хан Шу /”История на старата династия Хан”/ и Сюи Тянлин, Сихан Хуияо /”Обзор на западната династия Хан”/. /Бел. ред/: В една от старите хроники се разказва как”...във времената на владетелите Тхан и Юй /2357- 2255 г. пр. Хр. - северно от бъдещата Поднебесна империя, се появили племената на шанхун, хунюн и хунюй, които обитавали северните предели на Китай, като със своите животни прехождали от място в място. От домашните животни отглеждали най-добрите породи коне, едър и дребен рогат добитък, камили, магарета, мулета. Чергарували в местата с много вода. При навършване на пълнолетие, младежите постъпвали на служба в конницата като боравели с лъкове, стрели, мечове и копия. Къщите им били кръгли /юрти/, с вход откъм изток, към изгряващото слънце. Хранели се с месо, кумис, в делата си се подчинявали на старейшини, а всяка работа, изключая войната, най-важно било мнението на майката-жена.

Въпрос: Можете ли да посочите точно къде са живели нашите предци, след последното разселение на народите и етносите от Месопотамия? Йордан Иванов:

- Тези етноси /потомци на палеоевропейците/ след последвалото разселение от Месопотамия заживяли в райони около езерото Байкал, на територииите на днешна Монголия, Бурятия, Турфанската планина, Горен Енисей, Ордос, Об, Саяно-алтайския край, Ферганската долина, както и в античните земи на Согдиана и Бактрия, където преди повече от 2000 годиние съществувала Кушанската империя, в районите на Северозападна Индия, на територията на днешен Афганистан и Пакистан, по долините на реките Инд, Нармада и Ганг, впоследствие достигнали и до източното крайбрежие на Гаркана - днешното Каспийско море /Бел. ред/: И ако Абел-Ремюза в свои издирвания върху татарските езици пише за старата държава на хуните /Иунг-ну/, които откъм югоизток се допирали до китайските провинции Шан-си и Шен - си, в които “много хунски племена се разпространили по-късно и основали княжества като във ІІ в. пр. Хр. там също се установил и народът Йуей-ши, пропъден от същите тези хуни.
Въпрос: Какво можете да разкажете за предците ни в началото на бронзовия век /2400 г. пр. Хр./ както и за времето на скито-тагарската епоха, тъй като и в “Царственика на българското достолепие”, С., 1998 г., авторът Петър Добрев потвърждава тезата за това, че “хуните” съвсем не са били тюрки, а “Сбор от белокожи арийски народи”.?

Йордан Иванов: - Отново в китайски хроники могат да бъдат открити много информации за техни съседни племена и народи, сред които се откроявали “черноглавите люде” с европейдни черти, наричани още “ди-ти-тили” или “тили-дили. Впоследствие динлините - Дуло - се разселват. Това са Дуло-прабългарите, също и юейджите /масагети/, даюейджите, толо хо толо, Дуло и Доло /двойните Велики Дуло/, като обитаваните от тях територии се заемат от монголи и китайци. Когато тюрките се адаптират в днешните земи на Монголия, Южен Сибир и Северозападен Китай, потомците на динлините - Дуло, отдавна вече са се преселили на запад, в земите на прародината , на Балканите, в земите на днешна България, в Източна, Средна и Югоизточна Европа - мястото, което по родово право отдавна ни принадлежи. Въпрос: Според акад. А. Фоменко, цитирайки Ибн Надим /10 в./ балканските българи в много древни времена употребявали махнейско писмо и йероглифи. Как ще коментирате този въпрос? Йордан Иванов: В древните ни времена, нашите предци ползвали писмо с йероглифи. И освен, че древни прабългарски хроники са били писани с йероглифи, пренесени в Китай от Балканската Болгария. В китайски писмени хроники има данни и за болхор - болгор и гоатси /готи/, с които императорите на Китай воювали. Искам да припомня и факта, че дискутирайки през 1985 г. унгарската руническа азбука, тя бе определена от известния проф. Марков като “сходна с прабългарската, защото двете произхождали от една много по-стара писменост, от която са съхранени знаци на територията на днешна България край с. Караново, Новозагорско, Градешница, Врачанско и Търтърия, Банат, както и някои от по-сетнешни времена - почти напълно идентични с шумерското писмо. Както е известно, някои от въпросните писмени системи са вече разчетени, дори има написани и публикувани речници и граматика на шумерски език.

Прабългарският език и писменост ще се окажат родствени със староунгарския, защото както прабългарите така и древните унгарци са потомци на предците от времето на шумеро-ахадската култура и Халдея и Бабилон /Вавилон/. Според откритите в старите територии на България през 70-те г. на ХХ в. клинописни плочки, нищо чудно Придунавието ни да се окаже родина и на древен Шумер /Субиер/ и на предците ни. Шумер - шумерите - Шумен, с. Сумер, /Шумер в Монтанско/. Тези запазени уникални наименувания не изглеждат в никакъв случай странни, защото междувременно един от най-точните древни календари в света, този на Вавилон, имал едни такива особенности, които показвали, че той бил създаден не къде да е, а именно в района на р. Дунав от представителите на първите сепски и дакомизийски етноси, населявали тези земи. Някога шумерският зодиак започвал със зодията Стрелец, а не с Овена, както станало впоследствие. В Шумерския календар има 13 месеца, докато във Вавилонския 12. Бабилонските /вавилонските/, шумерските, акадските, халдейските, египетските клинописи обаче се различавали значително от древноперсийските. Върховенството на боговете започвало с това на бог Мардук /МарДУХ/. В същото това древно време, когато ахеменидите печелят благоволението на бог Мардук, египтяните са се покланяли на бог Ра, докато някои от предците ни изповядвали религията на Танг - Ра.

Въпрос: Твърдите, че днес точно ние, аспаруховите българи продължаваме да бъдем държава - феномен, какво имате предвид?

Йордан Иванов: България е единствената държава в света, която и днес продължава да граничи сама със себе си. Какво имам предвид - границите ни така са били нахапани във вековете, че и днес страната ни продължава да бъде държавата феномен, продължавайки да бъде като една особено вкусна филия. И така България е толкова апетитна, щото винаги е намазана с корените на света, с което продължава и да е много недобна, именно заради тези корени.


Въпрос: С какво се свързва името татари, Татария и кога то добива популярност? Етимологията на Тат арий идва от баща на ариите и добива гражданственост в началото на ХІІІ век. Това става по време и след завоевателните мисии на хан Тимучин /Чингис хан/. Така след руската инвазия в земите на Волжско-камска България, през 1552 - 1584 г., когато Московската Русь разрушава над 30 български града, в това число и старата столица Казань, като тогава са избити около половин милион българи умишлено в руските анали не е отбелязано превъзходството на Великата болжска /волжска/ България, а пише за “държавата на Татариите /на татко Арий, потомствени родствени племена на ариите, или за Казанското царство, което всъщност през Средновековието било истинският център и бастион на предците. Тези българи, съвместно с потомците на викингите, били истинските древни майстори, които са прокарали в древността Северния морски път. Пак тогава те били тези, които търгували с етносите и народите, населявали днешните земи на Финландия, Норвегия, Швеция, по течението на р. Об, Иртиш и Енисей, Крайбайкалието, Каспийско море, през земите на Балканите до Италия, където нашите предци прабългари също регистрирали присъствие, най-вече и най-силно, в областта Бергамо.
Въпрос: Как ще коментирате роднинството между древните иранци и предците на индоиранските народи?
Йордан Иванов: Наистина съществува кръвно родство между древните иранци с прадедите на индоиранските народи. Тези народи до разселението си в Индия, живели на изток, по земите от Каспийско море до Средна Азия и по - на север. И тук отново и свещената книга на Зороастър “Зенд Авеста” доказва своята езическа и етническа близост с Ригведата и индийските Веди, което е още едно потвърждение за съществувалата някога, преди хилядолетия индоиранска общност върху общата земя за индийци, арий, иранци, ози, скити и други номадски племена. Така например в VІ в. пр. Хр., чрез своеобразна инвазия старите перси успяват да присъединят долината на Инд към своята необятна империя. Археолозите вече са проучили над 100 селища, в района на Северозападна Индия - Харапи, Мохенджо Даро, град Лотал край Арабско море дават достатъчна информация за населението в поречието на Инд и за величието на цивилизацията. През ІV хилядолетие пр. Хр. също и някои племена от планинските райони на Белуджистан са слезли в плодородните земи на Двуречието и по-късно към тях се присъединили и други племена от древен Шумер. През 15 в. пр. Хр. втора вълна - инвазия тръгва от планинската част на Белуджистан към долината на Инд. Там започват да прииждат неизброими арии - племена, със своите бойни доспехи и двуколки и триколки от ракитени колела, с впрегнати невероятни породисти коне. Ариите били въоръжени с месопотамски и персийски щитове и мечове. Те превърнали великолепните Мохенджо Даро и Харапи в руини. В І в. пр. Хр., Диодор пише за скитите, обитаващи съседна на Индия страна - първоначално по бреговете на р. Аракс, но по време на техните стари царе, завладели огромни земи, чак до Кавказ, в равнините до океана и Меодитските езера, както и всички земи до реката Дон. Като праотечество на хуните, Теофан споменава за старите селища на оногундурите, българите и котрагите. За страната им, която се простирала на север от Черно море до т.н. Меотидско езеро /Азовско море/. Въпрос: В други еврейски хроники’- прословутото писмо на цар Йосиф, син на царя на Тограма от Х век се твърди, че племената на българи, хазари, авари, агиори, тирси, угузи, бизили, таарани, янури и савири са потомци на коляното на Яфет /от библейските Сим, Хам и Йафет/ - това истина ли е? Йордан Иванов: Да, категоричо да! Мога категорично да заявя, че всички тези племена са били наши братовчеди - първи, втори, трети. Затова и до днес се среща прилика в едни или други държави, защото генетичното, великото не може да се загуби. Определено мога да твърдя, че предците ни, старите болгари са роднини с авари, хазари, авиури, азахи, бизли, савири, трани и янури и в този смисъл днес антрополозите са тези, които би следвало да имат най-много работа, а не да си мълчат. Точно антрополозите са тези, които биха могли да докажат един път завинаги връзките на древните етноси - сепи, сепейци, дако-мизийци, траки с техните съвременни потомци каквито например днес са шопите. Според проф. д-р Ганчо Ценов в неговата студия “Произхода на българите и началото на българската държава” визира произхода и на готите и по този повод цитира хронисти от ІІІ век, според които “Дексил, който през 269 г. отблъснал гетите, нападнали Атина. Св. Йероним, съвременник на Амбросий , живял /331-420 г/ пише: “Всички учени наричали готите повече гети, отколкото Гог и Магог. Те били седем племена, между които и българите, за които се казва, че са от рода на Яфета и живели на север”.
Въпрос: В аналите на кой български възрожденец има данни за прародината на предците ни?
Йордан Иванов: Не трябва да подценяваме никога приноса в историческата ни наука на националния български герой, революционер и създател на Българската легия, Георги Сава Раковски, който навремето още преди два века написа, че родината на България е Бабилон /Вавилон/ защото това е истината. Точно тук искам да обърна внимание, че според съвременните дефиниции за времето, в което ариите, /според учените са се отделили/ от индоевропейското етническо единство, появата на индоиранците на изток от Каспийско море, в един момент, като че ли се оказва изключително ранна - няколко века преди възникването на андроновската култура. Идването на индоарийците през ІІ хилядолетие в Предна Азия както и това на иранците в началото на І хилядолетие пр. Хр. било от изток. Историята за нашите предци би могла да бъде потърсена днес също така и в текстовете на древни клинописи, писани на западносемитски и ханаански езици, открити в Абла. /Бел. ред/ Заедно с Лахш, Мегидо и Йерусалим, един от най-древните градове на света - Хатсур е бил споменаван за пръв път в същите тези клинописни таблички, писани на западносемитски /палеоханаански/ език и открити в древния град Ебла, датирани от времето 2400 - 2250 г. пр. Хр. , както и в египетски заклинателни текстове от 19 или 18 век пр. Хр., които го определят като враг на Египет. И тъй като последни проучвания доказаха първенството на клинописните таблички в Ебла, като един от най-древните архиви на света, споменаващи Хатсур, мнението на много от учените е, че историята на древните народи ще бъде открита в тяхното разчитане. Името на града се споменава косвено и в /1 Мак.11:67/ през ІІ в. пр. Хр., където ставало дума за това, че “Йонатан и неговата армия дошли на север от долината Насор, във войната срещу Димитрий. По това време Димитрий лагерувал в равнината на Хатсур /Насур/. Йонатан описва града Хатсур като разположен близо до езерото Хуле”. С това се изчерпват библейските сведения за древния град Хатсур. Защо коментираме историята на Хатсур - защото се предполага, че чрез нея ще бъде хвърлена светлина и върху най-древната история на ариите.
Въпрос: -Какво става след като индоиранците напускат т.нар. Индоирански ареал?

Йордан Иванов: Това става две хилядолетия пр. Хр, като освен източния път на предноазиатските арий. Средноазиатският се е състоял, което е било отразено впоследствие и в трудовете на много посветени учени. Тези изследователи, които още от миналия век са подкрепяли тезата, че за прародина на индоевропейците може да се счита Средна Азия, могат да бъдат наистина спокойни по отношение на хипотезите за източния път на иранските племена. Впоследствие става така, че арийците са останали в тези райони на Средна Азия, които са били в съседство с планината Памир. Прадедите на някои от плеадата индоевропейски племена, тръгват на Запад, за да достигне земите на днешна Европа и в този смисъл и до Балканите. И ако в най-древните паметници на иранските и индийските езици съвпадат имената на богове, съвпадат и имена на “хероите” /герои/. Така например Йима, синът на Вивахванта от Зенд Авеста и Варасранга, Ахура, Хаома е идентичен с ведическите Яма, сина на Вивасванта, Варатранга, Асура , Сома като и общ за двете религиозни традиции бил богът Митра, който е общ, с етническото име на иранците и индийците - Арий. Върховенството на бог Ахура Мазда се признава впоследствие от Ахеменидите. Тази династия била наречена на името на своя първоосновател Ахемен. Тя станала известна в края на 8 и началото на 7 в. пр. Хр. Тук искам да отбележа и напомня един особено интересен факт, че в едно от най-стойностните исторически персийски съчинения “Фарснаме” на автора ибн Балхи, не се споменава нищо за зороастризма. Ако продължим коментарите за ариите, следва да споменем, че в Библията откриваме информация за невероятните древни процъфтяващи градове и култури, като тези в Месопотамия, във времето когато тракийците вече са се били установили трайно на Балканите.
Въпрос: Кои всъщност сме ние - българите, и кои са нашите роднини предци?
Йордан Иванов: Българите са едно от трите най-стари скитски племена измежду най-старите жители по долното течение и делтата на реката Дунав както и по крайбрежието на Черно море. Паралелно с това, прабългарските племена постепенно започват и да рушат основите на Римската империя, заедно с готите и хуните. Още във ІІ век, Христовото учение се разпростира сред даки, сепейци, мизийци, илири, българи, хуни, готи, алани, вандали, бургунди, херули, руги, гепиди, севи, реци, лангобарди, франки, алемани, фризи, брити. Заселилите се във ІІ в. /гети/ готи по течението на Дунава и в понтийските градове, били под активно християнско влияние. Те имали своя столица Даусдава или т.нар. “Град на вълците”, намирал се някога в района на днешното исперихско с. Свещари.

Въпрос: Каква е историята на европейското царство Дуло, просъществувало 33 г. в Европа през VІ в.?
Йордан Иванов: Ако проследим етимологията на наименуванието на столицата Кий на държавата Дуло, съществувала в продължение на 33 години, намирала се на мястото на днешната Украинска столица Киев, то тя е създадена от брата на Великия кхан на прабългарите Кубрат - Шамбат Кий. В контекст на хрониките за старата Велика България, ще стане ясно, че именно потомци на нашите български предци са били истинските строителите и създатели на свещения град Аскал /Самбатос/, наречен впоследствие на името на Шамбат Кий, брата на кхан Кубрат, или Киев. Аскал е име и на първожреца на бог Тангра. От древните ръкописи става ясно, че жреците на бога на древните българи, Тангра били назовавани аскали. В този смисъл думата аскал имала двояко значение, от една страна - болярин, от друга - първожрец, служащ на бог Тангра. Така с термина на първожреца бил назован и градът, който впоследствие бил завладян от брата на кхана - аскал Шамбат Кий през 622 г. И до днес на туристите и гостите в Киев се разказва легендата за братята Кий, създатели на града, на които в центъра на Украинската столица е посветен прекрасен паметник. Държавата Дуло, по името на предците, действително просъществувала само 33 години на брата на хан Кубрат, Шамбат Кий, навремето е служила за своеобразен рубеж между Стара Велика България и империята на франките. Отново от “Легендата за дъщерята на Кхана”, написана в периода 855 - 900 г. на Михаил Бащу ибн Шамс Тебир и от “Свод Булгарских летописей - 1680” научаваме за един исторически факт - как кхан Кубрат І Велики заповядал на по-малкия си брат Шамбат Кий, да завладее заедно със своите българи земите на Панония. Шамбат Кий превзема освен киевските земи също Трансилвания както и част от днешните земи на Словакия, Полша, Източна Австрия. Същият аскал Шамбат Кий управлявал действително 33 години, до 655 г., когато франкогерманите го побеждават, след което Шамбат Кий става управляващ до 673 г. на гр. Аксал /Самбатос/, преименуван в Киев - на негово име.

Въпрос: Всеки знае легендата за завета на великия кхан Кубрат и легендата за снопа пръчки, който той накарал синовете си да счупят и след като те не успели, баща им ги заклел да бъдат единни като снопа. Той прозрял още приживе, че ако братята се разделят, държавата му ще бъде погубена - как ще коментирате историческите факти след смъртта на Кубрат?
Йордан Иванов: И ако синовете на кхан Кубрат, след неговата смърт се разпиляват по света по силата на стеклите се обстоятелства - кхан Аспарух, или цар Испор, преминава земите около Днепър и Днестър, стига на север от Дунава, завземайки земята на Онгъла, преминавайки Вергева или Хемус - днешната Стара планина, и се заселва между него и Дунав като междувременно завладява през 681 г. участък от Югоизточна Европа, спечелвайки битката с гръцкия император Погонат ІV. В същото време кхан Кубер завладява част от Панония, достигайки земите на аварите като от 685 г. започва да превзема земите около Солун и Битоля. Кхан Бат Боян остава на старите територии на стара Велика България, защищавайки я от братовчедните хазарски племена, докато кхан Алцек превзема част от земите на Австрия, а също и района на Бавария и Рагенсбург, след което преминава Алпите и стига до земите на Равена и Бенвенто. Там той и хората му остават като поданици на императора на Византия, а самият Алцек става екзарх на Равена. И тук, ако трябва да говорим за Българите в Италия, следва да имаме предвид, че историческата съдба на българските колонии и мисии в Италия днес е предмет на разширено изследване. В Болоня се съхранява един уникален исторически документ за нашата история - Болонският псалтир, съдържащ 264 пергаментови страници, съхраняван в библиотеката на канониците в Августинския манастир. /Бел. ред/: Според проф. д-р Винченцо Д,Амико българите са се заселили по италианските земи през ранното Средновековие. И освен, че днес е изследвана топонимията на планината Булгария в Неаполитанския край, в Италия има още най-малко 10 селища, с наименуванията Булгария. Основателят на Болонския университет през ХІІ век е известният средновековен учен, писател, риторик и правист, проф. д-р Булгаро де Булгари. В Калабрия има български манастир и църква “Санта Мария де Булгари” от 1129 г.,, съборена през 1419. Отделно университетска черква Капела Булгара била построена още през ХV в. Тя е наричана днес “Санта Марна дей Булгари”. Освен известните духовници и български мъже -кардинал Пиетро Булгаро - Блажени в Рим, десетки викарии и епископи в известни манастири, в Италия има и множество български замъци, в районите на Пиемонт - Кастелло де Булгаро, в Тоскана - Кастелло ди Болгери, в Милано /Ломбардия/, а също и в Лациума.
Въпрос: -Ако в географията “Ашхарцуиц” на Армения от 7 в. пише, че готите са немски българи, това означава ли, че и нашият действащ премиер Симеон Сакс Кобург унд Готта е техен потомък? Често византийските хронисти назовавали българите скити, а старите автори твърдели, че няколко века преди Аспарух, кавказките българи се наричали сармати. По времето на император Валентиниан, хронистът Созомен пише: “Сарматите, след като бяха нахлули в западните провинции на империята, Валентиниан събра войска да им излезе насреща. И щом научили за числото и силата, дигната срещу тях, те проводили пратеничество да иска мир. И когато пратениците се явили пред Валентиана, той ги попитал дали всичките сармати били като тях. На техния отговор, че първенците на народа били избирани за пратеничеството, императорът извикал с възмущение, че той счита за особено нещастие това, че областите във времето на неговото управление трябвало да бъдат изложени на навлизането на един варварски народ като сарматите, които тъкмо се били осмелили да дигнат оръжие срещу римляните”./Sozomen VІ, 36/. Св. Августин,роден през 354 г./ пише: “Тези племена се наричат гог и магог и те не са варвари.” Готите не са германци, а са гети според Тацит, Страбон и Птоломей като според Страбон “гетите живяли на изток от суевите, които се считали за германци””. А в древността Готия се простирала на изток от днешна Германия в Дакия. И ако Херодот наричал старите готи масагети, друг един хронист Йордан, точно цяло хилядолетие по-късно ги назовава скити. Готите живеели още и на изток, където били Азовското и Черното море?

Йордан Иванов: За дунавските жители по териториите на Панония, Дакия, Илирия, Тракия в старите книги пише, че са им викали келти и дори гали, а отново според Страбон, старите гърци наричали жителите по Дунава и Адриатическо море още келто-скити. Отново според Страбон галските народи живяли някога на запад от Тиса, т.е. в цяла Панония, Илирия и в част от Дакия. Тук ставало въпрос и за крепост на сарматите в Панония и Дакия за което Сократ, описвайки същите събития, посочил, че ставало дума за кастела Bergition, намирал се някога между Панония и Дакия.

/Бел. ред/ Друг един хронист - Амиан Мерцелин, описвайки същите събития и смъртта на императора от кръвоизлив посочва, че това станало в Брегетие, който се намирал на брега на Дунав в Панония, където сега е Szony край Комрон, на територията на днешна Унгария. Много преди мисията на разселението на Кубратовите синове, тук, в земите на днешна България, имало присъствие на местни българи, потомци на древните народи, съжителствали миролюбиво по тези земи. Заедно с тях живели и семити яхвисти, дошли преди и след Мойсеевите преселения. И затова ако днес продължаваме да се питаме и да си задаваме въпроса, откъде са дошли нашите предци българите, бих искал да припомня още, и още , и още от “позабравените” ни исторически факти, за император Константин Велики, например. Още през Средновековието е било изказано предположение, че коренът му бил български, защото подпомагал епископ Вулфила при създаването на гетската писменост, а също и за превода на Библията от гръцки на гетски език. Готите и гетите, отново тук категорично смея да твърдя, че са били някога един и същ народ. А ние сме техни братовчеди. Това, че готите не са германи, надявам се, знае и самият ни цар - Н.В. Симеон ІІ Сакс Кобург унд Готта. Този факт родословно Н.В. Симеон ІІ е повече от длъжен да знае. И ако готите са били наистина старите гети, такива са били и корените на българите. /Бел. ред./ Древни летописци остават в свои хроники информация за династични, етнически и географски свидетелства около приемствеността на двете български държави. Древните летописци остават следните сведения: “Тези петима князе /преди Аспарух/, държаха княжеството от онази страна на Дунав, с остригани глави 515 г., а след това дойде от тази страна на Дунава Исперих княз”. Точно тук бих искал да спомена и за това, че наши археолози правейки разкопки в древноримските терми във Варна, открили доказателства за това, че българският хан Аспарух е обявил създаването на българската държава в древния Одесос. И ако в именника на древните български владетели се говори за 13-те български князе, датиращи от ІV - V в., никъде при тях не фигурира титлата хан. Авитохол е родоначалник на прабългарската династия /434-454/, владял земите между Волга, Рейн и Дунав, с център Панония. Втори княз след него бил Ирник, владетел на Добруджа, около 460 г., който бил неговият най-малък син. Като пети подред се споменава и Аспарух, който е описан като “хун и господар на хуни”, така, че Кубратовата България имала своето трайно присъствие тук, в земите на дако-мизийците и в Тракоилирия. За това има исторически документи още през ІV в. Те трябва просто да бъдат издирени от нашите историци и огласени. И тук бих желал да припомня още един забравен от историците исторически документ. Спомнете си именника на българските князе на поп Йовчо от Трявна. В него неслучайно се споменават тринадесет фамилии на български князе от ІІІ и ІV век, след рождението на Христа. Тези князе и техни поколения живели по поречието на Дунав, векове преди идването на аспаруховите българи. Йордан Иванов: Славянският език впоследствие се наложил като “международен” за местните племена, по причина на едновремешното славянско разселение на Балканите, по големите реки, о


Черно море към вътрешността на континента Европа. Затова като основен тогава се налага славянският език, който идва от славяните, населявали и територии на Кубратова Велика България.

Въпрос: Кое е най-характерното за времето на българско царство на кхан Аспарух Дуло?
Йордан Иванов: Бих желал да посоча една много важна подробност, свързана с т.нар. първа българска столица Плиска, или по-точно с външния град на “Онгъла” край Плиска. За своето време той е бил особено впечатляващ най-вече и с факта, че т.нар. “външен град” имал площ от порядъка на 25 кв. км, което ще рече, че тази площ тогава е била два пъти по-голяма от царските вилаети на византийските базилевси, в столицата на Византия - Константинопол. Тук бих искал да спомена нещо много важно за майсторите прабългари, които освен, че са имали невероятни, удивителни умения. На тези древни каменоделци съвсем не били чужди съществувалите много стари строителни традиции. Те, майсторите, освен че били запознати с тайните на минералогията, умеели също така и да поляризират камъните с магнитно излъчване. И в градежа винаги ориентирали камъните с топлата част навътре. /Бел. ред./ Има древни хроники, които нашите историци са задължени да потърсят и открият данни за това. С това те ще намерят и доказателства и информации за създаването на Котокия, с център Березития /Велзития/ - държавата на кутригурите, която фактически представлява своеобразното заселване на прабългарите в Тракия, по времето на император Анастасий, когато става и издигането на т.нар. “Дълга стена”, имала за цел да предпазва столицата на Византия - Константинопол не от други, а от българите. Всъщност в хрониките става въпрос за заселването на хората на брата на хан Аспарух - Кубер, в района на Битоля, предхождащо с няколко години заселването на Аспарух в Кравунската земя и в Мизия.

Въпрос: И все пак какви са хуните?

Йордан Иванов: Хуните са българи - славяноговорещи хуни от ІV в., които са живяли по поречието на Дунава и са изучавали Евангелието. А Библията е била написана с писмената на потомъка на готите епископ Булфила /Вулфила/. Заради Викторията - в, което е означавало навсякаде победа, епископ Булфила останал известен във всички писмени източници именно като Вулфила, което още веднъж ще рече също и успех, възвишеност, победа. Дори с риск да се повторя, отново ще добавя, че българите са живели в земите около Дунава в продължение на повече от два века, преди идването на хан Аспарух. Когато коментираме глаголическото писмо, ще посоча, че още навремето, далманското духовенство считало, че сътворението на глаголицата било “дело на мъжа на Иеронила, роден Естридонски, роден в 313 г. и умрял през 420 г”. Тези българи, които са познавали и са ползвали тогава глаголицата, били християни, които още тогава са си служели с Евангелието, докато в един прекрасен момент, отново хронистите /този път византийци/, от ІХ и Х век, описват българите като едва ли не най-големите езичници. По време на покръстването, което междувременно е било извършено наистина много брутално и жестоко и не къде да е, а именно на връх Ком, то там действително българският княз Борис е екзекутирал по най-жесток и драстичен начин цели родове непокорни боляри, дошли в България по-късно, с мисията на Аспарух. Междувременно Армения е посветена чак през ІV в., в християнството от епископ Григорий Просветител, който бил потомък на князете от рода Анака. Тъй като всички негови роднини били избити, когато самият Григорий бил още бебе, него го спасила дойката му. Този свещен мъж получил християнски сан в Кападокийска Кесария и построил църкви и манастири като ръкоположил в свещенически сан много свои съвременници. Негов приемник станал епископът Исак Велики, подпомогнал арменския учен Месроп Маштолц, който създал арменската и грузинската азбука. Същият мъж Мащолц превел Светото писание на арменски. Така Арменската църква получила възможност за богослужене на собствения си език с много хубави песни в богоприлично песнопение. /Бел. ред./ През ІV в., християнството се разпространило и в Кавказ, като първи го приели иберите и арменците. Проповедница на християнството била блажената монахиня Нона, която била пленница в Кавказ. Тя получавала странни съновидения. Явила й се Божията майка и й подала кръст от лози, а Спасителят Христос, отново насън й подарил свитък със словата си. Той погледнал монахинята и й казал: “Иди и научи всичките народи, като ги кръщаваш, в името на Отца и Сина и Светия Дух!” И когато била в плен на иберите, блажената монахиня се прочула с дарбите си да лекува. Така монахинята излекувала от коварна болест и самата иберийска царица, която й повярвала. Царят бил изумен от факта, че монахинята отказала предложената й награда в злато и пари, а поискала само да се построи Христов храм, което домакините й сторили. Тези събития се случили във времето на император Константин Велики, който бил помолен от иберийския цар, да изпрати в държавата му и проповедници, за да могат всички негови поданици да приемат Христовата вяра... И когато Коперник и Кеплер открили мястото на Земята във Вселената, както и положението на Витлеемската звезда при раждането на Христос, Средновековието в един прекрасен момент, напълно забравило древното величие и история на царска България. Забравило за мъдростта на сепи, даки, мизийци, траки, гети, готи, и прабългари. Името на Велика България било изтрито от писмените свитъци на гърците и византийците, в годините на византийско иго. Нека не забравяме, че и цели две столетия от 1018 до 1187 г., нашата държава е била под византийска власт - време, достатъчно да бъде заличена героичната историческа летопис от времето на Първото българско царство. Византийският император Василий ІІ осъществил четири военни похода срещу България. В мандата на своето царуване - 976 - 1025 г., той присъединил огромни български територии към Византия.

Йордан Иванов: През 1014 г., по време на управлението на българския цар Самуил, държавата ни включвала земите на Западна Македония, Албания и планинските земи около София, Витоша и Рила. На 29 юли 1014 г. ромейски войски атакували самуиловите войници и в района на с. Макриева, българската войска търпи пълно поражение, при което били пленени над 15 000 мъже. Заради смъртта на ромейския велможа и военен стратег от онова време, Теофилакт Вотаниат, който загинал от ръката на Самуиловия син Гавраил Радомир, византийският император Василий заповядва да бъдат извадени очите на пленените българи, като на всеки сто души оставяли по един едноок, да ги води. И когато цар Самуил посрещнал войниците си при Прилеп, “освободени, но ослепени” той починал от мъка. И така изчезналата Велика България, с граници от Монголия и Китай до Атлантическия океан, на север Татрите и Карпатите, на юг - Средиземно, Бяло и Адриатическо море - трябва днес да се доказва, за да бъде “преоткрита”, за целия свят. Ние наистина имаме право, но не да искаме “да влезнем” отново в Европа, а да искаме легитимиране на мястото, което по право ни принадлежи в Европа. Защото най-жалкото за нас, българите е, че европейците не оценяват значението на техните исторически корени. Откъде са тръгнали, за да се населят в Европа, където ние вече отдавна сме били, тъй като континентът е бил наш. Нека сегашните европейци да се опитат да докажат откъде са дошли. Защото вече е време светът да узнае не за друго, а именно за българския принос в тяхната и световната история. А това, че ние не знаем как да четем собствената си история, вината е не на народа, а на всичките ни учени, защото по един или друг начин не знаем как точно да четем собствената си история - Паисиевата история: Паисии пише за българите от ІV век, известни под името хуни и готи, за които той тогава е намерил стари писмена.

Въпрос: Кои са тези факти, които и до днес не сме прочели правилно в Пайсиевата “История славяноболгарская”?
Йордан Иванов: През 1961 г. при преиздаването на Паисиевата история в България има три много важни момента, визиращи старите разкази за прабългарите. В единия от тях съм открил следния текст:: “Още по времето на Кубрат, когато българските владетели са князе, а не тархани /или тюркски владетели/ и те владееха Илирия, Дакия, Панония, Горна Мизия, включително Белград, преди да дойде Аспарух, избягалите при далматинците поради религиозни несъгласия българи притежаваха всички църковни книги, написани с букви, които българите изоставиха, след като си намериха Кирилските”. Там Апарух е вписан като шести княз в именника на рода Дуло. Преди години в немското списание “Schone Welt”, в една скромна статия за бивша Югославия, се споменава и за базилика на остров Крит, в Адриатическия залив, построена през 480 г., т.е. 360 г. пр. Кирил и Методи, в която и до ден днешен християнската служба се извършва с глаголическо писмо. В ІV в. Библията се превежда за готите и българите, когато тя е преведена и на тракийския език на бесите. Император Константин Велики, който сам е от български произход, дори е искал да премести римската столица в Сердика и е казвал, че “Сердика, това е моят Рим!”, подпомага превода на Библията. Има големи съмнения, че поправките към първия превод на латински на Библията /от староеврейски/ са правени точно от епископ Вулфила /Булфила/. Точно той, римският император Константин Велики, бил последовател на “двамата себиянци, които поставиха епископ Булфила за главен владика на Мизия”. /Бел. ред./: Според официалната наука”Вульгата” - народен общоупотребяван текст е латинският превод на Библията, направен от Блажения Йероним, който се чувствал призван да поправи и създаде единство на италийския превод на Библията. Дамасий му възложил “да поправи и създаде единството на италийския превод”. И през 384 г. той поправил веднага Новия завет, като използвал “Хексаплата на Ориген” и направил съпоставки с предшестващите го преводи. Блаженият Йероним бил “осъден от Вселенския събор за еретически възгледи”. Роден през 330 г. в Стридон /Далмация/, той получил светско образование в Рим, а богословско на изток. Бил най-ученият писател на западната църква и имал влияние върху папата. Напуснал Рим и заминал за Палестина, като край Витлеем основал манастир. Пещерната му килия се намирала в непосредствена близост до пещерата на Рождеството, а последната станала негов кабинет. Имал персонална огромна библиотека и владеел отлично еврейски, гръцки и латински. Той оставил екзегетически трудове и коментарии. “Еклесиаст”, жития на големи и малки пророци, псалми, коментирал Евангелието от Матея и посланията на апостол Павел.

Въпрос: През 2002 г. Ватиканът стартира програмата “Вулфила”, целяща именно да възроди факти и житиеописанието на този готски епископ, превел Светото писание /Библията/ на езика на гетите. Какво ще ни кажете по този въпрос?
Йордан Иванов: Подпомогнат от император Константин Велики, епископ Вулфила превежда Библията на гетски езикът, на който са говорили тогава в Придунавието и това става през 306 - 337 г., а не по времето на Валенс, император от 645 г., когато Паисий намира българи в неговата империя също българи, упоменати отново като гети, хуни, а същевременно и християни. Не някой друг, а точно император Константин Велики въвежда християнството като официална религия в Рим и той е този, който подпомага епископ Булфила да преведе Библията. От това време хронисти от Визатния оставят сведения, че: “Цели два века преди пристигането на Аспарух, българи още през V в. завладяват земите на двата Епира, Тесалия, Дарданелите и други крайдунавски области”. По това време същите тези българи вече са християни. Освен това също и в самото начало на V век, през 610 г., в Солун също така други местни българи водят битка с придошлите като река българи на сина на Кубрат - Кубер, заселил се в Панония. Хронисти оставят данни, че същият този Кубер през 670 - 675 г. вдига въстание срещу аварите и след това се заселва, заедно с хората си в Битолския край. През 688 същите тези Куберови българи водили сражения и с византийците. А въпросният Кубер от Битоля, се оказва братът на хан Аспарух и за това могат да бъдат открити информации в надписите около Мадарския конник. /Бел. ред./: Хронистите допускат грешка, защото са объркали Кирил Кападокийски с Булфила. Последният е истинският, който “изнамерил за българите 38 знака, с които унищожил гръцкия език” - така пишат хронистите. Българите действително са присъствали на Балканите още през V в., докато светите братя Кирил и Методий само са “попоправили” глаголицата в кирилица. А за Глаголицата има достатъчно сведения, че е била съставена от епископ Булфила, който в своето време бил божий пратеник - един от тези древни велики посветени, който не само, че “чувал гласове” в храма на свето посвещение както и мисия, която той съзнателно поема. При съставянето на азбуката му помагал и небезизвестният Евстатий Палестинск, който вмъкнал в нея или по-просто я “перфектизирал с букви на египтянина Хозарсиф, който бил син на сестрата на фараон Рамзес, /т.е. т.нар. Мойсей/ който извежда еврейския народ от Египет в пустинята, за да го заведе в Ханаанската земя, земя обещана от Йехова на предците му. Според Евстатий Палестински, нашите предци преди писмото на светите братя Кирил и Методий, пишели с букви на египтянина Хозарсиф, доведен син на сестрата на фараона Рамзес или точно Мойсей, който извежда еврейския народ от египетски плен през пустинята, за да го заведе в Ханаанската земя. Библията е записана освен с писменноста на епископ Вулфила /готската/, така също и с глаголическо писмо. В този смисъл, глаголицата била използвана още през V в. и не друг, а самият римски император е помогнал на епископ Вулфила от Никопол, да преведе Библията на латински за Рим. През V в. се образува готска епархия, начело на която застава същият този епископ Вулфила, който дори взел участие и в известния Никейски събор. Освен, че Вулфила ръководел епархията повече от 40 г., той създал готската азбука и превел на готски език Светото писание, в което обаче не включил книгите “Царства” и “Съдии”. Според неговите съвременници това той направил съвсем умишлено “за да не възбужда войнствения дух и жестокостта на готите!”, защото освен за духовността, той се грижел и за мирските дела на народа си. Затова дори самият император Констанций го нарича “Този Мойсей на готите”. По същото време част от Византийците вече изповядвали арианството и с цената на православието на готите, епископ Вулфила успял да внуши на следващия император Валенс, да разреши заселване на готите в Тракия. Това стимулирало готите да приемат православието, но друга част от тях съдействала и за разпространение на арианството всред племената вандали, бургунди и лангобарди. /Бел. ред./: Хронистите пишат за българското участие в разгрома на император Валенс през 378 г. сл. Христа, когато става прогонването на готите от Балканите. Нека не забравяме, че Михайл Сирийски оставя и сведения за заселването на над 10 000 българи в Мизия и Дакия датирано в мандата на император Маврикий /582-602 г. сл. Христа/ описано изрично като “мирно заселване с личното позволение на Маврикий без инвазия или след война като името на предводителя на българите било Болгарис, а не Аспарух”. Йордан Иванов: Един средновековен библиотекар, /Анастасии/, малко по-късно през Средновековието, пише на гръцки свои спомени като доказва, че “когато след 1018 г. България попада под византийско владичество, не е имало никакво гръцко покръстване и робство, а единствено спор между Рим и Константинопол, под чия зависимост и власт да остане българската църква. По това време са били големи апетитите и страститте както на Визанития, така и тези на Рим. Българите - наши предци, както е известно, многократно разрушавали устоите на Римската империя, чрез набезите на хуните и готите. /Бел. ред./ Затова неслучайно в историята продължават да бъркат епископ Вулфила с Кирил Кападокийски. Затова и по много други поводи интерпретациите на нашата българска история именно от гърцка страна не са точни. Както например фактът, който гърците дълго време са скривали, че най-добрият ученик на Питагор от Питагорейската школа, взаимствал знания от Персепоилис, Мемфис и Древна Халдея, бил не друг, а самият древен учител Селмоксис, интерпретиран от нашите учени като Залмоксис. И както след време Тамирис от Тракия би могъл да се окаже не друг, а същият онзи древен Омир, тук още веднъж искам да отбележа, че ние българите не знаем почти нищо за историята на нашите по-късни панонски крале от ІІІ в. след Христа, отново по вина на древните византийски хронисти. Нека не забравяме, че и на остров Крит до Средновековието, ритуални служби в християнски храм се извършвали чрез използване на текстове в богослужебни книги, написани с глоаголическо писмо. Йордан Иванов: Когато през IХ век княз Борис покръстил езическите ни болярски родове на връх Ком, под въздействие и влияние на своята сестра, възпитана в Константинопол - то това било второто кърваво кръщение на българи във вярата на Христа, за да се откажат предците ни от Тангризма. Събитието става през....година като почти по същото време, /през 733 г./ предците от Волжска България по подобни причини са принудени да приемат исляма в качеството на основна религия. Въвеждането на християнството като основна религия и неговото усвояване най-вече от българите, точно в този момент се оказва изключително важно, още повече, че тогава също са направени и преводите на Библията. Тук искам още да добавя, че по някакви непонятни, необясними държавнически причини наследниците на българския престол след кхан Тервел от имперският род Дуло биват свалени от управление като следващият кхан Телериг дори бяга, т.е. емигрира в Константинопол.

Въпрос: Според Вас, каква е била истинската мисия на двамата просветители - светите братя Кирил и Методий?
Йордан Иванов: Що се отнася до мисията на светите братя Кирил и Методий, създателите на славянската писменост, те просто изпълнили брилянтно мисията по вменяване на една чисто имперска доктрина на Византия, с цел да се християнизират Балканите и най-вече техните северни съседи българите, най-сериозни техни съперници. И тук, коментирайки заслугите на двамата братя, аз в никакъв случай не бих желал читателите на тази книга да мислят, че омаловажавам стойността на огромния труд на тези двама славянски първоучители, които “преоткрили” глаголицата за нуждите на държавата. Със сътворяването на славянската писменост се слага точка на древната история на предците, което налага нейното пренаписване, защото това е четвъртата писменост, която се появява в Придунавието - след старите йероглифи, клинописите, глаголицата и готската на епископ Вулфила. Затова категорично смея да заявя, че в никакъв случай нещата със значението на славянската писменост не стоят така, както са интерпретирани до този момент. Защото нашите предци прабългарите не само са имали писменост и история, но книги и история на родословията. Това доказват мисиите на Константин - Кирил философ, който през 855 г. заминава при сарацините, като официален пратеник и участник в предварително обречен църковно- религиозен спор. Всъщност по време на това свое пътуване, този учен мъж е имал невероятната възможност да посети земите на ариите, където са живяли предците, сътворили прекрасни шедьоври, писмена и клинописи, много от които били оставени в земите на наследниците на Халдея и Бабилон - Персия. Навярно там, в древните библиотеки и храмове, традициите на древна Месопотамия повелявали да бъдат пазени буквените знаци на предците. През 860-та г. отново полиглотът Константин-Кирил, заминава за Херсонес и влиза в остри теологически спорове с духовници на представителите на изляма, юдаизма, тангризма и зороастризма. През 861 г. той посещава аланите, а през 863-та г. заедно с брат си Методий гостува на Великоморавския княз Ростислав и на блатненския княз Коцел като подготвят около 100 ученици и последователи, обучавайки ги на славянско четмо и писмо, защото глаголицата и преди това е съществувала. Бел. ред./: След като папа Адриан благославя делото на двамата братя Кирил и Методий, папа Йоан VІІІ забранил богослуженията на варварските езици. И когато след смъртта на своя брат Кирил, почти в края на своя човешки живот /885 г./, Методий посещава Рим, той иска да обори твърденията, че Светото писание можело да се проповядва само на еврейски, гръцки и латински. Папата се съгласил с него, но поставил условие богослужения да могат да се водят, но само на еврейски, гръцки и латински. Значително по-късно през 1061 г., папа Александър ІІ, в своя специална була нарекъл двамата братя Кирил и Методий еретици, а тяхното писмо готско и арианско. Първият превод на Библията след Христа по нашите земи е направен не от друг, а от епископ Булфила, създателя на готската писменост, за който историята ни все още мълчи. В периода ІХ - Х в. византийските хронографи не споменават нито ред за нашите братя Кирил и Методий. В този смисъл решимостта на двамата да създадат по своя инициатива славянска писменост през 855 г., цели 4 столетия след епископ Вулфила и да проповядват чрез славянски книги, се обяснява с българската политическа и културна мощ през втората половина на ІХ в.
Йордан Иванов: И тъй като за ранното християнство йерархията на Рим и Константинопол е била неприемлива, известни историци твърдят, че мисията на Кирил и Методий е резултат от рязкото изостраня на отношенията между Рим и Константинопол. Дори има сведения, че патриарх Фотий, когато предявил към своя колега - римския папа Николай, своите 60 претенции за “отстъпления от правото на вярата”, е организирал или участвал в организирането на мисията на двамата братя. Продължавайки разсъжденията в този ред на мисли стигаме до заключението, че ако кирилицата е била създадена като пълно подобие на гръцкото писмо, то глаголицата, трябва задължително да е една неутрална азбука. И точно тук, когато се коментира произходът на глаголицата, трябва задължително да бъде взета под внимание една интересна подробност, че в науката много се спори дали, защо и по каква причина е била осъществена т.н. “арабска мисия” на Константин. Ползвайки готическата азбука /изобретеното писмо на готите от епископ Вулфила/, превода на библията на латински, направен също от Вулфила, както и глаголическите букви на Вулфила, Константин заминава за страната на сарацините, за да...открие “тайни клинописи “ за писмото на предците-прабългари, вероятния бустрофедон, на който говорели и пишели хората на Земята още преди построяването на Вавилонската кула. Тъй като в Арабския халифат по това време се считало, че арабският език превъзхождал всички останали в житието на Константин се казва, че “той оборвал своите събеседници философи с цитати от Корана”. Същевременно съвременниците на Константин от Халифата оставили сведения, че той много изучавал и събирал древни ръкописи. Съществуват от онова време сведения за древен трактат, оставен от времето на древните цивилизации Ел, Обейд, както и от цивилизацията на шумерите, в които старозаветните библейски сюжети и притчите за сътворението са били написани със “сътворени непознати писмени знаци - тайнопис, йероглифи, разкодирани чрезглаголицата. В същата връзка, след приемането на християнството по българските земи се засилило особено влиянието и на богомилството. Макар и недостатъчно проучени, забравените тайни на богомилите от ерестта на църквата по някакъв начин напомнят за взаимодействията между коптската и старобългарската книжнина, интерпретирани чрез глаголица. Какво всъщност е търсел Константин Философ в страната на сарацините?! Според хронистите той бил там преди 863 г. В коментарите към древните житиета когато се споменава за глаголицата не се употребява терминът славянско писмо. И тъй като борбата с езичниците, с ересите от типа на богомилството през Средновековието продължава със столетия, историците цитират трудове, посветени на въстания в славянските земи, оглавявани от влъхви /1024 и 1071 г./ както и въстанията в Суздал, като подчертават, ЧЕ ГЛАГОЛИЧЕСКИТЕ ТЕКСТОВЕ СА ИНФОРМИРАЛИ ЗА ТЕЗИ СЪБИТИЯ! През 867 г. Кирил участвал и в спор с попове триезичници във Венеция, като посочил, че “от притежателите на собствено писмо - арменци, грузинци и абхазци”, арменците имали “първенство” като причината за това заключение била, че в началото на V в., просветителят на Армения, Месроп Маштолц е изнамерил /изобретил/ трите азбуки - арменската, грузинската и абхазката. Така, с придобитото ново писмо - кирилицата и с “преоткриването на” глаголицата”, Кирил и Методий приобщили към “божия закон” славянските народи. /Бел. ред./: Най-старият текст на еврейската библия, с който светът разполага, е приготвеният от равинските книжовници т.нар. масоретски текст /от еврейската дума “масора”, означав


Тагове:   Anna,


Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1500179
Постинги: 448
Коментари: 93
Гласове: 636