• 
  

ПРЕЗ ХОЛОКОСТА В ЕВРОПА БЯХА СПАСЕНИ ЕДИНСТВЕНО БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ!

Посвещавам този материал на 79-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.
Автор: Анна Зографова

Ако в концентрационните лагери на смъртта в Бухенвалд, Дахау, Освиенцим, Майданек, Матхаузен, Треблинка и други, в газовите камери намериха смъртта си милиони евреи, то в една малка България, благодарение не точно на Царя /Цар Борис III*, а най-вече на българския народ, на православната ни църква както и на католическата БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ БЯХА СПАСЕНИ ОТ ДЕПОРТАЦИЯ. В този смисъл залогът по спасяването на около 50 000 човешки живота доказа по най-категоричен начин морала на българската нация, която нито един от диктаторските режими, установявани у нас НЕ МОЖА ДА ПРЕВЪРНЕ ЗА ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ В ЧУЧЕЛО!   Няма друг народ в света, който в своята хилядолетна история да е бил подлаган на толкова гонения, истезания и мъчения като еврейския. Нека не забравяме, че и на датата 31 март т.г. се навършват 430 години от деня, в който испанското кралско семейство на католиците Фернандо и Изабел, с благословията на Светата инквизиция издава Едикт за изгонване на сефарадските евреи от Испания. Тогава със специален ферман турският султан Баязид II е разрешил на над 100 000 евреи да се разселят в земите на Турската империя – респективно това е времето, в което страната ни се е намирала под османско доминантно присъствие. Преселниците донасят на нашите територии нови традиции, музика, облекло, култура, поезия, изкуства, философия. Те пренасят ритмите на Тарагона, Толедо, Арагона, Кастилия, Андалусия, Гранада, Майорка и създават тук на днешната българска териториа свои общини, говорейки езиците „ладино” и раши”.    В хрониките и в дневника на тогавашния пълномощен министър на Райха в Царство България – Адолф Хайнц фон Бекерле както и в дневника на тогавашния български министър-председател на ЦарствО България проф. Богдан Филов присъстват много интересни данни, които не трябва да бъдат забравяни. Професор Богдан Филоф пише следното: „В една от срещите ми с царя стана дума за евреите от Новите земи, които изселваме – ТОВА СА БЕЛОМОРСКИТЕ И МАКЕДОНСКИТЕ ЕВРЕИ! Цар Борис Трети предложи да телеграфира да ги приемат и тях всичките в Палестина. Възразих му, че е вече много късно, понеже те след няколко дни тръгват...На въпроса му къде отиват, отговорих – Полша”. „Но, продължи той – това значи, че те отиват на смърт?”. Обясних му, че това е пресилено...и..., че те ще бъдат използвани като работници...каквито и ние изпращаме. Царят отговори, че това не е същото, и че с евреите се постъпва нечовешки”...  На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси в царство България Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо в София Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. Дни след това  доверената секретарка и любовница на Белев Лиляна Паница информира софийския равин и Консисторията за  тези предстоящи събития. Първата партида включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на м арт е трябвало да бъдат изпратена в концентрационния лагер Треблинка. Тогава е било взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от „стара България". Така на  4 март 1943 г. започва депортирането на евреите от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях. Български полицейски части в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200 от тях. На 12 март са депортирани още 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.    Тук бих желала да припомня, че в разговор с Богдан Филов, германският пъломощен министър в София -  Фон Бекерле информира щабквартирата на Райха, че „българският премиер изрично е визирал, че има възможност евреите от България да бъдат използвани като работна ръка в българското пътно строителство".  По време на срещата на Цар Борис III с Рибентроп и Хитлер, в периода 31.03/2 .04.1943 г., в оригинален документ от това време е записано следното: „С Рибентроп се дискутира специално еврейският въпрос. Българксият цар е бил съгласен с изселването само на евреите от Македония и Тракия, а за тези от България, /тогава е назована цифрата 25 000 души/, с изключение на малък брой болшевишко – комунистически елементи, се предвижда НАСТАНЯВАНЕ В КОНЦЕНТРАЦИОННИ ЛАГЕРИ!" На 26 март 1943 г. Адолф Хайнц фон Бекерле информира щабквартирата на фюрера Адолф Хитлер, че в Народното събрание на Царство България е  ВНЕСЕНА ПЕТИЦИЯ от името на 43-ма народни представители срещу изселването на българските евреи въобще. В текста е посочен и пълният цитат на ПЕТИЦИЯТА, ОБСЪЖДАНА НА ДАТАТА 25 МАРТ 1943 Г. Тук веднага искам да кажа, че само който не е евреин или по-скоро, който не е носил жълта звезда и не е живял по времето на Втората Световна война, само той не знае какво значи да носиш жълта звезда!!!Като белег на позора. Нямам намерение в случая да коментирам – виновен ли е българският цар Борис III за убийството на 11-те хиляди и нещо беломорски евреи, защото още от 1941-ва година се е знаело, че тези хора са били обречени на човешко жертвоприношение. Още повече, че българският цар е бил принуден още на датата 1 март 1941 година да подпише Тристранния пакт, за да не бъде окупирано Царство България от германски войски, които в пълна бойна готовност точно в този момент са били разположени по цялото протежение на северната ни граница.  А още нещо - само дни след ратифициране на Тристранния пакт, в Царство България Народното събрание приема Закон за защита на нацията по селата на който се забраняват всички масонски ложи в страната е се поставя началото на държавно организирано преследване на евреите в България. Съгласно този закон: * смесените бракове между българи и евреи се забраняват (те се осъществяват само нелегално), * има забрани за упражняване на определени професии от страна на евреите, * наложени са извънредни имуществени данъци на еврейското население, * наложено е носенето на „давидовите значки" за индентификация, * наложен е полицейски час за евреите, * евреите могат да си купуват хляб само от отделни фурни, * определени са улици, по които е забранено да се движат евреи, * по 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в „трудови лагери". Междувременно в Германия Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е била взето  както е известно в култовото берлинското предградие Ванзее – във Вила ВАНЗЕЕ ощепрез 1942 г., когато започва фактическото масово депортиране на евреи в Аушвиц - най-големия концентрационен лагер за евреи, цигани, пленници и партизани.   От януари 1942 г. евреите в Царство България са били задължени да носят големи целулоидни шестоъгълни звезди.   -          20.01.1942 г.  Райнхард Хайдрих - Началник щаб на SS получава заповедта за изготвяне на План за решаването на еврейския въпрос, който е имал за цел цялото еврейско европейско население да бъде изселено на остров Мадагаскар.   -          През август 1942 г., в Царство България се ситуира Комитет по еврейските въпроси/КЕВ/, начело с антисемита Александър Белев.   -          22.02.1943 г. Александър Белев и Теодор Даникен – помощник на небезизвестния Айхман подписват тайно споразумение  за депортиране на 20 000 евреи.   -          В началото на март 1943 г. 11 343 евреи от т.н.  „нови земи”/от Гърция и Македония  са били депортирани в концентрационни лагери. Започват протести. Българското общество е стъписано от масовите убийства на евреи в Македония и Тракия. Тези евреи са транзитирани през България до Видин, а от там със корабите „Сатурни” към концентрационните лагери на смъртта – най-вече към Треблинка и Освиенцим. На  2.03.1943 г. българското правителство одобрява депортирането и издава поверителния указ за депортацията  № 127 до КЕВ.  Срещу този документ обаче се обявяват 43 български народни представители. -  На   6.03.1943 г. заповедта за изпълнение на депортацията е връчена на министър Габровски като същия ден документът е бил предаден и на Учителя Петър Дънов, който прочитайки я заявява категорично: „Не разрешавам пред лицето на Бога да се извърши такова престъпление!”. Петър Дънов изпраща при царя /Цар Борис ІІІ/ съветника Любомир Лулчев на когото заявява буквално следното:  „Намерете веднага цар Борис и му кажете, че ако той допусне само един евреин от България да бъде депортиран в Полша, от него и семейството му и царското съсловие нищо няма да остане!”. Лулчев се среща с царя на 9.03.1943 г. и още същия ден монархът изисква от Габровски заповедта за депортация и я скъсва след което нарежда да бъдат разпратени телеграми, които отменят депортацията.  Това се случва на 9 март следобяд. -  На 17.03.1943 г. 43 депутати от Народното събрание на Царство България, начело с подпредседателя Димитър Пешев излизат с Петиция срещу антисемитската политика. Огромен принос за спасяването на българските евреи има депутатът Димитър Пешев, уведомен за ситуацията с евреите лично от секретарката на Белев – Лиляна Паница. Той най-енергично е действал и се е възпротивил на идеята за депортирането на българските евреи. ДИМИТЪР ПЕШЕВ ОБАЧЕ Е БИЛ НАКАЗАН ОТ ЦАР БОРИС III И ТОЙ ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ ПОСТА, КОЙТО Е ЗАЕМАЛ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. С УКАЗ НА ЦАРЯ ДИМИТЪР ПЕШЕВ Е БИЛ ОТСТРАНЕН КАТО ДСЕПУТАТ, КОЙТО Е ДОПРИНЕСЪЛ ЗА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ. В този смисъл се явяват някои други противоречия от дейността на царя. За това разказва и биографът на Бен Гурион - Бар Зогар, който е автор на книгата „Извън хватката на Хитлер” ... Българският евреин Бенямин Ардити през 1952 г. отпечатва в Тел Авив книга, озаглавена „РОЛЯТА НА ЦАР БОРИС ТРЕТИ ПРИ ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ”.  Там той публикува документи от архива на тогавашното вътрешно министерство на Царство България, където под № 4144, публикувани през май 1950 г., в „Льо Монд Жуиф” авторът Жак Сабил цитира, че тогавашният министър на вътрешните работи на България Габровски е получил лично нареждане от царя /Цар Борис ІІІ/ ДА ПРЕУСТАНОВИ ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ СТАРИТЕ ПРЕДЕЛИ НА СТРАНАТА. Затова ако трябва да коментираме виновен ли е българският Цар Борис  ІІІ за антиеврейското законодателство, лично аз бих желала да припомня думите, които каза пред мен. известният О.з. полковник Йосиф Илел:  „Само който не е бил евреин и не е живял през годините на войната, само той не знае какво значи да носиш жълта звезда като белег на позора.  Цар Борис ІІІ е виновен за убийството на 11- те хиляди беломорски евреи, защото още от 1941 година се е знаело, че тези хора са обречени на жертвоприношение. Още повече знае се и, че голямата последна любов на българския монарх е била също еврейка.  Борис е една сложна фигура, която в известни моменти се нуждае и от съчувствие., защото неговият живот и задължения не са били никак лесни. За това свиздетелстват немалко исторически документи както и дневника на тогавашния министър – председател на царство България Богдан Филов. Едни евреи го уважават  -това са богаташите, които успяха с негова помощ и с тази на царицата да изнесат капиталите си и да живеят богато и добре в Америка, в Бразилия и в Аржентина. А други евреи – живи и мъртви, малтретирани от антисемитските закони, от Закона за Защита на нацията /ЗЗН/ не могат да го приемат.  Цар Борис ІІІ е имал дял в спасяването на българските евреи, но е съучастник в убийството на останалите евреи. Що се отнася до ролята на българите в Акта по спасяването на българските евреи, трябва да сме точни и кажем, че много разум, усет и хуманизъм проявиха българите по време на Втората световна война, несравнимо повече от напарфюмираните дами и господа от Западна Европа, които не само, че не си помръднаха пръста за спасяването на евреите, но дори и съдействаха на фюрера Адолф Хитлер да избива нашите събратя. Такъв е случаят с чешката интелигенция, която беше в услуга на хитлеристкото Гестапо. Такъв  е случаят с френските власти във Виши. Далеч съм от мисълта да омаловажа подвига на отделни хора, какъвто е случаят с Ани Франк, но фактите са красноречиви и те са следните: НИКЪДЕ В ЕВРОПА НЕ СЕ ВДИГНАХА ХОРА ДА СПАСЯВАТ ЕВРЕИТЕ – ЕДИНСТВЕНО ТУК – В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ ! Затова ние ще бъдем вечно признателни. По същия повод Еврейският национален фонд в САЩ връчва на Негово Величество Симеон Втори възпоменателен медал.