НА 8.09.2017 В РКИЦ - СОФИЯ  СТАРТИРА ПЕТОТО ЮБИЛЕЙНО ИЗДАНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ КИНО И ТВ ФЕСТИВАЛ СЛАВЯНСКА ПРИКАЗКА 2017

Пи Ар Анна Зографова

Предстои едно от най – приятните светски събития в столицата - от 8 до 11 септември т.г., с подкрепата на Фонд „Русский Мир„ и Россътрудничество у нас в София, в сградата на РКИЦ ,/Руския културно информационен център/ на ул. Шипка ще се проведе V Международен кино и ТВ фестивал
„Славянска приказка” , посветен на името на големия учен, академик и приятел на България Д.С.Лихачов. 
Президент на фестивала е заслужилият академик, професор и доктор на изкуствоведските науки Димитър Димитров, почетен гражданин на град Сухиндол, а Генерален директор - телевизионната журналистка – Елена Табанова – Димитрова – член – кореспондент на академия БАНИ, също почетен гражданин на град Сухиндол.
В конкурсната програма участват 130 филма от 15 страни както и много български филми, чиито заглавия ще бъдат огласени в деня на откриването. Програмата на филмите ще бъде качена на на сайта и отпечатана в информационния бюлетин на РКИЦ. 
Очакваме петото издание на Международния кино и ТВ фестивал да бъде посетено от известни наши и чужди режисьори, актьори, продуценти от Русия, Сирия, Македония, Казахстан, Китай, Украина, Палестина, Беларус, Иран и др.
Очакваме отново специална гостенка на фестивала от САЩ да бъде очаровтелнта млада актриса - кинорежисьор Амина Джаман, която ще изненада любителите на киното с новата си авторска новела, озаглавена „Преди закуска“. 
Специални гости на нашия кинофестивал ще бъдат още известни кинематографисти от Шанхай. От Русия очакваме кинорежисьорите Елена Колесникова, Андрей Проскуряков и Карина Фолиянц, от Казахстан режисьора Руслан Идрисов, кинорежисьора Мухтарский от Украйна. 
Почетен гост на фестивала ни т.г. ще бъде и доаенът на българското кино кинорежисьорът Анжел Вагенштайн. 
За председател на Международното жури на фестивала "Славянска приказка" - 2017 г. е поканен ръководителят на Китайската Телевизия и председател на Всекитайската Академия на предприемачите по кинопроизводство на телевизионни сериали както и председател на Съюза на кинематографистите на Китай, г-н Ю Сяоган. Член на журито т.г. ще бъде още и известният наш композитор и диригент маестро Йордан Камджалов, завършил дирижиране в Академията "Ханс Айслер" Берлин и майсторските класове на диригенти от световна величина като Пиер Булез, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Давид Зинман, Даниел Баренбойм. През 2011 г. Камджалов е избран с пълен консенсус за Генерален музикален директор и Главен диригент на забележителния културен център Хайделберг, измежду 150 кандидати, като реализираните в неговия мандат концептуални сезони са най-касовите в историята на операта и оркестъра на града. До момента Камджалов е единственият чужденец, заемал този пост.
Почетен гост на фестивала от Москва ще бъде и популярният моден артфотограф от литовски произход Ричардас Гинейко, автор на един от най-добрите и уникални фотоалбуми в света, озаглавен «Вот она Матушка Русь…», вписан в Книгата на постиженията на Русия. Като дизайн и издание същият албум е признат за един от най-добрите в света за Русия. 
Членове на Международното жури ще бъдат още известният украинският режисьор, продуцент и актьор Валентин Мисливи, телевизионният журналист и режисьор Салауат Игликов от Казахстан, продуцентката Марина Болотокова от Русия и др.
Членове на журито от България са продуцентът Иван Тонев, проф.Тодор Недев, проф.Димитьр Кабаиванов. 
В дните на фестивала безплатно ще бъдат показвани най-добрите конкурсни филми в залите на РКИЦ.
Петото традиционно издание на форума ще стартира на 8 септември от 19.00 часа, в Голямата зала на РКИЦ като входа за публиката ще бъде свободен. В Концертната програма при откриването ще вземат участие известният руски бард Анатолий Колесников; хор "Планинарска песен" с диригент маестро Румен Райчев, оперният бас Владимир Маринов; хор "Гусла" с диригент академик Валентин Бобевски, солистът Велислав Велев; фолклорен ансамбъл „Сребърна Пафта” с ръководител Маргарита Чорбаджийска; балетно дуо Наташа и Евгени Занкови, цигуларят Иван Крьстев, пианистката Александра Иванова, певицата и актриса Раиса Полякова, лауреатите на младежки междунарони конкурси Марио Крьстев – певец и цигуларката Лора Маркова, поетът Атанас Димов и др. След концерта предстои прожекция на филма на акад. проф. Д-р Д. Димитров, посветен на академик Д.С.Лихачев "Връсник на века" и "Руски хора" както и премиера на филми на българските режисьори Ефемия Фард, която ще се представи с авторската творба "Контролирани гльтки воздух" и филмовия портрет, озаглавен "Поне за миг до полета", посветен на режисьора Иван Андонов, - реализация на режисьорката Галя Кралева.
Интересни филми за конкурсната програма на фестивала „Славянска риказка“ т.г. ни предостави киностудио "Река Лена" от (Москва), представящо творби на творческа общност кинорежисьори документалисти от Русия, създатели на филми за уникалната история на страната, противоречията и драматичните човшки съдби и историята на поколенията от миналото към бъдещето. 
В програмата участват и филми от 
кинокомпанията „АБ – ТВ“, основана от покойния продуцент, режисьор и известен деец на културата на Руската Федерация Яков Калер, който бе председател на Международното жури на Първя наш фестивал преди 5 години в София. Яков Калер е създател на десетки серии от известни документални филми и автор на не по-малко сценарии. Кинорежисьорът Яков Александрович Калер бе почетен член на Съюза на кинематографистите на Руската Федерация и заслужил деятел на културата , член-кореспондент на Международната академия за обществени науки и член на президиума на Евразийската академия за телевизия и радио.
Интересни филми т.г. ни предостави и компанията „ТВ студио Август“ – творби с военно-историческа тематика между които и многосерийният документален филм «Прекрасният ПолК», посветен на жените, участнички във Великата Отечествена война. Предоставени ни бяха още пет много интересни филма от проекта „Руският път“ – за незавидната съдба на белоемигрантите, за руската емиграция. Сред зрелите творби на руските кинематографисти можем да посочим и документалния филм „Зиг –загът на успеха на знаменития драматург и сценарист Емил Брагински, с чиито филми са израснали цели поколения зрители. 
Сирия тази година ще бъде представена на фестивала от младия режисьор от българо-сирийски произход ЮСЕФ АЛ -АХМЕД с любезната подкрепа на Българо - Арабския Културен Център. По настоящем ЮСЕФ АЛ-АХМЕД следва режисура в Москва във ВГИК. Автор е вече на седем късометражни филма, четири от които наградени на международни фестивали. Тази година Юсеф ни представя късометражния филм / 7:05/ Damascus- Life continues - Дамаск: "Животът продължава", който той засне през 2016 г. точно по време на фестивала "Славянска приказка". Юсеф Ал-Ахмед е и активен общественик. Той наскоро участва и в предаването "Время покажет", злъчвано по ОРТ Канал 1.
От българска страна ще се представят талантливи млади кинорежисьори между които изпъква Ваня Монева с филма „Серафим“ по едноименния разказ на писателя Йордан Йовков. 
Тържественото закриване на фестиваля и връчването на наградите ще се състои на 11 септември от 19.00 часа в Мраморната зала на РКИЦ където ще бъдат огласени имената на наградените както и на създателите на тези филми шедьоври.
Лицата, представляващи екипа на фестивала са: Анна Зографова – PR, журналист международник и Чл. кореспондент на Международната академия по българознание иновации и култура, Ангелина Маринова – мениджър, Стефан Димитров-фотограф, Емилиан Динов-оператор, Петър Маринов – реклама. 
Фестивальт се провежда най-вече със специалното съдействие на Россотрудничество; РКИЦ, Фонд ‘Русский Мир”; община на г.Сухиндол, Бългрската Академия на Науките и Изкуството (БАНИ), ‘’Рейхолдинг”, Винзавод „Ловико-Сухиндол”,вестник „Дума” и хотел”Славянска беседа”.
Тържественото награждаване ще се състои на 8 септември от 19.00 часа в малката зала на РКИЦ, на ул.Шипка 34., а официалното закриване на фестивала ще бъде на 11 сентября. След връчване на наградите на победителите ще бъде показан и филмът –лауреат на фестивала. Входът ще бъде безплатен.