"DACIA VICTA!"

Научен доклад

на

Акад. Йордан Стоилов Иванов

И

Анна Зографова – член – кореспондент на МАБИК

за заседанието на I секция на Третия Общобългарски конгрес по история „Българска и класическа (IX -1 век пр.н. ера) античност - история, култура и цивилизации", с организатори ООБ, МАБИК и ОБНУ "Г. С. Раковски".

Mont-press.com - Брой 47/1986/ година ХХІІІ
22- 26.06.2012 г.

Историците дълго са спорили и продължават да спорят по темата - кой народ, кой етнос или кое племе е населявало в най-древните  времена Балканския полуостров. Окончателно възприетата теза е, че дако-мизийците са били най-старото автохтонно население на Балканите, както баските в Европа. Доколкото можахме да проникнем в далечното минало на Балканите, най-старите жители дако-мизийците са живели на територии от Карпатите до Бяло море и от Адриатическо до Черно море. По-късно, около втората половина на ІІІ-то хилядолетие пр. Хр., Балканската територия се изпълнила с тракийски племена, а от север проникнали и илирийците, (,чийто потомци са днешните албанци – арбанаси - албанаси). Вследствие на тоя натиск, част от тракийските племена се принудили да потърсят земи в Мала Азия  като фригите , част от мизите и др.

От направените изследвания от, страна на българския етнолог,  етнограф и учен - проф. Петър Петров,/ удостоен с научното звание академик посмъртно от МАБИК/ става ясно, че присъствието на дакомизийците в района на Сердика /днешна София/ датира най-малко от 6900 г пр. н. е. И тъй като в научната ни книжнина се говори за династични семейства на древността, следва да отбележим, че най-старото местно население у нас е от дако-мизийски генотип.В същия контекст притърсенето на нови гени в човека на база биоинформатика в установяване на cause-and-effect на генетичните отношения и извеждане ролята на индивидуалните гени и техните мутации, българският учен академик Йордан Стоилов Иванов още през 80-те години на ХХ век доказа, че дакомизийците и балтоилирите са първите най-устойчиви етноси на Балканите. Същата теза е потвърдил в края на 80-те години на миналия век и етнологът проф. Петър Петров, определил съвместно с антрополози, че самият изследовател - акад. Йордан Стоилов Иванов е личност – феномен, съхранил чертите на непроменяем дакомизийски генотип на 6 900 години. 

Доктрината на Йордан Стоилов Иванов, в контекст на тезата за доминантния и рецесивен ген е провокирала още едно тайно изследване на група антрополози от академичните среди на България през 80-те години на миналия век, които са установили, че тогава на Балканите живеят 65-66% представители на дако-мизийците от югоизточния подрасов, 12% средноевропейски под расов тип – / гети – готи/ - обозначени като славяни, 6-8% средноазиатски под расов тип и др.

Владенията на дакомизийците се простирали в четирите посоки на света - на Запад, стигали много зад пределите на Сингидун, /днешен Белград/, град Шкодра, в земите на днешна Албания, на югозапад   - Адриатика. Етническата територия на дакомизийците заемала 4/5 от Балканите и била щрихирана, в района на днешните земи между Елбасан, устието на Дунав, Белград и Одрин.

Териториите на Балканите, обитавани от дакомизийците се простирали още и на запад между р. Тиса, (Йордан, река Дунав), на север до Карпатите, на юг по лимеса на Дунав, до река Днестър, (а според Птолемей - и до Серет). Известно е, че дако-мизийците първи са се отделили от общия индо-европейски корен.

И ако Дакия векове наред е била държавно образувание, съществувало от най-дълбока древност в част от земите ни, то   племента на дакомизийците и предците на днешните шопи били назовавани в онези древни времена даки - хети, шети /шопи/ . От тях не е останало много като исторически и археологически артефакти. В историята обаче, дакомизийците се вписват със своята невероятна войнска мощ и необикновена енергия и с  неоспоримата си страст към войните. С тези войни столетия наред дакомизийците плашели Великата римска империя.. Дако-мизийският конник бил всемогъщ, с покровителството си над различни ареалии. Това се потвърждава от огромния брой обредни паметници, изработени през римската епоха и открити по нашите земи. Така например, в Археологическия музей на град Монтана се пазят три мраморни изображения, намерени при разкопките и две изчезнали в миналото. Едното от запазените е почти статуарно и по размери е от най-големите в нашата страна. Известна е и обредната плочка на дакомизийски войн от Лесковец, а един надпис от Монтана е посветен специално на него.

Щандартът на дакомизийците представлявал вълча глава с опашка.

Ако трябва да щрихираме военния потенциал на дакомизийците както и въоръжените формирования и на техните съюзници, следва да отбележим, че този потенциал имал своите особености: в запазените барелефи и орелефи от времето на дакомизийците откриваме немалко батални сцени на сражения. Запазени са и композиции с римски легионери, сражавали се в ръкопашни схватки дакомизийци. Една много важна особеност от бойното снаряжение на дакомизийците, която не се среща никъде другаде из между

древните народи, това е странният клин, много по-голям и по стар от известния меч „Ромфея”. Този дакомизийски меч, описван от хронистите е станал известен по-късно като закривен от единия край с две скоби войнски атрибут. Същото древно оръжие се наричало фалкс (falx) – меч, подобен на мечовете на скито-сарматите. Бил използван и за двете ръце. Дължината му достигала повече от метър и половина. Мечът бил извит в края и при наточването се е заточвала вътрешната дъга, с помощта на която дакомизийците сваляли противниците си от конете. Същото оръжие било използвано за близък бой и всявало страх и

ужас, използвано от умелите ръце на дакомизийците, които са известни като велики войни. Дакомизийците разполагали с род войска, каквато римляните въобще не са имали. Това били т. н. катафракти – буквално

обковани в броня конници, като обковът включвал едновременно и коня и конника. Това ако може така да се каже е бил архипрототипът на днешните танкове. Впоследствие римляните копирали от дакомизийците техните уникални

войнски аксесоари и начини на формиране на войсковите съединения. Такива бойци катафрактиза пръв път използвал военачалникът Галиен през втората половина на 3 век. Оказва се, и че скитите са били нещо като липсващото, свързващо звено на войнските умения на дакомизийците и римланите. По същия повод дакомизийският метод на водене на бой излязъл извън пределите на дакомизийците. Този метод бил използван и от Роксоланите (Roxolani), племе от сарматски произход, което се отличавало с това, че неговите конници били както дакомизийците – невероятни майстори на бронираните конни атаки.

Роксоланите били най-близките съюзници на дакомизийците.И те самите при необходимост били готови винаги да участват в битките срещу римляните.

Тук е мястото да посочим и , че ако според известната латинска хроника от ІV в. перси, влъхви и българи били едно и също,      и всички те били от едно племе -  "Библейският Сим" както е известно, БИЛ прародител на 25 народа, назовани с имената на синовете МУ: Елам, от който били еламците, Асир, от който произхождат асирийците Арфаксад, прародител на халдеите, Лух, от който произхождат лазите, Лебул, прародтел на лидийците, Харам, от който тръгват игурите и етхесите, Гетсер, от който са гасфените, Халмодат, от който тръгват Индиите, Сала, от който са бактрийците, Арам, от който са евреите и арабите, Идурам, от който са гамериите, Одерма, от който са мардиите, Лезел, от който са партите, Декем /Десем, от който са били етруските /дакомизийците/, Аскал, от който са хискиите, Асхал с двамата му синове Мелхи и Мелхиседек, Авимелех, от който са хирканите, Саббей, от който са араните, Мемсвир, от който са армени /армъните/ и амените, Евилат, от който са гимнософисите и Заези, от който произхожда едно от прабългарските колена.  

В Дакия и около Дакия живели представители на множество етноси и народи, като в "Слове о полку игоревом" е упоменато, че след нападенията на влъхвите, ляхите напуснали придунавието и се заселили около р. Висла във времето, в което заедно с дакомизийците воювали и германите. В каменни орелефи, в мраморни барелефи и в изображения, интерпретиращи сражения от онова време до наши дни са запазени изображения на дакомизийски и сапейски бойци – войни, скулптурирани с характерна прическа на главите във вид на конска опашка, с плитка не отзад, а отстрани.

НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ ЦАРЕ НА ДАКОМИЗИЙЦИТЕ:

•       Цар Залмоксис (Zalmoxis) - 6 век пр.н.е.

•       Цар Карнабон (Charnabon) - 5 век пр.н.е.

•       Цар Котела (Cothelas, Gudila) - 4 век пр.н.е.

•       Цар Котела или Гудила (на латински: Cothelas, Gudila; fl. 4 век

пр.н.е.) - на цар на тракийското племе гети в Одеса. Царството му се е

простирало до Черно море, между северна Тракия и Дунав. Okolo 341

пр.н.е. същият владетел се е съюзил с македонския цар Филип II и

станал негов васал. Дъщерята на цар Котела Меда се омъжила за цар

Филип II, за което са писали R. Talbert, "Getae under Cothelas".

Atlas of Classical History, 1989, p. 63.

•       Talbert, Richard, Atlas of Classical History. Routledge, 1988. ISBN

0415034639.

•       D. Lewis, J. Boardman, S. Hornblower, M. Ostwald, The fourth century

B.C, 7. Cambridge University Press, 2008. ISBN 9780521233484.

•       Цар Дуал (Dual) - 3 век пр.н.е.

•       Цар Ремакс(ос) (Rhemaxos) - около 200 пр.н.е.

•       Цар Москон (Moskon) - 3 век пр.н.е. в Добруджа

•       Цар Дромихет(ес) (Dromichaetes) - 3 век пр.н.е.

•       Цар Дромихет бил владетел на гетите от лимеса на долния Дунав, около 300 г. пр. Хр, а негова столица

била Хелис. В същата връзка откритата през 1982 г. Свещарска гробница

в Западното Лудогорие в България предполага, че градът Хелис може би се е намирала някъде в околността, където са намерени останките на голям

древен град и множество други тракийски гробници.

•       Древни източници (Страбон, Диодор Сицилийски, Полибий, Плутарх,

Павзаний) описват победата му над Лизимах, цар на Тракия, бивш генерал

на Александър Македонски, който владеел крепостта Тиризис (днешна

Калиакра).

•        Дромихет – дипломатът, който след като заловил Лизимах,

организирал символично пиршество. По време на пира Лизимах бил гощаван

с най-хубавите ястия и се хранел от сребърни съдове, докато гетите

ядели съвсем скромно от дървени чинии. Намекът на Дромихет към Лизимах

с това бил следният: "Щом имате такива сребърни чинии във вашата

страна, защо дойдохте тук, за да вземете нашите дървени чинии?".

Накрая Лизимах бил освободен и изпратен с богати дарове. По този начин

били установени мирни отношения меджу него и гетите. По-късно този мир

е бил скрепен с женитбата на цар Дромихет и дъщерята на Лизимах.

•       Цар Залмодегик(ос) (Zalmodegikos) - 3 век пр.н.е.

•       Цар Рубобост(ес) (Rubobostes) - 2 век пр.н.е.

•       Цар Орол(ес) (Oroles) - 2 век пр.н.е.

•       Цар Золтес (Zoltes) - 2 век пр.н.е.

•       Цар Диком(ес) (Dicomes) - 1 век пр.н.е.

•       Цар Ролес (Rholes, Roles) - 1 век пр.н.е.

•       Дапикс (Dapyx) - 1 век пр.н.е., в Малка Скития

•       Цар Буребиста (Burebista) - 70 пр.н.е. - 44 пр.н.е.

•       Цар Буребиста (на древногръцки: "Βοιρεβίστας") е цар на даките и

гетите, който за първи път обединява техните племена и ги управлява

между 82 и 44 г. пр.н.е. и е провеждал грабителски и завоевателни походи в Централна и Източна Европа, подчинявайки повечето съседни племена.

След заговора срещу него и убийството му империята се разпаднала няколко по-малки държави.

•       В зенита на силата си, империята на Буребиста се простира от Карпатите в Словакия до Балканите и от Среден Дунав до Черно море. Според Страбон, гетите тогава събирали армия от 200 000 души по

време на война.

•       През 48 г. пр.н.е. той се присъединил на страната на Помпей Велики срещу Юлий Цезар, в Гражданската война на Цезар, като изпратил Акорнион като свой посланик и военен съветник. След като Цезар победил, той планирал да изпрати легиони да разбият Буребиста, но преди да го

направи, на 15 март 44 г. пр.н.е., бил убит в Сената.

•       В три първични източника, които споменават Цар Буребиста: Страбон, Йорданес и маморна плочка с надпис, открита в Балчик,