Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2015 18:37 - ТАЙНАТА ЗА ГИБЕЛТА НА КТИТОРИТЕ И ДИНАСТИЧНИТЕ ХРАМОВЕ НА АСЕНЕВЦИ В БОЯНА И ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО - ДОКЛАД НА АКАД. ЙОРДАН СТ. ИВАНОВ И АННА ЗОГРАФОВА - ЧЛ.КОР НА
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 2584 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ТАЙНАТА ЗА ГИБЕЛТА НА КТИТОРИТЕ И ДИНАСТИЧНИТЕ ХРАМОВЕ НА АСЕНЕВЦИ В БОЯНА И ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Автори: академик Йордан Стоилов Иванов – потомък от рода на ктиторите на Боянската църква от фамилията Панкови

 И

 Анна Зографова – член-кореспондент от Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК

ЛИКЪТ НА ШОПСКИ НАРОДЕН ЛЕЧИТЕЛ - АКАДЕМИК, ИЗВЕСТЕН И КАТО „БОЯНСКИ МАГ“  Е БИЛ ИЗОГРАФИСАН ПРЕДИ 7 ВЕКА
В ЗНАМЕНИТАТА БОЯНСКА ЦЪРКВА  - ОЩЕ ПРЕЗ 1259 г.!

 imageimage



ДНЕС АКАДЕМИК  ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ 
Е ЕДИНСТВЕНИЯТ BG ФЕНОМЕН, 
НОСИТЕЛ НА ПРЕСТИЖНАТА ЕВРОНАГРАДА -
 ARCH OF EUROPE GOLD STAR, връчена му в Испания през 1993 г.

 

  Ликът му е запечатан върху стенопис 
с изображението на Исус,
 в една от най-уникалните фрески на 
знаменитата Боянска ЦЪРКВА
imageimageЙордан Ст. Иванов – 17 годишен – Въпросната снимка, сравнявана с фреска от стенописа!


Заради факта, че е ясновидец по рождение, 
тайните служби на НРБ десетилетия
си блъскали главите какво да правят 
с образа на този шоп -наш съвременник. 
И това е една от причините заради които половин столетие реликвената боянска Обител стояла затворена. 

Всъщност църквата е затворена за посещения веднага след венчавката на родителите на Боянския маг – академик  Йордан Соилов Иванов. Тази венчавка е била последната официална ритуална церемония, извършена в църквата.
По времето на Тодор Живков  реставратори са водили люти битки дали изображението да не бъде повредено или унищожено.А антрополози и спецслужби,узнали от науката за приликата на 
феномена - Йордан Стоилов Иванов от Бояна, 
с лика на Божия син от фреската, дружно се обявили"За!" съхраняване на фреската!

За да "види" болестта или да "разчете" информация, на феномена не са необходими допълнителни енергийни носители или захари. Той има отворено трето око и черпи информация направо от Акаша., а научните звена, докоснали се до загадъчните му  възможности го описват не само като суперлечител, но и като човек, който пророкува..

Акад. Йордан Ст. Иванов е тук присъстващият наш съвременник, чийто лик е нарисуван в знаменитата Боянска църква преди 7 века, през далечната 1259 г. върху фреска с образа на Йисус. Как и защо – учените засега само са регистрирали този факт без да могат да го обяснят. А това, че гениалният боянски майстор, освен знаменитите портрети на царе и ктитори е запечатан и образ на наш съвременник е още една голяма загадка, закачка или шегичка на паранормалното. Важен е и факта, че той Боянският маг е потомък на един от най-старите и уважавани шопски родове в Бояна – рода на ктиторите Панкови. Днес немалко наши съвременници се обръщат към ясновидци, магьосници, окултисти, към всякакви лечители и “специалисти” по променяне на карма, разваляне на проклятия, магии и пр.Времето в което живеем е такова, щото милиони хора имат потребност, нужди и интереси към  екстрасенсориката, телекинезата и другите паранормални явления. Всичко това провокира все повече и повече хора да се присъединяват към религиозното мирозрение за да преосмислят битието си по нов начин. Тъй като истинският източник на чудесата е Бог, разбирането и регистрирането на чудесата по света - на паранормалните явления,каквито те са всъщност е повече от задължително. image

Ктиторите на Боянската църква - Калоян и Десислава - Авторски колаж на Анна Зографова - публикува се за пръв път!

Това, че  ликът на МАГА е “запечатан” върху фреска като Йисус, в знаменитета църква е и си остава голяма загадки на Бояна. В Библията е описано как Синът Божий въздействал на болни с поглед и докосване. По същия начин въздейства днес и българският феномен Йордан Иванов и затова не би следвало да се учудваме, защо неговият  образ е изписан в храма на Бояна. Според Мага, Йисус е бил голяма, велика личност,живял и учил, практикувал, без да бъде разбран. Божият син е правел неща, които днес могат да бъдат обяснени. Много финес, красота, духовност е имало в портрета на сина Господен, който гледа мълчаливо. Така мълчаливо днес продължава да лекува и самият маг – българина Йордан Стоилов Иванов, чийто личен знак е не по-малко уникален - стилизирано мъжко лице, с отворено трето око и с длани – нарисуван от известния български художник Веселин Дамянов. Графиката символизира ръцете, погледа и мисълта, с които  магът въздейства. И ако това “въздействието” с поглед, както и “теледиагностика” и “телевъздействието” наистина са отдавна познати на специалистите, занимаващи се с аномалните явления, за разлика от всичко казано и написано до сега, смело мога да твърдя, че  нито един български екстрасенс днес у нас не би могъл да се похвали с дарба ясновидство по рождение. Защото в света на пръсти се броят подобни феномени. А в историята на ортодоксалната ни църква няма друг такъв случай, в който жив феномен като Йордан Стоилов Иванов да е бил изографисван по канон или дори и без канон като светец. И освен, че сме свидетели на невероятните способности на феномена, за които можете да прочетете в  книгата „Боянският маг Йордан Иванов“ и в блога на феномена, в когото вярват хиляди пациенти, излекувани от него от най-тежките болести, той е ликвидирал много проблемни и крайно смъртоносни заболявания и в немалко случаи е помагал на наши и международни разузнавателни служби.

image

logo Akademy MABIK

България успя да проектира ценностите от миналото в настоящето. Заради чувствата на преклонение и признателност на поколенията пред величието, генома и гения на най-жилавото и устойчиво българско племе, преживяло хилядолетни бури, възходи и падения, но оцеляло през вековете. Народът ни заслужава да има пантеон на българската държавност, защото тя многократно е изстрадана. Заради поколенията, които трябва да знаят истинската история и цената на трудните победи.

В контекст идеята за Пантеон, на 18 април 2007 г. бе огласено в медиите, че в църквата“Св.40 мъченици” във Велико Търново са препогребани в мраморен саркофаг костите на най-могъщия български цар от Средновековието - Калоян.

Според академик Йордан Стоилов Иванов обаче, на тази дата са препогребани кости не на царя, а на не-помалко значим български средновековен владетел, чието име също е Калоян , открити през 1972 г. в гроб № 39 от некропола на “Великата лавра”при археологически проучвания. Цар Калоян според немалко български изследователи е единственият български владетел от епохата на Средновековието, около чиито тленни останки продължава небивалата полемика”. За отбелязване е факта, че в официалната наука още преди четири десетилетия са възникнали съмнения около личността на този Калоян, който е бил и притежател на уникален пръстен, върху който е изписано само малкото му име. Немалко наши български учени и днес продължават да твърдят,че царският скелет, намерен през 1972 г. е бил без указателни царствени знаци – бил е на такова място където не е имало црска гробница. Също и гробът по никакъв начин не е изглеждал като при царско погребение.През последните години бе подета кампания, заради великата ни история, скелетът да бъде положен отново в земята. Изследван многократно и от антрополога проф. Йордан Йорданов и от шефката на специализираната химическа лаборатория на археолозите във Велико Търново Веселина Инкова, скелетът бе поставен в мраморен ковчег, в църквата “Св. 40 мъченици”.Данни за Калояновото погребението в некропола на “Св. 40 мъченици” във Велико Търново оставил, което е много интересно и самият атонски монах Паисий. Ето какво пише той през ХVІІІ век в “История Славяноболгарская”:

„Отново латините се вдигнали срещу тоя цар [Йоан] по море и имали голяма битка при Солун. Той излизал напред и ръководел своята войска. В тая война, латините го ранили по някакъв начин,с огън или с......, в дясната ръка и след три дни умрял в Солун. Неговите барони и войски, понеже много го обичали, не го погребали в Солун, но извадили вътрешностите му, пренесли го в Търново и го погребали, в неговия манастир „Св. 40 мъченици”.

През есента на 1207 г., в опита да завладее Солун, легендарният български цар Калоян загинал мистериозно. Легендите описват смъртта му с намесата на Свети Димитрий Солунски, но всъщност истината е проста – царят загинал от рана като тялото му, “осолено и почстено”, било пренесено от Солун в Старопрестолния град. Тук трябва да припомним, че обстойни археологически проучвания на територията на некропола до Великотърновската църква “Св. 40 мъченици” са започнали през 1969 г. Откритото през октомври 1972 г. т.н. “ Калояново погребение” – било интересно първоначално с това, че е било погребение на мъж, висок почти два метра, облечен в туника, обточена със сърма и свастики. Бил в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица, с вплетена златна сърма и бисери, със златни – посребрени копчета и най-мистериозното със запазен масивен златен пръстен на едната ръка /пръстен печат/, тежащ 61,1 г, с изображение на хералдично животно и надпис в негатив: "Калоянов пръстен". Десет години по-късно ,през 1981 г. бил открит  подобен печат, със същия хералдичен знак. Подобен на гербовия знак на управлявалата династия Асеновци от Второто българско царство.

Ето какво е заключението на Акад. Йордан Стоилов Иванов:

В рамките на всичките тези почти 40 години е имало коментари, предположения и други компетентни мнения по въпроса с разкриването на гроб № 39, с аргументи по това, че в двора на династичната църква е бил погребан не цар Калоян, а друг високопоставен болярин. В подкрепа на същото твърдение се посочва, че върху пръстена с тегло 61,1 грама липсват царските знаци и царската титла и са допуснати три правописни грешки...

Обстоятелството, че този Калоян е бил погребан в дървен ковчег или положен направо в земята ни кара да се замислим, докаква степен знаменитата династия на великотърновските владетели Асен, Петър и Калоян е била потомствено продължение на Великия български цар Симеон, което потвърди и проф. Божидар Димитров. Същото мнение е за връзка с родословието на цар Симеон на династията Асеновци изказва и Константин Иричек. И съмненията  дали костите от гроб № 39 в некропола на “Св. 40 мъченици” са на цар Калоян са се задълбочили най-вече по повод споровете около Калояновия пръстен. Специалистите коментирали защо при едно царско погребение върху пръстена не пишело “цар”. Възникнали съмнения, дали бижуто действителност е принадлежало на въпросния монарх или на друг средновековен знатен болярин или владетел.

Съществуват интересни аргументи, обобщаващи информацията за същото това погребение, разкрито в т.нар. екзонартекс (отворен притвор) от северната страна на църквата.

Гробът не е бил разположен успоредено на зида, а краката били изместени на юг като дори допирали основите на северната стена.

Гробната яма била изключително плитка, непосредствено под плочника на екзонартекса, по причина на което последният бил хлътнал на това място преди започване на разкопките и съвсем не е ясно от кое време е била същата настилката - от XIII или от XIV век. Имало е данни за "разпечатване" на плочника, за да бъде извършено погребението.

Скелетът бил открит с всички кости, запазени, което удостоверява, че погребението е било оригинално и гробът не е бил разкопаван до разкриването му през 1972г. На две места по костите имало следи от рани: на тилната кост, вероятно в резултат от удар с меч, от който се е получил вътрешен ръб, а и върху едната подколянна кост имало следи от зарасла рана без фрактура. Останалите кости са невредими.

Върху черепа имало широка тъмна ивица, наклонена към лявото око, оставена от златоткания ширит на шапка

В тази връзка и археологът Въло Вълов, който през октомври 1972 г. открил Калояновия пръстен, записал в дневника си следното: „Открихме златен пръстен-печат – масивен, лят, в негатив с издълбан надпис „Калоянов пръстен”.Във вестник „Велико Търново” от юли 1973 г. е публикувано информация, според която намереният пръстен на владетеля бил масивен, лят, с дебела кръгла плочка, носена от елипсовидна халка. Върху лицевата страна, в центъра, с дълбок релеф е издълбана фигура на фантастично животно, което има тяло на пантера, дълга шия и глава на раздвижен дракон, около който също в негатив и обърнато положение на буквите се чете надпис „Калоянов пръстен” без титла”.

Пак по този повод ще припомня и какво е било написано на страниците на великотърновския вестник „БОРБА” през месец октомври 1972г.:

„В събота, във Велико Търново заседава специална комисия, в състав: доц. Александър Фол, представител на Единния център за наука и подготовка на кадри по история при БАН, проф. Велизар Велков, зам.-директор на Археологическия институт, н.с. Георги Джангов, научен секретар, и проф. Тодор Герасимов от Археологическия институт, проф. Станчо Ваклинов, гл. ръководител на археологическите проучвания във Велико Търново, доц. Петър Петров и кин Васил Гюзелев от Катедрата по българска история при Историческия факултет на Софийския университет, арх. Илия Лефтеров, представител на Националния институт за паметници на културата, Христо Нурков, директор на Окръжния исторически музей и ръководителят на археологическите проучвания в обекта „Св. 40 мъченици” Въло Вълов. Комисията, назначена със заповед на директора на Единния център за наука и подготовка на кадри по история при БАН, със задача да се произнесе относно възможностите за идентификация на погребания в гроб номер 39 от некропола на църквата „Св. 40 мъченици”, след като се запозна обстойно с находката и след задълбочено обсъждане, взе решение. В решението се препоръчва на Археологическия институт и Националния институт за паметници на културата да направят всичко необходимо за реставрация на лицевата част на черепа, в ателието на проф. Герасимов в СССР. Комисията е единодушна, че не бива да се изоставят всички възможности, в качеството им на работни хипотези за идентификация на погребания, в хода на по-нататъшните разкопки и цялостни проучвания на манастирския комплекс около църквата.”

Какво е било окончателното заключение на същата комисия – не е известно!”

Проф. Димитър Овчаров също е изразявал многократно мнения, че “ и около църквата са разкопани досега около 500 гроба, което показва, че е съществувал голям некропол (гробище). Самият "Калоянов" гроб се намира на съвсем неугледно място, в северната галерия, под керамичната настилка, без да има някакви обозначителни знаци, дори и кръст. Погребаният почти двуметров мъж, воювал неведнъж, защото върху черепа му имало следи от удар с меч е бил е облечен в богати сърмени и копринени дрехи, доказващи аристократичното му потекло, но това все още не дава основание да се определи като царски гроб”.

По-късно и известният френски специалист Жан Кристиян Путие посочил на ръководителя на разкопките при църквата „Св. 40 мъченици” българския археолог Атанас Попов, че “в оформлението на Калояновия пръстен има определено ярко западно влияние, в отговор на което археологът написал в 1983 г. “ пространно възражение” .

Изказвани били мнения, че пръстенът бил изработен “много далеч от старопрестолния град” и освен това грешките в надписа на пръстена са не една, а три и като извод , заключението е, че не е възможно, в пръстена на цар да има грешки..

Преди време, в електронния вариант на standartnews.com/bg е била прочетена следната информация: „Копирали пръстена за Тато и Славков”, като “скоро след откриването на Калояновия пръстен били направени две негови копия - едното за българския държавник Тодор Живков, а другото за неговия зет Иван Славков. Екземплярът на бившия генсек бил със същото 60-грамово тегло, но от злато, с по-малко карати от тези на оригинала. За Иван Славков обаче, търновски златар изработил абсолютно точно копие на оригинала.

Според акад. Иван Дуйчев:”В оловния печат моливодовул, открит навремето от българския възрожденец Никола Обретенов, който бил обнародван през 1932 г. от покойния нумизмат Н.А. Мушмов, името на владетеля Калоян било написано във втората част с омега и с “е” двойно за предаване на я!” Историкът Йордан Андреев, в своя курс от лекции по темата „История на Второто Българско царство” (1999) също много подробно описал Калояновия пръстен: “ златен, от почти чиста проба – 23,7 карата, изработен от парче самородно злато, с тегло 61,15 г”. Според учения, пръстенът принадлежи към т.н. пръстени печати, изключително разпространени в епохата на Средновековието.

Пръстенът е изследван и от сфрагиста Иван Йорданов, който дал своето заключение, в специализираното издание „Корпус на печатите на средновековна България”.

Ето какво е заключението на акад. Йордан Иванов:

Много е възможно този пръстен да е принадлежал на севастократор Калоян, племенника на цар Йоан Асен ІІ. Според моите изследвания и проучвания, ктиторите на Боянската църква Калоян и Десислава са били погребани също в некропола на Великотърновската църква “Св. 40 мъченици”, а не в Боянската.Севастократор Калоян, син по бащина линия на Иван Александър, брат на цар Йоан Асен ІІ е владял Средецката крепост като самостоятелен владетел. Именно той е изографисан в знаменитата Боянска църква. Според архимандрит Иларион Руварец: “Из надписа на Боянската църква може да се открие, че бащата на севастократор Калоян – севастократор Александър, рожден брат на Йоан Асен ІІ, е имал за жена една дъщеря на сръбския крал Стефан Първовенчани, което е казано и в надписа за ктитора Калоян, че е внук на сръбския крал Стефан и братовчед на цар Михаил ІІ Асен Български, във времето на когото е градена Боянската църква. От изследването на химичката Веселина Инкова се доказа,че трупът на владетеля от гроб № 39 е бил погребан, с червени ботуши, които са символ на царска власт. Всъщност точтно този Калоян се е изживявал и като престолонаследник.

Факта, че Калоян от църквата "Св.40 мъченици" е бил погребан с червени ботуши  не е спорен, но в българската история има и втори много важен владетел с името Калоян, който е именно севастократор Калоян – владетелят на Средецката крепост. ... В изследването на г-жа Веселина Инкова е ставало дума за парченца боядисана в червено кожа, намерени около ходилата на скелета, които тя естествено е свързала с презумцията за остатъци от червени ботуши. По този повод, специално бих желал да обърна внимание и на това, че на втория етаж на Боянската черква има стенописи на болярите-ктитори от времето на Средновековието, които също са изобразени с червени ботуши. Без да бъдат царе.

Жан дьо Жоанвил в своята хроника е експонирал едно твърде любопитно сведение за т.н. “тенденция във Франция през същия XIII в., в който живее и умира Средецкият владетел Калоян – пристрастеността на някои благородници да се обличат в дрехи, чиито материи и цветове, били присъщи дотогава единствено на кралете. И хронистът-биограф на крал Луи IX Свети описва с порицания един такъв аристократ, позволил си да се облече в по-богати одежди от краля. При това в цветове, които били единствено кралска привилегия! Фактът, че гробът е изкопан след изграждането на северния портик и прибавен към църквата “Св. 40 мъченици”, който се отнася към края на XIII и началото на XIV век, го отделя хронологически от времето на цар Калоян и повече от невъзможно е Калоян, който е загинал през 1207-а, да е погребан до храм,осветен през 1230 г. и то без надлежните царски атрибути. Такова е и заключението на археолога доц. Константин Дочев”

Софийското селище Бояна е било и си остава най-старото селище в Софийската равнина, векове преди новата ера. И когато неизвестният майстор зограф през 1259 г. завършил рисунките, в семейния параклис на ктиторския храм, когато нарисувал портретите на ктиторите, той дори и не е подозирал, че е изпреварил с цял половин век шедьоврите на италианския Ренесанс. С това периодът в изобразителното изкуство, известен като “Куатроченто” се оказва, че е започнал не в Италия, а в България! Името на художника или художничката, рисували фреските, които немалко учени  се опитват да открият е заличено от вековете. Дали това е Вельо, Велко, Джото Ди Бондоне или….ученичката на Джото ---Виргиния – историята предстои да се произнесе. Уникалните стенописи и фрески обаче, сътворени от ръцете на велик майстор са съхранили във времето прекрасните образи на ктитори и миряни като и вътрешните стени на Боянската черква съхранили образите на местни жители, живели в този период в района на Бояна. Ликовете им били превъплатени от неизвестния майстор в светии и герои от библейски сцени и повече от 8 века до днес са продължили своите своебразни "житиета" не само ктиторите Калоян и Десислава, но и 236-те боянци, чиито образи продължават да красят храма, както и образите на цар Константин тих и неговото семейство. В историята на изобразителното изкуство обаче винаги са се коментирали най-много портретите на ктиторите - севастократор Калоян и Десислава. Те разчупват представите и канона на иконописната живопис. Затова са оценени като шедьоври и революция в иконописната ни живопис. Пренебрегвайки канони и догми, художникът е изваял лицата на типични представители и на етникона, населявал този регион. Калоян е силен, висок, горд и мъжествен, докато Десислава е крехка, недостъпна, властна и прекрасна. Затова иконите и стенописите на Боянската обител и днес продължават да будят възхищение и преклонение пред яркия и самороден талант на талантливия майстор Зограф. В същата църква е изографисано и семейството на цар Константин Тих, но изображението е направено по много по-различен начин, което предполага, че там е работел най малко още един втори художник. Изписването на портретите е станало вероятно в периода 1256 – 1261 г.

Ето какво още съобщава проф. В. Златарски: “Изографисването на църквата не е станало веднага след построяването, а се е изминало доста време и поради това то се изтъква в надписа като съвършено отделно дело, при това се казва, че то ставало “при българско царство” на Константин Асен, а това показва, че непосредствено преди това, крепостта Бояна не е влизала в пределите на българското царство, а била отцепена от Старопрестолния град Търнов, и понеже тая област през даденото време не е минавала под друга чужда власт никога, то очевидно нейният владетел се е обявил за независим”.

Акад. Йордан Иванов:

“Всички наши известни изкуствоведи и историци са единодушни по въпроса, че придворните художници от епохата на Второто българско царство са се старали да изобразят максимално точно до оригинала портретите на българските царе, ктитори и велможи, с техните високи и горди чела, ясен и остър поглед. Без да подражават на свои византийски колеги от същото време, българските майстори зографи от Търновската школа /Школата на Теодосий Търновски/ са се старали да възпроизвеждат много точно не само лицата, но и други атрибути на царската власт - корони, скиптри, жезли, облекло. Изображенията на ктиторите севастократор Калоян и Десислава, а също и тези на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина са едни от най-старите запазени портретни изображения на личности от българската история, стенописвани в Боянската църква "Св. св. Никола и Пантелеймон".

В надписа на Боянската църква пише: "Издигнат из основи и създаде пречистият храм на Свети Никола и Светия Многославен Христов Мъченик Панталеймон”. Храмът е построен със средствата, грижите и голямата любов на Севастократор Калоян, братовчед на царя и внук на сръбския крал Свети Стефан. Църквата е изографисана по времето на царуването на благоверния, благочестив и христолюбив български цар Константин-Асен, в индикт 7 на лето 6764/ 1259 г".

Това означава половин век след смъртта на цар Калоян. Тук отново бих желал да цитирам проф. В. Н. Златарски, който коментира: “Ако севастократор Калоян е бил внук на сръбския крал Стефан Първовенчани, то баща му Александър е бил женен за някоя от дъщерите на този сръбски крал и по всяка вероятност за оная от внучката на Хенриха Дандоло. /Енрико Дандоло/. А севастократор Александър, /брат на цар Йоан Асен ІІ / е бил управител на Средецката област, гдето се намирали и неговите собствени владения, с център Боянската крепост, в която е живеел и неговият син Калоян.” “

Кой всъщност е бил Енрико Дандоло и възможно ли е неговата внучка да е била не съпруга, а майка на Севастократор Калоян от Средецката област?! Когато Латинската империя предявила претенции към българските земи се наложило сключването на съюзи и договори между византийските градове от Източна Тракия и царство България . През пролетта на 1 205 год. Много от градовете възстанали и това провокирало императора Бълдуин Фландърски да потуши бунтовете . Ето какъв разказ за събитията е записан в хрониките на от един от преките участниците в тях, приближен на рицаря Д.Ено– маршал Жофруа дьо Вилардуен, който намесвайки името на Дожда на Венеция – стария тамплиер Енрико Дандоло :”.....“И ...Когато утрото дойде , при пълна дневна светлина , те яздиха и се явиха пред Адрианопол . И те го намериха много добре защитен , и видяха флаговете на Йоаница , кралят на България и Влахия , на стените и кулите , и градът бе много силен и много богат , и много пълен с хора . Тогава те атакуваха с много малко хора , пред две от вратите , и това беше във вторник по времето на Цветница (29 март 1205 год .) Така , че те останаха пред града в течение на три дни , в голямо неудобство , и немного на брой ...”

Блокадата на Адрианопол продължи . Пристигнаха и италианските подкрепления на дожда Енрико Дандоло , / рицарят тамплиер, "пренасочил" Четвъртия кръстоносен поход от Египет към Византия/ .

“...Тогава дойде Енрико Дандоло , Дожда на Венеция , който беше стар и видя , че не успяват…после.. доведе със себе си толкова много хора , колкото има , и те бяха напълно многобройни както хората които бяха довели император Болдуен и граф Луи , и той се разположи на лагер пред една от вратите ...” *

“А боят в който Йоаница плени нашият превъзходен рицар Балдуин около Адрианопол продължи... дълго.. . Имаше някои , които се справиха блестящо , и имаше някои , които побягнаха . Накрая , да не дава Бог това нещастие да се повтаря , те бяха победени… . Там на полето останаха император Болдуин , който никога не би побягнал , и граф Луи , император Болдуин бе заловен жив , а граф Луи убит . Уви ! Колко пълна беше нашата загуба ! Там бяха изгубени епископ Петер от Витлеем , и Стефан от Перш , брат на граф Жофруа , и Рено от Монтмирал , брат на графа на Невер , и Матийо от Валинкур , и Робер от Ронсоа , Жан от Фриас , Уолтър от Ньоили , Ферри от Йер , Жан неговият брат , Юстас от Ермон , Жан неговият брат , Болдуин от Ньовил , и много още , за които книгата тук не споменава . Онези , които бяха способни да избягат , се спасиха в лагера ...”

 

Така по време на Третия кръстоносен поход (1189-1190 г.) Цар Калоян (1197-1207), който е чичо на цар Иван Асен ІІ, през 1205 г. разгромява край Одрин западните рицари, а Стефан Първовенчани (1196-1227) е първият сръбски крал и брат на св. Сава, който нееднократно е получавал подкрепата на владетеля Калоян, в борбата с венгерското вмешателство в Сърбия. От историята е известно, че цар Калоян получава от кардинал Лъв/Лео(н) знаме с герба на Папството и ключовете на св. Петър, което развява във войните си и първоначално той съвсем добронамерено се е обърнал към редиците на кръстоносците, превзели Константинопол, но тяхната реакция предизвиква войната с царство България. Възможно е при приемника на Калоян – Борил в чийто мандат се провежда антибогомилският събор, да са били съгласувани нещата и с началото на албигойския кръстоносен поход. Става така щото по едно и също време папа Инокентий III сключва унии със кралство Сърбия и с царство България – време, в което стартира и  кампанията срещу "бугрите" в Тулуза, а малко по-късно владетелите Стефан Първовенчани и Борил свикват антибогомилски събори. Именно тези обстоятелства предизвикват и богомилски миграции на запад.И в момента, в който българската уния е била скъсана от племенника на цар Калоян - цар Йоан  Асен Втори започват и католически обвинения срещу царство България, заради прекалена търпимост към еретиците богомили.



Тагове:   111,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1465881
Постинги: 448
Коментари: 93
Гласове: 634