Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2013 19:30 - МАЙСКАТА ДЕМОНСТРАЦИЯ 1943 СРЕЩУ ДЕПОРТАЦИЯТА НА ЕВРЕИТЕ НИ СРАВНЕНА С ПОДВИГА НА ВАРШАВСКОТО ГЕТО И ВАРШАВСКОТО ВЪСТАНИЕ СПОРЕД Н. ПР. ШАУЛ КАМИСА РАЗ ПОСЛАНИК
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 4557 Коментари: 5 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  imageimageimage      image imageimage МАЙСКАТА ДЕМОНСТРАЦИЯ В СОФИЯ ОТ 1943 Г. СРЕЩУ ДЕПОРТИРАНЕТО  НА НАШИТЕ ЕВРЕИ – СРАВНЕНА С ПОДВИГА НА ВАРШАВСКОТО ГЕТО И ВАРШАВСКОТО ВЪСТАНИЕ, СПОРЕД НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ШАУЛ КАМИСА РАЗ – ПОСЛАНИК НА ИЗРАЕЛ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ! ОЦЕЛЕЛИ ЕВРЕЙСКИ ДЕЦА ОТ ГЕТАТА НА ПОЛША, СПАСЕНИ ОТ ХЕЛЕНА СЕНДЛЕРОВА ЧРЕЗ ЧЕРВЕНИЯ КРЪСТ И „ХЕСТЕДРУТ” СА ТРАНЗИТИРАНИ ПРЕЗ БЪЛГАРИЯ ПО ВРЕМЕ И СЛЕД II СВЕТОВНА ВОЙНА /Материалът от името на МАБИК/Международната академия по българознание, иновации и култура/, от ООБ – Организацията на обединените българи от цял свят и от Общобългарския Парламент  се посвещава специално на 70 годишнината от спасяването на българските евреи/ Автори: Анна Зографова – журналист и член – кореспондент на МАБИК /Международна академия по българознание, иновации и култура/. И Академвик Йордан Стоилов Иванов – член на Управителните съвети на  МАБИК, ООБ и ОБП   На 20 май т.г. в Еврейския Дом в София бе чествана  уникална годишнина – 70 години от майската манифестация на 1943 г., свързана с акцията срещу депортирането на българските евреи по тогавашния ЗЗН. Церемонията бе и по повод  юбилея - 70 годишнината от спасяването на българските евреи. Присъстваха живи участници в събитието,  Негово  Превъзходителство Шаул Камиса-Раз - посланика на Израел в България, представители на еврейската диаспора от София, гости, журналисти от СБЖ и СЖБ „Подкрепа”, граждани, общественици, ръководители на еврейските организации, на читалище Емил Шекерджийски, представители на Държавния архив и др. В свое експозе  Негово  Превъзходителство Шаул Камиса-Раз, посланик на държавата Израел в България сравни събитието – майската демонстрация от 1943 г. срещу депортирането на евреите от Царство България през 1943 г. с подвига на Варшавското гето и Варшавското въстание по време на Втората световна война. Свои спомени споделиха и коментираха  Д-р Стела Аструкова, проф. Д-р Искра Баева – специалист по нова и съвременна история, история на най-новото време и история на Централна Европа след Втората световна война, кинорежисьорът Анджел Вагенщайн, писателят Виктор Барух, автор на книгата „Отречени от закона”. Изтъкнат бе приносът специално на една от организаторите на майската манифестация от 1943 г. Вълка Горанова като на събитието специално присъстваха нейните дъщеря Добра Такова и син Янчо Таков. Комунистите получават информация, че на 24 май 1943 г. от София ще започне депортация на софийските евреи към концлагера Треблинка. Нелегалният Методи Шатаров търси връзка със секретарката на Ючбунарския еврейски район - член на нелегално ръководство на БРП Бети Данон  и с Настя Исакова. Междувременно в Царство България вече са правени протести от българското еврейство особено след убийството на генерал Луков на 13 февруари 1943г. за което са обвинени Мико Папо, българката Соня –  братовчедка на партизанката Донка Ганчовска и Виолета Якова - партизанка  от Трънския партизански отряд, убита  след престрелка с полицията  на 18 юни 1944 г., участвала и в акции и на югославските партизани. През 1970 г. режисьорът Въло Радев снима филма "Черните ангели" в който прототип на партизанката Виолета Якова е героинята Искра. Оказва се, че през март 1943 г  депортирането на българските евреи към лагерите на смъртта е било само отложено.   На празника на двамата равноапостоли Кирил и Методий през май същата година, демонстрационният протест - манифестация в София се организира едновременно от членове на партията, от партизани и български интелектуалци - евреи и комунисти. Споменават се имената на Вълка Горанова и  Елена Аргирова Христозова – и двете със смъртни присъди като Елена е била член на Трънския партизански отряд, в редиците на който влизат още 19 евреи – Бонка Тошкова Ешкенази, Ева Волицер, Стела Силиктар, Виолета Якова, Авраам Рубен Бени - последният впоследствие се присъединява към френските партизани/ и още много, много други, чийто имена все още продължават да бъдат в архивите. Партизаните организират на 24 май 1943 г.  целия работнически квартал  Ючбунар на София на  Манифестация именно в защита на българските евреи. Събитието подробно е описано в полицейските архиви на знаменития полицай – спряган и за агент на НКВД Никола Гешев. Описани са подробно всички последвали арести на водачите на Консисторията и на комунистите – организатори.Равинът Даниел Цион благославя провеждането на манифестацията към която се присъединява и офицерът от запаса полковник Таджер, председателствал тогава нелегалния ОФ комитет. Имената на някои от участниците все още се помнят: Борис Калайджиев, Коста Велев, Тодорка Игнатова, Еленка Иванова, Божана Досева, Рашка Бали, Мати Ашер, Бека Аструк, Бинка Декало, Стела Бенвенисти, писателят Хаим Бенадов, Мати Митрани и др.  В подкрепа на събитието са участвали и масони, членове на ложата „Кармел” – на „Бне, Брит” – СИНОВЕ НА ЗАВЕТА. Известно е, че и масонските ложи в България по силата на ЗЗН също са били забранени. В същото време писма до българските евреи София пише от Пловдив и ятачката на партизанския отряд „Антон Иванов – Мазалтов Бенун.  Българи и евреи тръгват рамо до рамо - редом на шествие по софийските улици "Брегалница" и "Клементина" като най-отпред е вървял писателят Драгомир Асенов, развявайки националния трибагреник на Царство България. На площад "Възраждане" манифестиращите са били пресрещнати от конна полиция с палки. Живеещите около площада евреи са наблюдавали от прозорците на домовете си боя, и гонитбата с конна полиция. Манифестиращите се разбягват и започват да се крият. Част от евреите още тогава се присъединятавт към партизанския отряд на Славчо Трънски. По същото време  Арестувани са били над 500 души а час и половина по-късо на площада пристига приятелят на царя - писателят Елин Пелин. Същата вечер Радио Лондон съобщава за погрома на площад „Възраждане”, за хората, затворени в двора и в помещения на близкото училище. В този ден – 24 май – точни преди 70 години в страната не се обединяват всички прогресивни сили  за защита на нашите сънародници. А на 27 май 1943 година българският митрополит Стефан изпраща специално окръжно до всички църкви в епархията за приканване да се направи всичко необходимо за облекчаване живота на преследваните, независимо от тяхната вяра и за подпомагането им по места от църковната институция.  И ако трябва да бъдем честни и до момента не е изяснена окончателно от нашите историци ролята и на секретарката на тогавашния  КЕВ – Комитет по еврейските въпроси  Лиляна Паница – екзекутирана впоследствие, която първа предупреждава представителите на еврейската консистория за решението за депортация на българското еврейско население. Оказва се обаче и, че и до днес все още продължава полемиката в еврейското ни лоби по повод възникналите през 2000 година спорове около депортирането през 1943 г.  на евреите от окупираните земи в Беломорска Тракия, Пирот и Македония – транспортирани в Полша и Германия през март 1943 г.  от пристанищата на Видин и Лом с дунавските немск кораби „Сатурни”. Истината е, че те действително стават жертва на газовите камери в Майданек, Треблинка и Освиенцим – Аушвиц - Биркенау.  От разказите на очевидци  става ясно, че в Царство България тогава е била много трудна в онова време борбата за спасяването на евреите. Противоречиви днес продължават да бъдат мненията и за ролята на българския цар  Борис III като дори е съществувала и хипотеза за това, че той е бил отровен и заради факта, че не е разпоредил депортация на българските евреи.Истината за всички тези събития не е проучена – тя продължава да бъде многолика и затова основната отговорност е на историците и изследователите. Що се отнася до ролята на българския владетел цар Борис Трети в спасяването на евреите – тя все още не е изяснена до край. Известно е, че са били разработени два плана за депортация и очакванията са били българският Цар Борис ІІІ да ги одобри. Става така обаче, че  царят одобрява само планa за изселване на 25 000 евреи от София в провинцията на датата 20 май 1943 г. Големият въпрос продължава да бъда - дали Цар Борис ІІІ е виновен за убийството на беломорските, македонските и пиротски евреи, защото още от 1941 година се е знаело, че тези хора са обречени на жертвоприношение. Говорело се е дори тогава, в ония години и, че голямата последна любов на българския монарх е била също еврейка. По данни на Светозар Няголов /”Истината за спасяването на евреите в България”, ИК „Видел... Вижте повече . Документ №127 до КЕВ. - Срещу този документ се обявяват 43 български народни представители. В този момент тези доблестни общественици, интелектуалци, духовници и народни представители между които Елисавета Багряна, Димитър Пешев, Елин Пелин и др. категорично манифестират своята знаменита петиция до царя и в писмо, в което се иска категорично спиране депортацията на евреи от Царство България. На 6.03.1943 г. заповедта за изпълнение на депортацията е връчена на министър Габровски като същия ден документът е бил предаден и на Учителя Петър Дънов от Бялото братство на Царство България, който прочитайки я заявява категорично: „Не разрешавам пред лицето на Бога да се извърши такова престъпление!”. Петър Дънов изпраща при царя /Цар Борис ІІІ/ съветника Любомир Лулчев на когото заявява буквално следното: „Намерете веднага цар Борис и му кажете, че ако той допусне само един евреин от България да бъде депортиран в Полша, от него и семейството му и царското съсловие нищо няма да остане!”. Лулчев се среща с царя на 9.03.1943 г. и още същия ден монархът изисква от Габровски заповедта за депортация и я скъсва след което нарежда да бъдат разпратени телеграми, които отменят депортацията - това се случва на 9 март следобяд. - 17.03.1943 г. 43 депутати от Народното събрание на Царство България, начело с подпредседателя му Димитър Пешев излизат с Петиция срещу антисемитската политика. Огромен принос за спасяването на българските евреи има депутатът Димитър Пешев, уведомен за ситуацията с евреите лично от секретарката на Белев – Лиляна Паница. Той най-енергично е действал и се е възпротивил на идеята за депортирането на българските евреи. Известно е, че Димитър Пешев  впоследствие, по заповед на царя е бил освободен като народен представител и с Указ е бил отстранен и като депутат. В този смисъл се явяват и някои други противоречия от дейността на царя. Всичко това говори, както биографът на Бен Гурион - Бар Зогар е написал в книгата си „Извън хватката на Хитлер” , че „Цар Борис ІІІ се е стремял в трудни моменти да избягва пряка намеса и да се отлъчва от обществото, позовавайки се на пословичната си любов към планинарството...” - Затова точно тук когато коментираме виновен ли е българският Цар Борис ІІІ за антиеврейското законодателство  през 40 –те годинии на миналия век ние бихме желали да припомним и думите, казани от  о.з. полковник Йосиф Илел в същата връзка: „Само който не е бил евреин и не е живял през годините на войната, само той не знае какво значи да носиш жълта звезда като белег на позора”. О.З. полк. Йосиф Илел: „На 9 март 1943 г. , в кабинета на министър Петър Габровски от 17.00 до 19.00 часа царят отменя заповедта за депортация заменяйки я с друга.Заповедта на царя обаче не е могла да ану­лира депортирането на евреите от новоосво­бодените земи, които в този момента са били под германска Юрисдикция. По това време 7 144 македонски, 4 058 тракийски и 185 пиротски евреи са закарани в лагера “Треблинка” в Полша. Той - Българският цар Борис Трети е една сложна фигура, която в известни моменти се нуждае и от съчувствие., защото неговият живот и задължения не са били никак лесни. За това свидетелстват немалко исторически документи както и дневника на тогавашния министър – председател на царство България Богдан Филов. Едни евреи го уважават -това са богаташите, които успяха с негова помощ и с тази на царицата да изнесат капиталите си и да живеят богато и добре в Америка, в Бразилия и в Аржентина. А други евреи – живи и мъртви, малтретирани от антисемитските закони, от Закона за Защита на нацията /ЗЗН/ не могат да го приемат. Що се отнася до ролята на българите в Акта по спасяването на българските евреи, трябва да сме точни и кажем, че много разум, усет и хуманизъм проявиха българите по време на Втората световна война, несравнимо повече от напарфюмираните дами и господа от Западна Европа, които не само, че не си помръднаха пръста за спасяването на евреите, но дори и съдействаха на фюрера Адолф Хитлер да избива нашите събратя. Такъв е случаят с чешката интелигенция, която беше в услуга на хитлеристкото Гестапо. Такъв е случаят с френските власти във Виши. Далеч съм от мисълта да омаловажа подвига на отделни хора, какъвто е случаят с Ани Франк, но фактите са красноречиви и те са следните: НИКЪДЕ В ЕВРОПА НЕ СЕ ВДИГНАХА ХОРА ДА СПАСЯВАТ ЕВРЕИТЕ – ЕДИНСТВЕНО ТУК – В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. Затова ние ще бъдем вечно взаимно признателни едни на други. Българският евреин Бенямин Ардити през 1952 г. отпечатва в Тел Авив книга, озаглавена „РОЛЯТА НА ЦАР БОРИС ТРЕТИ ПРИ ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ”. Там той публикува документи от архива на тогавашното вътрешно министерство на Царство България, където под № 4144, публикувани през май 1950 г., в „Льо Монд Жуиф” авторът Жак Сабил цитира, че тогавашният министър на вътрешните работи на България Габровски е получил лично нареждане от царя /Цар Борис ІІІ/ ДА ПРЕУСТАНОВИ ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ СТАРИТЕ ПРЕДЕЛИ НА СТРАНАТА. По същия повод Еврейският национален фонд в САЩ връчва на Негово Величество Симеон Втори възпоменателен медал”. Странен е факта, че днес в малка България, която единствена спаси своите евреи има много малко праведници, докато други европейски страни, пожертвали тотално своите сънародници те са стотици. Както например е в кралство Холандия… Междувременно по ходатайство на Международния “Червен кръст”, българското правителство на Царството дава  още през месец януари 1943 година съгласие за транзитно преминаване през нейна територия за Палестина на още 200 еврейски деца от Унгария и Румъния. Помагали са партизаните. В средата на март става известно, че 70 от тях са преминали безпрепятствено през българска територия. На 1 април българската легация в Букурещ е издала визи и на втора група еврейски ученици, с румънско и полско поданство – на брой 73, с двама придружители, която е трябвало да отпътува на 6 април. Това разрешение обаче е било анулирано по искане на германската легация в София. Teзи деца са били крити, а този случай е описан и в доклада на немския пълномощен министър Фон Бекерле – в документа от 18 август 1943 година, в който той отбеляьзва, че издаването на транзитни визи от България за унгарски, полски и румънски евреи е осуетено и спряно след неговата интервенция /Документ. № 127/. С това се е попречило на официалната хуманна дейност на Консулско-стопанската дирекция, а по преценка, дадена в книгата “L armee de resistance en Bulgarie” – оказва се, че ,,броят на спасените по този начин чуждестранни евреи многократно е надхвърлил цифрта 1000 лица /86/. Обезпокоени от приближаваща се смъртна опасност за българските евреи, международните еврейски организации бият тревога и привличат вниманието на американското правителство. В резултат на това президентът Франклин Делано Рузвелт повдига въпроса на англо-американската среща във Вашингтон още през март 1943 г. На срещата присъстват още английският министър на външните работи Антъни Идън, американският държавен секретар Кордел Хъл, лорд Халифакс, Хари Хопкинс. Рузвелт пита Идън какво може да се направи за спасяването на 60 000 български евреи и последният посочва главните трудности: първо — невъзможността да се осигури превоз.. Въпросът остава неразрешим. Единственият практически резултат е едно писмо от Кордел Хъл до българското правителство, да позволи на евреите да емигрират в една неутрална страна. Из дневника на Богдан Филов: – стр. 212, 213 “Известни са и преговорите по английска инициатива в София, когато правителството на Богдан Филов преговаря с швейцарския посланик Шарл РЕДЕР за изселване в Палестина на 5000 деца и 400 възрастни евреи. По този повод, в началото на февруари 1943 година, швейцарският пълномощен министър в София Шарл Редер съобщава на Богдан Филов, че е получено съгласие от английска страна, в Палестина да бъдат приети 5 000 еврейски деца, които е следвало да бъдат транзитирани през България. Филов се консултирал с немския пълномощен министър фон Бекерле, /Документ № 76/ и на 15 февруари Бекерле е отговорил, че “Берлин не одобрява въпросното изселване”, тъй като то би било в полза на пропагандата на Англия и би възбудило недоволството на арабите. Тогава Държавният секретар на английските колонии, Оливър Стейнли междувременно е уредил 4 000 румънски, унгарски, полски, чешки или български деца и 500 възрастни евреи да получат визи. Филов обаче не е посмял да отхвърли британското искане и на датата 11 март 1943 г. Шарл Редер посещава отново Филов, като го призовава” Да отложи ДЕПОРТИРАНЕТО НА ТРАКИЙСКИТЕ И МАКЕДОНСКИТЕ ЕВРЕИ”/Документи № 88 и 89/. Очудени сме от факта, че за тези данни продължава да  се мълчи и че лицето, отговарящо за еврейския архив в Република България -  Ваня Гизенко, в рамките на Държавния архив -   НЕ ЗНАЕ, НЯМА ДАННИ ИЛИ ПРОСТО НЕ СЕ Е ПОСТАРАЛА ДА НАМЕРИ ТАКИВА, ЗА ДА ГИ ПРОЧЕТЕ, ЗАЩОТО МНОГО ОТ ЕВРЕЙСКИТЕ АРХИВИ СА ПОТЪНАЛИ В ПРАХ?!!! Вероятно това е страх от силикоза, но при наличие на съвременни машини за чистене на прах от библиотеките, тези архиви, които положително са в наличност, според законодателството ни би следвало да са в библиотеките на Държавния архив на Република България?! През Царство България по време на Втората световна война са транзитирани успешно хиляди евреи, чийто живот е бил спасен. Но данните за тях все още не са извадени от архивите.  СКРИТИЯТ ТРАНЗИТ НА РУМЪНСКИ, ПОЛСКИ, ЧЕШКИ, УНГАРСКИ И ЛИТОВСКИ ЕВРЕИ , ОТ ПРИСТАНИЩАТА ВАРНА И БУРГАС КЪМ ХАЙФАВЪОБЩЕ НЕ Е ПРЕСТАВАЛ В ПЕРИОДА НА ВОЙНАТА.  И ако бомбите в Хирошима и Нагасаки убиха хиляди деца, то за престъпленията с деца, извършени по време на Холокоста светът научи доста по-късно, особено за еврейските деца ползвани първи за експериментите в газовите камери както и за лекарствените и хирургически експерименти с близнаци, извършвани от д-р Менгеле в концлагера Аушвиц – Биркенау. А за подвига на полската Монахиня и медицинска сестра Хелена Сендлерова, спасила над 2000 еврейски деца от гетата на Полша, светът научава едва презв ХХ1 век, а само в
 началото на II Световна война от Лондон и Хага са били евакуирани над 2 еврейски милиона деца. По данни на  Д-р Блуме Евърс-Емден, хиляди еврейски деца само в Холандия са били крити в периода 1942-1945г., за да бъдат спасени от нацистите и от депортиране.  Крайно време е и българските архиви да бъдат поразровени за да излезат материалите и за еврейските деца – транзитирани през България! Тази година и Институтът по етнология и фолклористика към БАН у нас организира изложбена експозиция, посветена на годишнината от спасяването на българските евреи, озаглавена –„Записани в книгата на живота" , което мото всъщност  представлява и заглавие на специалната еврейската молитва към бога в деня на всеопрощението – Йом Кипур, а  кино-режисьоът Джеки Комфорти представи  в София  своите документални филма, посветени на холокоста  -- "Оптимистите" /САЩ - Израел, 2000/ и "Балкански джаз" /САЩ - Израел – България/. ЗАБЕЛЕЖКА:   ВРЕМЕ Е ВЕЧЕ МЪЛЧАНИЕТО НА БАНКИТЕ, КОИТО РАБОТЯТ С ЕВРЕЙСКИ ПАРИ И СКЪПОЦЕННОСТИ, ДЕПОЗИРАНИ  ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ДА СПРЕ! БАНКИТЕ СЛЕДВА ДА ОТВОРЯТ СЕЙФОВЕ И ДОКУМЕНТИ И ДА ПРЕДАДАТ СОБСТВЕНОСТТА СЪС ЗАКОННИТЕ ЛИХВИ  НА ДЪРЖАВАТА ИЗРАЕЛ! РЕДНО Е НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ИЗБИТИТИ  ЕВРЕИ И ОЦЕЛЕЛИТЕ, КАКТО И СПАСЕНИТЕ ЕВРЕЙСКИ ДЕЦА ОТ ВРЕМЕТО НА ХОЛОКОСТА, С БЛОКИРАНИ АВОАРИ ТОЛКОВА МНОГО ГОДИНИ В ЕВРОПА /ШВЕЙЦАРИЯ, ПОЛША, ГЕРМАНИЯ, РУСИЯ, ЧЕХИЯ, СЛОВАКИЯ, ФРАНЦИЯ, ИТАЛИЯ И ПО СВЕТА/ ДА ПОЛУЧАТ СВОЕТО ИМУЩЕСТВО, С КОИТО ГОДИНИ НАРЕД  БАНКИТЕ СА ОПЕРИРАЛИ И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ОПЕРИРАТ… ДЪРЖАВАТА ИЗРАЕЛ СЛЕДВА ДА ПОИСКА ОТВАРЯНЕ НА ЗАСЕКРЕТЕНИТЕ БАНКОВИ СЕЙФОВЕ! 24.05.2013 – София, България!



Гласувай:
3
0



1. souroujon - В Бухенвалд загина принцеса Мафалда, сестрана на Нейно Величество българската царица Йоана - съпруга на цар Борис Трети
24.05.2013 22:53
Залогът по спасяването на около 50 000 човешки живота доказа по най-категоричен начинморала на българската нация, която нито един от диктаторските режими, установявани у нас НЕ МОЖА ДА ПРЕВЪРНЕ ЗА ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ В ЧУЧЕЛО! Затова пък в концентрационния лагер Бухенвалд ЗАГИНА ГРАФИНЯ МАФАЛДА, сестрата на Нейно Величество българската царица Йоанна, съпруга на цар Борис III. Смъртта на графиня Мафалда е била по обвинението на Райха, че е подпомагала евреите с лекарства и храна и, че е отровила българския цар Борис III.

Няма друг народ в света, който в своята хилядолетна история да е бил подлаган на толкова гонения, истезания и мъчения като еврейския. Нека не забравяме, че и на датата 31 март т.г. се навършват пет века и кръгла годишнина от деня, в който испанското кралско семейство на католиците Фернандо и Изабел, с благословията на Светата инквизиция издават Едикт за изгонването на сефарадските евреи от Испания. Тогава през 1592 г. със специален ферман турският султан Баязид II е разрешил на над 100 000 евреи да се разселят в земите на Турската империя – респективно това е времето, в което страната ни се е намирала под османско доминантно присъствие. Преселниците донасят на нашите територии нови традиции, музика, облекло, култура, поезия, изкуства, философия. Те пренасят ритмите на Тарагона, Толедо, Арагона, Кастилия, Андалусия, Гранада, Майорка и създават тук на български територии свои общини, говорейки езиците „ладино” и раши”.

Напоследък препрочетох хрониките из дневника на тогавашния пълномощен министър на Райха в Царство България – Адолф Хайнц фон Бекерле както и фрагменти от дневника на тогавашния български министър-председател на ЦарствО България Богдан Филов, който точно преди 70 години на датата 11 март 1943 г. – /една много важна дата лично за мен/ пише следното:
„Стана дума за евреите от Новите земи, които изселваме – ТОВА СА БЕЛОМОРСКИТЕ И МАКЕДОНСКИТЕ ЕВРЕИ! Царят предложи да телеграфира да ги приемат и тях всичките в Палестина.
цитирай
2. souroujon - Продължение на текста
24.05.2013 23:03
. Възразих му, че е вече много късно, понеже те след няколко дни тръгват…На въпроса му къде отиват, отговорих – Полша”. „Но, продължи той – това значи, че те отиват на смърт?”. Обясних му, че това е пресилено…и…, че те ще бъдат използвани като работници…каквито и ние изпращаме. Царят отговори, че това не е същото, и че с евреите се постъпва нечовешки”…
цитирай
3. souroujon - 1940 г. – По данни на Светозар Няг...
24.05.2013 23:19
1940 г. – По данни на Светозар Няголов /”Истината за спасяването на евреите в България”, ИК „Виделина”, София – 2000, в началото на 1940 – та година трима равини от еврейската синагога в София посещеват духовния Учител на Бялото братство в царство България – Учителя Петър Динов и му предават за съхранение диаманти, с които, както пише Няголов „си създават духовни условия при религиозните ритуали”. На срещата е присъствал и брат Боян Бонев от Бялото братство. Равините са оказали пълно доверие на Учителя като го помолили да съхранява диамантите „докато мине германската опасност” и, че ще дойдат да си ги вземат.

- 1940 – 1942 г. българската царица Йоанна помага на много евреи да напуснат България, в това число на известното семейство Розенбаум. Царицата съдейства чрез италиянския посланик граф Маджистрати да бъдат издадени паспорти за транзитно преминаване през Италия за Аржентина на български евреи.

- 21.01.1941 г. българският цар Борис III подписва драконовия Закон за защита на нацията, който ликвидира правата на българските евреи. По силата на същия закон са ликвидирани официално и всички масонски ложи в страната.

цитирай
4. souroujon - - 1. 03. 1941 г. проф. Богдан Филов ...
24.05.2013 23:20
- 1.03.1941 г. проф. Богдан Филов пътува за Виена, където подписва в качеството си на министър-председател присъединяването на царство България към Тристранния пакт. Англия в същия момент отзовава от София своя посланик Рендъл и къса дипломатически отношентия с царство България.

- 19.04.1941 г. български дивизии навлизат като окупационен корпус на територията на Кралство Гърция и бивша Югославия.

- 26.03.1941 г. Фелдмаршал Лист стартира изпълнението на план „Марита” като нахлува в Германия и в Югославия, а в същото време неговата главна квартира е в Чамкория – България.

- От януари 1942 г. евреите в Царство България са били задължени да носят големи целулоидни шестоъгълни звезди.

- 20.01.1942 г. Райнхард Хайдрих – Началник щаб на SS получава заповедта за изготвяне на План за решаването на еврейския въпрос, който е имал за цел цялото еврейско европейско население да бъде изселено на остров Мадагаскар.

- През август 1942 г., в Царство България се ситуира Комитет по еврейските въпроси/КЕВ/, начело с антисемита Александър Белев.

цитирай
5. souroujon - - 22. 02. 1943 г. Александър Белев и ...
24.05.2013 23:21
- 22.02.1943 г. Александър Белев и Теодор Даникен – помощник на небезизвестния Айхман подписват тайно споразумение за депортиране на 20 000 евреи.

- В началото на март 1943 г. 11 343 евреи от т.н. „нови земи”/от Гърция и Македония са били депортирани в концентрационни лагери. Започват протести. Българското общество е стъписано от масовите убийства на евреи в Македония и Тракия. Тези евреи са транзитирани през България до Видин, а от там със корабите „Сатурни” към концентрационните лагери на смъртта – най-вече към Треблинка и Освиенцим.


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1178138
Постинги: 421
Коментари: 86
Гласове: 482