Виртуозът Леон Суружон заставал до  вагоните с беломорски евреи от ешалоните по пътя за концлагерите В Полша и Германия и им свирил със своята цигулка, като за последно на изпроводяк“Аве Мария”. Те слушали и плачели.

Автор: Анна ЗОГРАФОВА /Stella Souroujon*

Посвеих този материал  на Маестро Суружон и на  Международния възпоменателен ден на Холокоста - 27.01.2013 г., приет с резолюция на ООН през 2005 г.!

 
На 26 януари, а не на 28 - се навършиха шест години от смъртта на уважавания световно-известен виртуоз, композитор и цигулков педагог и МАЕСТРО - Професор Леон Суружон.

93-годишният Маестро прекара последната 2007 година от живота си в Пловдив, в родната България, където през януари 2006 г. бе удостоен с титлата Доктор хонорис кауза от Пловдивската консерватория. Почина самотен и тъжен в старчески дом в Брюксел, заведен там като племенникът му Алберт изпълни едно от последните му желания – да бъде погребан в България. В парцел 24 на Еврейските гробища в София, маестрото е положен за вечни времена, в гроба на своята майка Естер. Той лежи под мраморен саркофаг, върху който са изписани само имената. До гроба растат трендафилов храст и акация – дървото сиким, символ на Библейския кивот. Там е много тихо и почти никой не го посещава. Поставям рози върху мрамора, който блести. Към нас се покланя единствено салкъменото дърво. Никой не безпокои вечния сън на гениалния цигулар, преминал в отвъдното!
Възпитаник на Пражката консерватория, лауреат на множество международни конкурси, носител на наши и международни награди, проф. Суружон възпита поколения цигулари, с усет към лиризма и обич към музиката. Прекрасни виртуози – негови ученици в България са Александър Владигеров и талантливият му последовател - цигулков концертмайстор Радионов.

Професор Леон Сабитай Суружон е изтъкнат български и белгийски цигулар и музикален педагог. Носител на званието "Доктор хонорис кауза", присъдено му от Музикалната академия "Панчо Владигеров".

От 1949 г. професор по цигулка в Българската държавна консерватория, той се налага като един от водещите музикални педагози в България. Обучил и възпитал някои от най-добрите представители на българската школа по цигулка.

Изумителен бе талантът на маестро Суружон, споменът за който ще остане, като за един от най-големите цигулари на България. Концертирал по всички по-известни световни сцени, наред с Давид Ойстрах, Леонид Коган, Йехуди Менухин и Хайфец, с видния полски виолончелист Казимир Викомирски, с чешкия световно известен диригент Вацлав Талих, проф. Леон Суружон се радваше на всеобща известност и любов на публиката.

Изпълнителската дейност на професор Суружон го свързва с редица страни, в които той концертира - Франция, Чехия, Русия, Полша, Китай, Израел, Куба, Белгия, Испания.

В началото на 1980-те години Леон Суружон пристига в Белгия заедно с група български музикални дейци, поканени от операта на град Антверпен. В града и сега се говори с почит и възхищение за големия му принос в издигането на музикалното равнище на града, информира БНР.

Приятели са му били много от живите оцелели евреи от концлагерите на смъртта от Втората световна война.Всред най-близките му са били проф. Саша Попов, проф. Панчев, знаменитетата балерина Алисия Алонсо, покойният композитор и диригент Петър Зографов, българската Соня Хени, Проф. Христо Бръмбаров с втората си съпруга - певицата мецосопран и солистка на Пловдивската опера - Соня Хамерник, маестро Цадиков, журналистката Соня Алберт Бакиш, цигуларят Самуел Леви от симфоничния оркестър на БНР, граф Орлов, Леон Даниел, оперните певици Мати Пинкас и Юлия Винер, а също и Цола Драгойчева.  

Цадиков завършва клас по композиция през 1910 г. в Консерваторията на Вирцбург и след завръщането си в Царство България е назначен за диригент на "Еврейско певческо дружество - Хор при Централната синагога".

Имената на някои от неговите приятели са дори и в списъка на Шиндлер, чиито поколения продължават да живеят в Израел, Канада и Америка.
В своята книга “Отречени от закона”, посветена на подвига на българските евреи, оцелели след приемането на Закона за защита на нацията след 41-ва г. на ХХ век, писателят Виктор Барух описва как концлагеристът Леон Суружон от еврейския трудов лагер Бели брег или Бели извор, в района на днешно Ардино както и впоследствие преместен и в «Трънска клисура” през 1943 г. е бил пребиван, а вечер са му разрешавали да свири цигулкови пиеси от Дворжак. Слушали са ги всички концлагеристи.
Великият цигулар Леон Суружон, в концлагеристки дрехи вечер заставал на една височинка на фона на луната и свирел.
Концлагеристите от Гонда Вода помнят. Както и всички, чукали камани в мъжките трудови лагери за евреи, създадени през 1943 г.  
Г-н Леон Калаора ми разказа всичко това. Други ми описваха как цигуларят Леон Суружон е заставал до влаковите композиции край вагоните с беломорски евреи от ешалоните по пътя за концлагерите в Треблинка, Освиенцим и Бухенвалд. Суружон им свирил, като за последно на изпроводяк, Серенадата на Шуберт, Хумореската на Дворжак и “Аве Мария”. Те слушали и плачели. А там, в концлагерите на Полша и Германия загинали любими негови приятели. Из между безследно изчезналите в концлагерите /вероятно в Аушвиц/ за него е била и неговата добра приятелка - музикантката Елза Йелиела /или Илиела/ Полак, състудентка от Пражката консерватория, която той безуспешно е продължил да търси....
Много по-късно маестрото загубва и добрия си приятел – цигуларя Ян Паненка.
Покъртителна е мъката на маестрото, когато на 13 януари 1961 г. в Израел при катастрофа загива и по-толямата му сестра - великолепната портретистката – художничка Султана Суружон, погребана в Холон. Султана Суружон - Лазарова, е родена също както брат си в Нови пазар. Завършва Софийската художествена академия и когато през 1924 г. се основава Дружеството на българките с висше образование, тя е една сред първите наши именити портретистки, участвала в ежегодните изложби, организирани от дружеството през междувоенния период. В това сдружение са участвали около 100 български масторки на живопистта.

Султана заминава за Париж през 1938 г. и там излага свои платна, в качеството си на член на Дружеството на френските независими художници.  През 1953 г. репатрира в Израел.

Султана Суружон, заедно с Жул Паскин е представител на най-талантливото поколение български художници. Критици я определят като прекрасен портретист. Други съвременни я наричат първата жена  художник в историята на българския ексхибиционизъм. Всяка нейна картина е изключително ценена в чужбина и на аукциони нейните произведения се продават на баснословни цени.
За немалко от творбите й се предполага, че са били придобити от някои колекционери по не особено честен път.
През есента на м.г. във фонда на  Националната Художествена галерия в София е била предоставена от г-жа Амалия Кьониг /немска гражданка/ - по данни пак на Кьониг, една нейна уникална, но неизвестна до скоро картина - портрет, нарисувана от Султана Суружон, изобразяващ друга именита наша художничка от чешки произход - Елена Роберт, живяла и работила в България. Нарисуваната Дамата е приказдно красива. Елена Роберт всъщност е дъщеря на проф. Панка Пелишек - дългогодишен преподавател в Софийската държавна консерватория, колежка на проф. Леон Суружон. Картината е приказдно красива и е достойно тя да остане в златния фонд на галерията. Всъщност Амалия Кьониг е Дамата, която претендира, че е собственик на картината е дъщеря на Елена Роберт и живее в Германия.
Като авторка на невероятни маслени платна и акварели в сребристо розво и пембяно златист цвят художничката Султана Суружон се нарежда всред майсторите на портретния актов жанр. Нейни творби, една от които "Голи жени" (1934 г.), се съхраняват в НХГ - София, в много музеи по света и най-вече в Телавивския музей на изкуствата, тъй като Султана, която репатрира в 1953 е сред неговите основатели.

За годишнината от смъртта на Султана Суружон в София от 6 години насам всяка година се отслужва заупокойна литургия по канона на църковно-славянския ритуал. Интересен факт е обстоятелството, че сестрата на Маестро Суружон, която е притежавала  уникален глас – спинтов сопран, също е пяла с хористите на хор „Цадиков”.

Бел. Ред: Кой е Моше Цадиков – диригент на уникалния еврейски хор в София в продължение на 28 години / до 1938г/.   През този период постоянният състав е наброявал 80 певци и певици и още 70 деца. И когато през 1939г. хорът изпълнява в зала "България" невероятната оратория "Саул" на Георг Фридриф Хендел,  антисемитски настроена тълпа се нахвърля срещу публиката с яйца като това става две години преди приемането на Закона за защита на нацията, но е първият ранен знак за отношението към евреите по време на Втората световна войнаІ. След приемане на Закона за защита на нацията в царство България, хорът е принуден да прекъсне дейността си и я подновява едва след 9.09.1944г., когато евреите връщат всичките си граждански права. Диригент става Израел Аладжем. Така в духа на новата епоха се променя и името  на хора– "Еврейски народен хор при читалище "Емил Шекерджийски". В края на 1948г. по време на голямата алия хористите емигрират в Израел както и самата Султана Суружон, но по-късно - през 1953 г.

Музикалният гений на маестро Суружон винаги е бил в неговите виртуозни интерпретации. Обичал е Бах, Чайковски, Паганини, Бетовен, Брамс. Импровизирал е вълшебно прочутата Испанска симфония на Лало. Концертирал е в цяла Европа. Написва не малко свои композиции, от които изключително популярна е неговата испанска пиеса.
Проф. Димитър Сагаев пише за Маестрото в своята книга “Саша Попов и българският симфонизъм” следното:
“На 17.11.1949 г. в София диригентът проф. Саша Попов широко разгръща ръце и Петата симфония на Бетовен се разпростира мощно с призива на съдбата и победата на духа. Очакваният цигулар – виртуоз Леон Суружон изпълни прочутата Испанска симфония на Лало. С мекотата на тона, с динамичните отсеки и прецизността си той завладя публиката. Диригентът Саша Попов видимо оценяващ високото майсторство на Суружон, настоятелно го подканяше да се покланя на публиката. И накрая концертът завърши с любимата творба на Суружон “Картини от една изложба” на Мусоргски – Равел”.
Големият музикант проф. Суружон е посветил целия си съзнателен живот на музиката. А предпочитана от него сцена бе концертната зала “България” в София, където е изнасял стотици концерти още от времето на маестро Цадиков.
Професор в Брюксел, Щутгарт, Дюселдорф, в Моцартеума на Залцбург, в Хавана, Торонто и Париж, маестро Леон Суружон бе тих и скромен, човек с рядък талант, което го направи гражданин на света. Талантът му принадлежи не само на България. Принадлежи и на Белгия, където е живял и музицирал, на Чехия, където е следвал и обичал, на Полша, където в газовите камери изгоряха приятелите му. Принадлежи и на държавата Израел, която той много обичаше и където са неговите роднини, принадлежи на Париж – града сърце на света, в който маестрото става лауреат на конкурса Жорже Енеско през 1947 г.
Неговите ученици – Александър Владигеров и виолончелистът Йосиф Радионов,които преди години присъстваха на скромното му погребение, отслужено от кантора на Софийската синагога – член на Израилтянския духовен съвет Йосиф Леви и от раби Коен, винаги ще помнят майсторските му класове и концертната му дейност, преминала с огромен успех.
Името му значи много за българската музикална култура и винаги ще заема достойно място в българския музикален живот, защото с приноса си, той остана достоен “войник” на фронта за музиката.

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ И НА ГЕНИАЛНАТА НАША ХУДОЖНИЧКА СУЛТАНА СУРУЖОН!

/ С л е д в а/

А този линк е за децата от Варшавското Гето!