2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 5980 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.06.2012 19:17
КОЙ Е ПРОФЕСОР ВЕЧЕСЛАВ КАЗАКЕВИЧ?!
КАЗАКЕВИЧ
Вечеслав Степанович е роден през
1951 году в
Беларус,
в селището Белыничи
- Могильовска област.
Завършил е
Ленинградското Висше
военно-политическо училище,
филологическия факултет на МГУ
след което е работил в
музея на великия А.П. Чехова в Мелихов.
Бил е и е переводач .
Первата му публикация в Москве
е отпечатана в списанието
«Юность» в 1980 г.
Автор е на сборниците със стихове:
«Празник в провинцията» (1985,
Получава Наградата на името на А.М. Горки за
Най-добра първа книга, «Кой би ме нарекъл брат?»,
(1987), «Лунатик» (1998),
«Пълзи, охлюве!» (2004),
«Живот и приключения на един беглец (2006).
От 1993 г. живее в Япония.
Хабилитиран е и преподава
в качеството на професор в Университета на Тояма.
Повечето от приятелите му се интересуваха и продължават да се интересуват как Вечеслав и семейството му са преживели часовете и дните по време на опустушителното миналогодишно цунами и на земетресенията в Япония, тъй като почти две десетилетия семейството живее в Страната на изгряващото слънце.
По време на литературната вечер на 20.03.2012 г. към Вечеслав е проявен изключителен интерес от страна на представители от Института за висши хуманитарни изследвания и от страна на Центъра за най-нова руска литература.
Точно преди една година, /на датата 31.03.2011/, приятел на Вечеслав Казакевич пусна в Интернет негово писмо от Япония, в което поетът и писателят с огромна болка и съпричастие описва драмата на Япония:
"Всяка сутрин се събуждам с надеждата за добри новини . Лошо!. Вече ни е дошло до гушал И всеки ден нещо ново се случва и то лошо. Отново вчера се появи дим над реакторите. По принцип, всички вие вече знаете, че в Токио съветват да не се дава на децата чешмяна вода. За опасността от Фукушима научаваме от сайтовете. Ясно е, че има радиация. .. !Опасността от радиация е не само за т.н. 30 km зона, но и за в бъдеще. Надявахме се, че в Тояма - зад Сините планини, в приказните тъмни гори. радиация няма да има. Ноq оказа се, че нивото в Ниигата е леко наднормена. Синът ни работи в компания, в която са ангажирани повече от две хиляди души персонала, включително и чужденци. Много от тях в тези дни под различен предлог намират начин да напуснат Япония. Но ние не увисваме нос, а вярваме, че в Япония нещата ще бъдат туширани. И дори в началото на април, лично аз се надявам със спокойно и весело лице отново да влеза в аудиторията заедно с новите ми студенти и така да започнем новата учебна сесия. Надявам се също така, че те ще бъдат вече спокойни и щастливи – така както са били. Но всичко с времето си...Защото вече в усмивките и по лицата на хората по улиците на милионния град Осака, където нищо не се е случило – просто крешчендото на настроението като че ли пада. Защото апонците са организирани. Те веднага започнаха да събират средства за жертвите на земетресението. Ние също ходихме до пощата, в която официално се приемат дарения: дарения даваха много хора, дори и пенсионери. Някои даряваха доста голими суми Душите ни обаче бяха попили тъгата. Защото е нечовешко такова нещо да се случи с деца, с възрастни. Безмислено загинаха деца, прекрасни японски момичета, в които ние бяхме влюбени..Уви – разрушени се оказаха прекрасни градове, тайнствени храмове, древни градини, удивителни цветя. За секунди пред нашите очи бе унищожен целия уют на един мирен и процъфтяващ живот. И по този повод се замислям колко странно е, че в същия този момент моето семейство асоциира трагедията в Япония с преживения от нас Чернобил. А сега сме свидетели на това , което става и с Фокушима. , . Но все пак, това, което се случи тук в Япония бе нещо друго ... Странно наистина, но моето семейство преживя и Чернобил, а сега и сега Фукушима. Ние самите се оказахме на няколко стотин километр от водородния взрив. А хората, свидетели на тази трагедия ще запаметя тази трагедия завинаги като едни ще останат повече, а други по-малко нещастни.Просто като се замисля – разбирам, че ние сме просто мравки пред стихията на природата. А това, което ни е непонятно ще бъде непонятно и по – нататък. Но най-важното е, че в един миг, просто в един единствен миг ,ние тук в Япония се оказахме преди дори да успеем да мигнем ,в съвършенно друг свят, и като че ли дори и на друга планета.
И сега дори, още без дори да разбираме какво точно се е случило с нас, продължаваме да мигаме с очи, уж говорим за привични неща, за миналото, за ежедневни, опитваме се, каквото и да ни струва това да правим планове за бъдеще, за вечерта..., а в същото време около нас се разтваря, дими и гримасничи един съвършенно друг свят, непонятен, за който ние само бяхме чували, но нищо не знаем. Странен и непонятен свят, който сме длъжни да започнем да изучаваме . От самото начало, от нулата. Длъжни сме да свикнем с него, в него да живеем и да умираме....
И, може би най-важното е, че всички се стараем да няма паника, всичко да бъде точно и подредено, както е било.......
В опасната зона имам впечатления от една медицинска сестра, която работи в болницата и която не беше спала цели четири денонощия. А броят на хората, останали без покрив в обществените приюти непрекъснато расте. Към момента те са над 450,000. ...
Знаете ли ... земетресението в Кобе е било ужасно. Но един наш японски приятел ни каза, че очаква Кобе да стане още по красив: "Е, тогава, Коби ще бъде още по-красив!"
Тук и сега бих могъл със същата увереност да кажа същото и за начина на поведение на японците в този трагичен момент. Нямаше вандализъм, нямаше набези. Не ми е известно какво говорят за ситуацията в атомните електроцентрали в момента в Европа, но в Япония всички са сериозни и много организирани.. Подобно на всички островитяни, японците не са свикнали да се интересуват какво се крие зад Плащеницата на морето. Те не се оплакват. Те работят. Много...Мобилизирани са. Някак. Разбира се имаме възможност да следим и чуждестранните канали, но японската нация откликва на призивите на японските телевизионни канали............
Призоваха ни да пестим електричеството. Много области са без ток и вода. Без газ. Много влакове и линии са извън строя. Някои линии на метрото също не работят.... В Токио е по-напрегнато за разлика от Осака. Пестят се продоволствия.
Хората са разтревожени и това е естествено. Всички разбират опасността , свързана с ядрените реактори. Преди няколко часа е имало друга експлозия. Гледах пресконференция на експерти от Фукушима. Беше депресиращо преживяване. Очите им през цялото време са били сведени надолу. Хората не гледат това. Един журналист дори ги попита: "Вие не се извинихте за случващото се в Япония/,.
Но, забележете, в тази страна каквото и да се случи, от ръководителите на държавата се изисква задължително да поднесат своите извинения.
И така те многократно се покланяха и извиняваха за ситуацията. Питам се, наистина ли е нужно и по-точно кому са нужни подобни извинения?/
Любите ли вы Казакевича, как Я его люблю..?!
«Неважно какой народ,
Неважно какая страна,
Один и тот же повсюду кот
Глядит на тебя из окна.
Не шелохнёт он башкой своей,
Поскольку знает давно —
Один и тот же всегда ротозей
Глазеет в его окно.
Звёзды чёрт знает куда разнесёт!
Но ты не волнуйся, Боже:
Будет мечтать об улице кот,
Грустить о доме прохожий...»
Вечеслав Казакевич
http://souroujon.blog.bg/technology/2009/11/09/razkaz-na-vecheslav-kazakevich-v-sofiia-24-chasa-sled-sybari.432503
http://souroujon.blog.bg/technology/2009/11/09/izpoved-na-edin-ruski-poet-v-sofiia-24-chasa-sled-sybarianet.432518
http://blog.imhonet.ru/author/725470/post/4436739/
Comments: КОММЕНТАРИИ В ИНТЕРНЕТЕ!:
From: andoluen: Хорошее стихотворение, его читать просто интересно, не то, что бездарные посты о политике, которыми сейчас инет напичкан по самое не хочу, и картинка очень подходящая - тоска сразу навалилась - и хоп! за горло...
|
From: kyklodel Тоска по чему? По прошлому, окну с котом, несуетной жизни? Или у Вас свои приоритеты?
Неважно какая страна" Ой! Даже вороны каркают по разному.
Того, что творилось под носом, презрительно не замечал, с потухшею папиросой о будущем только мечтал. Там девушки ждали с букетами, стихи налетали, как шквал, и Пушкин с друзьями-поэтами со звёзд благосклонно кивал. Пусть жизнь, будто дерево, треснула, о будущем стану мечтать! Ведь столько ещё интересного: спиваться, стареть, умирать. (Ответить) (Parent) (Thread)
Сидишь где-нибудь в Патагонии, и сердце совсем не болит, хоть осень на подоконнике и дождик по сердцу стучит. По белому сердцу из цинка, которому всюду уют. Артистам бродячего цирка такие сердца выдают. (Ответить) (Parent) (Thread)
Под вечер в посёлке включают метель, разводят русалок в алмазных окошках. Забыв про учебники, бросив портфель, сидишь на печи с громогласною кошкой. Сдвигаются с места равнины, луна, солдаты атьдвакают, голуби бредят, раскинулись девки и море вина, совсем ни к селу Фудзияма видна! А печка всё едет и едет, и едет… (Ответить) (Parent) (Thread)
ПРЕОДОЛЕНИЕ РАЗЛУКИ
Разлука с родиной для поэта беда, сопоставимая с исчезновением поэтического, то есть, Божьего дара. Разлука с Родиной, как бы все благополучно ни сошлось, это несчастье, как правило, она сама по себе и грозит исчезновением дара, а заодно болезнью и смертью. Вечеслав Казакевич в Японии как раз и заболел, самым простым, буквальным и смертельно опасным образом. Заболел и выздоровел. Я думаю, не без помощи все того же дара, без всякого пафоса, ежеминутно и всегда, преодолевающего разлуку с родным языком и с собственными корнями. Подозреваю, что сама возможность такого тотального преодоления разлуки – это знак качества поэта. Если он выживает как поэт, то это значит – он настоящий. Такое преодоление редко, но случается, примеры известны. В доме Телешова ( «Дача на Покровке») маленький зал показался особенно маленьким – он едва вместил читателей Вечеслава Казакевича, пришедших на его вечер. У него в России есть не только друзья, но и читатели. В том числе и такие читатели, которые стали друзьями. Мы встретились с Вечеславом в начале двухтысячных, я тогда издавала журнал и, изредка, книги. В результате на свет появился самый «японский» из сборников стихов Казакевича, «Ползи, улитка!». В книге жил счастливый, свежий и влюбленный, но и глубокий, взгляд автора на чужую страну. Взгляд путешественника, приехавшего издалека и не навсегда. Но звучал уже и голос судьбы, разлуки, любви к утраченному. В следующий приезд Казакевича в Москву, если не ошибаюсь, под новый 2005-й год, мы встретились во второй раз. Это был праздник, предновогодний, суетный, многолюдный… Стало быть, мы не виделись лет семь. И вот Вечеслав Казакевич привез издателю Николаю Филимонову новую рукопись. Скоро будет книга… Слава, выступая на вечере, сказал, что она будет «маленькая». 48 стихов. По поводу этой цифры я подумала, что поэзия ведь живой, штучный процесс. Поэт рождает живое и необходимое, сколько Бог велит. Лишь бы именно по Его велению. Чтобы в самом деле — стихи. У Вечеслава Казакевича в самом деле стихи. Он их читал, а мы слышали. Так что выйдет маленькая большая книга.
Анна Бердичевская http://blog.imhonet.ru/author/725470/post/4436739/ |
/ГЛУХАРЧЕТА/
В сторонке от посёлка дачного
живёт старуха вместе с кошкой.
И десять тысяч одуванчиков
молчат у низкого окошка.
-
Стоит изба над самым озером,
на днях её снесут бульдозером.
Но знают птицы и зверьё,
что есть защита у неё.
-
За дом, за кошку на диванчике,
за бабку, что устала жить,
все десять тысяч одуванчиков
готовы головы сложить.
Об авторе | Вечеслав Казакевич родился в 1951 году в поселке Белыничи Могилевской области.
·20 лет назад, в 1987 г., в издательстве «Современник» вышла в Москве книга «Кто назовет меня братом» Вечеслава Казакевича. Сегодня профессор живет на Восток – в БЪЛГАРИН ЕДИНСТВЕН В СВЕТА ПРОМЕНЯ С БИО...
САГА ЗА НЕДОПИСАНАТА ИСТОРИЯ НА ДИСИДЕНС...
Само насън е прието!
Разсекретяваме тайната на по – малкия си...
