Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2011 12:51 - За понятията "точност" и "езикова прецизност" - автор Проф. Р. Бабалова
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 1316 Коментари: 0 Гласове:
0



ПОНЯТИЙНА ТОЧНОСТ И ЕЗИКОВА ПРЕЦИЗНОСТ

 

С развитието на науката ползваните в нея понятия уточняват съдържанието и обема си. Частните науки притежават специфична терминология, отразяваща степента на развитие на науката като цяло и съобразяват предмета и задачите на своята насоченост. Пътят за обособяване на науките е немислим без предметна идентифицираност, неповторимо целево разнообразие и отворени за интеграция с други науки методи на изследване. Едни от критериите за научна зрелост са понятийната точност и езиковата прецизност. В този смисъл е шокиращ насловът на интервю: „Емоционалната интелигентност е по-важна от обема и нивото на знания”, поместено във вестник „Аз, буки” от 14 юни 2011г.

Допусната е понятийна несъвместимост между емоция и интелигентност – структуроопределящи понятия в психологията. Тяхното обезличаване в цитирания израз е неаргументирано.

Сложността на човешката психика изисква ясно разграничаване ядрото на психичните процеси, изразяващо тяхното типизиране, от нюансирано съпътстващите го възрастови и индивидуални особености. Те не са маловажни, но са фон, върху който се обособява същността на явлението. Разсредоточаването на терминологичната му чистота е плод на неподходящи прилагателни, произтичащи от възрастови и други ограничения (емоционална интелигентност, познавателен интерес, емоционална заинтересованост, любопитство, психология на предприятието, психология на музиката и др.)

Интелигентността е личностна изява на интелекта. Той е (според проф. Генчо Пирьов и проф. Любен Десев) „самостоятелна, познавателна, динамична структура на психиката”. В основата на тази структура са познавателните свойства, чрез които се отделя същественото от несъщественото в обекта на познанието (диференцира се ядрото на явлението). В структурата на интелекта присъстват както емоционални, така и евристични елементи, които не определят нейната същност. Те неоснователно се вместват в езиковата композиция на понятието „емоционална интелигентност”. Неговата употреба от някои западноевропейски психолози не е критерий за състоятелност. Неслучайно този термин не съществува в Речника по психология (превод от немски език). Силно изразената емоционалност у децата от предучилищна възраст не е сериозно основание да се поставя сравнителен знак между „емоционалната” интелигентност и обема и нивото на знания в полза на първата. Съдържанието и обемът са взаимно определящи се величини в понятието и е непосилно и ненужно те да се сравняват в един толкова интензивен период на психическото развитие. Разграничаването им не е показателно за сериозността на изследването. Обявеното в него за основно компилативно понятие „емоционална интелигентност” се нуждае от много убедителна аргументация, за да се разсеят обвинения в чуждопоклоничество и национален научен нихилизъм. Необходимостта от емоционално нашествие във всички обособили се психични процеси в предучилищна възраст не означава, че то е достатъчно условие за съдържателно разгръщане в този възрастов период. Интелигентността е сполучлива характеристика за други възрастови групи, отличаващи се с качествено различни степени на познанието.

Изведеното твърдение се отнася и за психологическия смисъл на понятието „интерес”. Той се обезсмисля, когато се „открива” в предучилищна възраст. Отъждествяването на интереса с любопитството неоснователно транспонира свойствата си върху сложна личностна проява, структурирана задължително от познавателни, емоционални и волеви компоненти. Последните два са във връзка и по повод, създаден от първия. Колкото по-задълбочено е представено водещото познавателно съдържание, толкова по-силно са изразените към него интелектуални чувства и по-убедително е задействана волевата сфера на поведение. За това прибавеното определение е безсмислено. Всеки интерес е с познавателна същност. Видовите различия се диктуват от обекта на познанието (такъв може да бъде всеки предмет или явление от действителността) и от времетраенето на интереса (епизодичен и постоянен). Съществен отличителен признак за присъствие на интерес в познавателната дейност е съвпадането на целта й и водещия мотив на това поведение – цел и мотив съвпадат: те са познавателни. Характерните мотиви за познание в предучилищна възраст са игрови – произтичат от обективно предпоставената за водеща игрова дейност.

Успешната защита на първата ми докторска дисертация е доказателство, че не е невъзможно да се опровергае несъстоятелността на продължително ползвани в науката понятия. Достатъчна е задълбочена теоритична обосновка, убеденост в нейната състоятелност, подкрепена от обективно представен емпиричен материал (бях го събирала 8 години като директор на 136-та детска градина – София, кв.”Бъкстон”).

Споделям тезата за приемственост, намерила отражение в интервюто, за което стана дума в началото на статията) с проф. д-р Ирина Колева. Тя не е достатъчно последователна в разбирането си за научните проекции на приемствеността.

Вникване в аргументите за зараждане предмета на изследването, както и в неговото развитие, е задължителен компонент на приемствеността. Многоаспектността й е проявена и в последователността (научна, езикова и възрастова) на научната продукция. Бях успешна в отстояване на този аспект на приемствеността, който реализирах чрез втория си докторски труд – „Интересът в структурата на възпитателните отношения”(разгледани от I- ви до последния клас на горната училищна възраст). Не се отклоних от ползването на понятието „интерес”(макар, че в психологическата литература все още се срещат: „емоционален интерес”,”познавателен интерес”,”волеви интерес”,”естетически интерес”,”практически интерес” и др.). Убедена съм в тяхната научна несъстоятелност и не бих ги ползвала при каквито и да било обстоятелства. Съзирам, че такава езикова приемственост трудно ще се осъществи при ползване на понятието „емоционална интелигентност”. На фона й (като логическа и езикова последователност) наукообразно изглеждат понятията: „познавателна интелигентност”, „волева интелигентност”, „трудова интелигентност”, „психическа интелигентност” и други съчетания, лишени от смисъл.

Друго направление на приемствеността предполага практическото остойностяване на теоритически постижения. Тази разновидност на приемствеността се конкретизира чрез привеждане на несъществуващи слабости в системата на предучилищното възпитание в България преди 10-ти ноември 1989г.

Според отговорите в цитираното по-горе интервю авторските проекти (понятието е лишено от смисъл – всеки проект има автор/и/ ) са панацея, за да се изведе предучилищната педагогика и основаващата се на нея практика, на „световно равнище”. Тя отхвърля система, предимствата на която са – централизираност, плановост, перспективност и т.н. От теоритическото богатство на българската предучилищна педагогика и нейните реализирани в практиката измерения са се учили много „западни” специалисти. Аргументите за „големите предимства” на „авторските проекти” се свеждат до съблюдаване индивидуалността на детето, поставянето й в центъра на възпитателните взаимодействия. Обект на педагогическите взаимодействия са били винаги детето, ученикът, студентът – човешката личност. Принципът за индивидуален подход, заедно с всички други принципи в теорията на възпитанието и в дидактиката, е критерий за научност.

Като задължителен технологически компонент, в който са изкристализирали многовековните постижения на педагогиката, гарантира висока степен на надеждност в практическите й измерения. Регионалните особености (географски, етнически, материални, културни и др.), в които израства детето, оказват влияние върху неговата възпитаност. Те не са основания за децентрализация на предучилищното възпитание. Върху еднаквото образователно съдържание и неговия обем се формират необходимите условия за пълноценно развитие на детето и приемственост между предучилищното и училищното обучение и възпитание. В този смисъл насловът на интервюто „Емоционалната интелигентност е по-важна от обема и нивото на знания” е научно неиздържан. Важността е житейско понятие и употребата му в сравнителна степен е неподходяща. В психиката на детето са от значение всички психични процеси и свойства. „Нивото” предполага степен на задълбоченост (ориентация към причинно-следствени връзки и зависимости), осмисленост на вербалната изява, общителност, убеденост в истинността на знанията, доказателственост и т.н. Някои от тези особености са изведени на преден план в предучилищна възраст. Науката не е научно-популярно четиво. Нейната стойност се оценява от специалисти, мислещи перспективно, в Министерството на образованието, младежта и науката (имам предвид научни работници в областта на предучилищната педагогика).  Нанасят се щети на система с достатъчна престижност.

Тя се постига трудно. Измерва се чрез много критерии, между които са понятийната точност и езиковата прецизност на науката. Техният старт е в изискванията на формалната логика – подвеждането на определяемото понятие под по-общо от него и посочване на видовите му отлики, чрез които се отразява неговата неповторимост. Предметът на всяка наука намира израз в категориалния й апарат. За педагогиката той се свежда до социалните явления – възпитание, образование и обучение, а за психологията – до психиката на човека. Насочвам вниманието на читателя към нароилите се съставни понятия в психологическата наука – психология на образованието (образователна психология), психология на предприятието, психология на музиката и др. Този езиков израз е неточен, индиректен и създава научен хаос. Излизането от него означава подреждане на пъзел с помощта на редица условности и абстракции. Те изискват социални явления и структури да бъдат оприличавани на жив организъм. Логиката на разсъждения в този порядък предполага, например, образованието (възпитателно взаимодействие чрез специално подбрано, възрастово осъразмерено и систематизирано познание за природата, обществото, човека и чрез видове познавателна организация) да бъде сведено до индивидите, участващи в този процес. Особеностите на тяхната психика могат да бъдат предмет на психологията на образованието (образователната психология). Структурата на предприятието, неговата организация и ръководство предизвикват психчни прояви у работниците, които заслужават да бъдат изследвани. Същото се отнася и за музиката, в качеството й на творческа човешка дейност.

Появата на разгледаните по-горе понятия е квази-развитие на психологията, защото те я обезпредметяват и внасят ненужна условност. Отраслевите психологии са достойнство, което разширява нейния научен потенциал.

Фунционалните анализи, присъщи на математическата логика и на кибернетиката, вероятно биха насочили към по-съдържателни наименования на отраслевите психологии. Съвременните ориентации към интердисциплинарни изследвания увеличават шансовете за появата на нови научни отрасли с по-добре осмислен понятиен апарат и неговия езиков израз. Оглеждането им в криво огледало не е ползотворно нито за развитието на психологията, нито за педагогиката.

              

 

                  

 03.08.2011г.                                                                Проф. дпн Руска Бабалова

    София                                                                        СУ „Св. Климент Охридски”

 

 

 





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1177200
Постинги: 421
Коментари: 86
Гласове: 482