Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2011 13:14 - ВНИМАНИЕ ! ЗАБРАНЕНО ЗА ПЕДАГОЗИ – СПЕЦИАЛИСТИ ! „Свещена глупост ! Векове цели разум и съвест С нея се борят ! Борци са в мъки, в неволи мрели, Но кажи що са м
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 1641 Коментари: 0 Гласове:
1



ВНИМАНИЕ ! ЗАБРАНЕНО ЗА ПЕДАГОЗИ – СПЕЦИАЛИСТИ !

 

„Свещена глупост !

 

Векове цели разум и съвест

 

С нея се борят !

 

Борци са в мъки, в неволи мрели,

 

Но кажи що са могли да сторят !”

„Борба” – Хр. Ботев

 

Срещата с Ботевата поезия е източник на проникновение и чувство на национална гордост. Забързаното ни ежедневие не е оправдание, което може да ни спести неудобството на виден наш народен представител, който интервюиран, не е в състояние да си спомни поне едно четиристишие от любимо стихотворение на Ботев. Той е наша национална светиня, неизчерпаем източник на прозрения, чийто съвременен прочит е ограничител на суетата, професионалната посредственост и алчност, широко застъпени в социалната ни среда. Тя е широко отворена за „свещени глупости”, които нанасят огромни психически и материални щети. Отстраняването им е възможно чрез „нежната” еволюция, в която водеща е Науката. Нейното познаване на професионално равнище е проблем, разрешаването на който е свързано с начален старт, отличаващ се с високо социално ускорение. То трябва да съпътства всички сфери на човешкото разумно поведение.

В това отношение не прави изключение и образователната политика /за стратегия е немислимо да се говори/. Тя изобилства от поредица грешни решения и неиздържани научно предложения за реформи. Критериите за отхвърлянето им са в теоретичните постижения на педагогиката и техните практически проекции. В своето многовековно развитие педагогиката е натрупала научен потенциал, оползотворяването на който е в състояние да гарантира висока професионална квалификация на кадрите, работещи в сферата на възпитанието, образованието и обучението. Научното богатство на педагогиката е предмет на изучаване от педагозите – специалисти. Те са една от най – старите специалности на СУ „Св. Климент Охридски”, а от 25 години са негов самостоятелен факултет. В своето четвъртвековно съществуване той е подготвил хиляди авторитетни специалисти, но за тях пред вратите на Просветното министерство и пред много училища е поставен предупредителен знак, че те не ползват професионално предимство. Подходящо е Ботевото „свещена глупост”. Специално подготвени ръководни кадри се елиминират. Мотивите са ясни, но те не са съзидателни за съвременното възпитатие, образование и обучение. Погазват се демократични завоевания на общественото развитие, върви се по пътя на най – малкото съпротивление, подменя се същественото с несъщественото.

Интервюиран, Просветният министър прокламира предстоящи „реформи” в обучението на учениците от начална училищна възраст:

Ш Минимизиране броя на часовете по пеене и рисуване и въвеждане на лишен от смисъл (за този възрастов период) самостоятелен учебен предмет екология (Подходяща е съпоставката с баналната реклама : „Найлонът не е на мода.”);

Ш Часовете по физическо възпитание се заменят с часове по йога;

Ш В интервюто му могат да се открият и „бисери” от рода на – наказание чрез труд (в тухларна или в други „подходящи” места). Изглежда на г-н Игнатов не са известни дори научно – популярни четива за трудовото възпитание, където се акцентира върху видовете му влияния върху личността – особено принудителното трудово усилие. То деградира личността, озлобява я, асоциализира я. Световната педагогическа практика съдържа примери за трудов героизъм в името на човешки идеали. Имената на успешно работилите в областта на трудовото възпитание  педагози е полезно да не се забравят.

Проява на невисок професионализъм прозира и в предложението за целодневно задължително присъствие на учениците от I – ви  до IV – ти клас. Изкуственото отчуждаване от семейната среда, разполагаща с възпитателни възможности, е вредно за развитието на личността -   особено реализирано с оскъдни материални средства.

Несъответствието между степента на трудност в кандидат - студентските изпити, нормалните възрастови особености на зрелостниците и предвидения задължителен материал за изучаване по различните предмети в общообразователното училище, шокира учениците още преди кандидатстването и ги принуждава дълготрайно да „вземат” частни уроци при университетски преподаватели. Стилът им е специализиран и в повечето случаи учениците механично запомнят отделни фрази. Претоварването се компенсира с несистемно учене по неизпитните, за съответните ученици, учебни предмети. Уронва се авторитета на преподавателите в общообразователното училище, предизвиква се изкуствено и ненужно неравноправие между учащите се. Комисиите към Министерството на образованието, младежта и науката за определяне  темите на кандидат-студентските изпити са с излишно професионално самочувствие и отхвърлят участието на педагози – специалисти – една от причините за този доцимологически абсурд.

Куриозен е примерът, в това отношение, на една от темите за наскоро проведения кандидат-студентския изпит по български език и литература в СУ „Св. Климент Охридски”. Кандидатите трябваше да разсъждават върху „Пътища на прозрението в разказите на Йордан Йовков”. Чрез него се демонстрира езикова неточност и максимизиран обем на произведенията на Йовков – разказите му са събрани в три тома. Понятието „пътища” не е наситено с литературна същност – по-издържано е замяната му с „изразни средства”. Те не е необходимо да присъстват във формулировката на темата – всеки задълбочен литературен анализ предполага внимание към изразните средства. Предлогът „на” показва оставане върху повърхност, собственост и т.н., докато „за” е по-оправдан в смислово отношение. Прозрения са присъщи на хора (литературни герои), а не на разказите (вид литературна форма, чрез която се разгръща съдържанието на творбата). Посоченият по-горе изказ на темата, би могъл да се формулира така : „Прозрения на Йовковите герои от разказите ...” (посочват се задължителните за разглеждане разкази и ги следва „и други”). Зададената на кандидат-студентите тема в началния й вид е достойна за Книгата на Гинес, защото изисква написването на докторска дисертация за 4 часа.

На приемния изпит кандидат-студентите можеха да избират между темата, която вече разгледах, и тази, предполагаща разгърната съпоставителна характеристика на стихове от Христо Ботев и Атанас Далчев. Задачата е не по-малко сензационна и е по възможностите на филолози, разполагащи в момента на решаването й с творбите на двамата автори. Такова осигуряване е невъзможно, дори да бъде сведено до определен от специалисти, брой произведения. Остава да се разчита на паметта на кандидат-студентите, чиято услужливост не е в състояние да се задейства, след като в училище неоснователно отпадна изискването за наизустяване. Надеждите, отправени (в този случай) към компютъра, са илюзорни и възпитателно малко ползотворни. Общоучилищни (класни) инициативи за рецитали, литературни вечери, дискусии, състезания, са изключения. Просветното министерство не проявява вкус и не стимулира такива дейности – те не са му свойствени. Ученическите предпочитания са към празнуване на рожденни дни в заведения.        

В поредицата от грешки на Министерството се вписва и „несъобразителността” му да насочи вниманието на зрелостниците, чрез матурата по български език и литература, към актуално, нечесто срещащо се събитие. Само два дни преди този изпит Българската Православна Църква канонизира жертвите на Баташкото клане. Сполучливото светско възпитателно остойностяване на това събитие е с много измерения. Едно от тях е темата на изпита да съсредоточи вниманието на зрелостниците върху стихотворението на Иван Вазов „Възпоменания от Батак”. То се оценява като неподходящо от Просветното министерство поради некомпетентност или по други съображения – поради това то не е реализирано. Документалното доказване на историческата истина, в случая, е съпроводено от художествени творби с непреходна стойност. Разумният подход към тях изисква проявата на уважение от отговорните дейци на образованието, защото е източник на заслужена национална гордост. На нейния фон е реално постижимо трайно етническо сътрудничество и равноправни междудържавни отношения.

Написването на възрастово осъразмерени и научно издържани учебници и учебни помагала е съществена част от реформата в образованието. Да се учи в общообразователното училище по университетски учебници е парадокс. Многобройните сега действащи колективи за написване на учебници ,по избор, съставени от научни работници и учители – предметници (без участието на педагози – специалисти) са:

v Скъпоструващи;

v Увеличаващи субективизма в обучението;

v Затрудняващи преместването на учениците от едно в друго училище;

v Създаващи условия за корупция при определяне цената на учебниците.

В компетенцията на Министерството е да определя кои от предложените за конкурс учебници са най – пригодни за целите на общообразователното училище. В експертните комисии е задължително присъствието на педагози – специалисти.

Поради големия обем на задължителното за изучаване съдържание в общообразователното училище, учителите по отделните учебни предмети ползват с предимство моделите на познавателно поведение, присъщи на лекцията. Привнесените към нея елементи на събеседването създават по – висока степен на активност. Предизвикателствата към нея, конструирани чрез признаците за проблематизирано разработване и усвояване на образователното съдържание, са с много по – висок познавателен, емоционален и волеви заряд. За мнозинството от учителите те са неизвестни като теория, поради което техният активизиращ смисъл остава неизползван. Има учители, които в беседването си с учениците, не различават репродуктивните от проблемните въпроси. Дидактическата им стойност се изразява чрез ползването им по предназначение. Репродуктивни – преобладават в структурата на уроците за затвърждаване на знанията и са необходим компонент на видовете им упражнения. Дидактиката е типизирала уроците като се е основавала на обективни психофизиологични особености, без съблюдаването на които целите на обучението остават нереализирани. Научните основания са в полза на съхраняване видовете урочни структури. Посегателството върху тях е причинено от непрекъснато качествено и количествено развитие на съвкупния познавателен продукт. Необходима е дидактическа трактовка на отправените, по този повод, предизвикателства към обучението. Водещи за разрешаване на противоречието между необходимостта от качествено и количествено осъразмеряване на задължителното съдържание на обучението и обновителните му тенденции, насочени към разрушаване целостта на образователната система      дидактически съображения. Те произтичат от научната интерпретация на основна характеристика на обучението – реализира дидактически редуцирано познание. Дидактическото редуциране е видово понятие, което определя развитието на обучението чрез критерии, произтичащи от целевата му ориентация.

Следователно, познанието – продукт на преподаването и ученето (на обучението), е дидактически намалено по обем и съдържание (редуцирано), защото то се извършва чрез критерии, произтичащи от същността на процеси и явления, които процесуално-дейностно и организационно-функционално  непрекъснато взаимодействат с него и помежду си, за да разгърнат неговите интелектуални, емоционални и волеви характеристики. Дидактическите принципи, методи, форми, средства (технологически структури), както и признаците за проблематизирано разработване и усвояване, ученето чрез „откриване” и т.н. са предназначени да обслужват научно редуцирано познание. Тяхното обезсмисляне, породено от непознаването на целевата им същност, от „новаторски”(лишени от смисъл) амбиции и от маниакални конюнктурни мотиви, са тревожен сигнал за „перспективното” разгръщане на идеи – плод на случайни хрумвания, игнориращи постиженията на многовековна наука, както и на нейните практически проекции. Информационният съвременен „бум” е изключително повсеместно научно развитие, но поставя много сериозни предизвикателства пред средното и висше образование. Тук проникването му е свързано с определяне на научнообосновани критерии, върху които да бъде извършена неотложна много съществена реформа – минимизиране в разумни граници. Поверяването му на експертни комисии към Министерството на просветата, младежта и науката е задължително. Тези специализирани звена, съставени най-малко (за средното образование) от петима специалисти – трима учители-предметници, един хабилитиран вузовски преподавател и един педагог-специалист, са в състояние да решат задачата на професионално равнище. Вероятно то ще изисква обновяване на технологията на обучението със скъпоструващи аудиовизуални средства. Ще се наложи комплексна подготовка на учителите-предметници, която ще им осигури качествено ново равнище на професионализъм (на него ще бъде посветена заключителната част на статията).

Сега, малко внимание към много голяма, кървяща язва, в условията за отглеждането и възпитанието на деца, лишени от родителски грижи. Те са немалък процент от подрастващите в България. Те живеят в домове – приспособени за целта стари сгради, намиращи се в центъра на населените места, при неблагоприятни битови и хигиенни условия; разполагат с оскъдни материални възможности; подложени са на злостни нападки от живеещите в съседство; на тях се гледа като на потенциални закононарушители;поддават се лекомислено на съблазни, идващи от заобикалящата ги неблагоприятна за тях среда; рядко срещат съчувствие и доброжелателство; не се радват на висок успех в общообразователното училище (преобладават добрите и средните ученици, рядкост са отличниците); не изпълняват добросъвестно възложената им самостоятелна работа; малко четат полезни книги; насочват се към повърхностни занимания; нямат обоснована професионална стратегия.

Тези факти са достатъчно предизвикателни за Просветното министерство. От неговите решения и научнообосновани незабавни действия зависи тази лична и обществена драма все по-рядко да се представя и да изчезне от сцената на „педагогическия театър”. От Бастилии на „свещена глупост”, на коравосърдечие, на нищета и на недобродетелност тези домове да се превърнат в храмове на трудолюбие и на неподправена хуманност. Под егидата на отговорното за просветните „светилища” министерство да се ангажират с материално подпомагане и други ръководни органи. Държавата разпулага с пустеещи или изоставени земи, които с лекота предоставя на чужденци. Тя е в състояние да предостави за ползване земя и сгради на домовете за подрастващи, лишени от родителски грижи. Към тази помощ би могла да се прибави и тази от Европейския съюз по отделните оперативни програми.

Биха могли, ако има разбиране, да се построят „дворци” за живеене, снабдени с всички „екстри” за физическо и психическо развитие, както и за трудово усилие. Това би ощастливило подрастващите, би върнало усмивката на техните измъчени лица и би ги възпитало да живеят ползотворно.

Познаване и осъвременяване подвига на световноизвестни педагози (швейцареца Й. Х. Песталоци- 1746 – 1827г.; руснака А.С. Макаренко-1888 – 1939г.; украинеца В. А. Сухомлински- 1918 – 1970г. и др.)е надеждно теоретическо и практическо основание за възпитаване на перспективни добродетели у младежите и девойките, живеещи в домовете за ощастливяване. Разсъжденията не са плод на педагогическа фантастика, а са реално осъществими образователни реформи, съответстващи на изискванията за нравствена възпитаност на младото поколение, живеещо в условията на XXI- ви век. Тя е във взаимодействие с другите видове възпитаност на личността, поради което технологията на трудовото възпитание изисква усъвършенстване на средствата й – ползване на модерни мини селскостопански машини. Те са в услуга на привлекателността на този вид труд и на неговата производителност. Тя се ползва по предназначение, ако получените от нея материални блага са разпределени справедливо между възпитаниците – на всеки според вложения труд. При такава организация, той не се ползва като наказание, а се преследва неговата многостранна и перспективна за личността стойност.

Предстоящата образователна реформа е научнообоснован процес с многофакторни аспекти. Насочеността към всеки от тях разкрива нови съдържателни характеристики. Те влияят различно върху йерархизираната структура на образователната реформа.

Изхождайки от такива съображения, могат де се приемат за водещи в образователната реформа нововъведения, отнасящи се до подготовката на учителите-предметници в общообразователните училища. Квалификацията, която притежават като действащи специалисти с висше университетско образование, е недостатъчна, за да отговори на ученическите потребности. Те нарастват интензивно, продиктувани от основателни личностни стремежи и от общественото развитие. То е обективна предпоставка за качествено различно от досегашното равнище на подготовка, присъщо на учителите от средните общообразователни училища и техникумите (колежите). В действащата система на образование в България работят висшисти – литератори, математици, физици, биолози, химици, историци, географи, спортисти и др., чиято предметна подготовка е на ниво – дидактически редуцирано учебно съдържание. Нерешеният проблем е в тяхната педагогическа пригодност – тя е елементарна и в резултат на нея дидактическото ежедневие е наситено с много съществени грешки. Породените несъответствия са основната причина за ниската познавателна активност на учениците, за липсата на интерес към познанието по различни учебни предмети и за минималните възпитателни резултати от тях.

Поради приведените аргументи педагогическата подготовка на учителите-предметници би могла сполучливо да имитира професионалната подготовка на лекари със специалност – в продължение на шест години те получават висше медицинско образование, след които най-малко две години работят като общопрактикуващи лекари и едва тогава се допускат до задължителни, редовно посещавани едногодишни (двугодишни) курсове, които завършват със сборен изпит, след успешното полагане на който те са: кардиолози, психиатри, рентгенолози, педиатри и т.н., т.е. лекари – специалисти. Пренасянето, с едногодишни съкращения и двете степени на подготовка, на този дългосрочно следван модел, е ползотворен за подготовката на учители с педагогическа специалност. Според  действащия учебен план за подготовка на учители, тя е подценена, формална и слабоефективна за психичното здраве на подрастващите. На нея се гледа като на резервен вариант за професионална реализация. Измества се центъра на високоотговорното учителско призвание – „Сърцето си да отдадеш на децата”. В нея преобладава еднообразно трудово усилие, лишено от необходимите педагогически познания. Преодоляването на неговия негативизъм е насочено към съдържателна, задължителна, необходима педагогическа надстройка върху завършеното висше образование на учителите, преподаващи различното общообразователно съдържание. Необходимо е то да се реализира въз основа на достатъчни познания в областта на: история на педагогиката; история на българското образование; теория на обучението и на възпитанието; съответната методика; теория за управление на образованието; педагогическа психология и етика; успешно апробирани техни практически решения, на които не липсват иновационни елементи.

Посочените основополагащи изисквания към просветната реформа не са панацея, но са част от достатъчните условия за започване на оздравителните просветни процедури. Тяхното навременно осъзнаване в резултат както на професионални, така и на по-широки обществени дискусии, от Просветното министерство би поставило началото на „нежната революция” в българското образование. Нейното развитие е в състояние да отстрани забранителния знак пред специалистите – педагози и да осмисли техните усилия за ново Възраждане на българската образователна система.

 

                                                              Проф. дпн Руска Бабалова

                                                              СУ”Св. Климент Охридски”

 

 



Тагове:   анна зографова,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1177104
Постинги: 421
Коментари: 86
Гласове: 482