ДОКОГА ?!

Автор:

                            Проф. Д.П.Н. Руска Бабалова

                               СУ Св. Климент Охридски”

Поводите за този реторичен въпрос са многобройни. Отнасят се до всички сфери на общественото устройство. Просперитетът на съвремието изисква той да съпътства ежедневието и да търси научни отговори. Призванието на науката е да бъде отворена за живота и да твори разумни практически решения. Няма обществен прогрес там, където научните постижения са пренебрегнати и са изведени на преден план конюнктурни съображения.

Конкретен повод за въпроса „Докога ?!” е приемният изпит по български език и литература, проведен в СУ „Св. Климент Охридски” на 12 юли т.г. Замисълът на темите е вълнуващ не само за кандидат-студентите. С проникновената си същност темите са израз на професионализъм, но има едно голямо НО. То се изразява в пренебрегването на задължителното съответствие между учебните планове за средното общообразователно училище и обема изискуема информация, притежавана от зрелостниците, за да отговорят на темата за „Пътища на прозрението в разказите на Йордан Йовков”. В този смисъл втората част от формулировката е некоректна. Именуването на разказите трябва да присъства, а не шокиращото „в разказите на Йордан Йовков”. Те са събрани в три тома и познаването и интерпретацията им в какъвто и да е аспект може да бъде цел на една докторантура или сравнителна монография за придобиване научната степен „доктор на филологическите науки”. Ако компетентната изпитна комисия е преценила, че броят на разглежданите в уроците по литература разкази на Йордан Йовков е недостатъчен за пълноценното разгръщане на темата, вината за това несъответствие не е в учениците. Изработването на учебните планове и програми по съответните дисциплини е изключително отговорна, централизирана, професионална дейност. Тя не търпи различно аспектно проявени грешки. На една от тях са жертва кандидат-студентите на въпросния приемен изпит. Липсата на съразмерност между двете части на темата е фрапиращо.

Максимизираната позиция, в конкретния случай, не е плод на епизодично хрумване. Тя е масова, продължителна практика с вредни последици:

v Подценяване качествата на обучението в средното общообразователно училище. (Изобилстващите му несъвършенства също съдействат за това);

v Амбициозните ученици, с аспирации за постъпване във ВУЗ, се ориентират към дълготрайно „вземане” на частни уроци при университетски преподаватели;

v Едностранчиво насочване към задълбочено и обемно знание, което е в ущърб на останалите учебни предмети;

v Претовареност, с тежки здравословни последици;

v Несистемно учене, което нарушава общообразователната същност на средното училище;

v Неравнопоставеност на учениците при тяхната проверка и оценяване;

v Обезличаване на отличната оценка в училище;

v Ученето по учебници, предназначени за студенти;

v Нарушаване баланса между преподаване и самостоятелна работа на учениците у дома;

v Онеправдава учениците с ограничени материални възможности за успешно представяне на кандидат-студентските изпити;

v Грешки в тълкуването на предимствата и ограниченията в очертаващата се автономия на ВУЗ.

Актуалността на този проблем изисква решаването му от специалисти в областта на „Управление на образованието”. Такава учебна дисциплина от дълги години изучават студентите в специалност „Педагогика” на СУ ”Св. Климент Охридски”. Познания от нейните многопрофилни аспекти трябва да притежават кадрите на Министерството на образованието, младежта и науката, за да не се допускат неиздържани научнопрактически стъпки.

Както е ясно, предпоставките и последиците от едно педагогическо явление често си разменят местата. Докога ще се множат грешните предпоставки в системата на образованието и техните негативни последици ?! Разполага ли педагогическата наука с достатъчно традиционни и осъвременени средства за преодоляване на зле тълкувани световни тенденции ? ДА – ако тя се познава добре и не се обезценява практическата й насоченост. Официалната версия е, че се ценят кадрите със специална педагогическа подготовка, а в действителност тяхното предназначение се изземва от друг вид професионалисти. За съжаление ежедневието ни е наситено със задълбочаващо се пренебрежение към педагогическата наука. Нейните корени са многовековни и тя ще оцелее въпреки нейното временно обезценяване. Дотогава все по-често ще присъства със своята злободневност въпросът : „Докога ?!”

                                Проф. дпн Руска Бабалова

                                   СУ „Св. Климент Охридски”