Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Блогрол
Постинг
29.07.2009 12:11 -
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРОФ.ХРИСТО ПИМПИРЕВ ОТ АДКАДЕМИК ЙОРДАН С. ИВАНОВ
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРОФ. ХРИСТО ПИМПИРЕВ
От Академик Йордан Стоилов Иванов, Член на Управителните съвети на Организацията на обединените българи по света ООБ и на международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК, на Димитър Първин – Главен редактор на електронното ИНТЕРНЕТ издание „Mont-press.com” и член на академия МАБИК и Анна Зографова – Член. Кор. на академия МАБИК.
Mont-press.com -Бр. 96(1633), год. ХIХ, 16 - 17 декември 2008 На вниманието на проф. д-р Христо Пимпирев – Директор на Българския антарктически институт и ръководител на ХVІІ българска антарктическа експедиция.
Изказвам специални поздравления на професор Пимпирев за осъществявване идеята и превръщането й в традиция по ситуиране на истинско българско присъствие в ледения континент Антарктида. За българските учени работата там представлява истинска школа по мъжество, героизъм и издържливост, в контекст на моята теза, че българите са потомци на най-жилавото и устойчиво племе на света, преживяло хилядолетни бури на възходи и промени, но оцеляло във вековете и по време на ледниците в Европа, за което ни завиждат немалко нации, претендиращи за откривателство във всяка една област на науката.
Поздравявам и екипа на проф. Пимпирев, в поредната ХVІІ експедиция за дейностите и изследванията, които те провеждат в Антарктида, за строителството и на сградния фонд, което ще създаде възможност за едно постоянно присъствие на българи и България в Антарктида. В тази връзка се обръщам специално и към инж. Атанас Петков Абаджиев, най-младия български антарктик – алпинист и изследовател, чиято мисия е да построи първите български къщи на ледения континент. Моето послание към него е да дерзае и да покаже истинските майсторски умения на българските строители, които имат също своите хилядолетни традиции. Нека не забравяме, че принц Рение, закърмен с изследователския дух на фамилията Грималди е изявил специалното си желание да прекара тази Коледа в Антарктида където възнамерява да отседне именно в новопостроената българска къща за гости там.
Надявам се, че присъствието на българския екип, участващ в тазгодишната арктическа експедиция ще допринесе за изучаването на този уникален континент, а набраният опит ще спомогне за бъдещото обучение на човечеството - как да оцелява при следващото изместване на земната ос и екватора, за които се предполага, че ще минава през територия на днешната държава Уругвай, с изместването на ледените шапки на планетата. /Едната се предполага, че ще бъде в тундрата на Сибир, а другата – малък тест за изследователи: Вие открийте къде ще бъде тя ?!/
Бих желал още веднъж да припомня, че земята на Антарктида не винаги е била покрита с ледове и вечни снегове, преди датата на потъването на континента - 23 ноември преди 11050 години, /считано от 1980 г. назад, според моите изследвания/, посочени в научния ми доклад за Академията на Науките на Съветския Съюз, предоставен чрез член кореспондента Александър Горбовски.
Поздравявам всички българи в Антарктида, с настъпващата Нова 2009 година!
Призовавам всички наши съотечественици гордо да развяват българския флаг, този извечен символ на неповторимия и уникален български дух.
Нека всички Български антарктици бъдат живи и здрави! Нека да работят успешно и спорно, с представителите на арктическите мисии на останалите 27 страни, регистрирали постоянно присъствие върху Ледения континент както и с руските колеги , които в момента извършват специални сондажи върху езерото под ледовете, чието съществувание и местонахождение аз бях посочил в доклада си още през 1980 г., а през 1984 г. през месец май, пренасоченият руски спътник потвърди моите данни и изследвания, като регистрира съществуванието на езерото на посоченото от мен място, което е и във връзка с голямата подводна подземна река, опасваща земното кълбо, обратно на течението Гълфстрийм, протичаща през Южния полюс, Северния полюс и през Бермудите, където се разделя на две.
По тези причини ние българите бихме могли да предявим съвместно участие, с руските геолози и изследователи по работата на сондажите и върху изследванията на геоложките проби от сондажите.
В заключение пожелавам на българския екип в Антарктида да бъде осигурена ежечасова спътникова връзка и Сателитен ИНТЕРНЕТ както и най-модерна апаратура, каквато са полага за истинска работа на изследователи и учени, а не както до сега - само с радиотелефон.
С НАЙ-ГОЛЯМО УВАЖЕНИЕ!
P.S. Най-дългата подземна подводна река просто опасва Земното кълбо, обратно на течението Гълфстрийм. Според моите изследвания, водите й се движат от Север на Юг през Антарктида. Тя е текла неизменно по пътя си и ще тече още 2453 години /Изчислено към 1980 г./. Реката ще тече без да променя своето корито. Нейният западен ръкав е отнесъл под ледовете на Южния полюс, в кухина плавателни съдове и самолети, потънали в Атлантика, в зоната на Бермудите. В същата връзка трябва да уточня и, че в моя научен труд от 1980 г. бях публикувал и информация за наличието на езеро от питейните води на същата подводна река, минаваща през Атлантическия океан и под ледовете на Антарктида. Според моя доклад, адресиран до Академията на Науките на бившия Съветски Съюз, съветските специалисти през пролетта на 1984 г. засякоха чрез пренастройване на спътник езерото, посочено от мен, където и в момента те извършват сондажи...
Бих желал също непременно да обърна вниманието на учените и върху факта, че след един гигантски подобен катаклизъм, на дъното на океана е била отворена цепнатина, с дължина 100 м. и ширина 35 м. Това е станало западно от Лисабон в Атлантическия океан и на около 40 градуса северна ширина от Екватора и между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич. След тази катастрофа се е оформил и трети подземен ръкав, който прекосява Португалия, Испания, Италия, Гърция, България и Румъния. Според напора на океанските течения или се усилва натиска на водата или се намалява. И тогава при усилването на най-високите върхове могат да бъдат забелязани извори от питейна вода или те да пресъхнат за неопределен период от време.
Тази подземна най-дълга река се разделя на два ръкава между 50-ия и 60-ия градус, северно от Екватора и между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич. След това двете разклонения отново се събират на юг към Екватора и влизат дълбоко под ледовете на Антарктида. Реката излиза от там, между 130-ия и 140-ия градус, източно от Гринуич. Нейният път продължава от Индийския океан, Филипините, Японско море, Охотско море и минава източно от Якутск. Затова и в Япония земетресенията са много чести.
В района на Якутск реката захранва коритата на пет реки като река Лена. Пресича територията на бившия СССР и навлиза в Северния ледовит океан под ледовете , между 120-ия и 130-ия градус, източно от Гринуич. Появява се между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич, за да мине през Атлантическия океан.
РЕКАТА НА ЖИВОТА
Известно е, че без водата животът на планетата ще стане немислим. Водата е тази, която дава животворната си влага на растения, хора и животни, а там където липсва, всичко се превръща в мъртва пустиня.
Твърде малко са населените светове, които имат шанса да притежават това течно богатство и именно някои от тях “черпят” за свои нужди от водоизточниците на старата Земя. И въпреки, че далеч повече от половината на нейната повърхност е залята от огромни по размери водни басейни, само нищожна част от нея е сладка и годна за употреба.
Основният захранващ източник на десетките и стотици реки и езера, на хилядите планински извори, бликащи на повърхността, е подземно-подводната река, която поема своя път от дълбините, близо до Лисабон. След това прекосява територията на цяла Португалия, Испания, Италия, Гърция, България и Румъния, за да се появи в източната част на Карпатите, където поставя началото на две надземни реки “УЖ” и “ТЕТЕРЕВ”, чиито води се вливат в река “Днепър”.
Тази река или по-скоро единият нейн ръкав минава под цяла Гърция и затова създава аномалиите там. Този ръкав преминава през България, Скопие и Румъния.
Нека не забравяме, че при всяко земетресение на планината Вранча, разломът минава през българската територия по подземните води.
Подземната река е спомагала за оттичането на вътрешното море, разположено някога в пределите на Софийското поле. Споменавайки Искърското дефиле, бих искал да направя уточнение за начина по който е било образувано то. В близост до град Своге преди много години е имало действащ вулкан. Едно от неговите мощни изригвания е станало причина за разцепването на планината и появата на пролома. Името на местността, където е бил вулкана днес се нарича Свлачище. Характерното за този вулкан е, че не е могъл да изхвърля големи количества лава, тъй като огнището му е било разположено на около три километра под земната повърхност. Така под въздействие на високите температури, заобикалящите го скални ронливи маси са променили своя вид.
Използвана литература:
Изследователски авторски разработки от книгата ми
„АНОМАЛНИ ЯВЛЕНИЯ И ТЕХНИТЕ БИОЛОКАЦИОННИ ПРОУЧВАНИЯ И ИЗМЕРВАНИЯ”, публикувана през 2004 г. от издателство ЕТ „Йордан Иванов” и научните ми разработки, предоставени на академиите на науките на Украйна и на бившия Съветски Съюз, предадени през 80-те години на ХХ век и на чл. Кореспондента на АН на СССР - Александър Горбовски.
От Академик Йордан Стоилов Иванов, Член на Управителните съвети на Организацията на обединените българи по света ООБ и на международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК, на Димитър Първин – Главен редактор на електронното ИНТЕРНЕТ издание „Mont-press.com” и член на академия МАБИК и Анна Зографова – Член. Кор. на академия МАБИК.
Mont-press.com -Бр. 96(1633), год. ХIХ, 16 - 17 декември 2008 На вниманието на проф. д-р Христо Пимпирев – Директор на Българския антарктически институт и ръководител на ХVІІ българска антарктическа експедиция.
 |
1.
анонимен -
antarctica
15.08.2009 15:35
15.08.2009 15:35
Vsichki bulgarski antarktitzi sardechno blagodariat za chudesnite dumi i pozdravlenia izkazani ot akad.Yordan Ivanov za tiahnata misia na ledenia kontinent. Ochakvame go da poseti skoro nashata otvadmorska teritoria . Dobre doshal pri nas za da potvardite na miasto Vashite nauchni postijenia
цитирай
