Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2009 16:50 - Истината за смъртта на Цар Борис ІІІ *І част - автори Анна Зографова - журналист международник и акад. Йордан Иванов
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 1545 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.08.2009 14:46


Истината за смъртта на Цар Борис ІІІ

Автори: Анна Зографова – журналист международник и член. Кор. на академия МАБИК и акад. Йордан Иванов
Материалът представлява фрагмент от книгата "Боянският маг ЙорданИванов",издадена през 2004 г. от ЕТ "Йордан Иванов"

 

 Политолозите на новата ни демократична история, интерпретирайки разкола в НДСВ – партията на царя вече дописаха, че експремиерът Симеон Сакс Кобург унд Готта е изпуснал окончателно юздите на управлението както и шансовете за църковно-политически консенсус, допускайки недоволниците съпартийци да дезертират. Някои от тях вече създадоха нова парламентарна група, гравитираща около

бившия уважаван зам.-шеф на ПГ на НДСВ - юриста Борислав Ралчев. Настоящият Вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин пък заяви, че в този момент “математически е възможно управление и без НДСВ, в настоящия парламент”, доуточнявайки, че “зад напускането на царските депутати стоят абсолютно лични интереси, планове и сметки, а не политически различия. На този фон известен столичен ежедневник отново засегна личността на царя с жълти писания и то не толкова за обединението на народа, колкото за допълнителното разединение на нацията. Дори нещо повече – на 8 януари т.г. кощунствено бе експлоатирана темата около мистерията със смъртта на цар Борис ІІІ. И тъй като през настоящата 2008 г. се навършват точно 65 години от зловещата кончина на Негово Величество, длъжни сме да експонираме в публичното пространство факти и аргументи по случая, известни отдавна на българските специални служби още отпреди повече от 30 години.

Още по време на Нюрнбергския процес двама от главните обвиняеми райхсминистърът на икономиката фон Шахт и министър фон Папен поддържали версията, че смъртта на цар Борис ІІІ е била предизвикана от съветска отрова. Тази загадка бе разгадана именно от Йордан Стоилов Иванов, който оневини три държави – Съветска Русия, Германия и Италия. В архивите на Министерството на външните работи в Москва трябва да се намират личните дневници както на министър-председателя Богдан Филов, така и на генерал Никола Михов и после регент, който е бил разстрелян заедно с брата на царя принц Кирил. Множество съветски и руски историци впоследствие са се опитвали напразно да се доберат до тези документи, покрити с най-строг секрет. В дневника на генерал Михов, който е бил много старателен човек според покойната царица Йоанна се е намирал ключът към загадката.

От 70-те до 80-те години българските тайни служби получават задача да проучат основно мистерията около загадъчната смърт на цар Борис ІІІ. Интересно е да се отбележи, че те обръщат изключително сериозно внимание на тезата и аргументите, изведени още тогава от българския феномен Йордан Стоилов ИВАНОВ, на базата на изследователските му възможности. По същото време той прави специални проучвания. Неговите заключения са актуални и днес, защото никой освен него до сега не е правил изследователски възстановки на тези събития. Има факти, които по една или друга причина досега са оставали умишлено в сянка и е време те да станат достояние на света, защото архивите помнят ...

Кой е българският монарх Борис III?

Роден на 18 януари 1894 г. в София, първоначално той е наречен Климент, Роберт, Мария, Пия, Луи, Станислаос, Ксавие от своите родители княз Фердинанд и Княгиня Мария Луиза. След кръщението в православната църква е бил назован с името Княз Борис Търновски. За християнското му кръщение негов кръстник става руският император Николай ІІ. Точно преди сто и три години Борис, едва 5-годишен, получава първия невероятен и съдбовен удар в своя многострадален живот. Умира неговата любима майка, невероятната княгиня Мария Луиза, в момента на раждането на най-малката му сестра Надежда. Княз Борис, принц Кирил и принцесите Евдокия и Надежда са били отгледани и възпитани от тяхна родна баба – Клементина, която е била дъщеря на френския крал Луи Филип.

Днес в българските архиви се пазят снимки от деня на пълнолетието на княз Борис. На същите тези снимки виждаме усмихнатите лица и на членове на фамилиите от съседните ни монархически държави. И найстина точно в този момент никой не предполага, че за България предстоят много страшни войни. Съседните монарси първоначално са съюзници. Впоследствие те стават врагове. Така и страната ни бива въвлечена в Първата световна война, продължила 6 години. Младите принцове Борис и Кирил стават мъже по фронтовете на родината.

Акад . Йордан С. Иванов:

“Същинският етап на царуването на цар Борис III започва непосредствено след абдикацията на цар Фердинанд, след приемането на драконовския Ньойски мирен договор, по силата на който България е съсипана и разрушена. На 25 октомври 1930 г. българският.цар Борис се оженва за принцеса Йоанна, по-голямата дъщеря на италианския Крал Виктор Емануил и на черногорската му съпруга Елена като католическият церемониален ритуал на сватбата е извършен от кардинал Ронкали, впоследствие папа Йоан ХХІІІ.

Оказва се, че царицата майка Йоанна е запазила за своите внуци и правнуци една уникална сребърна реликва - кутия с мегила и сребърния седмосвещник, подарени й от евреите в България по случай сватбата й с българския цар Борис Трети. Тя е поверила тази свещена еврейска реликва на своя син цар Симеон ІІ.. Подаръкът е от деня 25 октомври 1930 година

Смъртта настига царя на 28.VIII.1943 г!

В записките /от датата 28 август 1943 г./ на немския военновъздушен аташе, полковник Карл - Август фон Шьонебек. е отбелязано категоричо, че професор Ханс Епингер е дифинирал диагнозата на царя ни с думите "Този безупречен цар е отровен!" Подобно мнение с утвърдително кимване е било изказано и от професор д-р Рудолф Зайц, който е бил и личен лекар на българския цар Борис ІІІ.

Възстановка на академик Йордан Стоилов Иванов:

“Известно е, че във всяка власт е имало корупция. И винаги силните на деня в по-малка или по-голяма степен са били подвластни на бога на златото. Затова и при последната среща с Хитлер, негово Величество Царят е използвал ефектен коз за да смегчи яростта на Фюрера, заради пасивното участие на България на Съветско – германския фронт. Всеизвестен факт е, че царят максимално дълго е отлагал отговора за ефективното участие на български войски в бойните действия на Източния фронт. Може би за да умилостиви Хитлер, цар Борис ІІІ си е позволил дори да предложи откуп във вид на злато…?! /Нека не забравяме, че по подобен начин са били спасени и много български евреи/. Хитлер обаче се усъмнил в платежните способности на своя съюзник, но въпреки това е приел условието. Знае се, че след завръщането си от Берлин, цар Борис ІІІ е заминал извън столицата. Моите проучвания показват, че тогава той е посетил една местност край Еленов дол, в Искърското дефиле, където от достоверен източник е знаел, че е укрито голямо съкровище от римски златни моменти. Придружавал го е човек с цилиндър. Били са на коне. Към предверието на тази древна “Банка”, ако мога така да се изразя, царят се е придвижил по маршрут, отбелязан върху карта, останала от баща му цар Фердинанд. Но най неочаквано на самото място е бил поразен от защитен механизъм във вид на метален дракон, който впръсква токсичен прах. При отравяне, вследствие на вдишване на частици от този прах, проникналите през дихателните пътища на човека прашинки предизвикат заболяване, подобно на енфизем на белите дробове. Смъртта на Царя настъпила след няколко дни.

При опити да се доберат точно до това съкровището по същия трагичен начин са загинали още няколко души. След опита им за влизане при удара и вдишването на тази прах, преживяемостта им е била от 5 до 7 дни. Никой не е живял повече.

Ако бъде направено изследване на техните кости и останките на цар Борис ІІІ, ще се установи една и съща причина за гибелта им.

“Духачът пазител” или “Смокът” и днес продължава да пази. Не е трудно да се досетим, защо и до сега възрастните хора от този край наричат това място “Смокът”. И друго – знае се, че българският монарх е обхождал могили от тракийско време, руини от древноримски и средновековни български крепости, археологически разкопки.

Позволявам си да твърдя, че царят е бил “ударен” от “Смока” на 20 август 1943 г. в 15.45 часа българско време.

Възниква и въпросът , кой е бил спътникът на цар Борис ІІІ в тази последна и злополучна за него разходка – писателят Елин Пелин, художникът Александър Божинов или някой от шофьорите му?!

По същото време негов личен готвач в двореца продължава да бъде довереният му Сава Гъдев.

Според личния шофьор на цар Борис ІІІ - Сава Джеврев, царят освен с него е пътувал и с шьофьорите Марко Власакев, Лазар Цуцолов и Асен Костов.

Тук личният шофьор на цар Борис ІІІ Сава Джеврев уточнява, допълняйки и спомняйки си как царят често обичал сам да кара влак и леките си коли “Форд” и “Пакард”. В тази връзка Сава Джеврев си спомня следното: “след като взех царя последния път от летището, го оставих в двореца заедно с генерал Жечев…..На другия ден, във вторник, той отиде при сестра си Евдокия, която беше в градината и нещо си копаеше. Двамата поприказваха 15/20 мин., после Евдокия изпрати царя до колата, казвайки му:”Ще трябва да отидеш до Чамкория…”.Негово Величество обеща още на другия ден да тръгне за Рила. И наистина тръгнахме за Чамкория с царя, с княза, със Свилен Николов и майор Бърдаров. На другия ден всички се качиха на Мусала. В четвъртък дойде царицата с децата. Царят вече се беше върнал от Мусала. И започна да се разхожда със семейството си из околностите. В понеделник царят слезе в София заедно с другия шофьор и със Свилен”.

Дали обаче шофьорът Джеврев е разказал подробно всичко, което е знаел?! Много е възможно той нещичко да е премълчал?!

Защото както аз многократно констатирах, в нито едно негово описание не присъства информация какво е правил царят след завръщането си от Германия, в дните от петък до понеделник.

Нека не забравяме и какво си спомня за същото това време царят на всички българи Симеон ІІ: “Впрочем цар Борис се върна съвършено здрав от Берлин. Казвам това, понеже аз го приех и посрещнах на летището и се видяхме. Следователно не е вярно това, което разправяха, че се е върнал умрял, труп и тем подобни!”

В студията "Негово Величество Цар Борис Трети като учен и крепител на науката и изкуството", включена в книгата "Българската царска династия" на г-н Константин Дончев, главен редактор на списание "Стрела", е цитирано следното:

"Голям ценител и поклонник на славната наша старина, НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯТ, още от ранните години на СВОЯ живот, не е останал чужд на усилията за нейното запазване и проучване. Обходил надлъж и нашир земята ни, проникнал и до най-отдалечената родна хижа, ТОЙ много пъти е имал случай да пребивава продължително или кратко време сред различни свети развалини и остатъци от величието на някогашното българско царство, които са разпръснати тук-там като верни стражи на миналото и пазители на заветите, които са ни оставили нашите праотци. Можеше ли ТОЙ - НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯТ, роден и откърмен и възмъжал под благословеното родно небе, да остане чужд на този старинен напев, който разказва за славата на НЕГОВИЯ народ и за пътя, който е изминал, за да извоюва, възвеличи и запази своето благополучие? Често, много често ТОЙ е спирал взора си връз посивелите камъни на отдавнашните дворци в Плиска, Преслав, Абоба и Търново, където са царували велики царе, над чиито побелели къдри е блестяла същата прославена Корона, която е красяла и неговото чело, като обичан и боготворен техен приемник. Тази старина привлича вниманието и почитта на мъдрия и смирен владетел и под неговите грижи са събрани и спастрени голяма част от драгоценните останки, които сега съставят богатството на нашите археологически сбирки, особено тази на Народния музей в Старопрестолния град".

Едно е сигурно - от куртоазия или по традиция, исторически факт е, че българският цар Борис Трети е бил пещерняк. Основните и може би единствени сведения за това или по-точно за "пещерните похождения" на царя, ни дава д-р Иван Буреш, в своята статия "Изследвания върху пещерната фауна на България - 2" (Трудове на българското природоизпитателно дружество, кн.12, 1926 г., стр. 17-56).

/Бел. авт/

"Изследвания върху пещерната фауна на България - 2" (Трудове на българското природоизпитателно дружество, кн.12, 1926 г., стр. 17-56).

Трудно е днес, когато са минали толкова десетилетия от онова време, да си дадем сметка дали наистина написаното от Буреш е въпрос на куртоазия или е един безпристрастен исторически факт. Преценете сами:...

"На 5 февруари 1924 год., придружавайки цар Борис Трети, посетих Деветашката пещера, разположена край река Осъм, недалеч от шосето Ловеч - Червен бряг. Негово Величество е посещавал и по-рано вече три пъти тая пещера и се е любувал на нейната грандиозност - тя е най-високата (около 50 метра от основата до тавана) пещера в България. Тук той откри остатъци от първобитен човек (човешки кости и зъби, фрагменти от глинени съдове) и един типичен пещерен воден представител от рода Нифаргус. Тоя път Негово Величество пожела да види как изглежда пещерното зимно време".

Като директор на Царския естествено-исторически музей, Буреш често е имал възможността да пътешества с монарха Борис ІІІ. Така през лятото на 1924 г. се осъществява една тяхна съвместна експедиция в Пирин.

"На 3.07.1924 г. (пише Буреш), изследвахме местността "Байлова дупка" на 2000 метра височина и тук, в южните склонове на тоя планински парк, зад една голяма снежна преспа, открихме една около 30 м. дълбока пещера".

С това пещерните изследвания не завършват, което се потвърждава от следните бележки:

"...На 7.10.1924 година Негово Величество Борис Трети ме покани да го придружа при посещението на прочутия барелеф на Цар Крум, наречен Мадарски конник и да прегледам пещерата, разположена недалеч от тоя барелеф."

Правейки преглед на всички биоспелеологични проучвания, в периода до 1926 година, авторът не забравя да спомене и за приноса на други естественици. За един от тях - Делчо Илчев, началник на царската ентомологична станция, Буреш пише:

"На 30.10.1924 г. господин Илчев посети пещерата "Голяма лисица" при село Беляковец, с желание да събере материал (биоспелеологичен б.а.), обаче тоя път намери само един екземпляр... За последен път Илчев посети тая пещера, в която за първи път той почувства ентусиазъм и към спелеологичната наука, няколко деня преди своята трагична кончина. (Илчев загива при атентата срещу царя на 14.04.1925 г. в Арабаконак - б.а.). Това бе на 8 април 1925 г. след черкуване в Преображенския манастир, заедно с Негово Величество цар Борис Трети, те обходиха цялата пещера, събраха спелеологични материали и остатъци от пещерен първобитен човек".

Това може би до момента е всичко, което официално е известно, но вероятно съществуват и други данни и фактологии за спелеологичните увлечения на Негово Величество и за събирателното дружество БАН, което е било регистрирано. За нас читателитеостава открит въпросът: дали поради интереса на царя към пещерите или поради конюнктурни съображения е била определена за празник на Първото българско пещерно дружество рождената му дата?!

Българският цар Борис Трети е посетил някои пещери и дори е направил открития, но дали той е бил пещерняк, в буквалния смисъл на думата, е трудно да се каже.

Цитираме тези факти като логическо потвърждение на интересите на Негово величество към пещерното дело и археологическите паметници по нашите земи.

Друг момент, който също хвърля светлина върху загадката около смъртта на царя, в подкрепа на тезата на акад.. Йордан С. Иванов, може да намери обяснение в записките на доктор Драгомир Александров, известен специалист по вътрешни болести, работил в Клементинската болница, един от лекарите на царя.

Първата среща на д-р Александров с монарха се е състояла през 1935 г. Оттогава до последните му дни, видният лекар е наблюдавал здравословното състояние на българския владетел, присъствал е и при раждането на Симеон Втори в Клементинската болница.

Д-р Александров е роден през 1902 г. в Белово, Пазарджишко. Завършил е медицина във Виена. Оставил е много материали, документи, послужили за основа на интересна книга, откъс от която следва:

"14 август 1943 г., Цар Борис Трети заминава неочаквано за Берлин, повикан от Хитлер. На следващия ден той се връща в България. След срещата му с нацисткия водач, царят изглеждаше разстроен, нервен.

На 23 август 1943 г., понеделник, д-р Александров правеше всекидневните медицински справки, когато го потърсиха по телефона в Клементинската болница.

- Докторе, елате незабавно в двореца, вика Ви Негово Величество...

Когато пристигна при монарха, докторът го завари твърде неспокоен. Оплакваше се от болки в лявото рамо. Налагаше се царят да остане на легло и да взема лекарства, нещо на което той решително се възпротиви:

- В този тежък за страната момент да остана на легло? Това би било лудост...

Същият ден следобед д-р Александров отново посети двореца. Състоянието на монарха се бе влошило. Бяха повикали и дворцовият лекар д-р Даскалов. Царят чувстваше остри болки в гръдната област, повръщаше...

- Явни признаци на хранително отравяне! - отсече твърдо д-р Даскалов, обръщайки се към д-р Александров, който си спомни за думите на царя, изречени преди няколко месеца:

- Всичко е предопределено. Дори и царете не могат да променят своята съдба. А според хороскопа, който ми бе направен, трябва да умра през август, като Симеон Първи...

СЪБОТА, 28 август 1943 година. Състоянието на царя беше много тежко. Предишните дни той не бе спазил указанията на лекарите. Беше ял доста, включително и някакъв съмнителен компот от праскови, който му се сторил много вкусен. Освен това беше изкачил и три пъти стълбището в двореца, за да "провери", както той се изрази, сърцето си... Накарал ли го беше някой да върши тези фатални неща?...

Д-р Александров стоеше край царя, който вече трудно произнасяше думите. Другите лекари си бяха отишли. Нямаше ги и повиканите от Берлин проф. Епингер и проф. Зайц, на които от немското посолство в София им бе забранено да поддържат контакт с българските си колеги.

З А Щ О?!

Тогава царят бе преглеждан от двамата видни немски кардиолози още през 1941 и 1942 г. в Берлин. Но резултатът от прегледа се пазеше в тайна. Бе споменато само, че пътувайки към София от Берлин, немският самолет се издигнал на голяма височина/!/ и Борис трудно дишал.

На 28 август, в 16 часа и 22 минути царят почина. Зловещото предсказание в хороскопа му се сбъдна. Д-р Александров установи смъртта, като уведоми царицата за печалната вест. Тя не знаеше за болестта на монарха и през сълзи промълви:

- Докторе, не желая да бъде извършена аутопсия на трупа на моя съпруг.

И днес, както и преди години, за смъртта на цар Борис Трети продължава да се говори. Бяха написани много неща. Но всъщност това е истината...

В сравнение с електрокардиограмата от 24 този месец, днешната, (28 август 1943 г.), показва тежки изменения в миокарда, отговарящи напълно на развитието на инфаркта на шестия ден от появата му. (Частта S - T в пълното отвеждане слиза по-ниско и почти достига изоелектричната линия: в третото отвеждане S - T се е изкачила нагоре, оставяйки малко под изоелектричната линия)".

В единствения официален документ за смъртта на Негово Величество цар Борис Трети , в смъртния акт е записано:

"Смъртта е последвала от запушване на лявата сърдечна артерия, двустранна пневмония, оток на белите дробове и мозъка."

Отдолу стоят подписите на министър-председателя Богдан Филов, министъра на правосъдието Константин Партов и свидетелите проф. д-р Стоян Киркович, д-р Стефан Даскалов и д-р Драгомир Александров. Но слуховете за отравяне или предизвикан инфаркт вече са плъзнали.

Междувремченно царица Йоанна отказала да даде съгласието си за аутопсия. Такава е била направена без нейно знание, с подписа на принц Кирил. За аутопсия най-много настоявал на времето д-р Александров, който е държал диагнозата му да бъде потвърдена окончателно. Извършили я двамата най-добри патоанатоми в страната. Заключението потвърдило тезите на лекуващия екип.

Днес повече от половин век след смъртта на българския цар Борис Трети тази загадка продължава да поражда съмнения.

Акад . Йордан Иванов:

Негово величество цар Борис ІІІ, още на втория ден след завръщането си от щаб-квартирата на фюрера, отново е посетил местността в Еленов дол или по-специално мястото, където се намирала пещерата със съкровището. Там той бил придружаван от ЗАГАДЪЧНИЯ СВОЙ ПРИЯТЕЛ – МЪЖА С ЦИЛИНДЪРА. Вероятно е бързал и е имал причини за това. И тъй като клиничната картина показва, че смъртта му е настъпила, вследствие на инфаркт, то може да се отбележи, че този финал е логична последица, след токсичното поемане на отровния прах като така протеклото при него “заболяване” включило в значителна степен симптоматиката на белодробен емфизем или заболяване..

Д-р Александров е запазил подробното описание на последните дни от живота на царя. Страхувайки се от обиски, след 09.09.1944 г., той изнася архива си зад граница и го засекретява до 2001-ва година. Съдържанието е известно само на сина му - д-р Борис Александров, педиатър, шеф на столичното здравеопазване.

Освен Ванга, един друг съветник, астролог, графолог, интелектуалец и член на Бялото братство на Петър Дънов – о.з. подполковник Любомир ЛУЛЧЕВ е предупредил навремето царя кога ще умре. Същото Лулчев разказал и пред Народния съд, описвайки най-подробно последната си среща с царя на 10 август 1943 г., което е документирано и в Дознанието на Лулчев, съхранявано в Архива на МВР – НС-11.,л. 137-154. Според документа и разказа на Лулчев, царят го нарекъл “Първобитен човек!”, защото Лулчев настоявал монархът ни да бъде по-решителен и да се опре на фюрера. Пред съда Лулчев конкретизира именно този момент:

Дословно от дознанието:

“Лулчев: Вас страх ли ви е от Хитлер?!

Царят: Вие мислите, че е един бояджия, нищо повече, аз не мога да бъда груб, това ми е слабото място, от което мнозина се ползват.

Лулчев: Това каза царят, правейки вероятно алюзия и на мен. Аз му казах, че именно от Хитлер не ме е страх и, че ако съм аз, на викането ще отговоря с викане.

Царят: Да! Защото сте първобитен!

Разговорът ни влезе в една неудобна форма, защото аз помня, че му извиках: Недейте мисли, че ако за Германия – толкова народ – се намери един бояджия да я управлява, няма да се намери и България кой да управлява – ще се намери!

Това крайно го ужаси, той скочи като никога и започна да вика: Една глава имам бе, само тя е останала! Вземете, вземете и нея, ама тогава ще се избиете помежду си!.

- Няма защо да се избиваме! – викнах и аз. ВИЕ ЩЕ СВЪРШИТЕ С КАТАСТРОФА! И ТО МНОГО СКОРО!

Пред съда Лулчев конкретизирал именно този момент:

“Аз му казах: Ако продължаваш така, няма да царуваш повече от месец”!. Той ми каза: Какво мога да направя аз, когато нямам хора? Казвам: Как да нямаш? Ти винаги можеш да ги намериш! Казва: Къде да ги намеря? Казвам му – тури свестни хора. Казва: Свестни, викаш, но като ги туриш тук и оглупяват. Отговарям му: Оглупяват, защото системата е такава!

Коментар на акад. Йордан Иванов:

– О. З. Подполковник Лулчев се намесва в събитията, под влиянието на учителя Дънов. Учителят Дънов както и неговите съмишленици от Бялото братство искали дъновитсти да бъдат назначени на служба в Двореца , за да може самият Лулчев да управлява като “добрия” или “лошия” полицай….

Затова Лулчев разказва, че когато съобщил на царя какво му предстои през август 1943 г., това накарало царя да се поумири, още повече, че според хороскопа му имало / едно неблагоприятно съчетание за м. август. / Има сведения, че хороскопът на монарха съдържал изписани 50 – 60 страници, които той дал на Лулчев да прегледа, допълни и поправи, ако има грешки. Твърди се, че самият документ е изгубен/, а може би е прибран!.

Според писаното от дъновиста, мистика, гадателя и хироманта о.з. подполк. Любомир Лулчев, предсказанието за евентуалната дата на смъртта в хороскопа, съвпадало точно, с деня на смъртта на царя на датата 28 август 1943 г.

Тук бих желал да припомня, че и българската царица Йоанна още навремето категорично е заявила:

“Моят съпруг не е умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан!” Тя неведнъж е цитирала една нашенска поговорка, че ДОБРИТЕ И ПРАВЕДНИТЕ УМИРАТ ВИНАГИ В ДЕНЯ НА ПРАЗНИК и че, може би ключът към загадъчната смърт на цар Борис ІІІ е в дневника на военния министър генерал Михов.

Нека да си спомним какво е казала тогава царицата:

“Смъртта настигна царя на 28.08.1943 г. Бях до него от сряда вечерта до събота след обед на 28 август 1943 г., в 16.22 часа….Трябва да отбележа изключителната секретност, с която бе заобиколен и лекарският консулт, до който по непонятни причини не бях допусната. Казано бе, че лекарската колегия обеща да запази секрета на своите заключения…”

Коментарът й по същия повод е бил, че “при тази бърза смяна на височината…е много трудно да се повярва на презумцията за тайнствена отрова, вкарана посредством кислород, в бордовите маски, защото подобен самолет, с какъвто царят е летял и какъвто бил “Ю-52”, не би могъл в никакъв случай да прави подобни акробации!”. От съпругата на тогавашния министър-председател Цанков, царица Йоанна узнала, че немският лекар споделил с г-жа Цанкова, че царят е бил отровен!”.

Когато впоследствие д-р Епингер бил запитан как е стигнал до това заключение, той просто помолил "да се забрави какво е казал пред г-жа Цанкова”. Странното е, че само две години по-късно, през 1945 г. доктор Епингер се самоубива?!

В същото време смъртта на принцеса МАФАЛДА, сестрата на царица Йоанна става, вследствие на изфабрикуваното официално фалшиво обвинение, от страна на Райха, че “тя е отровила българския цар Борис ІІІ и е подпомагала евреи с лекарства и храна!”

На практика, в този момент Хитлер си отмъщава за “измяната” на крал Виктор Емануил. Именно заради ФАЛШИВОТО ОБВИНЕНИЕ, отправено към принцеса МАФАЛДА, от страна на германците, ЧЕ ТЯ Е “ОТРОВИТЕЛКАТА” НА ЦАР БОРИС ІІІ, /а това не е било възможно, защото графинята пристига в София за погребението на цар Борис ІІІ, едва след като той вече е бил починал/ - Принцеса Мафалда е била арестувана и умъртвена в Бухенвалд и това е втората свидна жертва, която българското царско семейство е дало, отново и в името на спасяването на българските евреи. Принцеса МАФАЛДА става изкупителната жертва и заради “провинението“ на своя баща – италианския крал ВИКТОР ЕМАНУИЛ ІІ, който само месец преди смъртта на цар Борис ІІІ, на датата 25 юли 1943 г. извършва преврат, сваляйки от власт дучето МУСОЛИНИ.

Междувременно Мусолини е бил заточен по изричното нареждане на италианския крал Виктор Емануил. Той е бил затворен в непристъпна крепост. В този момент кормилото на държавата за един много кратък период от време поема маршал Пиетро БАДОЛИО. За много кратко време, обаче пълномощникът на фюрера, Ото СКОРЦЕНИ извършва и най-брилянтната политическа операция, в годините на ІІ Световна война, когато за броени часове, изпълнявайки стриктно заповед на Хитлер, той открива Дучето МУСОЛИНИ и с помощта на немски спец SS ЧАСТИ го освобождава от заточение. Само след броени часове, след среща и “нова инструкция” от Хитлер, МУСОЛИНИ отново идва на власт, обявявайки Италия за република. Италия продължава участието си във войната, но от този момент съдбата на крал Виктор ЕМАНУИЛ ВЕЧЕ Е била ПРЕДОПРЕДЕЛЕНА ,като животът му е бил пощаден, след което за него е било определено миникралството на о. Сицилия….

В това време българската царица Йоанна вече ползва свои познати, близки и канали, с цел да подпомага с документи, медикаменти, пари и храна български евреи.

В записки на немския военновъздушен аташе, полковник Карл – Август фон Шьонебек, също от датата 28 август, с.г. е отбелязано категорично: “Проф.Ханс ЕПИНГЕР е дифинирал диагнозата на цар Борис ІІІ с думите: “Този безупречен цар е отровен!”

Акад. Йордан С. Иванов:

- Същата вечер, когато българският цар Борис ІІІ умира, в ефира на Радио Лондон прозвучава версия, в която е била изложена хипотезата за престъпление, посредством отрова. Естествено за автор са сочили Хитлер. Берлин, обаче замълчава, но след няколко дни, министърът на пропагандата в кабинета на Хитлер, Йозеф Гьобелс пуска в обръщение една от своите “големи лъжи”като заявява: Борис ще да е бил убит от балдъзата, принцеса Мафалда”…През октомври Гьобелс потвърждава:

”Българският цар Борис ІІІ със сигурност е бил убит. Самият Хитлер го мисли и го потвърждава, обвинявайки италианската кралска фамилия, че е извършила престъплението”.

Тук следва да отбележа, че основните хипотези за загадъчната смърт на цар Борис ІІІ и версиите по тях са били няколко и те многократно са били проучвани, включително и от българските тайни служби по време на тоталитаризма.

Истината е една – монархът ни цар Борис ІІІ е търсил начини, дори и с цената на златото и живота си България и българите да не участват във военните действия на Източния фронт във Втората Световна Война!

Цар Борис III е бил от онзи доблестен мъж, който е заявил категорично и лично на фюрера Адолф Хитлер, че отказва участието на царство България във войната срещу Русия.

На въпроса за заслугите на н.в. цар Борис ІІІ в спасяването на българските евреи, в интервю, дадено през лятото на 1999 г., от първия носител на ордена за храброст на държавата Израел, роденият в България полковник Сами Рафаел, ветеран, десантчик и създател на парашутните войски на Израел, същият е споделил:

,,Трябва да бъдем почтени и да обясним историческата ситуация, в която българският монарх цар Борис ІІІ и българският народ нямат никаква вина. България, народът, царят - всички милеехме да бъдат възвърнати териториите, откъснати от драконовския Ньойски договор, поставил основите на Втората световна война. Единствено обещанието на Третия райх, те да бъдат върнати, довежда до присъединяваето на България към Тристранния пакт. И да не забравяме, че България на цар Борис Трети не е участвала във въоръжен конфликт нито с Германия, нито със СССР.

С дадения наш военен корпус, в окупираните гръцки и югославски територии, Айхман нямаше възможност да бъде господар в България. Но той бе единствено господар в тези територии, а там бе и Гестапо. Там имаше и местно съучастие с него. Това е, което доведе до депортирането на беломорските евреи. В тези територии нито българското правителство, нито Негово величество имаха необходимата власт. Освен това още един друг факт е многозначен - до днес не е постъпило нето едно оплакване за извършено посегателство от страна на български войник към беломорски евреи!

И до днес ние продължаваме да се гордеем със своя народен цар, с патриотизма му! И до днес Синагогата е свято място, защото там по празниците идваха царят и царицата. Гордеехме се с факта, че по времето на цар Борис Трети имахме възможността да бъдем абсолютно равноправни с всички останали български граждани!”

/Бел. авт/:

Въпросното интервю е взето преди възникването на скандала с “Гората на България” Израел. Още през 1999 г. прокомунистически настроени евреи в Израел бяха написали писмо до Кнесета и до тогавашния президент Шломо Гравец, подписано също и от 50 български евреи, в което е било изразено мнението, че “българският цар Борис ІІІ и тогавашните български управници нямали заслуги за спасяването на българските евреи” и че те носят персоналната вина за избиването на Беломорските евреи. Тези и други обстоятелства доведоха до махането на мемориалните мраморни плочи на българския цар Борис ІІІ, на царица Йоанна, на депутата Димитър Пешев и на българския екзарх Стефан от Гората на България в Израел. В България все още не са известни най-пълните подробности, свързани с това събитие, но през 2000 г. в еврейския печат се появиха публикации по повод позицията на България по Косовския конфликт. И това обстоятелство инспирира някои сръбски евреи в Израел да обвинят правителството на България по времето на Райха за депортирането в лагерите на смъртта на над 11 хиляди евреи от Беломорска Тракия и Егея.

В книгата”Извън хватката на Хитлер”, написана от личния биограф на създателя на еврейската държава Бен Гурион, българският евреин Михаил Бар Зогар, в специализирана глава, посветена на смъртта на монарха ни пише:

“Царят имаше травмиращо преживяване в Главната квартира на Хитлер, противопоставяйки се за пръв път на най-могъщия и най-опасния човек в Европа. Освен това той самият постъпва безразсъдно, като веднага след завръщането си предприема изкачвасне на най-високия връх на Балканите – Мусала, въпреки физическото си изтощение. И след като стига до най-високата точка на 2923 м., той се оплаква на брат си принц Кирил от “някакво остро парливо усещане в областта на сърцето”.

/До тогава царят не е имал абсолютно никакви проблеми със сърцето/.

От този момент нататък състоянието на царя бързо се влошава. На датата 27 август самият цар Борис ІІІ пожелава германският военновъздушен аташе полковник Шьонебек да доведе двамата негови немски лекари – професор Зайц и професор Епингер, като в негово присъствие последният произнася следните думи: “Аз мисля, че това е отравяне. Този безупречен Цар е станал жертва на едно най-вулгарно убийство. Това е моето мнение…”, като в заключение на коментара е добавил и, че преди известно време е бил повикан край смъртния одър на гръцкия министър председател Метаксас и видял същите симптоми по неговото тяло. /Странни признаци за разлагане на вътрешните органи/.

Акад. Йордан С. Иванов :

Тъй като клиничната картина доказва, че смъртта на цар Борис ІІІ е настъпила, вследствие на емфизем и инфаркт, то този финал е наистина логична последица след токсичното поемане на отровния прах в пещерата.

Не само обикновените хора имат своите големи житейски проблеми. Такива проблеми имат, имали са и ще продължават да имат и царете, и техните роднини. И те като човешки същества са страдали и продължават да страдат еднакво. Както и милиони други хора. Еднакво болезнено изживяват съдби и неволи, страдания и болести, което в никакъв случай не ги оставя превилегировани. Но те, възпитавани в продължение на столетия, да сдържат чувствата, дълбоко в себе си, продължават да движат държавни дела и ангажименти към народ и нация, с дипломация, политика, военно дело и пр. И понякога от многото ангажименти, като че ли дори забравят своите! Хората трябва да знаят, че и монарсите изживяват човешките си съдби и проблеми…

Акад. Йордан С. Иванов:

Желая да уточня следното - освен, че Хитлер е пожелал България да се присъедини във войната срещу Съветския съюз, при последната среща на фюрера Адолф Хитлер с цар Борис ІІІ във “Вълчата бърлога” е била коментирана много сериозно и възможността част от българските земи в гръцка Македония и Егея да бъдан върнати на България”.

Там, в бункера в Германия, вероятно Царят ни си е дал сметка за много неща, защото е разбрал, че играта с Хитлер загрубяла или по-скоро е приключила преди да започне. В същия момент кралят на Италия Виктор Емануил е бил детрониран, а пълномощникът на фюрера Ото Скорцени извършва същевременно и най-невероятната десантна политическа операция като за броени часове изпълнява стриктно заповедта на открие Дучето Бенито Мусолини. Скорцени освобождава Мусолини от крепостта, в която последният е бил заточен и с немски командоси го извежда от страната за среща с Хитлер, след което го връща на власт.

Какви са били интересите на българския цар в този момент?

Позволяваме си да коментираме темата и същия въпрос, защото много е възможно, по данни на достоверен източник, близък до Двореца, царят да е възнамерявал, с цената на злато или на други ценни антики да откупи изпращането на български войски на Източния фронт.

В същото време стават и други събития - “създателят” - изобретил газовите камери на концентрационните лагери по време на ІІ Световна война - Алоиз Брюнер един от инициаторите на депортацията на 46.000 гръцки и беломорски евреи в лагера на смъртта “Освиенцим”, след войната същият този нацист намира убежище в Дамаск. А според един оживял по чудо концлагерист от същото време - Симон Визентал, преживял ужасите на лагерите и посветил целия си съзнателен живот на издирване на нацистките военопрестъпници, които да бъдат предадени са съд помага да бъде заловен военопрестъпникът Адолф Ейхман в Аржентина.С негова помощ бе осъществена и депортацията от Южна Америка и на бившия началник на лондонското гестапо Клаус Барби.Със съдействието на евреи от цял свят, Симеон Визентал основава Център за документация във Виена и музей, в памет на жертвите от Холокоста. По данни на този център, в т.н. “Борба за чиста раса” пак по време на ІІ Световна война са били унищожили над 14 милиона души като фюрерът Адолф Хитлер е успял да унищожи една трета от еврейското население на Европа.

След смъртта на българския цар Борис ІІІ нееднократно са били изказвани и предположения от приближени на двора, че царят ни е търси начини, дори с имане да откупи живота на останалите живи беломорски евреи към датата 13 август 1943 г. Но това е, може би една от най-неразгадаемите политически тайни на историята ни от средата на миналия век, подсказана и от дъновисти, приближени на съветника Лулчев.

Според източници, близки до царската канцелария именно Царят /Борис ІІІ под давление на Учителя Дънов/, е подшушнал на българския Шиндлер Димитър Пешев, да подготви петиция до Народното събрание за спасяването на българските евреи.

От труда на евреина Бенямин Йехудей Ардити “Българските евреи под нацистка власт 1940-1944 г./, издаден в Тел Авив от издателство “Израел” през 1962 г./, става ясно, че съществуват писмени показания на много евреи, според които “текстът на ЗЗН /Закона за защита на нацията/ е “бил чисто и просто само “козметичен”, целящ именно спасението на българските евреи”.

В публикуваните през 1952 г. в Тел Авив фотокопия на документи, от архивите на вътрешното министерство на Царство България под № 4144 откриваме данни за това, че “тогавашният министър на вътрешните работи Габровски е получил лично нареждане от царя, да бъде преустановено изселването на евреите от старите предели на България”.

Пак по същия повод, от името на Еврейския Национален фонд на САЩ преди няколко години бе връчен на Негово Величество цар Симеон ІІ възпоменателен медал за заслугите на неговия баща към този етнос.

Масоните и днес пазят в архивите си множество официални документи от онова време, от които става ясно и това, че “преговорите по еврейския въпрос тогава са се водили не с царя, както е искал Хитлер, а с Главния секретар на министерството на вътрешните ни работи Д. Шишманов”.

Акад. Йордан С. Иванов:

Най-интересното е, че като че ли никой до сега не се е сетил или просто не е обърнал, а и може би не е искал да обърне внимание на това, че фрапиращо обстоятелство е обяснението за престъплението с монарха ни, на страниците на в. ,,Figaro, публикувано на датите 14 и 15 декември 1948 г. Тази статия няма автор. Но лицето, от чието име се е водило повествованието твърдяло, че “редакцията на вестника разполагала с доклада на немския офицер авиатор, натоварен да върне в къщи цар Борис ІІІ, след срещата с Хитлер на датата.14 август с.г. Този доклад, впоследствие наистина е бил намерен в помещенията на бившата германска легация в София, може би “нарочно” забравен от тогавашния пълномощен министър на Германия, фон Бекерле при бягството му от България. А в доклада пише: “Придържайки се към получените заповеди, се издигнах на височина 8 000 метра по вертикална линия, слязох, пикирайки почти до нивото на земята и после се издигнах отново на 6 000 метра, повтаряйки тази маневра последователно няколко пъти”.

Невероятно е, но след всичките тези изпълнения на пилота, царят ни се е чувствал прекрасно. Това обстоятелство още веднъж показва, че абсолютно нищо не се е случило с монарха ни по време на пътуването или по-конкретно по време на полета му до и от Вълчата бърлога обратно до София”.

След като фрагмент от изследването на Йордан Стоилов Иванов за истинската причина около смъртта на цар Борис ІІІ е бил публикуван във в. “Темпо” през 1990 г., последвало закриването на вестника. Впоследствие биват закрити още много вестници, най-вече заради информации от същия автор. Ако трябва да ги изброим, то това са следните вестници и списания: “5Ф”, в. “Спектър”. Същото стана и с в.”Орбита”, .”Демокрация”, в. “Живот и здраве”, “Вечерни новини”, “7 дни”, “Сливница”, в. Септемврийско дело”, сп. “Везни”, в. “Антени”, сп. “Зодиак”, сп. “Земя и хора”, в. “Суперсензация” и мн. др.

Акад. Йордан С. Иванов:

“До гара Елисейна, в последната своя разходка до местността Еленов дол, Цар Борис ІІІ е пътувал с парен локомотив без вагони и то сам. Необходимо е, ако са съхранени документите от онова време, да бъде проверено в архивите на железниците, какво точно е записано…Може да са останали сведения и от някои от приближените му огняри на парните локомотиви, които той е карал. Това би хвърлило допълнителна светлина, защото не е уточнено, с какво именно превозно средство царят е стигнал до Елисейна, откъдето, заедно със своя мистериозен водач, /мъжът с цилиндър/, двамата са продължили пътя си на коне…..”

/Бел. авт/:

Тук трябва непременно да се отбележи, че действително Негово Величество цар Борис ІІІ още на втория ден след завръщането си от щабквартирата на фюрера от Берлин, е посетил, придружен от загадъчния свой приятел – /мъжа с цилиндър/, местността Еленов дол, където в непосредствена близост е и мястото на съкровището. Вероятно монархът ни е бързал и е имал важна причина за това.

В заключение на изнесените до тук данни много интересни са и част от отговорите, които Н.В. Симеон ІІ дава на въпроси, свързани със загадъчната смърт на неговия баща, в интервю, дадено специално за радио “Гласът на Америка”:

ВЪПРОС: Смъртта на Вашия баща все още остава като известна загадка в съвременната история или поне в историята на този период. Разполагате ли с някои нови данни,, които да потвърждават една версия или друга? Тоест, както разбирате - говори се, от една страна, за отравяне, а от друга страна, за разлика в атмосферното налягане, когато Вашият баща е бил в самолета, идващ от Германия, както и за смърт, която може би не е естествена, но е причинена от политически интриги в този период на управлението...

ОТГОВОР: Бих искал да мисля, че е естествена смърт. Това може да се случи с човек, който е под страшен натиск, със страшни вътрешни тревоги, виждащ катастрофата. В края на крайщата цар Борис доказа обичта и любовта си към народа и страната. Тъй, че смъртта може да идва от това напрежение, от моралния натиск и т.н. Това е едното предположение.

В началото, разбира се, всички сочеха с пръст към нацистите и казваха: Той отказа да изпрати български войски срещу Русия на Източния фронт, отказа да се вземат мерки против нашите български евреи. Това бяха две л




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1178086
Постинги: 421
Коментари: 86
Гласове: 482