Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2009 14:20 - акад. Йордан С. Иванов за причинителите на земетресенията в Средиземноморието и на Балканите
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 949 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 03.08.2009 15:58


Aкад. Йордан С. Иванов за причинителите на земетресенията в Средиземноморието и на Балканите Доклад
на акад. Йордан С. Иванов от Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК.
image
AKAD. IORDAN S. IVANOV
НА СПЕЦИАЛНОТО ВНИМАНИЕ НА ГРЪЦКИТЕ УЧЕНИ - СЕИЗМОЛОЗИ, ГЕОДЕЗИСТИ, ГЕОЛОЗИ, СОНДЬОРИ И СПЕЛЕОЛОЗИ
Mont-press.com Бр. 52(1589), год. ХIХ, 10 - 14 юли 2008 г Земетресение с максимален магнитуд от 6,5 степени по скалата на Рихтер разтърси на 8.06.2008 г. Гърция като епицентърът бе на дълбочина 10 км. и на разстояние 200 км от Атина, недалеч от град Патра. То разлюля целия Пелопонес и бе последвано от стотици вторични трусове, с магнитуд между 3,5 и 5,5 отново по скалата на Рихтер, като най-засегнати се оказаха областите Ахая и Илия, а също и районите на Патра, Амалиада и Лехена. С цел да изясня причината на тези трусове, желая да припомня уточненията от моите изследвания от 1980 г., а именно, че е станала оброшовка от овлажнените намокрени стени и таван в подземните тунели, в най-дългата подземна и подводна река на земята. Не се знае каква скална маса се е отлепила в тези подземни тунели и какви нови огромни пещери са се образували там. Защото под напора на външни фактори, количеството течаща в подземната река сладка вода или се усилва или намалява, в зависимост от приливите и отливите под големия натиск на океаните. Това са причинителите на последното неприятно земетресение в Гърция, които винаги ще предизвикват подобни катаклизми. Материалът е предназначен за специалисти и учени от различните звена на науката, които да проверяват терените на последните големи земетресения в Гърция и да не допускат заселване на хора в тези райони. Ето какво още по темата бих могъл да споделя: Най-дългата подземна подводна река просто опасва Земното кълбо, обратно на течението Гълфстрийм. Според моите изследвания, водите й се движат от Север на Юг през Антарктида. Тя е текла неизменно по пътя си и ще тече още 2453 години /Изчислено към 1980 г./. Реката ще тече без да променя своето корито. Нейният западен ръкав е отнесъл под ледовете на Южния полюс, в кухина плавателни съдове и самолети, потънали в Атлантика, в зоната на Бермудите. В същата връзка трябва да уточня и, че в моя научен труд от 1980 г. бях публикувал и информация за наличието на езеро от питейните води на същата подводна река, минаваща през Атлантическия океан и под ледовете на Антарктида. Според моя доклад, адресиран до Академията на Науките на бившия Съветски Съюз, съветските специалисти през пролетта на 1984 г. засякоха чрез пренастройване на спътник езерото, посочено от мен, където и в момента те извършват сондажи... Бих желал също непременно да обърна вниманието на учените и върху факта, че след един гигантски подобен катаклизъм, на дъното на океана е била отворена цепнатина, с дължина 100 м. и ширина 35 м. Това е станало западно от Лисабон в Атлантическия океан и на около 40 градуса северна ширина от Екватора и между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич. След тази катастрофа се е оформил и трети подземен ръкав, който прекосява Португалия, Испания, Италия, Гърция, България и Румъния. Според напора на океанските течения или се усилва натиска на водата или се намалява. И тогава при усилването на най-високите върхове могат да бъдат забелязани извори от питейна вода или те да пресъхнат за неопределен период от време. Тази подземна най-дълга река се разделя на два ръкава между 50-ия и 60-ия градус, северно от Екватора и между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич. След това двете разклонения отново се събират на юг към Екватора и влизат дълбоко под ледовете на Антарктида. Реката излиза от там, между 130-ия и 140-ия градус, източно от Гринуич. Нейният път продължава от Индийския океан, Филипините, Японско море, Охотско море и минава източно от Якутск. Затова и в Япония земетресенията са много чести. В района на Якутск реката захранва коритата на пет реки като река Лена. Пресича територията на бившия СССР и навлиза в Северния ледовит океан под ледовете , между 120-ия и 130-ия градус, източно от Гринуич. Появява се между 10-ия и 20-ия градус, западно от Гринуич, за да мине през Атлантическия океан. РЕКАТА НА ЖИВОТА Известно е, че без водата животът на планетата ще стане немислим. Водата е тази, която дава животворната си влага на растения, хора и животни, а там където липсва, всичко се превръща в мъртва пустиня. Твърде малко са населените светове, които имат шанса да притежават това течно богатство и именно някои от тях “черпят” за свои нужди от водоизточниците на старата Земя. И въпреки, че далеч повече от половината на нейната повърхност е залята от огромни по размери водни басейни, само нищожна част от нея е сладка и годна за употреба. Основният захранващ източник на десетките и стотици реки и езера, на хилядите планински извори, бликащи на повърхността, е подземно-подводната река, която поема своя път от дълбините, близо до Лисабон. След това прекосява територията на цяла Португалия, Испания, Италия, Гърция, България и Румъния, за да се появи в източната част на Карпатите, където поставя началото на две надземни реки “УЖ” и “ТЕТЕРЕВ”, чиито води се вливат в река “Днепър”. Тази река или по-скоро единият нейн ръкав минава под цяла Гърция и затова създава аномалиите там. Този ръкав преминава през България, Скопие и Румъния. Нека не забравяме, че при всяко земетресение на планината Вранча, разломът минава през българската територия по подземните води. Подземната река е спомагала за оттичането на вътрешното море, разположено някога в пределите на Софийското поле. Споменавайки Искърското дефиле, бих искал да направя уточнение за начина по който е било образувано то. В близост до град Своге преди много години е имало действащ вулкан. Едно от неговите мощни изригвания е станало причина за разцепването на планината и появата на пролома. Името на местността, където е бил вулкана днес се нарича Свлачище. Характерното за този вулкан е, че не е могъл да изхвърля големи количества лава, тъй като огнището му е било разположено на около три километра под земната повърхност. Така под въздействие на високите температури, заобикалящите го скални ронливи маси са променили своя вид. Използвана литература: Изследователски авторски разработки от книгата ми „АНОМАЛНИ ЯВЛЕНИЯ И ТЕХНИТЕ БИОЛОКАЦИОННИ ПРОУЧВАНИЯ И ИЗМЕРВАНИЯ”, публикувана през 2004 г. от издателство ЕТ „Йордан Иванов” и научните ми разработки, предоставени на академиите на науките на Украйна и на бившия Съветски Съюз, предадени през 80-те години на ХХ век и на чл. Кореспондента на АН на СССР - Александър Горбовски.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1465904
Постинги: 448
Коментари: 93
Гласове: 634