Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Блогрол
Постинг
27.07.2009 15:39 -
От палеолитния хомосапиенс до неолита и времето на пеласгите на Балканите НАУЧЕН ДОКЛАД НА Акад. Йордан Стоилов Иванов и асистент Анна Зографова
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1210 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.07.2009 15:40
Прочетен: 1210 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 27.07.2009 15:40
От палеолитния хомосапиенс до неолита и времето на пеласгите на Балканите
ЗНАЧИМИ НАХОДКИ И АРТЕФАКТИ, ОТКРИТИ ПО ТЕРИТОРИИТЕ НА СТАРИТЕ И ДНЕШНИ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ, В ПЕРИОДА ОТ ПРЕДИ 2,5 МЛН. ГОДИНИ ДО 3 -ТОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПР.Н. ЕРА.
НАУЧЕН ДОКЛАД
НА
Акад. Йордан Стоилов Иванов
и
асистент Анна Зографова – член-кореспондент на Академия МАБИК
Mont-press.com Бр. 28 (1665), год. ХХ, 14 - 15 април 2009
Няма друга държава в света освен България, в чиято територия да са открити и регистрирани толкова много артефакти и уникални археологически находки. Праисторическата България е понятие, свързвано най-вече с палеолита и с представите за първообитнообщинен строй, с така нареченото“детство” на човечеството.
Геоложката летопис, наред с историята и човешката памет е онзи търсен невероятен контрапункт във времето, който определя периодиката и ерите на древността. Изучаването на запазените във въглищата на Балканите растителни остатъци ще позволи след време да бъде проследена еволюцията на въглеобразуването и да бъдат датирани висшите растения както и времето на първото появяване на ХОМО САПИЕНСА по нашите земи. Затова ако за класическата наука, най-старите следи на предшествениците на човека са били открити през 1977 г. , в района Лаетоли (Laetoli), Танзания, с откритите следи от Australopithecus afarensis, отпреди около 3,6 млн. години, у нас от епохата на Палеолита има данни, че официално на Балканите е била регистрирана и описана в аналите първата поява на хора в Северното полукълбо, преди повече от 2,6 милиона години. А този период, както е известно завършил преди 11 000 години. Времето обаче, което ни е търсим и желаем да използваме като фундамент и да изследваме е с хилядолетия по-старо. То е от епохата на динозаврите. Затова когато коментираме темата за динозаврите, следва и да отбележим, че в България до момента са разкривани находки от гигантски морски влечуги, от късния мезозой – Мeзoзаври и Ихтиозаври, интерпретирани от някои изследователи и като динозаври - теза, която продължава да бъде спорна. По този повод следва да отбележим и, че край българското село Бресте (западна Стара планина), през 80-те години на ХХ век е била открита част от челюст, гръбначни прешлени и кости на плезиозавър. Коментарите около находката обаче, продължават да бъдат спорни. Наши изследователи са възприели теза, че птиците са еволюирали от дребни динозаври преди повече от 150 милиона години, когато акваторията на Средиземното море се е стеснила, в резултат доближаване на континентите Африка и Европа. Защо цитираме този факт, защото напоследък много се говори за изследванията на учените Уилиам Райън от Геоложката обсерватория Ламонт — Догерти край Ню Йорк и Кенет Ксю, от Цюрих, които са установили, че историята на Средиземното море, отпреди 20 - 15 млн. години е записана в утайките на морското дъно. И тъй като познанията за геоложките процеси проследяват спецификата на геоложките пластовете, в този смисъл откритото помага за датирането.
Палеолитът по днешните български територии е регистрирал графично-стилизирани изображения на животни, открити в пещери като Магурата и др. Това е времето, в което се е обособил Homo Sapiensа. Според българския изследовател проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН , в пясъчна кариера край Чирпан, през 2007 г. е бил открит зъб на прачовек, /при проучване на масов гроб на животни от епохата на късния миоцен/ отпреди 10,7-5,3 милиона години пр.н.е. Изследванията на находката помагат на учениите. Проф. Спасов заключава, че хоминидите нямат африкански произход, и че предците на човека са тръгнали от Балканите преди 7 млн. години, мигрирайки от Балканите към континента Африка.
До подобно заключение достига и младият любител – изследовател, внук на изследователя Петър Попдимитров, открил миниатюрен трион от кремък, между костите на хипарион, предтеч на коня, живял преди 4 млн. години.
Най-древните реални артефакти обаче, разкрити до този момент по днешните български земи са датирани според официалната наука, от преди 350 000 години. Счита се, че първото заселване на човека в пещерата е станало в средата на старокаменната епоха (Средния палеолит, т.е. 200 000 – 40 000 г. пр. Хр.). От тогава са остриетата от удължени кремъчни късове, пригодени за прикрепване към дръжки.
Общоизвестни са сведенията от най-старите пластове в пещерите “Бачо Киро” край Дряново, “Деветашка” край Ловеч, “Самуилица 2”, пещерите във Врачанско, в района на Белоградчик, Плевнско, по Искарското дефиле и пр. И ако днес, според класическата наука, първобитната епоха се разделя на палеолит/старокаменна/, мезолит/среднокаменна/ и неолит – то основните оръдия на труда във времето на палеолита - лъковете, стрелите и харпуните са обособили труда на хомо сапиенса като колективен. Животът минавал през обиталища, в пещери и около реки. Циклично, оказва се, че човешкият род е бил на границата на оцеляването. Такива са данните и от заключенията на мащабно генетично проучване, от времето на топенето на ледниците. Населението в онези, толкова отдалечени от нас древни епохи било разделено на малки групи. В тези групи хората са се научили да оцеляват заедно и поединично. Както по-рано, така и в условията и на ледниковата епоха.
Много са находките са от времената на праепохите. Немалко са и артефактите, открити в пещерата Козарника, Белоградчишко, в района на местността Юнаците - Пазарджишко, обект край с. Ковачево, Санданско и находки край с. Любимец. Допълнително проучване е правено и на надгробните могили, от времето на дакомизийците, в районите на Казанлък, Пирдоп, Ямбол, Разград, Созопол, Свиленград, с. Ябълково, Димитровградско, железодобивният център Кушкая, близо до Любимец, римските градове Нове (край Свищов), Дебелт (край Бургас), Ескус (край Гиген, Плевенско) и в Перперикон . Тези находки от миналото, правят възможно проектирането на бъдещето.
Известно е, че в епохата на Средния палеолит, (преди около 100 000 – 40 000 г.) са се появили племенните обединения на ловците. Тяхното съсловие първо е обитавало пещерите на Северна България. Впоследствие те се разселили и край блатата на река Дунава, в Западна и Северна България, по Черноморието и в Родопите. И тъй като в древните геоложки епохи е имало време, в което край днешния град Перник някога е минавал Екватора, вследствие на топлия климат, горите в района започнали да се окисляват. При гниенето в почвите били натрупани особени вещества, които стимулирали и въглеобразуването. Според официалната наука, най-интензивното образуване на въглища в Европа ставало, в периода от 345 до 280 млн. г. назад. Антрацитните въглища, каквито имаме в Свогенския Басейн, в землищата на селата Томпсън, Батулия, Чобаовци и Церецел са отпреди 300 млн. г.. Ако най-интензивно въглеобразуване е било отчетено за периода - 345 до 280 млн. г назад, то този период е известен като каменовъглен. Пермският период (280–235 млн. г. назад) е регистрирал най-много образуване на въглища в Евразия. По-малките месторождения на въглища в Европа са били формирани, в периодите на триаса и в юрския период , във времето (185–132 млн. г. назад.).
Официалната наука обаче приема, че в Източна Европа въглищните залежи са се оформили преди 100–65 млн.г. назад. Днес за специалистите няма да бъде трудно да изчислят времето на образуването на въглищата в пернишкия каменовъглен басейн. В старинните предания, Перник е и ще остане едно от най-старите селища в Пернишката котловина, основано хилядолетия преди новата ера.
Значително по-късно, преди 70 000 години били разкъсани родословията. От артефактите от тези времена е известна т.н. култова Карановска могила в Новозагорско, при разкопаването на която, археолозите констатирали наличието на 12-метрови културни пластове, някои от които отпреди повече от 40 000 години назад . След Първата световна война, в праисторическите разкопки на Карановската могила, взел участие и известният български изследовател Васил Миков, проучвал селищната могила до Кубрат (Балбунар), Русенско през 1924/25 г., могилата при Веселиново (Азапкьой), Ямболско (1935 г.). Миков пръв обърнал специалното внимание на учените върху Карановската селищна могила като провел на нея първите разкопки през 1936 г. Проф. Георгиев доизградил и утвърдил Карановската хронологическа система, считана за еталон от учените от първата половина на ХХ век. Впоследствие тя е била превърната от учените, в основен еталон за културите в Югоизточна Европа.
Според класификацията на покойния акад. Петър Петров – етнолог, етнопедагог - етногенезисът на народите е процес, допринесъл за създаването на днешния облик на народ, присъствал хилядолетия в историята, а българският етнос като народ е най-старият в Северното полукълбо. Данните за това са били коментирани многократно, особено в светлината на резултатите и от засекретените изследвания на дакомизийския геном, най-стария и устойчив, изведени от академик Йордан Стоилов Иванов през 1975 г. В същата връзка, според изследванията на акад. Петър Петров, дакомизийци и балтоилири са били първите обособени етноси на Балканите във времето на най-дълбоката древност .
През ХХ век, шведският учен Улоф Исаксон по научен път доказа, че от сърцето на Балканите е стартирала развитие първата евроцивилизация, защото тук преди 7 – 5 000 години, в поречието на реката Итил, /днешен Дунав/, в българските земи, в Мизия и Дакия са се появили най-старите рудодобивни центрове на света.
В генезиса на българската нация, ролята на автохтонното население на Балканите се оказва основна. Разполагаме със сериозно аргументирана информация, която ни дава възможност да проследим и възстановим най-старата легендарна история на българите, която векове наред е била крита. Защото тезата за старозаветното ни библейско родоначалие е истинска. В тази посока е работил усърдно и известният български учен - акад. Владимир Георгиев, дешифрирал писмеността на етруските, диска от Фестос и доказал, че Беласгите /Пеласгите/Бел-асите/ са били в основата на най-древното население, от времето на неолита и ранния бронз на Балканския полуостров и острав Крит (6 000 - 2 600 г. пр. н. е.). Пеласгите ползвали линаерно писмо А, което доказват изследванията на професора по сравнителна лингвистика Г. Сотиров, а за глаголицата съществува теория, че е била създадена върху първообраза на алано-прабългарско руническо писмо, в което всеки древен глаголически знак е имал свой аналог от руните..
Според покойния акад. Владимир Георгиев и критското население във времето на неолита е било изцяло /Беласгийско/ пеласгийско. А Пеласги е етноним на автохотонния народ, населявал Балканите като предгръцко население. Изследвайки етнонима „Беласги”, същият изследовател открива данни от времето на Тангризма, в което пеласгите живеели в затворена общност, дефинирана от него като „Религиозен орден”, съществувал в периодда на 6-5000 г. пр. Хр. В този орден били използвани имената „Бълг” или Болг”, /означаващи “светлина”, “мъдрост”, и „ власт”/ като варианти на името на пеласгите и на техния върховен бог Зевс, който е бил пеласгийски, а не древногръцки бог. И това е нещото, което обръща наопаки цялата известна гръцка митология, която всъщност е митология на автохтонните балкански племена, а не на гърците – придошли в териториите на Балканите, много по-късно. Аналогия с древни подобни жречески общества бихме могли да търсим само и единствено всред жреците на древен Шумер, назовавани и то много по-къснот „есеги". Защото разселението на етносите по света е започнало именно от Балканите.
От данни, включени в старозаветните книги и от описанията в Библията става ясно и, че пеласгите са били предци и на филистимляните. Някои съвременни арабски изследователи като шейх Анта Диоп са склонни да търсят връзката и между праотците на палестинците и филистимляните като родствени на Бел-асгите, пеласгите или техен клон, който е бил едно от техните естествени продължения.
За нас етногенезиса на балканските народи, включително и на Пеласгите, продължава да бъде обект на изследване. До неотдавна такива науки като прабългаристиката са се занимавали с етно-лингвистичните принадлежности и с произхода на предците, докато чрез научния метод на лингвистиката както и чрез изучаване на прабъларската символика и етнография са били изследвани само отделни аспекти. Не са изследвани добре обаче протобългарските символи, древните гербове, знамената и инсигниите на предците, преди и по време на древните разселения.
Краят на ледниковата епоха фиксира време към 11 000 г. назад, когато Балканският полуостров бил обитаван от европеиди, т.е. време, в което са съжителствали хора и динозаври. Колкото и невероятно да звучи това, то се е случило. Тук на Балканите, в нашите български територии. Още повече, че в България са намирани останки от Мезозаври и от Ихтиозаври. Шега или не, предците на днешните шопи - дакомизийците, в древните си предания и приказки, от времето преди още да опознаят конете, в които те разказвали как обяздвали… динозаврите. Днес продължават проучванията по европроекти, в най-старите пещери на страната ни, в района на Белоградчишко, Кунино, в Ловешко, Родопите, Стара планина, в селищата Хотница, Беляковец, Самоводене, Качица…
Климатичните изменения, в края на ледниковата епоха, от преди 11 000 г. предизвикали изчезване стадата едри животни. Климатичните промени стимулирали и неолитната революция. Една от най-важните дейности, според класическата наука, през неолита била свързана с производството на керамичните съдове. Всъщност това производство е започнало много по-рано. То се осъществило, когато древните изнамерили огъня. Когато се научили се да овладяват процесите по гасене на горските пожари, предизвиквани от светкавици, да палят и да пренасят огъня, да го пазят тлеещ и да го разпалват…..Всичко това впоследствие позволило и преработките на храна. Затова се появили и съдовете. Първите неолитни керамични форми. Някои от тях дори са били и с култово предназначение. Изработвани били разнообразни съдове за съхраняване на храни и напитки. За тези дейности тогава хората са си служили с разнообразни инструменти, изработвани от камък, кост, рог или дърво. Каменните оръдия от епохата на неолита за разлика от палеолитните били особено добре полирани.
Керамиката придобила изключително значение в живота на местните. Особено във времето на неолита. Култова керамика от онова време е намирана у нас. Дори откриваните миниатюрни култови идоли от глина били считани за най-типичните първи мостри на неолитното изкуство. Такива идоли са открити в района на Великотърновско. Още по времето на покойния директор на Великотърновския музей Богдан Султов. Подобни артефакти има открити и в района на град Самоводене. От времето на късния неолит, (края на VІ хил. пр. Хр.) продължават проучванията на селище, в местността Усое край с. Аспарухово. По територията на днешните български земи е открита керамика, украсявана с канелюри, а по-късно и с набождания. Всъщност - характерен белег за неолитната епоха била появата на керамиката. Интересни керамични находки са били откривани в селищните могили край с. Сава, проучвана от Милко Мирчев и Димитър Златарски; в с. Голямо Делчево, проучвани от проф. Хенриета Тодорова; до с. Цонево, до с. Баново, с. Левски – където сондажи и теренни обхождания са правени от Ара Маргос, край с. Комунари, до гр. Провадия.
Изследвания на института по праистория в Кьолн доказаха, че край великотърновското село Джолюница е открито най-старото погребение на Балканите, от епохата на неолита. Класическата история обаче експонира, че неолитната епоха се е изявявила, не само на Балканите, но и в Близкия изток (ІХ-VІІІ х-ие пр.Хр.), вследствие на преселение от Балканите. Защото именно от Балканите, земеделието и скотовъдството са се разпространили в Централна и Западна Европа, а също и в района на Анатолия, Мала Азия и в Древен Египет.
Така от Балканите, земеделието и скотовъдството бавно се разпространили по целия европейски континент като този процес бил съпътстван и с появата и на керамичните съдове за съхраняване на храни, млека и сокове. А пословичната войнска доблест на дакомизийския и сапейския етноси, останала в хилядолетията пример за подражание. Според класическата ни археология, по поречието на Тунджа и по р. Камчия, първите балкански земеделци са били ситуирани в района на с. Аспарухово, и гр. Дългопол. Опознаването от човека на земеделието и скотовъдството според класическата наука е датирано от официалната наука към Х-ІХ хил. пр. н. ера, а моментът, в който хората започнали да се занимават активно със земеделие и животновъдство ги направил независими от природата и от лова. За археолозите двете праисторически селища, в които за първи път били разкрити неолитни погребения, доказват, че от територията на днешна България е започнало развитието на земеделието в Европа въобще.
В днешните български земи, терените за отглеждането на еднозърнестата и двузърнеста пшеница не са имали нужда от напояване, поради подходящи заливни места и по-влажен климат. Тези предимства впоследствие били осъзнати и от малоазийските колонисти, появили се на територията на днешна България, в края на VІІ хил. пр. Хр.
Такива пра-земеделци са живели и във Варненско - при с. Бояна, с. Голямо Делчево и м. Балкузу. Селището край с. Голямо Делчево (сега на дъното на язовир Цонево) е датирано от ранния неолит, от (началото на VІ хил. пр. Хр.). Открити са полувкопани жилищата, чиито обитатели са използвали съдове със сферична форма, цилиндрични чаши, гърнета с дебели дъна и др. както и сечива – брадви.
Тъй като новокаменното време е значително по-добре проучено и описано в научните анали, длъжни сме да отбележим, че и каменно-медната епоха, в земите на България също е представена със стотици находки, открити в районите на селата Караново, Сливенско, с. Овчарово, Търговишко, село Голямо Делчево, Варненско, Оходен и пр. Всичките те се осмислят аналитико-логическески и се обработват по компютърен път.
Известно е, че по темата за Всемирния потоп, в света са написани над 80 000 книги, излезли на повече от 100 езика като над 10 000 само описват сюжета за митичния дървен кораб като легенди. Непосредствено след един от древните библейски Потопи от тук, от земите, в района на днешния връх Ком, района на Пернишко с град Годеч, Берковица, Сребърна, връх Чепан, Драгоман, Трън, Витоша, Люлин, Стара планина и на селата и градовете на запад от София по високите места, започнало разселението на оцелелите местни балкански етноси.
Защото в онези предпотопни времена, тук на Балканите била залюляна люлката на човешката цивилизация.
След потопа, оцелелите от дакомизийския етнос СРЕБЪРНИ БЪЛГАРИ тръгнали по отцеждащите се води. Заради този потоп, съвременните историци правят едно буквално обезкостяване на Балканите от дакомизийско население, формулирайки теза едва ли не, че всички етноси някога в древността са били траки, което е абсолютно неправилно и невярно. Тази грешка на старите хроници била използвана манипулативно впоследствие от гръцки, римски, турски и други историци. А всъщност от тук, в онази най-дълбока древност, от района на Балканите, започнали първите демографски експанзии, след гигантския катаклизъм, описан като Ноев потоп.
/Бел. Авт. ІПоследните възприети от класическата наука предбиблейски потопи се отнасят или по точно са определени от преди 24 000 години и от преди 11 552 г. пр. н.ера., Според изчисленията, изследванията и анализите на академик Йордан Стоилов Иванов, такова катострофално бедствие - световен потоп, той датира към 12 050 г., /считано от 1980 г. назад във времето/. Извел е изчисленията си по календар КАТО според него, в наше време, това е станало през ХІ месец, на 24-то число, когато потънала столицата на континента край Южния полюс. Оцелелите от този катаклизъм се спасили от този южен континент, достигайки района на днешния о. Мадагаскар. От там се разселили в 8 посоки – 3 на изток, 3 на запад и две на север. При това разселение били терминирани расите – желти, черни и червени. А когато океанските приливни вълни нахлули мощно по времето на Черноморския потоп и във водите на сладководното езеро , в региона на Балканите, те го залели и буквално разкъсали земята ,в района на Средиземно море и днешния Босфор. Мощността на прилива била ужасяваща. Мегацунамни вълни залели уникалните древни градове и селища, създадени много преди разцвета на Варненската цивилизация. В същите онези древни геоложки времена, най-старата река Ит-ил /Дунав/ по изчисления НА АКАД. Йордан Стоилов Иванов е протичала с 37 км по - на север, от сегашното й положение, покрай местоположението на днешната столица на Румъния - Букурещ. Затова и най-старото име на р. Дунав е Итил. Дори и днес, Итил/Истър/ Дунав/, това единствената река, която е текла, тече и ще продължава да тече винаги и само на изток. И за да се измине протежението й, е необходимо време от порядъка на една трета от годината.
Вследствие на огромния прилив на океанска солена вода, водите на сладководното езеро били разкъсани и то завинаги се преобразило в дълбоко солено море. Специално Черноморският потоп е датиран от учените различно:.от преди 7 800 г. , от преди 5 700 г. и пр. Следва обаче да се прави разлика между понятията СВЕТОВЕН ПОТОП като гигантското бедствие, с огромни мащаби и местен потоп. В литературните анали са описани най-малки три такива събития – веднъж от шумерите, от времето на Девкалион и Пира и Библейският. В паметта на много народи от атолите в океаните и до днес се разказват различни легенди за първочовеците Ной, Иима, Ману, и други, спасили семейства и животни с кораби, подобни на кораба на Ной. Тук обаче следва да отбележим и,че и цялата речна кал от Черноморското езеро при потопа е била изхвърлена от вълната на придошлите поройни води, далече от днешните крайбрежни ивици на изток. Хилядите дерета, в районите на днешна Грузия, Абхазия и дори в територии и на Казахстан, представляват последиците от това събитие. От изхвърлената фина речна сладководна кал там, по тези земи, местните се научили да правят тухли и огромни топки, които постявали по оградите на къщите. Тази кална маса единствено става за изпичане на тухли и керемиди, и количествата й са толкова огромни, Щото са почти неизчерпаеми. По този повод преди десетилетия България пожела да помогне на тези страни в строителството на тухларски заводи, каквито бяха направени, в някои от страните. Но населението там и до днес предпочита да изпича само тухли, изложени в сурово състояние на слънце, което позволява самият вятър и дъждовете да спомагат за подпълване на фугите по природно естествен начин. Които са ходили в тези райони знаят за какво става дума и за да не се чудят, следва да се знае, че и до днес, всичко на изток продължава да се прави от керпич, по описаната от нас технология.
Тръгвайки от района на днешна Берковица, „Сребърните българи” първите производители на сребро от мините, в района на днешна Сребърна, преминали през територията на днешния град Дуростром DUROSTRоM – Силистра.Вървели са по делтата на Дунав за да търсят пътища, в откриването на нови рудни находища със сребро. Тази история за началото на пътя на сребърните българи, чиито потомци днес са граждани на Чувашия и Татаристан не се знае. Поколенията не знаят защо дедите им са се наричали "сребърни". Защото когато добивали среброто в Хемус, в един момент то се оказало много дълбоко, в недрата на планината. Извличането на руда ставало все по-трудно и на моменти почти невъзможно. Това обстоятелство мотивирало рудничарите да поемат на изток със своите занаяти, поминък - бижутерство, грънчарство, жлезарство, рудодобив, майсторенето на оръжия, с помощта на местните шамани. Така "Сребърните" ни предци понесли своите кожени торби с бащина пръст и със селекционираните от тях, /в земите на Мизия/ житни семена. Тук в родната Мизия те се научили да сеят, селекционират и добиват пшеница, ръж и просо. Пътували с цялата си покъщнина, за да се изхранват, в земите на Изток и да правят посеви. От мизийското жито, сребърните българи занесли и семена. Така ги съветвали жреците. Затова археолозите трудно могат да открият артефакти за техните оракули и крепости. Защото предците ни тръгнали, за да открият, откъде изгрява слънцето, което греело и тогава толкова високо, а после са се върнали.... Тази миграция станала хилядолетия, преди хан Котраг да създаде държавата на Сребърните българи - Волжско камска България, чиито сребърни предци и наши прадеди, след дългия път се установили върху територии, в земите на днешна Чувашия, Украйна, Татаристан, Башкирия, Казахстан, Узбекистан и Удмуртия както и в руските области Тюменска, Уляновска, Саратовска, Оренбургска, Астраханска, Пензенска, Челябинска, Пермска, Рязанска, Било е във времената на етносите – дакомизийци, пеласги, шумери, арменци., които са.живели някога в района на днешния български град Трън.... Известно е, че протобългари от тези племена са се заселели и в Месопотамия, в Мала Азия, където техни потомци живеят и до сега. Днес много народи от Изтока, които нямат корените на историята си, защото е била занесена от тук. Такива са филистимляните – праотците на палестинците. Част от балканското население, претърпяло бедствието, останало тук, по високите полета и планините. Това население е било терминирано от изследователи като трако-кимерийско. Пътищата през Кавказ продължили към на плодородните земи на днешна Персия /Бабилон/ ,през Волгоуралието и още по на изток до територии в Земята на изгряващото слънце – днешна Япония, за което имаме преки свидетелства, цитирани и от самия император Хирохито, който в последната си среща с български дипломати каза, че е трябвало да изминат хилядолетия, за да се срещнат народите ни отново. Още повече, че и в японските земи и до днес живеят представители на етнос, със специфичен език, в чийто народни облекла присъстват българските шивици. Тази имформация присъства и в научния труд на академика, предоставен на АН на СССР и Украйна . Докато пътят на дългото завръщане на индо-европейските българи по време на Великите преселения на народите е бил белязан от техните многобройни държави, в които в различно време са влизали огромни територии от Китай, Индия, Иран, Пакистан, Афганистан и другите държави от Централна Азия, Каспийско (Българско) море, Кавказ, Армения, Мала Азия, Русия, Украйна, Балканите, Централна Европа. По пътя обратно към континента Европа, българските племена участвали в генезиса на древните нации на Германия (Бавария), Италия, Испания, Франция, Ирландия ... От тогава са запазени етноними и наименования, с които местните съседни народи назовавали болгите: були, баллли, болгари, българи, балкари, буляри, биляри, бухари и пр. В този период земите около реките Тигър и Ефрат били обитавани от Шумери, които вече обработвали метали и отливали сплави. Цивилизацията им е идентична с Варненската като приликите са в жезлите и в женските накити. При датиране с радиоактивен въглерод се оказа, че Варненската култура не от преди 6-5 хил.г.пр.н.е., а е много по-стара. Това обстоятелство е особено важно, защото в един прекрасен ден учените ще докажат, че Ниневия, Ур, Йерихон и българският ХатсУР /Хацор/ на хуритите БАЛХАРИС СА на повече от 8 хил.г. Разселилите се по новите места, вече имали познания, строяли по древен тертип огромни селища, обработвали глина, добивали мед, злато сребро и леели сплави, много преди останалите съседни азиатски народи. Техните потомци били ваятелите и обитателите на уникалните древни градове Аркаим и Балх. Създали царства – строили градове държави – Аркаим, Карагалъ, ХатсУР, МА-РИ, МЕГИДО, Бабилон. В ХатсУР, /Хацор – на територията на днешен Израел/ бил най-северният ханаански град, където изследователите са регистрирали наличие на ортостати, нещо характерно само и единствено за северните държави. В ХатсУР /Хацор/ до сега са разкрити 2 броя бронзови маски, бронзови царски статуетки, едната от които позлатена, докато в България през последното десетилетие непрекъснато се откриват артефакти от много по-предишно време.
Мисии от Балкански етноси, /потомци на палеоевропейците/ след първото разселение на изток и югоизток и последвалото разселение от Месопотамия, заживяли в райони около езерото Байкал, на територииите на днешна Монголия, Бурятия, Турфанската планина, Горен Енисей, Ордос, Об, Саяно-алтайския край, Ферганската долина, в старите територии на Согдиана и Бактрия – територии на Кушанската империя. Впоследствие част от етносите мигрирали в някои райони на Северозападна Индия, по долините на реките Инд, Нармада, Ганг, после в територията на днешните Афганистан и Пакистан. Част от мигриращите се придвижвали в посока на Гаркана - днешното Каспийско море”.
Предците- един и същи народ, пътували, мигрирали, населявали територии и земи на днешна Персия, Индия, Южен Сибир, Крайбайкалието, Монголия, Бурятия и Китай и оставили своето семе, култура, обичаи, традиции - тъкачество, животновъдство. Това бил пътят на цели поколения жреци, философи, военачалници и поети, чиито потомци след време се върнали за да преоткрият отново родината в земите на Балканите. Междувременно историята на “първото заселване на Пернишката котловина е датирана от новокаменната епоха (VІ хил.пр.Хр.), което също не е вярно. Защото когато древните земеделци градили свое селище, в непосредствена близост до р. Струма, (сега селището се намира под хокейната площадка в квартал Изток) те са живеели в жилища, измазани с глина. Тогава те се научили да изглаждат и камъка. Обработвали животинските кости и рога, за да ги превърнат в оръжия или в оръдия на труда. От глината изработвали съдове и ритуални предмети, (идоли, модели на жилища, култови масички). Черупките от миди, /останали след коментирания потоп/ използвали за изработката на гривни и огърлици.
При разселението след потопа, първите преселници занесли със себе си занаятите, мнното дело, постиженията в селекцията на житото, опитомените овце, кучета, прасета и коня, защото тяхното опитомяване също е ставало тук на Балканите. По време на преселенията те разбрали, че свинското месо и сланината не били подходящи за топлите страни. Запазили тези животни за племената и етносите, които се заселвали на север. В Сибир, където сланината давала калории и предпазвала от студа, от който се научили да се предпазват, мажейки се със свинска и с тюленова маз, докато южните заселници започнали да използват овчата лой за мазане и за храна. В планините по традиция се разселвали родените в балканските планински райони на Балканите, а в равнините отсядали, родените в равнината. Така едните развили рудничарството и строителството,борели се с камъка, защото строителството било дело на планинците, които били и.рудничарите...а другите развили животновъдството, растениевъдството и занаятите. Някои племена изоставали рудници, в които рудничарите не могли да слязат на дълбочина повече от 50 м. Така под форма на търсене на нови находища, започнала и миграцията със занаятите, с ювелирните изделия от сребро, злато, скъпоценни камъни и метали и абсолютно всичко, с целия поминък.
Откритите в старите територии на България през 70-те г. на ХХ в. клинописни плочки и тяхната дешифровка свидетелстват недвусмислено, че Придунавието било истинската древна прародина и на древен Шумер /Суйбиер/ . За това свидетелстват многобройните топонимични и антропонимични наименования през земите, през които народите са вървели. Такива наименования са запазени и тук и до днес, като Шумен, с. Сумер, /Шумер в Монтанско/. Тези и други архаични паметници ,в никакъв случай не трябва да се възприемат като случайно. Според изследователя Марин Димитров, Шумерите на Балканите изначално са били етнос, а не нация. Според друга, хипотеза шумерите са преминали през Кавказ за да достигнат Южна Месопотамия и поречието на Ефрат. По време на разкопки на древни градове в Месопотамия и източна Сирия – царството Митани, на хуритите – балхарис, са били открити останки от културата Урук. Немалко учени потвърждават, че шумерите са преминали през Кавказ, в придвижването им на юг. Междувременно един от най-точните древни календари на света - Вавилонският е включвал особенности, дали основание на изследователите му да заключат, че е бил създаден - сътворен в Дунавските географски ширини. И когато коментираме тези факти, следва да отчетем, в хода на историческото развитие, че именно предците ни дакомизийците, шумерите , протобългарите – пеласгийците, арменците, сапите, сепейците/шопите/, са започнали като етноси почти едновременно възхода на своите древни цивилизации от района на Балканите. Те са всъщност истинските първи създатели на инсигниите, емблемите, знамената, гербовете и символите. В древността във времето на предците традициите са повелявали щото приемствеността да протежира исторически развитието на нациите. Така тогава със закона за приемствеността се появили и човешките закони за символите. Те позволили още от дебрите на древността, етносите и народите да бъдат разпознавани по символите, знамената и инсигниите, по седлата, по конете, по юздите на конете, както и по самите коне, по самото облекло, по печатите на лицата, които са изпълнявали функциите на държавната власт – Кханска, царска и т. н. По това са познавали, виждайки коня, седлото и облеклото, кой в древността какъв е и то с цел, да бъде разпознат един народ от друг, древните създали инсигниите с някои различия. Точно този процес е намерил своето реално отражение в най-старите книги на света - “Ведите”, които и до днес остават най-древните литературни и културни паметници, в които има достатъчно текстове, потвърждаващи нашите тези. Редно е да отбележим, че не са правени обстойни топонимични и антропонимични изследвания на древните територии, с разселенията. Например тук на Балканите възниква и най-древното, обожествено в хилядолетията женско име – Рада. Рад-ха, Радха КРИШНА, което достига Хималаите, Индия иТибет, Тян Шан и Урал.
В “Законите на Ману”, в книги ІV и VІІ, историците - изследователи могат да преоткрият много данни за предците, и за величието на народите , живели някога на Балканите и отседнали след митарства и разселения и по теченията на р. Ганг, Тигър, Ефрат, а впоследствие и по крайбрежието и на Каспийското море. Точно тези народи създавали по пътищата си уникални древни велики държави. Достигайки Азия, от основните мигриращи балкански племена се отцепили клонове, които се отправили към днешните земи на Иран, Сирия, Ливан, Мала Азия. В района на Двуречието създали държавата Самария (Шумер). Били носители на уникална култура, с която обучили местните. Застроили древни велики градове, развили земеделието и скотовъдството. Основали градове-държави, които строили върху хълмове от страх от нов потоп и ги защитили със стени. В тези градове живеели по няколко хиляди. Подобни градове били Ур, Урук, Лагош, Мегидо. През Среднобронзовата епоха, Хатцор, /ситуиран преди 7 000 години/, бил един от първенстващите, най-силни градове в Ханаан. Големи земни насипи и диги, ровове и няколко укрепени порти го защитавали от нападения. Голям разцвет градът бележи в 5 – 2 хилядолетие преди Христа.
В разселението на изток и югоизток, от днешните български земи, във времето след потопа освен СРЕБЪРНИТЕ БЪЛГАРИ, почти паралелно тръгнали и ДРЕВНИТЕ АРМЕНЦИ, от района на днешния град Трън 10 000 години преди римските легиони да влезат в българските земи на дакомизийците,от тук по същите наши древни пътища преминали на изток и на север, преселилите се племена на нашите сребърни българи, с дакомизийски гени.
Районът на Трън, според изследванията и проучванията на акад. Йордан Стоилов Иванов някога е бил древната първа “обетованата” земя на арменците, които владеели земите между Ниш, Скопие и Вардар. Транскрипирайки етимологично наименованието Армения, то буквално означава “ниска земя”/”Ар” - земя, и “мения”, което ще рече – ниска/. Най-старите Арменци по същото време се разселили на юг, югоизток и изток. Тогава измежду арменците се обособили множество самоуки майстори златари, които наблюдавали накитите по ръцете, вратовете и краката на загиналите по време на потопа. Арменските майстори златари се научили да правят великолепни и точни копия на видяното след Потопа…. Арменците тогава живеели на дако-мизийските, сепски или шопски територии. Те първи развили тъкачеството и развели знамена от плат, боядисвани в цвета на кръвта - в червено. Днес ако бъде проследен пътя на корените на изначалния арменския геном, той може да бъде регистриран и днес, всред потомците на днешните села Читирци, Къдийн мост, Невестино, Харса, Гръмохор и др. в Кюстендилския регион. Всред местните поколения там могат да бъдат открити съвременници, с черти на истински арменци. С невероятна прилика, в антропологичен план. Те са копия на автентичните представители на старите арменци, съхранили и запазили гена в поколенията. Затова не трябва да се учудваме, ако в района на Трънско и Кюстендилско и днес срещаме хора с арменски черти.
Първите академични изследвания на селищните могили по българските земи след освобождението на България от турско робство били правени в периода 1898-1903 г от френски екип. Французи разкопали селищни могили до Ямбол, Прослав (Мечкюр) и Костиево, Пловдивско. Първите наши пионери-изследователи, това са Анастас Чилингиров,(в Невски Султан (гр. Попово, Разградско), Шуменско, през 1905 г.), Карел Шкорпил и Д. Костов в Русе, през 1912 г. Рафаил Попов. Попов е правил разкопки на могилите до Салманово, Шуменско. През 1914 г. е проучвал Коджадерменската могила както и могилата в Деве Барган. Проф. Гавраил Кацаров е проучвал могилата до Кирилметодиево (сега Кирилово, Хасковско) в 1912 г. , от която особено много се е интересувал и германският археолог Карл Бител (K. Bittel).
След Втората световна война, в праисторическите изследвания на селищните могили е участвал и проф. Георги Ил. Георгиев, /изследвал Азмашката могила в Стара Загора/.
Проф. Георгиев изнася сензационен доклад през 1959 г. на симпозиума “Европа в края на каменната епоха” в Чехословакия. За този доклад, неговият колега проф. Н. Мерперт твърди, че “с този научен труд българската праистория е излязла триумфално на сцената на европейската праистория”. Освен него и проф. Щефан Хилер от Залцбургския университет е правил проучвания, свързани с разкопките в Караново. . Според класическата ни история, неолитът по нашите земи е интерпретиран чрез находките край с. Караново.
Следи от човека, от времето на средния неолит ,(средата на VІ хил. пр. Хр.) са били регистрирани от български археолози и в района на селищната могила, край солниците на гр. Провадия.
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ НАХОДКИ И АРТЕФАКТИ В ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ, В ПЕРИОДА 10 000 – 3 000 Г. ПР. Хр.
Преди две години бе направено научно съобщение за находка на 8 000 г. , в района на пазарджишкото село Капитан Димитриево, където са били правени проучвания от известния български археолог проф. Васил Николов. Този наш учен е разкрил култов Жертвеник, в района на селищната могила "Банята". По стените на жертвеника е имало дълбани стъпала, отвеждащи до специален олтар, където жреци ритуално са принасяли жертви на Великата богиня-майка. В известен смисъл, жертвеникът е интерпретация на друг подобен, открит на територията на |Плодородния полумесец при разкопките и на древен храм, в един от най-древните градове на света Хацор, намиращ се на територията на днешен Израел.
При разкопките на крепостта "Калето" край Мездра е била открита и керамична статуетка на 7000 години, научно съобщение за която е направил Георги Ганецовски от врачанския исторически музей.
Той описал статуетката на богинята на плодородието като бременна/Именно с това тази статуетка е уникална.
Открити са били още рог от елен , ползван като рало; вретено от кост; зар за хазарт; глинени съдове; глинени домашни пещи; кремъчен прибор с две остриета за орнаментиране и пр. Находките са били намерени в едно от трите праисторически жилища от V-то хилядолетие пр. Хр.
През 2000 г., изследователят Георги Нихризов е открил, в района на антична средновековна крепост на Мездра следи от най-стария вид праисторически дървено-кирпичени типове "крепостни стени"/палисади/.
От същия период, в Южна Америка са разкрити архитектурни находки също отпреди над 7000 години, в района на курорта Монте Ермосо, разположен на аржентинския атлантически бряг. Изследователят Димитър Чернаков е направил научно съобщение през 2008 г. за открита Триетажна сграда, използвана като склад, скелети на животни, част от храмов комплекс.По същото време са открити и артефакти и от селищната могила край село Кошарна, Русенско. Артефакти от един доста по-ранен период са открити и в пещерата Орлова чука, намираща се на 35 км южно от Русе и на 11 км от гр.Две могили.
Праисторическо селище от преди 6000 година е било разкрито и в района на затворническите общежития в Бургас, като то е определено и като най-старото, разкрито до днес по територията на Южното ни Черноморие.
В могила край село Дъбене, Карловско, през 2008 г са били намерени 545 златни украшения и уникален кинжал от златна сплав, от третото хилядолетие преди Христа.
Намерена е уникална златна спирала, изработена от тънка тръбичка от чисто злато. Бижуто няма свой аналог в света. Открита е заедно с осем керамични съда, на дъното на яма. Според ръководителя на разкопките, Мартин Христов, находката представлява сдвоеобразно продължение на проучванията от 2004-2006 г. като през предходните сезони, в региона са били открити над 25 000 златни елемента от нанизи и отделни предмети, сребърна кутийка.
Трябва да се отбележи, че в страната ни има над 1000 долмена, в Странджа, Сакар и Източни Родопи. Мегалити и менхири има край с. Овчарово; кромлех край Долни Главанак. А Бегликташ днес е придобил нарицателно и археолозите го наричат „Българския Стоунхендж”. През 2004 г. на конференеция "Праисторически изследвания в България - нови предизвикателства", проведена в Пещера, археологът от Врачанския исторически музей Георги Ганецовски е направил научно съобщение за разкрито праисторическо погребение и жилище в района на с. Оходен.На същото място е разкрито сакрално съоръжение-мавзолей, който също няма свой аналог на Балканите. Разкрит е бил също и добре запазен скелет на жена, погребана преди 8000 години.
Свидетелства от времето на новокаменната /VI - IV хил. пр. н.е./ и каменно-медната епоха /IV - III хил. пр. н.е./ са открити и в Троянско, в пещерата Топля при село Голяма Желязна. Пещерата е била обитавана във времето на каменно-медната епоха /IV - III хил. пр. н. е./. А най-старото неолитно погребение на Балканите е в Джулюница, потвърдиха германци специалисти.
Литература:
1. Бр. 83(1620), год. ХIХ, 30.10. - 3 ноември 2008 г.Втори интердисциплинарен конгрес по история на Стария свят - Секция „Цивилизации и култури на древните българи – V хил. – ІХ в. Пр. Н.е. Българите в етнофонда на човечеството – империи, държави и царства – V хилядолетие ПрН. ЕРА – ІХ век /ДА СЪХРАНИМ КОРЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ, ЗА ДА ГРАДИМ ВЪРХУ ТЯХ КОРОНИТЕ НА НАШЕТО БЪДЕЩЕ/Научен Д О К Л А Д на Акад. Йордан Стоилов Иванов, Асистент Анна Зографова – Чл.кор. на академия „МАБИК” и Асистент Елисавета Кърпарова – Гурния – капитан по морско дело.
2. Българите. Атлас. С., 2001.
3. Археологическо лято 2007 и 2008.
4. Божков, Хр. Вечните знаци на Българския дух. С., 2001.
5. Бр. 7 (1444), год. ХVIII, 25 - 29 януари 2007 г. МИЗИЙСКАТА СУБКУЛТУРА В DUROSTROM*DUROSTRUM ПО АКАД. ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ С ПОЖЕЛАНИЕ: “ДА СЪХРАНИМ КОРЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ, ЗА ДА ГРАДИМ ВЪРХУ ТЯХ КОРОНИТЕ НА НАШЕТО БЪДЕЩЕ, авторска разработка на акад. Йордан Иванов и асистентите: Анна Зографова- магистър - чл.кор. на академия МАБИК и Даниела Малчева - бакалавър – филолог от Югозападния университет в Благоевград .
6. А. Зографова, Т. Манова „Боянският маг Йордан Иванов”. София, издателство ЕТ „Йордан Иванов”, 2004 г.
НАУЧЕН ДОКЛАД
НА
Акад. Йордан Стоилов Иванов
и
асистент Анна Зографова – член-кореспондент на Академия МАБИК
Mont-press.com Бр. 28 (1665), год. ХХ, 14 - 15 април 2009
 |
Няма коментари
