Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07.2009 16:04 - Кармичната мисия на рода Дуло в христянизирането на България и Русия IІ част.
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 1405 Коментари: 0 Гласове:
1



КНЯГИНЯ БОЛГА И ПОКРЪСТВАНЕТО НА РУСИЯ
/Продължение на доклада на акад. Йордан Иванов и Анна Зографова - Член-кор. на академия МАБИК
по темата "Кармичната мисия на рода Дуло в християнизацията на Русия"
Когато съюзник на цар Симеон І Велики станал новгородският княз Олег Рюрикович, владетел на киевския престол при него българският владетел изпратил много български свещеници и книжовници и стотици християнски книги. Така било подготвено приемането на християнството в Русия. А великата дъщеря на хан Владимир Ръсате Дуло, внучка на покръстителя Борис Михайл І Дуло, Болга /Олга/ - съпруга на Олег, впоследствие и на княз Игор Рюрик, отгледала двама велики синове - княз Светослав Борис Рюрик и княз Владимир Киевски, покръстителя на Киевската Рус. Болга /Олга/ пожелаела Светослав да наследи българския трона. Междувремнно през 928 г. епископ Симеон Антипа създал богомилското движение в България. Първоначално то се основавало на критика към канони и църквата. През 934 г. в България започнали масови арести на богомили. През 966 г. Византийско посолство от Херсонския полуостров заминало за Киев при княз Светослав, с предложение за съюз, в борбата с българите. По този повод френският хронист LE BEAU пише: "В Русия тогава царстваше Вянчеслав, когото русите наричаха Святослав; княз войнствен до свирепост. Императорът му прати Калиокир, син на Херсонския съдия, за да го склони с пари, да нападне България. Калокир не срещна мъчнотия да го накара да се залови за оружие. Последующите две години, русите не преставаха да опустушават България. Те съсипаха много градове и твърдини и отнесоха голяма плячка". /23/Hist. du bas emp. t. 14, р. 81 - 82. Войнстващият руски владетел Светослав Рюрик разгромил през 965 г. Хазария и през 968 г. пченезите, в района на Киев. Правейки нееднократно опити да си върне българския престол, този владетел от рода Дуло така и не успял, въпрки, че през 969 войските му завзели столицата на България - Велики Преслав и Филипопол /дн. Пловдив/. Ето какво пише още френският хронист LE BEAU: "969 г. - руският княз Свтослав Рюрик, син на Великата княгиня Болга /Олга/ тръгнал за България на чело на 60 000 армия с Калокира, възприел го за свой брат. Минал Дунава, пресрещнат от 30 000 българи, които били разбити и се затворили в крепостта Дорострум.... Втората жена на византийския император Никифор ІІ, императрица Теофано - сладострастна и интригантка, бе влюбена страстно в Цимисхи, родом арменц, най-храбрия и войнствен генерал в империята. Теофано му внушила да стане император и след сполучлив заговор, съзаклятниците, подпомагани от нея убили импратора и провъзгласили Цимисхи за император. Промяната на господаря увелчи смутовете в империята. На восток съюзените мюсюлмански народности: египтяни, перси, араби и африканци терзаеха държавата. На запад русите въоръжени против българите, освен това имаш и страх да не обърнат оръжието си срещу гърците...". /24/Hist. du bas emp. t. 14, от стр. 94. Превземайки българската столица Преслав, Рюрик Дуло започнал преговори със своя братовчед - българския цар Борис ІІ /969-971/. Започнал да диктува на цар Борис ІІ своите условия и начин на управление. През 970 г. Рюрик - Дуло настъпил в Тракия, но бил разбит от византийците. В района на Преслав тогава бил пленен българският цар Борис ІІ, докато княз Свтослав Рюрик Дуло продължил да се отбранява, в района на Дорострум /дн. Силистра/. Князът обсаждал не за първи път крепостта Дръстър. това той е правил и и при опитите си да завладее Цариград. От аналите узнаваме за него още и, че е бил коварно убит от печенеги, които инкрустирали със злато и скъпоценни камени ритуална чаша, направена от черепа му. За авторитета на неговата майка - ревностната християнка и Велика княгиня Болга/Олга/ и дъщеря на ослепения български хан Расате и днес се разказват легенди. Светата равноапостолна княгиня била наречена при христовото си кръщение още и Елена, на името на майката на римския император Константин Велики. Болга /Олга или Хелга/ е проповядвала християнската вяра в Киев и в Киевската Рус цели 30- години преди да бъде прието християнството за основна религия там. Наставлявала е във вярата най-вече втория си син - Великия княз Владимир Рюрик Дуло. Християни стават и внуците й Борис и Глеб. Те са канонизирани като светци и рагистрирани като първи епископи на Русия. През 957 г.било осъществено знаменитото пътуване на Великата киевска княгиня Болга/Олга - Елена/ Дуло до Атонската Света гора. Това било във врмето, когато Атон все още е бил открит за посещение и от жени. Известно е, че в Атон преди Х век имало и монахини отшелнички, които впоследствие, след папските гонения били изгонени окончателно. Именно там в Атон, великата внучка на българския цар Борис Михаил І Дуло приела светото кръщение. Светото й име останало вписано завинаги със златни букви в аналите на ортодоксалното гръцко православие. Защото тя е истинската кръстница на Киевската Рус, цели 30 години преди нейния втори син и правнук на цар Борис Михаил І Дуло, княз Владимир Рюрикович Киевски да приеме християнството, в качеството на основна религия за Киевската Рус. Починала през 969 г. Огромни били заслугите й към българите и българската нация. В продължение на десетилетия де юре и де факто княгиня Болга /Олга/ - Елена управлявала Киевската Рус като регентка на малолетния си син - княз Светослав, който приличал много да баща й хан Владимир Ръсате. Съпруга на двама приказни киевски владтели, Болга /Олга/ мъсти за смъртта на втория си съпруг княз Игор Рюрик, като убива вожда Мала. Тук обаче е нужно да споменем, че автокефална самостоятелност руската православна църква получава едва през 1448 г. От този момент нататък руската епархия става независима от Константинополската, тъй като през ХV в. Византийската държава прекратява своето съществуване. Византийските хронисти са описали най-подробно историческото посещение на Великата княгиня Болга/Олга/ в Цариград през 955 г., когато тя е била вече на 68 години. А парадоксът със синовете й се състоял във факта, че диният - Свтослав Рюрик до края на дните си останал езичник, верен на законите на Тангра като своя дядо, ослепения български хан Владимир Ръсате. Докато неговият приемник и по-малък брат, княз Владимир Рюрик І Киевски - Дуло приел охотно майчината вяра, посвещавайки се на ортодоксалното православие. Преди това той се покланял на шест езически божества. Великият княз Владимир І Рюрик Киевски - Дуло приел християнството на територията на Херсонския полуостров, в района на Севастопол. Там в Крим той дори удостоил посмъртно по православен канон редица руски велики князе. С този акт, в знак на признателност към славното им минало, Великият княз Владимир премахнал тотално езическия пантеон и вярата на руските деди езичници /по бащина линия/, в боговете Пан, Перун, Ярило и Род. През 985 г.княз предприел нов поход срещу Волжските българи, изповядващи официално исляма от 922. След сражението му с болжските /волжските/ през 987 г., този следващ велик владетел от рода Дуло и покръстител на Киевската Ру сключил мирен договор "за вечен мир", който уви бил нарушен тотално в ХV век, когато цар Иван Грозни завладял и разрушил тотално Казанското царство. А като гаранция за своята родова идентичност, Великият княз Владимир Рюрик І Киевски - Дуло приел и разпространил в Киевската Ру писменото и езиково велико културно наслдство на своя дядо покръстителя Борис Михайл І и на двамата братя български просветители Кирил и Методий, внуци на български хан Телериг. Извстно е, че за политическите и културни връзките между българи и руси през ІХ, Х и ХІ век е писано много. От изключителна важност е фактът, който трябва да бъде отбелязан, а именно, че синовете на покръстителя княз Владимир Киевски Дуло, Борис и Галеб били обявени от Руската православна църква за първите руски светци на ортодокса. Чрез тях и чрез ученици на Кирил и Методий от Плиска, Преслав и Охрид, книжното знание от България било предадено на руси и на сърби. В /25/"Повест временных лет", том 1, стр. 57, ход. 1980 г. За българския произход на братята Рюриковичи най-добре говори името на Борис, което може да се окачестви и като една отплата на руснаците за всички нейни културни придобивки, когато след ІХ век много книги и манускрипти били преведени и пренесени от България в Киевска Русия. Там емигрирали и почти всички образовани и просветени българи, ученици на учениците на Кирил и Методий, след като България паднала през 1018 г. под византийска власт. Много от нашите първи известни християнски книжовници са предпочели да живеят в Манастирите на Русия и във Великата Лавра на Киевската Рус. За тях това са писали руските изследователи А.А. Шахматов, В.М. Истрин и Н. К.Николски. Те са единодушни в твърденията си, че известното ранносредновековно произведение "Повест временных лет" или т.н. първа християнска летопис е било създадено по времето на управлението на владетеля княз Ярослав Мъдри, за когото се знае, че е събрал около себе си в Самбатос/ Киев/ изключително много книжовници, български учни и преводачи, които превеждали най-важните и ценни книги. И тъй като ние българите продължавам да бъдем носители на гена на най-стария династичен род в света – рода “Дуло”, ако цевта на пушка или на каквото и да е огнестрелно оръжие и днес продължава да се нарича ДУЛО” , както се изразява метафорично българският учен акад. Йордан Иванов – “от същата цев на рода Дуло от хилядолетията са били изстреляни българските гени, в един красив фойерверк във вековете, от който чрез аристократичните бракове, същата древна българска кръв се е предавала във всички европейски династии. Включително и на австрийските Хабсбурги, френските Бурбони, немските Хохенцолерни, английските Уиндзъри и пр. И днес, във вените на много потомствени европейски крале, кралици, монарси и аристократи от родовете на Полша, Англия, Дания, Швеция, Чехия, Унгария, Румъния, Черна гора, Испания, Италия, Белгия, Гърция и Франция продължава да тече същата тази забравена кръв на първите европейци , кръвта на най-стария династичен род в света. Затова ние българите никога не трябва да забравяме, че сме поставили темел и основали българско царство в Европа много преди всички останали монархии да ситуират своите кралства и държави. Затова не е правилна формулата, че днес едва ли сме се приобщили. С нашето встъпване в Европейския съюз през тази 2007 г. ние просто лигитимирахме исконното си право на постоянно присъствие в Европейския дом, което генетично и исторически по право абсолютно ни принадлежи!”. Затова сме длъжни да пазим и съхраняваме корените български, за да градим върху тях короните на нашето бъдеще. ПРИЛОЖЕНИЕ: ВЛАДЕТЕЛИ ОТ РОДА ДУЛО, УПРАВЛЯВАЛИ КИЕВСКИЯ ПРЕСТОЛ: 887 - 969- Великата княгиня Болга - Елена /Олга/ Дуло 912 - 943 - княз Игор, внук на Игор Мумин, женен за княгиня Олга, дъщеря на хан Ръсате Борис Дуло. 966 - 972 княз Борис Светослав Рюрек 927 - 1015 г. княз Владимир Рюрик 1015 - 1054 княз Ярослав Мъдри 1027 - княз Светослав княз Олег 1196 княз Буй Тур Всеволод 1030 - 1093 г. княз Всеволод Ярославович, с неговите четирима синове и една дъщеря - княгиня Анна, станала съпруга на френския крал Анри І, владетел на Франция след 1049 г. 1053 - 1125 г. княз Владимир Мономах княз Юрий Долгорукий 1111 - 1174 княз Андрей Боголюбский княз Мстислав Владимирович княз Ростислав 1151 - 1202 княз Игор Светославович 1170 - 1211 княз Владимир Игорович 1186 - 1236 княз Ярослав Владимирович 1212 - княз Рюрик Ростиславович 1173 - 1218 - княз Ростислав Рюрикович и много др. ЛИТЕРАТУРА: LE BEAU - "Histoir du bas empaire" - томове от 1 до 21-томното издание, Париж, 1804 г. of thе /1/.Histoire de L,Academie des inscriptions *1786* Le Beau - "Histoire du bas empaire": /2/. Hist. du bas emp. t.12, p. 329-331. /3/. Hist. du bas emp. t.12, p. 352. /4/. Hist. du bas emp. t. 13 p. 188-191. /5/. Hist. du bas emp. t. 13 p. 237-238. /6/. Hist. du bas emp. t. 13 p. 267-299 г. /7/. Hist. du bas emp. t. 13 p. 299. /8/. Ал. Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, стр. 79. /9/. Лвовското Четвроевангелие от 1636 г. /10/. В. Сл. Киселков, Кирилометодиевският култ в България, Сб. 1100 години славянска писменост", София, 1963, стр. 343.;А.Т. Балан, Кирил и Методий, 2., С., 1934, стр. 12-13. /11/. "История во кратце о болгарском народе" на йеромонаха Спиридон Габровски, стр. 18-19, 23. /12/. T. Smiciclas, Povjiest hrvata, II, Zagrb, стр. 186, 1882 г. /13/. Е. Григоров, Кирил и Методий - основоположници на славянските литератури, С., 1956, стр. 100. /14/. Попруженко, Синодик царя Борила, с. 77, 1928 г. /15/. Никоновска летопис, издадена през 1767 г. /16/. Hist. du bas mp. t.13, p. 174 - 177. /17/. Извори на българската история, т.12, С., 1965 г., стр. 67-68. /18/. Hist. du bas mp. t.13, p. 174 - 177. /19/а. Hist. du bas emp. t.12, p. 309-310. /19/. Извори на българската история/, стр. 171. /20/. В. Е. Априлов в своите "Избрани съчинения и писма под редакцията на П. Каратодоров, С., 1940 г. стр. 28. /21/. В Краткото житие на Кирил - Константин философ, написано от Климент Охридски /22/. В сръбски летопис от 1671 г. /23/. Hist. du bas emp. t. 14, р. 81 - 82. /24/. Hist. du bas emp. t. 14, от стр. 94. /25/. Повест временных лет, том 1, стр. 57, ход. 1980 г. Ползвани са също още много материали от ранносредновековни руски и византийски хроники за българите на Балканите. 26. А. Зографова, Т. Манова, "Боянският маг Йордан Иванов" , издадена през 2004 г. от издателство "Йордан Иванов", стр. 307 - 308. КНЯГИНЯ БОЛГА И ПОКРЪСТВАНЕТО НА РУСИЯ Когато съюзник на цар Симеон І Велики станал новгородският княз Олег Рюрикович, владетел на киевския престол при него българският владетел изпратил много български свещеници и книжовници и стотици християнски книги. Така било подготвено приемането на християнството в Русия. А великата дъщеря на хан Владимир Ръсате Дуло, внучка на покръстителя Борис Михайл І Дуло, Болга /Олга/ - съпруга на Олег, впоследствие и на княз Игор Рюрик, отгледала двама велики синове - княз Светослав Борис Рюрик и княз Владимир Киевски, покръстителя на Киевската Рус. Болга /Олга/ пожелаела Светослав да наследи българския трона. Междувремнно през 928 г. епископ Симеон Антипа създал богомилското движение в България. Първоначално то се основавало на критика към канони и църквата. През 934 г. в България започнали масови арести на богомили. През 966 г. Византийско посолство от Херсонския полуостров заминало за Киев при княз Светослав, с предложение за съюз, в борбата с българите. По този повод френският хронист LE BEAU пише: "В Русия тогава царстваше Вянчеслав, когото русите наричаха Святослав; княз войнствен до свирепост. Императорът му прати Калиокир, син на Херсонския съдия, за да го склони с пари, да нападне България. Калокир не срещна мъчнотия да го накара да се залови за оружие. Последующите две години, русите не преставаха да опустушават България. Те съсипаха много градове и твърдини и отнесоха голяма плячка". /23/Hist. du bas emp. t. 14, р. 81 - 82. Войнстващият руски владетел Светослав Рюрик разгромил през 965 г. Хазария и през 968 г. пченезите, в района на Киев. Правейки нееднократно опити да си върне българския престол, този владетел от рода Дуло така и не успял, въпрки, че през 969 войските му завзели столицата на България - Велики Преслав и Филипопол /дн. Пловдив/. Ето какво пише още френският хронист LE BEAU: "969 г. - руският княз Свтослав Рюрик, син на Великата княгиня Болга /Олга/ тръгнал за България на чело на 60 000 армия с Калокира, възприел го за свой брат. Минал Дунава, пресрещнат от 30 000 българи, които били разбити и се затворили в крепостта Дорострум.... Втората жена на византийския император Никифор ІІ, императрица Теофано - сладострастна и интригантка, бе влюбена страстно в Цимисхи, родом арменц, най-храбрия и войнствен генерал в империята. Теофано му внушила да стане император и след сполучлив заговор, съзаклятниците, подпомагани от нея убили импратора и провъзгласили Цимисхи за император. Промяната на господаря увелчи смутовете в империята. На восток съюзените мюсюлмански народности: египтяни, перси, араби и африканци терзаеха държавата. На запад русите въоръжени против българите, освен това имаш и страх да не обърнат оръжието си срещу гърците...". /24/Hist. du bas emp. t. 14, от стр. 94. Превземайки българската столица Преслав, Рюрик Дуло започнал преговори със своя братовчед - българския цар Борис ІІ /969-971/. Започнал да диктува на цар Борис ІІ своите условия и начин на управление. През 970 г. Рюрик - Дуло настъпил в Тракия, но бил разбит от византийците. В района на Преслав тогава бил пленен българският цар Борис ІІ, докато княз Свтослав Рюрик Дуло продължил да се отбранява, в района на Дорострум /дн. Силистра/. Князът обсаждал не за първи път крепостта Дръстър. това той е правил и и при опитите си да завладее Цариград. От аналите узнаваме за него още и, че е бил коварно убит от печенеги, които инкрустирали със злато и скъпоценни камени ритуална чаша, направена от черепа му. За авторитета на неговата майка - ревностната християнка и Велика княгиня Болга/Олга/ и дъщеря на ослепения български хан Расате и днес се разказват легенди. Светата равноапостолна княгиня била наречена при христовото си кръщение още и Елена, на името на майката на римския император Константин Велики. Болга /Олга или Хелга/ е проповядвала християнската вяра в Киев и в Киевската Рус цели 30- години преди да бъде прието християнството за основна религия там. Наставлявала е във вярата най-вече втория си син - Великия княз Владимир Рюрик Дуло. Християни стават и внуците й Борис и Глеб. Те са канонизирани като светци и рагистрирани като първи епископи на Русия. През 957 г.било осъществено знаменитото пътуване на Великата киевска княгиня Болга/Олга - Елена/ Дуло до Атонската Света гора. Това било във врмето, когато Атон все още е бил открит за посещение и от жени. Известно е, че в Атон преди Х век имало и монахини отшелнички, които впоследствие, след папските гонения били изгонени окончателно. Именно там в Атон, великата внучка на българския цар Борис Михаил І Дуло приела светото кръщение. Светото й име останало вписано завинаги със златни букви в аналите на ортодоксалното гръцко православие. Защото тя е истинската кръстница на Киевската Рус, цели 30 години преди нейния втори син и правнук на цар Борис Михаил І Дуло, княз Владимир Рюрикович Киевски да приеме християнството, в качеството на основна религия за Киевската Рус. Починала през 969 г. Огромни били заслугите й към българите и българската нация. В продължение на десетилетия де юре и де факто княгиня Болга /Олга/ - Елена управлявала Киевската Рус като регентка на малолетния си син - княз Светослав, който приличал много да баща й хан Владимир Ръсате. Съпруга на двама приказни киевски владтели, Болга /Олга/ мъсти за смъртта на втория си съпруг княз Игор Рюрик, като убива вожда Мала. Тук обаче е нужно да споменем, че автокефална самостоятелност руската православна църква получава едва през 1448 г. От този момент нататък руската епархия става независима от Константинополската, тъй като през ХV в. Византийската държава прекратява своето съществуване. Византийските хронисти са описали най-подробно историческото посещение на Великата княгиня Болга/Олга/ в Цариград през 955 г., когато тя е била вече на 68 години. А парадоксът със синовете й се състоял във факта, че диният - Свтослав Рюрик до края на дните си останал езичник, верен на законите на Тангра като своя дядо, ослепения български хан Владимир Ръсате. Докато неговият приемник и по-малък брат, княз Владимир Рюрик І Киевски - Дуло приел охотно майчината вяра, посвещавайки се на ортодоксалното православие. Преди това той се покланял на шест езически божества. Великият княз Владимир І Рюрик Киевски - Дуло приел християнството на територията на Херсонския полуостров, в района на Севастопол. Там в Крим той дори удостоил посмъртно по православен канон редица руски велики князе. С този акт, в знак на признателност към славното им минало, Великият княз Владимир премахнал тотално езическия пантеон и вярата на руските деди езичници /по бащина линия/, в боговете Пан, Перун, Ярило и Род. През 985 г.княз предприел нов поход срещу Волжските българи, изповядващи официално исляма от 922. След сражението му с болжските /волжските/ през 987 г., този следващ велик владетел от рода Дуло и покръстител на Киевската Ру сключил мирен договор "за вечен мир", който уви бил нарушен тотално в ХV век, когато цар Иван Грозни завладял и разрушил тотално Казанското царство. А като гаранция за своята родова идентичност, Великият княз Владимир Рюрик І Киевски - Дуло приел и разпространил в Киевската Ру писменото и езиково велико културно наслдство на своя дядо покръстителя Борис Михайл І и на двамата братя български просветители Кирил и Методий, внуци на български хан Телериг. Извстно е, че за политическите и културни връзките между българи и руси през ІХ, Х и ХІ век е писано много. От изключителна важност е фактът, който трябва да бъде отбелязан, а именно, че синовете на покръстителя княз Владимир Киевски Дуло, Борис и Галеб били обявени от Руската православна църква за първите руски светци на ортодокса. Чрез тях и чрез ученици на Кирил и Методий от Плиска, Преслав и Охрид, книжното знание от България било предадено на руси и на сърби. В /25/"Повест временных лет", том 1, стр. 57, ход. 1980 г. За българския произход на братята Рюриковичи най-добре говори името на Борис, което може да се окачестви и като една отплата на руснаците за всички нейни културни придобивки, когато след ІХ век много книги и манускрипти били преведени и пренесени от България в Киевска Русия. Там емигрирали и почти всички образовани и просветени българи, ученици на учениците на Кирил и Методий, след като България паднала през 1018 г. под византийска власт. Много от нашите първи известни християнски книжовници са предпочели да живеят в Манастирите на Русия и във Великата Лавра на Киевската Рус. За тях това са писали руските изследователи А.А. Шахматов, В.М. Истрин и Н. К.Николски. Те са единодушни в твърденията си, че известното ранносредновековно произведение "Повест временных лет" или т.н. първа християнска летопис е било създадено по времето на управлението на владетеля княз Ярослав Мъдри, за когото се знае, че е събрал около себе си в Самбатос/ Киев/ изключително много книжовници, български учни и преводачи, които превеждали най-важните и ценни книги. И тъй като ние българите продължавам да бъдем носители на гена на най-стария династичен род в света – рода “Дуло”, ако цевта на пушка или на каквото и да е огнестрелно оръжие и днес продължава да се нарича ДУЛО” , както се изразява метафорично българският учен акад. Йордан Иванов – “от същата цев на рода Дуло от хилядолетията са били изстреляни българските гени, в един красив фойерверк във вековете, от който чрез аристократичните бракове, същата древна българска кръв се е предавала във всички европейски династии. Включително и на австрийските Хабсбурги, френските Бурбони, немските Хохенцолерни, английските Уиндзъри и пр. И днес, във вените на много потомствени европейски крале, кралици, монарси и аристократи от родовете на Полша, Англия, Дания, Швеция, Чехия, Унгария, Румъния, Черна гора, Испания, Италия, Белгия, Гърция и Франция продължава да тече същата тази забравена кръв на първите европейци , кръвта на най-стария династичен род в света. Затова ние българите никога не трябва да забравяме, че сме поставили темел и основали българско царство в Европа много преди всички останали монархии да ситуират своите кралства и държави. Затова не е правилна формулата, че днес едва ли сме се приобщили. С нашето встъпване в Европейския съюз през тази 2007 г. ние просто лигитимирахме исконното си право на постоянно присъствие в Европейския дом, което генетично и исторически по право абсолютно ни принадлежи!”. Затова сме длъжни да пазим и съхраняваме корените български, за да градим върху тях короните на нашето бъдеще. ПРИЛОЖЕНИЕ: ВЛАДЕТЕЛИ ОТ РОДА ДУЛО, УПРАВЛЯВАЛИ КИЕВСКИЯ ПРЕСТОЛ: 887 - 969- Великата княгиня Болга - Елена /Олга/ Дуло 912 - 943 - княз Игор, внук на Игор Мумин, женен за княгиня Олга, дъщеря на хан Ръсате Борис Дуло. 966 - 972 княз Борис Светослав Рюрек 927 - 1015 г. княз Владимир Рюрик 1015 - 1054 княз Ярослав Мъдри 1027 - княз Светослав княз Олег 1196 княз Буй Тур Всеволод 1030 - 1093 г. княз Всеволод Ярославович, с неговите четирима синове и една дъщеря - княгиня Анна, станала съпруга на френския крал Анри І, владетел на Франция след 1049 г. 1053 - 1125 г. княз Владимир Мономах княз Юрий Долгорукий 1111 - 1174 княз Андрей Боголюбский княз Мстислав Владимирович княз Ростислав 1151 - 1202 княз Игор Светославович 1170 - 1211 княз Владимир Игорович 1186 - 1236 княз Ярослав Владимирович 1212 - княз Рюрик Ростиславович 1173 - 1218 - княз Ростислав Рюрикович и много др. ЛИТЕРАТУРА: LE BEAU - "Histoir du bas empaire" - томове от 1 до 21-томното издание, Париж, 1804 г. of thе /1/.Histoire de L,Academie des inscriptions *1786* Le Beau - "Histoire du bas empaire": /2/. Hist. du bas emp. t.12, p. 329-331. /3/. Hist. du bas emp. t.12, p. 352. /4/. Hist. du bas emp. t. 13 p. 188-191. /5/. Hist. du bas emp. t. 13 p. 237-238. /6/. Hist. du bas emp. t. 13 p. 267-299 г. /7/. Hist. du bas emp. t. 13 p. 299. /8/. Ал. Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, стр. 79. /9/. Лвовското Четвроевангелие от 1636 г. /10/. В. Сл. Киселков, Кирилометодиевският култ в България, Сб. 1100 години славянска писменост", София, 1963, стр. 343.;А.Т. Балан, Кирил и Методий, 2., С., 1934, стр. 12-13. /11/. "История во кратце о болгарском народе" на йеромонаха Спиридон Габровски, стр. 18-19, 23. /12/. T. Smiciclas, Povjiest hrvata, II, Zagrb, стр. 186, 1882 г. /13/. Е. Григоров, Кирил и Методий - основоположници на славянските литератури, С., 1956, стр. 100. /14/. Попруженко, Синодик царя Борила, с. 77, 1928 г. /15/. Никоновска летопис, издадена през 1767 г. /16/. Hist. du bas mp. t.13, p. 174 - 177. /17/. Извори на българската история, т.12, С., 1965 г., стр. 67-68. /18/. Hist. du bas mp. t.13, p. 174 - 177. /19/а. Hist. du bas emp. t.12, p. 309-310. /19/. Извори на българската история/, стр. 171. /20/. В. Е. Априлов в своите "Избрани съчинения и писма под редакцията на П. Каратодоров, С., 1940 г. стр. 28. /21/. В Краткото житие на Кирил - Константин философ, написано от Климент Охридски /22/. В сръбски летопис от 1671 г. /23/. Hist. du bas emp. t. 14, р. 81 - 82. /24/. Hist. du bas emp. t. 14, от стр. 94. /25/. Повест временных лет, том 1, стр. 57, ход. 1980 г. Ползвани са също още много материали от ранносредновековни руски и византийски хроники за българите на Балканите. 26. А. Зографова, Т. Манова, "Боянският маг Йордан Иванов" , издадена през 2004 г. от издателство "Йордан Иванов", стр. 307 - 308.



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1465864
Постинги: 448
Коментари: 93
Гласове: 634