Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Блогрол
Постинг
17.07.2009 09:48 -
СЛЕДИТЕ ОТ ПАЛЕОЛИТНИЯ ХОМОСАПИЕНС НА БАЛКАНИТЕ Значими артефакти и находки в територията на старите и днешни български земи от периода 2,5 млн. Години – 5 000
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1375 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.07.2009 12:41
Прочетен: 1375 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 17.07.2009 12:41
СЛЕДИТЕ ОТ ПАЛЕОЛИТНИЯ ХОМОСАПИЕНС НА БАЛКАНИТЕ Значими артефакти и находки в територията на старите и днешни български земи от периода 2,5 млн. Години – 5 000 г. пр. н. ера. Доклад на Акад. Йордан Стоилов Иванов И Асистент Анна Зографова – Член-кореспондент на МАБИК Втори интердисциплинарен конгрес ( в НДК ) на тема
"Предистория култура и цивилизации на древните българи от Стария свят през предкаменната и каменна епохи до 5 х.г. пр.н.е. (442 хил. - 5 хил. пр.н.е. вкл.)" Няма друга държава в света освен България, в чиято територия да са открити и регистрирана толкова много артефакти и уникални археологически находки още от времето на палеолита. Праисторическата България е понятие, свързвано дълго време с представите за първообитнообщинен строй, с “детството” на човечеството като най-древните артефакти по днешните български земи са датирани от преди 350 000 години. Значително по-късно, преди 70 000 години били разкъсани родословията и се образували първите най-стари народи на Балканите – дакомизийци и балтоилири. А пословичната войнска доблест на дакомизийския и сапейския етноси, станала в хилядолетията пример за подражание. През ХХ век шведският учен Улоф Исаксон по научен път доказа, че от сърцето на Балканите е стартирала развитието си първата евроцивилизация, защото тук преди 7 – 5 000 години, в поречието на реката Итил /днешен Дунав/, в Мизия и Дакия са се появили най-старите рудодобивни центрове на света. Когато коментираме темата за динозаврите следва да отбележим, че в България до момента са разкривани находки от гигантски морски влечуги от късния мезозой – Мeзoзаври и Ихтиозаври, интерпретирани от някои изследователи и като динозаври - теза, която продължава да бъде спорна. По този повод следва да отбележим, че край българското село В района на с. Бресте (западна Стара планина), през 80-те години на ХХ век била открита част от челюст, гръбначни прешлени и кости от (M. aff hoffmani) като за тази находка има спорове и мнения че е възможно, това да са кости от плезиозавър. Наши изследователи са възприели теза, че птиците са еволюирали от дребни динозаври преди повече от 150 милиона години, когато акваторията на Средиземното море се е стеснила, в резултат доближаване на континентите Африка и Европа. Според българския изследовател проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН , в пясъчна кариера край Черпан през 2007 г. е бил открит зъб на прачовек, /при проучване на масов гроб на животни от епохата на късния миоцен отпреди 10,7-5,3 милиона години пр.н.е. Ученият заключава, че хоминидите нямат африкански произход, и че предците на човека са тръгнали от Балканите преди 7 млн. години, мигрирайки от Балканите към континента Африка. В този контекст е и заключението от иизследванията на младия любител – внук на изследователя Петър Попдимитров, открил миниатюрен трион от кремък, между костите на хипарион, предтеч на коня, живял преди 4 млн. години. А геоложката летопис, наред с историята и човешката памет са контрапунктите във времето, които са определящи за периодиката на древността. Така ако според класическата наука ,най-старите следи на предшествениците на човека са били намерени през 1977 г. , в района Лаетоли (Laetoli), Танзания – където са били открити следи от човек,определени като Australopithecus afarensis , отпреди около 3,6 млн. години, у нас от предкаменната епоха има данни, че официално на Балканите е регистрирана и описана в аналите първата поява на хора на земята е била регистрирана отпреди повече от 2,6 милиона години. А този период, както е известно, е завършил преди повече от 11 000 години. Палеолитът по българските ни територии е интерпретиран чрез изображенията на животни, открити в пещери като Магурата и др.Или това е времето, в което се е обособил Homo Sapiensа. Артефакти от същото време на българска територия са открити и в пещерата Орлова чука, находяща се на 35 км южно от Русе и на 11 км от гр.Две могили. Счита се, че интензивно заселване на човека в пещерата е станало в средата на старокаменната епоха (Средния палеолит, т.е. 200 000 – 40 000 г. пр. Хр.). От тогава са остриетатаа от удължени кремъчни късове, пригодени за прикрепване към дръжки. Във епохата на Средния палеолит (преди около 100 000 – 40 000 г.) се появили племенните обединения на ловци, обитавали пещерите на Северна България. Впоследствие те се разселили и край Дунава и в Черноморието и в Родопите. Края на ледниковата епоха фиксира време към 12 000 г. назад, когато Балканският полуостров бил обитаван от европеиди, представители на над 123 етноси и племена, част от които са живели и в ледниковата епоха. Това е и времето, в което са съжителствали хора и динозаври, още повече, че в България са намерени останки от Мозазаври и Ихтиозаври. Шега или не - предците на днешните шопи - дакомизийците в древните си предания разказвали как са яздели динозаврите. Преди 10 000 г. започнало разселението и на Сребърните българи от района на…Така постепенно българите се научили и станали най-добрите майстори в обработването на различни видове кожа. Разселението на сребърните българи Днес продължават проучвания по европроекти, в пещерите на Белоградчишко, Кунино, в Ловешко, в Родопите, както и в Стара планина.
в района на Хотница, Беляковец, Самоводене, Качица… ПРЕДИ 10000 Г. станало РАЗСЕЛЕНИЕТО НА АРМЕНЦИ И СРЕБЪРНИТЕ БЪЛГАРИ!!!!+ Изследвания на института по праистория в Кьолн доказаха, че край великотърновското село Джолюница е открито най-старото погребение на Балканите, от епохата на неолита. Обитавали са го
скотовъдци. Тя се изявява най-рано в Близкия изток (ІХ-VІІІ х-ие пр.Хр.). Епохата на неолита в Европейския континент е настъпила най-рано на Балканите, откъдето земеделието и скотовъдството са се разпространили в Централна и Западна Европа. Характерен белег на неолитната епоха е и появата на керамиката. Изработват се разнообразни съдове за съхраняване на храни и напитки и за кулинарното им обработване (за пръв път става възможно варенето). Хората са си служили с разнообразни оръжия и инструменти от камък, кост, рог или дърво. Каменните оръдия от епохата на неолита за разлика от палеолитните са грижливо полирани. Неолитните ни предци обитавали в продължение на хиляди години едни и същи селища, добили облик на ниски хълмове (селищни могили). Особено известна е Карановската могила в Новозагорско, при разкопаването на която археолозите са установили 12-метрови културни пластове. Отпреди повече от 40000 години назад . През 80-те години на ХХ век акад. Йордан Иванов доказа, че първите исконни местни етноси – дакомизийци, сапи и сепи първи опитомили овцата и козата, развивайки скотовъдството Съвременните историци правят едно буквално обезкостяване на Балканите от дакомизийско население, формулирайки тезата едва ли не, че всички те в древността са били траки, което е абсолютно неправилно и невярно! И интерпретацията, че населението на Мизия и Дакия е тракийско е невярно. Тази грешка на старите хроници е била използвана манипулативно впоследствие и от някои съвременни историци. Тези събития още от най-дълбока древност са предшествани от миграцийте, демографските експанзии и гигантски катаклизми, състояли се преди Ноевия потоп и предшестващите го всичките общо осем. Така преди 70 000 години били разкъсани родословията и се образували първите най-стари народи. А пословичната войнска доблест на дакомизийския и сапейския етноси, станала в хилядолетията пример за подражание. От изследванията на акад. Йордан Иванов става ясно, че първото българско царство, регистрирало темел в континента Европа много преди останалите европейски монархии е основано на Балканите. Според учения, древните ни корени тръгват като спирала от земите на Балканите след третия библейския потоп. Така представители на местни балкански етноси достигнали в разселенията плодородните земи на днешна Персия /Бабилон/. Щрихирайки териториите на нашите предци, след последното разселение през Месопотамия, акад. Йордан Иванов съобщава: “ Тези етноси /потомци на палеоевропейците/ след последвалото разселение от Месопотамия, заживяли в райони около езерото Байкал, на територииите на днешна Монголия, Бурятия, Турфанската планина, Горен Енисей, Ордос, Об, Саяно-алтайския край, Ферганската долина, в старите територии на Согдиана и Бактрия – територии на Кушанската империя. Впоследствие част от етносите мигрирали в някои райони на Северозападна Индия, по долините на реките Инд, Нармада, Ганг, после в територията на днешните Афганистан и Пакистан. Част от мигриращите се придвижвали в посока на Гаркана - днешното Каспийско море”.Предците- един и същи народ, пътували, мигрирали, завземали територии и земи на днешна Персия, Индия, Южен Сибир, Крайбайкалието, Монголия, Бурятия и Китай и оставили своето семе, култура, обичаи, традиции - тъкачество, животновъдство. Това бил пътят на цели поколения жреци, философи, военачалници и поети, чиито потомци след време се върнали за да преоткрият отново родината в земите на Балканите.
Климатичните изменения в края на ледниковата епоха, от преди 12 000 г., предизвикали изчезване на стадата едри животни. Това е стимулирало неолитната революция , изразена както твърди акад. Йордан иванов в опитомяването на овцата. Друго важно нововъведение през неолита било производството на керамични съдове, което позволило преработката на храна. Неолитните керамични форми са произвеждани и с култово предназначение като малките култови идоли са считани и за най-типичните мостри на неолитното изкуство. Такива идоли са открити в района на Великотърновско още от времето на покойния директор на Великотърновския музей – Богдан Султов. Подобни артефакти има открити и в района на град Самоводене!! Опознаването от човека на земеделието и скотовъдството води своето начало още от Х-ІХ хил. пр. В днешните български земи обаче местата за отглеждането на примитивните зърнени храни - еднозърнеста и двузърнеста пшеница - не са имали нужда от напояване поради подходящи заливни места и по-влажен климат. Тези предимства бързо са осъзнати от малоазийските колонисти, появили се на територията на днешна България в края на VІІ хил. пр. Хр. Важна роля в живота на човека започва да играе и първият изкуствено добит материал - керамиката. Особеностите в развитието на неолитната По поречието на Тунджа и по р. Камчия първите земеделци са се остановили в района на с. Аспарухово, и гр. Дългопол. Такива пра- земеделци са живели и във Варненско - при с. Бояна, с. Голямо Делчево и м. Балкузу. Селището край с. Голямо Делчево (сега на дъното на язовир Цонево) е датирано от ранния неолит, от (началото на VІ хил. пр. Хр.). Открити са полувкопани жилищата, чиито обитатели са използвали съдове със сферична форма, цилиндрични чаши, гърнета с дебели дъна и др. както и сечива – брадви. Следи от човека през средния неолит (средата на VІ хил. пр. Хр.) са открити и врайона на селищната могила, край солниците на гр. Провадия. От времето на късния неолит (края на VІ хил. пр. Хр.) се проучва селище, в местността Усое край с. Аспарухово. По територията на днешните български земи е открита е керамика, украсявана с канелюри, а по-късно и с набождания. Малко са откритите селищните могили. Такава има открита край с. Сава, проучвана от Милко Мирчев и Димитър Златарски; в с. Голямо Делчево, проучвана от проф. Хенриета Тодорова; до с. Цонево, до с. Баново, с. Левски - сондажи и теренни обхождания са правени от Ара Маргос, с. Комунари, до гр. Провадия - От Балканите земеделието и скотовъдството са се разпространили в Централна и Западна Европа, появата на керамика стимулирала и изработката и на съдове за съхраняване на храни и напитки. Впоследствие земеделието и скотовъдството са се разпространили от тук на изток – към Мала Азия на запад - към Централна и Западна Европа. Много са находките от времената на праепохите. Немалко са и артефактите в пещерата Козарника, Белоградчишко, в района на местността Юнаците - Пазарджишко, обект край с. Ковачево, Санданско и находки край с. Любимец. Допълнително проучване е правено и на надгробни могили, от времето на дакомизийците, в районите на Казанлък, Пирдоп, Ямбол, Разград, Созопол, Свиленград, с. Ябълково, Димитровградско, железодобивният център Кушкая, близо до Любимец, римските градове Нове (край Свищов), Дебелт (край Бургас), Ескус (край Гиген, Плевенско) и в Перперикон . Тези находки от миналото правят възможно проектирането на бъдещето. Така през настоящия ХХІ век бе направено научно съобщение, за находка на 8 000 г. , в района на пазарджишкото село Капитан Димитриево, където са правени проучвания от времето на дако-мизийците, на най-големия култов обек от известния български археолог проф. Васил Николов, разкрил култов Жертвеник, в района на селищната могила "Банята". По стените на жертвеника е имало дълбани стъпала, отвеждащи до специален олтар, където жреците принасяли жертви на Великата богиня-майка. Подобен обект от ерата на неолита е бил открит и през 2007 г., в района и на Кранево - железен нож, керамични съдове – чаши, , купи и бижута – обеца и железни накити от IX – VIII век Пр. Хр. При разкопките на крепостта "Калето" край Мездра е била открита керамична статуетка на 7 000 години, за което научно съобщениеот врачанския исторически музей Георги Ганецовски. В навечерието на Милениума, изследователят Георги Нихризов е открил в района на антична средновековна крепост на територията на община Мездра следи и от най-стария вид праисторически дървено-кирпичени типове "крепостни стени" - вид "палисада".т. От същия период по данни на Франс Прес, в Южна Америка, са били разкрити архитектурни находки също отпреди над 7000 години, в района на курорта Монте Ермосо, на аржентинския атлантически бряг.. Изследователят Димитър Чернаков е направил научно съобщение за открита Триетажна сграда, вероятно използвана за склад или силоз, скелети на животни, част от храмов комплекс през археологическия сезон 2008. Тогава са открити и артефакти и от селищната могила край село Кошарна, Русенско. Открити били 176 предмета от кремък, керамика, кост като керамични и глинени глави на идоли, от времето на първата половина на късната каменно-медна епоха (6400-6300 г. пр. Хр.). Праисторическо селище от преди 6000 година е разкрито и в района на затворническите общежития в Бургас., като то се счита с основание за най-старото по Южното Черноморие. Златни накити на 5000 години са регистрирани като намерени по време на археологически разкопки край село Дъбене, Карловско - златна спирала, изработена от тънка тръбичка от почти чисто злато, което я определя като единствена по рода си. Открита е заедно с осем различни керамични съда, на дъното на дълбока и запълнена с камъни яма. Запазена е цяла чашка тип "Юнаците".
Рръководителят на разкопките - изцследователят Мартин Христов е съобщил, че намереното представлява сдвоеобразно продължение на проучвания от 2004-2006 г. като през предходните сезони са били открити над 25 000 златни елемента от нанизи и отделни предмети, сребърна кутийка, както и уникален златен кинжал. В България има и мегалити - менхира край с. Овчарово, кромлех край Долни Главанак. Последният е проучван от екипа на Георги Нехризов. В страната ни има над 1000 долмена, в Странджа, Сакар и Източни Родопи. Мегалити и менхири край с. Овчарово; кромлех край Долни Главанак.
Беглик таш с право се счита за българския Стоунхендж В могила край село Дъбене, Карловско, през 2008 г бяха намерени 545 златни украшения и уникален кинжал със златна сплав от третото хилядолетие преди Христа. По време на националната конференеция "Праисторически изследвания в България - нови предизвикателства", проведена вв град Пещера, археологът от Врачанския исторически музей Георги Ганецовски прави научно съобщение за откритие на праисторическо погребение и жилище от ранния неолит край с. Оходен, в края на 2004 г. Тезата му, че при разкопките е намерено сакрално съоръжение-мавзолей, което няма паралел на Балканите и което променя някои датировки в праисторията, не е била оспорена от никого. Става дума за много добре запазен скелет на жена на около 8000 години, като засега датировката е 5800 години преди Христа, но се очакват резултатите от радиокарбонното изследване в Германия, които ще датират най-точно времето, в което тя е живяла, уточни Ганецовски. "Основното откритие е, че се измества хронологически най-ранната датировка на първата земеделска цивилизация, неолитната, с няколкостотин години назад във времето, в монохромния неолит, както и знанията и представите за развитието на човешката цивилизация. Свидетелства за обитатели на територията на Троянско има още от времето на новокаменната /VI - IV хил. пр. н.е./ и каменно-медната епоха /IV - III хил. пр. н.е./. в пещерата Топля при село Голяма Желязна е имало обитатели, заселили се там във времето на каменно-медната епоха /IV - III хил. пр. н. е./. През VІ – VІ хилядолетие пр. Хр. Изтокът на Балканите е бил заселен от земеделци животновъди. И освен, че настъпили детерминации между палеолитните хора, които се изхранвали с ловуване, появили се сеячите и земеделците, събирачи на корени и плодове. Тогава по нашите земи е регискрирана значително най-високо развитата обществена формация – организация на населението, оставило своите артефакти във Варненския некропол. Най-старото неолитно погребение на Балканите е в Джулюница. Литература: 1. Българите. Атлас. С., 2001. 2. Археологическо лято 2007 и 2008. 3. Божков, Хр. Вечните знаци на Българския дух. С., 2001.
P.S. Dokladat e publikuvan v Mont-press.com
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари