Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Блогрол
Постинг
16.07.2009 12:37 -
Втори интердисциплинарен конгрес по праистория на МАБИК в София - 22 – 24.04.2009
Автори:Акад. Йордан Иванов и Анна Зографова - чл. кор. на академия МАБИК
Втори интердисциплинарен конгрес по праистория на МАБИК в София - 22 – 24.04.2009 Акад. Йордан Иванов и Анна Зографова – Чл. Кор на академия МАБИК
На 22, 23 и 24 Април 2009 г., в конферансната зала на Федерацията на Независимите синдикати от строителството в София се провежда първата сесия от Втория интердисциплинарен КОНГРЕС ПО ПРАИСТОРИЯ на Международната академия по българознание, иновации и култура / МАБИК/. Във форума участват известни български учени, изследователи, археолози, преподаватели във вузове и специалисти. Конгресът е организиран от Международната академия по българознание, иновации и култура като патронажът е поет лично от председателя на МАБИК – акад. Сергей Иванов, председател и на Организацията на обединените българи по света. В своето специално изказване при откриването, акад. Сергей Иванов акцентира върху изследователската и проучвателна дейност на академията както и на практическата и разпространителска дейност на познанията, в областта на историята. В периода между двата конгреса, тази дейност е свидетелство и за специалния интерес, който археолози, историци, издатели и любители на историята както и държавни институции от Република България и от чужбина проявяват към развитието на изследванията на МАБИК.
Тема контрапункт на конгреса бе историята, културата и цивилизацията на древните българи от времето на каменната епоха на Стария свят. По думите на акад. Сергей Иванов, в момента се налага по-точна класификация и дефиниция и по-пълен исторически анализ на палеолита, геоложка и археологическа класификация на геологическите ери на историята на Земята, историята на племената, народите и човешкото общество. Той подчерта необходимостта от създаване на възможно по-близка до достиженията на новите съвременни изследвания интегрална квалификация на ерите и епохите, в развитието на Земята и човешкото общество, на историята, културата и цивилизациите на древните ни предци. Всичко това би способствало за вбъдеще, нашите историци да се обърнат с лице към една проблематика, изясняването на която е изключително важно за нашето съвремие. Материалите и доказателствата, които бяха визирани, в рамките на конгреса и предоставени на вниманието на специалистите и гостите са плод на разработки, в създадените през 2004 г. “Център по прединдоевропейски българоложки изследвания”, “Център по индоевропейски българоложки изследвания” и “Център по интеркултурни изследвания на праисторическото и средновековно развитие на българите” към МАБИК. Във форума взеха участие членове на академията както и сътрудници от различни страни по света, преподаватели в български вузове и редица изследователи, музейни, читалищни и други работници, а също и специалисти от културни институции и организации у нас. Секция “Предисторически древнобългарски общности, култури и цивилизации” бе представена от акад. Владимир Цонев, с доклад по темата “Каменната ера и цивилизацията”, от Чл. Кор. на МАБИК инж. Дочо Шипковенски, с доклад на тема “За медицината на древните ни предци”. С доклад от същата секция, озаглавен “От палеолитния хомосапиенс до неолита и времето на пеласгите на Балканите, както и с информация за значимите находки и артефакти, открити по териториите на старите и днешни български земи, в периода 2,5 млн. г. до 5-тото хилядолетие пр. н. ера участваха акад. Йордан Иванов и асистент Анна Зографова – Чл. Кореспондент на МАБИК. Във фрагмент от доклада се цитира: “Тъй като няма друга държава в света освен България, в чиято територия да са открити и регистрирани толкова много артефакти и уникални археологически находки, следва да се знае, че “. Праисторическата България” е понятие, свързвано най-вече с палеолита и с представите за първообитнообщинен строй, с така нареченото“детство” на човечеството. Много са находките са от времената на праепохите. Немалко са и артефактите, открити в пещерата Козарника, Белоградчишко, в района на местността Юнаците - Пазарджишко, обект край с. Ковачево, Санданско и находки край с. Любимец. Допълнително проучване е правено и на надгробните могили, от времето на дакомизийците, в районите на Казанлък, Пирдоп, Ямбол, Разград, Созопол, Свиленград, с. Ябълково, Димитровградско.
Значително по-късно, преди 70 000 години са били разкъсани родословията. От артефактите от тези времена е известна т.н. култова Карановска могила в Новозагорско, при разкопаването на която, археолозите констатирали наличието на 12-метрови културни пластове, някои от които отпреди повече от 40 000 години назад . След Първата световна война, в праисторическите разкопки на Карановската могила, взел участие и известният български изследовател Васил Миков, който пръв е обърнал специалното внимание на учените върху Карановската селищна могила по време на разкопки през 1936 г. Проф. Г. Георгиев пък е доизградил и утвърдил Карановската хронологическа система, считана за еталон от учените от първата половина на ХХ век. Впоследствие тя е била превърната от учените, в основен еталон за културите в Югоизточна Европа.
Според класификацията на покойния акад. Петър Петров – етнолог, етнопедагог - етногенезисът на народите е процес, допринесъл за създаването на днешния облик на народ, присъствал хилядолетия в историята, а българският етнос като народ е най-старият в Северното полукълбо. Данните за това са били коментирани многократно, особено в светлината на резултатите и от засекретените изследвания на дакомизийския геном, най-стария и устойчив, изведени от академик Йордан Стоилов Иванов през 1975 г. В същата връзка, според изследванията на акад. Петър Петров, дакомизийци и балтоилири са били първите обособени етноси на Балканите във времето на най-дълбоката древност .
През ХХ век, шведският учен Улоф Исаксон по научен път доказа, че от сърцето на Балканите е стартирала развитие първата евроцивилизация, защото тук преди 7 – 5 000 години, в поречието на реката Итил, /днешен Дунав/, в българските земи, в Мизия и Дакия са се появили най-старите рудодобивни центрове на света.
В генезиса на българската нация, ролята на автохтонното население на Балканите се оказва основна. Разполагаме със сериозно аргументирана информация, която ни дава възможност да проследим и възстановим най-старата легендарна история на българите, която векове наред е била крита. Защото тезата за старозаветното ни библейско родоначалие е истинска. В тази посока е работил усърдно и известният български учен - акад. Владимир Георгиев, дешифрирал писмеността на етруските, диска от Фестос и доказал, че Беласгите /Пеласгите/Бел-асите/ са били в основата на най-древното население, от времето на неолита и ранния бронз на Балканския полуостров и острав Крит (6 000 - 2 600 г. пр. н. е.). Пеласгите ползвали линаерно писмо А, което доказват изследванията на професора по сравнителна лингвистика Г. Сотиров, а за глаголицата съществува теория, че е била създадена върху първообраза на алано-прабългарско руническо писмо, в което всеки древен глаголически знак е имал свой аналог от руните..
Според покойния акад. Владимир Георгиев и критското население във времето на неолита е било изцяло /Беласгийско/ пеласгийско. А Пеласги е етноним на автохотонния народ, населявал Балканите като предгръцко население. Изследвайки етнонима „Беласги”, същият изследовател открива данни от времето на Тангризма, в което пеласгите живеели в затворена общност, дефинирана от него като „Религиозен орден”, съществувал в периодда на 6-5000 г. пр. Хр. В този орден били използвани имената „Бълг” или Болг”, /означаващи “светлина”, “мъдрост”, и „ власт”/ като варианти на името на пеласгите и на техния върховен бог Зевс, който е бил пеласгийски, а не древногръцки бог. И това е нещото, което обръща наопаки цялата известна гръцка митология, която всъщност е митология на автохтонните балкански племена, а не на гърците – придошли в териториите на Балканите, много по-късно. Аналогия с древни подобни жречески общества бихме могли да търсим само и единствено всред жреците на древен Шумер, назовавани и то много по-къснот „есеги". Защото разселението на етносите по света е започнало именно от Балканите.
От данни, включени в старозаветните книги и от описанията в Библията става ясно и, че пеласгите са били предци и на филистимляните. Някои съвременни арабски изследователи като шейх Анта Диоп са склонни да търсят връзката и между праотците на палестинците и филистимляните като родствени на Бел-асгите, пеласгите или техен клон, който е бил едно от техните естествени продължения.
За нас, етногенезиса на балканските народи, включително и на Пеласгите, продължава да бъде обект на изследване. До неотдавна такива науки като прабългаристиката са се занимавали с етно-лингвистичните принадлежности и с произхода на предците, докато чрез научния метод на лингвистиката както и чрез изучаване на прабъларската символика и етнография са били изследвани само отделни аспекти. Не са изследвани добре обаче протобългарските символи, древните гербове, знамената и инсигниите на предците, преди и по време на древните разселения – разселенията на “Сребърните българи” от района на днешния връх Ком, района на Пернишко, с град Годеч, Берковица, Сребърна, връх Чепан, Драгоман, Трън, Витоша, Люлин, Стара планина и на селата и градовете на запад от София по високите места. Това са местата, от където преди повече от 10 000 години е започнало разселение на оцелелите след гигантски потоп местни етноси местни балкански етноси, тръгнали по отцеждащите се води. . Тази миграция станала хилядолетия, преди хан Котраг да създаде държавата на Сребърните българи - Волжско камска България, чиито сребърни предци и наши прадеди, след дългия път се установили върху територии, в земите на днешна Чувашия, Украйна, Татаристан, Башкирия, Казахстан, Узбекистан и Удмуртия както и в руските области Тюменска, Уляновска, Саратовска, Оренбургска, Астраханска, Пензенска, Челябинска, Пермска, Рязанска, Било е във времената на етносите – дакомизийци, пеласги, шумери, арменци., които са.живели някога в района на днешния български град Трън... Районът на Трън, според изследванията и проучванията на акад. Йордан Стоилов Иванов някога е бил древната първа “обетованата” земя на арменците, които владеели земите между Ниш, Скопие и Вардар. Транскрипирайки етимологично наименованието Армения, то буквално означава “ниска земя”/”Ар” - земя, и “мения”, което ще рече – ниска/. Най-старите Арменци по същото време се разселили на юг, югоизток и изток. Тогава измежду арменците се обособили множество самоуки майстори златари, които наблюдавали накитите по ръцете, вратовете и краката на загиналите по време на потопа. Арменските майстори златари се научили да правят великолепни и точни копия на видяното след Потопа…. Арменците тогава живеели на дако-мизийските, сепски или шопски територии. Те първи развили тъкачеството и развели знамена от плат, боядисвани в цвета на кръвта - в червено. Днес ако бъде проследен пътя на корените на изначалния арменския геном, той може да бъде регистриран и днес, всред потомците на днешните села Читирци, Къдийн мост, Невестино, Харса, Гръмохор и др. в Кюстендилския регион. Всред местните поколения там могат да бъдат открити съвременници, с черти на истински арменци. С невероятна прилика, в антропологичен план. Те са копия на автентичните представители на старите арменци, съхранили и запазили гена в поколенията. Затова не трябва да се учудваме, ако в района на Трънско и Кюстендилско и днес срещаме хора с арменски черти.
А пътищата на миграциите след потопа през Кавказ, продължили към на плодородните земи на днешна Персия /Бабилон/ ,през Волгоуралието и още по на изток до територии в Земята на изгряващото слънце – днешна Япония, за което имаме преки свидетелства, цитирани и от самия император Хирохито, който в последната си среща с български дипломати каза, че е трябвало да изминат хилядолетия, за да се срещнат народите ни отново. Още повече, че и в японските земи и до днес живеят представители на етнос, със специфичен език, в чийто народни облекла присъстват българските шивици. Тази имформация присъства и в научния труд на академика, предоставен на АН на СССР и Украйна . Докато пътят на дългото завръщане на индо-европейските българи по време на Великите преселения на народите е бил белязан от техните многобройни държави, в които в различно време са влизали огромни територии от Китай, Индия, Иран, Пакистан, Афганистан и другите държави от Централна Азия, Каспийско (Българско) море, Кавказ, Армения, Мала Азия, Русия, Украйна, Балканите, Централна Европа. По пътя обратно към континента Европа, българските племена участвали в генезиса на древните нации на Германия (Бавария), Италия, Испания, Франция, Ирландия ... От тогава са запазени етноними и наименования, с които местните съседни народи назовавали болгите: були, баллли, болгари, българи, балкари, буляри, биляри, бухари и пр. В този период земите около реките Тигър и Ефрат били обитавани от Шумери, които вече обработвали метали и отливали сплави. Цивилизацията им е идентична с Варненската като приликите са в жезлите и в женските накити. При датиране с радиоактивен въглерод се оказа, че Варненската култура не от преди 6-5 хил.г.пр.н.е., а е много по-стара. Това обстоятелство е особено важно, защото в един прекрасен ден учените ще докажат, че Ниневия, Ур, Йерихон и българският ХатсУР /Хацор/ на хуритите БАЛХАРИС СА на повече от 8 хил.г. Разселилите се по новите места, вече имали познания, строяли по древен тертип огромни селища, обработвали глина, добивали мед, злато сребро и леели сплави, много преди останалите съседни азиатски народи. Техните потомци били ваятелите и обитателите на уникалните древни градове Аркаим и Балх. Създали царства – строили градове държави – Аркаим, Карагалъ, ХатсУР, МА-РИ, МЕГИДО, Бабилон. В ХатсУР, /Хацор – на територията на днешен Израел/ бил най-северният ханаански град, където изследователите са регистрирали наличие на ортостати, нещо характерно само и единствено за северните държави. В ХатсУР /Хацор/ до сега са разкрити 2 броя бронзови маски, бронзови царски статуетки, едната от които позлатена, докато в България през последното десетилетие непрекъснато се откриват артефакти от много по-предишно време”.
За “Древните поселения по българските земи”, в рамките на форума - доклад изнесе доц. Живко Кунински. По темата “Палеонаука” говори и чл. Кор. на МАБИК Димитър Папазов. Интересни данни за феноменологията на тангризма. Във второто пленарно заседание се представиха Юлия Боева и Любомир Цонев с доклада “Знакът на мъдрата земя”, инж. Васил Томов по темата “Докосване до същността на българите”, Румяна Титерякова със специален доклад за древния град Пловдив, д.ф.н. Христо Смоленов, с доклад по темата “Свещеното знание на Варненската цивилизация”, д-р Владимир Георгиев, с доклада “Българите – автохтонно население на Балканите”, Таню Танев “За българите”, Никола Сивков с “Праисторическия календар от с. Негованци, Радомирско”. В третото пленарно заседание на секция “Ранноисторически древнобългарски общности, култури и цивилизации през неолите и халколита”, с интерес се очакват докладите на Николай Кафтанджиев по темата “Историята на човечеството на няколкостотин милиона години”; “Етноложки детектор на бугарската еманация” на д-р ик.н. Стефан Серафимов; “Българските корени на ведическата цивилизация” на акад. Атанас Панчев; “Индуизмът на нашите предци” на Ясен Кавадраков; “Тракийската цивилизация от поречието на Марица” на Йордан Детев и докладът на акад. Сергей Иванов “Ние Българите“. Тези теми характеризираха конгреса като особено явление, защото става ясно, защо днес спокойно, без притеснение можем да твърдим, че най-древната човешка иновация в Стария свят е интелектуална и е успяла да оцелее през времето на Древния и Средновековния свят. И тази иновация е с непреходна стойност и е от особено значение за нас, българите, защото е дело на изначалните ни предци.
“Тази иновация – подчерта акад. Сергей Иванов – е плод и на творческия гений на най-ранните наши и на цялото човечество предци, е именната система. Защото именно стриктното спазване в древността и средновековието за даване и предаване името от майка и баща на внуци, е първоосновата и първопричината на перманентното хилядолетно съществувание на родовия ни корен. Затова най-древната ни българска реликва - календарът, вече заема достойното свое място, в класацията на приносите, в световната културна съкровищница и за запазване на общностната ни и национална културна идентичност”.
Наред с посочените докладчици, които са разбира се, само част от участниците, гости на форума бяха и представители на Националния институт по ултрасензорна мултимедиаторика и феноменология. С експозе по темата за кодовете на Тангризма особено впечатление направи изказването на д-р Станимир Русев, който за работата си като служител на Министерството на народното здраве и щаба на ГО на НРБ, е бил награждаван с: юбилеен медал “100 години БЧК”; медал “1300 години България” и др. Автор е на много публикации, относно управлението на здравеопазването при критични ситуации и създаване на собствени продукти на управление на здравеопазването като в Националния проекто – програмен фонд има разработки, внедрени в страната и в чужбина.
Д-р Русев проведе разговори с представители на комисии, във връзка с организирането на по-нататъшно сътрудничество.
Оказа се,че важна част при организирането на подобен конгрес е и т. нар. културно-информационна и/или историко-археологическа програма. Замисълът на подобен конгрес е именно, участниците не само да изнесат доклади, но и да се запознаят със свои съмишленици, с колеги от други институти и други клонове на науката, които подкрепят или обясняват археологически артефакти и данни.
Инициативата за форума на МАБИК е, да бъде възстановена традицията по дебатите, свързани с праисторията ни, която е уникална. Този въпрос стои болезнено пред нашата наука, защото страната ни вече е член на Европейския съюз и историята ни трябва да бъде пренаписана, а също следва задължително да се манифестира и историческото ни право на присъствие, в академичните общности на Европа и по света, поради обстоятелството, че ние българите сме залюляли люлката на Европейската цивилизация. В тази връзка, представен бе и учебникът по ”Праистория на българите - прединдоевропейци”, с автор - академик Сергей Иванов. Учебникът включва характеристики на съдържателна част от дейността на предците ни, в епохите от периода на възстановената ни историческа, културна и цивилизационна памет, събрани и подредени за възрастни, студенти и ученици от гимназиалния курс в Република България и страните с българска диаспора по света.
Втори интердисциплинарен конгрес по праистория на МАБИК в София - 22 – 24.04.2009 Акад. Йордан Иванов и Анна Зографова – Чл. Кор на академия МАБИК
Няма коментари