Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2009 12:37 - Втори интердисциплинарен конгрес по праистория на МАБИК в София - 22 – 24.04.2009
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 1375 Коментари: 0 Гласове:
0



Автори:Акад. Йордан Иванов и Анна Зографова - чл. кор. на академия МАБИК

Втори интердисциплинарен конгрес по праистория на МАБИК в София - 22 – 24.04.2009 Акад. Йордан Иванов и Анна Зографова – Чл. Кор на академия МАБИК
image
 
На 22, 23 и 24 Април 2009 г., в конферансната зала на Федерацията на Независимите синдикати от строителството в София се провежда първата сесия от Втория интердисциплинарен КОНГРЕС ПО ПРАИСТОРИЯ на Международната академия по българознание, иновации и култура / МАБИК/. Във форума участват известни български учени, изследователи, археолози, преподаватели във вузове и специалисти. Конгресът е организиран от Международната академия по българознание, иновации и култура като патронажът е поет лично от председателя на МАБИК – акад. Сергей Иванов, председател и на Организацията на обединените българи по света. В своето специално изказване при откриването, акад. Сергей Иванов акцентира върху изследователската и проучвателна дейност на академията както и на практическата и разпространителска дейност на познанията, в областта на историята. В периода между двата конгреса, тази дейност е свидетелство и за специалния интерес, който археолози, историци, издатели и любители на историята както и държавни институции от Република България и от чужбина проявяват към развитието на изследванията на МАБИК. Тема контрапункт на конгреса бе историята, културата и цивилизацията на древните българи от времето на каменната епоха на Стария свят. По думите на акад. Сергей Иванов, в момента се налага по-точна класификация и дефиниция и по-пълен исторически анализ на палеолита, геоложка и археологическа класификация на геологическите ери на историята на Земята, историята на племената, народите и човешкото общество. Той подчерта необходимостта от създаване на възможно по-близка до достиженията на новите съвременни изследвания интегрална квалификация на ерите и епохите, в развитието на Земята и човешкото общество, на историята, културата и цивилизациите на древните ни предци. Всичко това би способствало за вбъдеще, нашите историци да се обърнат с лице към една проблематика, изясняването на която е изключително важно за нашето съвремие. Материалите и доказателствата, които бяха визирани, в рамките на конгреса и предоставени на вниманието на специалистите и гостите са плод на разработки, в създадените през 2004 г. “Център по прединдоевропейски българоложки изследвания”, “Център по индоевропейски българоложки изследвания” и “Център по интеркултурни изследвания на праисторическото и средновековно развитие на българите” към МАБИК. Във форума взеха участие членове на академията както и сътрудници от различни страни по света, преподаватели в български вузове и редица изследователи, музейни, читалищни и други работници, а също и специалисти от културни институции и организации у нас. Секция “Предисторически древнобългарски общности, култури и цивилизации” бе представена от акад. Владимир Цонев, с доклад по темата “Каменната ера и цивилизацията”, от Чл. Кор. на МАБИК инж. Дочо Шипковенски, с доклад на тема “За медицината на древните ни предци”. С доклад от същата секция, озаглавен “От палеолитния хомосапиенс до неолита и времето на пеласгите на Балканите, както и с информация за значимите находки и артефакти, открити по териториите на старите и днешни български земи, в периода 2,5 млн. г. до 5-тото хилядолетие пр. н. ера участваха акад. Йордан Иванов и асистент Анна Зографова – Чл. Кореспондент на МАБИК. Във фрагмент от доклада се цитира: “Тъй като няма друга държава в света освен България, в чиято територия да са открити и регистрирани толкова много артефакти и уникални археологически находки, следва да се знае, че “. Праисторическата България” е понятие, свързвано най-вече с палеолита и с представите за първообитнообщинен строй, с така нареченото“детство” на човечеството. Много са находките са от времената на праепохите. Немалко са и артефактите, открити в пещерата Козарника, Белоградчишко, в района на местността Юнаците - Пазарджишко, обект край с. Ковачево, Санданско и находки край с. Любимец. Допълнително проучване е правено и на надгробните могили, от времето на дакомизийците, в районите на Казанлък, Пирдоп, Ямбол, Разград, Созопол, Свиленград, с. Ябълково, Димитровградско. Значително по-късно, преди 70 000 години са били разкъсани родословията. От артефактите от тези времена е известна т.н. култова Карановска могила в Новозагорско, при разкопаването на която, археолозите констатирали наличието на 12-метрови културни пластове, някои от които отпреди повече от 40 000 години назад . След Първата световна война, в праисторическите разкопки на Карановската могила, взел участие и известният български изследовател Васил Миков, който пръв е обърнал специалното внимание на учените върху Карановската селищна могила по време на разкопки през 1936 г. Проф. Г. Георгиев пък е доизградил и утвърдил Карановската хронологическа система, считана за еталон от учените от първата половина на ХХ век. Впоследствие тя е била превърната от учените, в основен еталон за културите в Югоизточна Европа. Според класификацията на покойния акад. Петър Петров – етнолог, етнопедагог - етногенезисът на народите е процес, допринесъл за създаването на днешния облик на народ, присъствал хилядолетия в историята, а българският етнос като народ е най-старият в Северното полукълбо. Данните за това са били коментирани многократно, особено в светлината на резултатите и от засекретените изследвания на дакомизийския геном, най-стария и устойчив, изведени от академик Йордан Стоилов Иванов през 1975 г. В същата връзка, според изследванията на акад. Петър Петров, дакомизийци и балтоилири са били първите обособени етноси на Балканите във времето на най-дълбоката древност . През ХХ век, шведският учен Улоф Исаксон по научен път доказа, че от сърцето на Балканите е стартирала развитие първата евроцивилизация, защото тук преди 7 – 5 000 години, в поречието на реката Итил, /днешен Дунав/, в българските земи, в Мизия и Дакия са се появили най-старите рудодобивни центрове на света. В генезиса на българската нация, ролята на автохтонното население на Балканите се оказва основна. Разполагаме със сериозно аргументирана информация, която ни дава възможност да проследим и възстановим най-старата легендарна история на българите, която векове наред е била крита. Защото тезата за старозаветното ни библейско родоначалие е истинска. В тази посока е работил усърдно и известният български учен - акад. Владимир Георгиев, дешифрирал писмеността на етруските, диска от Фестос и доказал, че Беласгите /Пеласгите/Бел-асите/ са били в основата на най-древното население, от времето на неолита и ранния бронз на Балканския полуостров и острав Крит (6 000 - 2 600 г. пр. н. е.). Пеласгите ползвали линаерно писмо А, което доказват изследванията на професора по сравнителна лингвистика Г. Сотиров, а за глаголицата съществува теория, че е била създадена върху първообраза на алано-прабългарско руническо писмо, в което всеки древен глаголически знак е имал свой аналог от руните.. Според покойния акад. Владимир Георгиев и критското население във времето на неолита е било изцяло /Беласгийско/ пеласгийско. А Пеласги е етноним на автохотонния народ, населявал Балканите като предгръцко население. Изследвайки етнонима „Беласги”, същият изследовател открива данни от времето на Тангризма, в което пеласгите живеели в затворена общност, дефинирана от него като „Религиозен орден”, съществувал в периодда на 6-5000 г. пр. Хр. В този орден били използвани имената „Бълг” или Болг”, /означаващи “светлина”, “мъдрост”, и „ власт”/ като варианти на името на пеласгите и на техния върховен бог Зевс, който е бил пеласгийски, а не древногръцки бог. И това е нещото, което обръща наопаки цялата известна гръцка митология, която всъщност е митология на автохтонните балкански племена, а не на гърците – придошли в териториите на Балканите, много по-късно. Аналогия с древни подобни жречески общества бихме могли да търсим само и единствено всред жреците на древен Шумер, назовавани и то много по-къснот „есеги". Защото разселението на етносите по света е започнало именно от Балканите. От данни, включени в старозаветните книги и от описанията в Библията става ясно и, че пеласгите са били предци и на филистимляните. Някои съвременни арабски изследователи като шейх Анта Диоп са склонни да търсят връзката и между праотците на палестинците и филистимляните като родствени на Бел-асгите, пеласгите или техен клон, който е бил едно от техните естествени продължения. За нас, етногенезиса на балканските народи, включително и на Пеласгите, продължава да бъде обект на изследване. До неотдавна такива науки като прабългаристиката са се занимавали с етно-лингвистичните принадлежности и с произхода на предците, докато чрез научния метод на лингвистиката както и чрез изучаване на прабъларската символика и етнография са били изследвани само отделни аспекти. Не са изследвани добре обаче протобългарските символи, древните гербове, знамената и инсигниите на предците, преди и по време на древните разселения – разселенията на “Сребърните българи” от района на днешния връх Ком, района на Пернишко, с град Годеч, Берковица, Сребърна, връх Чепан, Драгоман, Трън, Витоша, Люлин, Стара планина и на селата и градовете на запад от София по високите места. Това са местата, от където преди повече от 10 000 години е започнало разселение на оцелелите след гигантски потоп местни етноси местни балкански етноси, тръгнали по отцеждащите се води. . Тази миграция станала хилядолетия, преди хан Котраг да създаде държавата на Сребърните българи - Волжско камска България, чиито сребърни предци и наши прадеди, след дългия път се установили върху територии, в земите на днешна Чувашия, Украйна, Татаристан, Башкирия, Казахстан, Узбекистан и Удмуртия както и в руските области Тюменска, Уляновска, Саратовска, Оренбургска, Астраханска, Пензенска, Челябинска, Пермска, Рязанска, Било е във времената на етносите – дакомизийци, пеласги, шумери, арменци., които са.живели някога в района на днешния български град Трън... Районът на Трън, според изследванията и проучванията на акад. Йордан Стоилов Иванов някога е бил древната първа “обетованата” земя на арменците, които владеели земите между Ниш, Скопие и Вардар. Транскрипирайки етимологично наименованието Армения, то буквално означава “ниска земя”/”Ар” - земя, и “мения”, което ще рече – ниска/. Най-старите Арменци по същото време се разселили на юг, югоизток и изток. Тогава измежду арменците се обособили множество самоуки майстори златари, които наблюдавали накитите по ръцете, вратовете и краката на загиналите по време на потопа. Арменските майстори златари се научили да правят великолепни и точни копия на видяното след Потопа…. Арменците тогава живеели на дако-мизийските, сепски или шопски територии. Те първи развили тъкачеството и развели знамена от плат, боядисвани в цвета на кръвта - в червено. Днес ако бъде проследен пътя на корените на изначалния арменския геном, той може да бъде регистриран и днес, всред потомците на днешните села Читирци, Къдийн мост, Невестино, Харса, Гръмохор и др. в Кюстендилския регион. Всред местните поколения там могат да бъдат открити съвременници, с черти на истински арменци. С невероятна прилика, в антропологичен план. Те са копия на автентичните представители на старите арменци, съхранили и запазили гена в поколенията. Затова не трябва да се учудваме, ако в района на Трънско и Кюстендилско и днес срещаме хора с арменски черти. А пътищата на миграциите след потопа през Кавказ, продължили към на плодородните земи на днешна Персия /Бабилон/ ,през Волгоуралието и още по на изток до територии в Земята на изгряващото слънце – днешна Япония, за което имаме преки свидетелства, цитирани и от самия император Хирохито, който в последната си среща с български дипломати каза, че е трябвало да изминат хилядолетия, за да се срещнат народите ни отново. Още повече, че и в японските земи и до днес живеят представители на етнос, със специфичен език, в чийто народни облекла присъстват българските шивици. Тази имформация присъства и в научния труд на академика, предоставен на АН на СССР и Украйна . Докато пътят на дългото завръщане на индо-европейските българи по време на Великите преселения на народите е бил белязан от техните многобройни държави, в които в различно време са влизали огромни територии от Китай, Индия, Иран, Пакистан, Афганистан и другите държави от Централна Азия, Каспийско (Българско) море, Кавказ, Армения, Мала Азия, Русия, Украйна, Балканите, Централна Европа. По пътя обратно към континента Европа, българските племена участвали в генезиса на древните нации на Германия (Бавария), Италия, Испания, Франция, Ирландия ... От тогава са запазени етноними и наименования, с които местните съседни народи назовавали болгите: були, баллли, болгари, българи, балкари, буляри, биляри, бухари и пр. В този период земите около реките Тигър и Ефрат били обитавани от Шумери, които вече обработвали метали и отливали сплави. Цивилизацията им е идентична с Варненската като приликите са в жезлите и в женските накити. При датиране с радиоактивен въглерод се оказа, че Варненската култура не от преди 6-5 хил.г.пр.н.е., а е много по-стара. Това обстоятелство е особено важно, защото в един прекрасен ден учените ще докажат, че Ниневия, Ур, Йерихон и българският ХатсУР /Хацор/ на хуритите БАЛХАРИС СА на повече от 8 хил.г. Разселилите се по новите места, вече имали познания, строяли по древен тертип огромни селища, обработвали глина, добивали мед, злато сребро и леели сплави, много преди останалите съседни азиатски народи. Техните потомци били ваятелите и обитателите на уникалните древни градове Аркаим и Балх. Създали царства – строили градове държави – Аркаим, Карагалъ, ХатсУР, МА-РИ, МЕГИДО, Бабилон. В ХатсУР, /Хацор – на територията на днешен Израел/ бил най-северният ханаански град, където изследователите са регистрирали наличие на ортостати, нещо характерно само и единствено за северните държави. В ХатсУР /Хацор/ до сега са разкрити 2 броя бронзови маски, бронзови царски статуетки, едната от които позлатена, докато в България през последното десетилетие непрекъснато се откриват артефакти от много по-предишно време”. За “Древните поселения по българските земи”, в рамките на форума - доклад изнесе доц. Живко Кунински. По темата “Палеонаука” говори и чл. Кор. на МАБИК Димитър Папазов. Интересни данни за феноменологията на тангризма. Във второто пленарно заседание се представиха Юлия Боева и Любомир Цонев с доклада “Знакът на мъдрата земя”, инж. Васил Томов по темата “Докосване до същността на българите”, Румяна Титерякова със специален доклад за древния град Пловдив, д.ф.н. Христо Смоленов, с доклад по темата “Свещеното знание на Варненската цивилизация”, д-р Владимир Георгиев, с доклада “Българите – автохтонно население на Балканите”, Таню Танев “За българите”, Никола Сивков с “Праисторическия календар от с. Негованци, Радомирско”. В третото пленарно заседание на секция “Ранноисторически древнобългарски общности, култури и цивилизации през неолите и халколита”, с интерес се очакват докладите на Николай Кафтанджиев по темата “Историята на човечеството на няколкостотин милиона години”; “Етноложки детектор на бугарската еманация” на д-р ик.н. Стефан Серафимов; “Българските корени на ведическата цивилизация” на акад. Атанас Панчев; “Индуизмът на нашите предци” на Ясен Кавадраков; “Тракийската цивилизация от поречието на Марица” на Йордан Детев и докладът на акад. Сергей Иванов “Ние Българите“. Тези теми характеризираха конгреса като особено явление, защото става ясно, защо днес спокойно, без притеснение можем да твърдим, че най-древната човешка иновация в Стария свят е интелектуална и е успяла да оцелее през времето на Древния и Средновековния свят. И тази иновация е с непреходна стойност и е от особено значение за нас, българите, защото е дело на изначалните ни предци. “Тази иновация – подчерта акад. Сергей Иванов – е плод и на творческия гений на най-ранните наши и на цялото човечество предци, е именната система. Защото именно стриктното спазване в древността и средновековието за даване и предаване името от майка и баща на внуци, е първоосновата и първопричината на перманентното хилядолетно съществувание на родовия ни корен. Затова най-древната ни българска реликва - календарът, вече заема достойното свое място, в класацията на приносите, в световната културна съкровищница и за запазване на общностната ни и национална културна идентичност”. Наред с посочените докладчици, които са разбира се, само част от участниците, гости на форума бяха и представители на Националния институт по ултрасензорна мултимедиаторика и феноменология. С експозе по темата за кодовете на Тангризма особено впечатление направи изказването на д-р Станимир Русев, който за работата си като служител на Министерството на народното здраве и щаба на ГО на НРБ, е бил награждаван с: юбилеен медал “100 години БЧК”; медал “1300 години България” и др. Автор е на много публикации, относно управлението на здравеопазването при критични ситуации и създаване на собствени продукти на управление на здравеопазването като в Националния проекто – програмен фонд има разработки, внедрени в страната и в чужбина. Д-р Русев проведе разговори с представители на комисии, във връзка с организирането на по-нататъшно сътрудничество. Оказа се,че важна част при организирането на подобен конгрес е и т. нар. културно-информационна и/или историко-археологическа програма. Замисълът на подобен конгрес е именно, участниците не само да изнесат доклади, но и да се запознаят със свои съмишленици, с колеги от други институти и други клонове на науката, които подкрепят или обясняват археологически артефакти и данни. Инициативата за форума на МАБИК е, да бъде възстановена традицията по дебатите, свързани с праисторията ни, която е уникална. Този въпрос стои болезнено пред нашата наука, защото страната ни вече е член на Европейския съюз и историята ни трябва да бъде пренаписана, а също следва задължително да се манифестира и историческото ни право на присъствие, в академичните общности на Европа и по света, поради обстоятелството, че ние българите сме залюляли люлката на Европейската цивилизация. В тази връзка, представен бе и учебникът по ”Праистория на българите - прединдоевропейци”, с автор - академик Сергей Иванов. Учебникът включва характеристики на съдържателна част от дейността на предците ни, в епохите от периода на възстановената ни историческа, културна и цивилизационна памет, събрани и подредени за възрастни, студенти и ученици от гимназиалния курс в Република България и страните с българска диаспора по света.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1466289
Постинги: 448
Коментари: 93
Гласове: 634