Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Блогрол
Постинг
15.07.2009 16:34 -
ОЩЕ ЗА БИБЛЕЙСКИЯ КИВОТ _І
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 2324 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2009 10:36
Прочетен: 2324 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 04.09.2009 10:36
н а у ч е н д о к л а д
MONT-PRESS.COM 75*2007 Библейският Кивот - скрит в района на град DHAMAR, днешен Йемен
Автори: Акад. Йордан Иванов и асистент Анна Зографова – Член кор. на академия МАБИК
Всред загадките, занимаващи хилядолетия умове на учени и специалисти по библейска археология е и свещената тайна, свързана с изчезването на Библейския Кивот - предпотопно древно уникално оръжие, предадено с божия благослов на патриарха на еврейските колена Мойсей, принадлежало на много по-стара цивилизация, чието време е много трудно да се определи. Днес учените очакват още нови открития и сензации както и за писмеността от времето на Мойсей. Защото ако в /Изх.34:27/ на Библията пише че тогава е имало писменост - по същото време са възникнали официалната археология, древната история, философията и множество други науки. И ако някои учени и днес манифестират тезата, че Мойсей не е могъл да пише, новите търсения и изследвания доказват, че това не е вярно.Защото още според хрониста Евстатий Палестински, “нашите предци преди писмото на светите братя Кирил и Методий, пишели с буквите на египтянина Хозарсиф - доведения син на сестрата на фараона Рамзес ІІ”, отъждествяван с Мойсей, извел еврейския народ от египетски плен през пустинята за да го заведе в Ханаанската земя. Почти невъзможно е протеже на фараонии да не може да пише и да чете, а същевременно да проявява качества на лидер и водач на евреите в египетския плен.
Продължава да бъде спорно и твърдението, че Мойсеевите книги от Стария завет не са били написани от него, а са били съставени впоследствие по устни предания. Вместо коментар ще цитираме фрагмен от евангелието на Йоан: “Ако вярвахте на Мойсея, бихте повярвали и на мене, понеже той за мене писа. Но ако не вярвате на неговите писания, как ще повярвате в моите думи?!” /Йоан 5:46, 47/.
Една от най-интересните кинопродукции на ХХ век на режисьора Стивън Спилбърг, озаглавена “В търсене на изчезналия Кивот” представи версия по действително проведената строго секретна археологическа експедиция на Райха в Египет, в търсене на емблематичната реликва. И тъй като цяла плеада от изследователи, историци и археолози повече от две хилядолетия разплита мистерията около изчезването на Кивота след 582 г. пр. Хр., време е да тръгнем по техните стъпки. Библейският патриарх Мойсей е предвождайки избягалите от египетски евреи цяло хилядолетие преди Христа изкачил върха на свещената “Бяла планина”, където след 40 дни молитви и съсредоточаване получил откровенията на завета от бог Йахве, който чрез “огнения си Божи пръст изписал върху две каменни плочи десетте божи заповеди”, послужили за основа на еврейския закон. Там Мойсей получил и Кивота. Според притчите , кивотът бил най-мощното древно оръжие, дарено от Бога на избрания от него народ – библейските евреи. С този, т.н. впоследствие “древен култов прибор”, евреите станали неуязвими или повече от непобедими. Това проличавало и в битките, най вече и в битката край Йерихон, когато Юдеите, носещи пред себе си божествения сандък с реликвите и Кивота, след като надули своите рогове - крепостните стени на града рухнали.
Непосредствено след ІІ Световна война, повечето от археолозите били ръководени от желанието да съпоставят Библейски текстове с действителни археологически открития. Особен интерес и поради ситуирането на държавата Израел през 1949 г. бил свързан с израилското завладяване на Обетованата земя Ханаан както и с последвалото я заселване. Някой данни около находки, намерени в един от най-старите ханаански градове – ХатсУР, хвърлят необикновена светлина върху темата, която ние коментираме. Защото историята на ХатсУР не само кореспондира с времето и на величието на древен Бабилон /Вавилон/, но и предхожда с хилядолетия културата на тези земи.По този повод, обявяването на израилския град ХатсУР за национален парк и във връзка с археологическите проучвания на J. Garstang и Y. Yadin, в периода от 1928 г. до 2000 г. е особено важно при отчитането на периодите. Още повече, че ХатсУР е съществувал 30 в. пр. Хр., а е бил разрушен 1400 г. пр Хр., именно в периода на завоевателния поход на израилтяните. Открити са артефакти и структури, датиращи находките към израилската и елинистичната епохи и от времето, в което ХатсУР бил завладяан от войските на Йисус Навин, в навечерието на заселването на израилските колена в Ханаан, /предполагаемо около 13 в пр. Христа. Известно е и, че клинописни архиви от ІІ хилядолетие пр. Христа, били намерени в различни градове в Сирия, Месопотамия и Египет. И независимо, че такива не били открити на съвременна Израелска територия, едно от най-забележителните открития, направено по време на разкопките на Хацор, е свързано със скалите каменни гробници, изсечени в скалите, от времето на Ханаан. Ако проследин една предшестваща хронология - през 1843 г. английският изследовател Роулинсон изследвал древното клинообразно клинописно писмо и разчел първите надписи. Целта му била да открие и докаже съществуването на древна Ниневия. По-късно бил разкрит и летния дворец на асиро-бабилонския цар Саргон ІІ /от 721-705 г. пр. христа/. За този владетел в Стария завет пише и пророк Исая/20:1/. Малко по-късно през 1845 г. по време на разкопките, в непосредствена близост до Нимрод е бил разкрит и библейският Халах /Битие 10:11, 12/, столицата на асиробабилонския цар Аксурбанипал ІІ от времето 883-859 г. пр. Хр., а през 1846 г. са продължили разкопките и в Ниневия.
Ето какво пише в своето изследване “Разкопките на Хацор – интерпретации и реконструкции” магистър Джулия Бориславова Николова, възпитаничка на Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и на проф. протопрезивтер Н. Шиваров, единственият български учен, участвал в разкопките на Кумран през 50-те години на ХХ век: “В един от дворците на Ниневия, учените открили най-невероятната древна библиотека на Асурбанипал ІІ /668-631 г. пр. Хр./, която съдържала над 30 000 клинописни плочки. По този повод още във времето на Авраам – по време на културата на шумерите в Месопотамия, когато възникват градовете на шумерите и акадите се появява писменост върху глинени плочки, доказателство за което е едно от най-големите открития на ХХ век – библиотеката в Тел Мардих /Сирия/, където през 1975 г. италианските археолози разкливат 15 000 глинени плочки, датирани от времето на царството Абла /Ебла/, преди Авраам или във времето това ще рече 2 400 г. пр. Хр. Така заедно с Лахш, Мегидо и Йерусалим, един от най-древните градове на света - ХатсУР е бил споменаван за пръв път в същите тези клинописни таблички, писани на западносемитски /палеоханаански/ език и открити в - древния град Ебла, датирани от времето 2 400 - 2 250 г. пр. Христа. , както и в египетски заклнателни текстове от 19 или 18 век пр. Хр., които го определят като враг на Египет. И тъй като последни проучвания доказаха първенството на клинописните таблички в Ебла, като един от най-древните архиви на света, споменаващи ХатсУР, мнението на много от учените е, че историята на древните народи ще бъде открита в тяхното разчитане. В Библията името на града се споменава косвено и в /1 Мак.11:67/ през ІІ в. пр. Христа, където ставало дума за това, че “Йонатан и неговата армия дошли на север от долината Насор, във войната срещу Димитрий. По това време Димитрий лагерувал в равнината на ХатсУРр / НасУР.../. Йонатан описва града ХатсУР като разположен близо до езерото Хуле”.
Позволихме си да включим коментари за историята на града-държава ХатсУР/ХацОр/, защото се предполага, че чрез нея ще бъде хвърлена светлина и върху най-древната история на АРИЙТЕ и на нашите древни предци. И така - времето на робството на евреите в Египет, съвпадало точно и с управлението на фараона Аменхотеп IV, / по времето на който за върховен бог на многобройните египетски богове бил провъзгласен Атон, а фараонът Аменхотеп IV бил онзи мъдър древен египетски реформатор, провъзгласил монотеизма за основна религия на Египет/, на него са се противопоставили жреците, организирали заговор, в който успели да го свалят от власт и да го убият.
Според теорията на Зигмунд Фройд, “жрецът - принц - Мойсей, живял и бил възпитан в традиционната етика на Египет”. Той сам възприел инициативата да "увековечи идеята на отмиращата секта, вярваща в силата на богът- първожрец А т о н и да я подари на евреите".
В Изход 2:5, Йосиф Флавий поправил свещения текст, допълвайки, че майката на Мойсей била дъщеря на египетския фараон с името Термутис.Тя открила кошницата с малкия бъдещ патриарх на евреите в момент, в който се е разхождала по брега на свещената река.
Отново според Зигмуд Фройд “цената на свободата на евреите вероятно е била те да приемат Мойсей за свой водач и неговата религия за своя”. Дори нещо повече, съпругата на Мойсей и нейният баща, който е бил медиански свещеник, също са смятали Мойсей за египтянин. По този повод – още една тайна - патриархът на еврейския народ - всъщност неговият основател, праотецът Авраам е бил вавилонец, а не еврейн. Авраам станал еврейн чак след 75-годишната си възраст.
Акад. Йордан Иванов:
Според Стария завет, армията на избрания народ, с кивота пред себе си била непобедима. В аналите обаче липсват описания на начина по който библейските евреи са “ползвали” кивота. Описанията са свързани само и единствено с ритуалите около служенето и с транспортирането му. Така постепенно “обсебвайки го”, евреите го скриват, за да забравен. В еврейските храмове и най-вече в Соломоновия храм е имало специални ритуали при неговото транспортиране. От момента на неговото последно мистериозно изчезване, тази реликва е била крита, затрупвана, заривана с огромни количества пръст и камъни, за да не бъде открита и за да не могат поколенията на дакомизийците да си спомнят за своето величие, за най-върховното си техническо постижение – Кивота, както и за владеените от тях огромни територии, достигащи в предпотопните времена територии много по-далеч от делтата на Нил.
След като евреите построили в Йерусалим храма на цар Соломон, Ковчега на завета с кивота бил поставен в Светата светих на обителта. Реликвата мистериозно изчезнала през 592 г. пр.н. ера след като вавилонският владетел Навуходоносор II/Набу Кудури УцУр/ превзел Йерусалим, разрушил храма на Соломон и поробил юдеите. От този момент нататък хронистите никъде в описанията си не съобщават повече за реликвата, чийто следи се загубили. По тази причина загадките около нея продължават да се множат. В началото на 90-те години на миналия век дори се заговори, че един съвременен майстор дърводелец Ричард Ендрюс е направил опит да изработи по библейските описания точно копие на Ковчега на завета. И така, ако днес, в началото на ХХІ век, археолозите вече откриват пътища към безследно изчезналите градове и цивилизации както и данни за исторически събития и за начина на живот на древните народи, дошло е времето да бъде разкрита свещената тайна на Соломоновия храм. Следва да проследим епохата на Вавилонския плен. Ако говорим за епохата на “Великия Синедрион” – еврейското народно събрание, тя започнала от времето на Персийския плен. От учителя Езра са останали текстове, описващи времето на връщането от Вавилонския плен – 5-4 в. пр. Хр. Време, в което жреците са се разпореждали с поетапното по-нататъшно транспортиране на тази най-важна еврейска реликва.
“Тайните на времето, в което ние живеем, скривани в хилядолетията, продължават да бъдат приоритет на изследване на много тесен кръг от хора. Затова те не бива повече да бъдат скривани. Защото принадлежат на цялото човечество.- Скинията, Кивотът и жезълът на Мойсей - тези съвършени, най-свещени реликви заради които многострадалците понесли безбройни несгоди и лишенията при бягството от египетския плен и митарствата в пустинята са изстрадани. Немалко автори подчертават, че “вероучителят и освободителят на Израил - Моисей, въодушевен от религиозно и национално чувство е задействал освобождението на народа, с религиозното си откровение. Защото чрез него се полагат основите на юдаизма. И изходът на библейските евреи от Египет и завоеванието на Ханаан са създали възможност за по-нататъшното самостоятелно развитие на евреите като нация. От този момент започнал библейския период в еврейската история, който продължил повече от цяло едно хилядолетие. Следват възходи и колизии с влизането на евреите в Ханаан, с построяването на Соломоновия храм, с последвалите войни с Асирия и Вавилон до окончателното утвърждаване на библейското учение. Според пророк Езра, периода 1455 - 420 г. пр. н. е. е бил характерен най-вече със задължението за "почитане”. А когато Ковчегът на Завета за пореден път е бил понасян от жреците на път, месията Мойсей обяснявал, че бог е избрал евреите, за да изпълнят особена и много важна мисия на земята. Днес празнични благословии се произнасят във всички синагоги по света по повод избора на евреите за изпълнението на тази “свещена мисия”. Празникът се нарича Шалош Регалим.
Предполага се и, че Моисей е имал особено много противници всред евреите. Тези негови съотечественици особено трудно възприемали проповедите, теориите и тезисите му. Дори нещо повече - бунтуващите се колена са се опълчвали на изискванията му. Дори някои поемали свой път, в търсенето на прехрана и начин на живот, ориентирайки се към Сирийските Ваали. Култа към Ваал и Астарта не бил чужд на библейските евреи, а изискването на Моисей било, народът му да почита само един бог. Без кумири: “Да не се правят кумири и изображния на онова, което е на небето, във водата и по-долу от земята, за което четем в "Битие" 1:29,30:"И рече Бог: Ето дадох ви всяка трева що дава семе, която е по лицето на всичката земя и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене."
/Бел. Авт/.
Данни за идолопоклонството у евреите към Ваал и Астарта открихме в хрониките, коментиращи преселението на Яковите синове от бреговете на реката Йордан по бреговете на реката Нил: а точно това преселение е имало изключително влияние върху формирането на еврейския характер. Срещата на патриархалните израилски пастири със сложната религиозна култура на египтяните действително придизвикала сблъсъци. Тогава “чистото понятие за Бога /Елоим/Елохим/, дадено като понятие и за Вселенския дух, управител на света, се сблъскало с мъглявата езическа митология, със суеверието и с идолопоклонничеството”. “Простото богослужене на евреите се срещнало със сложния грубо-чувствен египетски култ към животните, а патриархалните нрави на израелтяните представлявали реална противоположност на развалените нрави на египтяните. Простодушните семити били презирани в една среда, където господствала смесица от цивилизации и варварство. И поробването на израелтяните от фараоните се разглеждало като резултат от това презрение. Докато съвместния живот с египтяните за евреите е имал двойно действие - привличащо и отблъскващо. От една страна култовете със склонността да се подражава на туземните културни нрави, които не можели да не окажат влияние". И докато “всички митологични сценарии според известния български историк и археолог проф.Александър Фол представлявали неуспешни опити да се възстанови прекия контакт с боговете, в този смисъл би трябвало да се разглежда и сведението за тракийския жрец на Хера, Косинг, който/също в ония библейски времена/, е искал да стигне до Богинята чрез дървена стълба, за да се оплаче от хората. Все в този дух били и “пратеничествата и при местните дакомизийски богове като Залмоксис” с човешки жертвоприношения, свързани с набождане на върховете на три копия, всяко едно от които символирало по нещо. Най-вече дървото на живота. Чрез него - космическото дърво, тези човешки “пратеници” са си “осигурявали връзката между племенната същност на хората и бога." И тъй като към момента изключително много се коментира разкодирането на най-древната пиктографска писменост на Балканите, открита в надписите на енеолитната плочка в България, в района на с. Точиларе както и древния надпис върху пръстена, открит в района на с. Езерово искам да уточня, че пръв опит за разчитане са направили българският изследовател проф. Велизар Велков и семантолога Тодор Латинов. Най-новият прочит на текстовете и този по системата “Бустрофедон” на българския изследовател Тодор Латинов изведоха на преден план мнения, че линеарната писменост произлиза от най-древната йероглифна пиктографска писменост на първите местни жители на Балканите – дакомизийците. Възможно е това да е и писменост на един от двата етноса, потънали в Черното море по време на един от поредните древни катаклизми – потопа.
От същите тези древни писмености впоследствие възникнали, в един значително по-късен етап египетските и финикийските и древни йероглефи. Чрез най-новия прочит на древните текстове и йероглифи, открити в България стана ясно, че местните дакомизийски царе-жреци са управлявали не само балканските територии. Някои от тях са управлявали райони и по делтата на р. Нил. Защото много преди времето на преддинастичния период, в Стария Египет, същите древни дакомизийски царе са владеели като династи –хегмони огромни територии, простиращи се през земите на Месопотамия. Територийте им достигали планините на древна Персия и Вавилон. За това не липсват свидетелства, още повече, че и тезата за Придунавието, като родина на древен Шумер се възприема повсеместно от много европейски, щатски и азиатски учени.…
Акад. Йордан Иванов:
Според откритите в старите територии на България през 70-те г. на ХХ в. клинописни плочки, нашите български учени не трябва да се шокират от факта, че Придунавието ни може дейсктвително да се окаже………… родината и на древен Шумер или /Суйбиер/ . Защото топонимичните и антропонимичните наименувания от онова време са се запазили и до днес:”Шумер - шумерите и Шумен, с. Сумер, /Шумер в Монтанско/ - всичките тези уникални архаични наименувания, в никакъв случай не трябва да се възприемат като странни. Това е така, защото междувременно един от най-точните древни календари на света, този на Вавилон, е имал особености, според които е станало ясно, че е бил създаден и сътворен не къде да е, а именно, в района на …реките Итил /Дунав/, Искар и р. Нишава – т. е. отново в района на Балканите. Защото 33 000 г. пр. Хр. по поречието на реката Дунав е било разположено царството на държавата Итил и докато в хрониките за “ремонтирания” древен Прабългарски календар се казва, че летоброенето е започнало хилядолетия пр. Хр. във “времето, което там отмервало периодите по династии и катаклизми и по царе като цар Джам Индик /Инджик/ Дуло”. Точно този владетел някои историци са склоннида приемат, че е бил създател първата българска държава Итил през 14 953 г. пр. Хр. Но тук съм длъжен да уточня, че това е станало много много по-рано. Било е във времето преди един от последните Потопи. А неговото коляно / на цар Джам Инджик Дуло/ тогава управлявало 300 години.. Думата “Итил” е означавала още и числото седем..А гърците и римляните така са интерпретирали времената, щото да не може да се получи реална представа за някои действителни станали важни житейски събития. И така ако наистина летоброенето на Болжските/Волжските/ българи се приписва към 33 000 г. пр. Хр., от него става ясно, че времето, измерено по династии и катаклизми е започнало от мандата на управлението на монарха Джим Инджик Дуло през 14 953 г.. Той официално е бил считан от най-древните хронисти за създател на първата българска държава Итил. За тази държава се знае много малко. Тя се е намирала по поречието на река, течаща на изток, на която от изворите до вливането й в морето пътят се изминавал за четвърт година. Според моите изследвания и изчисления чрез методите на радиестезия е била реката Дунав. В тази древна държава Итил властта била съсредоточена в ръцете на династията Дуло. Теук съм длъжен да поясня, че държавата Итил всъщност е била създадена много - много преди хронистите да я регистрират и преди да започнат да я описват.
Днес, когато коментирам всичките тези факти, мога само да съжалявам за това, че тази България днес не съществува. Защото вече е протекторат. А в хода на историческото ни развитие, именно предците - прабългари, арменците, дако-мизийците, сапите, сепейците/шопите/, шумерите и др., наистина започват почти едновременно възхода на своите цивилизации. И този процес е намерил своето реално отражение в най-старите книги на света както и във “Ведите”, които и до днес си остават едни от най-древните литературни и културни паметници, в които има достатъчно текстове, които биха могли да потвърдят моите думи.
За това се говори в “Законите на Ману”, в книги ІV и VІІ. Там историците на най-новото ни време биха могли да открият уникални данни за предците и за величието на народите , живели някога след митарствата и разселенията и по течението на р. Ганг, Тигър, Ефрат, а впоследствие и по крайбрежието и на Каспийското море. Точно тези народи, създали свои велики държави, са първите създатели на инсигниите, емблемите и символите. И тъй като в древността или във времето на предците, традициите са повелявали щото приемствеността да протежира исторически развитието на нациите, със закона за приемствеността идват и човешките закони за символите. Те позволяват още от дебрите на древността етносите и народите да бъдат разпознавани по символите, знамената и инсигниите, по седлата, по конете, по юздите на конете, както и по самите коне, по самото облекло, по печатите на лицата, които са изпълнявали функциите на държавната власт – Кханска, царска и т. н. По това са познавали, виждайки коня, седлото и облеклото, кой в древността какъв е и то с цел, да бъде разпознат един народ от друг, древните създали инсигниите с някои различия.
Българските земи са свещени със своята древна култура, от която археолозите д-р Китов и проф. Овчаров представиха уникални артефакти – храмовете в Перперикон и откритията в долината на царете от времето на митарствата на Библейския кивот – гробницата на цар Севт ІІІ, уникалната бронзова глава на владетеля и др. Тук обаче трябва да споменем, че от всички разкопки и от това, което е намерено до сега е едва ј от реликвите, закопани по българските земи. Затова европейците трябва да знаят за балканската цивилизация и за устойчивостта на дакомизийския, шопския и българския геном.
Докато при американските индианци, живели в същите времена била характерна масовата апатия, което не им е позволявало да имат единно мислене и да вземат самостоятелни решения - те са се подчинявали безпрекословно на жреците. Този факт се обяснява и с обстоятелството, че дълго време основна храна на индианците била царевицата. Защото от ежедневната употреба на царевица, в мозъка на хората, които я консумират са се образували плаки с отрова. От прекалената храна. Това е причината по силата на която тези народи не са имали единно мислене.
През 2004 г. български археолози откриха уникално древно дакомизийско светилище , храм близо до язовир "Широка поляна" край град Пещера, разположено в местността Дженевра, на около 1700 метра надморска височина. Според специалистите храмът от III век пр. н. е., от времето на Филип V, имал предназначението да обслужва племето беси, чийто жреци и оракули ,в продължение на векове са обслужвали най-стария и прочут в античността храм на бог Дионис. С това над 20 са скалните светилища, открити досега само в района на Западните не Родопи.
Пролетно лятно и есенно време местните балкански племена, в някогашните древни времена когато настъплави студовете на зимата пренасяли на юг своите реликви за да се връщат следващата пролет пак обратно. Минавали са през земите на днешна Турция по Дарданелите и Северна Сирия.
/Бел. Авт/
Връщайки се отново към сакралните реликви Ковчега на Завета и Библейския Кивот е необходимо да поясним и някои обстоятелства и факти, описани и в най-старите свещени книги, от които става ясно, че в периода на късния палеолит (40-10 хил. г. пр.н.е.) не родът, а племената са били основната клетка на човешкото общество. Или както описват този период и ръководителите на Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/ - академик Сергей Иванов и академик Владимир Цонев: че “племената на нашите предци дакомизийци, сапеи, фриги, пелгари са дали основата на формиралата се бяла раса, а през мезолита, (след Потопа от 9570 г. пр.н.е.) и на индоевропейската подраса, от която са се формирали клоновете на подрасата на арийте, асите, пелгарите – балагури - (българите)”. А индоевропейците, според теориите и хронологията на акад. Сергей Иванов и акад. Владимир Цонев “са се разделили на източни иранци - древни българи и западни, с подрасови клонове на трако-фригийци, славяни, бактри, келти илири и италийци……именно в онзи древен свят на цивилизации, който е представлявал гръбнака на старата палеолитна, а по-късно и на мезолитната епоха, когато са живели хора, с невероятни за нашето съвременно познания, начин на мислене и върховни достижения”.
Акад. Йордан Иванов:
В записан вид от времето на древността като едно от най-стойностните учения от страна на класическата наука се определя учението за "Сефира". При кабалистите то е било свързано и с много по- старото древно учение за "каналите, с помощта на които ставало предаването на милостта от Бога, чрез духовна потенция към видимия свят". Знания за тези неща са имали онези древни предпотопни цивилизации. Затова ако библейският пророк Мойсей по един много особен начин е получил милостта от Бога, с великата мисия да я предаде на хората, учението за "сефера" представя и показва най-точния път по преодоляване на разстоянието от Бога до хората. И тъй като в еврейските и в гръцките анали никога не се е описвало изначалието, а последствията, тук определено бих желал да подчертая, че никога и по никакъв начин древен Египет не е притежавал такова древно оръжие, каквото е бил Кивота. Защото ако египтяните са имали такава сила, сюжети с подобни рисунки на реликвата и с нейното транспортиране бихме открили и в стенописите на пирамидите.По този повод отново бих желал да цитирам фрагмент от експозетата на моите колеги академици Сергей Иванов и Владимир Цонев по повод новата периодизация, която учени и историци на древните библейски времена следва да отчитат, а именно: “периодизацията на първобитно-общинния строй в т.I на “История на България”, издание на БАН сочи, че първобитното човешко общество е живяло в периода 425 хил. пр.н.е. до 60 хил. пр.н.е., а матриархалното родово общество (матриархат) от 60 хил. пр.н.е. до 5 хил. пр.н.е. Съвременните изследвания на академия МАБИК коренно изменят тази периодизация, за което говорят най-добре изводите на Бероз, който сочи периода на управление на асирийските царе и на хунорите, на мизиеца Зиези – цар на света, известен още и като Лугал Демир Енки. Балагурският (пан/ бан/-гурски) период на прединдоевропейците дакомизийци, сапеи и кимерийци е започнал в края на ранната старокаменна епоха, докато в средната старокаменна епоха се формира родовообщинният строй. Според епоса на Волжските българи, “Джагфар Тарихи”, това е бил периодът на балагурите аси, ази, арий от времето 35 хил. пр.Хр. А изданията на БАН сочат същите данни, без в тях да посочват изначалния прединдоевропейски произход на бангури, пеларгите - белгари, поставили началото на родовото общество, в годините на средния палеолит (60-40 хил. пр.н.е.). През късния палеолит ( 40-10 хил. пр.н.е.), в споменатото родово общество са се зародили племенните съюзи и формирования като около 15 хил. пр.н.е. се е формирала и северната бяла раса, към която и ние принадлежим. От нея в мезолита са се отделили подрасите и преди всичко тази на индоевропейците. В това именно време са се формирали и първите родовоплеменни съюзи на дакомизийците /съюз на мизи, сапеи и балтоилири/, на арианите - САМАР в Двуречието,и Шам в земите на днешни Йордания, Иран, Сирия, Ливан и Палестина, а в 13 хил. пр.н.е. се формира такъв родово-племенен съюз - Идел, в земите край Волга и Урал. Техните цивилизации ползвали техническите постижения на древните. Академия МАБИК даде доказателства, по време на своите научни конференции за древнобългарския прединдоевропейски корен на бялата човешка раса. Така тези предшественици на евреи и гърци са формирали през палеолита първи племенни съюзи, които са основата на Итилската (Дунавска) цивилизация, на съпътстващите я Лемурийска, Атлантска, цивилизациите на Рама, Озирианска и Хайборейска цивилизации както и тази на “етиопците-почтени”. В онези времена е имало невероятен възход на познания, технически умения в народите, културите и цивилизациите, живели тогава. На тези времена принадлижи Кивота. Днес може би мнозина ще посрещнат скептично моите твърдения, но аз на базата на моя многократно проверена методика ще си позволя да назовавам нещата така, както ги чувствам, виждам и усещам.
Струва си да поумуваме дали под влияние на катаклизъм, или под влияние на въздействието на едно такова древно и могъщо оръжие/ презумцията е за КИВОТА?!/ някога е загинала и Минойската цивилизация след катаклизъм при който е имало експлозия. Така е записано в аналите. Тогава са били потопени много острови в Средиземноморието. Останал само о. Крит и три по-малки острова. Задавайки си въпроса, дали подобно събитие би могло да заличи един такъв остров, с размерите на о. Крит, един авторитетен гръцки учен, историк и изследовател Маринатус, изследвайки документите за вулканичното изригване на вулкана Кракатау, в провлака Зондски, между малоазийските острови Ява и Суматра, стигнал до много интересни заключения: при тази титаничната експлозия на Кракатау, чута в радиус по-голям от 3 000 км. е било предизвикано образуването на огромна морска вълна с височина 30 м., която се е разбивала със скорост, по-голяма от 80 км.ч. във бреговете на островите Ява и Суматра. Тогава водата от вълните навлязла почти цял километър навътре в сушата, повличайки над 300 села. Статистиката от това време доказва, че при това изригване са се удавили над 40 000 души. И така – какво е било предназначението на това условно наречено “оръжие” на древните предпотопни народи?! Установка, съединена с миниатюрен ядрен реактор, която се е активирала, с помощта на допълнителен атрибут. Вероятно с формата на жезъл. Следвал взрив, или “планините просто изгаряли и се равнявали”, т.е. силата била толкова голяма, щото изравнявала огромни участъци земя. Според българския семантолог Тодор Латинов, чрез транскрипция по системата “Бустрофедон”, думата Кивот означава по-скоро лазерно оръжие. Сведения за това древно оръжие и за атрибутите към него както и за пораженията, които е причинявало в древността могат да бъдат открити в древните свещени книги на Индия, Тибет и в тези, принадлежащи на най-старите африкански етнически общности. С помощта на миниатюрния ядрен реактор, направен по библейските рецепти, според съвременните разработки на НАСА, е възможно да бъде произвеждана и свещената храна “Манна небесна”, в неограничени количества. Чрез своеобразен синтез на белтъци, с “буби и какавиди” според библейските описания, Мойсей е хранил 40 години бягащите свои съотечественици. Съвременните учени потвърждават възможността за вероятен библейски синтез на белтъци от растителен и животински произход. Защото манната – както е известно, е описвана като вид белтъчна храна, с чудодейни свойства. И тъй като за синтезиране на белтъчините е била необходима енергия, такава би могла да бъде произведена, в онова отдалечено от нас време /теоретично/, само и единствено от самозареждаща се установка, функционираща като миниатюрен ядрен реактор. По отношение на допълнителния атрибут – ключа към установката, веднага да направя аналогия с жезъла на Мойсей. Същият този жезъл, с който той е извел евреите от египетски плен и е “разсякъл” водите на Червеното море, за да може народът му да премине безпрепятствено и да избяга от преследващата го армия на фараона”.
И така в клинообразните надписи, открити по българските земи дори и в тези от Ебла има информация за колонизирането на Египет от страна на дакомизийските династи-хегемони. В историческата периодизация на Древен Египет те са именовани Хиксоси. Египетската цивилизация не само е облагородила своята култура чрез взаимодейсвието с тези племена, но много от нещата от тях тя и взаимствала. Затова не трябва да се учудваме защо в един определен момент египетската цивилизация почти изведнъж бележи изключителен разцвет. Никой обаче не е коментирал възможното културно и научно наследство на дакомизийските владетели. В подобен контекст могат да се разглеждат и древните пиктограми върху енеолитните плочки от Точиларе, Караново, Тартария и Градешница и др., които някои изследователи са склонни да определят и като текстове от най-старите глави от „Египетската Книга на Мъртвите”. Освен това от историята се знае, че династите на древните Хиксоси, управлявали Египет, в периода 3100 - 1500 г. пр.н.ера. Врме от което едва днес откриваме артефакти. Свидетели сме на изнамерени артефакти, които непрекъснато се потвърждават и чрез последните уникални разкрития на българските археолози като д-р Георги Китов, открил предтракийските дворци и гробници, в областта “Голямата косматка” в “Долината на тракийските царе”, в района на днешния град Казанлък. Същото важи и за разкритията в Перперикон на експедицийте на проф. Николай Овчаров. Проучванията на пластовете в района на Перперикон доказаха, че те са дело на много, много стара цивилизация, съществувала по нашите земи преди повече от 8 000 години. Впоследствие нейните архитектурни творения са били затрупани от траките.
В района на българските планини Странджа, Сакар и в Родопите са се строели дворците – резиденции на дакомизийските владетели, които прекарвали по тези места пролетта и лятото, а през зимата се премествали на юг. Там те също са имали земи и дворци, в района на древна Анатолия, в земите на днешна Турция, Египет и Иран.
* * *
/Бел. Авт/:Хитлер като масон от най-високо посвещение е притежавал изключителна информация за изчезналия Ковчег на завета. И тъй като на идеолозите на Райха не е бил чужд груповият мистицизъм, фюрерът Адолф Хитлер, точно затова съвсем неслучайно решава да изпълни мисията на месия-унищожител на европейските евреи, което е и една от причините за стартирането на тоталната окултна Втора световна война. Ако се замислим дали са били само политически интересите на Райха към евреите, в отговор на този въпрос следва да си припомним, че Хитлер, в качеството си на Райхсканцлер е цитиран от немалко автори по едно негово култово изявление, а именно: “Нашата сила сега е в подвига на жестокостта. Чингис Хан с пълно съзнание и леко сърце е изпратил на смърт милиони жени и деца, но историята вижда в негово лице само велик основател на държава. Безразлично ми е какво ще говори за мен хилавата западна цивилизация. Целта на войната е не да се достигне до определена линия, а да се унищожи противникът физически!” Подобни коментари си е позволил и английският юрист лорд Ръсел, автор на книгата “Проклятието на свастиката или пречупеният кръст”. И тъй като през 40-те години на ХХ век особено се засилват окултните интереси на “рицарите” от дружество “Туле”, инспирирало създаването или по точно “възстановяването” още в кайзерова Германия на розенкройцеровия орден и на възраждането на култа към Вотан, следва да добавим, че към този орден са принадлежали болшинството от висшите офицери на Гестапо и на Вермахта. Със своите окултни настроения и вярвания те проявявали особен интерес най-вече към реликвата на еврейте - Библейския Кивот. Алфред Розенберг, масон от най-високо посвещение и автор на нашумялата през 30 – те години на ХХ век книга “Митът на ХХ век” - един от философите на расизма е режисирал теорията за свръхчовека. Розенберг започва дипломатическата си кариера през 1933 г. като осем години по-късно става началник на Управлението за външна политика на нацистка Германия. В Нюрнбергския процес след Втората Световна война, Розенберг е бил осъден на смърт заради престъпления срещу човечеството. И с неговото участие, в края на 30-те години на миналия век, в геополитически план масоните планирали окултната война на свастиката срещу юдаизма. С тотално дискриминационното отношение на фашистите към евреите се е целяло последните да бъдат превърнати в политически, икономически и духовен плебс. Така от благословен и богоизбран народ те се превъръщат в презрени и обречени на жертвоприношения хора. Много е възможно, култовите гаулайтери на нацизма да са имали намерението да експериментират силата на едно древно оръжие /Кивота/ на фона на окултните заклинания и огнените шествия със свастиките. С такава цел фюрерът Адолф Хитлер е започнал мащабната си кампания на държавен антисемитизъм. Фюрерът успял да прокара т. н. “нюрнбергски закон”, с който евреите се лишавали от основните им човешки права. Чрез нечуван терор, с кулминация в добилата “печална известност” “кристална нощ”, през ноември 1938 г.били разрушени синагогите и е била унищожена еврейската собственост в цяла Германия. В стремежа си “окончателно да разреши еврейския проблем”, Адолф Хитлер е дал картбланш за най- масовите убийства на евреи, които историята на света е регистрирала през ХХ век. Оказа се обаче, че Втората световна война е била планирана доста преди Адолф Шикългрубер да стане германски канцлер. Антисемитизмът става доктрина на нацистите. Затова те полагат всички усилия да унищожат “заплануваните девет милиона евреи” в окупираните земи. Един невероятен Холокост – /огромно човешко жертвоприношение/. Чрез антисемитизма е била трасирана идеята за гигантски Холокост от небезизвестните лидери на СС Хенрих Химлер, шефът на Службата за безопасност на СС, Рейнхард Хейдрих, началникът на специалния отдел на гестапо, Адолф Ейхман, идеологът Алфред Розенберг, Ернст Калтенбрунер и др., фабрикували концлагерите на смъртта за робски труд и режисирали ужасяващите медицински експерименти с живи хора.
И може би отново съвсем неслучайно, пак инспирирани от възродителите на арийската космогония, нацистките палачи Хитлер, Химлер, Гьобелс, Гьоринг, закърмени от идеите на Сен Лоу, Ото Ран и Алфред Розенберг се опитаха да приведат в действие по време на Втората световна война "Генералния план Ост" за унищожаването на Европейските евреи. Затова през 40-те години на ХХ век расовата теория в Германия е била издигната в ранг на държавна доктрина, религия или нещо подобно, а Хитлер, Химлер и Хайдрих са успели да прехвърлят мисията – “палачи на евреите върху небезизвестните Айхман и доктор Менгеле”.
Именно така Розенкройцерите активисти - архитекти на “Генералния план Ост” по избиване на еврейството са стартирали и своя Розенкройцерски поход…..в търсене на….. Кивота. Защото решението било, цялото европейско еврейско население да бъде транспортирано и заселено на остров Мадагаскар.
Акад. Йордан Иванов:”По мои изследвания, проучвания и измервания, от остров Мадагаскар преди хилядолетия след древен гигантски катаклизъм е тръгнало едно от първите разселения на библейските народи. След потъването на континент, намирал се близо до южния полюс, оцелелите се спасяват….на Мадагаскар. От там се разпределят в осем посоки. Това е била Цивилизацията, съществувала преди едно от поредните измествания на Екватора. И тъй като о. Мадагаскар е бил единствената суша, където се спасява част от оцелялото население след катаклизъма с Южния континент, от там преживелите оцелели от потъналия на юг континент тръгват в осем посоки. Три основни от тях били на изток, две на север и три на запад. Част от преселниците се заселили в земите на днешна Австралия. Това сочи един от най-важните древни документи, прословутата карта на Финеус. Преди около 6 000 години, на дъното на морето Рос започнали да се отлагат седименти от ледников тип. Някои сондажни проби при направените в края на ХХ век изследвания сочат, че топлите климатични условия са преобладавали през изключително дълъг период, много още преди заледяването на Антарктида. Бих желал да припомня, че по време на всеки апокалиптичен катаклизъм са загивали култури и високо развити цивилизации, чиито знания, познания и културни паметници не винаги са оцелявали. Повечето са потънали и са под водата – по дъното на океаните и на моретата. Затова известният писател Греъм Хенкок написа в своята книга “Следите на боговете”: “ преди 2000 години, в Централна Америка не е имало африкански чернокожи, които да са докарани в робство на континента. Това според официалната наука става едва след нашествието на испанците. Съществува обаче неоспоримо палеоантроположко доказателства, че при една от многобройните миграции към американските континенти, в края на ледниковата епоха там са пристигнали хора от негроиден произход”.Като аналогия бих желал да спомена само за олмеките. И така, в старинните книги пише, че по време на всеки апокалиптичен катаклизъм са загивали култури и високо развити цивилизации, чиито знания, познания и културни паметници не винаги са оцелявали. И в този смисъл, както е коментирано многократно от учените, понятията древни култури или уникални цивилизации, биха могли да се разглеждат като звено от даден етап на еволюцията на разума на планетата ни. Данните на археологията доказват значението на гигантските по мащаби културни древни миграции. Затова още веднъж – според мен, след пореден гигантски катаклизъм или ПОТОП е, потънал същият този голям континент, намирал се някога в района на сегашния Южен полюс. Потънъл и главният град на древния народ, населявал този континент като това е станало преди повече от 12 050 г. в 16-ия ден на месец октомври около 6.00 часа сутринта. Данните съм изчислил през 1980 г. И тъй като днес Ватикана разполага с най-невероятната информация и с най- древните карти, създадени в нашия свят, според които данните от същите карти съответстват с тези от най-съвременните изследвания на континенталната суша на Антарктида, те трябва да бъдат огласени. Защото данните са именно за Антарктида, която е под ледената покривка. Както е известно, чрез метода на йонно датиране също вече е уточнено нещо, което констатирах и аз, а именно, че преди 11 050 години през сегашен месец ноември /24-то число/, изчисленията ми са направени през 1980 г. И така -в топлите климатични условия до Антарктида потъва континент. Още преди заледяването на Антарктида, там са живели представители на високоразвита цивилизация. Съществуват доказателства, които днес учените могат да открият. Едни от тези доказателства са големите реки, носещи дребнозърнести утайки, които действително са текли на Антарктида преди повече от 12 000 години. През 1932 г. гръцкият учен и колекционер на антики в о. Крит, Спиридон Маринатос, търсейки факти и доказателства за изчезването на Минойската култура, в един момент започнал да говори и за пристанищния древен град “Амнисос” – пристанище на Кносос. Той изровил фрагмент от минойска фреска, декорирана с лилии. Спиридон Маринатос открил също още и цял пристанищен град както и следи от царски дворец, но…странната позиция на огромни каменни блокове, буквално “откъснати” от земята и хвърлени в морето го заинтригувала особено много.Той намерил още съоръжения, тунелна система с подземия, вулканични камъни, както и други очевидни доказателства за гигантска катастрофа. В този момент Спиридон Маринатос си спомнил и за изригването на о.Тира както и за двата острова в Егейско море, които съществуват и днес и представляват останки от активен вулкан.
Върху една статуя, в много стария египетски храм в Саис има древни писмени знаци, които продължават да представляват да интригуват учените. В разчетените изключително стари писмена е била открита информация за съществуванието на Атлантида, погълната от морските вълни, съществувала 11 500 г. /преди Платон/. И ако точно технократски пръв Платон е датирал катастрофата с Атлантида около 9 000 години преди него. А английският изследовател Джеймс Чърчуърд е бил този, който е твърдял, че “науката по време на гибелта на континента МУ /Или Лемурия/, датиран от него/ около 10 000 г. пр.н. ера/, е била резултат на развитие, продължило не по-малко от 100 000 години. Оказва се, че по известни методики 1500 г. пр. Хр. е загинала Минойската цивилизация. Това е станало по време на катаклизъм, при който е имало експлозия и са били потопени много от островите в Средиземноморието. Останали само остров Крит и три по-малки острова. Задавайки си въпроса, дали подобно събитие би могло да заличи остров, с размерите на Крит, авторитетният гръцки учен, историк и изследовател Маринатус изследвал много подробна цялостната документация за вулканичното изригване на вулкана Кракатау, в провлака Зондски, между малоазийските острови Ява и Суматра. Гръцкият учен стигнал до много интересни заключения, а именно, че при тази титанична експлозия на Кракатау, която е била чута в радиус по-голям от 3 000 км., било предизвикано образуването на огромна морска вълна /цунами/, с височина не по-малка от 30 м. Вълната се е разбивала със скорост по-голяма от 80 км.ч. в бреговете на островите Ява и Суматра. Тогава водата от вълните навлязла почти цял километър навътре в сушата, повличайки над 300 села. Статистиката от онова време показва, че при същото изригване загинали над 40 000 души.
В едно доста далечно бъдеще, отново след хилядолетия, очаквам Северния полюс при следващото изместване на екватора да се придвижи, в посока юг – югоизток с 27 градуса и половина. Естествено, с това ледената покривка ще обхване тундрата, Сибир и сегашното Подмосковие. За препоръчване е, да бъде направено необходимото да се извадят наличните подземни блага, доколкото е възможно от тези региони, в полза на Човечеството”.
/Бел. Авт/. Заради пристрастията към окултизма, членовете на розенкройцерския орден в Германия се вписват и в световната история. Най-вече с ритуалите, жертвоприношенията и с култовете към Вотан, Ваал, Астарта и Заратустра. Освен това на за посветените не е тайна, че идеологът на дружеството “Туле” Ото Ран нееднократно е посещавал Царство България като е имал срещи с представители на царското семейство на Кобургите. Така инспирирани от доктрината Хербигер, розенкройцерите на нацизма още през 30-те години на ХХ век са си поставили задача да отговорят на въпросите – кои са арийците, откъде идват и къде отиват. За жертвоприношенията те създали система от концентрационни лагери за хора в Полша, Чехия, Германия и Русия, а небезизвестният Айхман дори е успял да принуди унгарците да предадат 800.000 евреи. По този начин повече от половината еврейско население на страната е било отровено с газ в концетрационния лагер “Освиенцим”. Историята още пази спомените за “Треблинка”, “Бухенвалд”, “Майданек” и “Дахау”, където хиляди невинни са били осъдени на смърт от нацистите. Осъдени да изгорят в газовите камери на концентрационните лагери. И ако по време на въоръжено въстание в “Заксенхаузен” са били избити пазачи, през 1944 година в “Освиенцим” еврейското нелегално движение е взривило. В тази жестока борба на затворниците концлагеристи най-ярък е спомена за въстанието на Варшавското гето, унищожено окончателно. Полските евреи от гетото отказали безропотно да се качат на ешалоните към лагерите на смъртта. Те отнели с бой оръжието от есесовците и след четиримесечни боеве с една цяла есесофска дивизия, с бронетранспортьори съпротивата им била потушена. Само в този момент загинали 56.000 евреи от Варшавското гето.
Българите обаче не позволиха депортирането на българските евреи в концентрационните лагери на смъртта като по този начин с този достоен човешки акт допълниха с още една велика страница липсващите, в историята на еврейството. С това българската история и еврейската останаха кръвно свързани. А годините 5700 – 5705 по еврейското летоброене /1940 – 1945/, в лагерите на смъртта на Европа бяха изпепелени в газовите камери над шест милиона евреи: мъже, жени, деца, момчета и момичета, юноши и девойки, старци и бебета. Всички те бяха унищожени масово, с ужасяваща жестокост. Но последният им вопъл и стон “Шма Исраел!” изведе душите им на пътя на безсмъртието. Затова днес на нас живите не ни остава нищо друго, освен да се молим, Всевишният да успокои техните многострадални души. И когато през 30-те години антисемитизмът настъпва в България като модерна реакционна идеология и под натиска на Германия се въвежда антиеврейското и антимасонското законодателство, Законът за защита на нацията/ЗЗН/ е бил внесен за разглеждане в Народното събрание на Царство България на неговата 25-та Сесия като по спешност бил разгледан на първо и второ четене на 24.12. 1940 година. Приет с мнозинство той е бил публикуван в бр. 16 на Държавен вестник от 23.01.1941 г. Със същия Закон са били забранени и Тайните международни организации, които следвало да се закрият през януари 1941 година. Въз основа а член 5 от ЗЗН и на базата на Постановление N 5474 на Министерския съвет от 22.02.1942 г., публикувано в брой 25 на Държавен вестник от 15.02.1942 г. били забранени: Бнейбритските ложи, ложата Кармел, Великата масонска ложа на България с всичките нейни подразделения, българските РОТАРИ клубове, Съюза на ционистическите гимнастически дружества Макаби, еврейската организация “Берит Грумпелдор”, еврейската младежка организаия, женската ционистка организация “Хестедрут”, Съюза на ционистите-ревизионисти в България, еврейското дружество за разпространение на промишлен и земеделски труд, Международната лига за мир и свобода и българската й секция, Международния комитет за обмяна ,българското дружество на приятелите на мира,младежко-християнското дружество ИМКА в София, женското младежко християнско дружество ИВКА, студентското християнско дружество, Българския ПЕНКЛУБ както и Международната организация на интелектуалците и хората на изкуството,а също и Ционистическия съюз в България, с всички създадени до тогава негови подразделения и клонове в страната. И както цитира българският изследовател на масонството Иван Богданов, “с окръжно N 2618 от 19 юли, в България е бил свикан Великият масонски събор или Конвент, председателстван от д-р Иван Раев като на този форум е взето Решение Великата ложа на България и всички нейни поделения - свободонозидарски ложи в страната да се саморазформират и престанат да съществуват. Историческият документ, ликвидирал сдружението на масоните е с N 2622 от месец юли с.г.
Своето лоялно отношение и категорично отрицание на драконовския Закон за защита на нацията още тогава изразили група от 40 интелектуалци, депозирали писмо-протест, адресирано до министър-председателя на Царство България Богдан Филов както и до председателя на Народното събрание Никола Логофетов. Под документа стоят историческите подписи на Елин Пелин, Тодор Влайков, Елисавета Багряна, Димитър Пешев, Стилян Чилингиров, Людмил Стоянов, Константин Константинов, николай Лилиев, Трифон Кунев, Минко Генов и други. Текстът съдържал следният исторически пасаж: ,,Нашето законодателство не бива да отбележи един закон, който да пороби една част от българските поданици и ще остави черни страници в нашата нова история... Ние не защищаваме едно или друго малцинство. Нашата цел е по-скоро да защитим доброто име на българския народ! Името, създадено в културния свят. И ние целим да предупредим ония, от които зависи това, да не допускат с изработването на подобен закон да се накърни престижа на страната и завоюваните традиции на веротърпимост и човещина. В името на културата и за доброто име на България, ние Ви молим да попречите да се създаде един закон, чиито печални последици ще помрачат нашето законодателство и ще оставят най-тежки спомени!”
Акад. Йордан Иванов:
“В годините на Втората Световна война единствено Българската православна църква, в лицето на екзарх Стефан, на митрополит Кирил и на останалите висши Архиереи и целокупния Български народ, българските общественици и интелектуалци не позволиха 50 000 български евреи да бъдат депортирани в Полша и в Германия. Символ на тези спасени 50 000 човешки живота днес е Гората на България в Йерусалим. С посадените след 50 000 дръвчета - символ на тяхното спасение. Защото единствено НР България не допусна гавра с българското еврейство”.
/Бел. Авт/:
От реликвите и от тяхното местонахождение винаги са се интересували особено много черноризците на фюрера Адолф Хитлер, чийто съветници са били свързани и с представители на черното религиозно тибетско братство БОН ПО. По данни на дългогодишния руски дипломат от кариерата Владимир Ломейко, посланик за специални поръчения в Женева, в мандата на бившия генерален секретар на КПСС Леонид Илич Брежнев, трупове на над хиляда тибетски мисионери с монголоидни черти, облечени в униформи на висши офицери от Вермахта са били открити от руснаците след настъплението и завземането на Берлин през 1945 г. Тези данни, според Владимир Ломейко /преживял блокадата на Ленинград по време на Втората световна война в окупирания град/, са били записани в секретните архиви от времето на същата война. А труповете били намерени при разкопаване на бункери на Вермахта. В подобен бункер, според официална версия “било открито тялото на Адолф Хитлер”.
Акад. Йордан Иванов:
“Всъщност Хитлер и приятелката му Ева Браун съвсем не са загинали през 1945 г. Те са останали живи. Според моите проучвания и изследвания, Хитлер умира през 1985 г. на ХХ век, в ранчо в Северна Африка, а година по-късно умира и Ева Браун, която е погребана в САЩ. Хитлер умира в строгоохранявано ранчо, недалеч от…….. езерото Виктория на 85 годишна възраст, а Ева Браун в Амерка на 86 г. Канадският ефрейтор когото сложиха за цар в Заир, всъщност е бил член на личната охрана на Хитлер, докато последния е бил жив. В територията на този регион никой не е могъл да влезе, особено в района около езерото. Според мен това е една малко определена територия в Заир”.
/Бел. Авт/
Военни стратези, коментирайки нацистката завоевателна техника на Велика Германия от времето на Райха, нерядко са я оприличавали с тази от времето на древна Асирия. Защото ако Германия е успяла да подчини през 40-те години на ХХ век най-значимите европейски нации, във времето на Титглат- Паласар древна Асирия също е ” изнудвала по-малките народности да й се подчиняват”. А завоевателят езичник Титглат-Паласар I, който по времето на своето господство правел всичко възможно за да разшири границите на Асирийската империя, заплашил тогава, че армиите му "ще тръгнат срещу Израил, ако не му бъде платена огромна сума като данък”. Това свое искане той изложил още приблизително през 1100 г. пр. н. е., без да осъзнава, че с него е способствал за разделението на евреите. А вината на историците в този смисъл се е състояла в това, че много спорадично и пестеливо е описвала тези първи войни между Асирия и Израил. Затова ако битките на окултната Втора световна война бъдат свързани с войните на древността, както вече писа за това американският автор Макс Даймънт, - “и ги сравним с други битки от времето на фараоните, налагат се изводи, че Втората световна война по някакъв особен начин прилича на войните, водени от Асирия пр. Хр. Защото на асирийците навремето са им трябвали цели десет години и трима царе /Шалманасар V и Саргон II, и пр.,завладял старата столица на евреите Самария през 722 г. пр. н. е., за да победят Израил".
В клинописните архиви от ІІ хилядолетие пр. Хр., открити в различни градове в Сирия, Месопотамия и Египет е имало и информации от времето на Йисус Навин. Съобщаваме тези факти, защото едно от най-забележителните открития, направено по време на разкопките в Хацор е било свързано със скалите каменни гробници, изсечени в скалите, от времето на Ханаан. Съществуват старинни предания, че в района на тези гробници са били крити преди хилядолетия реликвите, които библейските евреи са донесли със себе си от Египет. А гробниците с изградена тунелна мрежа между тях, в района на Хацор, по правило са се състояли от голяма правоъгълна шахта, с различни по форми пещери, започващи още от основата. Източното разширение на тунелната мрежа не е било изяснено. Предполага се, че първоначалната тунелна мрежа е служела за отвеждане на водата, която се събирала в тези шахти. С изключение на откритите няколко керамични съда, гробниците били намерени празни. Най-вероятно са били ограбени още в древността. В Библията градът Хацор се споменава и в /3 Цар. 9:15/, където той, заедно с Мегидо и Гезер били построени наново от цар Соломон. През 732 г. Пр. Хр., заедно с други Галилейски градове, градът Хацор бил завладян от асирийския цар Теглатфаласар ІІІ /745 - 727 г./. По този повод в /4 Цар 15:29/ четем: "В дните на израилския цар Факея дойде израилският цар Теглатфаласар и превзе ...Асор, Галаад и Галилея, цялата Нафталимова земя и отведе жителите им в Асирия". Името на града е било споменавано косвено и /1 Мак.11:67/ през ІІ в. Пр. Хр. На посоченото място става дума за това, че “Йонатан и неговата армия дошли на север, от долината Насор във войната срещу Димитрий. По това време Димитрий лагерувал в равнината на Хацор / Насор.../. Йонатан описал града Хац
MONT-PRESS.COM 75*2007 Библейският Кивот - скрит в района на град DHAMAR, днешен Йемен
Автори: Акад. Йордан Иванов и асистент Анна Зографова – Член кор. на академия МАБИК
| Акад. Йордан Иванов |
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
