Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2009 15:58 - Експедиция "Еверест - 1984" и българските следи в Сагарматха - автори Анна Зографова и Акад. Йордан Иванов
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 4542 Коментари: 0 Гласове:
0



ЗА ЗАБРАВЕНИТЕ ОТ ДЕМОКРАЦИЯТА БЪЛГАРИ - ПОКОРИТЕЛИ НА ВРЪХ ЧОМОЛУНГМА Експедиция "Еверест - 1984" и българските следи в Сагарматха С ОГРОМНО УВАЖЕНИЕ КЪМ ЖИВИТЕ УЧАСТНИЦИ И С ПРИЗНАТЕЛНОСТ КЪМ ПОДВИГА НА ПОЧИНАЛИТЕ! Акад. Йордан С. Иванов и асистент Анна Зографова – член. Кор. на академия МАБИК
image
 
По повод неотдавнашната смърт на 88 годишния Сър Едмънд Хилари, изкачил с шерпа Тензинг Норгей от Непал през 1953 г. Маунт Еверест/8850 м., следва да отбележим, че през настоящата година се навършват и 55 г. от рождението на двамата най-големи български алпинисти – покорителя на маунт Еверест и в. Лхоце – инж. Христо Проданов и алпиниста Людмил Янков. Осемхилядниците – най-високите върхове на света с височина по-голяма от 8 000 м. са в Хималаите - Чомолунгма 8844 м, К 2/Чотори/ - 8611 м., Канченджонга – 8585 м.р Л, Хотце – 8545 м. , Макалу – 8515 м. Дхаудагири – 8172 м., Чо – Ойо – 8158 м., Манаслу – 8153 м., Нанга Парбат – 8125 мл, Анапурна І – 8072 м, Хидден пик /К5/ - 8068 м., Броуд пик – 8047 м., Гашербрум ІІ – 8035 м., Шиша Пангма – 8013 м. Проданов загива на 20/21 април 1984 г. в пазвите на Сагарматха /Свещената планина майка на света/, в подножието на Чомолунгма, след като изкачва гордия връх. Руски изтребител е документирал как Христо забива българското знаме с вимпел върху покрива на света. С това Христо Проданов става тринадесетият алпинист, регистриран като покорител без кислородна маска на най-високия връх на земното кълбо. Маунт Еверест – или Чомолунгма – мечтата на алпинистите се намира в Хималаите на границата между Непал и Китай, но всъщност лежи в територията на Китай. Върхътс форма на пирамида в южния си склон е по стръмен. От него по всички посоки и направления се отцеждат и стичат ледници, достигащи височина 5 000 метра. Върху южния склон са и ребрата на пирамидата. През някои сезони годината те остават оголени и неми. А името на националния парк на Непал – Сагарматха е и име, дадено от местните на върха страшилище. Инж. Проданов, знаейки рисковете, решава да щурмува Чомолунгма без кислородна маска. След като забива вимпела с българското знаме на връщане остава за вечни времена в снежната прегръдка на Сагарматха. От последното му записано и съхранено радиовключване в ефир по радиостанция, останалите членове на българската експедиция “Еверест 1984” разбират, че тялото му е замръзнало в района над печално известната и ползваща се с много лоша слава “ Голяма сива кула” в Хималаите на височина 8700 м. По непроверени данни, Христо “бил открит мъртъв от руския алпинист Александър Абрамов и от двама шерпи на височина 8680 метра”. Според руснака Атанасов имало безспорни данни, че алпинистът ни е тръгнал по т.н. “жесток път” - най-трудния и дълъг западен участък - (непалския) склон. Знае се, че до сега Маунт Еверест е бил изкатерен от повече от 1300 човека от над сто страни . В снежната пазва на Сагарматха - Чомолунгма двадесет години по-късно остана и тялото на племенницата на Христо - Марияна Масларова,тръгнала по стъпките му. Като последната информация за племенницата на Христо е била получена на 25 май 2004 Г., когато шерпи съобщили, че са я видели на височина 8680 м. По-късно и руснаци съобщили че Масларова е успяла да слезе на височина 7800 м. – момент, от който следите й окончателно се губят. Бразилското семейство Хелена и Пауло Пинто Коельо, участвали в същата експедиция с Марияна са станали свидетели пред непалските власти за фАктите, вписани в последвалото издаване на смъртНИЯ И акт. Близките на Христо разказват, че племенницата му го е обичала много и във всичко му е подражавала. В семейството са го наричали Чакъра, защото Христо Проданов бил”ербап – бунтар и своеволен” и “като си науми нещо – никой не може да го спре!” Освен това носел и името на един от най-известните български воеводи – Чакър войвода. По данни на още един наш алпинист от експедиция “Еверест 84” – Любо Илиев, в подстъпите към Чомолунгма е запазена замръзнала в ледовете за вечни времена уникална мумия, почти като жива. Нетленната мумия е на японска алпинистка, гледаща през бинокъл. Кристалният й саркофаг са ледовете на Хималаите. Изглждала като в приказката за Снежанка. Преди двадесет години на 17.04. 1988 год. под връх Камилата в Рила загива още един втори участник от българската експедиция”Еверест – 84” - Людмил Янков. От Уикипедия: “Алпинистът Янков е роден на 11.08. 1953 год. в Перник и през 1982 год. изкачва северната стена на връх Матерхорн. През 1983 изкачва връх Айгер, покорява Гросглокнер - два пъти по тура "Палавичини" в Австрийските Алпи, както и стени в Доломитите - връх Чивета - по тура "Филип флам", връх Чима Овест, връх Чима Пиколисима - по туровете на Касин, връх Мармолада, връх Елбрус в Кавказ. От там той регистрира и първото спускане на българин със ски. Участие ИМА и в експедициите "Лхоце 81", "Еверест 84"., Людмил Янков прави едно особено сПолучливо и много скоростно изкачвана от 7170 м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 метра денивелация. Така буквално на "един дъх" той достига върха, за да окаже помощ на Христо Проданов. Ето какво пише в пресата за Людмил Янков:”В многогодишната история по покоряване на Еверест няма подобен пример на човешка саможертва и героизъм. Носител на най-престижните държавни отличия и медали, на международната награда "Ферплей", "Спорт, етика, мъжество" на в. "Спорт" “. Лелеяната мечта за българско щурмуване на Сагарматха датира още от времето на учредяването на организацията “Български планински клуб” в Царство България, регистрирано на 19.11. 1929 Г.. През м. януари 1930 г. от името на клуба е било поискано съдействие от Лондонското Кралско географско дружество за формиране на българска експедиция за Еверест, но такова не е било получено. От отговора на тогавашния секретар на Артър Р. Хинкс, секретар на Кралското географско дружество." станало ясно, че след кончината на Джордж Лей Мелъри и Андрю Ървин, изчезнали при изкачването на Еверест, нещата за бъдещи експедиции оставали хипотетични... Едва в началото на 80-те години на ХХ век Любомир Илиев, Христо Проданов, Методи Савов и Румен Воденичаров правят проучване. Щурмуван е от българи в. Лхотце (8516 м). - четвъртият по височина осмохилядник в света. А той се намира само на два километра и половина /по права линия/ от Еверест – . Тогава през 1981 г. без кислородна маска Христо Проданов покорява Лхотце на 30 април 1981, а БГ- група алпинисти щурмува и ледника Кхумбу . Така покоряването на Сагар/СакарМАТХА - Чомолунгма или маунт Еверест събира в една експедиция легендарни български мъже, дръзнали да преминат през фантастично красиви места, през глетчери и планински проходи, катерейки върха на света. Техните имена са записани за вечни времена в Световната книга на алпинистите , която се пази в двореца в Лахса. Кои бяха те - водачът Аврам Аврамов, най-добре подготвеният ни алпинист Любо Илиев, Инж. Христо Проданов, д-р Стайко Кулаксъзов, оператора от Българската национална телевизия Методи Савов, Стефан Калоянов, Слави Дерменджиев, Трифон Джамбазов, Кънчо Долапчиев, Кирил Досков, Тодор Григоров, Милан Огнянов, Димитър Бърдарев, Георги Имов, Костас Канидис, Запрян Хорозов, Николай Петков, Стамен Станимиров, Динко Томов, Петко Тотев, Иван Вълчев, Дойчин Василев, Людмил Янков. Алпинистът Любо: “Малко преди това обаче - първата българска зимна олимпийска алпиниада регистрира успех също по времето на соцреализма, когато през 1982 г. осъществихме изкачване на огромна стена в Алпите по Северната стена на в. Матерхорн, /висок 4478 м/ Тогава някои от щурмоваците на Еверест 84 преминахме през два бивака. Между тях бяха най-добре подготвените: аз, Николай Петков и Иван Масларов. А документално през 1982 г. със специално решение № 898 от 6.Х.1982 г. Секретариатът на ЦК на БКП дава карт бланш на БТС да организира и проведе национална хималайска експедиция. Реално обаче Българският алпийски щурм на Маунт Еверест получава необходимото разрешение от правителството на Тибет именно за 1984 г. Българската експедиция официално се посвещава на 40-та годишнина от социалистическата революция и на 75-та годишнина на организираното профсъюзно движение в НРБългария. “Държавата отпусна средства и ни снабди с най-съвременна за тогава екипировка без да жали средства за това” – споделя с нас Любо Илиев – създадени бяха Организационен комитет с председател Петър Дюлгеров, Оперативно бюро и комисии, които осъществяваха практическата страна на подготовката. Организирани бяха и тренировъчни лагер-школи за нас алпинистите – участници в Кавказ и Памир. Дори нещо повече - нас членовете на експедицията ни изследваха специално в най-престижния руски Институт за медико-биологични проблеми”. Още от спомените на Любо: “От Катманду ни прекараха със самолет до високопланинското селище Лукла. От там пазя и до днес в личната си колекция малка свидна реликва – керамична плочка. Никога, никога няма да забравя подробностите за голямото изкачване. Базовите лагери. Адаптацията…И датата 20 април 1984 г. Тогава в 2.30 ч. Радистът на експедицията от базовия ни лагер обяви, че Христо тръгва към върха. В18.15 ч Христо е съобщил, че е на върха, където е останал повече от половин час. Това е документирано от съветски самолет. В 18.48 Хрсто отново съобщава “Взех парченце от знамето, което оставих! На 21 април в 10.24 ч. се чуха и последните му думи по радиостанцията :“Аз съм… над големия сив купен…”, което означаваше, че при връщането е предпочел пътя по най-страшния Западен гребен”. След завръщането няколко от Покорителите на Хималаите от експедиция”Еверест – 84” бяха с ампутирани пръсти на краката като Любо Илиев и Методи Савов. Посмъртно фаворита Христо |Проданов бе удостоен с държавна награда и със Званието "Герой на Народна република България". Истината за хипоксията, изпитана от оцелелите наши алпинисти, щурмували върха обаче, за уврежданията, които тя причинява, за борбата за първенство, за скандалите и проблемите в групата, за борбата за лидерство на височина над 5 000 м. никога няма да бъде узната. Защото спецслужбите ни са се интересували много предварително, кои от експедицията ще се върнат живи. За това те са питали още тогава феномена психофизиотерапевт Йордан С. Иванов. О.з. полк. Христо Ташков показва снимката, отпечатана във в.”Поглед”, с всичките членове на експедицията и задава въпрос – кои няма да се завърнат?! Данните, които са му съобщени напълно припокриват жестоката истина – славата и триумфът от завладяването на най-високия връх на света са съпътствани с бялата смърт. Тогава Йордан С. Иванов уточнил допълнително: “В пазвата на Хималаите трябва да останат представители от всички етноси и народи на света, в който днес живеем. Нужни са за генофонда на човечеството, за поколенията – нещо, което международните федерации по алпинизъм, пещерно дело и вулканизъм прекрасно знаят. След години при стопяването на ледниците, телата на загиналите ще бъдат открити и изследвани от модерни апаратури и антрополози – кой от кой ген е и от коя държава и от кой континент”. След завръщането от Сагарматха със званието "Герой на социалистическия труд" бяха удостоени Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков, Николай Петков, Людмил Янков и ръководителят на експедицията Аврам Аврамов. Още петима бяха наградени с орден "Георги Димитров". Останалите получиха орден "Народна република България" - I степен. За тях остават спомените.



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1178061
Постинги: 421
Коментари: 86
Гласове: 482