Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2009 19:15 - Обзор на Втория интердисциплинарен конгрес по праистория - 2009, организиран от МАБИК
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 970 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.07.2009 14:02


Обзор на Втория интердисциплинарен конгрес по праистория - 2009, организиран от МАБИК Акад. Йордан Иванов и Анна Зографова – член-кореспондент на МАБИК На 26 май т.г. в София завърши своята работа ІІ Международен интердисциплинарен конгрес по праистория, организиран от Мждународната академия по българознание, иновации и култура МАБИК. В него участваха над 30 учени, изследователи, историци, археолози, лингвисти, палеонтолози, преподаватели във вузове и специалисти, членове на академията както и сътрудници от различни страни по света, преподаватели в български вузове и авторитетни музейни, читалищни и други работници, а също и специалисти от културните институции и организации у нас . Патронажът бе поет лично от председателя на МАБИК – акад. Сергей Иванов, председател и на Организацията на обединените българи по света. Тема контрапункт на конгреса бе историята, културата и цивилизацията на древните българи от времето на каменната епоха на Стария свят. По думите на акад. Сергей Иванов, в момента се налага по-точна класификация и дефиниция и по-пълен исторически анализ на палеолита. Необходима е геоложка и археологическа класификация на геологическите ери на историята на Земята. Задължително е прецизирането на историята на първите известни племена, етноси и народи на земята, в контекст развитието на човешкото общество. Акад. Сергей Иванов подчерта необходимостта от създаване на възможно по-близка до достиженията на новите съвременни изследвания интегрална квалификация на ерите и епохите, в развитието на Земята и човешкото общество, на историята, културата и цивилизациите на древните ни предци. Всичко това би способствало за вбъдеще, нашите историци да се обърнат с лице към една проблематика, изясняването на която е изключително важно за нашето съвремие. Научните съобщения както и материалите доказателствата и артефактите, които бяха цитирани, в рамките на форума и предоставени на вниманието на специалистите и гостите бяха плод на много сериозни разработки, в създадените през 2004 г. Научни направления на МАБИК: “Център по прединдоевропейски българоложки изследвания”, “Център по индоевропейски българоложки изследвания” и “Център по интеркултурни изследвания на праисторическото и средновековно развитие на българите”. В заключителното си слово, председателят на академията – акад. Сергей Иванов благодари специално на Академичния съвет и на ръководството на МАБИК, а също и на всички участници, специалисти, научни работници и гости, взели участие в събитието. В последното му експозе бе подчертано изрично, че участниците са станали съпричастни към голямата задача на Академията – да съдействат за възстановяване автентичния вид на българската праистория, както и да запълнят белите и липсващите петна от ранната ни и средновековна история, култура и бит, както проследят пътя на миграциите на предците, от времето на древното първо българско изначалие на Балканите. Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК днес продължава да изследва и координира проучванията върху най-старата история на Балканите, в контекст и на палеобалканистиката, която изучава догръцките и негръцките съставки, в древното Балканско, западно-малоазийско, европейско и азиатско културно-историческо пространство. Към настоящия момент МАБИК, като специализирана научна организация за проучване на най-древната българска история и култура, обръща специално внимание на взаимодействието на древната култура на предците – прединдоевропейци, с другите палеонароди в Югоизточна Европа, Мала Азия (дн. Турция, Гърция с Крит, България, Македония, Албания, Сърбия и Черна гора, Кипър, Молдова, Румъния, Украйна), Удмуртия, Башкортостан, Татаристан, Чувашия, Казахстан, Узбекистан, Армения и др. МАБИК е с постоянно седалище В София. Тази година, заради големите открития, в областта на археологията от началото на ХХІ век по нашите стари български земи, Международната академия организира и проведе своя Втори Общобългарски интердисциплинарен изключителен форум, с международно участие, с цел да запознае международната научна и културна общественост, с достиженията на българската наука за древността както и с публикациите от български учени на неизвестни и неогласявани до сега български открития, в областта на праисторията. Конгресът премина с форуми, в периода 22 -24 април, 11-12 май в София, с програма в рамките и на проявите, посветени на Деня на Европа и българската древност, в градовете Пловдив, Ямбол, Шумен и Ловеч. На 22, 23 и 24 Април 2009 г., в конферансната зала на Федерацията на Независимите синдикати от строителството в София бе проведена Първата сесия на форума, в която взеха участие известните учени от Башкортостан акад. Ахмет Закиевич Рахимов – заслужил деятел на науката на Република Башкортостаан, доктор на психологическите науки и зав. Лабораторията по психодидактика на Башкирския държавен педагогически университет както и к.т.н. и доцент от катедрата за авиационна топлотехника и топлоенергетика към Уфимския държавен авиационно-технически университет Фарит Рафгатович Латипов – известен всред научния световен елит като “Башкирският Шамполеон”. Академик Рахимов изнесе доклад за Етногенетичния подход при изучаване историята на българите в Урало-Поволжието, а доц. Латипов за Българите от Приазовието и Средното Поволжие – най-близки по език народи с редица неиндоевропейски племена от антична Европа през ІІ – І хил. Пр. Н. Ера. Секция “Предисторически древнобългарски общности, култури и цивилизации” бе представена от акад. Владимир Цонев, с доклад по темата “Каменната ера и цивилизацията”, от д.ф.н. Христо Смоленов със “Свещеното знание на Варненската цивилизация”, от Чл. Кор. на МАБИК инж. Дочо Шипковенски, с доклад на тема “За медицината на древните ни предци”. С доклад от същата секция, озаглавен “От палеолитния хомосапиенс до неолита и времето на пеласгите на Балканите, както и с информация за значимите находки и артефакти, открити по териториите на старите и днешни български земи, в периода 2,5 млн. г. до 5-тото хилядолетие пр. н. ера се представиха акад. Йордан Иванов и асистент Анна Зографова – Чл. Кореспондент на МАБИК, с “Докосване до същността на българите ” инжл Васил томов. Невероятно интересна бе и разработката на В. Мутафов за “Свещения език на боговете”. С доклад по темата “Предистория на оброчните камъни в Западните покрайнини” блестящо се представи председателят на Хелзинкския комитет за българите в Република Сърбия – Зденка Тодорова – член на МАБИК. По темата “Индуизмът на нашите предци” говори Ясен Кавадраков, а докладът “Слънчевият град Сипар и древните български имена” на акад. Киряк Цонев бе приет с изключителен интерес. Днес в опита си да разгадаят древните археологически паметници учените и изследователите ни са стигнали до заключението, че това може да стане с помощтта на такива науки като астроархеологията, астрономията, палеолингвистиката, геологията, археологията и други науки, защото древните мегалитни съоражения по нашите земи са в хармония и в съответствие със съзвездия и с планети, описвани в древните астрологически трактати още от времето на Шумерите. Именно по този повод неслучайно бе и твърдението, включено в доклада на акад. Йордан С. Иванов и Анна Зографова, че точно Придунавието е древната прародина на древен Шумер. Още повече, че немалко от древните мегалитни съоръжения на Балканите представляват прецизни астрономически обсерватории. В рамките на форума бе отчетено и, че много от нашите български учени-археолози, “десетилетия наред са се лутали в омагьосания кръг от грешки”, идентифицирайки неправилно историческите артефакти и находки. Затова е крайно време и е повече от необходимо те и техните грешки да бъдат поправени като изводите им бъдат коригирани. Особено грешките в историята и в историческото датиране. В свое специално изказване, председателят на МАБИК - акад. Сергей Иванов акцентира върху изследователската и проучвателна дейност на академията както и на практическата и разпространителска дейност на познанията, в областта на историята. “В периода между двата конгреса – уточни той - тази дейност бе свидетелство и за специалния интерес, който археолози, историци, издатели и любители на историята както и държавни институции от Република България и от чужбина проявяват към развитието на изследванията на МАБИК”. Оказа се,че важна част при организирането на подобен конгрес е и т. нар. културно-информационна и/или историко-археологическа програма. Замисълът на подобен конгрес е именно, участниците не само да изнесат доклади, но и да се запознаят със свои съмишленици, с колеги от други институти и други клонове на науката, които подкрепят или обясняват археологически артефакти и данни. Инициативата за форума на МАБИК е, да бъде възстановена традицията по дебатите, свързани с праисторията ни, която е уникална. Този въпрос стои болезнено пред нашата наука, защото страната ни вече е член на Европейския съюз и историята ни трябва да бъде пренаписана, а също следва задължително да се манифестира и историческото ни право на присъствие, в академичните общности на Европа и по света, поради обстоятелството, че ние българите сме залюляли люлката на Европейската цивилизация. В тази връзка, представен бе и учебникът по ”Праистория на българите - прединдоевропейци”, с автор - академик Сергей Иванов. Учебникът включва характеристики на съдържателна част от дейността на предците ни, в епохите от периода на възстановената ни историческа, културна и цивилизационна памет, събрани и подредени за възрастни, студенти и ученици от гимназиалния курс в Република България и страните с българска диаспора по света. Като всички хуманитарни науки, праисторията започва да се изучава в Царство България едва след 1910 г. Именно тогава Палеолитът става обект на специалното внимание на българския изследовател Рафаил Попов, който не без основание е считан от българските праисторици за първоучител по праистория както и за създател на музейното дело у нас. Той остава в науката като водещ археолог, палеонтолог, спелеолог и изявен популяризатор на научните открития. Той е ученият, който определя праисторията като природоматематическа дисциплина, с историческа насоченост и пръв въвежда интердисциплинарния подход. След Първата световна война, в праисторическите разкопки на Карановската могила стана известно, че е взел участие освен Рафаил Попов и известният български изследовател Васил Миков, който пръв е обърнал специалното внимание на учените върху Карановската селищна могила по време на разкопки през 1936 г. Проф. Г. Георгиев пък е доизградил и утвърдил Карановската хронологическа система, считана за еталон от учените от първата половина на ХХ век. Впоследствие тя е била превърната от учените, в основен еталон за културите в Югоизточна Европа. Според класификацията на покойния акад. Петър Петров – етнолог, етнопедагог - етногенезисът на народите е процес, допринесъл за създаването на днешния облик на народ, присъствал хилядолетия в историята, а българският етнос като народ е най-старият в Северното полукълбо. Данните за това са били коментирани многократно, особено в светлината на резултатите и от засекретените изследвания на дакомизийския геном, най-стария и устойчив, изведени от академик Йордан Стоилов Иванов през 1975 г. В същата връзка, според изследванията на акад. Петър Петров, дакомизийци и балтоилири са били първите обособени етноси на Балканите във времето на най-дълбоката древност . През ХХ век, шведският учен Улоф Исаксон по научен път доказа, че от сърцето на Балканите е стартирала развитие първата евроцивилизация, защото тук преди 7 – 5 000 години, в поречието на реката Итил, /днешен Дунав/, в българските земи, в Мизия и Дакия са се появили най-старите рудодобивни центрове на света. В генезиса на българската нация, ролята на автохтонното население на Балканите се оказва основна. Разполагаме със сериозно аргументирана информация, която ни дава възможност да проследим и възстановим най-старата легендарна история на българите, която векове наред е била крита. Денят на светите братя Св. Св. Кирил и Методи /11 май/ бе почетен със специално изследване на акад. Йордан С. Иванов и асистент Анна Зографова – Чл. Кор. На МАБИК, озаглавено “Непроучени факти за фреските, анонимните зографи и ктиторите на знаменитата Боянска църква в полите на Витоша”. Църквата е обект на ЮНЕСКО от 1979 г ,от времето на мандата на покойния български дипломат Кръстю Мутафчиев, тогавашен ръководител на служба „Културно и историческо наследство на НРБ”. Вследствие многобройните писма от негова страна до международни културни институти, включително и до ЮНЕСКО, храмът получава този престижен статут по време на сесия на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в гр. Луксор, Египет. Затова несъмнено, както неотдавна заяви сегашният уважаван директор на НИМ, проф. Божидар Димитров: „Днес Боянската църква е най-красивото историческо средновековно творение, просъществувало във времето повече от от 750 години г., което от датата 15 август 2003 г. е под шапката на Националния исторически музей /НИМ/. За този обект проф. Димитров като истински балкански лъв продължава да се бори, с бюрокрацията за спасяването, запазването и естественото съхранение както и за реставрирането на този единствен по рода си уникален паметник на средновековната ни история и изкуство. Защото когато анонимните майстори зографи през далечната 1259 г. завършили рисунките, в семейния параклис на ктиторите, те въобще не са и предполагали, че след време светът ще коментира … как изпреварили с повече от век шедьоврите на италианския Ренесанс. Още повече, че и портретите на севастократорското семейство най-старите, рисувани от натура портрети, в историята на българската живопис. Затова неслучайно образът на Десислава се персонифицира като модел на българска мадона от този период. В храма присъстват и образите на Цар Константин и царица Ирина, които са нарисувани с всички задължителни атрибути на царската власт - златни корони и царски одежди. С образите, изваяни в малката Боянска църква, периодът на Куатрочентото стартирал, но не в Италия, а в пределите на Второто българско царство, в сърцето на шоплука и в пазвата на Витоша имено във времето на цар Константин Асен. И ако днес имената на тези шаръчии - зографи от Търновската зографска школа продължават да будят научни спорове, то уникалните стенописи и фрески са извора, съхранил, в невероятни естествени багри и тонове образите на живи местни шопи, живели по тези земи и позирали като по този начин моделите били превъплатени в светии, ангели, арахангели и в персонажи от библейски сюжети. Или както пише в една стара книга „Повече от 8 века продължават своебразното си "житие" 236 някогашни боянци, прототипите на изографисаните в храма”. Затова ние считаме, че не би било нескромно да се твърди, че и немалко жители на с. Бояна биха открили прилики между себе си и черковните образи, особено ако са представители на местния дакомизийски етникон, с типичните антропологични черти и белези на шопското население от средна и западна България. С тези факти не само, че и легендите от онова далечно минало са оживели, но е и дошло времето, да бъдат разкрити тайни, свързани както с фреските, така и с мистериозното погребение на ктитора севастократор Калоян и неговата съпруга Десислава, чийто изображения продължават да бъдат неувяхващо изумителни. Според акад. Иван Дуйчев:”В оловния печат моливодовул, открит навремето от българския възрожденец Никола Обретенов, който бил обнародван през 1932 г. от покойния нумизмат Н.А. Мушмов, името на владетеля Калоян било написано във втората част, с омега и с “е” двойно за предаване на я!” Докато историкът Йордан Андреев, в своя курс от лекции по темата „История на Второто Българско царство” (1999) особено подробно разглежда описанието на Калояновия пръстен като “ златен, от почти чиста проба – 23,7 карата, изработен от парче самородно злато, с тегло 61,15 г”. Според учения, пръстенът принадлежи към т.н. пръстени печати, изключително разпространени в епохата на Средновековието. Пръстенът е бил изследван и от сфрагиста Иван Йорданов, който е направил своето заключение, публикувано в специализираното издание „Корпус на печатите на средновековна България”. В доклада на акад. Йордан Иванов и Анна Зографова – Член –кореспондент на МАБИК бе изразено мнение, че не е невъзможно същият пръстен да е принадлежал именно на севастократор Калоян, племенника на цар Йоан Асен ІІ, защото, според проучванията и изследванията и проучванията на академик Йордан Стоилов Иванов, ктиторите на Боянската църква Калоян и Десислава са били погребани в некропола на Великотърновската църква “Св. 40 мъченици”. МОЩИТЕ НА КТИТОРИТЕ ОБАЧЕ НЕ СА В БОЯНА ! Въпросът отново е защо?! Какво се е случило и защо до сега не са открити никакви данни в историческите анали за тези личности. Информация за тях има, но вероятно ще бъде открита когато бъдат прегледани основно разделите със средновековни хроники в авторитетните европейски библиотеки. Ктиторите, според изследвания и проучвания на акад. Йордан Стоилов Иванов не само са били отровени, но и погребани, в двора на църквата “Св. 40 мъченици” във Велико Търново”. За това свидетелства една особено важна и не по-малко интересна находка, на която на 15.07.1992 г са се натъкнали българските археолози , които са проучвали Манастирския комплекс “Великата лавра” във Велико Търново или по-точно връзката на монашеското общежитие с църковната галерия. Тогава те разкрили два царски гроба, с ковчези, поставени един върху друг?! И в двата били намерени златни пръстени, единият с александрит, а другият – с гравирана лилия и с надпис “+ сенов пръстен”. От погребенията са запазени скелетите както и част от златотъкана превръзка”. През 2004 г. е било разкрито още едно женско погребение на високопоставена болярка, в същия манастирския некропол, без обаче да има каквато и да било индикация за името й. Била е положена в нарядни златни накити и диадема.... Няма данни дали костният материал е бил изследван, защото е възможно да бъдат открити и следи от отравяне. Въпросът по спора -- Дали там са и костите на ктиторите на Средецката прония Калоян и Десислава - доказателства по тезата могат да бъдат дададени само след допълнителни проучвания и обстоятелствено изследване на некропола. От тук започва голямата дилемата около т.н. Калоянов пръстен и т.н. „царско” погребение на Българския цар Калоян, което вече цели четири деситилетия е предмет на полемика и широки дебати всред научните среди. Дори едва ли не става модерно обсъждането за идентификацията на тялото на погребания въпросен владетел Калоян, в гроб №39 на некропола край култовия династичен храм – пантеон на Асеновци във Велико Търново от времето на Второто българско царство. По този повод интересна като пример е статията на Златина Димитрова, публикувана във в-к "Янтра Днес" на14.09.2006, в която пише: "...Археолозите Константин Тотев, Константин Дочев и Мирко Робов, които от години проучват храма и манастирския комплекс, са категорични, че прочутият гроб № 39 не е на царя. Другата позиция е на проектанта на църквата арх. Теофил Теофилов, ст.н.с. Йордан Алексиев, проф. дин Йордан Андреев, шефа на Института по антропология и морфология в София проф. Йордан Йорданов... ... Липсата на титлата “цар” на пръстена, открит в гроб 39, е един от основните доводи “против”. Другият е, че гробът е извън църквата и на място, отредено за преминаване. Тези, които не са убедени, че имаме гроба на царя, се опират и на надписа на колоната на Иван Асен, където пише, че той е съградил църквата в 1230 г., а Калоян е убит през 1207 г. Най-ранните датирани християнски гробове там са от времето на Константин Асен 1257 г. (:sm186: - б. І.С.А.). Гробът на Калоян синхронизира с останалите мъжки индивиди с пръстени; Доброслав и Бесар, както и Сеньо, които също са извън църквата. Освен това пръстените печати се появяват едва в края на XIII и началото на XIV век. Каква е истината – това само времето ще докаже! В периода 13 – 14 май МАБИК организира проява, посветена на Деня на Европа и на българската древност на територията на град Ямбол. Със съдействието на Научно–техническия съюз и общината в град Ямбол там бе проведена още една международна научна конференция, в рамките на Конгреса по праистория, озаглавена “Древнобългарски общности, култури и цивилизации – ІІІ – І хилядолетие”. След посещението на историческия резерват Кабиле и историческите паметници и забележителности както и на музея в града бяха изслушани докладите на акад. Сергей Иванов по темата “Траките – същност, култура и цивилизация”, акад. Владимир Цонев с доклада “За древнобългарската царица – родоначалничка на етиопците”, доклада на Иван Джурелов, озаглавен “Историко – художествен анализ на герба на кхан Кубрат, на Въло Вълчев с доклада “Седмица около Кабиле” както и докладите на гостите от Башкортостан - академиците Ахмет Рахимов и Фарит Латипов. В заключение, работата на Втория Общобългарски интердисциплинарен конгрес по праистория на древните българи бе оценена като изключително успешна. Конгресът утвърди предложения от председателя акад. Сергей Иванов и от ръководството на МАБИК Учебник за дистанционно обучение и самоподготовка на студенти, учащи от горните курсове на средните училища по праистория на българите – прединдоевропейци. Утвърдена бе и хронологията на историческите събития, свързани с живота на предантичните българи от Стария свят. Приета бе и новата класификация по време и характеристика на историческите епохи от праисторията и историята на Стария свят, Именната система на древните българи. Последната бе обозначена като най-древното и устойчиво гениално откритие на предците. Счита се, че същото основно интелектуално откритие е и същевременно гарант за перманентното ни устойчиво, историческо, културно, цивилизационно, включително и държавно развитие. В хода на Конгреса бе оценен по достойнство и откритият от Председателя на МАБИК акад. Сергей Иванов Закон за пропорционално на нарастването на възръстта на човека и човечеството – нарастване на възможността за възстановяване на историческата и родова памет за древните предци от изначалната древност до наши дни. По достойнство бяха оценени и книгите и материалите на издателство МАБИК, с автори – членовете на Академията, както и откритието на инж. Васил Томов за българските знаци от древността, на Стоян Стоянов – за измерване и датиране на времето по седмичен ред на дните – календар, слънчев датник на вечността, на д.ф.н. Христо Смоленов, за древната геометрия по нашите стари български земи, за вечността. Оценен бе и приносът на акад. Йордан Иванов по изследването на дакомизийския геном от 1975 г. Първите данни за човешкия геном в България от 1975 г. са изведени от изследователя Йордан Стоилов Иванов, удостоен през 2005 г. с титлата академик. Научният му труд, третиращ въпроси по изучаване езика на животните и проблемите на Космоса /от периода 1975-1980 г./ е бил изпратен специално на АН на СССР. А констатацията му, че предците на българите са участвали в създаването на етногенезиса на над три милиарда и петстотин милиона жители на планетата, за тогавашния момент била толкова шокираща, щото учените забранили да бъде давана гласност на изследването, отчело живите и починали техни наследници. Така през 1975 г. изследователят манифестирал твърдението, че генетична българска кръв може да бъде открита и регистрирана в територии, заемащи 5/8 от Северното полукълбо. Специалната програма, която науката ни е разработвала, изисквала от научни звена на НРБ след 1975 г да изяснят чий геном е най-продуктивен и най-устойчив. Така учените по предложение на Йордан Стоилов Иванов следвало да обърнат внимание верни ли са неговите твърдения. И базата, върху която сега се работи по целия свят, всъщност е подсказана от изследванията на българина. “В заключенията си учените отново ще стигнат до дакомизийците и шопите” – категоричен е академикът днес. Щатският проект по изследване на човешкия геном развенча Дарвиновата теория защото се доказа, че съвременният ХОМО САПИЕНС не е произлязъл от маймуна, и че не е потомък на неандерталци, а се е появил преди не по-малко от 150 000 години. А геномът за българите от мегагенните изследвания, кодиран с маркер ЕМ78-алфа, регистрира 21% от съвременниците ни като потомци на етноси, живели по българските земи преди 7 800 години. Коментарът на акад. Йордан Иванов е, че процентите са доста повече от 21%. Защото представителите само на един от етносите на България – шопския имат корен, който превъзхожда останалите. Неговите специфични проучвания и изследвания от 1975 – 1980 г. не само кореспондират със съвременните констатации по изследванията на човешкия геном, извършени от руски и американски екипи, но ги изпреварват значително във времето. Тезата на акад. Йордан С. Иванов за генезиса на българската нация и за ролята на автохтонното население на Балканите се оказа основна. В хода на тазгодишния доклад, представен от него и асистентката му на форума бе изложена сериозна аргументирана информация, която дава възможност да бъде проследена и възстановена най-старата легендарна история на българите, която векове наред е била крита. Защото тезата за старозаветното ни библейско родоначалие е истинска. В тази посока е работил усърдно и известният български учен - акад. Владимир Георгиев, дешифрирал писмеността на етруските, диска от Фестос и доказал, че Беласгите /Пеласгите/Бел-асите/ са били в основата на най-древното население, от времето на неолита и ранния бронз на Балканския полуостров и острав Крит (6 000 - 2 600 г. пр. н. е.). Пеласгите ползвали линаерно писмо А, което доказват изследванията на професора по сравнителна лингвистика Г. Сотиров, а за глаголицата съществува теория, че е била създадена върху първообраза на алано-прабългарско руническо писмо, в което всеки древен глаголически знак е имал свой аналог от руните.. Според покойния акад. Владимир Георгиев и критското население във времето на неолита е било изцяло /Беласгийско/ пеласгийско. А Пеласги е етноним на автохотонния народ, населявал Балканите като предгръцко население. Изследвайки етнонима „Беласги”, същият изследовател открива данни от времето на Тангризма, в което пеласгите живеели в затворена общност, дефинирана от него като „Религиозен орден”, съществувал в периодда на 6-5000 г. пр. Хр. В този орден били използвани имената „Бълг” или Болг”, /означаващи “светлина”, “мъдрост”, и „ власт”/ като варианти на името на пеласгите и на техния върховен бог Зевс, който е бил пеласгийски, а не древногръцки бог. И това е нещото, което обръща наопаки цялата известна гръцка митология, която всъщност е митология на автохтонните балкански племена, а не на гърците – придошли в териториите на Балканите, много по-късно. Аналогия с древни подобни жречески общества бихме могли да търсим само и единствено всред жреците на древен Шумер, назовавани и то много по-къснот „есеги". Защото разселението на етносите по света е започнало именно от Балканите. От данни, включени в старозаветните книги и от описанията в Библията става ясно и, че пеласгите са били предци и на филистимляните. Някои съвременни арабски изследователи като шейх Анта Диоп са склонни да търсят връзката и между праотците на палестинците и филистимляните като родствени на Бел-асгите, пеласгите или техен клон, който е бил едно от техните естествени продължения. За нас, етногенезиса на балканските народи, включително и на Пеласгите, продължава да бъде обект на изследване. До неотдавна такива науки като прабългаристиката са се занимавали с етно-лингвистичните принадлежности и с произхода на предците, докато чрез научния метод на лингвистиката както и чрез изучаване на прабъларската символика и етнография са били изследвани само отделни аспекти. Не са изследвани добре обаче протобългарските символи, древните гербове, знамената и инсигниите на предците, преди и по време на древните разселения – разселенията на “Сребърните българи” от района на днешния връх Ком, района на Пернишко, с град Годеч, Берковица, Сребърна, връх Чепан, Драгоман, Трън, Витоша, Люлин, Стара планина и на селата и градовете на запад от София по високите места. Това са местата, от където преди повече от 10 000 години е започнало разселение на оцелелите след гигантски потоп местни етноси местни балкански етноси, тръгнали по отцеждащите се води. . Тази миграция станала хилядолетия, преди хан Котраг да създаде държавата на Сребърните българи - Волжско камска България, чиито сребърни предци и наши прадеди, след дългия път се установили върху територии, в земите на днешна Чувашия, Украйна, Татаристан, Башкирия, Казахстан, Узбекистан и Удмуртия както и в руските области Тюменска, Уляновска, Саратовска, Оренбургска, Астраханска, Пензенска, Челябинска, Пермска, Рязанска, Било е във времената на етносите – дакомизийци, пеласги, шумери, арменци., които са.живели някога в района на днешния български град Трън... Районът на Трън, според изследванията и проучванията на акад. Йордан Стоилов Иванов някога е бил древната първа “обетованата” земя на арменците, които владеели земите между Ниш, Скопие и Вардар. Транскрипирайки етимологично наименованието Армения, то буквално означава “ниска земя”/”Ар” - земя, и “мения”, което ще рече – ниска/. Най-старите Арменци по същото време се разселили на юг, югоизток и изток. Тогава измежду арменците се обособили множество самоуки майстори златари, които наблюдавали накитите по ръцете, вратовете и краката на загиналите по време на потопа. Арменските майстори златари се научили да правят великолепни и точни копия на видяното след Потопа…. Арменците тогава живеели на дако-мизийските, сепски или шопски територии. Те първи развили тъкачеството и развели знамена от плат, боядисвани в цвета на кръвта - в червено. Днес ако бъде проследен пътя на корените на изначалния арменския геном, той може да бъде регистриран и днес, всред потомците на днешните села Читирци, Къдийн мост, Невестино, Харса, Гръмохор и др. в Кюстендилския регион. Всред местните поколения там могат да бъдат открити съвременници, с черти на истински арменци. С невероятна прилика, в антропологичен план. Те са копия на автентичните представители на старите арменци, съхранили и запазили гена в поколенията. Затова не трябва да се учудваме, ако в района на Трънско и Кюстендилско и днес срещаме хора с арменски черти. А пътищата на миграциите след потопа през Кавказ, продължили към на плодородните земи на днешна Персия /Бабилон/ ,през Волгоуралието и още по на изток до територии в Земята на изгряващото слънце – днешна Япония, за което имаме преки свидетелства, цитирани и от самия император Хирохито, който в последната си среща с български дипломати каза, че е трябвало да изминат хилядолетия, за да се срещнат народите ни отново. Още повече, че и в японските земи и до днес живеят представители на етнос, със специфичен език, в чийто народни облекла присъстват българските шивици. Тази имформация присъства и в научния труд на академика, предоставен на АН на СССР и Украйна през 80-те години на ХХ век . Докато пътят на дългото завръщане на индо-европейските българи по време на Великите преселения на народите е бил белязан от техните многобройни държави, в които в различно време са влизали огромни територии от Китай, Индия, Иран, Пакистан, Афганистан и другите държави от Централна Азия, Каспийско (Българско) море, Кавказ, Армения, Мала Азия, Русия, Украйна, Балканите, Централна Европа. По пътя обратно към континента Европа, българските племена участвали в генезиса на древните нации на Германия (Бавария), Италия, Испания, Франция, Ирландия ... От тогава са запазени етноними и наименования, с които местните съседни народи назовавали болгите: були, баллли, болгари, българи, балкари, буляри, биляри, бухари и пр. В този период земите около реките Тигър и Ефрат били обитавани от Шумери, които вече обработвали метали и отливали сплави. Цивилизацията им е идентична с Варненската като приликите са в жезлите и в женските накити. При датиране с радиоактивен въглерод се оказа, че Варненската култура не от преди 6-5 хил.г.пр.н.е., а е много по-стара. Това обстоятелство е особено важно, защото в един прекрасен ден учените ще докажат, че Ниневия, Ур, Йерихон и българският ХатсУР /Хацор/ на хуритите БАЛХАРИС СА на повече от 8 хил.г. Разселилите се по новите места, вече имали познания, строяли по древен тертип огромни селища, обработвали глина, добивали мед, злато сребро и леели сплави, много преди останалите съседни азиатски народи. Техните потомци били ваятелите и обитателите на уникалните древни градове Аркаим и Балх. Създали царства – строили градове държави – Аркаим, Карагалъ, ХатсУР, МА-РИ, МЕГИДО, Бабилон. В ХатсУР, /Хацор – на територията на днешен Израел/ бил най-северният ханаански град, където изследователите са регистрирали наличие на ортостати, нещо характерно само и единствено за северните държави. В ХатсУР /Хацор/ до сега са разкрити 2 броя бронзови маски, бронзови царски статуетки, едната от които позлатена, докато в България през последното десетилетие непрекъснато се откриват артефакти от много по-предишно време”. За “Древните поселения по българските земи”, в рамките на форума - доклад изнесе доц. Живко Кунински. По темата “Палеонаука” говори и чл. Кор. на МАБИК Димитър Папазов. Интересни данни за феноменологията на тангризма съобщи университетската преподавателка Добринка Райнова. Особено убедителна бе доц. Райнова – доктор на филологическите науки и член кор. на МАБИК, с доклада си по темата “Пантеонът на Тангра” , в който тя разглежда иерархията на божествата от три поколения, алпите, символите и идолите, в които са вярвали поколнниците на най-старата религия на света – тангристката и основите, които тя полага за развитието на зороастризма – религията на Изтока. Доц. Райнова описа етимологията на някои старинни наименования както и назоваването на архитектурни, географски и други обекти с тях, базирани на старата етимология. Във второто пленарно заседание се представиха Юлия Боева и Любомир Цонев, с доклада “Знакът на мъдрата земя”, инж. Васил Томов по темата “Докосване до същността на българите”, Румяна Титерякова със специален доклад за древния град Пловдив, д.ф.н. Христо Смоленов, с доклад по темата “Свещеното знание на Варненската цивилизация”, д-р Владимир Георгиев, с доклада “Българите – автохтонно население на Балканите”, Таню Танев “За българите”, Никола Сивков с “Праисторическия календар от с. Негованци, Радомирско”. В третото пленарно заседание на секция “Ранноисторически древнобългарски общности, култури и цивилизации през неолите и халколита”, с интерес се очакват докладите на покойния лингвист, филолог , енциклопедичен учен и велик масон Николай Кафтанджиев по темата “Историята на човечеството на няколкостотин милиона години”. Оценките и изводите на участниците в Конгреса бяха подкрепени с конкретни доказателства и артефакти. Точно, прецизирано и коректно бяха определени ролята, мястото, културата и науката както и цивилизациите в епохите на мизолита, новокаменната и меднокаменната. Обстойно бяха щрихирани и характеристиките на древните български култури и цивилизации. Обърнато бе особено внимание на развитието на древните строителни, архитектурни, технологични, научни, светогледни, космологични, астрономични, астрологични и други дейности, познания както и на древнобългарските достижения. Обстойно бе описан и коментиран тангризма, езическите вярвания и обичаи на предците ни. Коментирани бяха арамейската и еврейска Библии в контекст на интерпретацията на Старозаветното време както и неточните преводи и интерпретации от гръцките източници. Праисторическата България е понятие, свързвано най-вече с палеолита и с представите за първообитнообщинен строй, с така нареченото“детство” на човечеството, а геоложката летопис, наред с историята и човешката памет е онзи търсен невероятен контрапункт във времето, който определя периодиката и ерите на древността. Конгресът оцени положително работата на академичните звена и ръководния орган на Академията по привличане в работата на изтъкнати наши български учени от различни крайща на света, в изпълнение решенията на Първия интердисциплинарен форум на МАБК. В ход е процедура по вземането на официално решение за създаването на Институт по българознание като структура на МАБИК И ООБ. Обща бе оценкаа по изпълнението на фундаменталните задачи, заложени още в решенията на Първия конгрес, които се изпълняват макар и в по-бавни срокове успешно и поетапно. КОНГРЕСЪТ РЕШИ: 1. Приопитетна задача на МАБИК да бъде участието на всички членове на академията в дейностите по рекламиране и привеждане в действие на механизма, свързан с изучаване праисторията на древните българи както и подготовката и разпространението на учебника и на други материали и помагала за ранната история, култура и цивилизаци на предците от бронзовата и желязна епохи. Тази дейност следва да се осъществява чрез перманентно дистанционно обучение или самоподготовка. 2. МАБИК да потърси помощ и съдействие от ООБ И ОБП за решаване на изложеното до тук както и за практическата реализация на идейния проект за Пантеон – ансамбъл от по 100 паметника на културата, озаглавен “Величието на България”. 3. МАБИК да организира кръгла маса-дискусия по темата “Проблемите на прехода” както и да проведе отчетно-изборно събрание на 10.12.2009 .г. в София . За целта Академичният съвет на МАБИК следва в срок до 20 юни да определи дневния ред, мястото и реда по подготовката и провеждането на ІІІ Интердисциплинарен конгрес на академията. 4. Дава положителна оценка на проведените дни, посветени на българските предисторически хилядолетия, култури и цивилизации, /всеки астрономически ден, посветен на на едно древнобългарско хилядолетие/, в периода 1 ноември 2007 г. – 9 май 2009 г. 5. УС и ръководството на МАБИК следва да запознаят ООБ, с резултатите от хода и провеждането на Втория Общобългарски интердисциплинарен конгрес по праистория и с неговите решения..  



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1178072
Постинги: 421
Коментари: 86
Гласове: 482