Най-четени
1. grigorsimov
2. zahariada
3. radostinalassa
4. mt46
5. kvg55
6. panazea
7. varg1
8. wonder
9. planinitenabulgaria
10. leonleonovpom2
11. iw69
12. rosiela
13. missana
14. getmans1
2. zahariada
3. radostinalassa
4. mt46
5. kvg55
6. panazea
7. varg1
8. wonder
9. planinitenabulgaria
10. leonleonovpom2
11. iw69
12. rosiela
13. missana
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. ambroziia
8. vidima
9. dobrota
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. ambroziia
8. vidima
9. dobrota
10. donkatoneva
Блогрол
Постинг
29.01.2022 03:34 -
14 ГОДИНИ БЕЗ МАЕСТРО ЛЕОН СУРУЖОН!
Автор: souroujon
Категория: Изкуство
Прочетен: 838 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.01.2022 04:15

Прочетен: 838 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 29.01.2022 04:15

14 ГОДИНИ БЕЗ МАЕСТРО ЛЕОН СУРУЖОН!
Автор: Анна ЗОГРАФОВА /STELLA SOUROUJON
Навършиха се 14 години от смъртта на уважавания световно-известен виртуоз, композитор и цигулков педагог МАЕСТРО - Професор Леон Суружон, а вчера светът отбелязва Международния ден в памет на жертвите на Холокоста. На 27 януари 1945 г. точно преди 76 години съветската армия е освободила най-големия нацистки лагер на смъртта Освиенцим, в който загинаха милиони хора. Този материал освещавам както на гениалния цигулар Маестро Леон Суружон, така и на Международния възпоменателен ден на Холокоста - 27.01.2022 г. , на 76-годишнината от вдигавнето на Ленинградската блокада и на годишнината от освобождението на концентрационния лагер Аушвиц – Освиенцим както и на освобождаването на Полша от хитлеристка окупация и на голямата българска художничка Султана Суружон. Изумителен бе талантът на маестро Суружон, споменът за който ще остане, като за един от най-големите цигулари на България. Концертирал по всички по-известни световни сцени, наред с Давид Ойстрах, Леонид Коган, Йехуди Менухин и Хайфец, с видния полски виолончелист Казимир Викомирски, с чешкия световно известен диригент Вацлав Талих, проф. Леон Суружон се радваше на всеобща известност и любов на публиката. Пиша и защото Маестрото бе един от свидетелите на Холокоста. Бил е в трудов лагер тук в България и някак е много трудно да възприемем след тези 70 години, че в образцова Европа е имало повече от 42 000 нацистки лагери, а не 7 000, както се твърдеше доскоро. Още повече, че днес седем десетилетия и половина след края на Втората световна война, изследователи от Музея на Холокоста, съвместно с американския историк Мартин Дийн са установили, че нацистките лагери в Европа са били не 7 000, а повече от 42 000. Лагери е имало и у нас в България – въреки, че Царство България бе сателит на Велика Германия. Само в Европа лагерите за принудителен труд, в какъвто е бил маестро Суружон са били над 30 000, отделно е имало и над 1 150 еврейски гета, 980 концентрационни и 1 000 военнопленнически лагери и около 500 лагери, в които са били държани жени, насилвани да проституират както и деца – особено близнаци, с които са били вършени ужасяващи експерименти. МАЕСТРОТО оцелява , благодарение на уникалната си дарба на цигулар Той прекара последната 2007 година от живота си в Пловдив, в родната България, където през януари 2006 г. стана Доктор хонорис кауза на Пловдивската консерватория. Роден е на днешната дата - 28 января 1913, г. Нови-Пазар, той е потомък на сефарадски евреи,поколения равини и банкери от Тарагона, емигрирали от Испания на Балканите по време на гоненията в мандата на кралското испанско семейство на Изабела и Фернандо през ХV век. Суружон в превод означава ВЕСТИТЕЛ! В семейството са пет деца - майката е Естер, а бащата Исак Сабитай. Всички са били музикални. Най-голямата сестра е известната художничка Султана Суружон, която завършва художествената академия в София, пави изложби в Париж, но през 1952 г. репатрира в Израел. Маестро Суружон завършва Пражката консерватория и е назначн в София като концертмайстор в Софийската опера. Същевременно свири и в царския оркестър и кнтактува с маестро Цадиков. От 1949 г. e професор по цигулка в Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия. „Проф. Панчо Владигеров), а в годините 1959 - 1962 е и декан на инструменталния факултета, един от водещите музикални педагози на Българии. Въспитал е цяла плеада от пекасни цигулари - представители на българската цигулкова школа. Всред тях са Веселин Парашкевов, Дора Иванова, Ангел Станков, Йосиф Радионов и др. Изпълнителската дейност на професор Суружон го свърза с редица страни, в които той концертира - Франция, Чехия, Русия, Полша, Китай, Израел, Куба, Белгия, Испания, САЩ и Канада. В началото на 80-те години Леон Суружон пристига в Белгия заедно с група български музикални дейци, поканени от операта в белгийския град Антверпен. В града и сега се говори с почит и възхищение за големия принос на българите в издигането на музикалното равнище на града. Там той продължи да концертира в цяла Евроа, в Америка и в Австралия както и в Израел. Възпитаник на Пражката консерватория, лауреат на множество международни конкурси, носител на наши и международни награди, проф. Суружон възпита у нас в България поколения цигулари, с усет към лиризма и обич към музиката. Прекрасни виртуози – негови ученици в България са Александър Владигеров и талантливият му последовател - цигулков концертмайстор Радионов. Професор Леон Сабитай Суружон почина много самотен и тъжен, в старчески дом в Брюксел, заведен там от племенника му Алберт Суружон, който все пак изпълни едно от последните желания на маестрото – да бъде погребан в в София, в България. В парцел 24 на Централните софийски гробища / Еврейските гробища /, маестрото бе положен за вечни времена в гроба на своята майка Естер. И днес, в този снежен ден той лежи там под мраморен саркофаг, върху който със златни букви са изписани само имената. До гроба растат трендафилов храст и акация – вечното дърво сиким – символ, от което е бил направен някого преди хилядолетия Ковчега на ЗАВЕТА. Там В ГРОБИЩНИЯ ПАРК, В ЦЕНТРА НА СОФИЯ е много тихо. Вече почти никой не го посещава. Поставям рози върху мрамора, който блести. Към нас се покланя единствено салкъменото - СИКИМОВОТО дърво. Никой не безпокои вечния сън на гениалния цигулар, преминал в отвъдното! Професор Леон Сабитай Суружон е български евреин -изтъкнат световно известен цигулар и музикален педагог. Проф. Суружон, наред с професор Саша Попов са едни от водещите музикални педагози в България. Обучили и възпитали най-добрите цигулкови виртуози на България. Проф. Суружон е свирил с изтъкнати световни музиканти. Приятели са му били много от живите оцелели евреи от концлагерите на смъртта от Втората световна война.Всред най-близките му са проф. Панка Пелшек, проф. Саша Попов, проф. Георги Панчев, покойната дама режисьор от БНР - Ребека Арсениева, знаменитетата балерина Алисия Алонсо, покойният композитор, диригент също негов ученик Петър Зографов, пианистката Лиляна Зографова, прекрасната мистериозна дама, с псевдоним Соня Хени, Проф. Христо Бръмбаров, с втората си съпруга - певицата мецосопран, солистка на Пловдивската опера - Соня Хамерник, маестро Цадиков, журналистката Соня Алберт Бакиш, цигуларят Самуел Леви от симфоничния оркестър на БНР, граф Орлов, Леон Даниел, оперните певици Мати Пинкас и Юлия Винер, а също и известната Цола Драгойчева. Съпруга на маестрото е била и известната пианистка, преподавател в Софииската консерватория - професор Катя Казанджиева, чрято дъщеря той осиновява. Но много интересна е връзката му с маестро Цадиков. Бел. Ред: Кой е Моше Цадиков – диригент на уникалния еврейски хор в София в продължение на 28 години / до 1938г/. През този период постоянният състав е наброявал 80 певци и певици и още 70 деца. И когато през 1939г. хорът изпълнява в зала "България" невероятната оратория "Саул" на Георг Фридриф Хендел, антисемитски настроена тълпа се нахвърля срещу публиката с яйца като това става две години преди приемането на Закона за защита на нацията, но е първият ранен знак за отношението към евреите по време на Втората световна войнаІ. След приемане на Закона за защита на нацията в царство България, хорът е принуден да прекъсне дейността си и я подновява едва след 9.09.1944г., когато евреите връщат всичките си граждански права. Диригент става Израел Аладжем. Така в духа на новата епоха се променя и името на хора– "Еврейски народен хор при читалище "Емил Шекерджийски".Цадиков завършва клас по композиция през 1910 г. в Консерваторията на Вирцбург и след завръщането си в Царство България е назначен за диригент на "Еврейско певческо дружество - Хор при Централната синагога". Маестрото свири в инструменталния състав на царския оркестър както и под диригентската палка на маестро Цадиков.. От 1949 г. професор по цигулка в Българската държавна консерватория, той се налага като един от водещите музикални педагози в България. Обучил и възпитал някои от най-добрите представители на българската школа по цигулка включително е партнирал на маестро Леон Суружон. Изключително трагичен момент в неговия живот е престояването му в трудов лагер, след приемане на ЗЗН през 1941 г. в Царство България. Имената на някои от неговите приятели състуденти и състудентки от Пражката консерватория са дори и в списъка на Шиндлер, чиито поколения продължават да живеят в Израел, Канада и Америка. В своята книга “Отречени от закона”, посветена на подвига на българските евреи, оцелели след приемането на Закона за защита на нацията след 41-ва г. на ХХ век, писателят Виктор Барух описва как концлагеристът Леон Суружон от еврейския трудов лагер Бели брег или Бели извор, в района на днешно Ардино както и впоследствие преместен и в «Трънска клисура” през 1943 г. е бил пребиван, а вечер са му разрешавали да свири цигулкови пиеси от Дворжак. Слушали са ги всички концлагеристи. Великият цигулар Леон Суружон, в концлагеристки дрехи вечер заставал на една височинка на фона на луната и свирел. Концлагеристите от Гонда Вода помнят. Както и всички, чукали камани в мъжките трудови лагери за евреи, създадени през 1943 г. Г-н Леон Калаора ми разказа всичко това. Други ми описваха как цигуларят Леон Суружон е заставал до влаковите композиции край вагоните с беломорски евреи от ешалоните по пътя за концлагерите в Треблинка, Освиенцим и Бухенвалд. Суружон им свирил, като за последно на изпроводяк, Серенадата на Шуберт, Хумореската на Дворжак и “Аве Мария”. Те слушали и плачели. А там, в концлагерите на Полша и Германия загинали любими негови приятели. Из между безследно изчезналите в концлагерите /вероятно в Аушвиц/ за него е била и неговата добра приятелка - музикантката Елза Йелиела /или Илиела/ Полак, състудентка от Пражката консерватория, която той безуспешно е продължил да търси.... Много по-късно маестрото загубва и добрия си приятел – цигуларя Ян Паненка. В края на 1948г, по време на голямата алия, хористите на маестро Цадиков емигрират в Израел както и сестрата на професор Суружон – известната художничка Султана Суружон, но това тя прави през 1953 г. Музикалният гений на маестро Суружон винаги е бил в неговите виртуозни интерпретации. Обичал е Бах, Чайковски, Паганини, Бетовен, Брамс. Импровизирал е вълшебно прочутата Испанска симфония на Лало. Концертирал е в цяла Европа. Написва не малко свои композиции, от които изключително популярна е неговата испанска пиеса. Проф. Димитър Сагаев пише за Маестрото в своята книга “Саша Попов и българският симфонизъм” следното: “На 17.11.1949 г. в София диригентът проф. Саша Попов широко разгръща ръце и Петата симфония на Бетовен се разпростира мощно с призива на съдбата и победата на духа. Очакваният цигулар – виртуоз Леон Суружон изпълни прочутата Испанска симфония на Лало. С мекотата на тона, с динамичните отсеки и прецизността си той завладя публиката. Диригентът Саша Попов видимо оценяващ високото майсторство на Суружон, настоятелно го подканяше да се покланя на публиката. И накрая концертът завърши с любимата творба на Суружон “Картини от една изложба” на Мусоргски – Равел”. Големият музикант проф. Суружон е посветил целия си съзнателен живот на музиката. А предпочитана от него сцена бе концертната зала “България” в София, където е изнасял стотици концерти още от времето на маестро Цадиков. Професор в Брюксел, Щутгарт, Дюселдорф, в Моцартеума на Залцбург, в Хавана, Торонто и Париж, маестро Леон Суружон бе тих и скромен, човек с рядък талант, което го направи гражданин на света. Талантът му принадлежи не само на България. Принадлежи и на Белгия, където е живял и музицирал, на Чехия, където е следвал и обичал, на Полша, където в газовите камери изгоряха приятелите му. Принадлежи и на държавата Израел, която той много обичаше и където са неговите роднини, принадлежи на Париж – града сърце на света, в който маестрото става лауреат на конкурса Жорже Енеско през 1947 г. Неговите ученици са били именитите ни цигулари Александър Владигеров, Ангел Станков, който по препоръка на проф. Леон Суружон и проф. Владимир Аврамов, а също и на световноизвестния цигулар Руджиеро Ричи специализира в Лондон при проф. Манук Парикян, а по-късно при проф. Ифра Нийман. Ученици на маестрото между които и виртуозът професор Йосиф Радионов изпратиха в последния му път великия маестро като погребението стана няколко дни по-късно, на датата 2.02.2007 г. в еврейския парцел на централните софийски гробища, където ритуална церемония извършиха канторът от Софийската синагога, член на Израилтянския духовен съвет Йосиф Леви /вече също покойник/ и рави Коен. Учениците на професор Суружон винаги ще помнят майсторските му класове, концертната му дейност, невероятната обаятелна аура на маестро Суружон както и концертите му, преминали с огромен успех. Името му значи много за българската музикална култура и винаги ще заема достойно място в българския музикален живот, защото с приноса си, той остана верен и достоен “войник” на фронта за музиката. ПОКЛОН ПРЕД ЖЕРТВИТЕ НА ХОЛОКОСТА! ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ НА МАЕСТРО СУРУЖОН!
ПОКЛОН И ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ И НА ГЕНИАЛНАТА НАША ХУДОЖНИЧКА СУЛТАНА СУРУЖОН!
anna_zografova@abv.bg
anna.zografova@gmail.com
Автор: Анна ЗОГРАФОВА /STELLA SOUROUJON

Навършиха се 14 години от смъртта на уважавания световно-известен виртуоз, композитор и цигулков педагог МАЕСТРО - Професор Леон Суружон, а вчера светът отбелязва Международния ден в памет на жертвите на Холокоста. На 27 януари 1945 г. точно преди 76 години съветската армия е освободила най-големия нацистки лагер на смъртта Освиенцим, в който загинаха милиони хора. Този материал освещавам както на гениалния цигулар Маестро Леон Суружон, така и на Международния възпоменателен ден на Холокоста - 27.01.2022 г. , на 76-годишнината от вдигавнето на Ленинградската блокада и на годишнината от освобождението на концентрационния лагер Аушвиц – Освиенцим както и на освобождаването на Полша от хитлеристка окупация и на голямата българска художничка Султана Суружон. Изумителен бе талантът на маестро Суружон, споменът за който ще остане, като за един от най-големите цигулари на България. Концертирал по всички по-известни световни сцени, наред с Давид Ойстрах, Леонид Коган, Йехуди Менухин и Хайфец, с видния полски виолончелист Казимир Викомирски, с чешкия световно известен диригент Вацлав Талих, проф. Леон Суружон се радваше на всеобща известност и любов на публиката. Пиша и защото Маестрото бе един от свидетелите на Холокоста. Бил е в трудов лагер тук в България и някак е много трудно да възприемем след тези 70 години, че в образцова Европа е имало повече от 42 000 нацистки лагери, а не 7 000, както се твърдеше доскоро. Още повече, че днес седем десетилетия и половина след края на Втората световна война, изследователи от Музея на Холокоста, съвместно с американския историк Мартин Дийн са установили, че нацистките лагери в Европа са били не 7 000, а повече от 42 000. Лагери е имало и у нас в България – въреки, че Царство България бе сателит на Велика Германия. Само в Европа лагерите за принудителен труд, в какъвто е бил маестро Суружон са били над 30 000, отделно е имало и над 1 150 еврейски гета, 980 концентрационни и 1 000 военнопленнически лагери и около 500 лагери, в които са били държани жени, насилвани да проституират както и деца – особено близнаци, с които са били вършени ужасяващи експерименти. МАЕСТРОТО оцелява , благодарение на уникалната си дарба на цигулар Той прекара последната 2007 година от живота си в Пловдив, в родната България, където през януари 2006 г. стана Доктор хонорис кауза на Пловдивската консерватория. Роден е на днешната дата - 28 января 1913, г. Нови-Пазар, той е потомък на сефарадски евреи,поколения равини и банкери от Тарагона, емигрирали от Испания на Балканите по време на гоненията в мандата на кралското испанско семейство на Изабела и Фернандо през ХV век. Суружон в превод означава ВЕСТИТЕЛ! В семейството са пет деца - майката е Естер, а бащата Исак Сабитай. Всички са били музикални. Най-голямата сестра е известната художничка Султана Суружон, която завършва художествената академия в София, пави изложби в Париж, но през 1952 г. репатрира в Израел. Маестро Суружон завършва Пражката консерватория и е назначн в София като концертмайстор в Софийската опера. Същевременно свири и в царския оркестър и кнтактува с маестро Цадиков. От 1949 г. e професор по цигулка в Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия. „Проф. Панчо Владигеров), а в годините 1959 - 1962 е и декан на инструменталния факултета, един от водещите музикални педагози на Българии. Въспитал е цяла плеада от пекасни цигулари - представители на българската цигулкова школа. Всред тях са Веселин Парашкевов, Дора Иванова, Ангел Станков, Йосиф Радионов и др. Изпълнителската дейност на професор Суружон го свърза с редица страни, в които той концертира - Франция, Чехия, Русия, Полша, Китай, Израел, Куба, Белгия, Испания, САЩ и Канада. В началото на 80-те години Леон Суружон пристига в Белгия заедно с група български музикални дейци, поканени от операта в белгийския град Антверпен. В града и сега се говори с почит и възхищение за големия принос на българите в издигането на музикалното равнище на града. Там той продължи да концертира в цяла Евроа, в Америка и в Австралия както и в Израел. Възпитаник на Пражката консерватория, лауреат на множество международни конкурси, носител на наши и международни награди, проф. Суружон възпита у нас в България поколения цигулари, с усет към лиризма и обич към музиката. Прекрасни виртуози – негови ученици в България са Александър Владигеров и талантливият му последовател - цигулков концертмайстор Радионов. Професор Леон Сабитай Суружон почина много самотен и тъжен, в старчески дом в Брюксел, заведен там от племенника му Алберт Суружон, който все пак изпълни едно от последните желания на маестрото – да бъде погребан в в София, в България. В парцел 24 на Централните софийски гробища / Еврейските гробища /, маестрото бе положен за вечни времена в гроба на своята майка Естер. И днес, в този снежен ден той лежи там под мраморен саркофаг, върху който със златни букви са изписани само имената. До гроба растат трендафилов храст и акация – вечното дърво сиким – символ, от което е бил направен някого преди хилядолетия Ковчега на ЗАВЕТА. Там В ГРОБИЩНИЯ ПАРК, В ЦЕНТРА НА СОФИЯ е много тихо. Вече почти никой не го посещава. Поставям рози върху мрамора, който блести. Към нас се покланя единствено салкъменото - СИКИМОВОТО дърво. Никой не безпокои вечния сън на гениалния цигулар, преминал в отвъдното! Професор Леон Сабитай Суружон е български евреин -изтъкнат световно известен цигулар и музикален педагог. Проф. Суружон, наред с професор Саша Попов са едни от водещите музикални педагози в България. Обучили и възпитали най-добрите цигулкови виртуози на България. Проф. Суружон е свирил с изтъкнати световни музиканти. Приятели са му били много от живите оцелели евреи от концлагерите на смъртта от Втората световна война.Всред най-близките му са проф. Панка Пелшек, проф. Саша Попов, проф. Георги Панчев, покойната дама режисьор от БНР - Ребека Арсениева, знаменитетата балерина Алисия Алонсо, покойният композитор, диригент също негов ученик Петър Зографов, пианистката Лиляна Зографова, прекрасната мистериозна дама, с псевдоним Соня Хени, Проф. Христо Бръмбаров, с втората си съпруга - певицата мецосопран, солистка на Пловдивската опера - Соня Хамерник, маестро Цадиков, журналистката Соня Алберт Бакиш, цигуларят Самуел Леви от симфоничния оркестър на БНР, граф Орлов, Леон Даниел, оперните певици Мати Пинкас и Юлия Винер, а също и известната Цола Драгойчева. Съпруга на маестрото е била и известната пианистка, преподавател в Софииската консерватория - професор Катя Казанджиева, чрято дъщеря той осиновява. Но много интересна е връзката му с маестро Цадиков. Бел. Ред: Кой е Моше Цадиков – диригент на уникалния еврейски хор в София в продължение на 28 години / до 1938г/. През този период постоянният състав е наброявал 80 певци и певици и още 70 деца. И когато през 1939г. хорът изпълнява в зала "България" невероятната оратория "Саул" на Георг Фридриф Хендел, антисемитски настроена тълпа се нахвърля срещу публиката с яйца като това става две години преди приемането на Закона за защита на нацията, но е първият ранен знак за отношението към евреите по време на Втората световна войнаІ. След приемане на Закона за защита на нацията в царство България, хорът е принуден да прекъсне дейността си и я подновява едва след 9.09.1944г., когато евреите връщат всичките си граждански права. Диригент става Израел Аладжем. Така в духа на новата епоха се променя и името на хора– "Еврейски народен хор при читалище "Емил Шекерджийски".Цадиков завършва клас по композиция през 1910 г. в Консерваторията на Вирцбург и след завръщането си в Царство България е назначен за диригент на "Еврейско певческо дружество - Хор при Централната синагога". Маестрото свири в инструменталния състав на царския оркестър както и под диригентската палка на маестро Цадиков.. От 1949 г. професор по цигулка в Българската държавна консерватория, той се налага като един от водещите музикални педагози в България. Обучил и възпитал някои от най-добрите представители на българската школа по цигулка включително е партнирал на маестро Леон Суружон. Изключително трагичен момент в неговия живот е престояването му в трудов лагер, след приемане на ЗЗН през 1941 г. в Царство България. Имената на някои от неговите приятели състуденти и състудентки от Пражката консерватория са дори и в списъка на Шиндлер, чиито поколения продължават да живеят в Израел, Канада и Америка. В своята книга “Отречени от закона”, посветена на подвига на българските евреи, оцелели след приемането на Закона за защита на нацията след 41-ва г. на ХХ век, писателят Виктор Барух описва как концлагеристът Леон Суружон от еврейския трудов лагер Бели брег или Бели извор, в района на днешно Ардино както и впоследствие преместен и в «Трънска клисура” през 1943 г. е бил пребиван, а вечер са му разрешавали да свири цигулкови пиеси от Дворжак. Слушали са ги всички концлагеристи. Великият цигулар Леон Суружон, в концлагеристки дрехи вечер заставал на една височинка на фона на луната и свирел. Концлагеристите от Гонда Вода помнят. Както и всички, чукали камани в мъжките трудови лагери за евреи, създадени през 1943 г. Г-н Леон Калаора ми разказа всичко това. Други ми описваха как цигуларят Леон Суружон е заставал до влаковите композиции край вагоните с беломорски евреи от ешалоните по пътя за концлагерите в Треблинка, Освиенцим и Бухенвалд. Суружон им свирил, като за последно на изпроводяк, Серенадата на Шуберт, Хумореската на Дворжак и “Аве Мария”. Те слушали и плачели. А там, в концлагерите на Полша и Германия загинали любими негови приятели. Из между безследно изчезналите в концлагерите /вероятно в Аушвиц/ за него е била и неговата добра приятелка - музикантката Елза Йелиела /или Илиела/ Полак, състудентка от Пражката консерватория, която той безуспешно е продължил да търси.... Много по-късно маестрото загубва и добрия си приятел – цигуларя Ян Паненка. В края на 1948г, по време на голямата алия, хористите на маестро Цадиков емигрират в Израел както и сестрата на професор Суружон – известната художничка Султана Суружон, но това тя прави през 1953 г. Музикалният гений на маестро Суружон винаги е бил в неговите виртуозни интерпретации. Обичал е Бах, Чайковски, Паганини, Бетовен, Брамс. Импровизирал е вълшебно прочутата Испанска симфония на Лало. Концертирал е в цяла Европа. Написва не малко свои композиции, от които изключително популярна е неговата испанска пиеса. Проф. Димитър Сагаев пише за Маестрото в своята книга “Саша Попов и българският симфонизъм” следното: “На 17.11.1949 г. в София диригентът проф. Саша Попов широко разгръща ръце и Петата симфония на Бетовен се разпростира мощно с призива на съдбата и победата на духа. Очакваният цигулар – виртуоз Леон Суружон изпълни прочутата Испанска симфония на Лало. С мекотата на тона, с динамичните отсеки и прецизността си той завладя публиката. Диригентът Саша Попов видимо оценяващ високото майсторство на Суружон, настоятелно го подканяше да се покланя на публиката. И накрая концертът завърши с любимата творба на Суружон “Картини от една изложба” на Мусоргски – Равел”. Големият музикант проф. Суружон е посветил целия си съзнателен живот на музиката. А предпочитана от него сцена бе концертната зала “България” в София, където е изнасял стотици концерти още от времето на маестро Цадиков. Професор в Брюксел, Щутгарт, Дюселдорф, в Моцартеума на Залцбург, в Хавана, Торонто и Париж, маестро Леон Суружон бе тих и скромен, човек с рядък талант, което го направи гражданин на света. Талантът му принадлежи не само на България. Принадлежи и на Белгия, където е живял и музицирал, на Чехия, където е следвал и обичал, на Полша, където в газовите камери изгоряха приятелите му. Принадлежи и на държавата Израел, която той много обичаше и където са неговите роднини, принадлежи на Париж – града сърце на света, в който маестрото става лауреат на конкурса Жорже Енеско през 1947 г. Неговите ученици са били именитите ни цигулари Александър Владигеров, Ангел Станков, който по препоръка на проф. Леон Суружон и проф. Владимир Аврамов, а също и на световноизвестния цигулар Руджиеро Ричи специализира в Лондон при проф. Манук Парикян, а по-късно при проф. Ифра Нийман. Ученици на маестрото между които и виртуозът професор Йосиф Радионов изпратиха в последния му път великия маестро като погребението стана няколко дни по-късно, на датата 2.02.2007 г. в еврейския парцел на централните софийски гробища, където ритуална церемония извършиха канторът от Софийската синагога, член на Израилтянския духовен съвет Йосиф Леви /вече също покойник/ и рави Коен. Учениците на професор Суружон винаги ще помнят майсторските му класове, концертната му дейност, невероятната обаятелна аура на маестро Суружон както и концертите му, преминали с огромен успех. Името му значи много за българската музикална култура и винаги ще заема достойно място в българския музикален живот, защото с приноса си, той остана верен и достоен “войник” на фронта за музиката. ПОКЛОН ПРЕД ЖЕРТВИТЕ НА ХОЛОКОСТА! ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ НА МАЕСТРО СУРУЖОН!
ПОКЛОН И ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ И НА ГЕНИАЛНАТА НАША ХУДОЖНИЧКА СУЛТАНА СУРУЖОН!
anna_zografova@abv.bg
anna.zografova@gmail.com
БЪЛГАРСКАТА СТОЛИЦА БАЛХ (1301–1235 Г.ПР...
Софийската Слатина. Вселенският църковен...
Войната обезличава...
Софийската Слатина. Вселенският църковен...
Войната обезличава...
Няма коментари