Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2022 03:34 - 14 ГОДИНИ БЕЗ МАЕСТРО ЛЕОН СУРУЖОН!
Автор: souroujon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1041 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 29.01.2022 04:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 14 ГОДИНИ БЕЗ МАЕСТРО ЛЕОН СУРУЖОН!
Автор: Анна ЗОГРАФОВА /STELLA SOUROUJON image

Навършиха се 14 години от смъртта на уважавания световно-известен виртуоз, композитор и цигулков педагог  МАЕСТРО - Професор Леон Суружон, а вчера светът отбелязва Международния ден в памет на жертвите на Холокоста. На 27 януари 1945 г. точно преди 76 години съветската армия е освободила най-големия нацистки лагер на смъртта Освиенцим, в който загинаха милиони хора.   Този материал освещавам както на гениалния цигулар Маестро Леон Суружон, така и на  Международния възпоменателен ден на Холокоста - 27.01.2022 г. , на 76-годишнината от вдигавнето на Ленинградската блокада и на годишнината от освобождението на концентрационния лагер Аушвиц – Освиенцим както и на освобождаването на Полша от хитлеристка окупация и на голямата българска художничка Султана Суружон. Изумителен бе талантът на маестро Суружон, споменът за който ще остане, като за един от най-големите цигулари на България. Концертирал по всички по-известни световни сцени, наред с Давид Ойстрах, Леонид Коган, Йехуди Менухин и Хайфец, с видния полски виолончелист Казимир Викомирски, с чешкия световно известен диригент Вацлав Талих, проф. Леон Суружон се радваше на всеобща известност и любов на публиката.   Пиша и защото Маестрото бе  един от свидетелите на Холокоста. Бил е в трудов лагер тук в България и някак е много трудно да възприемем след тези 70 години, че в образцова Европа е имало повече от 42 000 нацистки лагери, а не 7 000, както се твърдеше доскоро. Още повече, че днес седем десетилетия и половина след края на Втората световна война, изследователи  от Музея на Холокоста, съвместно с американския историк Мартин Дийн са установили, че нацистките лагери в Европа са били не 7 000, а повече от 42 000. Лагери е имало и у нас  в България – въреки, че Царство България бе сателит на Велика Германия. Само в Европа лагерите за принудителен труд, в какъвто е бил маестро Суружон са били над 30 000,  отделно е имало и над 1 150 еврейски гета, 980 концентрационни и 1 000 военнопленнически лагери и около 500 лагери, в които са били държани жени, насилвани да проституират както и деца – особено близнаци, с които са били вършени ужасяващи експерименти.   МАЕСТРОТО оцелява , благодарение на уникалната си дарба на цигулар Той прекара последната 2007 година от живота си в Пловдив, в родната България, където през януари 2006 г. стана Доктор хонорис кауза на Пловдивската консерватория.  Роден е на днешната дата - 28 января 1913, г. Нови-Пазар, той е потомък на сефарадски евреи,поколения равини и банкери от Тарагона, емигрирали от Испания на Балканите по време на гоненията в мандата на кралското испанско семейство на Изабела и Фернандо през ХV век.  Суружон в превод означава ВЕСТИТЕЛ! В семейството са пет деца - майката е Естер, а бащата Исак Сабитай. Всички са били музикални. Най-голямата сестра е известната художничка Султана Суружон, която завършва художествената академия в София, пави изложби в Париж, но през 1952 г. репатрира в Израел.  Маестро Суружон завършва Пражката консерватория и е назначн в София като концертмайстор в Софийската опера. Същевременно свири и в царския оркестър и кнтактува  с маестро Цадиков. От 1949 г. e професор по цигулка в Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия. „Проф. Панчо Владигеров), а в годините 1959 - 1962 е и декан на инструменталния факултета, един от водещите музикални педагози на Българии. Въспитал е цяла плеада от пекасни цигулари - представители на българската цигулкова школа. Всред тях са Веселин Парашкевов, Дора Иванова, Ангел Станков, Йосиф Радионов и др. Изпълнителската дейност на професор Суружон го свърза с редица страни, в които той концертира - Франция, Чехия, Русия, Полша, Китай, Израел, Куба, Белгия, Испания, САЩ и Канада. В началото на 80-те години Леон Суружон пристига в Белгия заедно с група български музикални дейци, поканени от операта в белгийския град Антверпен. В града и сега се говори с почит и възхищение за големия принос на българите в издигането на музикалното равнище на града. Там той продължи да концертира в цяла Евроа, в Америка и в Австралия както и в Израел. Възпитаник на Пражката консерватория, лауреат на множество международни конкурси, носител на наши и международни награди, проф. Суружон възпита у нас в България поколения цигулари, с усет към лиризма и обич към музиката. Прекрасни виртуози – негови ученици в България са Александър Владигеров и талантливият му последовател - цигулков концертмайстор Радионов.  Професор Леон Сабитай Суружон почина много самотен и тъжен, в старчески дом в Брюксел, заведен там от племенника му Алберт Суружон, който все пак изпълни едно от последните желания на маестрото – да бъде погребан в в София, в България. В парцел 24 на Централните софийски гробища / Еврейските гробища /, маестрото бе положен за вечни времена в гроба на своята майка Естер. И днес, в този снежен ден той лежи там под мраморен саркофаг, върху който със златни букви са изписани само имената. До гроба растат трендафилов храст и акация – вечното дърво сиким – символ, от което е бил направен някого преди хилядолетия Ковчега на ЗАВЕТА. Там В ГРОБИЩНИЯ ПАРК, В ЦЕНТРА НА СОФИЯ е много тихо. Вече почти никой не го посещава. Поставям рози върху мрамора, който блести. Към нас се покланя единствено салкъменото - СИКИМОВОТО дърво. Никой не безпокои вечния сън на гениалния цигулар, преминал в отвъдното!    Професор Леон Сабитай Суружон е български евреин -изтъкнат световно известен цигулар и музикален педагог. Проф. Суружон, наред с професор Саша Попов са едни от водещите музикални педагози в България. Обучили и възпитали  най-добрите цигулкови виртуози на България.  Проф. Суружон е свирил с изтъкнати световни музиканти. Приятели са му били много от живите оцелели евреи от концлагерите на смъртта от Втората световна война.Всред най-близките му са проф. Панка Пелшек, проф. Саша Попов, проф. Георги Панчев, покойната дама режисьор от БНР - Ребека Арсениева, знаменитетата балерина Алисия Алонсо, покойният композитор, диригент също негов ученик Петър Зографов, пианистката Лиляна Зографова, прекрасната  мистериозна дама, с псевдоним Соня Хени, Проф. Христо Бръмбаров, с втората си съпруга - певицата мецосопран, солистка на Пловдивската опера - Соня Хамерник, маестро Цадиков, журналистката Соня Алберт Бакиш, цигуларят Самуел Леви от симфоничния оркестър на БНР, граф Орлов, Леон Даниел, оперните певици Мати Пинкас и Юлия Винер, а също и известната Цола Драгойчева.  Съпруга на маестрото е била и известната пианистка, преподавател в Софииската консерватория - професор Катя Казанджиева, чрято дъщеря той осиновява. Но много интересна е връзката му с маестро Цадиков.    Бел. Ред: Кой е Моше Цадиков – диригент на уникалния еврейски хор в София в продължение на 28 години / до 1938г/.   През този период постоянният състав е наброявал 80 певци и певици и още 70 деца. И когато през 1939г. хорът изпълнява в зала "България" невероятната оратория "Саул" на Георг Фридриф Хендел,  антисемитски настроена тълпа се нахвърля срещу публиката с яйца като това става две години преди приемането на Закона за защита на нацията, но е първият ранен знак за отношението към евреите по време на Втората световна войнаІ. След приемане на Закона за защита на нацията в царство България, хорът е принуден да прекъсне дейността си и я подновява едва след 9.09.1944г., когато евреите връщат всичките си граждански права. Диригент става Израел Аладжем. Така в духа на новата епоха се променя и името  на хора– "Еврейски народен хор при читалище "Емил Шекерджийски".Цадиков завършва клас по композиция през 1910 г. в Консерваторията на Вирцбург и след завръщането си в Царство България е назначен за диригент на "Еврейско певческо дружество - Хор при Централната синагога". Маестрото свири в инструменталния състав на царския оркестър както и под диригентската палка на маестро Цадиков.. От 1949 г. професор по цигулка в Българската държавна консерватория, той се налага като един от водещите музикални педагози в България. Обучил и възпитал някои от най-добрите представители на българската школа по цигулка включително е партнирал на маестро Леон Суружон.   Изключително трагичен момент в неговия живот е престояването му в трудов лагер, след приемане на ЗЗН през 1941 г. в Царство България. Имената на някои от неговите приятели състуденти и състудентки от Пражката консерватория са дори и в списъка на Шиндлер, чиито поколения продължават да живеят в Израел, Канада и Америка.   В своята книга “Отречени от закона”, посветена на подвига на българските евреи, оцелели след приемането на Закона за защита на нацията след 41-ва г. на ХХ век, писателят Виктор Барух описва как концлагеристът Леон Суружон от еврейския трудов лагер Бели брег или Бели извор, в района на днешно Ардино както и впоследствие преместен и в «Трънска клисура” през 1943 г. е бил пребиван, а вечер са му разрешавали да свири цигулкови пиеси от Дворжак. Слушали са ги всички концлагеристи.  Великият цигулар Леон Суружон, в концлагеристки дрехи вечер заставал на една височинка на фона на луната и свирел. Концлагеристите от Гонда Вода помнят. Както и всички, чукали камани в мъжките трудови лагери за евреи, създадени през 1943 г.   Г-н Леон Калаора ми разказа всичко това. Други ми описваха как цигуларят Леон Суружон е заставал до влаковите композиции край вагоните с беломорски евреи от ешалоните по пътя за концлагерите в Треблинка, Освиенцим и Бухенвалд. Суружон им свирил, като за последно на изпроводяк, Серенадата на Шуберт, Хумореската на Дворжак и “Аве Мария”. Те слушали и плачели. А там, в концлагерите на Полша и Германия загинали любими негови приятели. Из между безследно изчезналите в концлагерите /вероятно в Аушвиц/ за него е била и неговата добра приятелка - музикантката Елза Йелиела /или Илиела/ Полак, състудентка от Пражката консерватория, която той безуспешно е продължил да търси.... Много по-късно маестрото загубва и добрия си приятел – цигуларя Ян Паненка. В края на 1948г, по време на голямата алия, хористите на маестро Цадиков емигрират в Израел както и сестрата на професор Суружон – известната художничка Султана Суружон, но това тя прави през 1953 г.   Музикалният гений на маестро Суружон винаги е бил в неговите виртуозни интерпретации. Обичал е Бах, Чайковски, Паганини, Бетовен, Брамс. Импровизирал е вълшебно прочутата Испанска симфония на Лало. Концертирал е в цяла Европа. Написва не малко свои композиции, от които изключително популярна е неговата испанска пиеса. Проф. Димитър Сагаев пише за Маестрото в своята книга “Саша Попов и българският симфонизъм” следното: “На 17.11.1949 г. в София диригентът проф. Саша Попов широко разгръща ръце и Петата симфония на Бетовен се разпростира мощно с призива на съдбата и победата на духа. Очакваният цигулар – виртуоз Леон Суружон изпълни прочутата Испанска симфония на Лало. С мекотата на тона, с динамичните отсеки и прецизността си той завладя публиката. Диригентът Саша Попов видимо оценяващ високото майсторство на Суружон, настоятелно го подканяше да се покланя на публиката. И накрая концертът завърши с любимата творба на Суружон “Картини от една изложба” на Мусоргски – Равел”. Големият музикант проф. Суружон е посветил целия си съзнателен живот на музиката. А предпочитана от него сцена бе концертната зала “България” в София, където е изнасял стотици концерти още от времето на маестро Цадиков. Професор в Брюксел, Щутгарт, Дюселдорф, в Моцартеума на Залцбург, в Хавана, Торонто и Париж, маестро Леон Суружон бе тих и скромен, човек с рядък талант, което го направи гражданин на света. Талантът му принадлежи не само на България. Принадлежи и на Белгия, където е живял и музицирал, на Чехия, където е следвал и обичал, на Полша, където в газовите камери изгоряха приятелите му. Принадлежи и на държавата Израел, която той много обичаше и където са неговите роднини, принадлежи на Париж – града сърце на света, в който маестрото става лауреат на конкурса Жорже Енеско през 1947 г. Неговите ученици са били именитите ни цигулари Александър Владигеров, Ангел Станков, който по препоръка на проф. Леон Суружон и проф. Владимир Аврамов, а също и на световноизвестния цигулар Руджиеро Ричи специализира в Лондон при проф. Манук Парикян, а по-късно при проф. Ифра Нийман.   Ученици на маестрото между които и виртуозът професор Йосиф Радионов изпратиха в последния му път великия маестро като погребението стана няколко дни по-късно, на датата 2.02.2007 г. в еврейския парцел на централните софийски гробища, където ритуална церемония извършиха канторът от Софийската синагога, член на Израилтянския духовен съвет Йосиф Леви /вече също покойник/ и рави Коен.   Учениците на професор Суружон винаги ще помнят майсторските му класове, концертната му дейност,   невероятната обаятелна аура на маестро Суружон както и концертите му, преминали с огромен успех. Името му значи много за българската музикална култура и винаги ще заема достойно място в българския музикален живот, защото с приноса си, той остана верен и достоен “войник” на фронта за музиката.   ПОКЛОН ПРЕД ЖЕРТВИТЕ НА ХОЛОКОСТА! ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ НА МАЕСТРО СУРУЖОН!
ПОКЛОН И ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ И НА ГЕНИАЛНАТА НАША ХУДОЖНИЧКА СУЛТАНА СУРУЖОН!
anna_zografova@abv.bg
anna.zografova@gmail.com  



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1500183
Постинги: 448
Коментари: 93
Гласове: 636