Голямата тайна на Витоша - Римският музей! - 
Откъс от книгата на Анна Зографова и Таня Манова - 
"Боянският маг Йордан Иванов", отпечатана през 2004 г. - 1 част!
Материалите тук са обект на авторско право. 


Истината за гроба на божия син Иисус Христос, Римския музей на доктор Марк и гробовете на Св. Константин и Елена! Доклад на акад. Йордан Стоилов Иванов и асистент Анна Зографова - член. кор. на академия МАБИК - Публикация във в.Mont-press.com – брой 23/2007 Със своите два милиарда последователи Християнската религия е възприела учението на Сина Божий Христос, наричан на арамейски ЙЕШУА ЙОАСАФ ДАВИД ХА НОЦРИ. И тъй като в началото на ХХІ век Християнството започва да губи част от своите последователи, всяка подробност около библейската история, свързана с погребението на Божия син от преди 2000 г. продължава да предизвиква както интерес така и невероятни полемични спорове между теолози, археолози и библейски изследователи. Болшинството от тях продължават да твърдят, че гробът на Христос бил празен два дни след неговото погребениие. За богомилите и катарите в книгата на Робер Амбелин "Смъртоносната тайна на тамплиерите или истината за Иисус" пише, че те знаели тайната за произхода на Иисус и то много преди тя да стане достояние на тамплиерите. Тази тайна била причина за екзекуцията на Великия магистър Жак Де Моле и неговите приближени рицари от Ордена на тамплиерите през ХІV век – пак според Амбелин. Един друг съвременен писател и изследовател на Библията - Уилбър Смит счита, че през вековете погребението на Ийсус е интерпретирано чрез много лъжи, една от които била свързана с предположението, че “жените , чиито очи били пълни със сълзи, начело с Мария Магдалена са сбъркали гроба на Йисус”. Това, според Смит било "повече от невъзможно, защото е невъзможно да се обърка гроба на обичан човек, още повече ако той е бил погребан в петък след обяд и следващото посещение там ставе в неделя сутрин". Още повече, че "гробът е бил в семейната гробница на Йосиф Ариметейски, където други гробове просто е нямало". Всепризнатите най-достоверни библейски исторически извори за живота на Иисус, писани през годините не дават отговор на въпроса, къде би могло да бъде тялото му. Дори и първите богослужебни книги и Евангелия не споменават нищо за това. Каквото и да се мисли за историците хронисти от І и ІІ в. на н. е., те определено не биха пропуснали да опишат или най-малкото да преразкажат подробности от такива факти. Изказвани са били само догадки и предоложения, че тялото първоначално било поставено в скалната гробница на юдеина Йосиф Ариметейски. През всичките 2000 години са се нароили множество теории и версии, от които най-логично се възприема тази, според които с помощта на учениците на Ийсус е било преместено тялото. Отделно историята с Възкресението на Христос е описвана многократно и то много противоречиво. По този повод и до днес библейските изследователи нямат консенсус по въпроса, кой, къде и кога и как е извършил погребението на Божия син. Романът "Шифърът на Леонардо" на автора Дан Браун се превърна в бестселър със 70 милионен тираж заради "интерпретация на конспирацията от страна на католическата църква, извършена, с цел да бъде скрита "истинската история" за Иисус. Същият роман, преведен и издаден вече на 45 езика предизвика остри спорове сред учените най-вече с "опита да бъде развенчан мита за божествеността на Христос и да бъде изобличена католическата Църквата като догматизирана институция, която държи хората в подчинение и заблуда”. По повод на изложеното до тук считаме, че е редно да припомним значими факти по темата както и обстоятелството, че Ватиканът винаги е разполагал с най-уникалната информация за библейската история на света от времената на Стария и Новия Завет. И ако археолозите вече откриват пътища към безследно изчезналите градове и цивилизации както и данните за исторически събития и начините на живот на древните народи и реално съществували личности, именно чрез правилния прочит и разкодиране тайните на Библията могат да бъдат открити и множество още по-стари тайни, скривани умишлено хилядолетия в тайните зазидани библиотеки на Ватикана. Защото ако тези библиотеки бъдат отворени, историята на света вроятно трябва да бъде пренаписана. отговор на изключителната полемика, която предизвика книгата “Шифърът на Леонардо”, Римо-католическата църква категорично осъди романа като "подкопаващ християнските морални ценности и устоите на Църквата". По същия повод архиепископът на Генуа кардинал Тарчизио Бертоне изрази възмущението си, че "толкова много хора днес са в състояние да приемат подобни измислици за истина". Такава участ сполетя и филма "Изгубеният гроб на Иисус" продуцент на който е небезизвестният режисьор Джеймс Камерън, носител на наградата "Оскар". Във филма е експонирана теза, че в една от десетте костници, открити при разкопки през 1980 г. в предградието на Ерусалим - пещера на квартал Талпиот, вероятно са се съхранявали костите на Иисус и на негови близки. Това обстоятелство възмути многобройни ортодоксални християнски ерхиереи. Затова теологът от университета в Йерусалим Стефан Пфан, интервюиран за филма, изрази категорично мнение, че хипотезата във филма не е издържана: "Не мисля, че християните ще повярват, но скептиците биха искали да видят нещо, което прави пробиви в историята, която е скъпа на толкова много хора". И когато на 28 февруари т.г. Интетнет тиражира съобщението на американския кинорежисьор Джеймс Камерън за откритите през 1980-та г керамични ковчези, показани в израелския град Беит Шемеш и в САЩ, за които той твърди, че принадлежали на Йисус Христос, същото негово изявлние предизвика остри негативни настроения. Джеймс Табор, професор по религия в университета на Северна Каролина твърди, че Йисус е възкръснал физически и, че възкресението би могло да се поддържа в духовен аспект, изключващ телесната обвивка, докато според председателя на Южната баптистка теологическа семинария Албърт Молер, християните "винаги са приемали физическото възкресение на Христос за основа на вярата". По повод разрешението две от костниците от Йерусалим да бъдат показани в Ню Йорк, говорителка на израелската агенция по археология Оснат Гоаз е изразила мнение, че учените в Израел са съгласни с тезата на филма, защото в костниците сега няма кости тъй като последните били погребани след като били намерени - една обичайната практика в Израел, но до момента не е направен ДНК анализ". Всички тези факти, огласени през настоящата година от световните медии ни дадват основание да заговорим за неща, които знаем, защото ако сега не направим това, не биха ни простили нито апостолите, нито хилядите мъченици, загинали, в името на вярата. И ако днес профилираните учени, в областта на философията, теологията, библейската археология и историята продължават “да умуват” над въпроса за тялото на Христос, обкръжено с ореол, /проявления и на физическия организъм/ което наистина се е различавало от подобни, появяващи се при опитите за “материализации” в сеанси, съпътствани чрез секретиране на ектоплазма, теглена от медиуми, християнският свят определено приема тезата, че "с идването на Христос на Земята, се е сбъднало божието знамение по начин, отразен във всички пророчества на Стария завет". Би било интересно да допълним, че и акад. Анатолий Фоменко разглежда въпроса, защо някои автори пишат името на Иисус с две букви и. Обяснението изглежда просто - тъй като в старобългарския език, IyI-/ЮИ/ е означавало БОГ, а в случая второто и, пред Йисус, означава и Божий син./ Тъй като споменът за Богочовека Христос е безсмъртен - такъв какъвто човечеството го е изваяло през тези две хилядолетия, този белег на историческа актуалност извисява Християнството във водеща религия на ХХ век. Безбройна армия от свещеници, проповедници, учители, мисионери и техните ученици продължава да манифестира идеите на Христовата вяра и да привлича последователи в лоното на църквата. Затова днес и ние българите имаме подходящ повод да припомним какво още знаем за погребението на Христа.
През 326 г. император Константин Велики построява великолепна гробница над разкрития тогава гроб на Йисус, украсявайки я с прекрасни стълбове, които поддържали великолепен покрив от позлатени греди. Това е описано в старите поклонически дневници. И днес до параклиса на Йисус край скалистата пещера, в която е издълбан двуметровият гроб на Божия син, води дървена стълба. По този повод основателно продължаваме да се питаме – точно това ли е бил гробът на Йисус. Защото в Палестина до сега са открити над 2 500 подобни гроба, но за разлика от гроба на Божия син, те всичките са подземни. Докато точно този гроб е отделен като според преданието на евангелията, Йисус бил първият покойник, положен в голямо гробищно помещение;“И Йосиф взе тялото, обви го в чиста плащеница и Го положи в неговия нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като търколи един голям камък пред вратата на гроба, отиде си…” /Мат.27:59,60/. Изследователите на хронистите са забелязали, че последните объркват на няколко места фактите, защото тази гробница е била издигната на мястото, където изтекла Христовата кръв. Там императорът от дакомизийски произход Константин Велики направил възпоменание за Божия син. Управлявал в периода /306-337/, Константин Велики е роден в днешните български земи през 274 г., между калетата, в района Гургулят - Стара Сливница, Годеч, село Летница и нивите с топлите бани и минерални извори на юг ог днешния гр. Костинброд. Император Константин Велики е царувал в Рим и Константинопол като при него през 313 година официално е била обявна свободата на Християнската вяра при което той свикал и Първия Вселенски събор през 325 г. против християнската ерес.. Известният нгов девиз:"Сердика - това е моят Рим!" е актуален и тачн и днес. А намерението му да премести столицата Рим в средището на най-важната римска провинция Мизия от онова време, която е била Сердика/София/ е било продиктувано от факта, че в непосредствна близост до града била родовата му майчина резиденция. Константин Велики е канонизиран от нашата православна църква като светец и продължава да бъде един от най-важните в историята на християнството, защото именно той налага тази толкова преследвана религия за господстваща във Великата римска империя. Починал през 337 г. в Никомидия, императорът дакомизиец бил положен в златен ковчег, поставен в криптата на църквата “Светите апостоли” в Цариград, кръстен на него Константинопол. Вдъхновен от идеята да открие кръста, на който бил разпнат Христос, през 325 г. и разполагащ с достатъчна документация за това, императорът дакомизиец изпраща на поклонение в Йерусалим своята благочестива майка дакомизийка - християнка царица Елена,/също родена около Витоша към днешното кале в района Пек -Юк, край село Гургулят. По нейн почин бил открит Кръстът Господен на Голгота с помощта на йерусалимския патриарх Макарий и с описанията на божието погребение, съхранявани в Рим. Снабдедна с цялата съществувала до ІV век документация, царица Елена първа в историята на библейската археология започва разкопки около мястото на Христовата Голгота. Академик Йордан Иванов: Спорно дълго време е било именно мястото на Библейската Голгота където е бил разпнат Божия син.. И ако някои учени продължават да изразяват мнения, че става въпрос за мястото при църквата на Светия гроб, което днес се намира от вътрешната страна на градските стени на Йерусалим, трябва да се знае, че по времето на Христос, това място се е намирало от външната им страна. Имало е и други предположения, че мястото, където е бил разпнат Христос е една особена местност на север от градските стени, известна като “Гордонска Голгота”, близо до която навремето имало и градини. Известно е, че “Голгота” на арамейски означава още и “череп”, докато латинското наименувание отговаря на думата “разпятие”. По тази причина може и да се предположи, че мястото на екзекуцията на Божия син е наречено Голгота, понеже се намира нависоко и се вижда от всякъде. Още повече, че именно там ритуално са се извършвали многобройните екзекуции. Известно е, че при Капитолия царица Елена разкопава вроятната гробница на Христос. Намира животворния Кръст Господен и с нейна благословия на това място е построен храмът "Гроб Господен". Впоследствие неколкократно разрушаван от перси и езичници, изграждан и възстановяван от кръстоносци и от Константин Мономах. Днес същия този храм, известен като Божи гроб е свято място за поклонение и се посещава от милиони миряни. По много стара хилядолтна традиция на 20 и 21 май всяка година у нас в България се чества деня на светите равноапостоли Св. Константин и Елена, чрез уникален старинен ритуал с нестинарски танц, изпълняван от мъже и жени - облечени в бяло. Историята на българското нестинарство не е проучна, но че от врмето на Св. Константин и Елена затворени общности у нас са изпълнявали този ритуален танц в жаравата има немалко документални свидетелства. Този обичай повече от 2000 години не е прекъсвал. Когато луната изгрее вечерта, в жаравата влизат боси жени, облечени в бели дълги роби, танцувайки в транс и унес, с иконата на свети Константин и Елена в ръце, която ги пази от изгаряния. Същият ритуален танц, посветен на св. Константин и Елена продължава минути, но той се танцува върху огъня само и единствено от закалени с огън хора, просветлени от Светия Дух.Подобно “безвредно” ходене по жар са описали още Страбон и Плиний. Наблюдавано е в Южна Кападокия, Картаген, Индия, Китай, Япония, сред някои арабски племена в Мала Азия, практикували са го и дервишите от тайните закрити ордни както и шаманите в Средна Азия и Сибир, в Африка, Австралия и Америка. За разлика обаче от белодрешковците, танцьорите се обличат в бяло само вднъж в годината, докато шопите - белодрешковци постоянно са ходили в бели одежди. И не защото не са измислили боята за да ги боядисват, а заради ледниците, за които още пазят генетичен спомен от най-древни времена. В "Откровението" Св. Йоан пише, че има предопределен брой белодрешковци, които ще се представят на бога като праведни. По стародавна традиция Белодрешковци са сапите - шопи, местно племе от най-стария дакомизийски етнос на Европа. В този смисъл, носенето на белите дрехи в района на Витоша от хилядолетия е повече от ежедневие, което се превърнало в символ на една традиция, спазвана от местните старите хора около Витоша и днес. Във времето на Свети Константин Велики е живял и готският никополски епископ Вулфила, който го кръщава в христовата вяра, с което Рим официално приема християнството за основна религия. Малко по-рано, готският раннохристиянски епископ Вуфила вече е превел християнската библията на езика на готите и им създал писменост, а почти по същото време библията е преведена още и на езика на плмето беси, населявало лимеса на Дунав. От библейските истории става известно и, че не всички древни пороци, които са имали “видения”, като сензитиви с паранормални способности, са сътворили библейски книги. Така например в библията са описани пророците Илия и Елисей, за които други оставят сведения. И докато евангелистите от времето на Новия Завет - Лука, Матей и Йоан - Марк като обикновени хора и регистратори на събития са оставили писмени сведения за Божия син, защото самите те не са обладавали неговите способности, така те написали своите прекрасни Евангелия, без да имат “визии” или видения. Описвайки делата на Ийсус апостолите ги интерпретирали по различен начин. По повод на този факт ако и днес доста материалисти продължават да вярват, че Библията е ненаучна, противоречаща и старомодна. Затова нейното задълбочено проучване и изследване, направно от академик Йордан Иванов доказва, че в нея са описани неща много по-важни от преклонението пред Бога:”Това поклонение трябва да се извършва не според човешките възгледи, а според божиите!”. /Йоан 5:30; Яков 4:13-15; 2 Петър 1:21/ Какъв е бил Божият син?! Йисус Христос е упреквал учените във своето време за това, че не са познавали нито “писанията” нито пък и “Божията сила”, защото не са били човешки, а божий думи! Самият син Божий е правил изказвания, че “Светото Писание е било свидетелство за Него Спасителя, който може да доведе до вечния живот…” в / Йоан 5:39/ той казва :”Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мен!” Тъй като целта на писателите и хронистите от времето на древността е била да предскажат най-вече идването на Божия син, с което да докажат божествения произход на Библията, самият апостол Петър изразил мнение в /ІІ Петрово послание 1:21/ като писал: “ Защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога, движими от Светия Дух”. А Божият Дух създал връзките между човека и Бога и е този, който влияе директно върху човешкия Дух докато Светият Дух е онзи, който осъществява връзката, общуването между човека и Бога или богочовека. Така чрез “откровения” пророците узнавали от Бога неща, които “никой човек от самосебеси не би могъл да узнае. И Бог е показвал тези неща посредством сънища или видения, които през вековете са се възприемали като свръхестествени явления”. Според рационалиста А. Ревил, автор на “ Iesus de Nazareth” І-ІІ, Paris, 1987 г., Божият син бил “велик мистик”, който осъществявал “взаимното проникване на най-интензивната религия и възвишен морал. Така личността на Иисус станала предмет на толкова голямо почитание, щото хората не закъснели да видят в него същество, стоящо по-високо от Човека. Така започнало постепенно неговото обожествяване”. Докато бил на земята, Йисус показвал как омразата може да бъде заменена с “неегоистична” любов като призовавал “Да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих!” /Йоан, 15:12/. Той проповядвал още :”Блажени са миротворците!” /Матей 5:9/. Тук обаче следва да уточним, че гръцката дума “миротворец” има по-обхватно значение от онова време в І в. след Христа, /когато били писани Евангелията/ , т.е. тя означавала още и “спокойствие”. Всъщност гръцкият термин включвал “да култивираме мир или активно да работим, за да подпомагаме доброжелателството!”. Коментар на академик Йордан Иванов : Йисус е бил реална велика личност. Живял, учил и практикувал без да бъде разбран. Той е правел неща, които днес могат да бъдат обяснени. Освен, че е бил ясновидец, синът Божий е знаел всичко. През очите му излизала информация – чиста биоенергия, която тръгвала от мозъка и чрез електромагнитна вълна достигала до мозъка на лкувания от него човек. Много финес, красота, духовност имало в жестовете на божия човек, който лекувал мълчаливо. Божият син, който исторически е съществувал, освен че владеел принципите на биоенергетиката и то много преди появата на самата наука, е познавал и енергийните канали на човека, от които може да се въздейства. Така само чрез едно докосване, с биоенергийното си поле Йисус Христос постигал невероятните изцеления, описани в Библията. “Синът Божий знаел как от разстояние с думи, поглед и мисъл може да въздейства върху орган, група органи, системи от мозъка и на групи хора и животни”. Тук е мястото да отбележа, че поради езикови различия и интереси, още веднъж гръцките преводи на Библията, както и на много други важни древни текстове и исторически хроники, в онова отделено от нас време, са били манипулирани и, което е по-лошо – интерпретирани в смисъл, угоден на историците хронисти или на политическите интереси. Затова някои качества на древни народи и етноси умишлено са приписвани на други и дори са променяни, /пак от хронисти/. Променяни са били наименувания, названия на племена, на народи, етноси, държави, с цел, в интерес на политиката от онова време. /Бел. авт/ Чрез антропологични и геномните изслдвания, правни през последните години става ясно, че Йисус не е принадлежал към чистия еврейски етнос. По този въпрос има немалко данни и в библейските анали. Въз основа на биолокационни проучвания и изследвания, единственият феномен - академик в света - българинът Йордан Стоилов Иванов, хабилитиран от Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/, който е потомък на най-стария дакомизийски род от село Бояна/, днешен квартал на София в полите на Витоша/, описва истината за произхода на Йисус и за последното погребение на Божия син. Чрез своята трактовка той дава точно този липсващ изключително важен момент от библейската история. Чрез неговата “визия”, изследвания, изчисления и сведения, житието на Божия син се попълва с нови, непознати параметри и факти, които предлагат на учените нови основания за аналогии и заключения. Затова предоставяме цялостната ясновидска възстановка на българина Йордан Стоилов Иванов по темата и неговата трактовка на събитията, предшествали полагането на тялото на Йисус, в полите на Витоша. Според учения ако някога изследователи и библейски археолози открият материални артефакти у нас в България, то това ще бъде в района на град Годеч, в Старото място на град Сливница / до изворите на Опицветското блато/ и на територията на Бояна - днешен квартал на София, в полите на планината Витоша. Затова ако изчезването на тялото на Йисус Христос повече от две хилядолетия като събитие продължава да бъде предмет на изследвания и коментари, съществуват сведения, че около средата на ХІХ век кардинали -мисионери на Ватикана, по някакви особени съображения и причини са осъществили строго секретна мисия на Балканите. Те са проявявали особен интерес към земите на Стара България. Така тези представители на Светипетровия престол осъществили тогава една древна своеобразна археогеодезка разходка – експедиция, в планините Странджа, Сакар, Хемус, Родопите и Витоша. И тъй като периодът съвпадал с времето, в което сме били под турско владичество, има сведения, че същите католици са получили разрешение за мисията си от Високата порта на турския султан. Те били охранявани от редовен турски аскер. Всичко било организирано тайно и изключително прецизно. Проучванията си в мисията, свещениците извършили, с благословията на папа Лъв VІІІ. В българските архиви обаче липсват официални сведения за този исторически факт. Има устни предания, че католиците – мисионери по същото време картографирали обекти в Странджа, Сакар, Родопите и Витоша.  с л е д в а!