Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Блогрол
Постинг
14.04.2014 21:50 -
ЙЕРОМОНАХ СПИРИДОН - ИСТОРИЯ ВО КРАТЦЕ О БОЛГАРСКОМ НАРОДЕ С ПРЕДГОВОР, БЕЛЕЖКИ , ПОКАЗАЛЕЦ ОТ АКАДЕМИК ТАТЯНА ЯРУЛИНА АЛ БУЛГАРИ
Автор: souroujon
Категория: История
Прочетен: 4580 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2014 13:42
Прочетен: 4580 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 19.05.2014 13:42
ЙЕРОМОНАХ СПИРИДОН - ИСТОРИЯ ВО КРАТЦЕ О БОЛГАРСКОМ НАРОДЕ С ПРЕДГОВОР, БЕЛЕЖКИ , ПОКАЗАЛЕЦ ОТ АКАДЕМИК ТАТЯНА ЯРУЛИНА АЛ БУЛГАРИ -
НА СНИМКАТА АКАДЕМИК ЯРУЛИНА И ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ ЗДЕНКА ТОДОРОВА, ИВО АНДРОВСКИ И АННА ЗОГРАФОВА Изданието е посветено на 22-годишнината от създаването на Историята!
ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ КНИГА! На 9 април 2014 г., Кръг „Слово” към НЧ „Славянска беседа 1880”, представи в салона на читалището в София малко известната сред българската читателска аудиторя книга на йеросхимонах Спиридон „История во кратце о болгарском народе сланеском”. Книгата е излязла от печат през 1792 г., имала е три преиздавания междувременно, като последното й издание в този вид се дължи на неимоверните усилия на волжката българка, д-р Татяна Яруллина ал-Булгари, „нашата сестра по кръв” както я определи водещият на лекторията, историкът Иво Андровски. Преиздаването на книгата, както пише на една от първите й страници е посветено на 220-годишнината от нейното написване. Жест достоен за уважение! Татяна Яруллина ал-Булгари е автор на превода, предговора,бележките и показалеца. Научен редактор и редактор на превода са проф.Пенка Филкова, литературен редактор и коректор е Албена Христова Тодорова, докато Константин Златев е консултант по богословие и последна редакция. Рецензент на книгата е волжкият българин Фаргат Нурутдинов от гр.Казан. Издател на книгата е ИК „Огледало”. Пред академичната аудитория на Кръг „Слово” за книгата говориха доц. Д-р Людмила Янкова, д-р по богословие Константин Златев, историка, изследовател на Волжка България, Иво Андровски, писателят-литературен критик Йонко Бонев, както и самата авторка на превода на книгата д-р Татяна Яруллина ал-Булгари. От публиката бяха задавани кратки и съдържателни въпроси, на които Татяна Яруллина даваше много точни отговори, не само за делото на отец Спиридон, но и за древния българския ни произход, „илирическата” книжовна школа, съществуването на Велика България, която воювала както с Римската империя, така и с Ромея (Византия) и излъчвала своите велики владетели, останали в историята – Декефал, Аларих, Витариан, Драгич...” Като българка родена в Западните покрайнини, където от страна на сръбските историографи и политици българската история в продължение на години и десетилетия целенасочено се подменяше и фалшифицираше, поздравявам нашата кръвна сестра Татна Яруллина за голямото й дело да подготви за печат и издаде тази много ценна за всички нас книга, от която самата аз получих особено голяма информация, както за историческата /мисионерска/роля на българския народ тук на Балканите, така и за Сърбия, която винаги е била в сянката на България, когато е ставало дума за държавтост, книжнина, духовност. Като член на Кръг „Слово” заявявам, че ще продължаваме с моите колеги да подкрепяме и популяризираме всички новопоявили се на книжния пазар книги, в които се разкрива истината за укриваната от самите нас истина за великото дело на българския народ в миналото, не само на Балканите, но и на световен план. От Историята на отец Спиридон научаваме, че известният сръбски духовник и историк, Йован Раич е с български произход. И той и отец Спиридон са изследвали и писали за езическите практики на Балканите, традициите и обичаите, само че всеки от своя гледна точка – Раиич е наблягал на архаичните детайли от ритуалните практики за които е черпил сведения в старата книжовна траиция, представена от автори като Прокопий Кесарийски /VI в./, Хелмолд /XII в./ и др., докато отец Спиридон е по общ във фолклористичните описания и сведенията му в тази посока не почиват на литературни източници, а са споделени впечатления от съвременния му живот, разказани в сегашно глаголно време. От книгата на отец Спиридон научаваме за древните български вярвания и обичаи запазили се до ден днешен тук на Балканите, като: Пеперуда, Ладуване, Васильовден, Сурва, Колад (третия илирийски крал) – отговарящ на нулевия ден в прабългарския календар. От книигата на отец Спиридон научаваме и други интересни факти, а именно че житията на Константин Философ от Костенец, за когото и Константин Иречек пише, са единстевното писмено свидетелство от жив очевидец на събитията в Сърбия и България от края на XIV-XV в. Константин Костенечки живял в двора на сръбския деспот Стефан Лазаревич /1389-1427/ и изпълнявал длъжността учител и преводач. В науката, според изследователите на Константин Костенечки, той се смята за автор на първия сръбски родослов. Сръбската родословия в Историята на отец Спиридон е изцяло заимствана от Константин Костенечки. И още един интересен факт намирам в книгата и той е свързан със сръбският крал Милутин /1282-1321/, син на крал Стефан Урош , който през 1284 г. се жени за Анна, дъщерята на Георги Тертер I. Крал Милутин е известен с това, че създал и основал 23 черкви и манастири и че е погребан в Косовска Митровица, днешно Косово. През 1460 г. мощите му са пренесени в софийската църква „Св.Неделя”, която преди това се казвала „Св.Крал”. Поради върлуващата през XVв. вВ София чума, софийският митрополит Силваний издействал разрешение от турските власти да пренесе в София мощите на Св. Крал пазени в град Трепча /Косово/ спадащ тогава към Софийска митрополия, за да въздействат срещу чумната епидемия. Още много интересни факти за българската история на Балканите могат да се прочетат в Историята на отец Спиридон. Затова искрено я препоръчвам на всеки българин да я прочете а на Татяна Яруллина да продължи със същият хъс да изследва българската древност и история. Защото както казва в своите бележки, авторката: „Ранната история на дунавските българи е тясно свързана с историята на волжките и кавказките българи, т.е. и трите български клона винаги се намирали в т.н. „преплетена йерархия”, където те са били взаимозависими едни от други”, разделението е привидно, защото то идва „от божественото съзнание”, но същевременно открива път към познанието на етническата свръхпрограма, която ние, съвременните българи, българки, булгари и булгарки, балкарци трябвада проумеем”. Зденка Тодорова Кръг „СЛОВО”
НА СНИМКАТА АКАДЕМИК ЯРУЛИНА И ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ ЗДЕНКА ТОДОРОВА, ИВО АНДРОВСКИ И АННА ЗОГРАФОВА Изданието е посветено на 22-годишнината от създаването на Историята!
ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ КНИГА! На 9 април 2014 г., Кръг „Слово” към НЧ „Славянска беседа 1880”, представи в салона на читалището в София малко известната сред българската читателска аудиторя книга на йеросхимонах Спиридон „История во кратце о болгарском народе сланеском”. Книгата е излязла от печат през 1792 г., имала е три преиздавания междувременно, като последното й издание в този вид се дължи на неимоверните усилия на волжката българка, д-р Татяна Яруллина ал-Булгари, „нашата сестра по кръв” както я определи водещият на лекторията, историкът Иво Андровски. Преиздаването на книгата, както пише на една от първите й страници е посветено на 220-годишнината от нейното написване. Жест достоен за уважение! Татяна Яруллина ал-Булгари е автор на превода, предговора,бележките и показалеца. Научен редактор и редактор на превода са проф.Пенка Филкова, литературен редактор и коректор е Албена Христова Тодорова, докато Константин Златев е консултант по богословие и последна редакция. Рецензент на книгата е волжкият българин Фаргат Нурутдинов от гр.Казан. Издател на книгата е ИК „Огледало”. Пред академичната аудитория на Кръг „Слово” за книгата говориха доц. Д-р Людмила Янкова, д-р по богословие Константин Златев, историка, изследовател на Волжка България, Иво Андровски, писателят-литературен критик Йонко Бонев, както и самата авторка на превода на книгата д-р Татяна Яруллина ал-Булгари. От публиката бяха задавани кратки и съдържателни въпроси, на които Татяна Яруллина даваше много точни отговори, не само за делото на отец Спиридон, но и за древния българския ни произход, „илирическата” книжовна школа, съществуването на Велика България, която воювала както с Римската империя, така и с Ромея (Византия) и излъчвала своите велики владетели, останали в историята – Декефал, Аларих, Витариан, Драгич...” Като българка родена в Западните покрайнини, където от страна на сръбските историографи и политици българската история в продължение на години и десетилетия целенасочено се подменяше и фалшифицираше, поздравявам нашата кръвна сестра Татна Яруллина за голямото й дело да подготви за печат и издаде тази много ценна за всички нас книга, от която самата аз получих особено голяма информация, както за историческата /мисионерска/роля на българския народ тук на Балканите, така и за Сърбия, която винаги е била в сянката на България, когато е ставало дума за държавтост, книжнина, духовност. Като член на Кръг „Слово” заявявам, че ще продължаваме с моите колеги да подкрепяме и популяризираме всички новопоявили се на книжния пазар книги, в които се разкрива истината за укриваната от самите нас истина за великото дело на българския народ в миналото, не само на Балканите, но и на световен план. От Историята на отец Спиридон научаваме, че известният сръбски духовник и историк, Йован Раич е с български произход. И той и отец Спиридон са изследвали и писали за езическите практики на Балканите, традициите и обичаите, само че всеки от своя гледна точка – Раиич е наблягал на архаичните детайли от ритуалните практики за които е черпил сведения в старата книжовна траиция, представена от автори като Прокопий Кесарийски /VI в./, Хелмолд /XII в./ и др., докато отец Спиридон е по общ във фолклористичните описания и сведенията му в тази посока не почиват на литературни източници, а са споделени впечатления от съвременния му живот, разказани в сегашно глаголно време. От книгата на отец Спиридон научаваме за древните български вярвания и обичаи запазили се до ден днешен тук на Балканите, като: Пеперуда, Ладуване, Васильовден, Сурва, Колад (третия илирийски крал) – отговарящ на нулевия ден в прабългарския календар. От книигата на отец Спиридон научаваме и други интересни факти, а именно че житията на Константин Философ от Костенец, за когото и Константин Иречек пише, са единстевното писмено свидетелство от жив очевидец на събитията в Сърбия и България от края на XIV-XV в. Константин Костенечки живял в двора на сръбския деспот Стефан Лазаревич /1389-1427/ и изпълнявал длъжността учител и преводач. В науката, според изследователите на Константин Костенечки, той се смята за автор на първия сръбски родослов. Сръбската родословия в Историята на отец Спиридон е изцяло заимствана от Константин Костенечки. И още един интересен факт намирам в книгата и той е свързан със сръбският крал Милутин /1282-1321/, син на крал Стефан Урош , който през 1284 г. се жени за Анна, дъщерята на Георги Тертер I. Крал Милутин е известен с това, че създал и основал 23 черкви и манастири и че е погребан в Косовска Митровица, днешно Косово. През 1460 г. мощите му са пренесени в софийската църква „Св.Неделя”, която преди това се казвала „Св.Крал”. Поради върлуващата през XVв. вВ София чума, софийският митрополит Силваний издействал разрешение от турските власти да пренесе в София мощите на Св. Крал пазени в град Трепча /Косово/ спадащ тогава към Софийска митрополия, за да въздействат срещу чумната епидемия. Още много интересни факти за българската история на Балканите могат да се прочетат в Историята на отец Спиридон. Затова искрено я препоръчвам на всеки българин да я прочете а на Татяна Яруллина да продължи със същият хъс да изследва българската древност и история. Защото както казва в своите бележки, авторката: „Ранната история на дунавските българи е тясно свързана с историята на волжките и кавказките българи, т.е. и трите български клона винаги се намирали в т.н. „преплетена йерархия”, където те са били взаимозависими едни от други”, разделението е привидно, защото то идва „от божественото съзнание”, но същевременно открива път към познанието на етническата свръхпрограма, която ние, съвременните българи, българки, булгари и булгарки, балкарци трябвада проумеем”. Зденка Тодорова Кръг „СЛОВО”
АКАД. БОРИСЛАВ ЙОТОВ - ВЪЗМОЖНА Е РЕВИЗИ...
Doц. Д. Райнова потвърди казаното от ака...
Доц. Д. Райнова потвърди казаното от ака...
Doц. Д. Райнова потвърди казаното от ака...
Доц. Д. Райнова потвърди казаното от ака...
Следващ постинг
Предишен постинг
... ако прегледате книгата на Боряна Христова издадена по случай 200-та годишнината през 1992-ра година. Поместено е фототипното издание НА ОРИГИНАЛА осъществено със съдействието на ръководството на Държавната публична библиотека „Салтиков Щедрин“ в Санкт Петербург.
Ярулина е превела неправилно някои неща -
http://balkan1.blog.bg/politika/2014/11/03/kolada.1310318
цитирайЯрулина е превела неправилно някои неща -
http://balkan1.blog.bg/politika/2014/11/03/kolada.1310318