Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2018 19:37 - AVE ЗА ЗАБРАВЕНАТА ТЪРНОВСКА ЦАРИЦА САМАРЯНКА И ВОЙН
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 442 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 14.01.2018 19:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 AVE ЗА ЗА  ЗАБРАВЕНАТА  ТЪРНОВСКА ЦАРИЦА В САМАРЯНКА  И ВОЙН - ЕЛЕОНОРА Българска

Пренаписаха  за спомен на поколенията

Академик Йордан Ст. Иванов  и Анна Зографова – член кор. на МАБИК
image

image
Днес е
динственият гроб на българска царица, запазен у нас е на царица Елеонора Търновска. Намира се в придворието на Боянската църква, която тя именно спасява и огласява като знаменита. През 1912 г, царицата продава свое уникално перлено колие, принадлежало някога на приятелката на кралица Мария Антоанета - Жюли Полиняк, подарено на Елеонора от баба й по майчина линия – френската херцогиня  Гаспарина Роан...и с тези пари тя спасява Боянската църква. И съвсем не проф. Златарски, нито пък други мастити археолози и художници от началото на века, а именно тя оценява и спасява това чудо - предшеднмевис на Куатрочентото за  поколенията и българите по света и у нас като сама инициира пристигането на първите  компетентни европейски изследователи от Италия.

 Интересно е и нещо друго – въпреки, че царицата е допринесла много за възпитанието на цар Борис Трети, неговите потомци като че ли забравят в годините да я упоменат или да организират поне паметен молебен за нея?!. Защо ли?!

 Заедно с майката на цар Фердинанд - принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска,  втората съпруга - протестантка царица Елеонора  е най-стойностният дарител на Български Червен кръст както и основател на българското женско дружество „Самарянка“.

На 12 септември м.г. се навършиха 100 години от смъртта на царицата, но никой от днешните потомци на българската царска фамилия не я спомена. Гробът й според писания …  бил поруган и бижутата извадени. Истина ли е това – можем само да гадаем…?!

 Родена в Тшебехув Полша,  потомка на принцеса Луиза Ройс цу Грайц(1822 – 1875) и на прин; Хайнрих IV Ройс цу Кьостриц (1821 – 1894),  - Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса Ройс цу Кьостриц  е Търновска  царица за времето от 1908 до 1917 като втора съпруга на цар Фердинанд I. Тя е, която е направила много за България, за войнската чест и слава, за самарянството когато сме имали армия.

 През 1915 г. царица Елеонора е единствената дама, царица и съпруга на европейски монарх, поканена от американския президент Уилсън да посети САЩ.Но това не се случва, защото е била вече много болна.

 До писателя Румен Леонидов , описал по свой начин нейния живот, отдаден на царство България, преди време във форумите постъпи предложение  както и във фейсбук, да организира кампания по набиране на средства за документален филм..БНТ набързо направи нещо не особено скопосано – стандартно като предаване , наречено  филм, но отзивите за него не са особено впечатляващи. Правено по стандарт, но без душа – това е лично мнение! Без душата на тази Търновска царица, кято наистина е коронована във Велико Търновои която Геният Вазов описва така:

Жена венценосна,
Сестра милосърдна,
Сестра на героите из боя жестоки,
Царице, ти любов си победна,
Душа изтъкана от чувства високи.

Царица Елеонора е единствената Дама, удостоена с военния орден „За храброст“ (IV степен), докато през Руско-японската война (1904-1905 г.) като доброволка и милосердна сестра е удостоена и с най-високото отличие на Червения кръст - руския орден „Анна на шия” – за доблест и чест - ордена „Св. Анна“.Третото и отличие - ордена „Луиза-1814“ и е дадена за изключителни заслуги в милосърдието и благотворителността. Орденът „Луиза – 1814“  е бил даден на царицана ни лично от Император Вилхелм през м. май 1912 г. в Берлин. А по време на Междусъюзническата война със Заповед № 356 от 9.VІІІ.1913 г.,подписана личво от  генерал Радко Димитриев, цар Фердинанд награждава царица Елеонора с Военен кръст „За храброст“ – ІV ст., без мечове. По време на великата битка за Чаталджа, не Кобурга, а Търновската царица Елеонора заминава за фронта като милосърдна сестра. При сражението в Кресненското дефиле тя не разрешава управляваната от нея фронтова болница със 170  ранени да бъде изоставена и нарежда лично на  артилерийския полковник Атанасов да й обезпечи чрез огън коридор по който ранените са изведени от болницата и спасени.

От тогава е кръста й за храброст IV степен и името, дадено и от майките е невестите на войниците – „Майка на фронтоваците”. За това европейската преса я кръкава „Коронования ангел на България”. Орденът е връчен пред войнишкия строй в г. Кюстендил, където е бил Щаба на действащата ни българска армия.

Нейният девиз, изписан на гербa е бил: „Вярност и постоянство“ , оцветен в бяло и червено – бялата звезда и червената лента на  първия български орден „Александър”, както и  на знамето на  Червения кръст.

В България Търновската Царица учредява благотворителен фонд „Елеонора”, открива болници, сестрински училища, сиропиталища и ясли, безплатни ученически, работнически и детски трапезарии, Интернат за слепи и глухонеми деца.
Писателят Румен Леонидов описва подробнжо участието на Елеонора Кьостриц фов Ройс в Руско-японската война 1904 – 1905 г. когато тя е доброволка в руската армия и като милосърдна сестра е назначена за началник на Втори санитарен влак от Великата руска  княгиня Мария Павловна. Запазена е кореспонденцията на Елеонора с руската императрица Мария Фьодоровна, която я награждава за чест и доблест като спасителка на болните и ранени руски войници и офицери. Императрицата я удостоява и със Свидетелство № 2482, което дава правото на Елеонора фон Ройс да носи Медала на Червения кръст с лента в цветовете на Александровския и Георгиевския кръст. Орденът е връчен лично от руския Император Николай II в Санкт Петербург.

За Елеонора фон Ройс  Франклин Рузвелт  пише, че   благодарение на нения  апел за помощ към бежанците от Македония и Тракия в началрото на 20-ти век, Америка е трогната и иименно той  се обръща към нацията: „Да се притечем на помощ на един достоен за внимание и уважение народ, какъвто е българският. На другия край на света, през един океан и континент се намира един почернен и опустошен от войната народ. Един малък народ, който даде 44 000 от най-храбрите си синове жертва на бойните полета и 100 000 ранени и безпомощни в болниците. Един миролюбив народ, който през вековете е устоял на мохамеданските огнени вълни, днес е обезлюден от усилните си борби. Това е България. Нейната Царица и народ апелират към американците да им се притекат на помощ. Европа бе спасена за втори път от тоя малък народ. Борбата беше успешна, но нанесе ужасни жертви. Да помогнем на тоя народ, който се бори срещу общия враг на християнската цивилизация, жертвайки се да задържи мохамеданските орди в Мала Азия.“ (New York American, Ню Йорк, 21 януари 1914 г.)

Изпълнена е последната воля  ва Търновската царица, да бъде погребана до  Боянската църква, защото е знаела нейната истинтска история. Така Последната Търновска царица умира на 12 септември, в килията на манастира „Свети Димитър” край двореца Евксиноград.

Ето писмо на сестрата-самарянка Мария Хаканова: „Царица Елеонора беше спечелила обичта на всички войници. А те, бедните, лежаха в дълги редици, със счупен ръце, крака, с разнебитени тела, ослепели, оглушали от куршумите, шрапнелите и адския шум на войната. Имаше и неми. На тях Царицата даваше парче книга, да си напишат желанието. Защото нямаше войник, който да е изказал някакво желание на Царицата-Майка – те й казваха Майко – и да не бъде то изпълнено. Те й пишеха всекидневно писма: един искаше от нея дървен крак, друг се съветваше с нея, трети й известяваше, че му се е родил син… А когато научиха, че е болна от неизцерима болест, героите на Одрин, Чорлу, Люлебургас, Булаир и Тутракан й пишеха колективни писма, подписани саморъчно. За всички тя жалеше и за всички страдаше. Които живеят със сърцата си,  те не живеят дълго.“

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Aronson, T. (1986) Crowns in conflict: the triumph and the tragedy of European monarchy, 1910 – 1918, J. Murray, London. ISBN 0719542790

·         Constant, S. (1979) Foxy Ferdinand, 1861 – 1948, Tsar of Bulgaria, Sidgwick and Jackson, London. ISBN 0283985151

·         Kцnigin Eleonore von Bulgarien †. In: Coburger Zeitung. 14. September 1917 (Digitalisat)

·         Златева, А. Австрийските дарители за България 1912 – 1918 г. Български традиции и чужд опит. С.,"МИГ принт" ЕООД, 2004, с.196;Златева, А.,1914 г.Война или милосердие? Судьбоносныйболтгарский выбор во имя идеала „Оьединенной Болгарии“ (несостоявшийся официальный визитцарицы Элеоноры в США) – В:1914 год – от мира к войне. Вгляд спустя столетие, Москва,2014 г., Академия МНЭПУ,, Ч1.134-,156.

·         Карамитрева, П. Коронованите милосърдни сестри на Европа. Пловдив, Студио „Гриф“, 2002, с.13 – 41;

·         Златева, А., Карамитрева П., Чукова Р., Бонар Т., Николова В., Василева С., Златева М., Бугарчева Е., Петров Кр. Статии за Елеонора Рьойс Кьостриц, –В: сборник „Война и милосърдие“, ИИИ-БАН, 2007 г.

·         Златева, А. Царица Элеонора – коронованный ангел Болгарии. –В: У истоков Российской государственности. Роль женщин в истории династии Романовых. Исследования. Материалы. ІІ Межд.научно-практическая конференция., С.Петербург, 2010гг., „Юридический центр прес“, с.198 – 209;

·         Златева, А. Царица Елеонора – коронованият ангел на България, т.3, –В: Военноисторически сборник, Плевен, 2013, с.217 – 246;

·         Златева, А. Ще ги помни винаги света. //Юбилеен вестник Тутраканска епопея, 4 – 5.ноем. 2006, Тутракан, с.16 – 17;

·         Бондар, Татьяна. Царственные сестры милосердия Дома Романовых. Болгарская царица Элеонора. –В: У истоков Россиской государственности. Роль женщинв истории династии Романовых. Исследованиия. Материалы., С.Петебург, 2010, с.137 – 149;

·         Чукова, Р. Болгарская санитарная миссия на Дальнем Востоке в 1904 – 1905 гг. как выражение милосердия и благодарности к русскому народу и дому Романовых. –В: У истоков Российской государственности. Роль женщин в истории Романовых. Исследавания. Материалы. С Петербург, 2012, с.465 – 484.

·         Златева, А.Европейските измерения на един отдаден на хората живот.(Шуменецът Р.В.Радев и дейността а софийската градска община в полето на благотворителността.-В: Шуменци – строители на съвременна България/ митрополит Климент търновски, д-р Ст. Данев, ген. Рачо Петров, Ив. Багрянов, В. Коларов/,Шумен, РИМ, ИИ-БАН, 2004, с.113 – 130.

·         Златева, А. Урок по всеотдайност (Последният дар на царица Елеонора), в. Българска корона, бр.40,21.Х.1999 г.

 




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1098942
Постинги: 418
Коментари: 86
Гласове: 479