Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2016 15:19 - ВИДОВЕ ОСМАНОТУРСКИ АДМИНИСТРАТИВНИ ДОКУМЕНТИ 13 - 19 ВЕК
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 322 Коментари: 0 Гласове:
1



 Видове османотурски административни документи - 13 - 19 век и тяхното приложение в наше време /ДОКЛАД ЗА ЕСЕННАТА СЕСИЯ НА МАБИК НА 4.10.2016 Г./ Акад. Йордан Стоилов Иванов; Анна Зографова – Член. Кор На МАБИК
image
 
Предназначението на това наше експозе е да подпомогне колегите, ползващите османо-турските писмени източници и документи както и правените до сега изследвания, като им позволи да получат представа за тълкуванието и начина на работа на османската администрация, с въведените административно – правни формуляри, ползвани в канцелариите на Османо-турската империя, част от които естествено осъвременени се ползват и до днес. Целта на това наше изследване е да се постави акцент върху факта, че административната система на Византия и на Второто Българско царство е била копирана за политически решения, ОСЪВРЕМЕНЕНА, доразвита и удобно употребено много прецизно от Османската, в практиката на администрирането на завладените територии, в периода 15 – 19 век. Съхраняваните в РБългария, в Ориенталския отдел и Българския исторически архив османотурски документи включват оригинали, преписи, чернови и пр. като първите са били съставяни по възприети и утвърдани от времето на ранното средновековие образци. Тези документи съдържат и до днес всички установени от практиката формуляри и стриктно спазвани правила. Преписите са винаги много точни като дори е имало изискване преписвачите да наподобяват и почерка и да подражават на писмото в оригиналните документи. Черновите не са носители на датите и знаците за легализиране. Съгласно канцеларския протокол, имената в документите почти във всички случаи са придружавани от данни за длъжността и хвалебствия по адрес на лицето, особено във военно-феодалната иерархия. По протокол основният текст на документите задължително се е изписвал и продължава да се изписва върху лицевата страна на листта – ректо. В случаи когато текстовете са били дълги и не могат да се съберат върху лицевата страна, листът се е подгъвал по дължина, с лицевата страна навътре при което се получават две лицеви страни. Типични такива документи са ИДЖМАЛ, сурет и тугралъ дефтер. Върху гърба са се изписвали документи, издавани от кадиите като хюджджет – изписван обикновено на гърба на заповедите – фермани, берат или себеб-и тахрири и хюкюм. От дясно на текста по правило се е оставяло място КЕНАР използвано за поместване на резолюции, извлечения, писмени мнения и др., тясно свързани с разглежданите в основния текст въпроси…. При унищожаване на документи по съображения, направо през тях е изписвана думата на черта. Под удължената буква са се помествали датата на анулирането на текста, предаден с известни съкращения, посочващ и причината за анулирането на документа. Османотурската канцелария строго е спазвала правилото, оригиналните документи и заверени преписи да бъдат изписвани без поправки, задрасквания, изстъргване на буквите или думите. При съставяне на документи, обикновено са използдвани писани документи – берет, ферман, мектуб, буюрулуту, мюлк-наме, тескере-и, диван, рюус-ъ хюмаюн и пр. Предвид спецификата на арабското писмо, в текстовете рядко се употребява пренасяне на срички от един ред на друг. В сметководните документи османотурската канцелария е употребявала два вида числа – индийски числа и числата, наричани еркам-ъ дивание използвани в писмото сиякат. Изразяването на числата в някои случаи в документите е ставало и чрез думи. Оказва се, че най-трудни за разчитане СА документи със СИЯКАТ – ЗАРАДИ ЧИСЛАТА сиякат, наричани еркамЪ сиякат или еркам-ъ дивание, представляващи превърнати в знаци съкращения на думите, с които се именуват на арабски език. Важни са и филиграните – водните знаци, използвани от османотурските канцеларии, които представляват основен датиращ елемент в случаите, в които не е отбелязано времето на съставяне на документа. Нашето проучване поставя нов изследователски проблем като се стреми да отговори на въпроса за връзката между използваните архиви на Византия и Царство България и тяхната приемственост в османотурската администрация. Категорично е мнението и извода, че Османските документи и описи са били копирани от византийски и български източници и такива документи, като е необходимо едно важно уточнение – в изследвания период са пропускани членовете на домакинствата от женски пол. Копирани са формулярите на описи на феодални владения, манастири или църкви – респективно впоследствие използвани и за вакъфски имоти. Това доказват ръкописните сбирки на Атон. Документите от Атон подсказват «практиките» възприети от Османската администрация като доказват, че още от XI век (1073 г.) нататък, византийските държавни регистрационни служби са направили описи, каквито има запазени от XIII и XIV век, а и от първата половина на XV в. в български документи. Тези «практики» са копирани от османотурците. А същата регистрация е била позната и в българските земи, което се илюстрира и от грамотите за даряване на села, селяни или поземлени имоти на манастири, от български владетели или боляри. В този смисъл византийските феодални описи са описвани и разглеждани много подробно от академик Ив. Дуйчев Оказва се, че османската регистрация във времето XV век – 19 век не е била нова за българското население, а просто продължение на една традиция, съществувала отдавна. Много трудно е да се обхване цялото налично многообразие от различните по вид административни документи, останали от времето на Османотурската империя у нас в България, много от които днес се съхраняват специално във фондовете на Ориенталския отдел на Българския исторически архив към Ръкописно – документалния център на НБКМ – София. Въз основа на принципите, залегнали в османотурската дипломация и е правен анализ на откритите документи, на базата на който се открива начина на работа на службите, произхода и структурата им. Тук е мястото да споменем една наша изключително важната констатация, а именно, че АДМИНИСТРАЦИЯТА ОТ ТОГАВА НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛА, ОСВЕН С МАЛКИ ПОДРОБНОСТИ! Съобщаваме това, защото съдържанието на всички налични описи показва процедурата и начина на тяхното съставяне. Набелязаната регистрационна система не е създадена от османската държава, както смятат някои турски историци, пренебрегвайки българските царски и византийските археографски паметници от този вид. В момента расте и интересът към архивите и несъмнено специалистите следва да бъдат добре запознати със структурата, видовете и службите, издаващи най-важните документи от времето на средновековието до наши дни. Това е така, защото днешната практика показва, че традицията на тези документи не само че се спазва, но и продължава. Документите на османотурски, арабски и персийски езици В НБКМ са в обем от около 1 млн. листа и са представени в общо над 500 000 архивни единици. В този смисъл изследването на Османо-турските документи в нашите архиви и най-вече в Ориенталския отдел на НБКМ, от момента на възникването му досега включва изключителни писмени паметници от османотурски и арабски произход. Интересуващите ни документи са най-вече документите на администрацията на Османската империя, които в исторически план се разделят на "стара наличност" - отложени от османската адмнистрация и такива, които попълват тази част от фонда на отдела след обработка на документите постъпили от Цариградския архив. Интересът към архивните османотурски документи в цялото им богатство и разнообразие не е стихвал. По данни на НБКМ, Османската империя като многонационална държава е била ислямска теократична абсолютна монархия, в периода 15 - 20 век като е заемала територии в Близкия изток, Мала Азия, Северна Африка и Югоизточна Европа. Обявена е била за халифат, тъй като османският султан е и халиф – владетел на светите градове Мека и Медина Административното деление на Османската империя е било организирано според държавното устройство на страната, основаващо се на военното администриране, но и с участие на цивилното управление. Административното деление на империята е обхващало териториите на различните васални държави, влизащи в състава на страната. В разцвета си Османската империя е имала 29 провинции. През средата на XV в. българите са били поданици на султана като членове на раята, към която принадлежал рум миллетът, с което са били означавани всички християнски поданици. Българите притежавали право на собственост върху къщите си и дворните си места, но не и върху бащинията си: земите, които те обработвали. Те се водели собственост на държавата и на султана, докато върху бащинията се упражнявало правото на ползване и правото на унаследяване, но не и правото на разпореждане със земята (например, не може да се даде като залог при заем), сиреч отсъства пълно право на собственост. За бащинията се издавал документ, наречен тапия. ЗАБЕЛЕЖКА: Ако днес в България и в другите тогава васални страни дойдат собственици на земите от времето на средновековието – това означава, че българите и другите страни просто не са собственици на земята?!!! Дали обаче нашите правителства са наясно с този факт?! И ИМА ЛИ НАЧИНИ ДА БЪДА ВЗЕТИ МЕРКИ В ТАЗИ НАСОКА?! Първите теоретични изследвания, НАПРАВЕНИ В РБЪЛГАРИЯ са били върху документите ферман и берат, които от структурна гледна точка били съставени образцово като дело на канцеларията на висшата централна власт. Схеми и видове документи от онова време: Тескерета Наме Дефтер Сенед Илюмюхабер Сурет Пусула Темесюк Найме Кайме Датирането е задължителен елемент по хиджра По време на слутнаски походи При религиозни празници ЛЕГАЛИЗИРАНЕто на ПОДПИСИ : Впоследствие се разглеждат и документи, свързани с т.н. първоначален протокол на документите: Мектуб Весика Инджазет-наме Мухабет-наме Тескере Варака

*Следва!


Тагове:   anna zografova,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 892931
Постинги: 404
Коментари: 86
Гласове: 459