Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2016 17:25 - 1 ЧАСТ ХАЗАРСКИТЕ КОРЕНИ В РОДОСЛОВИЕТО НА ДИНАСТИЯТА АСЕНЕВЦИ ОТ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО!
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 353 Коментари: 0 Гласове:
1



  

ХАЗАРСКИТЕ КОРЕНИ В РОДОСЛОВИЕТО НА ДИНАСТИЯТА АСЕНЕВЦИ ОТ II БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

 Съавтори-

академик Йордан Стоилов Иванов,

Чавдар  Колев  - социолог, медиен специалист,  изследовател и полиглот

и

Анна Зографова – Член-кореспондент на МАБИК

 

 

image

Докладът бе подготвен специално за Научно-практическата конференция на Международната академия по българознание, иновации и култура - МАБИК по темата: „История на средновековните българи през 13 и 14 век“ – 10.05.2016 г. София

Целта на този доклад е да хвърли светлина върху българо-хазарските династични връзки, посредством които ще се проследи и докаже династичния произход на Асеневци.

 

Историческата ни наука до момента не е изяснила генеалогията, бракосъчетанията, контактите, родословната приемственост и роднинските връзки на владетелите от II Българско царство с хазарите и куманите. Освен това и българската историография абсолютно безкритично възприема тезата за произхода на съпругата на цар Иван Александър –царица Сара-Теодора  като потомка на романьоти - византийски евреи, което е абсолютно погрешно.

 

Поводът, който ни накара да птърсим в средновековните хроники на Норвежката кралска библиотека наличие на манускрипти и други източници бе и едно изследване на наш съвременник от Австралия, който проследява линията на Асеневци до ХХ век. В хрониките на Кралство Норвегия открихме и, че царица Сара Теодора е от същото  царското потекло, от което произхожда и династията Асеневци. Затова може би най- интересният момент от нейното възшествие и управление е, че тя -  Царица Сара – Теодора Търновска, въвежда Канона на багрянородния принцип за задължителен, /Както във Византийската империя/  при унаследяване на българския престол на Българския династичен дом. Затова не цар Иван Страцимир, а Цар Иван Шишман унаследява търновския престол.

 

Въпросът е защо?!! Защото освен потомка на царете Симеон  Велики и  Самуил, царица Сара Теодора е била и братовчедка и  пряка роднина на царете Асен Белгун, Петър и Калоян...

 

Но да започнем от начало - писмените източници за Хазарското царство не са много. И тъй  като произходът на хазарите не е изяснен окончателно, освен с войните с арабите, те са останали в литературните източници  известни чрез сключения съюз с византийския  император Хераклий от627 г., а един британски изследовател и  писател Артур Кьостлер развива в този контекст интересната теза за това, че „ашкеназите“ произлизат не от древните израиелеви колена, а от хазарите, приели юдаизма и преселили се в Централна Европа през XII-XIII в. Същата своя визия Артур Кьостлертой излага и в книгата си „Тринадесетото племе“ (TheThirteenthTribe), издадена през 1976 година.

В периода 670 – 1100 г. хазарите създават държавата Берсилия на Балканите, / в Югоизточна Европа/. Според историка проф. Риза Бариев, в основния състав на тази федеративна държава били българите – потомците на Стара Велика България , които наброявали над 60 процента от цялото население, а останаите 40 % били хазари и алани.

 

В своето изследване, озаглавено ”ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ”, авторът Иван Танев Иванов, разглеждайки „СЕМАНТИКАТА НА ИМЕТО НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА В ЕВРОПА, БЕРСИЛИЯ ДАВА СЛЕДНИТЕ ДАННИ – „Названието Берсилия произлиза от името на сарматското племе берсили, барсили или басили [ ПО А. П. Новосельцев. Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа, Москва, 1990]. Според “Арменската география” [Патканов К. Армянская география VII в. СПб., 1877, С. 16 и Сукри А. Ашхарацуйц- Венеция, 1881, С. 26], племето баслаци - БАСКИ (барсили) обитавало земята Сарматия, намираща се в делтата на р. Итил (Волга). Според арменски източници, през II-ри в.сл.н.е. на север от Кавказ се заселва племето баслики, което напомня индийското наименование на народа Бахлики от района на град Балх. Вероятно тук става дума за т.н. “втора вълна” на заселване на района около делтата на река Волга със сармати, дошли от басейна на реките Аму даря и Сър даря. Тези нови заселници донасят обичая на изкуствена деформация на черепа, който е типичен за прабългарите, но съвършено непознат за тюрките.

При фонетичната трансформация имената баслики, баслаки се превръщат в тъждествени на наименованията берсили - баски. Михаил Сириец наричал дори Берсилия “страната на аланите”, което означава, че според него Берсилия се намира в Северен Кавказ на територията на днешен Дагестан с територии на запад и север до делтата на Волга.

Арабският хронист ал-Балазури пише, че ал-Баршалия (Берсилия) била разположена на север от Дербент, а  днешните археолози намират останки от материалната култура на тази страна в днешната област Башли в Северен Дагестан [Артамонов М. И. История хазар. Л., 1962, Стр. 130, 132; Федоров A. Я., Федоров Г. С. Ранние тюрки на Северном Кавказе. М., 1978. С. 70]. В тази област се намират останки от древните градове Беленгер и Семендер, чийто културни пластове водят начало от II-ри век и свършват в X-ти век. Семендер се е намирал до днешното село Тарки близо до Махачкала, столицата на Дагестан.

Михаил Сирийски и Бар-Габрая преразказват едно сведение, намиращо се в написаната в края на VI-ти век от Йоан Ефески “История” за трима братя, които по времето на византийския император Маврикий излезли от Вътрешна Скития заедно със своите родове. Единият брат, Бургариос се приближил до границата на Византия и след като поискал и получил разрешение от императора, се заселил в Мизия. Другите двама братя заели страната на аланите, наречена Берсилия. Вторият брат, Хазариг останал в тази част, която е в Прикаспието [Michel le Syrien.ChroniqueP., 1901, T. 2. P; 363-364]. Името на третия брат не се споменава, но се очаква то да е свързано с названието на страната Берсилия и на народа берсили, който я населявал до излизането на хазарите на историческата сцена. В тази легенда е важно указанието за близкото родство между българи и хазари, факт който е многократно потвърждаван в сведенията на много автори и днес никой не оспорва. Съгласно легендата, същото се отнася и за берсилите, народ близък до българите. Интересно е сведението, което дава един старинен руски летописец, който казва, че “българите са произлезли от скитите, т.е., от хазарите”.

 

 Хазари в Европа имало в днешните  територии на Северен Донецк, Южен Дон и Кубан, по поволжието, в Крим и в приазовието. [Артамонов М. И. История хазар. Л, 1962]. След разпадането на Хазария и завземането на тези територии от Киевската Рус, там се формира  специфичен етнос – казаци (черкаси), в резултат смесването на придошлите славяни с местните българи. Такава е интерпретацията и на Лев Гумилев както и на изследователя Риза Бариев. Хроники от 1083 г. съобщават, че княз Олег /Хелвиг/, един от  съпрузите на българската княгиня Болга - дъщеря на хан Расате и внучка на цар Борис Михаил Първи Дуло, се титуловал още и като архонт на Хазария. През единадесето столетие, в пределите на тази хазарска държава се настанили трайно и куманите.

 

В първата половина на Х в., хронистът Йосиф Генезий пише, че княз Борис-Михаил  Дуло бил "по род, произхождащ от аварите и хазарите като водел името си от господаря Булгар". За владетеля Булгар съобщава и хронистът Лъв Дякон, който пише, че "мизите се отделили от северните котраги [кутригурите], хазарите и куманите и напуснали бащините си жилища . . . [като] заселили тази страна  - [днешната Североизточна България] . . . и по името на своя племенен началник Булгар я нарекли България". Същото разказва и дописва по-късно Михаил Сирийски през ХII в. 

 

През 1691 г. полският печатар ЙоанесДаубманус отпечатва една много интересна книга - речник, в който включва максимално всички събрани от него данни и източници за историята на Хазария. Трудът, свързан с много мистика, легенди, магически заклинания, проклятия и пр. бил отпечатан в странен жанр - тип речник за хазарите със заглавие LexiconCosri. Впоследствие обаче, същият този лексикон бил обявен от Инквизицията за ерес. Според написаното, книгата, наречена още „Речник на речниците“ диктувал на издателя монах, известен под името ТеоктистНиколски, който по време на войните на Сюлейман Великолепни между австрийските и турските войски, открил скритите хроники на хазарите.

 

Изданието се появило във вид на три речника: глосарий на ислямските източници по хазарския въпрос, речник ,съставен по сюжети от юдейски съчинения, хроники и предания, и трета част, съставена по християнски свидетелства. Този  „Речникът на речниците“ или LexiconCosri за хазарското царство  бил отпечатан в много малко екземпляри. Един от тях бил написан с отровно печатарско мастило и заключен в метална подвързия, с позлатена ключалка. Това било поради факта, че книгата била обявена за забранена от Инквизицията.  Имало копие  и със сребърна ключалка.

 

През 1692 г. Инквизицията унищожила всички екземпляри,

с изключение на отровния и този със сребърната ключалка.Отровният бил преписан с първото в света симпатично отровно мастило. Говори се, че изследователи, прочели точно тази отровна книга умирали без да могат да прочетат девета страница, на която с латински букви пишело: Verbumcarofactumest (Словото стана плът). С този речник енциклопедия са свързани освен множеството легенди, предания също и бивалици и небивалици.

 

Оригиналният речник бил своеобразна хазарска енциклопедия, сборник от биографии, жития на личности, свързани с историята наХазария.  В издадената в Русия през 1976 г. монография „Хазария“, руската изследователка Плетньова отъждествява най-стария династичен род в света – рода „Дуло“  с династичната приемственост в хазарския каганат. Тя обаче не се съобразява с генеалогията на българските владетели от „Именникът на българските ханове”. И тъй като за нас са от значение владетелите от династията Асеневци, за самия цар Калоян, в древните средновековнихроники пише, че той  както и неговите братя са били“ в близки родствени връзки с цар Симеон Първи Велики”. 

 

Униятската линия на българския владетел Калоян е доказана чрез  писмата му до и от Ватикана, които документират как Папата му подарил корона, златен жезъл с филиграни и скъпоценни камъни и го почел с почести. В писмата на Цар Колоян до папата, в които се настоява царската му титла да бъде призната от Рим, българският владетел пише: :“…предшественици, царете на българите и власите – Симеон, Петър и Самуил, прародители мои, и на всички останали царе на българите..

...ние като любим син, искаме от нашата майка, Римската църква, царска корона и достойнство, според както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори – Самуил и други...

 

         

Във времето на цар Калоян унгарският  крал Емерих се опитал да предотврати неговата коронация на което обаче папата отговорил по следния начина:

...от старо време в България последователно мнозина царе са били короновани чрез апостолическа власт, като Петър и Самуил..”.

В култовото съчинение от Х в.„Хазартарихи”,  (История на Хазария), Абдула Ибн Бащу описва  най-стария династичен род Дуло.Обръщаме внимание на този факт, защото за нас представлява интерес генеалогията на Асеновата династия, чиито  потомци носят гените от рода  Дуло. Династията Асеневци управлявала в периода 1186—1460 г. Интересна е историята на общо всичките 83-ма представители от Асеневия род във Византия, произхождащи от „блестящия, великолепен  Василевс на мизите Асен”.

 

Българският изследоветал И. Божилов, изследвал династитеАсеневци в България и във Византия  открил данни за членове на Асеновата фамилия във Франкска Морея, Трапезунд, Кримска Готия, Молдова, Кипър, Венеция, Неапол , Дубровник и на о. Кефалония както и родословното дърво на царица Елена в Матейче. От цитираните от Божилов 58 известни владетели от фамилията Асеневци в Царство България 14 са назовани български царе, 7 съвладетели, 3-ма деспоти и двама — севастократори.

 

Роднините на Асеневци присъстват и като членове на фамилиите Палеолог, Кантакузини, Дука, Ласкарис, Торник, Раул, Мелнкес. От династията Асеневци произхождат още две императрици, един съимператор, трима деспоти, трима севастократори, двама паниперсевасти, един велик дук, двама велики примикюри, управители на Морея, Мелник, Лемнос, Перитеорион, Виза, Мистра, Константинопол, Коринт, Мухли, Имброс и много други пълководци, дипломати и пр.

 

Всички тези факти ни амбицираха и си поставихме цел, да проследим началото на родословието на царския династичен род Асеневци. В случая обаче ние се позовахме на сведенията, запазените в средновековни хроники във Ватикана и в Кралската библиотека на Норвегия. Ето какво открихме сред уникалните  ръкописи, от които става ясно, че царете Асен-Белгун, Петър и Калоян, освен, че са потомци на древния династичен род Дуло, носят в кръвта си и хазарска жилка.

 

Според изследователя хронист  Мавро Орбини не е обръщано внимание и на българо-хазарската езикова идентичност. В последствие и заради гоненията на Инквизицията, която през Средновековието започва да преследва евреите.

 

Прочетохме това, което е писал бенедиктинският монах - историограф МавроОрбини/1563-1564/ , известен хронист, преводач, идеолог и историк, автор на „Il RegnodegliSlavi“/ Царството на славяните/, родом от Котор. Той дългто време е живял в манастирите на остров Милет, Стон  и  Бачка в Унгария. Последните години от живота си прекарал в Дубровник, занимавайки се с изследователска дейност. Ползвал е всички известни за онова време библиотеки както и тази на Дук Франческо Мария II дела Ровере, (ducaFrancescoMaria II dellaRovere), трудовете на Винко Pribojević/ Vincenzo Priboevo/ - FratrisVincentiiPriboevii "OratiodeoriginesuccessibusqueSlavorum", Venezia MDXXXII и книгите от библиотеките на манастирите, в които е бил. МавроОрбини, прочитайки трудовете на Тит Ливий, открива данни за кхан Алцек, ситуирал своите българи в имението на Валук, княза на венетите. Валук е назоваван в литературните източници duxVenetorum.

 

Това това наше проучване, посветено изцяло на  родословието на най-уважавания християнски династичен български род Асеневци от Второто българско царство е повлияно и от още едно не по-малко уникално изследване на известен лингвист от Австралия, който е много възможно да е потомък на българската царска династия. Той е много скромен и в същото време притежава уникални енциклопедични познания като  експерт по история на религиите, завършил Католически колеж, с магистърска степен по изкуствата, потомък на древен аристократичен англо-еврейски и келтски род. Този изследовател обаче към момента е пожелал анонимност. Използвайки данни от средновековни хроники,  в резултат на 30- годишни изследвания , вдъхновен от трудовете на Имануел Великовски, Сесил Рот,  Артър Цукерман, LeslieGilbertPine,  сър Йън Moncreiffe, въпросният изседовател поддържа в Интернет Блог за алтернативен възглед в най-старата и средновековна история, с посочки и данни за родословията на европейските монарси, легенди и генетика. Събрал е квинтесенцията от данни за реално съществували средновековни хроники, което пък ни даде уникалнатавъзможост, да открием следите на всички  важни документи за генеалогията на Асеневци.

 

Четейки и коментирайки написаното от Мавро Орбини, труда на изследователя от Австралия, нашият колега – социолог и полиглот Чавдар Колев – ИНФОРМИРА, ЧЕ В СРЕДНОВЕКОВНИ ХРОНИКИ, СЪХРАНЕНИ ВЪВ ВАТИКАНА и в Норвежката кралска библиотека също присъстват данни за  началото на родословието на Асеневци. Същият български християнски род е достойно продължение на родословието на най-стария династичен род в света – рода Дуло. За това нашият съвместен труд не би бил възможен без любезното съдействие и участие  на Чавдар Колев,  с помощта на който можахме да прочетем всички посочени и известни до днес архивни източници.

 

Особено важно е уточнението, според Чавдар Колев, че между евреи и хазари приели юдеизма не бива безкритично да се поставя знак за равенство. В източниците, които ще цитираме по-нататък, понятието ‚евреи‘ се размива и е добре да не забравяме тази малка, но особено важна подробност.  

 

И така, родословието на Цар Иван Асен I започва от внучката на цар Самуил – Ослава Асенета, на чието име е назована столицата на норвежкото кралство - Осло.

 “Aseneta/Ослава/ е родена през 1045 г. в Норвегия. Омъжва се първоначално за хан Алтън Апа Khan от куманите Половци(Polovsty) и от този брак се ражда Осен, ханът на Cumani.

 

... ЛИПСВА ИНФОРМАЦИЯ за Харалд Хардраде – Петър Делян – Мирослава.

Накратко: Харалд предвожда имперския варяжки корпус и е изпратен да потуши бунта на Петър Делян. След разгрома на Петър Делян, Харалд слага ръка на царската съкровищница и я откарва в Константинопол заедно с принцеса Мирослава. Харалд иска Мирослава за жена, но императрица Зоя му отказва. Тогава той я взима насила и бяга с корабите си в Киев, като по-късно се прехвърля с Норвегия, където печели битката за трона и става крал на Норвегия. Ражда им се дъщеря на име Ослава. Хрониките често бърката двата персонажа, но Ослава и Мирослава не са едно и също лице, а майка и дъщеря. 

 

Според данни от средновековните хроники  Aseneta/Ослава/ бяга с майка си Мирослава и със своя леля  в България, в царевия град Търново където се омъжва повторно за евреина Yacov Родити. Тяхната дъщеря Мирела Родити, (родена през 1070 г.) се омъжва за хазарския принц Isaac (Иван) Белгун, (по-късно фамилното име се променя и става Belleli). Иван Белгун е известен още и като Иван Хазарския – принц, потомък на владетели от еврейския хазарски дом на Захария,  пряк потомък от еврейската Хазарска клонка на цар Давид, владетел  на Таман, (царувал през 986-998). Така от тази връзка се ражда и Асен Белгун, който според средновековни католически хроники е дядото на тримата братя Асеневци.

 

Дъщерята на Мирела – Добра - Дебора Белгун, родена през 1100 г. е майка на Мирела от Търново, която се жени за братовчеда си Исаак (Иван) Белгун, син на Асен Белгун. Те са родителите на тримата  български християнски царе Асеневци – Асен, Петър и Калоян, които са имали и две сестри Мирослава и Теодора. Тази Мирослава се жени за хана на куманите Suthoi, а Теодора е майка на деспот Борил – братовчед на братята, който управлява след убийството на Цар Калоян. Владетелят Калоян има дъщеря от византийска аристократка и хетера - принцеса Виола, кръстена от папски легат, след сключването на църковната Уния с папата. Това обстоятество прави възможен  брака й през 1218 г. с Ополския княз Казимир. От този брак се раждат синовете Мешко и Владислав и дъщерите Венцислава и Ефросина, /последната, кръстена на името на покойната  баба  хетера/. Венцеслава станала монахиня, а Ефросина се венчала за княза на Куяви от Централна Панония. От този брак се родили четири деца  между които и полският крал Владислав Локетек– Обединителя

, управлявал Полша от 1260 до 1333 г. и обединил всички кралства на Панония. Гробът на този полски монарх днес се намира в прекрасната краковската катедрала Вавел. Негов приемник станал синът му Казимеж ІІІ Велики /1310 - 1370/, наречен още Строителя. 
СЛЕДВА!






Тагове:   анна зографова,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 892931
Постинги: 404
Коментари: 86
Гласове: 459