Блог на Анна Зографова - Член кореспондент на академия МАБИК :: Боянска църква - Втора част

19.11.2015 18:13 - Боянска църква - Втора част - непроучени факти за фреските, анонимните зографи и ктиторите на знаменитата обител - научен доклад на акад. Йордан Ст. Иванов и Чл

Автор: souroujon Категория: Технологии

Прочетен: 1756 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.11.2015 18:27

Непpоучени факти за фpеските, анонимните зoгpафи и ктитоpите на знаменитата Боянска цъpква - научен доклад на акад. Йоpдан С. Иванов и Анна Зогpафова автор: bojanapankov категория: Технологии

прочетен: 563 коментари: 0 гласове: 0
последна промяна: 10.09.2009 14:58

Непроучени факти за фреските, анонимните зографи и ктиторите на знаменитата Боянска църква в полите на Витоша
НАУЧЕН ДОКЛАД
на
Акад. Йордан Стоилов Иванов
- консултант по исторически, археологически
и природни богатства
и
Анна Зографова – Член кор. на академия МАБИК
Mont-press.com - Бр. 19 (1656), год. ХХ, 12 - 16 март 2009
/Материалът се посвещава специално на 750 – годишнината от стенописването на знаменитите фрески в шопско, изпреварили с век периода на Куатрочентото /Италиянския ренесанс/

Автор - дизайнер на компютърните графики: Анна Зографова
с регистрирано авторско право!!!
Забранява се препечатването!

ЛОГОТО НА АКАДЕМИЯ МАБИК

В пазвата на шоплука в България е съхранен уникален шедьовър на предренесансовата ни иконописна живопис. Това е легендарната Боянската обител от времето на Средновековието, в полите на Витоша. Самото Софийско село Бояна продължава да бъде най-старото селище, съществувало на това място, векове преди новата ера, още във времето на дакомицийците – предците на днешните шопи. През XIII в., по поръчка на областния владетел - севастократор Калоян и съпругата му Десислава, към западната фасада на християнски храм от 10 век, в село Бояна бил пристроен параклис, в чест на св. Панталеймон. Параклисът не е с внушителни размери, но днес след неговата реставрация, седем века и половина след изографисването от 1259 г. на неповторимите фрески, с образите на севастократор Калоян, съпругата му Десислава и лицата на 236-те местни боянци, продължаваме да четем, в запазения надпис на тъй наречената Калоянова черква „Свети Николай и Панталеймон” следното: „Въздигна се от основа и се създаде пречистият храм на светия Христов йерарх Никола и на светия великославен Христов мъченик Пантелеймон, със средствата, с грижите и с голямата любов на Калоян, севастократор, братовчед царев, внук на свети Стефан, крал сръбски. Изписа се в българско царство при благоверния, богочестив и христолюбив цар Константин-Асен. Индикт 7 в лято 6767 ([=1259 г.]."). Църквата е обект на ЮНЕСКО от 1979 г ,от времето на мандата на покойния български дипломат Кръстю Мутафчиев, тогавашен ръководител на служба „Културно и историческо наследство на НРБ”. Вследствие многобройните писма от негова страна до международни културни институти, включително и до ЮНЕСКО, храмът получава този престижен статут по време на сесия на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в гр. Луксор, Египет. Затова несъмнено, както заявява сегашният уважаван директор на НИМ, проф. Божидар Димитров: „Днес Боянската църква е най-красивото историческо средновековно творение, просъществувало във времето повече от от 750 години г., което от датата 15 август 2003 г. е под шапката на Националния исторически музей /НИМ/. За този обект проф. Димитров като истински балкански лъв продължава да се бори, с бюрокрацията за спасяването, запазването и естественото съхранение както и за реставрирането на този единствен по рода си уникален паметник на средновековната ни история и изкуство. Защото когато анонимните майстори зографи през далечната 1259 г. завършили рисунките, в семейния параклис на ктиторите, те въобще не са и предполагали, че след време светът ще коментира … как изпреварили с повече от век шедьоврите на италианския Ренесанс. Още повече, че и портретите на севастократорското семейство най-старите, рисувани от натура портрети, в историята на българската живопис. Затова неслучайно образът на Десислава се персонифицира като модел на българска мадона от този период. В храма присъстват и образите на Цар Константин и царица Ирина, които са нарисувани с всички задължителни атрибути на царската власт - златни корони и царски одежди. С образите, изваяни в малката Боянска църква, периодът на Куатрочентото стартирал, но не в Италия, а в пределите на Второто българско царство, в сърцето на шоплука и в пазвата на Витоша имено във времето на цар Константин Асен. И ако днес имената на тези шаръчии - зографи от Търновската зографска школа продължават да будят научни спорове, то уникалните стенописи и фрески са извора, съхранил, в невероятни естествени багри и тонове образите на живи местни шопи, живели по тези земи и позирали като по този начин моделите били превъплатени в светии, ангели, арахангели и в персонажи от библейски сюжети. Или както пише в една стара книга „Повече от 8 века продължават своебразното си "житие" 236 някогашни боянци, прототипите на изографисаните в храма”. Затова ние считаме, че не би било нескромно да се твърди, че и немалко жители на с. Бояна биха открили прилики между себе си и черковните образи, особено ако са представители на местния дакомизийски етникон, с типичните антропологични черти и белези на шопското население от средна и западна България. С тези факти не само, че и легендите от онова далечно минало са оживели, но е и дошло времето, да бъдат разкрити тайни, свързани както с фреските, така и с мистериозното погребение на ктитора севастократор Калоян и неговата съпруга Десислава, чийто изображения продължават да бъдат неувяхващо изумителни. И така - оказа се, че почти веднага, след ситуирането на Третото българско царство, още в мандата на правителството на Александър Малинов е била манифестирана активно идеята за разрушаване на Боянската църква. Въпросът е – защо?! Обсъждан е бил и план за построяване на нов храм на нейно място, но благодарени застъпничеството на българската царица Елеонора, Каролина, Гаспарина ,Луиза, Принцеса фой Ройс цу Шлейц-Кьостриц, втора съпруга на българския цар Фердинанд Сакскобургодски – знаменитата църква била спасена. Царицата успяла да убеди през 1912 г. тогавашния директор на Софийският Народен музей, проф. д-р Богдан Филов, да ангажира за реставрационни дейности на обителта австрийския специалист и художник-реставратор Йосиф Бала. По-късно, през 1914-1915 г., художникът Марин Георгиев довършил частично начинанието на австрийския реставратор. През 1934 г. била извършена реставрация и от екип на проф. Кирил Цонев, а след бомбардировките на София, след 1943 г. и от екипа на реставратора Карл Йорданов. От 1954 г. - в обителта престанали да се черкуват миряни като през 1967 - църквата била затворена за посещения. А Царица Елеонора, чието име е вписано в българската история, най-вече поради нейната изключителна интелигентност, ерудираност, хуманност и благотворителност, с акцията си по спасяването на Боянската църква, буквално извършила подвиг, в съхраняването на един от най-уникалните паметници на нашето историческо и културно наследство. Тя както е известно е починала на 12.09.1917 г..и по нейна воля е била погребана, в двора на обителта. Всъщност гробът на тази благодетелката на Боянската църква е единственото знайно и реално запазено царско погребение, в хилядолетната българска история. И този гроб е бил запазен от поругаване и реставриран след 2003 г., благодарение прекрасната инициатива на българската историчка историчката Мариана Трифонова, понастоящем докторант във Великотърновския Унивеситет, която продължава да бъде ръководител на обекта „Боянска църква” към НИМ, София. Тъй като мощите на нейно величество царица Елеонора продължават да почиват в Боянската обител, за високонравствената личност на благородната първа дама от Третото българско царство, която е и си остава единствената българска владетелка, чийто гроб в България се знае официално, както и за ктиторите на църквата Калоян и Десислава, отдавна не е извършван молебен, тъй като храмът от 1954 г. не е действащ. Пишеме тези редове, защото е редно да се помисли и затова! Тук е мястото да разкажем и за две много важни старинни предания - легенди, свързани с благотворителността и с традициите, задължителни за членовете на българските царски семейства още от времето и на първото българско царство. Според преданието, българските владетелки през ХІІІ и ХІV век идвали специално в средецкото село Бояна под Витоша и то не само да се черкуват, но и на традиционни поклонения, защото в храма бил изрисуван първият чудотворен портрет на Великия рилски светец и лечител - Св. Йоан Рилски /876-946/ , за който се знае, че е бил незаконен полубрат на българския цар Петър. По канона на църковната живопис, неговият образ бил изписан и в Боянската обител. Така първообразът му за пръв път се появил не къде да е, а именно във фреска на Боянската църква и защото е бил член на царското семейство. От историческите анали е известно, че Св. Йоан Рилски е починал на 18.08.946 г. Бил канонизиран в Средец, но според изследователите първоначално бил погребан в Рилската обител като впоследствие неговият брат - българският цар Петър наредил мощите му да бъдат пренесени в Стерлиция -Средец /дн. София/. Предполага се, че Светите мощи на Св. Великомъченик Йоан Рилски са били пренесени през 989 г. в Средец, когато глава на българското православие бил българският патриарх Гавриил – Герман, извършил канонизацията на светеца. През всичките тези десет столетия Рилският светец е бил покровител на българския народ и е бил почитан от всички православни народи, които го словославили за това, че извършвал чудеса и чудотворни изцеления. За тях свидетелстват и хрониките на книжовника Георги Скилица, автор на първото житие на светеца. …… Светецът бил тачен особено много от царските фамилии на Второто българско царство. Затова по средновековна стародавна владетелска традиция българските царици идвали на поклонение и пред образа на Великия рилски светец в харизматичната църква. Легендата разказва още как непосредствено преди падането на Търновското царство под турско робство последната съругата на цар Иван Шишман довела като за последно на поклонение в боянската обител децата си – Кераца и Калиман и свитата си. Тогава Боянската твърдина била най-яката крепост на Балканите. В изградения от дялани камъни кладенец до входа на крепоста, царицата скрила част от Шишмановото имане. Изхвърлила в кладенеца накитите си, скъпоценностите както и легендарния сребърен стан, с който е тъкала. След това кладенецът бил запълнен и затиснат с огромен камък, а също и дълбоко зарит с огромно количество пръст. Днес никой вече не си спомня, къде точно се е намирал кладенеца. Според едно по-късно предание, затова, в непосредствена близост до него там е била погребана добрата и обичана от народа българска царица Елеонора. /Ако някой може, нека просто да се досети, защо толкова много години Боянската църква „уж” продължава да се реставрира…?!/ . Относно родословията на ктиторите, специално изследване е провел известният български учен проф. В. Н. Златарски, който пише следното: “Ако севастократор Калоян е бил внук на сръбския крал Стефан Първовенчани, то баща му Александър е бил женен за някоя от дъщерите на този сръбски крал и по всяка вероятност за оная от внучката на Хенриха Дандоло. /Енрико Дандоло/. А севастократор Александър, /брат на цар Йоан Асен ІІ / е бил управител на Средецката област, гдето се намирали и неговите собствени владения, с център Боянската крепост, в която е живеел и неговият син Калоян.” Кой всъщност е бил Енрико Дандоло, след като неговото внучка е била майка на Севастократор Калоян от Средецката област? За тамплиера рицар Енрико Дандоло него е оставил данни рицарят Д.Ено– маршал Жофруа дьо Вилардуен в своята "Хроника"*, намесвайки името на Дожда на Венеция Енрико Дандоло :”..... “И ...Когато утрото дойде , при пълна дневна светлина , те яздиха и се явиха пред Адрианопол . И те го намериха много добре защитен , и видяха флаговете на Йоаница , кралят на България и Влахия , на стените и кулите , и градът бе много силен и много богат , и много пълен с хора . Тогава те атакуваха с много малко хора , пред две от вратите , и това беше във вторник по времето на Цветница (29 март 1205 год .) Така , че те останаха пред града в течение на три дни , в голямо неудобство , и немного на брой ...” …………. „Блокадата на Адрианопол продължи . Пристигнаха и италианските подкрепления на дожда Енрико Дандоло , "пренасочил" Четвъртия кръстоносен поход от Египет към Византия/ .“...Тогава дойде Енрико Дандоло , Дожда на Венеция , който беше стар и видя , че не успяват . И той доведе със себе си толкова много хора , колкото има , и те бяха напълно многобройни както хората които бяха довели император Болдуен и граф Луи , и той се разположи на лагер пред една от вратите ...” * На още едно място, корифеят проф. В.Н. Златарски, в /Боневският надпис, Годишник на Софийския университет, 1934 – 5, ХХХІ/ пише следното: “Историци като Иречек, Павлович и Ковачевич приемат, че севастократор Калоян е бил братовчед на цар Константин Тих, което по никой начин не може да се приеме, поради следните обстоятелства: Сам Константин, в своята грамота, дадена на виргинския манастир в Скопие, нарича Стефан Неман “деда царство ми” което означава, че може би майката на Константин е била дъщеря на Стефан Неман; от Боянския надпис обаче се установява, че Калоян е бил внук на Стефан Първовенчани,син на Стефан Неман. През 1217 г. великият жупан Стефан е бил коронован като крал” и – това също е особено важен факт - със същата титла е бил коронован от папата и цар Калоян. Ето защо местните жители от района на Бояна именовали средецките боляри цар Калоян и царица Десислава, защото всеобщо е било народното желание, ктиторът на Боянската обител Калоян по право да наследи династичния трон на Асеновци, а не синът на Ирина Комнин. Според нас ктиторът Калоян не без основание също би могъл да претендира за царска титла, което абсолютно обяснява амбицията на владетеля да запази средецката област като самостоятелна българска държавна единица. По силата на тази логика, той също е имал право на царско погребение, но такова не е било извършено и защо пишем за това, ще стане ясно от следните факти. В средновековните хроники и в латинските анали присъстват сведения за това, че между династичните домове Асеневци и Неманичи е имало родствени връзки. Какво знаем за Средецката владетелка Десислава? Била е потомка на Ловешки боляри. Родът и бил от Батошовската клонка. Днес селото Батошево е разположено върху левия бряг на р. Росица. Околността е изключително богата на дивеч като ловът е бил практикуван тук още и по време на Средновековието. От времето на Второто Българско царство е и Батошевският манастир, които е бил построен върху левия бряг на р. Росица, високо в Севлиевския Балкан, сред гъста, девствена гора. Той отстои на 4-5 километра югозападно от с. Батошево и на 20 километра южно от г. Севлиево. Бил е основан по времето на цар Михаил Асен (1246-1256) от българския патриарх. Впоследствие той е функционирал като ставропигиален манастир, освободен от данъци. Бил е пряко подчинен на патриарха. Освен прекрасният портрет на Десислава, няма други данни за нейното родословие, с изключение на романа на българската писателка Фани Попова Мутафова “Последният Асеновец”. В своя романписателката Фани Попова Мутафова, която също е ползвала древни хроники и латинските анали описва Десислава като най-красивата жена - “болярка от Батошово”. Знае се още и, че Батошово, Аджар, Калофер и Ново село, впоследствие са станали убежища за търновските и Ловешките боляри от Второто българско царство, избягали при падането на България под турско робство през 14 век. Широко известно е, че в иконописната ни живопис са се коментирали най-вече портретите на ктиторите - севастократор Калоян и Десислава, изписването на портретите на които е станало, вероятно в периода 1256 – 1261 г. Тук обаче трябва задължително да споменем, че те като шедьоври представят революцията в канона на иконописната ни живопис., разчупвайки всички познати до тогава норми.. Специалистите продължават да бъдат единодушни и по въпроса, че придворните художници от в епохата на Второто българско царство са се старали да изобразят максимално точно до оригинала портретите на българските царе, ктитори и велможи, с техните високи и горди чела, ясен и остър поглед. Без да подражават на своите византийски колеги от онова време, българските майстори зографи от Търновската школа възпроизвели за поколенията велико точно не само лицата, но и и други атрибути на царската власт - корони, скиптри, жезли, облекло. А подобни фрески могат да бъдат открити и в Лондонското четвероевангелие. За някои от старите първи живописци от онова време се знае и, че са били наказвани със смърт, когато не спазвали повелите и изискванията на българските владетели. Вероятно и това е била една от причините, провокирала създаването на шедьоврите в Боянската църква. Истината за художниците , изваяли стенописите в Боянската църва днес обаче продължава да се размива. Много вероятно е тя да бъде открита, когато вече не остане нито един жив шоп, в региона на Бояна. Коментираме този факт, защото в църквата са изрисувани уникални портрети на реално съществували живи хора – боянци, с румени бузи, одухотворени лица, със специфичните за шопите черти, защото както е известно шопите са истинските стопани на Бояна и потомци на най-стария местен балкански дакомизийски етникон. По специално разпореждане на отговорно лице от Националния институт за паметници на културата, през 1980 г. е била снета замазката и част от мазилката от ХІХ и ХХ век, покривала част от оригиналните фрески в Боянската църква. Още тогава реставраторите забелязали….надписи, правени с въглен. Имало е спорове от кой период са щрихите, нанесени с въглен. Дали от средновековието или просто от ХХ век. В този смисъл и „опитът за фресковия прочит” на проф. Казимир Попконстантинов не може да е точен, защото и той продължава да се лута, първоначално определяйки името на единия от художниците ту като Вълкан, после като Вълчан, и накрая Василий?! Това просто не е академично! И не само той…. Днешните млади реставратори нямат абсолютно никакви основания да правят генерални заключения, тъй като липсва каквато и да било база за сравнение. Затова те не са в състояние да докажат, че изводите им са точни. И най-лошото е, че напоследък стана модерно да се наблюдава едно буквално изопачаване на истините, изкривяване на описанията. То е мотивирано естествено и от начините на финансиране на изследванията и на прокарването на тенденциозни изследователски проекти от чужди институти или институции, както и по други, незвестни на нас причини. Важният факт, който желаем да споменем в случая е, че анонимните боянски майстори действително не са били повече от трима: екипът им се е състоял от един майстор и вероятно двама чираци, които са наблюдавали и дори добре познавали ктиторското и царското семейства лично. Именно по тези причини царските Зографи, закърмени с прийомите и на Търнновската художествена школа, ситуирана още във времето на Асеновци изваяли уникалните фрески – шедьоври, с благодарението и избора на севастократора. Художникът, за да съумее да изрисува толкова прекрасни портрети като тези на ктиторите Калоян и Десислава – явно много добре е познавал ктиторската двойка, а също и местните боянци. А това доказва, че безспорно първомайсторът зограф е бил българин. И че повече от ясно е, че е бил приближен и до царското семейство, което е зографисвал – чест, която се е оказвала само и единствено на доверени лица, чиито дарби са били познати от Търновската школа. Търновските майстори са рисували живите хора. Ясно и категорично е заключението ни, че и първомайсторът и чираците му са били български художници, повлияни от начина на стенописване на търновската царска художествена школа, от времето на нейния първомайстор Драган. Още повече, че никога шопи /исконните жители на село Бояно/ не биха позволили и дори допуснали македонци, власи, гърци или турци да ги рисуват. Не си го и помисляйте!!! Ето какво още съобщава проф. В. Златарски за изографисването на църквата: “То не е станало веднага след построяването, а се е изминало доста време и поради това то се изтъква в надписа като съвършено отделно дело, при това се казва, че то ставало “при българско царство”, при Константин Асена, а това показва, че непосредствено преди това, крепостта Бояна не е влизала в пределите на българското царство, а била отцепена от Старопрестолния град Търнов, и понеже тая област през даденото време не е минавала под друга чужда власт никога, то очевидно нейният владетел се е обявил за независим”. Всички наши известни изкуствоведи и историци са единодушни по въпроса, че придворните художници от епохата на Второто българско царство са се старали да изобразят максимално точно до оригинала портретите на българските царе, ктитори и велможи, с техните високи и горди чела, ясен и остър поглед. Без да подражават на свои византийски колеги от същото време, българските майстори зографи от Търновската школа /Школата на Теодосий Търновски/ са се старали да възпроизвеждат много точно не само лицата, но и други атрибути на царската власт - корони, скиптри, жезли, облекло. Изображенията на ктиторите севастократор Калоян и съпругата му - прекрасната баташовска /Ловешка/ болярка Десислава, а също и тези на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина, са едни от най-старите запазени портретни изображения на личности от българската история, стенописвани в Боянската църква "Св. св. Никола и Пантелеймон". И ако не са били всепризнати от благоволението и на царското семейство…и поради тази простичка причина , известно е, че през Средновековието много художници са си загубили главите. Затова те просто не са смеяли да правят и грешки. Щото секирата на устойчивото развитие, в онова отдалечено от нас, с повече от 7 века Средновековие, е била доста остро наточена. И тогава нито един артист не си е позволявал каквите и да е своеволия. С това е можела да се гордее тогава българската държава, защото тогава е имало закони. А тъй като снимки в онова отдалечено от нас време не е имало, то портретите е трябвало да бъдат точни. Защото владетелите и велможите по портрети са се сгодявали, по портретите са и проектирали бъдещите си женитби. Освен това, в същата връзка до днес никой не е помислил и за изворите, от които е почерпила информация гениалната българска изследователка и писателка Фани Попова Мутафова, авторка на четирилогията „Асеневци”, последната книга от които е посветена именно на т.н. анонимен Боянски майстор, когото тя назовава дори и …ДОБРИЛА?!. Не са проучени изворите, които тя е ползвала. Днес изследователите продължават да твърдят, че и графичните щрихи в Боянската обител, открити през 1980 г. при снемане на мазилка са автентични и, че към надписите с въглен не са били прибавяни или трити други такива. Така ли е точно това и какви точно проби доказват автентичността на датирането?!! Според проф. Григоров както и според немалко специалисти било практика от времето на средновековието, типична за представителите на търновската художествена школа, за стенописите да бъде използвана субстанция от яйчната темпера както и растителни бои. Не е убедителна обаче тезата на проф. Григори Григоров, както и на археолога Владимир Цветков, че стените на храма били рисувани от--- майстор от Серско?! Вероятно тези наши специалисти - което самите те не отричат, целят да усвоят субсидии и средствата, за проучване икони в Серско. Не е възможно художник от Серско да изписва в стила на търновската школа. Не е убедителна и презумцията, че щрихите с въглен били направени непременно от художник, с хипотетичното име Василий /уж разчетено като такова?/. Защото немалко специалисти се произнасят за „по-късно датиране нанасяниенто на въгленовите щприхи”. Също така няма и никаква гаранция и, че боянските фрески са били изработени точно от трима майстори и, че първомайстор е бил именно Василий Зограф. По тази причина е и неубедителна теорията, свързана с цитирането на името на някой си Василий Зограф в т.н. Боянски поменик, но не в началото, а чак някъде на на 50-тия лист….Такова нещо – изрисуването на църква се помни. То е попило в народната памет на боянските шопи. И ако това е било името на първомайстора – те в никакъв случай не биха пропуснали да го уважат и отбележат, защото шопите уважават изкуството и то много! Вероятно Василий е по-късен художник… Според коментара на доцента от Художествената академия в София Зарко Ждраков, че „в сравнение с автографите отАнтичността и Средновековието”, храмът е бил стенописван и от Зограф Димитър. Още повече, че и името на шаръчията Димитър Зограф е разчетено на повече от 5 места в обителта. Особено ясно то личи както върху меча на Св. Димитър, така и върху меча на светеца войн - архангел Михаил” Що се отнася до тезата, че доц. Ждраков е идентифицирал подобни икони другаде, то това мнение също е все още недоказано и хипотетично. Според ФаниПопова Мутафова, която се е ровила много дълго в средновековните ни архиви, Името на Боянски майстор - автор на стенописите в Боянската църква, не е такова. Затова затова тя го е обозначила и като……Добрил..?! Едно обаче е точно и ясно - майсторът е бил българин. По повод коментара, с изписването монограма на челото на цар Давид - това оБстоятелсдтво още веднъж потвърждава, че авторът е бил именно възпитаник на Търновската зографска школа, което се подсказва и чрез начина на изписване на буквите - типичен за откритите подобни в други Търновски паметници. В Боянската църква от 1259 г. анонимния тбоянски майстор и неговите чираци - художници са изписали лицата на типични представители на етникона, населявал този регион - типични дакомизийци – шопи. Същите непроменени черти на модела, в образа на младия Ийсус„ още през 1980 г. еса били коментирани от художници и специалисти , по повод изследването и на една снимка, от юношеските години на Боянския маг, акад. Йордан Стоилов Иванов , правена му, когато той е бил приблизително на възрастта на модела от фреската „Младият Ийсус беседва с книжовниците в храма”. Приликата между младия Ийсус и момчето от снимката е просто невероятна. В тази връзка следва да споменем и, че акад. Йордан Стоилов Иванов, /чийто лик незнайно как е нарисуван преди 7 века, в същата тази Боянска църква, в образа на младия Ийсус, за което продължава да свидетелства същата портретната снимка на академика , когато той е бил на възрастта на модела, позирал на художниците/, е потомък на най-старата култова боянска фамилия Панкови, които също са били от рода ктиторите на култовата църква. Затова бихме искали да обърнем специалното внимание на бъдещите изследователи, именно върху композицията "Христос сред книжовниците в храма", в която анонимният боянски зограф е изобразил младия Ийсус като фреската към момента е една от най-добре запазилите се изображения. Бихме могли обаче само да предполагаме, че като модел тогава през 1259 г. е позирало лице, което е било член на Асеновата царска фамилия. За тази фреска критиците са написали: „Вдъхновението е това велико нещо, което е напътствало ръката на художника при създаването на образа. Така например, чрез една от най-добре съхранилите се фрески в храма - “Христос сред книжовниците”, Боянският майстор се е постарал съзнателно да изобрази, в подходяща форма и по един великолепен и невероятно непринуден начин конфликтите и сблъсъка между ценностите на вехтото / старозаветно/ време, с догмите на Новозаветното.. Портретът на младия Ийсус е изрисуван с вещина и от него струи мъдрост, спокойствие, ведрина, докато книжовниците евреи, изписани с типични семитски черти, са изрисувани като нервни, неспокойни, оглеждащи се и жестикулиращи... Художникът по един елегантен и естествен начин внушил величието и могъществото на сина на Бога, който с ръка, поглед, и мисъл е вършил чудеса, изцелявал е, виждал е всичко.. и дори в момента, чрез фреската – вижда всичко. А жълтата одежда, с цвета на пролетните глухарчета внушава респектиращата мъдрост от времето на древността”. И тъй като "Често говорим за вдъхновението на поети и художници, които под влияние на това са написали своите произведения или нарисували свои картини – портрети, това действително е така. Без вдъхновение, без обилен приток на особени духовни сили не може да се създаде нищо прекрасно. Обикновеното, обаче, човешко вдъхновение не може да се сравни с оня приток на духовни сили, с онова божествено вдъхновение, което се дава на праведните хора от Светия Дух. Това вдъхновение просвещава целия духовен живот и цялото същество на праведниците и им съобщава дивните дарове на Светия дух. Тия дарове, (според пророк Исайа) са следните: дух на премъдрост и разум, дух на съвест и крепкост, дух на знание и благочестие, дух на страх Божий (Ис.11:2-3). Благодатта на Светия Дух, освен това нерядко надарява Божиите избраници със свръхестествена сила, с дар на прозорливост и пророчество, с дар чудотворство" - този текст открихме в синодално издание от 1973 г. на книгата "Нашата вяра - Свещена история на Стария и Новия Завет". Тук ще да посочим още два текста, интерпретиращи по какъв начин чудодейците са придобивали своите свръх естествени способности : “В Стария завет е имало доста праведници, които подобно на св. цар Давид, се намирали под особеното ръководство на Светия Дух. Това били светите пророци. По вдъхновение на Светия Дух, те отклонявали хората - било чрез увещания, било чрез изобличения и заплахи - от разни грехове и им предсказвали, за насърчение и утешение идването на Христос Спасител... “ Вехтозаветните пророци предсказвали с векове напред идването на Спасителя, като са обрисували просто като очевидци поразителни подробности от живота му. Това те са могли да сторят само и единствено по вдъхновението от Дух Свети. Затова и Св. апостол Петър е казал: "Никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Свети просветявани, са говорили светите божии човеци, (2 Петър, 1:21). Светият Дух, следователно е говорил чрез пророците. Цялото Свещено писание е написано под вдъхновението на Светия Дух... (2 Тим. 2:16). Във всички светци, движещи се в духовния си живот по пътя на покаянието и богоугождението, е живял и действал същият Свети Дух, който се е явил и над апостолите, във вид на огнени езици. Така например Свети Антоний Велики е казвал на своите ученици: "Аз се молих за Вас да се удостоите и Вие да получите този велик огнен Дух, който получих аз. Ако искате да го получите, тъй че той да пребъде във Вас, пренесете най-напред телесни трудове и сърдечно смирение и, възнасяйки помислите си на небето денем и нощем, търсете със сърдечна правота този огнен Дух, и той ще ви бъде даден завинаги! ...защото този Дух пребъдва в правите сърца. И когато бъде приет, Той ще Ви открие висши тайни: ще прогони от Вас страха от хората и зверовете, и Вие ще изпитвате небесна радост денонощно. И ще се чувствате в това тяло като тия, които се намират в Царството небесно". Но да се върнем отново към историята на Второто българско царство - Когато в края на 1237 г., цар Йоан Асен ІІ се оженил за трети път за дъщерята на пленения, в битката при Клокотница, от 1230 г. византийски император - кир Теодор Комнин – Ирина, от този негов брак са били живородени син и две дъщери. Цар Йоан Асен ІІ починал на 24 юни 1241 г., но споменът за великото му управление останал. Невероятни били интригите на последната му съпруга, царицата Ирина Комнин, които разсипвали царството. Организирайки болярска клика, царица Ирина отровила Калиман I Асенин и възкачила на престола своя син, от брака си с цар Йоан Асен ІІ - Михайл Асен. Реално този момент съвпадал и с апогея, в периода на регентското управление на Ирина Комнин. Всъщност, тя царувала активно, в периода 1246 – 1253 г., тъй като и двамата й синове и Калиман, /син на царица Анна и цар Йоан Асен ІІ/ и Михаил Асен били малолетни, а управлението на царство България след смъртта на цар Йоан Асен ІІ било осъществявано чрез регентски съвет, начело с царицата. Тя властвала и желаела всички да и се подчиняват. Периодът между 1253 – 1256 г. останал известен в българската ни историята, с невероятните интриги и междуособици, също и със самостоятелните съуправители. По същото време императорът на Никея нападнал и превзел българските градове Сяр, Велбъжд, Мелник, Скопие, Прилеп, Цепина и пр. Бил сключен мир, по силата на който Българското царство загубило големи територии. В същото време маджарите завладели Белград и Браничево, които са били български. Държавата, която Йоан Асен ІІ градил с толкова любов, мъдрост и труд била разсипана. Синът на Йоан Дука Ватаци – император Теодор ІІ Ласкарис, /съпруг на българската принцеса Елена Асенина, също дъщеря на цар Йоан Асен ІІ от брака му с унгарската принцеса Анна/, настъпил с войските си през Балканите и принудил младия цар Михаил Асен да избяга от бойното поле. Търсейки съюзници, синът на царица Ирина Комнин бил принуден да сключи договор с княз Ростисла́в Миха́йлович Галицкий /1219-1262/ - княз Новгородски, Галицки и Черниговски, бан на Сръбска Мачва и Словения. Ростислав бил син на киевския княз Михаил Втори Всеволодович Свети и на Великата княгиня Мария Романова - Владимиро-Волинска. И тъй като княз Галицкий в това време се разпореждал като самостоятелен владетел, в северозападните български земи, ползвайки се със славата на велик военачалник, помолен от царица Ирина, той успял да договори т.н. Регински мир,/подписан на река Регина/, с императора на Никея Теодор Ласкарис. Фактическият съуправител на царство България, в целия този период била регентката царица Ирина Комнин”. За да запази престола, царица Ирина Комнин оженила своя син Михаил Асен за дъщерята на черниговския владетел Ростислав Михайлов - руската княгиня Елисавета Ростиславовна, / Ержибет/, дъщеря на унгарска принцеса и внучка на унгарския крал Бела ІV, от династията на Арпадите. Потомци на дядо й Михаил Черниговски, княз Переяславски, Новгородски, Черниговски, Галицки и Велик княз Киевски састанали впоследствие владетели на редица руски княжески и дворянски фамилии като Дългоруки, Болконски, Репини, Горчакови, Одоевски и Воротински. Царица Ирина Комнин омъжила най-голямата си дъщеря Анна-Теодора за батошовския /ловешкия/ боляр Петър, брат на ктиторката от Боянската обител Десислава, а най-малката Мария, за владетеля на Несебър /Месемврия/ Мицо. Тогава в България започнали и продължителни междуособици, в борбата за царската власт. Михаил Асен починал много млад по време на лов. След смъртта на цар Михаил Асен, под предлог да защити своята дъщеря, Черниговският бан Ростислав окупирал с войските си Търново. Там самият той се провъзгласил за български цар и запазил тази си титла чак до смъртта си, въпреки, че реално не е управлявал на българския престол. В този период вдовицата на Михаил Асен, Елисавета /Ержибет/ Ростиславовна се оженила за унгарския принц Моиш ІІ Дарои /Moys DaroiІ, (1210—1280/1281), престолонаследника на Унгария. От последния й брак се ражда дъщеря – Ержибет Дарои, която станала съпруга на воеводата на Трансилвания Миклош Меддиеши - един от предците седмо коляно на краля на Полша - Стефан Батори. Според наши проучвания, през 1256 г. цар Калиман , /синът на цар Йоан Асен ІІ и на унгарска принцеса/ е станал жертва на заговор. В историческите анали могат да бъдат открити данни за смъртоносно раняване на цар Михаил Асен. Освен това съществуват и предания, за това как царица Ирина Асенина Комнин поканила за участие в същия тържествен ритуален есенен лов в старопрестолната столица Търнов, семейството на Средецкия владетел севастократор Калоян. Царицата, която вече била достатъчно компрометирана, се стараела на всяка цена да запази българския трон за себе си, но това е било повече от невъзможно. Народът недоволствал и искал за цар законния наследник – племенника на цар Йоан Асен ІІ – ктиторът от Бояна Калоян..Ирина Комнин се страхувала най-много от сина на княз Иван Александър - Калоян, защото единствено той реално представлявал заплаха за нея и трона. Още повече, че същият Средецки владетел, в този момент се радвал на всеобща почит и уважение и на всенародна любов. Владетелите на Средецката твърдина Калоян и Десислава приели поканата и пристигнали в столицата по време на традиционния царски пир, който предшествал лова. Имало указания как те да бъдат отровени. Завистта от разказите и преразказите за прекрасните портрети на ктиторите Калоян и Десислава, нарисувани като достопочтенни български владетели от иконописеца на Боянската обител разярила царицата. И понеже и двамата ктитори Калоян и Десислава били венчани и управлявали Средецката област като самостоятелни владетели, а земите им включвали владения чак до поречието на Дунава и на Запад от поречието на река Тимок, това естествено я карало да изпитва страх от огромнаята територия, която те управлявали на север, на запад и на юг. Виждайки в лицето на Средецкия владетел Калоян много опасен противник - законен претендент за Асеновия престол, за да си отмъсти веднъж и завинаги, тя по тертипа на знаменитите древни отровителки, предприела действия. Така средецките боляри Калоян и Десислава никога повече не се завърнали в своята прекрасна прония в Средец и Бояна. Впоследствие царица Ирина се отказала от светския живот и за опрощение на греховете си приела монашески сан, завършвайки житейския си път като игумения Ксения, в манастир. Действително няма сведения, владетелите Калоян и Десислава да са се върнали след това тържество в Боянската Средецка крепост. МОЩИТЕ НА КТИТОРИТЕ ОБАЧЕ НЕ СА В БОЯНА ! Въпросът отново е защо?! Какво се е случило и защо до сега не са открити никакви данни в историческите анали за тези личности. Информация за тях има, но вероятно ще бъде открита когато бъдат прегледани основно разделите със средновековни хроники в авторитетните европейски библиотеки. Ктиторите, според изследвания и проучвания на акад. Йордан Стоилов Иванов не само са били отровени, но и погребани, в двора на църквата “Св. 40 мъченици” във Велико Търново”. За това свидетелства една особено важна и не по-малко интересна находка, на която на 15.07.1992 г са се натъкнали българските археолози , които са проучвали Манастирския комплекс “Великата лавра” във Велико Търново или по-точно връзката на монашеското общежитие с църковната галерия. Тогава те разкрили два царски гроба, с ковчези, поставени един върху друг?! И в двата били намерени златни пръстени, единият с александрит, а другият – с гравирана лилия и с надпис “+ сенов пръстен”. От погребенията са запазени скелетите както и част от златотъкана превръзка”. През 2004 г. е било разкрито още едно женско погребение на високопоставена болярка, в същия манастирския некропол, без обаче да има каквато и да било индикация за името й. Била е положена в нарядни златни накити и диадема.... Няма данни дали костният материал е бил изследван, защото е възможно да бъдат открити и следи от отравяне. Въпросът по спора -- Дали там са и костите на ктиторите на Средецката прония Калоян и Десислава - доказателства по тезата могат да бъдат дададени само след допълнителни проучвания и обстоятелствено изследване на некропола. От тук започва голямата дилемата около т.н. Калоянов пръстен и т.н. „царско” погребение на Българския цар Калоян, което вече цели четири деситилетия е предмет на полемика и широки дебати всред научните среди. Дори едва ли не става модерно обсъждането за идентификацията на тялото на погребания въпросен владетел Калоян, в гроб №39 на некропола край култовия династичен храм – пантеон на Асеновци във Велико Търново от времето на Второто българско царство. По този повод ще приведем като пример и статията на Златина Димитрова, публикувана във в-к "Янтра Днес" на14.09.2006, в която пише: "...Археолозите Константин Тотев, Константин Дочев и Мирко Робов, които от години проучват храма и манастирския комплекс, са категорични, че прочутият гроб № 39 не е на царя. Другата позиция е на проектанта на църквата арх. Теофил Теофилов, ст.н.с. Йордан Алексиев, проф. дин Йордан Андреев, шефа на Института по антропология и морфология в София проф. Йордан Йорданов... ... Липсата на титлата “цар” на пръстена, открит в гроб 39, е един от основните доводи “против”. Другият е, че гробът е извън църквата и на място, отредено за преминаване. Тези, които не са убедени, че имаме гроба на царя, се опират и на надписа на колоната на Иван Асен, където пише, че той е съградил църквата в 1230 г., а Калоян е убит през 1207 г. Най-ранните датирани християнски гробове там са от времето на Константин Асен 1257 г. (:sm186: - б. І.С.А.). Гробът на Калоян синхронизира с останалите мъжки индивиди с пръстени; Доброслав и Бесар, както и Сеньо, които също са извън църквата. Освен това пръстените печати се появяват едва в края на XIII и началото на XIV век. (:sm186: - б. І.С.А.) Името Калоян е основният мотив “за”, както и високото тегло на пръстена. Паисий, който е написал за осоляването на царското тяло и какавидите от зелена месоядна муха, са доводите на специалистите, поддържащи версията за царя. Златните и сърмените тъкани, открити в гроба; също (:confused:По-надолу в същата статия пише: "В около 50 от средновековните гробове са намерени златни и сребърни тъкани и златотъкани ивици" Нима всичките са на царе? - б. І.С.А.). Известно е, че в некропола край църквата „Св. 40 мъченици във Велико Търново са били разкрити от нашитге български археолози повече от 1100 погребения, от които 800 християнски и 300 мюсюлмански. Християнският некропол е датиран от XIII; XVII век, а мюсюлманските погребения са от XVII; XIX век. След Освобождението там също са били погребвани хора, включително военни и руски офицери. В около 50 от средновековните гробове са намерени златни и сребърни тъкани и били открити златотъкани ивици, което е доказателство, че там са били положени останките на хора, с висок социален статус и ранг. И тъй като от м. септември 2008 г., молитвеният дом на великата Асеневска църква “Св. 40 мъченици” във Велико Търново бе превърнат, в символичен храм-мавзолей за седем от нашите именити български владетели и царе, включително и със символичното погребения на владетеля Калоян , бихма искали да припомни за още един епизод от нашата по-нова история. През 1878 г., на датата 9 март/22 март/ - точно преди 131 години, по време на тържественото слово при първия водосвет, извършен в древната черква “Св. 40 мъченици” на освободената от турско робство стара столица Велико търново, д-р Васил Х. Стоянов Берон произнесъл следното слово: “Знайте, при това, че тоя божествен храм се е основал при българския цар Иван Асен, и за да се уверите в това, прочетете словата на тоя мраморен стълб, който е тук,в този молитвен храм: "В лято 6738 (=1230 г.), индикт 3, (Надпис на колона на цар Иван Асен ІІ, 1230 г.) Изчитайки целият надпис, той продължил: “Жалко е при това, дето не съществува сега пред очите ни надгробния камен на Петра, сина на Ивана Асена, който да докаже, че тук, в тая светиня е бил погребан тоя царски син, и костите, що виждате там, може и да са негови. Ние сме видели с очите си преди 19 години тоя надгробен бял камен, и - сме с благовение прочели словата, издълбани отгоре му, що гласяха: “Здес почивает раб божий Петър – син Ивана Асеня” и пр....За наше голямо съжаление тази плоча, дълга метър и половина, не можа да бъде намерена след Освобождението...”... Относно спора и около коментирания Калоянов пръстен, открит в гроба, специалистите съвсем основателно са коментирали защо при такова царско погребение върху пръстена липсва титлата “цар”. Възникнали съмнения, дали бижуто действителност е принадлежало на въпросния монарх или на друг средновековен знатен болярин или владетел. Съществуват интересни аргументи, обобщаващи информацията за същото това погребение, разкрито в т.нар. екзонартекс (отворен притвор) от северната страна на църквата. Освен това тъй като скелетът е бил със запазени кости, предположението е, че погребението е неосквернявано до момента на неговото разкриване през 1972г. Нямаме за цел да коментираме и следите от рани по костите…В тази връзка и археологът Въло Вълов, който през октомври 1972 г. открил Калояновия пръстен, е записал в дневника си следното: „Открихме златен пръстен-печат – масивен, лят, в негатив с издълбан надпис „Калоянов пръстен”. Във вестник „Велико Търново” от юли 1973 г. е публикувано информация, според която намереният пръстен на владетеля бил масивен, лят, с дебела кръгла плочка, носена от елипсовидна халка. Върху лицевата страна, в центъра, с дълбок релеф е издълбана фигура на фантастично животно, което има тяло на пантера, дълга шия и глава на раздвижен дракон, около който също в негатив и обърнато положение на буквите се чете надпис „Калоянов пръстен” без титла”. Пак по този повод ще припомня и какво е било написано на страниците на великотърновския вестник „БОРБА” през месец октомври 1972г.: „В събота, във Велико Търново заседава специална комисия, в състав: доц. Александър Фол, представител на Единния център за наука и подготовка на кадри по история при БАН, проф. Велизар Велков, зам.-директор на Археологическия институт, н.с. Георги Джангов, научен секретар, и проф. Тодор Герасимов от Археологическия институт, проф. Станчо Ваклинов, гл. ръководител на археологическите проучвания във Велико Търново, доц. Петър Петров и кин Васил Гюзелев от Катедрата по българска история при Историческия факултет на Софийския университет, арх. Илия Лефтеров, представител на Националния институт за паметници на културата, Христо Нурков, директор на Окръжния исторически музей и ръководителят на археологическите проучвания в обекта „Св. 40 мъченици” Въло Вълов. Комисията, назначена със заповед на директора на Единния център за наука и подготовка на кадри по история при БАН, със задача да се произнесе относно възможностите за идентификация на погребания в гроб номер 39 от некропола на църквата „Св. 40 мъченици”, след като се запозна обстойно с находката и след задълбочено обсъждане, взе решение. Решението е препоръчвало на Археологическия институт и на Националния институт за паметници на културата да направят всичко необходимо за реставрация на лицевата част на черепа, в ателието на проф. Герасимов в СССР. Комисията е единодушна, че не бива да се изоставят всички възможности, в качеството им на работни хипотези за идентификация на погребания, в хода на по-нататъшните разкопки и цялостни проучвания на манастирския комплекс около църквата.” Какво е било окончателното заключение на същата комисия – не е известно.Уважаваният проф. Димитър Овчаров също е изразявал многократно мнения, че "Калоянов" гроб е бил разкрит на такова неугледно място, в северната галерия, под керамичната настилка, без обознавателни знаци и бец кръст. Което в никакъв случай не дава основание да се определи като царски гроб”. По-късно и известният френски специалист Жан Кристиян Путие посочил на ръководителя на разкопките при църквата „Св. 40 мъченици” българския археолог Атанас Попов, че “в оформлението на Калояновия пръстен има доказано ярко западно влияние, в отговор на което археологът написал в 1983 г. “ пространно възражение” .”. Коментирани са многократно и становища, че пръстенът е бил изработен “много далеч от старопрестолния град”. А що се отнася до грешките в надписите, които са от три, и в този смисъл не е логично, в пръстена на цар да бъдат допускани грешки.. Преди време, в електронния вариант на standartnews.com/bg е била прочетена следната информация: „Копирали пръстена за Тато и Славков”, като “скоро след откриването на Калояновия пръстен били направени две негови копия - едното за българския държавник Тодор Живков, а другото за неговия зет Иван Славков. Екземплярът на бившия генсек бил със същото 60-грамово тегло, но от злато, с по-малко карати от тези на оригинала. За Иван Славков обаче, търновски златар изработил абсолютно точно копие на оригинала. Според акад. Иван Дуйчев:”В оловния печат моливодовул, открит навремето от българския възрожденец Никола Обретенов, който бил обнародван през 1932 г. от покойния нумизмат Н.А. Мушмов, името на владетеля Калоян било написано във втората част, с омега и с “е” двойно за предаване на я!” Докато историкът Йордан Андреев, в своя курс от лекции по темата „История на Второто Българско царство” (1999) особено подробно разглежда описанието на Калояновия пръстен като “ златен, от почти чиста проба – 23,7 карата, изработен от парче самородно злато, с тегло 61,15 г”. Според учения, пръстенът принадлежи към т.н. пръстени печати, изключително разпространени в епохата на Средновековието. Пръстенът е бил изследван и от сфрагиста Иван Йорданов, който е направил своето заключение, публикувано в специализираното издание „Корпус на печатите на средновековна България”. Изразяваме мнение, че не е невъзможно същият пръстен да е принадлежал именно на севастократор Калоян, племенника на цар Йоан Асен ІІ, защото, според проучванията и изследванията на академик Йордан Стоилов Иванов, ктиторите на Боянската църква Калоян и Десислава са били погребани в некропола на Великотърновската църква “Св. 40 мъченици”. Каква е истината – времето ще докаже! Използвана литература: Айналов, Д., Боянская роспись 1259 года, ИАИ, IV. Коментари по родословията на ктиторите на Боянската църква от проф. В. Н. Златарски. Студия - ръкопис. Средновековна "Хроника"*по пленяването на латинския император Балдуин Фландърски на рицаря Д,Ено, маршал Жофруа дьо Вилардуен за Дожда на Венеция Енрико Дандоло. Проф. В.Н. Златарски в /Боневският надпис, Годишник на Софийския университет, 1934 – 5, ХХХІ/. Четирилогията на Фани Попова Мутафова за династият Асеновци: „Солунският чудотворец”, „Дъщерята на Калоян, „Иван Асен ІІ” и „Боянският майстор”, издадени преди 1950 г. Grabar, A., Un reflet du monde latin dans une peinture balkaniquedu 13-e siecle // Byzantion, I, 1921. Grabar, A., La Peinture religieuse en Bulgarie, Paris, 1928. Schweinfurt h, Ph., Die Wandbilder der Kirche von Bojana bei Sofia, Berlin 1943. Мавродинов, Н., Боянските стенописи, Златорог, X. Мавродинов, Н., Боянската църква, София, 1943.. Филов, Б., Боянската църква. – сп. Отечество IV, 1917, № 39. Документацията от експертизите и химическите анализи, правени през годините във връзка с т.н. „Калояново погребение” край църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Златина Димитрова - статия, публикувана във в-к "Янтра Днес" на14.09.2006. • Уважаеми читатели, очакваме вашите коментари към материала! ,

Нагоре

Тагове: анна зографова,