Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2015 16:47 - ТАЙНАТА ЗА ГИБЕЛТА НА КТИТОРИТЕ И ДИНАСТИЧНИТЕ ХРАМОВЕ НА АСЕНЕВЦИ В БОЯНА И ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО - ДОКЛАД НА АКАД. ЙОРДАН СТ. ИВАНОВ И АННА ЗОГРАФОВА - ЧЛ.КОР НА
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 1213 Коментари: 0 Гласове:
2



 Втора научна конференция „Богомилството, резултат от Христовото учение и проявление на Балканите от 1 до 10 век Тайната за гибелта на Ктиторите и династичните храмове на Асеневци в Бояна и Велико Търново Академик Йордан Стоилов Иванов – Потомък От Рода На Ктиторите На Боянската Църква От Фамилията Панкови И Анна Зографова – Член-Кореспондент От Международната Академия По Българознание, Иновации И Култура МАБИК
image
Графика А. Зографова

image
imageimageimageimageimage
 
image
 
България успя да проектира ценностите от миналото в настоящето. Заради чувствата на преклонение и признателност на поколенията пред величието, генома и гения на най-жилавото и устойчиво българско племе, преживяло хилядолетни бури, възходи и падения, но оцеляло през вековете. Народът ни заслужава да има пантеон на българската държавност, защото тя многократно е изстрадана. Заради поколенията, които трябва да знаят истинската история и цената на трудните победи. В контекст идеята за Пантеон, на 18 април 2007 г. бе огласено в медиите, че в църквата“Св.40 мъченици” във Велико Търново са препогребани в мраморен саркофаг костите на най-могъщия български цар от Средновековието - Калоян. Според академик Йордан Стоилов Иванов обаче, на тази дата са препогребани кости не на царя, а на не по-малко значим български средновековен владетел, чието име също е Калоян , открити през 1972 г. в гроб № 39 от некропола на “Великата лавра”при археологически проучвания. Цар Калоян според немалко български изследователи е единственият български владетел от епохата на Средновековието, около чиито тленни останки продължава небивалата полемика”. За отбелязване е факта, че в официалната наука още преди четири десетилетия са възникнали съмнения около личността на този Калоян, който е бил и притежател на уникален пръстен, върху който е изписано само малкото му име. Немалко наши български учени и днес продължават да твърдят,че царският скелет, намерен през 1972 г. е бил без указателни царствени знаци – бил е на такова място където не е имало царска гробница. Също и гробът по никакъв начин не е изглеждал като при царско погребение.През последните години бе подета кампания, заради великата ни история, скелетът да бъде положен отново в земята. Изследван многократно и от антрополога проф. Йордан Йорданов и от шефката на специализираната химическа лаборатория на археолозите във Велико Търново Веселина Инкова, скелетът бе поставен в мраморен ковчег, в църквата “Св. 40 мъченици”.Данни за Калояновото погребението в некропола на “Св. 40 мъченици” във Велико Търново оставил, което е много интересно и самият атонски монах Паисий. Ето какво пише той през ХVІІІ век в “История Славяноболгарская”: „Отново латините се вдигнали срещу тоя цар [Йоан] по море и имали голяма битка при Солун. Той излизал напред и ръководел своята войска. В тая война, латините го ранили по някакъв начин,с огън или с......, в дясната ръка и след три дни умрял в Солун. Неговите барони и войски, понеже много го обичали, не го погребали в Солун, но извадили вътрешностите му, пренесли го в Търново и го погребали, в неговия манастир „Св. 40 мъченици”. През есента на 1207 г., в опита да завладее Солун, легендарният български цар Калоян загинал мистериозно. Легендите описват смъртта му с намесата на Свети Димитрий Солунски, но всъщност истината е проста – царят загинал от рана като тялото му, “осолено и почистено”, било пренесено от Солун в Старопрестолния град. Тук трябва да припомним, че обстойни археологически проучвания на територията на некропола до Великотърновската църква “Св. 40 мъченици” са започнали през 1969 г. Откритото през октомври 1972 г. т.н. “ Калояново погребение” – било интересно първоначално с това, че е било погребение на мъж, висок почти два метра, облечен в туника, обточена със сърма и свастики. Бил в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица, с вплетена златна сърма и бисери, със златни – посребрени копчета и най-мистериозното със запазен масивен златен пръстен на едната ръка /пръстен печат/, тежащ 61,1 г, с изображение на хералдично животно и надпис в негатив: "Калоянов пръстен". Десет години по-късно ,през 1981 г. бил открит подобен печат, със същия хералдичен знак. Подобен на гербовия знак на управлявалата династия Асеновци от Второто българско царство. Ето какво е заключението на Акад. Йордан Стоилов Иванов: В рамките на всичките тези почти 40 години е имало коментари, предположения и други компетентни мнения по въпроса с разкриването на гроб № 39, с аргументи по това, че в двора на династичната църква е бил погребан не цар Калоян, а друг високопоставен болярин. В подкрепа на същото твърдение се посочва, че върху пръстена с тегло 61,1 грама липсват царските знаци и царската титла и са допуснати три правописни грешки... Обстоятелството, че този Калоян е бил погребан в дървен ковчег или положен направо в земята ни кара да се замислим, докаква степен знаменитата династия на великотърновските владетели Асен, Петър и Калоян е била потомствено продължение на Великия български цар Симеон, което потвърди и проф. Божидар Димитров. Същото мнение е за връзка с родословието на цар Симеон на династията Асеновци изказва и Константин Иричек. И съмненията дали костите от гроб № 39 в некропола на “Св. 40 мъченици” са на цар Калоян са се задълбочили най-вече по повод споровете около Калояновия пръстен. Специалистите коментирали защо при едно царско погребение върху пръстена не пишело “цар”. Възникнали съмнения, дали бижуто действителност е принадлежало на въпросния монарх или на друг средновековен знатен болярин или владетел. Съществуват интересни аргументи, обобщаващи информацията за същото това погребение, разкрито в т.нар. екзонартекс (отворен притвор) от северната страна на църквата. Гробът не е бил разположен успоредено на зида, а краката били изместени на юг като дори допирали основите на северната стена. Гробната яма била изключително плитка, непосредствено под плочника на екзонартекса, по причина на което последният бил хлътнал на това място преди започване на разкопките и съвсем не е ясно от кое време е била същата настилката - от XIII или от XIV век. Имало е данни за "разпечатване" на плочника, за да бъде извършено погребението. Скелетът бил открит с всички кости, запазени, което удостоверява, че погребението е било оригинално и гробът не е бил разкопаван до разкриването му през 1972г. На две места по костите имало следи от рани: на тилната кост, вероятно в резултат от удар с меч, от който се е получил вътрешен ръб, а и върху едната подколянна кост имало следи от зарасла рана без фрактура. Останалите кости са невредими. Върху черепа имало широка тъмна ивица, наклонена към лявото око, оставена от златоткания ширит на шапка В тази връзка и археологът Въло Вълов, който през октомври 1972 г. открил Калояновия пръстен, записал в дневника си следното: „Открихме златен пръстен-печат – масивен, лят, в негатив с издълбан надпис „Калоянов пръстен”.Във вестник „Велико Търново” от юли 1973 г. е публикувано информация, според която намереният пръстен на владетеля бил масивен, лят, с дебела кръгла плочка, носена от елипсовидна халка. Върху лицевата страна, в центъра, с дълбок релеф е издълбана фигура на фантастично животно, което има тяло на пантера, дълга шия и глава на раздвижен дракон, около който също в негатив и обърнато положение на буквите се чете надпис „Калоянов пръстен” без титла”. Пак по този повод ще припомня и какво е било написано на страниците на великотърновския вестник „БОРБА” през месец октомври 1972г.: „В събота, във Велико Търново заседава специална комисия, в състав: доц. Александър Фол, представител на Единния център за наука и подготовка на кадри по история при БАН, проф. Велизар Велков, зам.-директор на Археологическия институт, н.с. Георги Джангов, научен секретар, и проф. Тодор Герасимов от Археологическия институт, проф. Станчо Ваклинов, гл. ръководител на археологическите проучвания във Велико Търново, доц. Петър Петров и кин Васил Гюзелев от Катедрата по българска история при Историческия факултет на Софийския университет, арх. Илия Лефтеров, представител на Националния институт за паметници на културата, Христо Нурков, директор на Окръжния исторически музей и ръководителят на археологическите проучвания в обекта „Св. 40 мъченици” Въло Вълов. Комисията, назначена със заповед на директора на Единния център за наука и подготовка на кадри по история при БАН, със задача да се произнесе относно възможностите за идентификация на погребания в гроб номер 39 от некропола на църквата „Св. 40 мъченици”, след като се запозна обстойно с находката и след задълбочено обсъждане, взе решение. В решението се препоръчва на Археологическия институт и Националния институт за паметници на културата да направят всичко необходимо за реставрация на лицевата част на черепа, в ателието на проф. Герасимов в СССР. Комисията е единодушна, че не бива да се изоставят всички възможности, в качеството им на работни хипотези за идентификация на погребания, в хода на по-нататъшните разкопки и цялостни проучвания на манастирския комплекс около църквата.” Какво е било окончателното заключение на същата комисия – не е известно!” Проф. Димитър Овчаров също е изразявал многократно мнения, че “ и около църквата са разкопани досега около 500 гроба, което показва, че е съществувал голям некропол (гробище). Самият "Калоянов" гроб се намира на съвсем неугледно място, в северната галерия, под керамичната настилка, без да има някакви обозначителни знаци, дори и кръст. Погребаният почти двуметров мъж, воювал неведнъж, защото върху черепа му имало следи от удар с меч и е бил облечен в богати сърмени и копринени дрехи, доказващи аристократичното му потекло, но това все още не дава основание да се определи като царски гроб”. По-късно и известният френски специалист Жан Кристиян Путие посочил на ръководителя на разкопките при църквата „Св. 40 мъченици” българския археолог Атанас Попов, че “в оформлението на Калояновия пръстен има определено ярко западно влияние, в отговор на което археологът написал в 1983 г. “ пространно възражение” . Изказвани били мнения, че пръстенът бил изработен “много далеч от старопрестолния град” и освен това грешките в надписа на пръстена са не една, а три и като извод , заключението е, че не е възможно, в пръстена на цар да има грешки.. Преди време, в електронния вариант на standartnews.com/bg е била прочетена следната информация: „Копирали пръстена за Тато и Славков”, като “скоро след откриването на Калояновия пръстен били направени две негови копия - едното за българския държавник Тодор Живков, а другото за неговия зет Иван Славков. Екземплярът на бившия генсек бил със същото 60-грамово тегло, но от злато, с по-малко карати от тези на оригинала. За Иван Славков обаче, търновски златар изработил абсолютно точно копие на оригинала. Според акад. Иван Дуйчев:”В оловния печат моливодовул, открит навремето от българския възрожденец Никола Обретенов, който бил обнародван през 1932 г. от покойния нумизмат Н.А. Мушмов, името на владетеля Калоян било написано във втората част с омега и с “е” двойно за предаване на я!” Историкът Йордан Андреев, в своя курс от лекции по темата „История на Второто Българско царство” (1999) също много подробно описал Калояновия пръстен: “ златен, от почти чиста проба – 23,7 карата, изработен от парче самородно злато, с тегло 61,15 г”. Според учения, пръстенът принадлежи към т.н. пръстени печати, изключително разпространени в епохата на Средновековието. Пръстенът е изследван и от сфрагиста Иван Йорданов, който дал своето заключение, в специализираното издание „Корпус на печатите на средновековна България”. Ето какво е заключението на акад. Йордан Стоилов Иванов: „Моите изследвания и проучвания показват, че този пръстен е принадлежал на севастократор Калоян, племенника на цар Йоан Асен ІІ. Според моите изследвания и проучвания, ктиторите на Боянската църква Калоян и Десислава са били погребани също в некропола на Великотърновската църква “Св. 40 мъченици”, а не в Боянската.Севастократор Калоян, син по бащина линия на Иван Александър, брат на цар Йоан Асен ІІ е владял Средецката крепост като самостоятелен владетел. Именно той е изографисан в знаменитата Боянска църква. Според архимандрит Иларион Руварец: “Из надписа на Боянската църква може да се открие, че бащата на севастократор Калоян – севастократор Александър, роден брат на Йоан Асен ІІ, е имал за жена една дъщеря на сръбския крал Стефан Първовенчани, което е казано и в надписа за ктитора Калоян, че е внук на сръбския крал Стефан и братовчед на цар Михаил ІІ Асен Български, във времето на когото е градена Боянската църква. От изследването на химичката Веселина Инкова се доказа,че трупът на владетеля от гроб № 39 е бил погребан, с червени ботуши, които са символ на царска власт. Всъщност точтно този Калоян се е изживявал и като престолонаследник. Факта, че Калоян от църквата "Св.40 мъченици" е бил погребан с червени ботуши не е спорен, но в българската история има и втори много важен владетел с името Калоян, който е именно севастократор Калоян – владетелят на Средецката крепост. ... В изследването на г-жа Веселина Инкова е ставало дума за парченца боядисана в червено кожа, намерени около ходилата на скелета, които тя естествено е свързала с презумцията за остатъци от червени ботуши. По този повод, специално бих желал да обърна внимание и на това, че на втория етаж на Боянската черква има стенописи на болярите-ктитори от времето на Средновековието, които също са изобразени с червени ботуши. Без да бъдат царе. Жан дьо Жоанвил в своята хроника е експонирал едно твърде любопитно сведение за т.н. “тенденция във Франция през същия XIII в., в който живее и умира Средецкият владетел Калоян – пристрастеността на някои благородници да се обличат в дрехи, чиито материи и цветове, били присъщи дотогава единствено на кралете. И хронистът-биограф на крал Луи IX Свети описва с порицания един такъв аристократ, позволил си да се облече в по-богати одежди от краля. При това в цветове, които били единствено кралска привилегия! Фактът, че гробът е изкопан след изграждането на северния портик и прибавен към църквата “Св. 40 мъченици”, който се отнася към края на XIII и началото на XIV век, го отделя хронологически от времето на цар Калоян и повече от невъзможно е Калоян, който е загинал през 1207-а, да е погребан до храм,осветен през 1230 г. и то без надлежните царски атрибути. Такова е и заключението на археолога доц. Константин Дочев” Софийското селище Бояна е било и си остава най-старото селище в Софийската равнина, векове преди новата ера. И когато неизвестният майстор зограф през 1259 г. завършил рисунките, в семейния параклис на ктиторския храм, когато нарисувал портретите на ктиторите, той дори и не е подозирал, че е изпреварил с цял половин век шедьоврите на италианския Ренесанс. С това периодът в изобразителното изкуство, известен като “Куатроченто” се оказва, че е започнал не в Италия, а в България! Името на художника или художничката, рисували фреските, които немалко учени се опитват да открият е заличено от вековете. Дали това е Вельо, Велко, Джото Ди Бондоне или….ученичката на Джото ---Виргиния – историята предстои да се произнесе. Уникалните стенописи и фрески обаче, сътворени от ръцете на велик майстор са съхранили във времето прекрасните образи на ктитори и миряни като и вътрешните стени на Боянската черква съхранили образите на местни жители, живели в този период в района на Бояна. Ликовете им били превъплатени от неизвестния майстор в светии и герои от библейски сцени и повече от 8 века до днес са продължили своите своебразни "житиета" не само ктиторите Калоян и Десислава, но и 236-те боянци, чиито образи продължават да красят храма, както и образите на цар Константин Тих и царица Ирина. В историята на изобразителното изкуство обаче винаги са се коментирали най-много портретите на ктиторите - севастократор Калоян и Десислава. Те разчупват представите и канона на иконописната живопис. Затова са оценени като шедьоври и революция в иконописната ни живопис. Пренебрегвайки канони и догми, художникът е изваял лицата на типични представители и на етникона, населявал този регион. Калоян е силен, висок, горд и мъжествен, докато Десислава е крехка, недостъпна, властна и прекрасна. Затова иконите и стенописите на Боянската обител и днес продължават да будят възторг, възхищение и преклонение пред яркия и самороден талант на талантливия майстор Зограф. В същата църква е изографисано и семейството на цар Константин Тих, но изображението е направено по много по-различен начин, което предполага, че там е работел най малко още един втори художник. Изписването на портретите е станало вероятно в периода 1256 – 1261 г. Ето какво още съобщава проф. В. Златарски: “Изографисването на църквата не е станало веднага след построяването, а се е изминало доста време и поради това то се изтъква в надписа като съвършено отделно дело, при това се казва, че то ставало “при българско царство” на Константин Асен, а това показва, че непосредствено преди това, крепостта Бояна не е влизала в пределите на българското царство, а била отцепена от Старопрестолния град Търнов, и понеже тая област през даденото време не е минавала под друга чужда власт никога, то очевидно нейният владетел се е обявил за независим”. Акад. Йордан Стоилов Иванов: “Всички наши известни изкуствоведи и историци са единодушни по въпроса, че придворните художници от епохата на Второто българско царство са се старали да изобразят максимално точно до оригинала портретите на българските царе, ктитори и велможи, с техните високи и горди чела, ясен и остър поглед. Без да подражават на свои византийски колеги от същото време, българските майстори зографи от Търновската школа /Школата на Теодосий Търновски/ са се старали да възпроизвеждат много точно не само лицата, но и други атрибути на царската власт - корони, скиптри, жезли, облекло. Изображенията на ктиторите севастократор Калоян и Десислава, а също и тези на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина са едни от най-старите запазени портретни изображения на личности от българската история, стенописвани в Боянската църква "Св. св. Никола и Пантелеймон". В надписа на Боянската църква пише: "Издигнат из основи и създаде пречистият храм на Свети Никола и Светия Многославен Христов Мъченик Панталеймон”. Храмът е построен със средствата, грижите и голямата любов на Севастократор Калоян, братовчед на царя и внук на сръбския крал Свети Стефан. Църквата е изографисана по времето на царуването на благоверния, благочестив и христолюбив български цар Константин-Асен, в индикт 7 на лето 6764/ 1259 г". Това означава половин век след смъртта на цар Калоян. Тук отново бих желал да цитирам проф. В. Н. Златарски, който коментира: “Ако севастократор Калоян е бил внук на сръбския крал Стефан Първовенчани, то баща му Александър е бил женен за някоя от дъщерите на този сръбски крал и по всяка вероятност за оная от внучката на Хенриха Дандоло. /Енрико Дандоло/. А севастократор Александър, /брат на цар Йоан Асен ІІ / е бил управител на Средецката област, гдето се намирали и неговите собствени владения, с център Боянската крепост, в която е живеел и неговият син Калоян.” “ Кой всъщност е бил Енрико Дандоло и възможно ли е неговата внучка да е била не съпруга, а майка на Севастократор Калоян от Средецката област?! Когато Латинската империя предявила претенции към българските земи се наложило сключването на съюзи и договори между византийските градове от Източна Тракия и царство България . През пролетта на 1 205 г. много от градовете възстанали и това провокирало императора Бълдуин Фландърски да потуши бунтовете . Ето какъв разказ за събитията е записан в хрониките от един от преките участниците в тях, приближен на рицаря Д.Ено– маршал Жофруа дьо Вилардуен, който намесвайки името на Дожда на Венеция – стария тамплиер Енрико Дандоло :”.....“И ...Когато утрото дойде , при пълна дневна светлина , те яздиха и се явиха пред Адрианопол . И те го намериха много добре защитен , и видяха флаговете на Йоаница , кралят на България и Влахия , на стените и кулите , и градът бе много силен и много богат , и много пълен с хора . Тогава те атакуваха с много малко хора , пред две от вратите , и това беше във вторник по времето на Цветница (29 март 1205 год .) Така , че те останаха пред града в течение на три дни , в голямо неудобство , и немного на брой ...” Блокадата на Адрианопол продължи . Пристигнаха и италианските подкрепления на дожда Енрико Дандоло , / рицарят тамплиер, "пренасочил" Четвъртия кръстоносен поход от Египет към Византия/ . “...Тогава дойде Енрико Дандоло , Дожда на Венеция , който беше стар и видя , че не успяват…после.. доведе със себе си толкова много хора , колкото има , и те бяха напълно многобройни както хората които бяха довели император Болдуен и граф Луи , и той се разположи на лагер пред една от вратите ...” * “А боят в който Йоаница плени нашият превъзходен рицар Балдуин около Адрианопол продължи... дълго.. . Имаше някои , които се справиха блестящо , и имаше някои , които побягнаха . Накрая , да не дава Бог това нещастие да се повтаря , те бяха победени… . Там на полето останаха император Болдуин , който никога не би побягнал , и граф Луи , император Болдуин бе заловен жив , а граф Луи убит . Уви ! Колко пълна беше нашата загуба ! Там бяха изгубени епископ Петер от Витлеем , и Стефан от Перш , брат на граф Жофруа , и Рено от Монтмирал , брат на графа на Невер , и Матийо от Валинкур , и Робер от Ронсоа , Жан от Фриас , Уолтър от Ньоили , Ферри от Йер , Жан неговият брат , Юстас от Ермон , Жан неговият брат , Болдуин от Ньовил , и много още , за които книгата тук не споменава . Онези , които бяха способни да избягат , се спасиха в лагера ...” Така по време на Третия кръстоносен поход (1189-1190 г.) Цар Калоян (1197-1207), който е чичо на цар Иван Асен ІІ, през 1205 г. разгромява край Одрин западните рицари, а Стефан Първовенчани (1196-1227) е първият сръбски крал и брат на св. Сава, който нееднократно е получавал подкрепата на владетеля Калоян, в борбата с венгерското вмешателство в Сърбия. От историята е известно, че цар Калоян получава от кардинал Лъв/Лео(н) знаме с герба на Папството и ключовете на св. Петър, което развява във войните си и първоначално той съвсем добронамерено се е обърнал към редиците на кръстоносците, превзели Константинопол, но тяхната реакция предизвиква войната с царство България. Възможно е при приемника на Калоян – Борил в чийто мандат се провежда антибогомилският събор, да са били съгласувани нещата и с началото на албигойския кръстоносен поход. Става така щото по едно и също време папа Инокентий III сключва унии със кралство Сърбия и с царство България – време, в което стартира и кампанията срещу "бугрите" в Тулуза, а малко по-късно владетелите Стефан Първовенчани и Борил свикват антибогомилски събори. Именно тези обстоятелства предизвикват и богомилски миграции на запад.И в момента, в който българската уния е била скъсана от племенника на цар Калоян - цар Йоан Асен Втори започват и католически обвинения срещу царство България, заради прекалена търпимост към еретиците богомили. Уви Европейските монарси не можаха да простят столетия наред погрома на латинските рицари, победени от български цар! През 1217 г. великият жупан Стефан бил коронован като крал като със същата титла е бил коронован от папата и цар Калоян. Прави впечатление факта, че в латинските анали има сведения и за това, че между династичните домове Асеневци и Неманичи е имало родствени връзки. Според проф. В.Н. Златарски в /Боневският надпис, Годишник на Софийския университет, 1934 – 5, ХХХІ/. “Историци като Иречек, Павлович и Ковачевич неправилно интерпретират, че севастократор Калоян е бил братовчед на цар Константин Тих, което не е вярно по причина на следните обстоятелства: Сам Константин, в своята грамота, дадена на виргинския манастир в Скопие, нарича Стефан Неман “деда царство ми” което означава, че майката на Константин е била дъщеря на Стефан Неман. От Боянския надпис обаче се установява, че Калоян е бил внук на Стефан Първовенчани, син на Стефан Неман и от тук става ясно и, че Калояновата майка е била братова дъщеря на Константиновата майка, следователно Калоян не може да бъде братовчед на Константин Тих, а само син на братовчедка му. Севастократор Калоян е бил братовчед на цар Михаил Асен и същото мнение се подкрепя и от данните по постройката на боянската църква, че е била построена много по-рано , преди нейното изографисване, т.е. преди да бъде избран Константин Тих за цар”. Друг е въпросът кога са били зографисвани ктиторите – преди или след смъртта им? Великият жупан Стефан Неман, цар Йоан Асен І (1186-1196) както и бащите на Сава Неманич и Иван Асен ІІ са имали изключителни заслуги за отхвърлянето на византийското владичество и в ситуирането на своите държави. Какво обаче знаем за Средецката владетелка Десислава? Единствено писателката Фани Попова Мутафова – дама с изключителни познания, ерудиция и опит я описва като потомка на Ловешки боляри с род Батошовската клонка. Официално други данни за Десислава няма. Съществува обаче една неточност. Фани Мутафова назовава в книгите си името на съпругата на княз Иван Александър – Зорка, а всъщност името според латинските хроники на внучката на Енрико Дандоло е било – Деса. Възможно е и тя да е била Десислава. Още повече, че когато са изписвани портрети на ктитори на църкви, още от времето на Свети Константин и Елена – за ктитори са били избирани или съпрузи или майка и син?! Днес село Батошево продължава да е разположено върху левия бряг на р. Росица всред околност, тогава богата на дивеч като ловът е бил практикуван тук още по време на Средновековието. От времето на Второто Българско царство е и Батошевският манастир, построен върху левия бряг на р. Росица, високо в Севлиевския Балкан, сред гъста, девствена гора, отстоящ на 4-5 километра югозападно от с. Батошево и на 20 километра южно от г. Севлиево. Основан по времето на цар Михаил Асен (1246-1256) от български патриарх, впоследствие е функционирал и като ставропигиален манастир, освободен от данъци, пряко подчинен на патриарха. Освен прекрасният портрет на Десислава, няма други данни за нейното родословие, с изключение на романа на българската писателка Фани Попова Мутафова “Последният Асеновец”. Акад. Йордан Иванов: “Местните жители наричали средецките боляри цар Калоян и царица Десислава, защото всеобщо е било народното желание, ктиторът на Боянската обител Калоян по право да наследи династичния трон на Асеновци, а не синът на Ирина Комнин. В своя роман, “Последният Асеновец“,писателката Фани Попова Мутафова, която също е ползвала древни хроники и латинските анали описва Десислава като най-красивата жена - “болярка от Батошово”. Знае се още и, че Батошово, Аджар, Калофер и Ново село, впоследствие са станали убежища за търновските и Ловешките боляри от Второто българско царство, избягали при падането на България под турско робство през 14 век. Когато в края на 1237 г., цар Йоан Асен ІІ се оженил за дъщерята на Теодор Комнин – Ирина, от този негов брак били родени син и две дъщери, а царят починал на 24 юни 1241 г., но споменът за великото му управление останал. Невероятни били интригите на последната му съпруга, царицата Ирина Комнин, която разсипала повече от половината му царство. Недоволна болярска групировка, начело с царица Ирина отровила Калиман I Асенин и възкачила на престола своя син Михайл Асен. Междувременно възкачването на Михаил Асен на престола било перфектно подготвено от майката – царица, която участвала в заговора срещу цар Калиман. По същото време императорът на Никея нападнал и превзел българските градове Сяр, Велбъжд, Мелник, Скопие, Прилеп, Цепина и пр. Бил сключен мир, по силата на който царство България загубило повече от една трета от своята територия. Тогава и маджарите завладели Белград и Браничево. И държавата, която Асеневци градили с толкова любов, мъдрост и труд била разсипана. Синът на Йоан Дука Ватаци – император Теодор ІІ Ласкарис, /съпруг на българската принцеса Елена Асенина, дъщеря на цар Йоан Асен ІІ/, преминал войските си през Балканите и принудил младия цар Михаил Асен да избяга от бойното поле. Търсейки съюзници, синът на царица Ирина Комнин сключил договор с княз Ростисла́в Миха́йлович Галицкий /1219-1262/ - княз Новгородски, Галицки и Черниговски, бан на Сръбска Мачва и Словения. /Ростислав бил син на киевския княз Михаил Втори Всеволодович Свети и на княгиня Мария Романова Владимиро-Волинска/. И тъй като той се разпореждал също като самостоятелен владетел в северозападните български земи се ползвал със славата на велик военачалник, помолен от царица Ирина успял да договори т.н. Регински мир,/подписан на река Регина/, с императора на Никея Теодор Ласкарис. Фактическият съуправител на царство България, в целия този период била регентката царица Ирина Комнин. За да пази престола тя оженила своя син Михаил Асен за дъщерята на черниговския владетел Ростислав Михайлов - за руската княгиня Елисавета Ростиславовна, / Ержибет/, дъщеря на унгарска принцеса и внучка на унгарския крал Бела ІV от династията на Арпадите. Потомци на дядо й Михаил Черниговски, княз Переяславски, Новгородски, Черниговски, Галицки и Велик княз Киевски са представителите на редица руски княжески и дворянски фамилии като Дългоруки, Болконски, Репини, Горчакови, Одоевски и Воротински. После българската царица Ирина Комнин омъжила най-голямата си дъщеря Анна-Теодора за батошовския /ловешкия/ боляр Петър, а най-малката Мария, за владетеля на Несебър /Месемврия/ Мицо. Тогава в България започнали продължителни междуособици и борбата за царската власт. Михаил Асен починал много млад по време на лов. След смъртта на царя, под предлог да защити своята дъщеря, Черниговският бан Ростислав окупирал с войските си Търново. Там той се провъзгласил за български цар и запазил тази си титла до смъртта си, въпреки, че реално не е управлявал българския престол. В този период вдовицата на Михаил Асен, Елисавета /Ержибет/ Ростиславовна се омъжила втори път за унгарския принц Моиш ІІ Дарои /Moys DaroiІ, (1210—1280/1281), престолонаследника на Унгария. От последния й брак се родила дъщеря – Ержибет Дарои, която станала съпруга на воеводата на Трансилвания Миклош Меддиеши , един от предците седмо коляно на краля на Полша - Стефан Батори. Според наши проучвания, през 1256 г. цар Калиман , /синът на цар Йоан Асен ІІ и на унгарска принцеса/ станал жертва на заговор. Реално този момент съвпадал и с апогея, в периода на регентското управление на Ирина Комнин, царувала активно, в периода 1246 – 1253 г. Тъй като и двамата й синове и Калиман, /син на царица Анна и цар Йоан Асен ІІ/ и Михаил Асен били малолетни, а управлението на царство България след смъртта на цар Йоан Асен ІІ било осъществявано чрез регентски съвет, начело с нея, тя властвала и желаела всички да и се подчиняват. Периодът между 1253 – 1256 г. останал известен в историята с нейните интриги и междуособици, също и със самостоятелните съуправители. Акад. Йордан Стоилов Иванов: «В историческите анали могат да бъдат открити данни за смъртоносно раняване на цар Михаил Асен. Освен това съществуват и предания за това как царица Ирина Асенина Комнин поканила за участие в същия тържествен ритуален есенен лов в старопрестолната столица Търнов, семейството на Средецкия владетел севастократор Калоян. Царицата, която вече била достатъчно компрометирана, се стараела на всяка цена да запази българския трон за себе си, но това е било повече от невъзможно. Народът недоволствал и искал за цар законния наследник – племенника на цар Йоан Асен ІІ – ктитора на Боянската църква Калоян..Ирина Комнин се страхувала от него, защото единствено той реално представлявал заплаха за нея и трона. Още повече, че същият Средецки владетел, в този момент се радвал на всеобща почит и уважение и на всенародна любов. Владетелите на Средецката твърдина Калоян и Десислава приели поканата и пристигнали в столицата по време на традиционен царски пир, който предшествал лова. Имало указания от царицата как те да бъдат отровени. Завистта от разказите и преразказите за прекрасните портрети на ктиторите Калоян и Десислава, нарисувани като достопочтенни български владетели от иконописеца на Боянската обител разярила царицата. И понеже и двамата ктитори управлявали Средецката област като самостоятелни владетели, а земите им включвали владения чак до поречието на Дунава и на Запад до поречието на река Тимок, това естествено карало царицата да изпитва страх от огромната територия, която те управлявали на север, на запад и на юг. Виждайки в лицето на Средецкия владетел Калоян много опасен противник - законен претендент за Асеновия престол, за да си отмъсти веднъж и завинаги, тя по тертипа на знаменитите отровителки предприела действия. Така средецките боляри Калоян и Десислава никога повече не се завърнали в своята прекрасна прония в Средец и Бояна. Впоследствие царица Ирина се отказала от светския живот и за опрощение на греховете приела монашески сан като завършила житейския си път като игумения Ксения в манастир. Действително няма сведения, владетелите Калоян и Десислава да са се върнали след това тържество в Боянската Средецка крепост. Според изследванията на академик Йордан Стоилов Иванов те не само са били отровени, но и погребани в двора на църквата “Св. 40 мъченици” във Велико Търново. По този повод на една особено важна и не по-малко интересна находка се натъкнаха археолозите във Велико Търново на 15.07.1992 г. , проучвайки същия Манастирски комплекс “Великата лавра”. По-точно връзката на монашеското общежитие с църковната галерия. Тогава са били разкрити два царски гроба, с ковчези, поставени един върху друг. И в двата били намерени златни пръстени, единият с александрит, а другият – с гравирана лилия и надпис “+ сенов пръстен”. От погребенията са запазени скелетите както и част от златотъкана превръзка”. През 2004 г. бе разкрито и още едно женско погребение на високопоставена болярка, в същия манастирския некропол, без обаче да има каквато и да било индикация за името й. Била положена в нарядни одежди със златни накити и с диадема..., което потвърждава високия й сан.. Няма данни дали костният материал е бил изследван, защото е възможно да бъдат открити и следи от отравяне. Дали там са и костите на ктиторите на Средецката прония Калоян и Десислава - доказателства по тезата могат да бъдат дададени след допълнителни проучвания и обстоятелствено изследване на некропола.   Нагоре


Тагове:   анна зографова,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1123205
Постинги: 420
Коментари: 86
Гласове: 480