Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2013 13:51 - ПОКРЪСТВАНЕТО НА КИЕВСКАТА РУС И КАРМИЧНАТА МИСИЯ НА РОДА ДУЛО В ХРИСТИЯНИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ!
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 7333 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
ПОКРЪСТВАНЕТО НА КИЕВСКАТА РУС
И
Кармичната мисия на рода Дуло в христянизацията на България и Русия
По LE BEAU
 
Научен доклад
/в рамките на майската сесия на Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК
и форума
“Българиада 2013”/
 на акад. Йордан Стоилов Иванов

и
Анна Зографова - член. кор. на МАБИК,
в рамките на редовното заседание на секция „История на ранносредновековните българи – 4 – 10 век”от мартенската сесия на академия МАБИК – 2013 г.

Когато коментираме политическите и културни връзки между българи и руси през ІХ, Х и ХІ век и приемането на християнството за държавна религия на Киевската Рус ,определено трябва да подчертаем, че това е едно от най-важните събития в историята на Европа от онова време. Още повече, че този акт се осъществява със съдействието и благословията на тогавашните български владетели. Езическата Киевска Рус по същото време попада и под духовното влияние не само на православието от I българско царство, но и под влиянието и на мюсюлманската Волжко-Камска България на хан Кубер.
Всеизвестен исторически факт е, че през 986-а г. - две години преди покръстването, Киев е бил посетен от мисионери именно от Волжските булгари, изповядващи мюсюлманската вяра, които предлагат на Великия княз Владимир Киевски да приеме исляма.
Според летописите и хрониките на Киевската Рус през същата година същите тези мюсюлмански представители на пратеничеството в Киев кръстили “четирима князе ” от аристокрацията”, чиито имената не са съхранени.
Духовното и културно значение на християнството, преминало чрез България в Киевската Рус е огромно, защото по това време там освен български просветители и свещеници присигат и уникални  богослужебни книги, писани на глаголица и кирилица. Това са жития, хроники, преведени на български  от България и Византия, оригинални хроники за и от братята Кирил и Методий и техните ученици.
Освен това в Киевската Рус, а от там и в останалите руски княжества – Суздалското, Новгородското, Московското и пр. се създават шедьоври и школи за превод от старобългарски ръкописи. Запазените образци от тях днес служат за изследване на древните славянски езици и техните особености най-вече във връзка с руските редакции на древнобългарския език в периода 9 – 12 в..
Една също така не маловажна последица от християнското кръщение на Киевската Рус е развитието на живописта, иконописта, обработката на камъка, уникалната дървена архитектура, създаването на църковна и светска литература както и развитието на духовната образователна система.      Православието, и присъединяването на Киевската Рус и на останалите Руски княжества към него, приемането на българската хриситиянска традиция се превръща в мощен фактор, определящ характеристиките на икономическата, социалната, политическата, религиозна, културна и духовна история на Киевската Рус и на Руските княжества въобще. И тук е много важно да отбележим, че една обща черта на създаваните и превеждани по това време ръкописи е факта, че макар и известни, те не са изцяло изучени. Още повече, че при тези школи в Киевската Рус и в руските княжества се извършва и една редакция на древнобългарския език. Списъкът на хрониките, манюскриптите и на всички сътворени по това време писмени паметници на руската редакция на преведените древно-български шедьоври е огромен. Ние ще споменем само най-известните от тях – Слуцкия псалтир, Едноеровия пандик на монаха Антиох, житията на Кондрат, на света Текла, минея на Дубровски, Бичковския псалтир и знаменитото Кириловско Реймско Евангелиекакто   както и руските преводи на т.н. Савина книга. Слуцкият псалтир заема особено място всред писмените кириловски паметници. Бил е открит случайно от художника Д.М. Струков през 1867 г. в Слуцк, недалече от Минск, където са били запазени древни ръкописи и старопечатни книги. Ръкописът на монаха Антиох от манастира „Св. Сава” в Ерусалим също е изключително ценен с факта, че Антиох е бил типичен представител на аскетичното и мистично мислене в периода 6 – 7 век, който по молба на игумена Евстафий от Анкирия съставил своеобразно ръководство – правилник за манастирския начин на живот, събирайки и вписвайки там фрагменти от библейските писания и родословията на бащите на църквите. Книгата на Антиох е била задължително настолно пособие за манастирските библиотеки. Що се отнася до знаменитото Реймско евангелие, написано в Сазавския манастир, където се е извършвала служба на църковно – славянски език – то е било предадено от монасите на Киевско – Печьорската лавра в манастира „Св. Андрей” на емигранти и така препис от него през 10 – 11 век – периода 1055 – 1061 г. се озовава и на територията на Унгария. Това евангелие РЕЙМСКОТО е било написано специално за дъщерята на Ярослав Мъдри – принцеса Анна Ярославовна, която става кралица на Франция и чрез нея то попада в Париж. /Тя е била омъжена за Анри 1 през 1044 г. Изучаването на тези и много други ръкописи позволява да бъдат направени изводи за това, че през 10 и 11 век в Киевската Рус е била изработена система за древноруски правопис, едновременно със всички нейни свойствени дистрибутивни и импликационни форми . Така анализирайки данните във всички открити ръкописи в Киевската Рус и в останалите руски княжества, които приемат християнството от Киев, от генетична гледна точка те се определят като древнобългарски ръкописи, с различен териториален и временен произход и ръкописи, пълни със своеобразни русизми, попаднали в ръкописните школи на Киевската Рус , посредством църковно-книжовния език и интелекта на преписвачите от различните школи, започвайки най-напред от тази в Киевско – Печьорската Лавра..
Ако в "Краткото житие на Кирил", философът ни е бил наречен "най-мъдър учител на българи, руси и славяни", там пише още и, че: "Св. Кирил беше родом българин от Солун и създаде писменост и на нея преведе писмото при управлението на гръцкия цар Михайл, на цариградския патриарх Фотий, в годините на българския княз Борис и на моравския Ростислав, на блатненския и ляшски княз Коцел, на моравския Ростислав, на Заврий - княз хазарский, на Карлус - княз немски, на Дунай - господар унгарски, а също и на царствуващия в Новгород Рюрик, княз руски - 122 г. преди кръщението на Руската земя".
Още в два средновековни писмени документа в "Йоакимовската летопис" и в т. нар. "Дуклянска хроника" се разказва за "руското кръщение, което било осъществено от български духовници" и за първия руски епископ Михайл, който "бил българин родом".  
А ликът на Великия кръстник на Киевската Рус , който                             е поставен в Златния храм – паметник „Александър Невски” в София е бил нарисуван от известния Санкт-Петербургски професор Бруни - иконата на Св. Владимир Киевски  - най-малкият син  на княз Светослав и на скандинавската пророчица Малуша. Великият княз е внук на Великата българска княгиня Болга / Олга/, наричана още Хелга, управлявала престола на Киев в отсъствието на Светослав.
За княз Владимир Киевски се знае, че е бил енергичен привърженик на езическия култ към Перун и е участвал първоначално в ритуали на жертвоприношения. Имал 12 сина от четирите си жени както и три харема с над 800 наложници. При неговото управление синът на християни трябвало да бъде принесен в жертва в Киевр но след като бащата се възпротивил, двамата били пребити и станали първите руски мъченици на християнството. Техните имена били Теодор и Иван.
983 г. Великият княз Владимир подчинил племето ятвиги.
985 г. стартирал поход срещу Волжинскака България и построил много креспостни стени.
988 г. превзел Херсон в Крим и сключил съюз с Византия, оженвайки се за сестрата на император Василий II Българоубиец Анна и приемайки християнството и името на кръстника си Василий.
 Завръщайки се в Киев, той извършил церемониал като покръстил всички жители на култовия град във водите на Днепър и започнал да строи православни църкви и манастири.
Краят на живота му е в началото на 11 век в Берестово край Киев. Единственото, което Великият княз не е успял е да подчини своя  син Ярослав, който останал езичник.
Княз Владимир Киевски е обявен за светец и неговият празник се чества на датата 15 юли, като на негово име са наречени най-големите църкви в Киев както и Киевския университет.
В Царска Русия впоследствие е учреден Оорден, на името на Свети Владимир Киевски, който същевременно се оказва и герой от епоса на скандинавските саги, в които името му се споменава като Valdemar.
Ние отдаваме значение на факти, свързани с живата и на неговия чичо – съща княз Владимир като започваме с предисторията, защото християнството всъщност идва в Киевската Рус много преди официално княз Владимир Киевски /внук на княгиня Болга/Олга/ да го обяви за основна религия . Още по времето на царуването на българския цар Симеон І Велики този наш владетел е наредил при новгородския княз Олег да бъдат изпратени много български свещеници и книжовници и стотици християнски книги, с което всъщност било подготвено приемането на християнството в Русия. А великата дъщеря на хан Владимир Расате Дуло и внучка на покръстителя Борис Михайл І Дуло - Болга /Олга/ - съпруга на Олег, впоследствие и на княз Игор Рюрик, отгледала двама синове - княз Светослав Борис Рюрик и княз Владимир Киевски 1. Не друг, а именно Болга /Олга/ пожелала Светослав да наследи българския престол. Същевременно през 928 г. епископ Симеон Антипа доразвил богомилското учение в България, което първоначално критувало само каноните на църквата.
И когато в същата връзка през 934 г. в царство България започнали масови арести на богомили две години по-късно специални Византийски пратеници от Херсонския полуостров били изпратени в Киев при княз Светослав, с предложение за съюз, в борбата и срещу богомилите.  
 
По този повод френският хронист LE BEAU пише:  "В Русия тогава царстваше Вянчеслав, когото русите наричаха Святослав; княз войнствен до свирепост. Императорът му прати Калиокир, син на Херсонския съдия, за да го склони с пари, да нападне България. Калокир не срещна мъчнотия да го накара да се залови за оружие. Последующите две години, русите не преставаха да опустушават България. Те съсипаха много градове и твърдини и отнесоха голяма плячка".  
/23/Hist. du bas emp. t. 14, р. 81 - 82.  
 
Войнстващият руски пълководец, владетел и Велик кназ Светослав Рюрик разгромил през 965 г. Хазария, а през 968 г. и пченегите, в района на Киев. Той опитвал многократно да се възкачи на българския престол като внук на цар Борис Михаил Дуло, но така и не успял.
В 969 г. войските му завзели Велики Преслав както и Филипопол /дн. Пловдив/.
Ето какво пише още френският хронист LE BEAU:  
"969 г. - руският княз Свтослав Рюрик, син на Великата княгиня Болга /Олга/ тръгнал за България на чело на 60 000 армия с Калокира, възприел го за свой брат. Минал Дунава, пресрещнат от 30 000 българи, които били разбити и се затворили в крепостта Дорострум.... Втората жена на византийския император Никифор ІІ, императрица Теофано - сладострастна и интригантка, бе влюбена страстно в Цимисхи, родом арменц, най-храбрия и войнствен генерал в империята. Теофано му внушила да стане император и след сполучлив заговор, съзаклятниците, подпомагани от нея убили импратора и провъзгласили Цимисхи за император. Промяната на господаря увелчи смутовете в империята. На восток съюзените мюсюлмански народности: египтяни, перси, араби и африканци терзаеха държавата. На запад русите въоръжени против българите, освен това имаш и страх да не обърнат оръжието си срещу гърците...".  
/24/Hist. du bas emp. t. 14, от стр. 94.  
 
Веднага след това княз Рюрик Дуло започнал преговори със своя братовчед - българския цар Борис ІІ /969-971/ комуто представил своите претенции и условия за начина на управление.
През 970 г. същият киевски княз Рюрик - Дуло настъпил в Тракия, но бил разбит от византийците. В района на Преслав обаче по същото време бил пленен и българският цар Борис ІІ, докато княз Свтослав Рюрик Дуло продължил да се отбранява в района на Дорострум /дн. Силистра/. Князът обсаждал не за първи път крепостта Дръстър. Това той правил и при опитите си да завладее Цариград.
От френските анали в Историята на Византия  Hist. du bas emp. на  узнаваме също и за начина по който същият владетел бил коварно убит от печенеги, които впоследствие инкрустирали със злато и скъпоценни камени ритуалната чаша, направена от неговия череп.
За авторитета на неговата майка - ревностната християнка и Велика княгиня Болга/Олга/ и дъщеря на ослепения български хан Расате и днес се разказват легенди.

 
Светата равноапостолна княгиня била наречена при христовото си кръщение още и Елена, на името на майката на римския император Константин Велики. Болга /Олга или Хелга/ е проповядвала християнската вяра в Киев и в Киевската Рус цели 30- години преди да бъде прието християнството за основна религия там. Наставлявала е във вярата най-вече втория си син - Великия княз Владимир Рюрик Дуло. Християни стават и внуците й Борис и Глеб. Те са канонизирани като светци и рагистрирани като първи епископи на Русия. През 957 г.било осъществено знаменитото пътуване на Великата киевска княгиня Болга/Олга - Елена/ Дуло до Атонската Света гора. Това било във врмето, когато Атон все още е бил открит за посещение и от жени. Известно е, че в Атон преди Х век имало и монахини отшелнички, които впоследствие, след папските гонения били изгонени окончателно. Именно там в Атон, великата внучка на българския цар Борис Михаил І Дуло приела светото кръщение. Светото й име останало вписано завинаги със златни букви в аналите на ортодоксалното гръцко православие. Защото тя е истинската кръстница на Киевската Рус, цели 30 години преди нейния втори син и правнук на цар Борис Михаил І Дуло, княз Владимир Рюрикович Киевски да приеме християнството, в качеството на основна религия за Киевската Рус. Починала през 969 г. Огромни били заслугите й към българите и българската нация. В продължение на десетилетия де юре и де факто княгиня Болга /Олга/ - Елена управлявала Киевската Рус като регентка на малолетния си син - княз Светослав, който приличал много да баща й хан Владимир Ръсате. Съпруга на двама приказни киевски владтели, Болга /Олга/ мъсти за смъртта на втория си съпруг княз Игор Рюрик, като убива вожда Мала. Тук обаче е нужно да споменем, че автокефална самостоятелност руската православна църква получава едва през 1448 г. От този момент нататък руската епархия става независима от Константинополската, тъй като през ХV в. Византийската държава прекратява своето съществуване.  
 
Византийските хронисти са описали най-подробно историческото посещение на Великата княгиня Болга/Олга/ в Цариград през 955 г., когато тя е била вече на 68 години. А парадоксът със синовете й се състоял във факта, че първият - княз Свтослав Рюрик до края на дните си останал езичник, верен на законите на Тангра като своя дядо, ослепения български хан Владимир Расате. Докато неговият приемник и по-малък брат, княз Владимир Рюрик І Киевски - Дуло приел охотно майчината вяра, посвещавайки се на ортодоксалното православие. Преди това той се покланял на шест езически божества. Великият княз Владимир І Рюрик Киевски - Дуло приел християнството на територията на Херсонския полуостров, в района на Севастопол. Там в Крим той дори удостоил посмъртно по православен канон редица руски велики князе. С този акт, в знак на признателност към славното им минало, Великият княз Владимир премахнал тотално езическия пантеон и вярата на руските деди езичници /по бащина линия/, в боговете Пан, Перун, Ярило и Род. През 985 г.княз предприел нов поход срещу Волжските българи, изповядващи официално исляма от 922. След сражението му с болжските /волжските/ през 987 г., този следващ велик владетел от рода Дуло и покръстител на Киевската Рус сключил мирен договор "за вечен мир", който уви бил нарушен тотално в ХV век, когато цар Иван Грозни завладял и разрушил тотално Казанското царство. А като гаранция за своята родова идентичност, Великият княз Владимир Рюрик І Киевски - Дуло приел и разпространил в Киевската Ру писменото и езиково велико културно наслдство на своя дядо покръстителя Борис Михайл І и на двамата братя български просветители Кирил и Методий, внуци на български хан Телериг.
От изключителна важност е фактът, който трябва да бъде отбелязан, а именно, че синовете на покръстителя княз Владимир Киевски Дуло, Борис и Галеб били обявени от Руската православна църква за първите руски светци на ортодокса. Чрез тях и чрез ученици на Кирил и Методий от Плиска, Преслав и Охрид, книжното знание от България било предадено на руси и на сърби.
Всъщност първият опит за религиозни реформи принадлежи именно на княгиня Олга – внучката на княз Борис  I и на нейния син княз Владимир Киевски Първи,
 
     В "Приказка за отминали години" е описана прекрасната легенда за историята на избора на княз Владимир на новата вяра. Не друг, а именно тя – българската принцеса и Велика княгиня на Киев става първата християнка на Киевската Рус. Тя - майката на княз Владимир Първи Велики и баба на Великият княз Владимир Киевски, който и днес се счита за официялният покръстител на Киевската Рус.
Хрониките доказват, че княгиня Болга /Олга/ е строила в Киев християнски църкви..А истинското Кръщение на Русия се предхожда и от сключването на брака на княз Владимир Киевски с византийската принцеса Ана – сестрата на Василий Българоубиец в Корсун.

    За авторитета на ревностната християнка и Велика княгиня Болга/Олга/ и дъщеря на ослепения български хан Расате и днес продължават да се разказват легенди. Светата равноапостолна княгиня била наречена при христовото си кръщение още и Елена, на името на майката на римския император Константин Велики. Болга /Олга или Хелга/ е проповядвала християнската вяра в Киев и в Киевската Рус цели 30- години преди да бъде прието християнството за основна религия там. Наставлявала е във вярата най-вече втория си син - Великия княз Владимир Рюрик Дуло. Християни стават и внуците й Борис и Глеб. Те са канонизирани като светци и рагистрирани като първи епископи на Русия. През 957 г.било осъществено знаменитото пътуване на Великата киевска княгиня Болга/Олга - Елена/ Дуло до Атонската Света гора. Това било във врмето, когато Атон все още е бил открит за посещение и от жени. Известно е, че в Атон преди Х век имало и монахини отшелнички, които впоследствие, след папските гонения били изгонени окончателно. Именно там в Атон, великата внучка на българския цар Борис Михаил І Дуло приела светото кръщение. Светото й име останало вписано завинаги със златни букви в аналите на ортодоксалното гръцко православие. Защото тя е истинската кръстница на Киевската Рус, цели 30 години преди нейния втори син и правнук на цар Борис Михаил І Дуло, княз Владимир Рюрикович Киевски да приеме християнството, в качеството на основна религия за Киевската Рус. Починала през 969 г. Огромни били заслугите й към българите и българската нация. В продължение на десетилетия де юре и де факто княгиня Болга /Олга/ - Елена управлявала Киевската Рус като регентка на малолетния си син - княз Светослав, който приличал много да баща й хан Владимир РАсате. Съпруга на двама приказни киевски владтели, Болга /Олга/ мъсти за смъртта на втория си съпруг княз Игор Рюрик, като убива вожда Мала. Тук обаче е нужно да споменем, че автокефална самостоятелност руската православна църква получава едва през 1448 г. От този момент нататък руската епархия става независима от Константинополската, тъй като през ХV в. Византийската държава прекратява своето съществуване.
 
 
 
Византийските хронисти са описали най-подробно историческото посещение на Великата княгиня Болга/Олга/ в Цариград през 955 г., когато тя е била вече на 68 години. А парадоксът със синовете й се състоял във факта, че диният - Свтослав Рюрик до края на дните си останал езичник, верен на законите на Тангра като своя дядо, ослепения български хан Владимир Ръсате. Докато неговият приемник и по-малък брат, княз Владимир Рюрик І Киевски - Дуло приел охотно майчината вяра, посвещавайки се на ортодоксалното православие. Преди това той се покланял на шест езически божества. Великият княз Владимир І Рюрик Киевски - Дуло приел християнството на територията на Херсонския полуостров, в района на Севастопол. Там в Крим той дори удостоил посмъртно по православен канон редица руски велики князе. С този акт, в знак на признателност към славното им минало, Великият княз Владимир премахнал тотално езическия пантеон и вярата на руските деди езичници /по бащина линия/, в боговете Пан, Перун, Ярило и Род.
От Киев, новата религия -се разпространява в цялата руска държава, във всички руски княжества – Новгородско, Московско, Псковско и пр. а не друг, а именно градът на Шамбат Кий се превръща в център на руския метрополис, подчинен на патриарха на Константинопол. Впоследствие постепенно се създават епископии, ситуират се църковни области и започва едно грандиозно строителство на църкви и манастири.
             
И така  Княжеската власт на Киевската Рус възприела християнската религия  като ХРИСТИЯНСКАТА вяра ЗАРЕЖДАла поданиците с чувство за единство и общност. В това бил смисъла на ОБЕДИНЕНИЕТО НА КАУЗАТА ЗА ЦЯЛАТА руска идентичност ПО ВРЕМЕ НА СРЕДНОВЕКОВИЕТО. С това
     Християнството със своя монотеизъм, признаването на Бога източник на властта и реда в обществото е помогнало много ЗА РАЗВИТИЕТО НА феодалните отношения в Киевска Рус.
   
     Кръщението на КИЕВСКАТА Рус я преврънало в равноправен партньор на средновековните християнски кралства...
    
     
В томовете на LE BEAU открихме една много важна подробност и данни за това, че философът Кирил е участвал в съставянето на писмеността на хазарите, която днес се счита за безвъзвратно изгубена:
Според Клапорт: "Вероятно е, Кирил да е съставил и азбуката на Хазарите..., след като оставил у Хазарите свещенно-проповедници, той се върнал в Цариград. След малко той замина в страната на Славяните, в Моравия, която образуваше тогава едно силно славянско царство, на което князът Растилас /Ростислав/ желаеше да последва примера на Хазарите. Като минаваше прз България, Кирил хвърли там семената на християнската вяра, които не закъсняха да се разплодят. И така след четири и половина години, двамата евангелски министри Кирил и брат му Методий установиха евангелското учение в 861 г. в Моравия. Тогава Кирил изнамерил КИРИЛИЦАТА и превде Евангелието и оная част от свещенното писание, които намери най-полезни за тяхното обучение. Папа Николай ІІ повика и двамата в Рим, но те не го застигнаха, защото той беше умрял на 13 ноемврий. Те завариха папа Адриан ІІ и бяха произведени в сан владици. Методий, след смъртта на брата си - 14 февруари 868 г., сполучи да похристиенчи и Бохемия"
/16/. Hist. du bas mp. t.13, p. 174 - 177.
 
 
 
     Приемането на християнството в Киевската Рус обаче не преминало гладко, а ибо съпроводено с катаклизми заради езическите вярвания и почитта към езическия бог на небето Сварог, към бога на плодородието Род Dazhdbog, към бога на богатството Велес към бога на гръмотевиците и мълниите Перун. В този смисъл налагането на монотеизма среща препятствия в обожествяването на силите на природата, в идеята за равенството на боговете съобразени социалния живот на племената или на племенните съюзи.
Много е писано за кармичната предопределеност на личности и народи. Изследвайки християнизаторската мисия на последния династ от рода Дуло и неговите потомци от І българско царство ще обърнем специално внимание на причините, довели до приемането на християнството за основна религия в Дунавска България и в Киевската Рус. По въпроса, защо предците от Дунавска България са предпочели християнството вместо вярата в Тангра и в езическите божества, ще уточним, че церемониалното налагане на ортодокса в Европа през ІХ и Х в. е било инспирирано от борбата за надмощие между църквите на Константинопол и Рим. От друга страна немалко проблеми са произтичали от иконоборството във Византия, довело и до борба между ортодоксалното монашество и набралите скорост еретични учения - арианство, манихейство и богомилство. Богомилите проповядвали Христовото учение извън храмовете, които те отричали под влияние на иконоборството във Византия. А катарите, албигойцитe, тамплиерите и хусиститe изследователите днес определят като по-късни последователи на богомилите от България като проблемите на богомилското движение били почувствани най-вече при наследниците на Борис І. Основната причина, довела до налагането на християнството като основна религия в Дунавска България е била свързана с инвазията на съвършено новата и модерна за времето на VІІ век религия - Исляма. Така в ІХ век, последният ни династ от рода Дуло - княз Борис Михайл І Дуло /852 - 889/ се оказал единственият далновиден български владетел, преценил разумно всичко това и спрял съзнателно разпространението на Исляма в Европа, християнизирайки България. Този монарх изживял жестокия си катарзис чрез монашеска Голгота, с което остава в историята на Първото българско царство като единствения наш владетел, завършил земния си път като черноризец, в името на респектиращата древнобългарска държавност и стари традиции, които унищожил за да спаси народ и територии.
Така до Х век. в живота на антична Европа се променила и социалната стратификация, илюстрирана с факта именно, че не друг, а Киевските князе – потомци на княз Борис Михаил Първи Дуло са установили интензивни контакти - военни, търговски, дипломатически и то най-вече с царството на Дунавска България.
.    Извстно е, че за политическите и културни връзките между българи и руси през ІХ, Х и ХІ век е писано много.
В /25/"Повест временных лет", том 1, стр. 57, ход. 1980 г.
За българския произход на братята Рюриковичи най-добре говори името на Борис, което може да се окачестви и като една отплата на руснаците за всички нейни културни придобивки, когато след ІХ век много книги и манускрипти били преведени и пренесени от България в Киевска Русия. Там емигрирали и почти всички образовани и просветени българи, ученици на учениците на Кирил и Методий, след като България паднала през 1018 г. под византийска власт. Много от нашите първи известни християнски книжовници са предпочели да живеят в Манастирите на Русия и във Великата Лавра на Киевската Рус. За тях това са писали руските изследователи А.А. Шахматов, В.М. Истрин и Н. К.Николски. Те са единодушни в твърденията си, че известното ранносредновековно произведение "Повест временных лет" или т.н. първа християнска летопис е било създадено по времето на управлението на владетеля княз Ярослав Мъдри, за когото се знае, че е събрал около себе си в Самбатос/ Киев/ изключително много книжовници, български учни и преводачи, които превеждали най-важните и ценни книги. 
И тъй като ние българите продължавам да бъдем носители на гена на най-стария династичен род в света – рода “Дуло”, ако цевта на пушка или на каквото и да е огнестрелно оръжие и днес продължава да се нарича ДУЛО” , както се изразява метафорично българският учен акад. Йордан Стоилов  Иванов – “от същата цев на рода Дуло, от хилядолетията са били изстреляни българските гени, в един красив фойерверк във вековете, от който чрез аристократичните бракове, същата древна българска кръв се е предавала във всички европейски династии. Включително и на австрийските Хабсбурги, френските Бурбони, немските Хохенцолерни, английските Уиндзъри и пр. И днес, във вените на много потомствени европейски крале, кралици, монарси и аристократи от родовете на Полша, Англия, Дания, Швеция, Чехия, Унгария, Румъния, Черна гора, Испания, Италия, Белгия, Гърция и Франция продължава да тече същата тази забравена кръв на първите европейци , кръвта на най-стария династичен род в света. Затова ние българите никога не трябва да забравяме, че сме поставили темел и основали българско царство в Европа много преди всички останали монархии да ситуират своите кралства и държави. Затова не беше и не е правилна формулата, че едва сега – днес в 21 Век ние сме се били приобщили към Европа. С нашето встъпване в Европейския съюз през тази 2007 г. ние просто лигитимирахме исконното си право на постоянно присъствие в Европейския дом, което генетично и исторически по право абсолютно ни принадлежи!” Защото българи от най-стария династичен род в света Дуло налагат християнството за векове напред в огромни обширни територии на Европа и Азия по която причина ние днес сме длъжни да пазим и съхраняваме корените български, за да градим върху тях короните на нашето бъдеще.  
 
БИБЛИОГРАФИЯ ИПРИЛОЖЕНИЯ:
ВЛАДЕТЕЛИ ОТ РОДА ДУЛО, УПРАВЛЯВАЛИ КИЕВСКИЯ ПРЕСТОЛ:
887 - 969- Великата княгиня Болга - Елена /Олга/ Дуло
912 - 943 - княз Игор, внук на Игор Мумин, женен за княгиня Олга, дъщеря на хан Ръсате Борис Дуло.
966 - 972 княз Борис Светослав Рюрек
927 - 1015 г. княз Владимир Рюрик
1015 - 1054 княз Ярослав Мъдри
1027 - княз Светослав
княз Олег
1196 княз Буй Тур Всеволод
1030 - 1093 г. княз Всеволод Ярославович, с неговите четирима синове и една дъщеря - княгиня Анна, станала съпруга на френския крал Анри І, владетел на Франция след 1049 г.
1053 - 1125 г. княз Владимир Мономах
княз Юрий Долгорукий
1111 - 1174 княз Андрей Боголюбский
княз Мстислав Владимирович
княз Ростислав
1151 - 1202 княз Игор Светославович
1170 - 1211 княз Владимир Игорович
1186 - 1236 княз Ярослав Владимирович
1212 - княз Рюрик Ростиславович
1173 - 1218 - княз Ростислав Рюрикович и много др.
ЛИТЕРАТУРА:
LE BEAU - "Histoir du bas empaire" - томове от 1 до 21-томното издание, Париж, 1804 г.
of thе
/1/.Histoire de L,Academie des inscriptions *1786*
Le Beau - "Histoire du bas empaire":
/2/. Hist. du bas emp. t.12, p. 329-331.
/3/. Hist. du bas emp. t.12, p. 352.
/4/. Hist. du bas emp. t. 13 p. 188-191.
/5/. Hist. du bas emp. t. 13 p. 237-238.
/6/. Hist. du bas emp. t. 13 p. 267-299 г.
/7/. Hist. du bas emp. t. 13 p. 299.
/8/. Ал. Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, стр. 79.
/9/. Лвовското Четвроевангелие от 1636 г.
/10/. В. Сл. Киселков, Кирилометодиевският култ в България, Сб. 1100 години славянска писменост", София, 1963, стр. 343.;А.Т. Балан, Кирил и Методий, 2., С., 1934, стр. 12-13.
/11/. "История во кратце о болгарском народе" на йеромонаха Спиридон Габровски, стр. 18-19, 23.
/12/. T. Smiciclas, Povjiest hrvata, II, Zagrb, стр. 186, 1882 г.
/13/. Е. Григоров, Кирил и Методий - основоположници на славянските литератури, С., 1956, стр. 100.
/14/. Попруженко, Синодик царя Борила, с. 77, 1928 г.
/15/. Никоновска летопис, издадена през 1767 г.
/16/. Hist. du bas mp. t.13, p. 174 - 177.
/17/. Извори на българската история, т.12, С., 1965 г., стр. 67-68.
/18/. Hist. du bas mp. t.13, p. 174 - 177.
/19/а. Hist. du bas emp. t.12, p. 309-310.
/19/. Извори на българската история/, стр. 171.
/20/. В. Е. Априлов в своите "Избрани съчинения и писма под редакцията на П. Каратодоров, С., 1940 г. стр. 28.
/21/. В Краткото житие на Кирил - Константин философ, написано от Климент Охридски
/22/. В сръбски летопис от 1671 г.
/23/. Hist. du bas emp. t. 14, р. 81 - 82.
/24/. Hist. du bas emp. t. 14, от стр. 94.
/25/. Повест временных лет, том 1, стр. 57, ход. 1980 г.
Ползвани са също още много материали от ранносредновековни руски и византийски хроники за българите на Балканите.
26. А. Зографова, Т. Манова, "Боянският маг Йордан Иванов" , издадена през 2004 г. от издателство "Йордан Иванов", стр. 307 - 308.
27. Имре Тот – „Русская редакция древнеболгарского языка”, София, издателство на БАН – 1985 г.
ПРИЛОЖЕНИЯ - ХРОНИКИ:
Св. Киприян Цамблак Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия
Михаил Болгарин е първият от 8-те български архиереи, които в различни периоди от време оглавяват престола на великоруските митрополити или заемат други митрополитски катедри в Русия като най-известният от тях е Св. Киприян Българин - роден в Търново през първата половина на ХIV в., произхождащ от известния болярски род Цамблаковци, ученик на Св. Теодосий Търновски и духовен брат на Св. Патриарх Евтимий. Мощите на свети Киприан били открити през 1472 г. и оттогава почиват в Московския Успенски събор (намирането и пренасянето на мощите се чества на 27 май). Особено внимание през времето, когато свети Киприан управлява Руската църква, заслужава чудното избавление на Москва и Русия чрез защитата на Божията Майка от страшното нашествие на азиатския завоевател Тамерлан. То съвпаднало с пренасянето на чудотворната Владимирска икона на Божията Майка от Владимир в Москва, извършено по разпореждане и желание на свети Киприан.
Духовният и граждански подвиг на митрополит Киприян не е забравен в Русия. Той е погребан в главния руски храм - в Успенския събор в Кремъл, в югозападното крило на черквата.
Името на светеца Киприян е вписано в православния календар на Руската православна църква и се отбелязва два пъти годишно - на 23 май и 16 септември
 
През 1373 г. Константинополският патриарх Филотей, който имал дългогодишно приятелство с Киприян, го изпраща с мисия в руските земи. Българският духовник трябвало да помири Московското княжество и Литовската държава, чийто конфликт застрашавал единството на Руската църква. Литовските князе недоволствали, че духовният глава на Русия - Великоруският митрополит, поддържал само московския княз и не посещавал западноруските земи. Съществувала опасност тези райони да приемат католицизма.
През 1375 г. Киприян е ръкоположен за Киевско-литовски митрополит и станал духовен баща на литовския княз Олгерд като установил и тесни духовни връзки с живелия по това време Сергий Радонежки, един от най-почитаните руски светци. Московският княз Дмитрий Донски обаче отказвал да приеме Киприян за духовен глава на Русия и го прогонил от своите владения, подлагайки го на унижения и малтретиране. Едва една година след смъртта на Дмитрий Донски - през март 1390 г., Киприян бил посрещнат тържествено в Москва като Всерусийски митрополит. По време на своето светителстване той успял да обедини в духовно отношение руските земи и да издигне авторитета на Московското княжество. Киприян Българина активизира колонизирането на Руския север с православни манастири. Той основава и най-стария запазен московски манастир - Савино-Стожеровския. Въвел в руска среда Патриарх-Евтимиевата правописна реформа, преодолял опитите на западноруските земи да приемат католицизма и станал свидетел на трагичния край на родната му България, Киприян бил радетел за изглаждане на отношенията между православния Изток и католическия Запад. След падането на Търново под османска власт той починал 9 години след завладяването на българската столица, негов роден град. С много почести бил погребан в Успенския събор в Кремъл, където почиват главите на Руската църква. През 1472 г. е канонизиран за светец.
Светият Цар Борис - Михайл І Дуло/852 -889/, канонизиран от руското православие, завършвил земния си път на 2 май 906 г. Бил е родственик на св. мъченик Боян Български. И въпреки, че е бил обявен за "равноапостолен светец", немалко историци и изследоватили определят великата му мисия по иницийраното от него християнско покръстване на българите, с екзекуциите на непокорните боляри езичници през ІХ век като "най-страшния кървав курбан", извършен в името на Христос. Учени и изследователи и до днес не са отчели приноса му за запазването на Европа от ислямизиране. В същото време обаче, историята на християнството може да посочи много примери, в които ортодоксалното монашеството, отхвърлило земни радости и стремащо се към духовно съвършнство, с кръст и меч е защитавало вярата. В името на ортодокса са се водили много войни. Цели армии от войнстващи монаси - рицари, обединени в духовни ордени, в името на Христа са предприемали кръвопролитни кръстоносни походи, заличили много земи и народи.
Според френския историограф LE BEAU, през 853 г., българският владетел Богорис Дуло /Борис/ бил убеден, че може да покори Византия: "Тъй като империята се управлява от една жена, прати й извстие, че й обявява война. Императрица Теодора отговори смело, че ако той навлезе в змите на Византия, тя ще отиде да го пресрещне и че се надява да го победи; но ако се победи тя, пак той ще се черви, защото е победил една жена. Варварският цар, очуден за толкова достолепния отговор, почувства почит към тая царица и поднови мирния договор. Във време на преговорите за откуп на един монах, именуем Теодор Куфара, от дълго време пленник в България, комуто тя почиташе святостта, Борис се съгласи да стане замяна със сестра му, която беше преди 38 години зета в плен , при царуването на Леона Арменеца и задържана в Цариградския двор. Тази княгиня, пленена още от люлката, беше покръстена и възпитана в Християнската религия, в която беше много изучена. След завръщането й при брат й, тя не преставаше да му я хвали и го увещаваше да я възприеме и да се откаже от заблужденията на идолопоклонството. Монахът Теодор беше хвърлил в духа на Бориса няколко семена от християнството; сестра му го трогна съвършено, а и Бог като че ли й съдействаше". LE BEAU, Hist. du bas emp. St. Martin е писал за княз Борис Михаил І Дуло следното: "Той накара монаха Методия, брат на Кирила, който минавал и за най-добър живописц по него време, като боядисвал една галерия в палата, да му изобрази нещо ужасно, страшно, тъй като този княз е бил естествено суров и свиреп. Методий изрисувал и представил бъдещия съд Божий, мъките на осъдените от Бога, със сичките обстоятелства за да внушат уплаха. Обяснението на тази картина смрази от ужас и самого Бориса и той почна да се страхува от Бога повече, отколкото от поданиците си. И уведоми императрица Теодора, че не иска нищо друго, а само чака един министър от християнската религия, за да се покръсти. Тя му прати един владика, който го кръсти нощем тайно и му даде името Михайл, което е и на сина й императора Михаила. Но тази тайна не останала скрита и слухът, че князът се покръстил разбунил духовете. За да запазят вярата в Тангра, българите организирали буна и пожелала да свалят от трона последния Дуло". LE BEAU, Hist. du bas emp. "Безбройно число бунтовници нападат палата. Яко окуражн и подкрепен от божията помощ, носещ и кръста на гърдите си, княз Борис Михайл Дуло излиза на чело на 48 души от слугите си, напада метежниците и нанася страх на това буйно множество. Немирниците се разбягват, и като се уталожиха от уплахата, предават се на победоносната религия; която и възприемат. Теодора им праща Кирила, който става апостол на Българите, какъвто беше на хазарите /847/, какъвто стана по-късно и на Моравците/861/.
Покръстването на българите се последва от един нов съюзен договор с тях. Императрица Теодора, за да го направи по-траен, прибави в него отстъпката на една малка, но пустинна местност, съседна на България. Тая околност се простираше от мястото, наречено Сидерас /железник, което било по-старо име на днешния град Стара Загора / до Девелта /днешен Бургас/; на север тая местност/наречена от българите Загоре/ се простираше до града Одесос /Варна/. Френските историци разправят, че Лудвиг, германският цар, поискал и той да съдейства за похристиянчването на Българите, защото бил приятел на Борис Михайл Дуло и по искане на когото, Лудвиг му пратил владици; но тези министри като намерили в страната други мисионери, изпратени по-напред от папата, не пожелаха да им съперничат и се завърнаха в Германия. Впоследствие , това духовено завладяване на българите стана една от главните причини за разцеплението на църквата на восточна и западна." /4/. Hist. du bas emp. t. 13, p.188-191.
 


Тагове:   анна зографова,


Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 822021
Постинги: 402
Коментари: 86
Гласове: 458